ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА НЕСТАБИЛНОСТТА В АФРИКА

ПРЕОДОЛЯВАНЕ
НА НЕСТАБИЛНОСТТА
В АФРИКА
ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВ ЕВРОПЕЙСКИ ПОДХОД
МОБИЛИЗИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА
ДЕЙНОСТ В ОБЛАСТТА НА ПОЛИТИКИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

ПРЕОДОЛЯВАНЕ
НА НЕСТАБИЛНОСТТА
В АФРИКА
ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВ ЕВРОПЕЙСКИ ПОДХОД
МОБИЛИЗИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА
ДЕЙНОСТ В ОБЛАСТТА НА ПОЛИТИКИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Европейски доклад за развитието за 2009 г., Преодоляване на нестабилността в Африка,
Център за академични изследвания „Робер Шуман“, Европейски университетски институт,
Сан Доменико ди Фиезоле.
© Европейски общности, 2009 г.
Възпроизвеждането е разрешено при позоваване на оригинала.
Правна информация:
В доклада са изложени становищата на съответните автори и те не следва да се
тълкуват като официална позиция на Европейската комисия или на държавите-членки
на Европейския съюз.
При неясноти текстът на английски език ще има предимство пред другите езикови версии.

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Увод
УВОД
Разработването на политики изисква прецизно, задълбочено и навременно познаване на всяка
ситуация. Областта на развитието не е изключение от това правило. В Европа има редица
университети и изследователски центрове, в които се работи по въпросите на развитието
и се създават проницателни аналитични трудове. Независимо от това, техният потенциал
тепърва предстои да бъде разгърнат в пълна степен, което се дължи на различни причини,
сред които фрагментарността на полаганите усилия, липсата на ресурси и сравнителната
откъснатост от областта на формулирането на политики.
Инициативата „Мобилизиране на европейската изследователска дейност в областта
на политиките за развитие“ има за цел да подобри тази ситуация. Ползваща се с подкрепата на
Европейската комисия и шест от държавите-членки на ЕС (Финландия, Германия, Люксембург,
Испания, Швеция и Обединеното кралство) към момента, тази съвместна инициатива се стреми
да укрепи европейската перспектива и концепция по някои от най-неотложните въпроси на
съвремието в областта на развитието, въз основа на познания, високи постижения, иновации
и изграждането на общо поле за действие на европейската изследователска общност и лицата,
отговорни за формулирането на политики.
Европейският доклад за развитието (ЕДР), който ще се публикува ежегодно, се явява
основен резултат на тази инициатива. Той представлява независим, основаващ се на
знание и ориентиран към бъдещето преглед на въпросите в областта на развитието, както
същевременно отразява европейската концепция. Докладът ще подпомогне Европейския
съюз в прецизирането на споделената концепция относно развитието, ще обогати неговите
политики и ще засили способността му да влияе върху водения в рамките на международната
общност дебат. Той също така ще допълни други знакови по своето значение доклади относно
рзвитието, в опита си да отрази както огромното многообразие от паралелно съществуващи
възгледи по различни въпроси, така и – въз основа на целесъоразност – специфичните
европейски подходи, основаващи се както на европейските политически и социални ценности,
така и на историята и опита на Европа. Ние сме убедени, че по отношение на така сложната
област на политиките за развитие, не следва да бъде налаган монопол в мисленето.
Първото издание на доклада от тази година, осъществено под ръководството на Европейския
университетски институт (ЕУИ), със седалище във Флоренция, изследва сложния
и комплексен въпрос, свързан с „нестабилността“, поставяйки конкретен акцент върху
региона на Субсахарска Африка, в който се намират някои от най-нестабилните държави.
Той се описва като „най-трудното предизвикателство в областта на развитието на нашето
съвремие“. Преодоляването на нестабилността с право се счита за въпрос, будещ все поголямо
безпокойство както в Европа, така и сред цялата международна общност. Той се
превръща във все по-важен приоритет в рамките на европейските политики за развитие,
както и в ключово предизвикателство за европейската стратегия за сигурност.
Преди всичко, обаче, преодоляването на нестабилността представлява неотменима морална
потребност. Една трета от бедното население на света живее в така наречените „нестабилни“
държави. Напредъкът към постигането на Целите за развитие на хилядолетието (ЦРХ) в тях
изостава, а цената, която те плащат за слабото управление в икономически, човешки и социален
план – особено, когато то води до конфликти и войни – е огромна. Този въпрос придобива още
по-голяма важност, когато бъдат отчетени тясно свързаните с него сътресения, пораждащи
проблеми с изхранването на населението, горивата и финансовата и икономическата ситуация,
които представляват заплаха за постигнатия неотдавна напредък в областта на развитието.
В нестабилните държави от Субсахарска Африка, чиито възможности да посрещнат тези
сътресения са силно ограничени, цената, която обществата плащат за тези кризи, буди
особена тревога.
Ситуациите на нестабилност пораждат тревога и от гледна точка на сигурността. В един
все по-тясно взаимообвързан свят, преодоляването на нестабилността е в наш общ
интерес и представлява средство за гарантиране на глобална стабилност и благоденствие.
Възраждането на пиратството в залива Аден, което е тясно свързано с размирната обстановка
в Сомалия, или потоците икономически, политически и военни бежанци, които по разбираеми
причини и често с нежелание напускат родните си места в опит да избегнат нестабилността
и да изградят за себе си по-добър и по-стабилен живот в Европа и в други по-богати региони
на света, са само няколко примера за това.
III
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Увод
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
На последно място, тези ситуации, които обхващат изключително многообразни групи
и общества – всяко отличаващо се от останалите по своите социално-икономически,
културни и политически характеристики и състав – изискват възприемането на специфични,
насочени към конкретни потребности и цели подходи в сферата на външната подкрепа.
Класическата „мантра“ на политиките в областта на развитието, например дневния ред
относно ефективността на предоставяната безвъзмездна помощ (Декларация от Париж
и Дневен ред „Три пъти А“)и документът „Европейски консенсус за развитие и подход
в подкрепа на реформите на управлението“, дават отговор на специфични предизвикателства,
свързани с постигането на заложените в тях цели в различни контекстуални ситуации на
нестабилност. Както се споменава в изследването на ЕС от 2008 г., озаглавено „По средата на
пътя към постигане на ЦРХ“, изготвено под ръководството на проф. Bourguignon в контекста
на настоящата инициатива 1 , „постигането на [Целите за развитие на хилядолетието] налага
продължаване на усилията за преодоляване на нестабилността. Това поражда необходимост
и от устойчиво ангажиране в нови, подплатени от новаторска концепция форми на съвместно
ползване на политически, технически, финансови, а понякога дори и военни ресурси,
и ангажиране както на правителствата, така и на структурите на гражданското общество
и други участници в процеса от неправителствения сектор в диалог и съвместна работа“.
В това отношение страните партньори и донори в момента участват в „международен диалог,
посветен на изграждането на държавност и мир“, който цели постигането на евентуален
консенсус относно целите и принципите на интервенция при създалите се изключително
тежки обстоятелства.
Осъществяването на тази амбициозна изследователска инициатива в областта на политиките
е плод на интензивен процес на участие на всички заинтересовани страни, обединил
усилията на широк спектър изявени учени, лица, отговорни за формулирането на политиките
и представители на гражданското общество както от Европа, така и от Африка. Посредством
изграждането на обща аналитична база за по-добро разбиране на тези така изключително
сложни ситуации, първото издание на ЕДР ще допринесе за прецизиране на стратегическия
подход на Европа към нестабилността и формулиране на по-кохерентни политики в бъдеще.
Той представлява огромна крачка напред в рамките на европейската изследователска
инициатива, целяща да отговори на предизвикателството, свързано с намирането на баланс
между целите в областта на развитието и новите глобални предизвикателства.
Stefano Manservisi
Stefano Manservisi
Yves Mény
Yves Mény
Генерален директор на ГД „Развитие и отношения със
страните от АКТБ“ на Европейската комисия
Президент на Европейския
университетски институт
1
Виж „Целите на хилядолетието за развитие в средата на периода: Къде се намираме и накъде вървим?“
Научен доклад, изготвен от Франсоа Бургиньон и колектив, 2008 г.
http://ec.europa.eu/development/icenter/repository/mdg_paper_final_20080916_bg.pdf
IV

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Специални благодарности
СПЕЦИАЛНИ БЛАГОДАРНОСТИ
Докладът е изготвен от екип, ръководен от Giorgia Giovannetti, с членове Franklin Allen,
Simone Bertoli, Shailaja Fennell, Wendy Harcourt, Marta Reynal-Querol, Marco Sanfilippo, Elisa
Ticci, Pascal Vennesson и Thierry Verdier, работещи за Център за напреднали изследвания
„Робер Шуман“ към Европейския университетски институт (ЕУИ). Проектът беше реализиран
под ръководството на Ingo Linsenmann.
Целият екип би желал да изкаже своята специална благодарност на François Bourguignon
за научния му принос, на Luca Alinovi, Nicolas Gérard, Seth Kaplan, Stephan Klasen, Ramon
Marimon, Françoise Moreau, Yaw Nyarko, Dorothée Starck, както и на всички членове на Комитета
за управление на дейността по изготвянето на ЕДР за оказаното от тяхна страна постоянно
съдействие и подкрепа. Бихме желали да изкажем благодарност и на Stefania Innocenti
за помощта по отношение на изследователската дейност.
Съществен принос към процеса на консултации имат и William A. Amponsah, Mina Baliamoune-
Lutz, Stefano Bartolini, Victor Davies, Jörn Grävingholt, Sven Grimm, Francesco N. Moro, Donato
Romano, Alexander Sarris, Andrew Sherriff и Gianni Vaggi. На различни етапи от изготвянето на
доклада своя принос дадоха и Lubomira Bencova, Piera Calcinaghi, Monique Cavallari, Angela
Conte, Mei Lan Goei, Laetitia Jespers, Alexei Jones, Laura Jurisevic, Christine Lyon, Serena Scarselli,
Elisabetta Spagnoli и Valerio Pappalardo. Главен редактор беше Bruce Ross Larson. Езиковата
редакция на ползваните допълнителни материали е дело на Chris Engert. Бихме желали да
им изкажем своята благодарност.
Задължени сме и на авторите на използваните доклади и проучвания – Ernest Aryeetey, Niagale
Bagayoko-Penone, Michael Barnett, Nicolas Berman, Elva Bova, Deborah Bryceson, Christian Büger,
Maurizio Carbone, Paul Collier, Lorenzo Cotula, Nasredin Elamin, Fernanda Faria, Patrick Guillaumont,
Sylvaine Guillaumont Jeanneney, Kenneth Harttgen, Damien Helly, Lelio Iapadre, Zohra Kahn,
José Maria Larrú, Francesca Luchetti, Alan Matthews, Philippe Martin, Jesse McConnell, Mark
McGillivray, Andrew Mold, Wim Naudé, Janvier Nkurunziza, Abena D. Oduro, Alina Rocha-Menocal,
Sara Pantuliano, Jean-Philippe Platteau, Béatrice Pouligny, Prabirjit Sarkar, Ajit Singh, Aysen Tanyeri-
Abur, Necla Tschirgi, Margherita Velucchi и Tony Venable.
Специална благодарност дължим и на участниците в инициативата Нови лица за развитие
на Африка, които ентусиазирано дадоха своя принос под формата на намерилите отражение
в доклада свежи и нови възгледи, като също така представиха своята работа, изготвиха доклади
и проведоха изследвания – Eme Akpan, Japhet Biegon, Muslilhah Badmus, Christian B. Kamga
Kam, Dorine Kanmi Feunou, Nicholas Kilimani, Albert Makochekanwa Douzounet Mallaye, Ndubuisi
Nwokolo Magidu Nyende, Isaac Oluwatayo, Thomas Poirier, Afees Salisu и Sigismond Wilson.
За съжаление не е възможно да отправим благодарност към всички поименно, тъй като принос
към процеса, довел до публикуването на този доклад на предварителен етап имат и много от
участниците в мероприятията, проведени в Брюксел (6 февруари), Кеймбридж (17-18 март),
Флоренция (16-17 април), Барселона (7-8 май), Акра (21-23 май), Флоренция (22-23 юни)
и Брюксел (4 септември). Пълният списък на участниците в тези мероприятия е включен
в том 1Б, но независимо от това бихме желали да отчетем техния принос към процеса на
консултации и дискусии по противоречиви теми. Бихме желали да отправим благодарност
и към институциите домакини и по-специално към Колеж „Джизъс колидж“, Кеймбридж,
Университет „Помпеу Фабра“, Изследователския колеж по икономиките на държавите от
Средиземноморския регион (CREMed), Барселона, и Института по статистически, социални
и икономически изследвания (ISSER), Акра.
V
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Съдържание
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕГЛЕД 1
1. Подобряване на мерките от страна на ЕС във връзка с нестабилността 4
2. Определяне на приоритети 7
РАЗДЕЛ ПЪРВИ 10
ГЛАВА 1
НЕСТАБИЛНОСТ НА ДЪРЖАВИТЕ ОТ CУБСАХАРСКА AФРИКА: ПОСЛЕДСТВИЯ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА 11
1. Европейските политики за развитие в променящия се глобален контекст 11
2. Какво означава понятието „нестабилност на държавата“? 16
3. Последствия, причинени от нестабилността на държавите от Субсахарска Африка 18
ГЛАВА 2
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА НЕСТАБИЛНИТЕ ДЪРЖАВИ 31
1. Нестабилните държави имат някои общи характеристики 31
2. Нестабилните държави имат много аспекти на разнородност 45
3. Обобщение 48
ГЛАВА 3
ИСТОРИЧЕСКИТЕ КОРЕНИ НА НЕСТАБИЛНОСТТА НА ДЪРЖАВИТЕ 49
1. Специфични движещи сили и общи обуславящи фактори 49
2. Дали нестабилността се дължи на колониалното наследство? 50
3. Колониални държави в Субсахарска Африка 50
4. Деколонизация 51
5. Международен контекст и приемственост 53
6. Зависимост на институциите от минали решения – разделение и екстраверсия 55
7. Заключения 57
ГЛАВА 4
ИКОНОМИЧЕСКИ ФАКТОРИ, СПОСОБНИ ДА ДОВЕДАТ ДО ПОВИШАВАНЕ НА НЕСТАБИЛНОСТТА 58
1. Икономически фактори от определящо значение за нестабилността на държавите и нестабилността,
като определящ фактор за икономиката 58
2. Отвореността на търговията, като фактор, повишаващ или намаляващ нестабилността на държавата 59
3. Двупосочни връзки между преките чуждестранни инвестиции и нестабилността 61
4. Богатството на природни ресурси е в състояние да влоши управлението 62
5. Въздействие на управлението върху взаимовръзката между поземления ресурс и нестабилността 64
6. Гладът сред населението и нестабилните институции 73
7. Заключение 75
VI

