ТЪКАНИ. ЕПИТЕЛНА ТЪКАН

ТЪКАНИ. ЕПИТЕЛНА ТЪКАН

Тъкани. Класификация.
Определение – съвкупност от еднозначно диференцирани в
морфологично и функционално отношение клетки и междуклетъчно
вещество.
Тъканите не съществуват изолирано, а се обединяват в системи от повисш
порядък, означавани като тъканни органоиди, с преобладаване
на една тъкан.
Структурното съчетаване на тъканните органоиди води до образуване
на органите, а от тях на системите и организма.
1797г. - въведен е термина “тъкан” от Биша. Описва 21 вида тъкани.
1819г. – Майер използва термина “хистология” и редуцира тъканите до 8
вида.
1857г. – Лайдиг ги редуцира до 4: епителна, съединителна, мускулна и
нервна.
У нас Хаджиолов (1930) предлага 6 вида, като добавя кръвна и полова.

Тъкани. Класификация.
На базата на структурни, функционални и молекулярни
характеристики се приема наличието на 6 основни вида
тъкани:
епителна
съединителна
мускулна
нервна
кръвна
полова
Някои клетки притежават белези на повече от един вид
тъкан – миофибробласти, невроепителни рецептори,
епендимни клетки и др.

Общи свойства на тъканите
Въпреки, че са специфично диференцирани, тъканите имат
общи свойства:
регенерация - свойството да се възстановяват след износване
или увреждане
хиперплазия - образуване на нови клетки при повишени
функционални изисквания
хипертрофия - увеличаване на тъканните размери при
повишени изисквания
атрофия - намаляване на броя или масата на клетките
(нумерична и обемна атрофия)
метаплазия - промяна в основните структурни и функционални
белези в рамките на една основна тъкан
туморно израждане - неконтролируемо разрастване на
клетките, които се израждат структурно и функционално

Епителна тъкан
Покрива организма отвън, покрива вътрешните му
кухини и изгражда жлези.
Epi - над, и theleo – раста
Произхожда от различни ембрионални
листове:
– ектобласт – епидермис на кожата
– ендобласт – епител на стомах и
черва и жлези
– мезобласт – епител на нефроните
– мезенхим – ендотел на кр. съдове

Общи характеристики
клетките лежат върху базална ламина
– lamina rara externa
– lamina densa
– lamina rara interna
– PAS-позитивна
– съдържа колаген тип IV
– полупропусклив филтър при изхранването на
епитела

Общи характеристики
клетките лежат върху базална ламина
– lamina rara externa
– lamina densa
– lamina rara interna
– PAS-позитивна
– съдържа колаген тип IV
– полупропусклив филтър при изхранването на
епитела
няма кръвоносни съдове
оскъдно междуклетъчно вещество

Общи характеристики
Полярност.
Епителните клетки и тъкани са поляризирани.
• Клетъчни повърхности
а. Апикална - свободна, специализирани образувания
б. Латерална - към съседни клетки, междуклетъчни контакти
в. Базална - върху базална мембрана; хемидесмозоми
• Тъканни повърхности
а. Свободна - към външна среда или вътрешно пространство
б. Базална - към подлежащ съединителнотъканен слой

Функции на епителната тъкан
Бариерна
– физична (покривна) – осигурява защита
– химична
Транспортна
– резорбция – чрез микровили, нагъвания на
базалната част и др.
Секреторна
– секреция на йони и макромолекули

Видове епителна тъкан
Според формата на клетките и според броя клетъчни слоеве.
А. Форма на клетките
1. Плосък епител - височината е значително по-малка от диаметъра.
2. Кубичен епител - височината и диаметъра са близки.
3. Цилиндричен епител - височината е по-голяма от диаметъра.
4. Междинни форми в континуума плосък, кубичен, цилиндричен
Б. Брой на слоевете
1. Еднослоен - един клетъчен слой (бъбречни каналчета, вазотел)
2. Многореден - всички клетки достигат базалната мембрана, ядрата
са на различно ниво (трахея, екзокринни каналчета)
3. Многослоен - два и повече слоя (епидермис, лигавица на
хранопровод), като само повърхностния слой клетки са плоски.
4. Преходен - клетките достигат до базалната мембрана и
повърхността. Мени морфологията си според напълването на
органа (пикочен мехур, пикочопровод)

Класификация
Две основни групи – покривен и жлезист. Покривният е
еднослоен и многослоен.
Еднослоен епител
Многослоен епител
Секреторен (жлезен)
епител

Класификация
Две основни групи – покривен и жлезист. Покривният е
еднослоен и многослоен.
Еднослоен епител – плосък (мезотел, ендотел и др.)
– кубичен (покривен, секретиращ,
резорбционен и др.)
– призматичен (покривен, резорбционен
секретиращ, ресничест и др.)
– привидно многослоен (многореден)
призматичен (покривен, ресничест)
– преходен епител на Хенле
Многослоен епител
Секреторен (жлезен)
епител
– двуреден кубичен или цилиндричен
– многослоен призматичен епител
– многослоен плосък вроговяващ
– многослоен плосък невроговяващ
– екзокринен
– ендокринен

