PDF вариант - Pro Audio & Lighting Magazine

между некомпресиран и компресиран звук.
Логиката е, че е по-добре да имаме на разположение
повече файлове и да ги теглим
по-бързо от мрежата. Истинските аудиофили
и професионалисти от звукозаписния бранш
със сигурност ще изполват РСМ формати с
висока резолюция - поне за мастерите си.
Но вече е налице тенденцията изпълнителите
сами да правят паралелен МР3 вариант
на продукцията си. Най-малко - за да са
сигурни, че емпетройките са качествени.
Съществуват още няколко компресирани
аудио формата, някои от които са
по-добри от МР3. Те обаче, не са особено
популярни и се поддържат от сравнително
малко плейъри, така че МР3 ще бъде с нас
поне още известно време.
Как да получим повече от МР3
МР3 е познат като техника за компресия
на информация “със загуби” (защото
известна част от първоначалната информация
се премахва при компресията).
Следователно, МР3 файлът никога не
може да звучи толкова добре, колкото
РСМ източника, от който е създаден. Могат
да бъдат направени няколко неща, за
да се максимизира качеството на МР3
формата.
• На първо място може да се експериментира
с по-високи битрейтове. В
интернет е обичайно да бъдат използвани
Lo-Fi емпетройки с битрейтове от 96 или
128kbps. Това, в никакъв случай не са
единствените възможности. Битрейтове от
192, 224, 256 или 320kbps дават значително
по-добър звук и се доближават до CD
качеството. Разбира се, файловете стават
по-големи. Трябва да се има предвид, че
ъпскейлингът от нисък, към висок битрейт,
практически не подобрява качеството
на звука.
• Друга възможност е да се използва
VBR (Variable Bit Rate) кодиране. Това
е метод за динамично кодиране, при
който битрейтът постоянно се променя, в
зависимост от съдържанието на музиката.
По-сложни пасажи могат да се кодират с
по-високи битрейтове, докато по-прости -
с по-нисък. Основното преимущество на
този метод е, че позволява по-добре кодиране
на музика с по-голям динамичен
обхват - като класика, например. Недостатъкът
е, че файловете стават големи,
а подобрението в звуковото качество е
слабо осезаемо. Освен това не са малко
софтуерните и хардуерните плейъри, които
не поддържат напълно VBR.
• Накрая, може да се експериментира
с различните опции за стерео
режими, предлагани от някои софтуери.
Обикновено “по подразбиране” повечето
предлагат настройка “Joint Stereo”При
нея информацията за разликите между
двата канала се кодира в един канал,
а идентичната им информация - в друг.
Друга възможност е, така нареченото
“Simple Stereo” - независимо кодиране
на двата канала. Невъзможно е категорично
да се каже кой от двата варианта е
по-добър, така че е необходимо да се експериментира
и да се избере най-добрия
резултат за всеки конкретен случай.
#24, ЮНИ 2009 • www.protechnica.bg 35