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Съдържание
РАЗДЕЛ ДВЕ 76
ГЛАВА 5
НЕСТАБИЛНОСТ СРЕЩУ УСТОЙЧИВОСТ 77
1. Засилване на устойчивостта 78
2. Какво означава базиран на устойчивостта подход? 78
3. Нестабилността на държавата подкопава социално-икономическата устойчивост 79
ГЛАВА 6
НЕСТАБИЛНИ АФРИКАНСКИ ДЪРЖАВИ, ЗАСЕГНАТИ ТЕЖКО ОТ ГЛОБАЛНАТА ФИНАНСОВА КРИЗА 82
1. Заплашителните предизвикателства на кризата: застой след години на постоянен напредък 82
2. Храни, горива, финанси и нестабилност 83
3. Четирите канала за проникване в нестабилните държави 83
4. Могат ли нестабилните държави да се справят с кризата? 93
ГЛАВА 7
ДЪРЖАВНО ИЗГРАЖДАНЕ И СОЦИАЛНО СБЛИЖАВАНЕ 97
1. Връщане на държавата в центъра на вниманието 97
2. Социалното сближаване и нематериалните измерения на държавното изграждане 98
3. Необходимостта от задълбочено познаване на местния контекст 102
4. Взаимно допълване между хуманитарната помощ и интервенциите за държавно изграждане
в постконфликтни ситуации 105
РАЗДЕЛ ТРИ 114
ГЛАВА 8
ПОЛИТИКИ НА ЕС, НАСОЧЕНИ КЪМ НЕСТАБИЛНОСТТА В СУБСАХАРСКА АФРИКА 115
1. Загрижеността на ЕС към нестабилните държави в исторически план 116
2. Потенциал на ЕС в нестабилни ситуации 123
3. Към по-добри реакции от страна на ЕС 124
ГЛАВА 9
ЗАКЛЮЧЕНИЯ – ПРИОРИТЕТИ И ПРАВИЛА 136
1. Политиките на ЕС могат да окажат въздействие 136
2. Приоритети и правила 138
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ 147
ПРИЛОЖЕНИЕ 161
VII
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Таблици и графики
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
ТАБЛИЦИ И ГРАФИКИ
Таблица към каре 0.1: Държави от Субсахарска Африка в състояние на нестабилност 1
Фигура 0.1: Пирамида на населението в нестабилните държави от Субсахарска Африка 3
Фигура 0.2: Пирамида на населението на Европейския съюз 3
Фигура 0.1: Устойчивост на нестабилните държави от Субсахарска Африка 6
Фигура 0.2: Уязвимост на нестабилните държави от Субсахарска Африка 7
Фигура към каре 1.1: Постепенно нарастващо влияние на помощта върху растежа 13
Таблица към каре 1.1: Помощ за нестабилни държави за 2004 г. 14
Таблица 1.1: Човешко развитие в нестабилните държави в Субсахарска Африка 19
Фигура 1.1: Абсолютни промени в ключовите индикатори на ЦРХ (2000-2006) 21
Фигура 1.2: Относителни промени в ключовите индикатори на ЦРХ (2000-2006) 22
Таблица 1.2: Бежанци и вътрешно разселени лица, 2008 г. 24
Таблица 1.3: Индекси за осигуряване на прехраната в нестабилните държави 26
Фигура 1.3: Тенденции при показателите за управление, нестабилни държави от Субсахарска Африка 28
Таблица 2.1:
Данъчно облагане, държавни приходи и наличие на добри условия за развиване на бизнес
в нестабилните държави от Субсахарска Африка 32
Фигура 2.1: Външни потоци (опростена средна стойност от 2003-2007 г.) 33
Фигура към каре 2.1: Износ на Замбия и цени на медта (2002-2009 г.) 34
Фигура към каре 2.2: Цени на медта и замбийската квача (2002-2009 г.) 35
Фигура към каре 2.3: Приходи от минодобив в Замбия (2001-2007 г.) 36
Фигура 2.2: Дялове на селското стопанство, промишлеността и услугите в БВП, 2006 г. 36
Таблица 2.2: Списък с държави от Субсахарска Африка, които са вносители и износители на храни 37
Таблица 2.3: Концентриране на износа в нестабилните държави 39
Таблица 2.4: Дестинация на износа на нестабилните държави, в проценти, средно за периода 2004-2006 г. 40
Таблица 2.5: Публични разходи като процент от БВП 41
Таблица 2.6: Население 43
Таблица 2.7: Инфраструктура и географски характеристики 44
Фигура 2.3:
Реален растеж на БВП в нестабилните държави, богатите на ресурси нестабилни държави
и нестабилните държави, които не са богати на ресурси, 2000-2008 г. 45
Таблица 2.8: Макроикономически характеристики 46
Таблица 2.9: Обща оценка за уязвимост 47
Таблица 4.1:
Гарантиране на намаляването на бедността като ефект от новите инвестиции
в земеделска земя 69
Таблица към каре 4.3: Разпределение на земеделската земя в периода 2000-2008 г.
(инвестиции в площи над 1000 хектара) 72
Фигура 5.1:
Взаимодействия между нестабилността на държавата и социално-икономическата
устойчивост 80
Фигура 6.1: Увеличаване на износа като дял от БВП 83
Фигура 1: Южна Африка реагира на краха на Lehman Brothers – Кения и Нигерия не 84
Фигура 6.2: Най-големи спадове в износа на Субсахарска Африка 86
Фигура 6.3:
Износ на първични продукти и промишлени стоки на държавите от Субсахарска Африка
след финансови кризи в държави партньори 88
Фигура 6.1: Изчислено намаляване на потоците от помощи към Африка през 2009 г. 89
Фигура към каре 6.1: Икономическо сътрудничество на Китай с нестабилните африкански държави
и помощта на КПР, 1998-2007 г. 91
Фигура 6.2: Много мигранти живеят на територията на Африка 92
Таблица 6.1: Класификация на устойчивостта – от ниска към висока 93
Фигура 6.4: Въздействие на кризата върху социалното благосъстояние 94
Таблица 8.1: Институции и агенции на Европейския съюз, свързани с нестабилни държави 122
VIII

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Карета
КАРЕТА
Каре 0.1: Кои държави от Субсахарска Африка са нестабилни? 1
Каре 0.2: Общи Характеристики на нестабилните държави – и съществени различия 2
Каре 0.3: Как кризата от 2008-2009 г. удари африканските нестабилни държави 5
Каре 1.1: Ефективност на помощите и разпределението на средствата за нестабилните държави 13
Каре 1.2: Как нестабилността намери място в дискусиите за развитието 16
Каре 2.1: Бум и срив на медодобива в Замбия 34
Каре 4.1: Кодекси на поведение и Харта за природните ресурси 63
Каре 4.2: Мащабни сделки за придобиване на земя в Африка – какво се крие под повърхността на сделките 66
Каре 4.3: Международни инвестиции в Судан: „житницата“ на Арабския регион 70
Каре 5.1: Дефиниране на устойчивостта и уязвимостта 78
Каре 5.2: Икономически растеж, развитие и благосъстояние в нестабилните държави 79
Каре 6.1: Африканските финансови пазари – въздействие на шоковете 84
Каре 6.2: Ще запълни ли Китай празнината? 90
Каре 6.3: Неблагоприятни сътресения и социална защита – каква е ролята на формалните
и неформалните финансови институции? 95
Каре 7.1: Защо устойчивостта на местно ниво може да подобри сигурността 99
Каре 7.2: Сомалия и Сомалиленд 103
Каре 7.3: Африкански модел на управление 104
Каре 7.4: Международен ангажимент в нестабилните държави: черпене на опит от Южен Судан 106
Каре 7.5: Черпене на опит от местните общности: програми за подкрепа на жени, бивши бойци 108
Каре 7.6: Преходът след потушаване на конфликт: възможност за овластяване на жените? 110
Каре 7.7: Включване на въпросите, свързани с половете, при изготвяне на бюджети (джендър бюджетиране) 111
Каре 8.1: „Преодоляване на държавната нестабилност“ – извадки от Европейския консенсус за развитие, 2005 г. 116
Каре 8.2: Конкретни разпоредби на Парижката декларация за ефективност на помощите
и на Дневния ред за действия от Акра във връзка с нестабилността 118
Каре 8.3: Принципи за добра международна намеса в нестабилни държави
и в ситуации на нестабилност на ОИСР-КПР 119
Каре 8.4: Резолюция на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации 1325 120
Каре 8.5: Преодоляване на уязвимостта 121
Каре 8.6: Общата селскостопанска политика на ЕС и сигурността на храните в нестабилните африкански държави 126
Каре 8.7: Помощ за търговия 128
Каре 8.8: Споразумения за икономическо партньорство 128
Каре 8.9: Предизвикателствата на сигурността и развитието в ситуации на нестабилност:
изводи от операциите на ЕПСО 132
Каре 9.1: Предложение за стабилизиране на приходите 139
Каре 9.2: Политики на ЕС и развитие на африканския човешки капитал 140
Каре 9.3: Подходящо ниво на регионална интеграция 141
Каре 9.4: Дилемата между управлението и хегемонията при регионално ръководеното управленско изграждане 142
Каре 9.5: Преоценка на управлението на помощта 143
IX
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Списък на съкращенията
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА
ACP/АКТБ
AfDB/АБР
AIDS/HIV СПИН
CAP/ОСП
CIFP/ИВПК
CPIA/ПДИО
DAC/КПР
DFID/ОМР
DG Development/
ГД „Развитие“
ESDP/ЕПСО
EU/ЕС
FAO/ФАО
FDI/ПЧИ
GDP/БВП
GNI/БНД
GTZ/СТС
HDI/ИЧР
IFPRI/МНИИПХ
IIED/МИОСР
ILO/МОТ
MDGs/ЦРХ
NATO/НАТО
ODA/ОПР
OECD DAC/ОИСР
КПР
SIPRI
SITC
UNCTAD/УНКТАД
UNDP/ПРООН
UNECA/ИКАООН
UNHCR
UNIFEM/ЮНИФЕМ
UNMIS/МООНС
UNODC/СНПООН
UNRISD/ИИСРООН
WFP/СПИ
WHO/СЗО
WPF/ФСН
WTO/СТО
ZCCM/КМРЗ
Държави от африканския, карибския и тихоокеанския басейн
Африканска банка за развитие
Синдром на придобита имунна недостатъчност
Обща селскостопанска политика
Индикатори за външна политика на Университет „Карлтън“
Политика на държавата и институционална оценка
Комитет за подпомагане на развитието
Департамент за международно развитие на Обединеното кралство
Генерална дирекция „Развитие и отношения със страните от АКТБ“ на Европейската комисия
Европейска политика за сигурност и отбрана
Европейски съюз
Организация на ООН по прехрана и земеделие
Преки чуждестранни инвестиции
Брутен вътрешен продукт
Брутен национален доход
Служба за техническо съдействие
Индекс за човешко развитие
Международен научноизследователски институт за политика за храните
Международен институт по околна среда и развитие
Международна организация на труда
Цели за развитие на хилядолетието
Северноатлантическа организация
Официална помощ за развитие
Комитет за подпомагане на развитието на Организацията за икономическо
сътрудничество и развитие
Stockholm International Peace Research Institute
Standard International Trade Classification
Конференция на ООН за търговия и развитие
Програма на ООН за развитие
Икономическа комисия за Африка на ООН
United Nations High Commitee for Refugees Agency
Фонд на ООН за развитие на жените
Мисия на ООН в Судан
Служба по наркотици и престъпност към ООН
Изследователски институт за социално развитие към ООН
Световна здравна организация
Световна здравна организация
Фондация на световното население
Световна търговска организация
Консолидирани медни рудници на Замбия
X