Покривни епители
I. Еднослойни епители – независимо от формата и
големината, клетките са разположени в един ред върху
базалната ламина.
1. Еднослоен плосък епител – освен покривна функция
има роля в метаболитни процеси.
мезотел
(импрегнация)
мезотел (сканираща
електронна микроскопия)

Покривни епители
2. Еднореден кубичен епител – клетките са с кубична
форма, ядрото е в средата или базалната част на
клетката.
– покривен – отводящи канали на жлези
– резорбционен – извити каналчета на бъбрека
plexus choroideus (оцв. H-E)
извито каналче в
бъбрек (оцв. H-E)

Покривни епители
3. Еднореден призматичен епител – клетките са с
призматична или призматично-конична форма, ядрото
най-често е в базалната част на клетката.
– покривен – в изходни канали на екзокринни жлези
цилиндричен епител в събирателни
каналчета на бъбрек (оцв. H-E)

Покривни епители
3. Еднореден призматичен епител
– резорбционен – състои се от три вида клетки: резорбционни
(90%), слузни и заместителни.
чревна въса
резорбционни слузни
микровили
(електронограма)

Покривни епители
3. Еднореден призматичен епител
- секреторен – постила стомах,
матка, дебело черво.
- ресничест – в параназални
синуси, маточна тръба.
Клетките имат киноцилии.

Покривни епители
4. Привидно многослоен призматичен епител –
изграден е от цилиндроконични клетки, широкият край
приляга към тесния на съседната. Всички клетки лежат на
базалната ламина. Ресничест – в трахея, бронхи.

Покривни епители
5. Преходен епител на Хенле – прилича на многослоен.
Съставен е от няколко слоя:
q базални клетки (1)
q срединни (ракетоподобни) (2)
q повърхностни (чадъреста форма) (3)
уретер – епител.
(полихромно оцв. х500)

Покривни епители
II. Многослойни епители – изграждат се от 2 до 30 слоя
клетки. Покривен епител - в места на натиск, триене.
1. Двуреден кубичен – в отводни канали
на потни жлези.
2. Многослоен призматичен епител – в
големи отводящи канали на жлези.

Покривни епители
3. Многослоен плосък вроговяващ – изгражда
епидермиса на кожата. Съставен е от 5 слоя:
Stratum basale
Stratum spinosum
Stratum granulosum
Stratum lucidum
Stratum corneum
тънка кожа (аксила)
дебела кожа (длан)
дебела кожа
(палец) - схема

Покривни епители

Покривни епители
Клетъчни слоеве:
а. Stratum basale (stratum germinativum, Malpighii).
Един ред призматични клетки закрепени за базална
ламина с цитоплазмени израстъци и хемидесмозоми.
Митотично активни с базофилна цитоплазма.
Меланоцити, между базалните клетки, произвеждат
пигмента меланин (тирозиназа)
б. Stratum spinosum
Няколко слоя полигонални добре разграничени клетки. Притежават
клетъчни израстъци, които се свързват с десмозоми. Базофилна
цитоплазма с интермедиерни филаменти – тонофибрили,
предшественици на кератина. Меланоцити в дълбоките слоеве.

Покривни епители
в. Stratum granulosum
Няколко слоя леко приплеснати полигонални
клетки. Гранули от кератохиалин (базофилни)
– фибриларен белтък, който се превръща в
кератин.
г. Stratum lucidum
Няколко реда добре разграничени приплеснати
клетки. Ядра в процес на разпадане. Цитоплазмата
има блестящ вид от маслоподобно вещество –
елайдин, смятан за видоизменен кератинохиалин.
д. Stratum corneum
Външен слой от приплеснати постоянно олющващи
се клетки. Липсват ядра. Кератин и мехурчета въздух
в цитоплазмата.

Покривни епители
4. Многослоен плосък невроговяващ
Изграден от много слоеве (20-30) клетки върху дебела базална
ламина. Подлежаща съединителна тъкан образува богато
кръвоснабдени папили. Митотична активност на клетките в
базалния слой.
Клетките се променят - полигонални, а към повърхността стават
все по-приплеснати, но винаги с ядра. Повърхностните клетки са
плоски и се олющват.
Липсва кератинизация. Не се откриват кератохиалин, кератин и
меланин.
Повърхността е влажна.
Среща се в лигавицата на устната кухина, хранопровода,
влагалището.

Покривни епители
4. Многослоен плосък невроговяващ

Покривни епители
4а. Корнеален епител
Многосроен плосък невроговяващ епител покриващ
външната повърхност на роговицата.
Изграден от по-малко слоеве (до 10) клетки. Клетките в
базалния слой са зародишеви, а повърхностните се
олющват.
Базалната ламина и съединителната тъкан не образуват
папили.