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Преглед
ПРЕГЛЕД
Кризата през 2008-2009 г. предизвика най-тежкия глобален спад от 1929 г. насам. Икономическата и финансова криза
удари бюджетите на държавите от ЕС и на останалите развити държави, като причини появата на огромно непогасяване
на дългове, безработица и социални проблеми. Това беше особено опустошително за нестабилните държави, повечето от
които се намират в Субсахарска Африка, за които първоначално се считаше, че са вън от опасност, поради тяхната слаба
финансова интеграция към останалата част на света. Макар потресаващото социално-икономическо състояние в Субсахарска
Африка да налага подновяване на поетите ангажименти, грижите на ЕС във връзка с неговите собствени социални проблеми
може да изместят вниманието и средствата от политиките на ЕС за помощи за развитие. ЕС, обаче, трябва да спази и дори
да увеличи ангажиментите си към Субсахарска Африка, като избегне неефективните политики за помощи. Извършването
на преоценка на политиката на ЕС за развитие по отношение на нестабилните държави от Субсахарска Африка е на дневен
ред. Това е и целта на Европейския доклад за развитието за 2009 г., (ЕДР 2009 г.).
Европейският доклад за развитието за 2009 г. анализира последствията от и характеристиките на нестабилността
(раздел 1), възможностите на нестабилните държави да се справят с негативни сътресения от рода на финансовата криза
през 2008-2009 г. (раздел 2) и текущите ангажименти на ЕС по отношение на нестабилните държави, както и потенциала
на политиката на ЕС за развитие за подпомагане на заинтересованите лица на национално равнище по отношение на
повишаването на устойчивостта (раздел 3). Вниманието е насочено към Субсахарска Африка, защото този регион изглежда
особено изостанал по отношение на държавното консолидиране; един стилизиран факт присъства във всички теоретични
спорове по отношение на дефинирането и измерването на нестабилността – държавите от Субсахарска Африка винаги
са най-многобройните в групата на нестабилните държави (каре 1) 1 .
Каре 0.1: Кои държави от Субсахарска Африка са нестабилни?
Съществуват няколко класификации и класации на нестабилните държави; Таблицата към каре 1 показва работния
списък на държавите от Субсахарска Африка в състояние на нестабилност, използвани в настоящия доклад:
Таблица към каре 0.1: Държави от Субсахарска Африка в състояние на нестабилност
Ангола Екваториална Гвинея Нигерия
Бурунди Еритрея Руанда
Камерун Етиопия Сао Томе и Принсипи
Централноафриканска република Гамбия Сиера Леоне
Чад Гвинея Сомалия
Комори Гвинея Бисау Судан
Конго, Дем. реп. Кения Того
Конго, Реп. Либерия Уганда
Кот д’Ивоар Мавритания Зимбабве
Джибути
Нигер
Списъкът беше предложен от ОИСР (2009 г.), но не беше официално приет от организацията. Той е резултат от
компилиране на последните две пети от оценката на държавната политика и институционалната оценка на Световната
банка за 2007 г., индекса на най-слабите развиващи се държави в света на института „Брукингс“ за 2008 г. и държавните
показатели за външна политика за 2007 г. на Университета „Карлтън“. ЕДР за 2009 г. използва този списък за оперативни
цели, но не го утвърждава, тъй като ние приемаме, че самото дефиниране е динамичен процес (вж. Глава 1).
Обществените и икономически последствия, свързани с нестабилността, изискват ориентирането на моделите, стратегиите
и действията за развитие към изграждане на устойчивост на обществата – тоест към увеличаване на способността
на социално-икономическата система за адаптиране и преодоляване на сътресенията и променящите се условия без да се
излагат на риск възможностите на хората. В свят, в който глобалните сътресения стават все по-тежки и засягат все повече хора,
устойчивостта на социално-икономическата система е от особено важно значение за пътя на развитие на дадена държава.
Ето защо, това трябва да е основна цел на стратегиите за национално развитие и съответно на подкрепата за развитие.
Нестабилните държави в Субсахарска Африка имат много общи характеристики – всички те имат сериозни структурни
проблеми и недобре функциониращи институции – но те също така имат и много различия (каре 0.2). За тях извънредните
ситуации са нещо обичайно, а не изключение. В стремежа си да компенсират сътресенията, те често пъти нямат дългосрочна
перспектива за избор и текущите нужди изопачават дългосрочните цели. ЕС може да им помогне да поемат по пътя
на избавяне от нестабилността, по пътя на устойчивостта и устойчивия растеж. За целта ЕС се нуждае от гъвкав дългосрочен
1 Например, 29 от 49-те държави, определени за нестабилни от ОИСР (2009 г.), се намират в Субсахарска Африка.
1
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Преглед
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
подход за своите ангажименти, както и от нови форми на управление на помощите с цел подобряване на ефективността
си. Той следва да поеме реални ангажименти по отношение на политиката и бюджета в дългосрочен план, които не засягат
принципите на национален суверенитет. Тези ангажименти ще позволят на нестабилните държави да удължат времевите
хоризонти на своите политики.
Преминаването от приоритети към конкретни препоръки и насоки за действие изисква задълбочено познаване на региона,
което да обхваща забележителната разнородност по отношение на историята, културата, икономическото положение
и политиките на нестабилните държави от Субсахарска Африка. Подробни политически препоръки могат да се формулират
единствено чрез съчетаването на експертни политически знания с познаване на местния контекст. 2
СРАВНИТЕЛНИ ПРЕДИМСТВА НА ЕС: РАЗВИТИЕ ЧОВЕШКИЯ И СОЦИАЛНИЯ
КАПИТАЛ И ПОДКРЕПА ЗА ИНСТИТУЦИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ
Подкрепата за развитие на ЕС и на държавите-членки има огромен потенциал. За повечето нестабилни държави
от Субсахарска Африка Европа е основен донор, търговски партньор и източник на чуждестранни инвестиции и значима
емигрантска дестинация. ЕС от своя страна е важен политически, дипломатически и икономически блок. Въпреки това,
Европа не трябва да забравя, че нестабилността често пъти се корени в процесите на колонизация и деколонизация,
които често пъти се засилват, поради безотговорните практики на чуждестранни компании и от незаконната и престъпна
контрабанда за и от Европа.
ЕС трябва да остане ангажиран със състоянието на нестабилните държави, да уважава тяхната вътрешна собственост,
да излезе отвъд институционалното укрепване, да използва изцяло своите сравнителни предимства и да концентрира
усилията си върху развитието на човешкия и социалния капитал и върху подкрепата за институционално развитие на местно
и регионално равнище.
За разлика от повечето агенции за помощ 3 , обхватът на потенциалните политики на ЕС се простира извън финансовата подкрепа
и включва търговия, земеделие, рибарство, сигурност, миграция, изменение на климата, околна среда, социално измерение
на глобализацията, заетост, научни изследвания и развойна дейност, информационно общество, енергетика и управление 4 .
Освен това, историята на ЕС включва институционално развитие в рамките на разнородни общества, характеризиращи се с
институции с различни корени, традиция и история. Така че в хода на своята собствена история на разширяване Европейският
съюз е трябвало да разрешава проблеми, свързани с прехода от военна диктатура към демокрация (например Гърция,
Португалия и Испания през седемдесетте години на миналия век), както и с интеграция на държави, които наскоро са
преминали към пазарна икономика. Този опит осигурява много полезни познания за справяне с нестабилността.
Потенциалът на действията на Европа, обаче, не бива да се преувеличава. Световният ред става все по-многополюсен,
появяват се политически и икономически центрове, които се присъединяват към най-старите участници. Конфигурацията
САЩ-Китай-ЕС се превърна в ключова в международната система. В допълнение към основните международни организации,
спрямо нестабилните държави бяха поети ангажименти и от други държави, сред които Съединените американски щати,
държави от Източна Азия и Персийския залив. В частност Китай изгради инфраструктури, инвестира в земя и увеличи
своята мека сила в повечето нестабилни държави.
Освен това, инициативите на ЕС за справяне с държавната нестабилност, като например неговата подкрепа за държавно
изграждане и укрепване на мира, могат да се разглеждат от държавите-партньори като обезпокоителни и политически
зависими. Те могат, вероятно непреднамерено, да засегнат също и процеси и движещи сили, които са вътрешни по своето
естество. В допълнение вътрешната съпротива и ограниченията в рамките на ЕС могат да отслабят ангажираността
към политиките за развитие. Освен това, застаряващото население, огромният дълг, натрупан по време на кризата,
както и разширяването на ЕС могат да отслабят стимулите за насочване на публични ресурси към сътрудничеството
за международно развитие.
Каре 0.2: Общи Характеристики на нестабилните държави – и съществени различия
Нестабилните държави са неспособни да мобилизират вътрешните си ресурси и да извлекат
значителни фискални приходи от данъчно облагане. Държавните приходи на нестабилните държави
от Субсахарска Африка, без да се включват субсидиите, рядко превишават 20 % от БВП. Данъците варират между
6 и 13 % от БВП, така че съществуват изключително ограничени възможности за предоставяне на обществени
стоки и услуги.
2
GTZ (2008 г.) разглежда шест проучвания на държави и подчертава географското разнообразие и разликите в състоянието на управлението
и в ориентацията за развитие: „Подходът „не вреди“, чувствителността към контекста и цялостното познаване на държавата остават задължителни
за всяка стратегия за развитие“ (стр. 12).
3
Агенциите за помощ и международните институции разполагат с много по-ограничен набор от действия, които често пъти са ограничени до
краткосрочни възстановителни мерки по конкретен проблем, поради техните институционални задължения. Вж. аналитичния доклад от Paul Collier
(2009a) в том 1Б относно този въпрос.
4
Вж. Доклада на ЕС от 2009 г. относно съгласуваността на политиките за развитие, който определя 12 свързани области на политиката.
2

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Преглед
Ниско степен на развитие на човешките ресурси. Зле функциониращите образователни и здравни
системи са отражение на недостатъчното инвестиране в развитие на човешките ресурси. В действителност, макар
че много от нестабилните държави намалиха военните си разходи, този спад не доведе до увеличаване на разходите
за здравеопазване и образование.
Ниска гъстота на населението. Като цяло повечето от нестабилните държави се характеризират с ниска
гъстота на населението: 15 от общо 29 държави имат по-малко от 40 жители на квадратен метър, като за сравнение
гъстотата на населението в стабилните държави е около 84 души. Населението е младо и броят му расте (в пълен
контраст с пирамидата на населението в ЕС). Освен това, в тези държави по-голямата част от населението живее
в селски райони.
Фигура 0.1: Пирамида на населението в нестабилните държави от Субсахарска Африка
50 40 30 20 10 0
100+
95-99
90-94
85-89
80-84
75-79
70-74
65-69
60-64
55-59
50-54
45-49
40-44
35-39
30-34
25-29
20-24
15-19
10-14
5-9
0-4
Женски
Мъжки
0 10 20 30 40 50
Население, милиони
Фигура 0.2: Пирамида на населението на Европейския съюз
Източник: U.S. Census Bureau International Data Base
20
10
0
100+
95-99
90-94
85-89
80-84
75-79
70-74
65-69
60-64
55-59
50-54
45-49
40-44
35-39
30-34
25-29
20-24
15-19
10-14
5-9
0-4
Женски
Мъжки
0 10 20
Население, милиони
Слабости по отношение на мека и твърда инфраструктура. Нестабилните държави имат само 8 метра
асфалтиран път на квадратен километър, а стабилните държави – 18. Разходите за транспорт в нестабилните
държави (по-специално за вътрешноафриканска търговия) са над два пъти по-високи от тези в Югоизточна
Азия. Придвижването на един контейнер от фабрика в Централна Африка до най-близкото пристанище отнема
около 116 дни. Същото действие, но от Копенхаген, отнема пет дни. Най-прекият полет между Чад и Нигер е през
Франция – над 4 000 километра; от Бангуй в Централноафриканската република до Европа има само по един
полет на седмица; броят мобилни линии на 1 000 души население, въпреки огромното увеличение напоследък,
е наполовина в сравнение със стабилните държави.
Концентриран износ. Показателят за диверсификация на износа е под половината на този за стабилните
държави, което говори за много висока степен на концентриране. Нестабилните държави изнасят предимно
първични продукти, с няколко изключения: през 2006 г. първичните продукти са съставлявали средно 80 % от
износа, 30 % от тях горива, а за някои държави, като например Ангола, Чад, Република Конго и Екваториална Гвинея,
този процент е над 90.
3
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Преглед
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Високо излагане на риск от избухване на въоръжени конфликти. Сред народите от държавите, включени
в книгата Тhe Bottom Billion (Последният милиард), представяща списък на нестабилните държави, 73 % наскоро
са преминали през или в момента са в състояние на гражданска война. Освен това, рискът от избухване на гражданска
война в тези държави на всеки пет години е особено голям – едно към шест 5 .
Но...
Различен растеж. Растежът на нестабилните държави е около 4 % годишно в периода между 2000 и 2008 г.
В богатите на ресурси нестабилни държави, обаче, растежът е 6,3 % и достига връх от 10 % през 2002 г. и 8,5 % през
2004 г. В нестабилните държави, които не са богати на ресурси, растежът е 2,3 %.
Доходи. Реалните доходи на глава от населението, които средно за нестабилните държави от Субсахарска Африка
са 600 щатски долара за 2008 г., варират от 100 щатски долара в Демократична република Конго до 4 500 щатски
долара в Екваториална Гвинея.
Средна продължителност на живота. В Сао Томе и Принсипи населението има средна продължителност
на живота над 65 години, което отговаря на средните стойности за развиващите се държави – но жителите на Сиера
Леоне и Зимбабве имат средна продължителност на живота малко над 40 години.
Потоците от ПЧИ са насочени само към богати на ресурси държави. Над 70 % от всички постъпващи
в нестабилните държави от Субсахарска Африка ПЧИ в периода от 2000 г. до 2007 г. са отишли само в пет държави:
Ангола, Чад, Екваториална Гвинея, Нигерия и Судан, като всички те са много богати на природни ресурси.
Чуждестранни резерви – недостатъчни или достатъчни. Някои нестабилни държави разполагат
с крайно недостатъчни чуждестранни резерви (покриващи по-малко от 90 дни внос). През м. април 2009 г. Етиопия,
Гвинея и Зимбабве са разполагали с резерви за не повече от един месец внос, докато страните износителки на
петрол са разполагали с половин година.
Външен дълг. Като цяло, страните износителки на петрол държат показателите за външен дълг и задлъжнялост
под контрол. Например, състоянието на дълга спрямо брутния национален доход и на общия дълг към износа на
стоки и услуги се е подобрило значително в Ангола и Судан от 2000 г. насам. Бедните на ресурси нестабилни държави
като Гвинея Бисау и Либерия все още имат големи дългове, което пречи на тяхното бъдещо развитие.
1. ПОДОБРЯВАНЕ НА МЕРКИТЕ ОТ СТРАНА НА ЕС ВЪВ ВРЪЗКА
С НЕСТАБИЛНОСТТА
Прегледът на настоящия подход на ЕС към условията на нестабилност (Глава 8) показва,
че напредъкът е гарантиран в няколко направления.
Първото и най-общо направление за подобряване представя необходимостта от ограничаване на пропуските в прилагането,
които разделят теоретичната политическа рамка от формата на конкретните интервенции на практика. Това представлява
съществено предизвикателство, тъй като ефектът от една политика се вижда при прилагането й. Също така това прилагане трябва
да бъде приспособено правилно, тъй като „универсалните“ политики не отговарят на нуждите на нестабилните държави.
След това по-специално е необходим напредък:
• за постигане на задълбочено разбиране на местния контекст – с цел въз основа на това разбиране да се разработят
ефективни интервенции. 6
• за намиране на начин за адаптиране на принципа за собственост по отношение на държави, в които държавните институции
са нефункциониращи или нелегитимни, което прави бюджетната подкрепа особено предизвикателен вариант – това
състояние преобладава в повечето нестабилни държави. Дори в държавите с демократични институции правителствената
легитимност често е краткотрайна и това затруднява прилагането на дългосрочни политики чрез бюджетна подкрепа,
освен ако не се извършва стриктно наблюдение.
• за избягване на обратен ефект от цялостните политики на ЕС, в резултат на което различните политики да предизвикат
непреки неблагоприятни въздействия върху нестабилните държави. Хоризонталните измерения на съгласуваност на
политиките трябва да бъдат съчетани с по-добро търсене на вертикална съгласуваност, което да осигури по-добра
координация в рамките на ЕО и между държавите-членки на ЕО и ЕС, които в много случаи не желаят да изгубят своята
водеща роля. Тази координация ще позволи на ЕС да действа като едно цяло и ще направи политиката на ЕС за развитие
по-отговорна и по-разбираема за реципиентите.
5
Collier 2007.
6
Например, при постконфликтни ситуации „контекстът е обект на много бързи промени и се налага да се поемат множество предизвикателства
едновременно. В този случай има нужда от гъвкав микс“ (GTZ, 2008 г., стр. 22).
4

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Преглед
• с цел търговската политика на ЕС да стане по-отзивчива към специфичните нужди на нестабилните държави от Субсахарска
Африка и да гарантира, че двустранните споразумения не спъват процеса на регионална или многостранна интеграция.
Макар да съществува възможност за известни изключения по отношение на развиващите се държави и, по-специално, по
отношение на най-слабо развитите държави в рамките на правилата на Световната търговска организация, не съществуват
конкретни разпоредби за нестабилните държави или ситуациите на нестабилност. В тази област може да бъде постигнат
значителен напредък.
• за преминаване от реакционни към предпазни интервенции – за да се спре по-нататъшното спускане на държавите
в ситуация на нестабилност надолу по спиралата, което прогресивно подкопава капацитета и легитимността на техните
държавни институции. Подобна промяна може да изисква преминаване към регионален подход спрямо нестабилността,
защото въздействията на лоши съседи могат да застрашат държавното укрепване и социалното сближаване 7 .
• за по-добро разбиране на начина за правилно третиране на връзката между сигурност и развитие. Мирът и сигурността
са сред основните въпроси на стратегическото партньорство между ЕС и Африканския съюз. Макар да съществуват
примери за положителен опит, има и такива, при които умиротворителните действия на практика се намесват в политиките
за развитие.
Ограничаването на пропуските изисква преоценяване на приоритетите, концентриране на усилията върху няколко
добре дефинирани и съгласувани цели, опростяване на процедурите и в случаите, при които държавните институции
са в значителна степен нефункциониращи или не желаят да изпълняват своите задължения, намиране на подходящата
организация или партньор за прилагане на политиките 8 . Това е въпрос, свързан не само с прилагане на политиките,
но и с изграждане на доверие сред реципиентите и донорите, както и с черпене на знания от политическия опит.
Макар напредъкът да е видим и документите относно политиката на ЕС да предоставят по-задълбочени политически
насоки, все още трябва да се направи много, за да се реализират на практика поетите ангажименти. Макар финансовите
инструменти и процедури да станаха по-опростени и по-гъвкави, те все още са твърде сложни, трудни, дълги и недостъпни
за реципиентите.
Каре 0.3: Как кризата от 2008-2009 г. удари африканските нестабилни държави
Нестабилните държави, които не бяха достатъчно интегрирани към глобалната икономика, първоначално бяха
пощадени от преките въздействия на финансовата криза; те, обаче, бяха засегнати от появилите се в резултат
на кризата рецесия и търговски спад.
Икономическата и финансова криза дойде като завършек на период, характеризиращ се с променливи цени
на храните и горивата. Тази несигурност в средата на 2008 г. предизвика значителен стрес за внасящите храни
и горива нестабилни държави от Субсахарска Африка, доведе до намаляване на техните резерви в чуждестранна
валута и затрудни плащането на вносните стоки и поддържането на растежа. Този бум и срив допринесе за появата
на нестабилност и обезсърчаване на инвестициите в дългосрочен производствен капацитет.
Повечето нестабилни държави от Субсахарска Африка почти едновременно преживяха сътресения, свързани
с горивата, храните и финансите. Последните прогнози сочат реален растеж на БВП за 2009 г. от 1,5 %, което
е значителен спад спрямо прогнозираните 5,5 % през м. октомври 2008 г. Тези цифри превръщат 2009 г. в първата
година от десетилетие насам, през която повечето от нестабилните държави от Субсахарска Африка са отчели
отрицателен растеж на реалния БВП за глава от населението, което застрашава напредъка във връзка с Целите на
хилядолетието за развитие и подкопава политическата стабилност. Забавеният растеж не винаги води до влошаване
на развитието на човешките ресурси, но той поражда пречки, особено поради съкращаването на разходите
за образование и здравеопазване, които имат сериозни дълготрайни последствия.
Нестабилните държави от Субсахарска Африка имат малки вътрешни банкови системи и незначителни или липсващи
пазари на ценни книжа. Като се вземе предвид слабото финансово развитие в региона и ограничените връзки
на нестабилните държави с глобалната финансова система, основните канали за проникване на кризата са в реалните
сектори на икономиката. Те са изложени на въздействието на кризата основно чрез търговията: намаляването
на приходите от износ е придружено от неблагоприятно въздействие върху търговските условия, което се подсилва
допълнително от прекалената зависимост от износа на стоки от нестабилните държави от Субсахарска Африка и от
поляризирането на техния износ. През 2009 г. бе отчетен търговски спад, като нестабилните държави от Субсахарска
Африка бяха засегнати в по-голяма степен от това в сравнение с останалите държави, поради намаляването
на търговските финанси (за най-ненадеждните съществува най-голяма вероятност да претърпят намаляване)
и поради състава на техните износни кошници. Нестабилните държави също така са по-незащитени, поради намаления
7
Историята предлага много примери за справяне с нестабилността, които говорят за необходимост от регионален подход, един от тези примери
са Балканите.
8
Вж. Collier (2009b), каре 9.5 от Глава 9 и GTZ (2008) за уроците, научени от практиката.
5
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Преглед
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
приток на ПЧИ в резултат от нагласата на инвеститорите за „изчакване“ в определени ситуации, (евентуално)
в резултат от намаления приток на чуждестранна помощ и от намаляването на паричните преводи от мигранти.
Вътрешноафриканските парични преводи са особено значими, защото мигрантите от нестабилни държави не могат да
си позволят високите разходи за мигриране в държави с високи доходи и се местят по-наблизо. Но основните пазари,
избирани за дестинация от мигрантите от нестабилни държави, като Нигерия и Южна Африка, са единствените
държави от Субсахарска Африка, засегнати пряко от кризата.
Нестабилните държави бяха ударени сериозно, но въздействието се различава в значителна степен в отделните
държави; в резултат на това няма по-висока уязвимост за нестабилните държави. Това, което е значително понижено,
е възможността за възстановяване след сътресенията.
Фигура 0.1: Устойчивост на нестабилните държави от Субсахарска Африка
■ Стабилни
■ Нестабилни, за които
липсват данни
■ Висока устойчивост
■ Средна устойчивост
■ Ниска устойчивост
6

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Преглед
Фигура 0.2: Уязвимост на нестабилните държави от Субсахарска Африка
■ Стабилни
■ Нестабилрни, за които
липсват данни
■ Ниска уязвимост
■ Средна уязвимост
■ Висока уязвимост
2. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИОРИТЕТИ
Като надгражда върху минал опит, извлича поуки от грешките си и се адаптира към бързо
променящите се обстоятелства при спазване на националния суверенитет, ЕС трябва да определи
своите собствени приоритетни области на интервенция. Анализът на ЕДР от 2009 г. показва, че пет
приоритета следва да ръководят дългосрочните ангажименти на ЕС към нестабилните държави
от Субсахарска Африка по отношение на целта за засилване на устойчивостта:
1. Подкрепа за укрепване на държавата и за социално сближаване. Основната цел на външния ангажимент към
нестабилните държави е да се допринесе за ендогенния процес на държавно укрепване 9 . ЕС одобри този основен приоритет
в своя Европейски консенсус за развитие 10 , така че неговият ангажимент в нестабилните държави от Субсахарска Африка
трябва да се насочи към тази дългосрочна цел. Сложността на подобен ангажимент се дължи на факта, че човек не може
да има външен (европейски) поглед върху тези процеси. Процесът на държавно укрепване при нестабилните африкански
държави няма да наподобява процеса от 19-ти век на държавно укрепване в Европа. Също така социалното сближаване
няма да е еднакво за етносите и религиите, чиито различия датират от преди стотици години. Познаването на местния
контекст играе решаваща роля за външния ангажимент към нестабилните държави. То е необходимо, за да се определи кои
действащи лица могат да бъдат движещите сили на промяната, която да изведе тези държави от нестабилността, евентуално
по различни начини. „Действащите лица на промяната“ трябва да бъдат подкрепени, по-специално като се насърчи
участието на жени в държавното укрепване, освен това е важно да се отслабят евентуалните „участници с право на вето“
и подкрепата за лидерите в техните усилия за изграждане на нов социален пакт и доверие между държавата и гражданите
и между различните фракции и етноси, между които има опасност от разгаряне на конфликти. Ако определени групи се
дискриминират и се изключат от политическо представителство, вероятността от избухване на конфликти ще е по-голяма,
а излизането от ситуацията на нестабилност – по-трудно.
9
Вж. ОИСР/DAC 2007.
10
Вж Европейски парламент, Съвет, Комисия 2006 г.
7
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Преглед
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
2. Преодоляване на разделението между краткосрочни нужди и дългосрочна устойчивост. За да измести
вниманието в нестабилните държави от задоволяването на спешните нужди към изграждането на дългосрочна перспектива,
ЕС може да въведе застрахователен механизъм, който да предпазва нестабилните държави от непостоянни приходи от износ.
Ако разполагат с (по-) стабилни приходи, нестабилните държави могат да подсилят своите потенциални дългосрочни
сравнителни предимства.
3. Подобряване на човешкия и социалния капитал. Инвестирането в образованието на гражданите от нестабилни
държави, опитите за намаляване на различията между половете и изграждането на социален капитал е най-добрия начин
за постигане на устойчив растеж, развитие и по-голяма устойчивост. Нестабилните и засегнатите от конфликти държави
страдат от проблеми в общественото образование, като това намалява броя на записаните учащи и увеличава степента
на неграмотност сред възрастните. Трябва да бъде отпуснато адекватно финансиране не само за основното образование,
но и за по-високите степени на образование, като се обърне внимание на различията между половете и на стимулирането
на местното познание, както и на иновациите. Насочването на интервенции към младите хора също може да бъде решаващо,
особено в нестабилните постконфликтни държави, за да се намали привлекателността на незаконните дейности от рода
на трафика и контрабандата.
4. Подкрепа за по-добро регионално управление, включително за процесите на регионална интеграция.
Регионалните търговски споразумения позволяват на африканските държави да извличат значителни икономии от мащаба
с по-големи регионални пазари, да засилват вътрешната конкурентноспособност, да увеличават възвращаемостта на
инвестициите и вследствие на това да привличат ПЧИ, които на свой ред да водят до трансфер на технологии и растеж. Те могат
също така да позволят на тези икономики да обединят ресурси с цел съвместно обезпечаване на редица инфраструктурни
проекти, като използват икономии от мащаба и като усвоят междудържавните регионални въздействия от подобни
инвестиции. Те, освен това, ще позволят на малките африкански държави да водят по-ефективни преговори по въпроси,
свързани с икономическата политика, с други търговски обединения или с големи частни партньори. От институционална
гледна точка регионалните споразумения могат също да осигурят механизми за поемане на ангажименти във връзка
с изготвянето на политики и с реформите. Те могат да спомогнат за изграждането на механизми за поемане на ангажименти,
които могат да са специално свързани с държавите със слаби вътрешни възможности за поемане на ангажименти. В това
отношение споразуменията за регионална интеграция могат да се използват като инструменти за институционално
изграждане. Влизането в търговско обединение със строги „вътрешни правила“ може да спомогне за стабилизиране
на демократичните реформи и за създаване на доверие в държавите-членки.
5. Насърчаване на сигурността и развитието в региона. Действията по отношение на сигурността и развитието
изискват многостранна стратегия. Необходими са дългосрочни усилия за трансформиране на европейските политически
култури от неутрални и с вътрешна насоченост към участващи в глобално управление. Поради това, свързването
на глобалните отговорности на ЕС с вътрешното благополучие на гражданите в Европа е от решаващо значение. Политиците
в ЕС трябва да осъзнаят, че действията на ЕС във всяка една сфера, от земеделие и рибарство до търговия или научни
изследвания и развойна дейност, могат да имат последствия за сигурността и обратно – инициативите за сигурност могат
да въздействат върху развитието и търговията. ЕС следва да промени своя линеен подход на социално инженерство,
насочен към неговите налични инструменти, с такъв, насочен към самия проблем, по-гъвкав стратегически подход,
който признава конкурентния и политически характер на много донорски цели и политики. Нарастващото прибягване
до инструменти за управление на гражданска и военна криза представлява възможност не само за насърчаване на съвместно
(военно, гражданско и свързано с развитие) планиране, но също и за по-стратегическо мислене. Това дава възможност
и за поощряване на поемането на рискове от страна на персонала на ЕС, което често пъти е много важно при ситуации
на нестабилност. Игнорирането на тези неотложни проблеми, свързани със сигурността, има обратен ефект: вместо да се
прилага готова схема, много повече може да се постигне, ако нуждите на населението от сигурност се разгледат сериозно,
това е първа стъпка към истинската местна собственост, включително разглеждане на начини за преодоляване на насилието
на полова основа.
Накратко, бездействието би имало много висока цена както за донорите, така и за реципиентите. За нестабилните държави
последствията се изразяват в недостатъчно развитие на човешките ресурси и липса на сигурност, свързана с постоянни
пропуски в развитието: цената на непостигане на устойчивост. За Европа – континент, който е географски близък с Африка
и с неговите проблеми, касаещи демографския бум, незаконния трафик, контрабандата, пиратството, насилието на полова
основа и заплахите за околната среда – разпространението на отрицателни въздействия може да е значително. Следователно,
действията на ЕС следва да се преоценят. ЕС не може да си позволи да пилее средства или да бъде неефективен. За да има
ефективна политика за развитие, която да окаже въздействие, от решаващо значение е ЕС:
• да действа единодушно и да определя политики единодушно. Дискусиите между членовете на ЕС и с ЕС могат да бъдат
открити и оживени, но след като една политика бъде съвместно определена и приета, ЕС следва да се придържа
към нея.
• да се ангажира с дългосрочни политики и да избягва промени в политическите цели и в основните области на интерес,
тъй като специфичните проблеми на държавите в ситуация на нестабилност са главно структурни, трайни, а един
от основните аспекти на нестабилността е неспособността да се преследват дългосрочни цели.
8

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Преглед
• да установи „делегиране на права“ за прилагане на политиките. Делегирането има решаващо значение, защото донорите
и реципиентите често пъти не са в състояние да прилагат или проследяват програми по най-добрия начин, тъй като
е необходимо да се обърне внимание на затрудненията на местно равнище. В подобни ситуации може да е подходящо
да се разделят отделните функции на управлението: формулиране на политика, финансирана по определен фонд,
и мониторинг, който се извършва от независими агенции.
• да прояви разбиране за това, че държавното укрепване и социалното сближаване в държавите от Субсахарска Африка
са дълги еволюционни процеси, които приемат нови, разнообразни и непредсказуеми форми на държавно и регионално
равнище. Подобни процеси изискват непрекъснато внимание и правилна институционална подкрепа на място.
Вземането под внимание на всички тези елементи може също така да покаже необходимост от задълбочаване на нашите
разбирания в много области. Една от тези области е свързана с ролята на дълготрайното неравенство в нестабилни
ситуации; друга е свързана с необходимостта от мрежи за социална сигурност и социални организации с цел укрепване
на устойчивостта.
9
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