Секреторен епител
Клетки, които секретират разнородни по състав и функция
вещества.
Клетките (гландулоцити) са разпръснати като едноклетъчни
жлези, или се разполагат под нивото на даден епител под формата
на хистологични органоиди или органи (жлези).
Различните типове секреторен епител произлизат от трите
зародишни листа.
Произведените секрети се използват от други клетки или за
определена физиологична дейност. Според мястото на отделяне
секретът бива екзокринен (канали) или ендокринен (съдове).
Фази на секрецията:
– приемане на вещества през базална ламина
– синтез и натрупването на съединения като гранули в
цитоплазмата
– отделяне на секрета
– възстановяване

Екзокринен секреторен епител
Заедно с други тъкани формира екзокринни жлези, в които секреторният
епител е паренхима, а съединителната тъкан стромата.
Изгражда се от един или повече слоеве секреторни (жлезни) клетки,
разположени върху базална ламина.
Клетките са с разнообразна форма и ясно изразена полярност - базална
(синтезираща) и апикална (секретираща) части.
Ядро - голямо, централно или базално разположено
Цитоплазма - базофилна с развит ГрЕР, много митохондрии, секреторни
зърна, липидни капки, гликоген. Микровилозна апикална повърхност.
Миоепителни клетки - между жлезните клетки и базалната ламина.
Ектобластен произход, но наподобяват гладкомускулните клетки.
– Звездовидни, удължени, свързани помежду си с десмозоми.
– Свързани с базалната ламина с хемидесмозоми.
– Актинови филаменти и микротубули в цитоплазмата.
– Улесняват отделянето на секрета чрез контракциите си.

Екзокринен секреторен епител
интраепителни
екстрамурални
интрамурални
тубулозни ацинозни разклонени
ацинозни

Екзокринен секреторен епител
Видове екзокринен секреторен епител
1. Тубулозен секреторен епител. Клетките образуват
тръбичка, от която започва отводен канал.
2. Ацинозен секреторен епител. Клетките
образуват сферични телца с малки кухини -
ацини. Според секрета си ацините биват
серозни, слузни и смесени.
а) Серозни ацини. Изградени от
цилиндрично-конични клетки с
базофилна цитоплазма. Добре развит
ГрЕР и множество митохондрии.
Ядро - централно или в долна трета.
Цимогенни гранули апикално. Отделят
течен рядък секрет, богат на ензими.

Екзокринен секреторен епител
Видове екзокринен секреторен епител
б) Слузни ацини. Клетки по-ниски със светла,
PAS+ цитоплазма. Ядро - малко избутано и
приплеснато базално. Муциногенни
мехурчета, оскъден ретикулум, единични
митохондрии. Секрет - гъст и лепкав (2).
в) Смесени ацини. Изградени от слузни и серозни клетки,
като преобладават слузните. Серозните заемат участък под
формата на полулуния на Джануци (3).
Сложни жлези. Притежават система от отводни
канали, в които се излива секретът на отделни
секреторни единици. Според секреторните единици
биват сложни тубулозни, сложни ацинозни и сложни
тубуло-ацинозни жлези.

Ендокринен секреторен епител
Секреторен епител, който изгражда жлези с вътрешна
секреция.
Липсват отводни канали и секретът се излива в кръвта.
Секретът се нарича инкрет или хормон.
Морфологични видове ендокринен епител.
– Купчинки от клетки - хромафинна система, Лайдиговите
клетки
– Клетъчни повлекла - лангерхансови острови на
панкреаса и хипофизата
– Фоликули - кухини изпълнени със секрет - щитовидна
жлеза.

Видове секреция
Отделяне на синтезираното вещество през клетъчната мембрана, за
нуждите на други клетки или обмяната на веществата на организма.
Начини на секреция. Три начина според механизма на отделяне на
продукта през клетъчната мембрана:
Мерокринна секреция. Отделят се малки капчици при запазване
целостта на клетката и мембраната. Представлява отделяне на
секреторни гранули чрез екзоцитоза. Серозни, слузни, повечето
потни, ендокринни клетки.
Апокринна секреция. Клетката отделя продукта с (апикалната)
част от цитоплазмата. Ароматни жлези.
Холокринна секреция. Клетката отделя
продукта като се разпада изцяло.

Секреция на различни вещества
1. Секреция на белтъци. Синтезата се осъществява в рибозомите и
ГрЕР. Синтезираният продукт се транспортира и обработва в апарата
на Голджи. Складира се във вид на гранули и се пренася към
клетъчната мембрана. Секретира се чрез екзоцитоза или по молекулен
начин.
2. Секреция на липиди. Синтезират се мастни киселини, триглицериди,
холестерол и естери на холестерола. Синтезата се извършва в ГлЕР,
откъдето продукта се пренася до апарата на Голджи. Образуват се
липидни капки. Отделянето става чрез холокринна секреция (мастни
жлези), апокринна секреция (млечни жлези), ендоплазмокринно
(смесена апокрина и мерокринна секреция), откъсване и разпадане на
цитоплазмени издавания.
3. Слузна секреция. Слузта представлява съединение на въглехидрати и
белтъци (протеогликани). Белтъчната част се синтезира в рибозомите и
ГрЕР. Транспортира се до апарата на Голджи, където се добавят
полизахариди. Новосинтезираният продукт се складира в цитоплазмата
и се секретира чрез екзоцитоза.