РАЗДЕЛ ПЪРВИ
РАЗБИРАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ,
СВЪРЗАНИ С НЕСТАБИЛНОСТТА

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
ГЛАВА 1
НЕСТАБИЛНОСТ НА ДЪРЖАВИТЕ ОТ CУБСАХАРСКА AФРИКА:
ПОСЛЕДСТВИЯ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
1. ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПОЛИТИКИ ЗА РАЗВИТИЕ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ ГЛОБАЛЕН
КОНТЕКСТ
Никога досега премахването на
бедността и устойчивото развитие не са били толкова важни.
Контекстът, т в който се работи по премахването на абедно
бедността, е един
все по-силно глобализиран
и независим свят; тази ситуация създава нови възможности, но и нови предизвикателства.
(Европейски консенсус за развитие, 2005 г.)
Ангажиментът на Европейския съюз за насърчаване на по-справедливо и по-устойчиво развитие на глобално равнище
трябва да се справи с предизвикателствата на глобализацията през 21-ви век. Държавите, обществата и икономиките
са все по-взаимосвързани и все по-малко изолирани и, следователно, е по-вероятно да се повлияят от променящите
се условия и различните външни сили, които взаимодействат с вътрешната динамика. По-голямата интеграция е придружена
с изместване на икономическите дейности на изток. По-голямото участие на Китай и Индия в световния БВП и в износа
превръща тези страни във важни участници на международната арена, особено Китай в Субсахарска Африка. Политиките
за развитие не могат да игнорират новото социалнополитическо равновесие.
Демографските тенденции са друга характеристика на глобализацията през 21-ви век. Докато в ЕС населението е застаряващо,
Субсахарска Африка се характеризира с младо население. През 2010 г. 40 % от населението в Африка попада в групата
между 0 и 14-годишна възраст, а 20 % – между 15 и 24-годишна възраст, като 60 % са под 25-годишна възраст, докато
само 28 % в ЕС попадат в тази група. Тези тенденции, заедно с предизвикателствата, породени от глобалното затопляне,
международните престъпни организации и неотдавнашния международен ценови шок при хранителните стоки, са сред
най-важните примери за предизвикателствата, пред които са изправени обществата.
На този фон периодът 2008-2009 г. се характеризира с най-лошия глобален спад от 1929 г. насам. Икономическата и финансова
криза нанесе удар върху бюджетите на ЕС и другите развити държави. Влиянието й върху най-бедните държави в света,
повечето от които са в Субсахарска Африка, е особено пагубно. Предварителните данни сочат, че вследствие на кризата
до 90 милиона души могат да останат в границите на бедността 1 , а детската смъртност да надхвърли 400 000 2 . Но човешките
загуби от кризата много трудно се предават в цифри.
Социалните и икономически последствия изискват ориентиране на моделите и дейностите за развитие към стратегии
за изграждане на устойчивост на обществата – тоест стратегии, увеличаващи възможностите на социално-икономическата
система да се адаптира и справя със смущенията и променящите се условия без да се излагат на риск човешките възможности.
В свят, в който глобалните сътресения стават все по-тежки и засягат все повече хора, включително голям брой бедни хора,
които са били засегнати по-малко в миналото, устойчивостта на социално-икономическите системи е от особено важно
значение за пътя на развитие на дадена държава. Ето защо, това трябва да е основна цел на стратегиите за национално
развитие и съответно на подкрепата за развитие.
1
Министерството за международно развитие, 2009 г. и Световната банка, 2009а.
2
Световната банка, 2009b.
11
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 1
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
1.1 ПАРАДОКСЪТ НА ПОДКРЕПАТА ЗА РАЗВИТИЕ ЗА НЕСТАБИЛНИТЕ ДЪРЖАВИ
През последните години нестабилните държави се превърнаха в основен приоритет на общността за развитие, поради
ниските им резултати в развитието и поради сериозните нарушения на човешките права 3 . Тази група, характеризираща
се от драстични неуспехи на държавните им институции, поставя огромни предизвикателства за глобалното развитие
пред международната общност. Нестабилността води до значителни, широкоразпространени и постоянни социални
последствия. Животът в нестабилна държава е свързан със сериозни лишения в областта на основните услуги, предоставяни
от държавата, и гаранциите за сигурността и човешките права. Той също така е свързан с негативни последици на регионално
и глобално равнище.
Подкрепата за развитие в нестабилните държави среща по-големи предизвикателства отколкото в други ситуации.
Партньорството с тях е затруднено. Потоците от помощи могат да активират нежелани ефекти. А ефективността на помощите
е затруднена от недостатъчния капацитет на националните правителства. Работата с институциите на нестабилните
държави може да представлява взаимодействие с нелегитимни, непредставителни или слаби правителства – или с редица
конкурентни участници. В тази ситуация вероятността помощта да достигне до целевото население или да функционира
в дългосрочен план е по-малка.
Донорите могат дори да затруднят прехода от нестабилност. Всъщност потоците от помощи – с изключение на техническата
помощ – могат да намалят вероятността от напускане на групата на нестабилните държави 4 . Такава констатация, отразена
от Dambisa Moyo в нейната книга „Мъртвата помощ“ (Dead Aid), е знак за възможностите за подобряване на международните
ангажименти с нестабилните държави 5 . В този контекст държавното изграждане се превръща в основна цел за международна
намеса в нестабилни държави, както е разяснено в Принципите за добра международна намеса в нестабилни държави
и ситуации на нестабилност 6 .
Разпределението на помощите на базата на постигнатите резултати, неточно определено като възнаграждение за добрите
изпълнители с нарастващи потоци от помощи, е превърнало нестабилните държави в „страни сираци откъм помощи“ (каре 1.1).
Вероятността от изоставане на нестабилните държави от Субсахарска Африка е дори още по-голяма. От 48 нестабилни държави,
29 държави от Субсахарска Африка са усвоили 49 % от общите нетни потоци от ОПР през 2000-2007 г. 7 .
В Западна Африка редица държави никога не са били близо до държавна консолидация, а регионът е един от най-бедните
и най-нестабилните в света. Между 1998 и 2005 г. най-малко 35 въоръжени групировки са действали на територията
на Кот д’Ивоар, Гамбия, Гвинея, Гвинея Бисау, Либерия, Мали, Нигер, Нигерия, Сенегал и Сиера Леоне 8 . Судан и областта
на Големите езера са най-скорошните примери за извършен геноцид. А в Африканския рог се намира емблематичната
държава в упадък Сомалия.
Следователно, повечето от нестабилните държави се намират в Субсахарска Африка. Нестабилността на държавата може
да има добре определен общ исторически корен (Глава 3). А акцентът върху региона може да подобри разбирането
на предизвикателствата за развитие, които поставя нестабилността.
Международната общност трябва да преодолее парадокса да се разпределят по-малко помощи за държави, които имат
най-голяма нужда от тях, като се адаптират практиките, свързани с подкрепата за развитие, към специфичните условия,
характеристики и динамика на нестабилните държави. Нестабилните държави представляват „изпитателен стенд“
за ангажимента на ЕС, утвърден от Европейския консенсус за развитие, за предоставяне на по-качествена и по-голяма
помощ. Този процес няма да бъде лесен. В условията на настоящата икономическа и финансова криза държавите от ЕС
трябва да финансират своите растящи публични дефицити. А неотдавнашното разширяване на ЕС все повече затруднява
постигането на консенсус относно разпределението на средствата.
3
Съществуват няколко класификации и класации на нестабилните държави. Освен ако не е посочено друго, този доклад приема (неофициалния)
списък с нестабилни и постконфликтни държави, използван в Годишния доклад за 2008 г. относно притока на ресурси за нестабилни държави
и за държави, засегнати от конфликти (Resource Flows to Fragile and Conflict-Affected States) (ОИСР, 2009 г.). Това е компилация от три списъка:
последните две пети от Оценката на държавната политика и институционалната оценка на Световната банка за 2007 г., Индекса на най-слабите
развиващи се държави в света на института „Брукингс“ за 2008 г. и държавните показатели за външна политика за 2007 г. на Университета „Карлтън“.
Този списък със нестабилни държави включва Афганистан, Ангола, Бурунди, Камбоджа, Камерун, Централноафриканската република, Чад, Коморски
острови, Демократична република Конго, Кот д’Ивоар, Джибути, Екваториална Гвинея, Еритрея, Етиопия, Гамбия, Гвинея, Гвинея Бисау, Хаити, Ирак,
Кения, Кирибати, Лаос, Либерия, Мавритания, Мианмар, Непал, Нигер, Нигерия, Северна Корея, Пакистан, Папуа-Нова Гвинея, Руанда, Сао Томе
и Принсипи, Сиера Леоне, Соломонови острови, Сомалия, Судан, Таджикистан, Източен Тимор, Того, Тонга, Уганда, Узбекистан, Вануату, Палестински
административни области, Република Йемен и Зимбабве. В следващия раздел се разглежда фактът, че съставянето на списък с нестабилни държави
е противоречиво от политическа и аналитична гледна точка. ЕДР 2009 не приема официално тази класификация, която се използва единствено за
оперативни цели..
4
Chauvet и Collier, 2008 г.
5
Moyo, 2009 г.
6
ОИСР/КПР, 2007 г.
7
ОИСР, онлайн статистическа база данни на КПР за 2000-2007 г.
8
Службата по наркотици и престъпност към ООН (СНПООН), 2009 г.
12

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Нестабилност на държавите от Cубсахарска Aфрика: последствия и предизвикателства
Каре 1.1: Ефективност на помощите и разпределението на средствата за нестабилните
държави
От Mark McGillivray главен икономист, Австралийска агенция за международно развитие
(AusAID)
Дали при липса на помощ икономическият растеж в нестабилните държави ще намалее, ще се увеличи или ще
се запази? Дали нестабилните държави, заедно или поотделно, получават недостатъчна, прекомерно голяма или
подходяща по размер помощ от перспективата за растеж?
Литературата, разглеждаща влиянието на помощта върху икономическия растеж, е претърпяла огромно развитие
през последните 10 години благодарение на по-точните данни, по-проницателна фундаментална теория и прилагане
на по-подробни емпирични методи. 9 Не искам да кажа, че литературата няма ограничения, тъй като много от тях
остават. Вероятно основната слабост на литературата е, че не хвърля достатъчно светлина върху каналите за помощ
с цел оказване на влияние върху растежа.
Практически всички неотдавнашни изследвания стигат до едно също заключение, цитирано в литературата:
постепенно нарастващата връзка между помощта и растежа следва обърнат U-образен модел, като по-високите
нива на помощ са свързани с по-високи темпове на растеж само до определена прагова стойност на помощта, над
която по-голямата по размер помощ се свързва с по-слаб растеж. За праг се определя „ефективното за растежа“ ниво
на помощта. На това ниво нарастващото влияние на помощта върху растежа на доходите на глава от населението
се увеличава максимално в държавите-реципиенти.
Установяването на обърната U-образна връзка между помощта и растежа има определен резонанс върху
нестабилните държави. Един вид тълкуване на постепенно намаляващото влияние на помощта извън рамките
на ефективното за растежа ниво, е че съществуват ограничения на способността за усвояване в държавитереципиенти.
Счита се, че ограниченията възникват, поради редица причини, най-главната от които е ниското
качество на политиките и дейността на институциите – основна характеристика на нестабилните държави.
Във връзка с това, според хипотезите на изследователите и предположенията на лицата, отговорни за разработването
на политиките, връзките между помощта и растежа в нестабилните и другите (стабилни) държави са изобразени
във фигурата към каре 1.1. Очаква се, че връзката между помощта и растежа при нестабилните държави ще бъде
същата като при стабилните, но с по-ниско ефективно за растежа ниво на помощта (a i
nf*
) извън рамките на което
нарастващият принос на помощта за растежа се превръща в отрицателен, а общият нарастващ принос на помощта
за растежа е по-нисък за всички нива на помощ.
Фигура към каре 1.1: Постепенно нарастващо влияние на помощта върху растежа
g i
0
a i
f* a i
f** a i
nf* a i
nf** a i
Нестабилни държави
Стабилни държави
Забележка: с a i
е обозначена определен вид помощ, предоставена на държава-реципиент i, с gi е обозначен реалният растеж
на БВП на глава от населението на i, с a i
nf*
– ефективното за растежа ниво на помощта за стабилни държави, а a i
nf**
е нивото на
помощта, извън рамките на което нарастващият принос на помощта за растежа в тези държави е отрицателен.
9
Проучвания на тази литература могат да бъдат открити при Morrissey (2001), Clemens et al. (2004) и McGillivray et al. (2006).
13
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 1
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
McGillivray и Feeny (2008) проучват данните за помощта и растежа за периода от 1977 до 2001 г., за да установят дали
съществува емпирична обосновка за връзките във фигурата към каре 1.1. Според тях една държава е нестабилна, ако
тя попада в последните две пети от Оценката на държавната политика и институционалната оценка на Световната
банка. При държавите в последната една пета, „изключително нестабилни държави“, както ги определят McGillivray
и Feeny (2006), официалната подкрепа за развитие допринася за 1,37 процентни пункта за реалния растеж на БВП
на глава от населението за периода. Може да се направи сравнение с 2,47 процентни пункта в другите нестабилни
държави, тези във втората една пета на Оценката.
McGillivray и Feeny (2008) е единственото проучване на растежа, свързан с помощта, което разглежда изключително
нестабилните държави, въпреки че редица други проучвания разглеждат помощта и растежа в държавите от
Субсахарска Африка. 10 Gomanee et al. (2005) разглеждат помощта, предоставена на 25 държави от Субсахарска Африка
за периода 1970-1997 г., и стигат до извода, че всяко увеличение на помощта с процентен пункт като съотношение
на БВП допринася средно за една четвърт процентен пункт растеж на тези държави. Clemens et al. (2004) разглеждат
това краткосрочно въздействие на помощта и установяват, че то повишава годишния растеж на доходите на глава
от населението в Субсахарска Африка с поне половин процентен пункт или повече между 1973 и 2001 г. Lensink
и Morrissey (2000) установяват, че независимо от по-слабото въздействие на помощта върху растежа в Субсахарска
Африка в сравнение с други региони, това въздействие е положително и значително. Тези проучвания се появяват,
за да осигурят обосновка на резултатите, докладвани от McGillivray и Feeny (2008).
McGillivray и Feeny (2008) и Feeny и McGillivray (2009) също предоставят данни за a if
* и a i
nf
* за изключително нестабилни
държави (13,88 % от БВП) и други нестабилни държави (38,38 % от БВП). След сравнение на тези данни с актуалната
официална подкрепа за развитие (ОПР) от двустранни и многостранни институции за 2004 г., може да се направи извод,
че нестабилните държави не получават достатъчно помощ от гледна точка на ефективния растеж (таблица към каре 1.1).
Държавите от групата на изключително нестабилните държави, които получават най-малко помощ по отношение на
БВП, са Кот д’Ивоар и Нигерия. Разпределянето на ефективните за растежа нива на помощ в сравнение с действителното
разпределяне през 2004 г. би довело до средно увеличаване на растежа с 1,92 процентни пункта във всички въпросни
нестабилни държави. Не всички нестабилни държави, обаче, получават недостатъчни количества помощ. През 2004
г. десет нестабилни държави са получили повече помощ от ефективната за растежа стойност. От всички разглеждани
нестабилни държави Бурунди и Соломоновите острови са получили най-голяма помощ от гледна точка на растежа.
Таблица към каре 1.1: Помощ за нестабилни държави за 2004 г.
Изключително
нестабилни държави
Други нестабилни
държави
Всички нестабилни
държави
ОПР (млн. щатски долара) 6 629 2 719 9 348
Ефективна за растежа ОПР
(млн. щатски долара)
14 512 10 506 25 018
Растеж при действителна ОПР
(%, средно)
–0,46 3,43 1,25
Увеличаване на растежа от
ефективна за растежа помощ
1,43 2,47 1,92
(%, средно)
Държави, получаващи поголяма
помощ от ефективната
8 2 10
за растежа помощ
Държави, получаващи помалка
помощ от ефективната
за растежа помощ
9 13 22
Забележки: изключително нестабилните държави се намират в последната една пета на Оценката на държавната политика
и институционалната оценка на Световната банка; другите нестабилни държави се намират във втората последна една
пета на Оценката.
McGillivray и Feeny (2008) и Feeny и McGillivray (2009) подчертават, че ефективните за растежа нива на помощ осигуряват
само приблизителни насоки за количествата помощ, която донорите трябва да предоставят на нестабилните държави.
Те също подчертават, че донорите имат много други обосновани цели за развитие, които оправдават отклоненията
от ефективните за растежа стойности. Техните резултати, обаче, предполагат, че донорите трябва внимателно да
преценят отпуснатите суми за всяка държава, които се различават значително от ефективните за растежа стойности,
като си зададат въпроса дали тези отклонения могат да се оправдаят от критериите за развитие.
10
Обърнете внимание, че в зависимост от използваната дефиниция, приблизително половината от всички нестабилни държави се намират
в Субсахарска Африка.
14

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Нестабилност на държавите от Cубсахарска Aфрика: последствия и предизвикателства
1.2 ПОЛИТИКА НА ЕС ЗА РАЗВИТИЕ НА НЕСТАБИЛНИТЕ ДЪРЖАВИ
Подкрепата за развитие на ЕС и на държавите-членки има огромен потенциал. За повечето развиващи се държави
Европа е основен донор, търговски партньор, инвеститор и мигрантска дестинация. ЕС също така е важен политически,
дипломатически и икономически блок. Европейските държави носят и голяма отговорност за нестабилните държави, тъй
като нестабилността се корени в колонизацията и деколонизацията, които понякога се усилват от безотговорните практики
на чуждестранни предприятия и от незаконната и престъпна контрабанда за и от Европа.
Потенциалът на европейските действия, обаче, не трябва да се надценява. Световният ред става все по-многополюсен,
появяват се политически и икономически центрове, които се присъединяват към най-старите участници. Конфигурацията
САЩ-Китай-ЕС се превърна в ключова в международната система. В допълнение към основните международни организации
спрямо нестабилните държави бяха поети ангажименти и от други държави, сред които Съединените американски щати,
държави от Източна Азия и Персийския залив. Освен това, европейските инициативи за справяне с държавната нестабилност,
като например подкрепата на ЕС за държавно изграждане и укрепване на мира, могат да се разглеждат от държавитепартньори
като обезпокоителни и политически зависими. Те могат да засегнат също и процеси и движещи сили, които са
вътрешни по своето естество. Накрая, вътрешната съпротива и ограниченията могат да отслабят ангажираността на ЕС към
политиките за развитие. Застаряващото население, огромният дълг, натрупан по време на кризата, както и разширяването
на ЕС могат да засилят стимулите за отклоняване на публични ресурси от сътрудничеството за международно развитие
към вътрешно използване.
Въз основа на тази ситуация Европейският доклад за развитието за 2009 г. разглежда нестабилността на държавите
в Субсахарска Африка и политиките за развитие на ЕС в ситуации на нестабилност на държавата. Той анализира
възможностите за подобряване на текущите ангажименти на ЕС по отношение на нестабилните държави, както и потенциала
на политиките за развитие на ЕС за подпомагане на националните заинтересовани лица по отношение на преодоляването
на нестабилността на държавите. Вниманието е насочено към Субсахарска Африка, защото този регион изглежда особено
изостанал по отношение на държавното консолидиране, и в него са разположени повечето държави с нестабилни държавни
институции.
Това усилие е в съответствие с подхода, основаващ се на устойчивост, при разработването на приоритети и политики за
развитие. Държавните институции и способността им да мобилизират вътрешните ресурси представляват основен елемент
на устойчивостта на социално-икономическата система. Те трябва да поддържат вътрешен ред, да гарантират сигурността
на гражданите, да контролират територията, да предоставят социални услуги, да прилагат разпоредби и да осигуряват
защита от и адаптиране към индивидуалните и колективни рискове. По този начин държавните институции оказват влияние
върху благосъстоянието на гражданите и неговите разновидности в контекста на смущенията и промените.
1.3 СТРУКТУРА НА ДОКЛАДА
ЕДР 2009 допринася за целта за изготвяне на нов европейски подход за преодоляване на нестабилността на държавите
в Субсахарска Африка чрез три основни етапа. При първия етап се анализира значението на понятието „нестабилност
на държавата“, както и неговия обхват и съответните последствия в Субсахарска Африка. Докладът описва икономическите
Характеристики на нестабилните държави, обсъжда икономическите фактори, които могат да повлияят върху
функционирането на държавните институции, управлението и социалнополитическата стабилност, и разглежда
интерпретациите, съдържащи се в литературата, относно историческите и политическите корени на нестабилността
на държавите в Африка. Във втората част на доклада теоретично се проучва връзката между социално-икономическата
устойчивост и стабилност на държавата и тази връзка се анализира с оглед на глобалната икономическа криза от 2008-2009
г., оказала влияние върху нестабилните държави. В заключителната част се обсъждат политиките: Глава 8 представя преглед
на ангажимента на ЕС към нестабилните държави и анализ на политиките за сигурност. Обсъждат се предизвикателствата
и потенциалните възможности на подкрепата, предоставяна от външни участници, за подпомагане на държавното
изграждане в държавите-партньори и се прави опит да се идентифицират добри практики въз основа на международния
опит в тази област. Последната глава предлага критерии и приоритети за намесата на ЕС в ситуации на нестабилност.
15
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 1
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
2. КАКВО ОЗНАЧАВА ПОНЯТИЕТО „НЕСТАБИЛНОСТ НА ДЪРЖАВАТА“?
В съществуващата литература се срещат многобройни дефиниции на понятието „нестабилност“
(каре 1.2), а използването на израза „нестабилна държава“ е изключително спорно. Например, Paul
Collier, не съобщава първоначално списъка с държави, образуващи известния „Последен милиард“,
който обикновено е еквивалентен на групата нестабилни държави 11 – както отбелязва той: „това не
е компанията, в която държавите се стремят да попаднат, и поради това заклеймяване държавата е
склонна да създаде самоосъществяващо се пророчество“ 12 .”
Въпреки разликите между дефинициите, в научната и политическата литература съществува единодушно мнение относно
редица основни съображения. Stewart и Brown (2009) установяват, че всички съществуващи дефиниции са изградени въз
основа на три основни измерения на нестабилността: неуспехите, свързани с властта, услугите и легитимността, които
съответно възникват, когато държавата не успява да защити своите граждани от насилие, да предостави основни услуги
на всички граждани и да бъде призната за легитимна от своите граждани.
Това схващане за нестабилността на държавите е индиректно конкретизирано от дефиницията на ОИСР в Принципите
за добра международна намеса в нестабилни държави и ситуации на нестабилност: „държавите са нестабилни, когато
структурите им не разполагат с достатъчна политическа воля и/или капацитет за осигуряване на основните функции,
необходими за намаляването на бедността, развитието и за запазване на сигурността и човешките права на тяхното
население”. 13 ОИСР предлага изместване на акцента към основната роля на легитимността и очакванията на гражданите
чрез коригиране на дефиницията за нестабилни държави, а именно „държави, неспособни да изпълнят очакванията
на своето население или да се справят с промените в очакванията и капацитета в хода на политическия процес”. 14
Каре 1.2: Как нестабилността намери място в дискусиите за развитието
Краят на 90-те години на ХХ век и началото на настоящото столетие се характеризират с прогресивен преход от
подкрепата, предоставяна по проекти, към бюджетна подкрепа – и с все по-ясното осъзнаване на начина, по
който политиките на държавите-реципиенти подпомагат влиянието на програмите за помощ. 15 Последиците от
тези две главни промени се изразяват в увеличената избирателност на помощите. Нарастващият акцент върху
избирателността на помощите, отразен в консенсуса Монтерей, води до съществена промяна в разпределението
на двустранните помощи. 16 Донорите са изправени пред следната дилема: високата цена на избирателността на
помощите води до намаляването на помощите за държавите, които най-много се нуждаят от тях, въпреки че вероятно
е била най-малко ефективна. Затова някои държави се превръщат в „страни-сираци откъм помощи“, а държави,
управлявани от бедни правителства, регистрират рязко намаляващи и променливи потоци от помощи. 17
По този начин нарастващата загриженост за нестабилността „представлява политически отговор на оперативен
въпрос“ (Guillaumont и Guillaumont Jeanneney, 2009 г.). Донорските агенции срещат трудности при взаимодействието
с „държави, в които липсват политически ангажименти и достатъчен капацитет за развитие и прилагане на политики,
насочени към бедните”. 18 Тази дефиниция, предоставена от Комитета за подпомагане на развитието на ОИСР, показва,
че концепцията за нестабилна държава е като цяло относителна, тъй като се отнася за несъответствието между
политическата воля – или капацитета – на държавата и общоприетите приоритети на общността на донорите.
Разликите межди дефинициите се дължат отчасти на изключителната политическа чувствителност на концепцията,
която, пряко или косвено, хвърля съмнение върху политическите приоритети на държавата или върху способността й
да ги преследва. Нестабилните държави се считат (дори преди атаките от 11 септември в САЩ) за възможно убежище
на терористични групировки, с оглед на ограничения контрол върху териториите им. Сигурността и развитието
са неразривно свързани в нестабилните държави и някои автори призовават към използване на разширен набор
от инструменти, включително към военна намеса, с цел справяне с предизвикателствата, свързани с развитието,
пред които се изправят тези страни. 19
11
Zoellick 2008 г.
12
Collier 2007 г., стр. 7.
13
ОИСР/КПР, 2007 г., стр. 2
14
ОИСР, 2008 г.
15
Chhotray и Hulme, 2009 г.
16
Dollar и Levin, 2006 г.
17
Levin и Dollar, 2005 г., Fielding и Mavrotas, 2008 г.
18
ОИСР/КПР, 2006 г.
19
Bourguignon et al. 2008 г., Collier 2009 г.
16

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Нестабилност на държавите от Cубсахарска Aфрика: последствия и предизвикателства
Поради тази причина, Комитетът за подпомагане на развитието на ОИСР започва да разглежда и ситуациите
на нестабилност, разширявайки фокуса от държавата като цяло. 20 Според принципите за добра международна намеса
на Комитета дългосрочната цел на ангажимента в тези държави е „подпомагане на националните реформатори
при изграждането на ефективни, легитимни и устойчиви държавни институции, способни да поемат резултатен
ангажимент към гражданите с цел насърчаване на устойчиво развитие” 21 . Препратката към националните
реформатори спомага да се предаде схващането, че държавното изграждане е вътрешен процес, който може да
се промени само в много малка степен от външни участници.
Една съответна промяна на дефиницията е преходът от дефиницията за нестабилност, която макар и косвено,
акцентира върху връзката между държавата и общността на донорите, към дефиниции, които се стремят да
идентифицират основните характеристики на нестабилна държава. Съветът на Европейския съюз признава, че:
„несигурността се свързва със слаби или несполучливи структури и със ситуации, в които социалният договор
е нарушен, поради невъзможността или липсата на желание на държавата да изпълни своите основни функции, да
поеме своите задължения и отговорности по отношение на законността, защитата на човешките права и основни
свободи, сигурността и безопасността на населението, намаляването на бедността, предоставянето на услуги,
прозрачното и обективно управление на ресурсите и достъпа до енергия. 22
Препратката към социалния договор, резултатът от безкрайните преговори между обществото и държавата,
съществено увеличават значимостта на широкоразпространените последици от нестабилността. В концепцията
за нестабилността на държавата, основаваща се на предположения на населението, няма изразено становище
относно съдържанието на социалния договор. А това води до интересен динамичен аспект в дефиницията, тъй
като нестабилността може да се разглежда като неспособност за управление на смущенията, които могат да окажат
влияние на съдържанието на социалния договор. Този акцент е в съответствие с аргументите на Baliamoune-Lutz
и McGillivray, които доказват, че терминът „нестабилна държава“ трябва да се използва само за „описание на държавите
единствено по отношение на вероятността им да се разпаднат или тяхната уязвимост от негативни сътресения,” 23
което точно съответства на мнението на ОИСР-КПР. Разтрогването на социалния договор, поради неспособността
на държавата да изпълни очакванията на населението, създава елемент на потенциална нестабилност, която може
да доведе до конфликт, който, на свой ред представлява крайна проява на нестабилността.
Kaplan разработва допълнително този аргумент, като дава дефиниция за нестабилните държави въз основа
на характеристиките на държавното устройство, както и според наличието на значително „несъответствие“ между
формалните и неформалните институции. Според Kaplan границите, които са причина групите с разнообразна
идентичност с почти различна история да работят заедно, както и правните и политическите системи, които не
отразяват ценности, убеждения и начини за организиране на обществото, могат лесно да отделят държавата
от населението, на което тя трябва да служи, а малко вероятно е при такива социалнополитически условия
да се сформира правителство, способно да удовлетвори очакванията на гражданите. 24
Друга дефиниция е предложена от Engberg-Pedersen и колектив, които отричат изключителния акцент върху
държавата, която характеризира разглежданите дотук дефиниции, и определя ситуацията на нестабилност
като „институционална нестабилност, пречеща на предвидимостта, прозрачността и отчетността на процесите
на обществени решения и предоставянето на сигурност и социални услуги на населението”. 25
В съответствие с този аргумент, Ikpe свързва нестабилността със „способността на държавата да се адаптира към
променящите се обстоятелства, да защитава гражданите, да неутрализира сътресенията и да се справя с конфликтите без да
се прибягва до насилие”. 26 Внезапното разпадане или постепенното влошаване на способността на държавата да изпълнява
очакванията на гражданите, да приема отговорен политически начин за справяне с промените във взаимоотношенията
между държава и общество или да поддържа управлението на територията си са ключови фактори за нестабилността на
държавата. Трябва да се подчертае, че макар неуспехите, свързани с легитимността, властта и услугите да са концептуално
различни, те са взаимно укрепващи и взаимосвързани. Например, дори ако очакванията на гражданите са специфични
за културата и държавата, способността за осигуряване на основните нужди и човешки права на населението може да се
счита като условие за легитимността на държавните институции.
Нестабилността демонстрира голямо разнообразие в качествено и количествено отношение в много държави. Тя може
да се задейства от различни фактори – от остри конфликти до постепенно разпадане на способността и легитимността
20
ОИСР/КПР, 2007 г.
21
ОИСР/КПР, 2007 г., стр. 1; Бел. авт.
22
Съвет на Европейския съюз, 2007 г.
23
Baliamoune-Lutz и McGillivray 2008 г.
24
Kaplan, 2008 г. Критичното обсъждане на аргументите на Kaplan можете да откриете в Глава 3.
25
Engberg-Pedersen et al. 2008 г., стр. 6.
26
Ikpe 2007 г., стр. 86.
17
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 1
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
на държавата. И тя може да изобразява променящи се степени на интензивност. Функциите на държавата са подложени на
най-голям риск от срив в период на политически и икономически преход, крайна политическа нестабилност и възстановяване
на държавата в засегнатите от конфликти държави, ранни етапи на формиране на държавата, продължителни периоди
на чести и тежки смущения и сътресения. Недоброто справяне по време на тези трудни етапи може да активира многобройни
и самозадвижващи се сили, които да доведат до крайни прояви на нестабилност на държавата: конфликти и авторитарни
режими с масови и системни репресии и нарушаване на човешките права на групи от населението.
Следователно, разнородността е основна характеристика на проявите на нестабилност и на държавите, считани
за „нестабилни”. Някои автори също така отбелязват, че тази концепция е „широка“, тоест тя групира държави, които са
трудни за сравнение. 27 Според Brinkerhoff „нестабилните държави са динамични и се движат по траектории от стабилност
към конфликт, криза и/или срив; а излизат от криза, движейки се към възстановяване и стабилност”. 28 Това означава, че всяка
държава може да се изправи пред определени ограничения, свързани със способността и политическата воля. Някои автори
стигат по-далече, твърдейки, че дори не е възможно да се начертае убедителна линия, която да раздели нестабилните
държави от стабилните, и изразяват съмнения за ползите от включването на някои държави в широко дефинираната група
на нестабилните държави. 29 Briscoe отбелязва, че „нестабилността на държавата се поддържа единствено от следните
симптоми: бедност, несигурност, склонност към конфликт, корупция”. 30
Всъщност, дебатът относно несигурността връща фокуса върху държавните институции в процес на развитие, и подчертава
необходимостта от приемане на външна намеса и приоритети на базата на задълбочено познаване на местната политическа
и икономическа обстановка. Разнообразните прояви и степени на несигурността предполагат, че задълбоченото познаване
на местния контекст е от основно значение за гарантиране на успешна външна намеса в нестабилните държави.
Дори в най-тежките форми на несправяне на държавата, нестабилността не означава политически вакуум, тъй като
неформалните институции могат, поне частично, да изпълняват някои държавни функции. Според Engberg-Pedersen et
al. „при ситуации на нестабилност, когато държавата отсъства или е много слаба, недържавните органи често изпълняват
присъщи на държавата функции във връзка с осигуряването на сигурност и социални услуги,“ 31 теза, която съответства на
теоретичните аргументи на Dixit. 32 Например, спазването на закона и реда в Сомалия се гарантира от Ислямски съдилища,
а съдилищата, които прилагат шариата, изпълняват инструментална функция при създаването на законов ред [ . . . ]
в условия на анархия, споровете се решават свободно и бързо по международните стандарти”, допълва Leeson. 33 Въпреки
че настоящото положение далеч не е идеално, то се е подобрило, в сравнение с положението преди 1991 г., като това
подобрение не се ограничава само до съдебната система. Изготвеният през 2001 г. Доклад за човешкото развитие за
Сомалия показва, че в момента в страната има повече начални училища, отколкото в края на 80-те години на миналия век,
а частният сектор осигурява вода и електричество. 34
Тези наблюдения показват, че външните участници не трябва да игнорират такива институции след като веднъж вече са
се намесили в ситуация на несигурност. В действителност, стесненият фокус върху самата държава няма да осигури добре
обосновано разбиране на нестабилността и оптимални начини за намаляването й.
3. ПОСЛЕДСТВИЯ, ПРИЧИНЕНИ ОТ НЕСТАБИЛНОСТТА НА ДЪРЖАВИТЕ ОТ
СУБСАХАРСКА АФРИКА
Изключително важната роля на държавата при формиране на социално-икономическата
устойчивост, човешките възможности и благополучието се виждат от лошите резултати, свързани
с развитието на страните, наричани „нестабилни“, поради неуспехите на техните държавни
институции. Разграничават се механизмите, водещи до лоши резултати, свързани с развитието,
както и проблемни взаимоотношения между правителствата на държавите-донори и тези на
държавите-реципиенти. Нестабилността на държавите може да се развие по различни траектории,
тъй като формирането на държавата, нейното функциониране и стабилност се дължат на
сложен процес, простиращ се от общо чувство за национална принадлежност до управление
на територията. Въпреки това разграничение, последствията от нестабилността, свързани
с икономиката, сигурността и развитието, са значителни, широкоразпространени и постоянни
в различни условия.
27
Faria и Magalhães-Ferreira, 2007 г.
28
Brinkerhoff 2007 г., стр. 3.
29
Easterly, 2009 г.
30
Ikpe 2008 г., стр. 1.
31
Engberg-Pedersen et al. 2008 г., стр. 23.
32
Dixit 2004 г.
33
Leeson 2007 г., стр. 705.
34
ПРООН 2001 г.
18

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Нестабилност на държавите от Cубсахарска Aфрика: последствия и предизвикателства
3.1 ТЕЖКА ЦЕНА ЗА ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ
Изкуствена, но показателна представа за директните последствия от нестабилността, може да се получи от степента
на човешкото развитие в нестабилните държави. Нестабилните държави от Субсахарска Африка са свръхпредставени сред
държавите, имащите лоши резултати по отношение на човешкото развитие. Според ИЧР те заемат между 128-то място за
Сао Томе и Принсипи до 179-то място за Сиера Леоне – последната държава в списъка на държавите, обхванати от индекса.
Общият ИЧР за нестабилните държави е 0,459 през 2006 г. (0,329 за Сиера Леоне и 0,643 за Сао Томе и Принсипи).
Таблица 1.1: Човешко развитие в нестабилните държави в Субсахарска Африка
Държава
Human
Development
Index rank (1)
Human
Development
Index value (1)
Life
expectancy at
birth (1)
Оценка на
грамотността
на зрялото
население (2)
Оценка на
смъртността
под пет
годишна
възраст
(на 1 000) (3)
Оценка на
смъртността
при раждане
(на 100 000
живородени)
(4)
Ангола 157 0,484 42,1 67,4 202,7 1 400
Бурунди 172 0,382 48,9 59,3 164,4 1 100
Камерун 150 0,514 50,0 67,9 142,6 1 000
Централноафриканска република 178 0,352 44,0 48,6 178,5 980
Чад 170 0,389 50,4 25,7 209,7 1 500
Комори 137 0,572 64,5 74,2 61,3 400
Конго, Дем. реп. 177 0,361 46,1 67,2 121,9 1 100
Конго, Реп. 130 0,619 54,5 86,0 128,6 740
Кот д’Ивоар 166 0,431 47,7 48,7 196,4 810
Джибути 151 0,513 54,2 … 123,7 …
Екваториална Гвинея 115 0,717 50,8 87,0 166,9 680
Еритрея 164 0,442 57,2 … 73,6 450
Етиопия 169 0,389 52,2 35,9 129,3 720
Гамбия 160 0,471 59,0 … 115,3 690
Гвинея 167 0,423 55,3 29,5 145,2 910
Гвинея Бисау 171 0,383 46,0 62,8 194,5 1 100
Кения 144 0,532 52,7 73,6 102,4 560
Либерия 176 0,364 45,1 54,4 138,2 1 200
Мавритания 140 0,557 63,6 55,2 119,4 820
Нигер 174 0,370 56,2 29,8 170,2 1 800
Нигерия 154 0,499 46,6 71,0 185,9 1 100
Руанда 165 0,435 45,8 64,9 153,4 1 300
Сао Томе и Принсипи 128 0,643 65,2 87,5 94,0 …
Сиера Леоне 179 0,329 42,1 37,1 145,8 2 100
Сомалия н.к. н.к. 47,5 … 177,9 …
Судан 146 0,526 57,8 60,9 109,6 …
Того 159 0,479 58,0 53,2 96,7 510
Уганда 156 0,493 50,5 72,6 120,9 550
Зимбабве н.к. н.к. 41,7 90,7 92,3 880
Нестабилни държави от
Субсахарска Африка
0,469 51,2 59,2 138,3 976
Стабилни държави от Субсахарска
Африка
0,545 53,2 66,4 97,5 614
Субсахарска Африка 0,500 52,2 62,9 123,2 824
Забележки: ... означава данни, които не са налични; н.к. означава „некласифицирани“ данни, (1) направете справка с 2006 г.; (2)
данните се отнасят за лица на 15 и повече години за 2006 г.; (3) данните се отнасят за 2008 г.; (4) данните се отнасят за 2000 г.,
регулирани, на базата на прегледи на UNICEF, WHO и UNFPA по отношение на добре документирани проблеми, свързани
с непълни доклади и неточни класификации.
Източник: Разработка на ЕДР относно ПРООН (2008 г.) Human Development Report 2008 г.; ОИСР и АБР (2009 г.) African
Economic Outlook 2009 г.
19
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 1
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Обществените, социалните и икономическите последствия от нестабилността не се ограничават до лоши резултати
на нестабилните държави по трите компонента на ИЧР. Нестабилните държави имат много по-слаб напредък за постигане
на големия набор от цели за развитие на хилядолетието (ЦРХ) в сравнение с други развиващи се държави. 35 В действителност,
съществува силна отрицателна корелация между нестабилността и изпълнението на ЦРХ: нестабилните държави
от Субсахарска Африка са най-далеч от постигане на ЦРХ до 2015 г.
Чрез приемане на класификация на нестабилните държави въз основа на Оценката на държавната политика
и институционалната оценка (ОДПИ) на Световната банка от 2006 г., Harttgen и Klasen установяват, че нестабилността е ясно
свързана с много по-лоши резултати, свързани с развитието, по отношение на бедността, недохранването, записването
в учебни заведения и смъртността преди достигане на петгодишна възраст 36 . Броят на бедните през 2006 г. в списъка на
ОДПИ на Световната банка е повече от три пъти по-голям от този в стабилните държави. Процентът на завършилите основно
образование, броят на децата с поднормено тегло, смъртността преди достигане на петгодишна възраст и процентът
на заетото население показват, че нестабилните държави имат по-лоши резултати, свързани с развитието, в сравнение
със стабилните държави. Нестабилните държави от Субсахарска Африка оглавяват списъка по отношение на смъртността
преди достигане на петгодишна възраст и процентът на незаетото население. Резултатите, получени за периода 2000-2006 г.,
потвърждават тези резултати.
Същевременно, индикаторите на развитието, като бедност, продължителност на живота и процент на смъртността преди
достигане на петгодишна възраст, показват определено разграничаване в групата на нестабилните държави. Въпреки
че общата разлика между нестабилните и стабилните държави е съществена, тя прикрива значителна разнородност.
Изглежда само в някои държави високото ниво на растеж през последните години се е превърнало в цели за развитие. Това
положително не се отнася за Гвинея, където грамотното население в зряла възраст все още е 29 % или за Ангола, където
смъртността преди достигане на петгодишна възраст през 2008 г. бе над 20 % – 203 на 1,000 (вижте таблица 1.1).
Две от последните издания на Global Monitoring Report показват, че нестабилните държави не напредват към изпълнението
на ЦРХ или дори се отдалечават от тяхното изпълнение. 37 В сравнение със страните със среден и нисък доход, стабилните
държави, въз основа на класификацията на ОДПИ, показват значително по-малък напредък към изпълнението на ЦРХ
в периода между 1990 г. и 2006 г.
Малко по-различна картина рисуват Harttgen и Klasen, които сравняват представянето на нестабилните държави при
постигането на ЦРХ, чрез възприемане на различни класификации на нестабилните държави 38 . Те установяват, че нестабилните
държави, както и други развиващи се страни, се стремят към абсолютен напредък по отношение на ЦРХ, въпреки че
изостават значително. 39 Промените в индикаторите на ЦРХ между 2000 г. и 2006 г. варират значително по отношение на
нестабилните държави и по отношение на индикаторите в нестабилните държави, докато моделите на нестабилните и
стабилните държави не демонстрират систематични разлики. Ако вместо това анализът се фокусира върху нестабилните
държави от Субсахарска Африка, моделът се променя, а нестабилността на държавата придобива по-голямо значение за
напредъка при постигане на ЦРХ. Фигури 1.1 и 1.2 показват, че нестабилните държави от Субсахарска Африка изостават от
континента по отношение на относителните и абсолютните промени, свързани с ЦРХ. Държавите, в които нестабилността е
значително изразена, се представят доста по-зле. Държавите с нисък резултат според ОДПИ за 2007 г. по всички параметри
– икономическо управление, структурни политики, социално включване/собствен капитал, управление на частния сектор
– са свръхпредставени сред държавите от Субсахарска Африка.
35
За цялостна представа относно влиянието на различните дефиниции върху резултатите направете справка с аналитичния доклад на Harttgen и
Klasen.
36
Harttgen и Klasen 2009 г.
37
Световна банка 2007, 2009a.
38
Harttgen и Klasen 2009 г.
39
Harttgen и Klasen 2009 г. Обърнете внимание, че заключението на Harttgen и Klasen (2009 г.) може да се счете за необективно, поради липсващи
данни, тъй като съответната информация за оценка на напредъка при изпълнението на Целите за развитие на хилядолетието липсва за голям брой
нестабилни държави. Ако предположим, че резултатите на държавите, за които липсват данни, са под средните, дори абсолютният напредък за
набора от цели може да бъде по-лош за нестабилните държави.
20

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Нестабилност на държавите от Cубсахарска Aфрика: последствия и предизвикателства
Фигура 1.1: Абсолютни промени в ключовите индикатори на ЦРХ (2000-2006)
БРОЙ НА БЕДНИТЕ 2000-2006
ОСНОВНО ОБРАЗОВАНИЕ 2000-2006
6
14
4
12
2
10
0
ОДПИ-ССА
ССА
ОДПИ-Всички
8
6
-2
4
-4
2
-6
0
ОДПИ-ССА
ССА
ОДПИ-Всички
ПОДНОРМЕНО ТЕГЛО 2000-2006
СМЪРТНОСТ ПОД ПЕТГОДИШНА ВЪЗРАСТ 2000-2006
1,5
1
0
-2
ОДПИ-ССА
ССА
ОДПИ-
Всички
0,5
-4
0
ОДПИ-ССА
ССА
ОДПИ-Всички
-6
-0,5
-8
-1
-10
-12
Забележки: ОДПИ-ССА са Субсахарските Африкански държави, включени в списъка на ОДПИ, изготвен през 2007 г. (с резултат,
изготвен от ОДПИ, по-малък от 3.2); ОДПИ-Всички са държавите, които показват резултат, изготвен от ОДПИ, по-малък от 3.2
за всеки от подсписъците на ОДПИ (икономическо управление, структурни политики, социално включване/собствен капитал,
управление на частния сектор) през 2007 г.; ССА: всички Субсахарски Африкански държави, за изчисление на стойността на всеки
индикатор според състоянието на нестабилността, промените в броя на бедните, завършеното основно образование, броят на
лицата с поднормено тегло и процентът на заетото население се измерват в проценти; промените в смъртността преди достигане
на петгодишна възраст се измерват в абсолютни промени в броя смъртни случаи на 1 000 деца.
Източник: Harttgen и Klasen 2009.
21
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 1
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Фигура 1.2: Относителни промени в ключовите индикатори на ЦРХ (2000-2006)
БРОЙ НА БЕДНИТЕ 2000-2006
ОСНОВНО ОБРАЗОВАНИЕ 2000-2006
0,15
0,45
0,10
0,40
0,05
0,35
0,00
ОДПИ-ССА
ССА
ОДПИ-Всички
0,30
0,25
-0,05
0,20
-0,10
0,15
-0,15
0,10
ОДПИ-ССА
ССА
ОДПИ-Всички
ПОДНОРМЕНО ТЕГЛО 2000-2006
СМЪРТНОСТ ПОД ПЕТГОДИШНА ВЪЗРАСТ 2000-2006
0,08
0,06
0
-0,01
-0,02
ОДПИ-ССА
ССА
ОДПИ-
Всички
0,04
-0,03
0,02
-0,04
0
ОДПИ-ССА
ССА
ОДПИ-Всички
-0,05
-0,06
-0,02
-0,07
-0,04
-0,08
Забележка: Вижте забележката към фигура 1.1.
Източник: Harttgen и Klasen 2009.
22

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Нестабилност на държавите от Cубсахарска Aфрика: последствия и предизвикателства
3.2 ПОСЛЕДСТВИЯТА СА СЕРИОЗНИ И МНОГОСТРАННИ
Нестабилността се характеризира и със своята сериозност, включително най-силните форми на човешки лишения
и нарушаване на основните човешки права на живот и сигурност. Тя често отразява способността на дадено правителство
да изпълнява една от основните си задачи, като управление на осигуряването на прехрана, или може да прерасне в жесток
конфликт или гражданска война, предизвиквайки огромни обществени, социални и икономически последствия.
Конфликт. От жителите на държавите в „Последния милиард“, включени по подразбиране в списъка с нестабилни държави,
73 % неотдавна са преживели или в момента са в процес на гражданска война. Освен това, рискът от избухване на гражданска
война в тези държави на всеки пет години, е изключително висок – едно към шест. 40
Връзката между нестабилност и конфликт е динамична и сложна. Конфликтите едновременно могат да бъдат резултат
от нестабилност и една от причините за нестабилност. Нестабилните държави често се характеризират със социално
изключване на определени групи (етнически, религиозни, собственици на природни ресурси), които могат да провокират
конфликти. Но конфликтите също така подкопават способността на държавата да осигурява обществени услуги, като
отслабват институциите и забавят икономическите резултати и намаляването на бедността. Комбинацията от тези фактори
подпомага дестабилизацията.
Последствията от конфликти са многобройни и широкоразпространени. 41 Някои са „преки“ и могат да се измерват
количествено в широк мащаб: смърт, жертви, заболявания, вътрешно разселени лица, масова миграция. Други са „косвени“
в случай на конфликти, нарушаващи икономическата активност, прехвърляне на обществени разходи от здравеопазване
и обучение към военния сектор и преразпределение на обществените приходи (от напр. данъци върху износа на петрол,
както при кризата в делтата на Нигер). Конфликтите могат да доведат и до увеличаване на безработицата, особено сред
младите мъже, което повишава вероятността от възникване на престъпления и екстремистки настроения. След конфликт,
често поради по-слаб местен контрол, цели региони могат да се превърнат в области, отглеждащи наркотици, което прави
контрабандата лесна (и доходоносна). Така хората може да предпочетат да се занимават с незаконни дейности пред това да
се завърнат към своите (често унищожени) професии. Някои последствия не могат да се измерят количествено: гражданите
често са травмирани дълго след края на конфликта, а психологическите поражения не се измерват лесно.
Тук ние измерваме количествено основните последствия за Субсахарска Африка, доколкото това е възможно, като сме
наясно с неточностите 42 .
Загиналите при военни действия могат да се измерят количествено в широк мащаб 43 , но повечето случаи на цивилни
граждани, загинали, поради жестокост и разпространение на заболявания, не могат – т.е. трудно е дори да изчислим общия
брой смъртни случаи, причинени от жестоки конфликти. Африканският доклад за развитие за 2009 г. дава информация за
броя на жертвите при военни действия, както и общия брой жертви на войната в избрани африкански държави: в Ангола
(1975 г. – 2002 г.) са регистрирани около 160 000 жертви при военни действия и 1,5 млн. жертви общо, в Бурунди (1990 г.
– 2002 г.) – около 7 000 жертви при военни действия и 200 000 жертви общо, а в Демократична република Конго (1998 г. –
2008 г.) 5,4 млн. жертви общо, което прави войната най-смъртоносната от края на Втората световна война. 44
Данните за вътрешно разселени лица, концентрирани в Сомалия, Судан, Република Конго и Кот д’Ивоар, се получават
и сравняват по-лесно (таблица 1.2). Разселването, което само по себе си също е негативно последствие, също води
до разпространение на болести, недохранване, жестокост (особено за жени, претърпели изключителна жестокост и често
изнасилване) 45 .
40
Collier 2007 г.
41
Collier, Hoeffler и Söderbom (2004 г.) твърдят, че гражданските войни продължават средно около седем години, но за връщане към състоянието
преди войната са необходими около 21 години. Общите последствия от гражданска война са изчислени на почти 3 млрд. щ.д. годишно.
42
Вж. Reynal-Querol 2009 г. и АБР 2009 г. за анализ на причините за конфликтите.
43
Средно броят на загиналите при военни действия представлява 30 % от общия брой смъртни случаи, свързани с конфликти.
44
АБР 2009 г., стр. 12.
45
АБР 2009 г.
23
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 1
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Таблица 1.2: Бежанци и вътрешно разселени лица, 2008 г.
ВРЛ, защитени или
Месторождение Общ брой бежанци
подпомагани от
ВКБООН
Общо засегнато
население
Ангола 171 393 0 185 186
Бурунди 281 592 100 000 483 626
Камерун 13 870 0 16 803
Централноафриканска република 125 106 197 000 323 357
Чад 55 105 166 718 267 222
Комори 378 0 418
Конго, Дем. реп. 19 925 0 25 069
Конго, Реп. 367 995 1 460 102 1 918 424
Кот д’Ивоар 22 227 683 956 737 792
Джибути 650 0 716
Екваториална Гвинея 384 0 431
Еритрея 186 398 0 201 094
Етиопия 63 878 0 95 552
Гамбия 1 352 0 2 489
Гвинея 9 495 0 11 517
Гвинея Бисау 1 065 0 1 342
Кения 9 688 404 000 762 617
Либерия 75 213 0 88 413
Мавритания 45 601 0 53 421
Нигер 796 0 1 067
Нигерия 14 169 0 24 645
Руанда 72 530 0 90 428
Сао Томе и Принсипи 35 0 35
Сиера Леоне 32 536 0 35 480
Сомалия 561 154 1 277 200 1 860 373
Судан 419 248 1 201 040 1 749 536
Того 16 750 0 22 679
Уганда 7 548 853 000 1 466 792
Зимбабве 16 841 0 51 639
Субсахарска Африка 2 628 765 6 343 016 10 530 951
Нестабилни държави от
Субсахарска Африка
2 592 920 6 343 016 10 478 161
Стабилни държави от Субсахарска
Африка
35 844 0 52 789
Източник: Разработка на ЕДР относно Онлайн статистическа база данни на населението на ВКБООН.
Конфликтите предизвикват не само свиване на резултатите – те унищожават инфраструктурата чрез бомбардировки и други
действия и чрез по-малко средства за поддръжка и обновяване. Финансовият и човешки капитал напуска държавите,
но количественото измерване на този феномен е трудно, тъй като фактите са противоречиви. По време на и след конфликти
се регистрират основни промени в секторния състав на БВП (Collier 2007). В действителност, някои сектори са по-уязвими
на конфликти: повече средства за военния сектор означава по-малко средства за образование, което е голяма загуба
в дългосрочен план и може да окаже трайно въздействие върху растежа на държавата. Друга важно последствие, което
е важно, поради влиянието си върху вътрешната политика, е скъсяването на времевите хоризонти на лицата, отговорни за
изготвянето на политиките, и на частните инвеститори. Справянето с постоянни конфликти създава непрекъсната ситуация
на спешност, а правителствата реагират с краткосрочни отговори 46 .
46
Свързан с това въпрос е този за „оптималния размер“ на военния сектор в държавите, засегнати от конфликт (вж. Acemoglu et al. 2009 г.).
24

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Нестабилност на държавите от Cубсахарска Aфрика: последствия и предизвикателства
Несигурност при осигуряване на прехрана. Ролята на държавата в изграждането на институционалната и законодателната
рамка за производство и дистрибуция на хранителни продукти, както и намесата и реформите на правителството, може
да окажат влияние върху наличността на храните и правото на храна за различни групи от населението.
Нестабилността на държавата може да се превърне в скрита причина за несигурността при осигуряване на прехрана
по различни канали 47 :
• Недостатъчен капацитет: Когато капацитетът за доставки на държавата е недостатъчен, или има риск да спадне,
е вероятно възникването на продоволствена криза. Неадекватното осигуряване на основни услуги може да доведе
до този резултат. Нестабилните държавни институции може да имат по-малка възможност да внедрят механизми за
подпомагане на достъпа до хранителни продукти на бедните и за защита на гражданите (потребители и производители)
от колебанията в световните цени на хранителните продукти или от други промени в източника и размера на правото
на храна, като циклична несигурност при осигуряване на прехрана, свързана със сезонния компонент на някои
икономически дейности.
• Несправяне на властите: При несправяне на държавните власти трудностите при системите за дистрибуция на хранителни
продукти и невъзможността за запазване на производствените активи за земеделската продукция и дистрибуция, може
да доведат до продоволствена криза и вземане на спешни хуманитарни мерки.
• Недостатъчна легитимност: прилагането на системи за социална закрила е въпрос не само на капацитет, но и на желание
и отчетност от страна на държавата. Някои типични характеристики на нелегитимните държавни институции (липса на
ефективни форми на демокрация, преследване на опоненти или групи от населението, ключова роля на военните сили
в правителството, контрол на медиите) могат да застрашат осигуряването на прехрана на големи групи от населението.
Според Нобеловия лауреат Amartya Sen свободната преса играе ключова роля при разпространението на информация
за продоволствената криза и държи правителството отговорно за защита и осигуряване на правото на храна 48 .
Следователно, нестабилността на държавата и несигурността при осигуряването на прехрана са тясно свързани (таблица 1.3).
В нестабилните държави от Субсахарска Африка средният прием на храна е 2 093 Kcal на човек, в сравнение с 2 303 в други
Субсахарски държави, докато преобладаващото недохранване е с 8 процента по-високо (35 % срещу 23 %). Индикаторите
за недохранване са не само средно по-ниски в нестабилните държави, но и достигат драматични пикове: в повечето
нестабилни държави от Субсахарска Африка нивата на недохранване са над 40 %, нараствайки до 68 % в Еритрея и до
76 % в Демократична република Конго 49 . Индексът на глада в световен мащаб за 2008 г. – съвкупен индекс, разработен от
Международния научноизследователски институт за политика за храните с цел изчисляване на глада и недохранването 50 ,
посочва изключително притеснителна ситуация, свързана с осигуряване на прехраната в 25 държави от Субсахарска
Африка, 16 от които фигурират в нашия работен списък на нестабилните държави. А в световен мащаб 10-те държави,
чиято несигурност при осигуряване на прехрана е нараснала от началото на 90-те години, включват шест нестабилни
държави от Субсахарска Африка 51 (Бурунди, Коморски острови, Демократична република Конго, Гвинея Бисау, Либерия
и Зимбабве). Тези факти доказват, че нестабилността на дадена държава влияе негативно върху ситуацията, свързана
с осигуряването на прехраната.
47
Stewart и Brown 2009 г.
48
Drèze и Sen 1989 г.
49
FAO 2008 г.
50
Индексът на глада в световен мащаб комбинира три еднакво важни индикатора: частта на недохранените като процент от населението, големият
брой деца под петгодишна възраст с поднормено тегло и процента на смъртността сред децата под петгодишна възраст. Данните на индекса на
глада в световен мащаб за 2008 г. са за периода от 2001 г. до 2006 г., докато данните на индекса на глада в световен мащаб за 1990 г. са за периода
1988 г. – 1989 г. (Международен научноизследователски институт за политика за храните 2008).
51
Международен научноизследователски институт за политика за храните 2008 г.
25
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 1
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Таблица 1.3: Индекси за осигуряване на прехраната в нестабилните държави
Държава
Преобладаващо
недохранване,
процент (1)
Наличност на храна
(Kcal/лице/ден) (2)
Индекс на
производство
на храна (3)
Ангола 46 1 880 116
Бурунди 63 1 630 98
Камерун 23 2 230 101
Централноафриканска република 43 1 900 103
Чад 39 1 980 101
Комори … 1 800 95
Конго Дем. реп. 76 1 500 90
Конго, Реп. 22 2 330 99
Кот д’Ивоар 14 2 520 96
Джибути … 2170 118
Екваториална Гвинея … … …
Еритрея 68 1 530 73
Етиопия 46 1 810 103
Гамбия 30 2 140 77
Гвинея 17 2 540 106
Гвинея Бисау … 2 050 94
Кения 32 2 040 102
Либерия 40 2 010 85
Мавритания 8 2 790 98
Нигер 29 2 140 97
Нигерия 9 2 600 96
Руанда 40 1 940 108
Сао Томе и Принсипи … 2 600 99
Сиера Леоне 47 1 910 101
Сомалия … … …
Судан 21 2 290 100
Того 37 2 020 97
Уганда 15 2 380 98
Зимбабве 40 2 040 84
Субсахарска Африка 30 2 212 98
Нестабилни държави от
Субсахарска Африка
35 2 097 98
Стабилни държави от Субсахарска
Африка
23 2 367 98
Забележки: означава данни, които не са налични; (1) данните се отнасят за периода 2003 г. – 2005 г.; (2) данните са в kcal за човек на ден
и се отнасят за периода 2003 г. – 2005 г.; (3) данните data се отнасят за периода 2002 г. – 2004 г. (1999 г. – 2001 г. средно равно на 100).
Източник: Разработка на ЕДР относно ОИСР и АБР (2009) African Economic Outlook 2009 и FAOSTAT.
Нарушаване на човешките права: акцент върху насилието срещу жени. Нестабилността на държавата причинява тежки
последствия, особено за най-уязвимите групи на обществото, които се нуждаят от по-голяма социална защита, като жени,
деца и възрастни хора.
Влиянието върху благополучието на жените е една от най-емблематичните прояви на сериозните последствия от
нестабилността на държавата. Нестабилните държави са по-застрашени от жесток конфликт, а последствията не са
еднакви за двата пола, въпреки че трудно можем да различим официалните данни от анекдотичните такива. В контекст
на нестабилност ниският икономически растеж принуждава жените да намерят доходоносна работа с по-дълго работно
време, обикновено в неформалния сектор и в дейностите, свързани със селското стопанство. Военните индустрии, създадени
с цел финансиране на конфликта, може да бъдат нов източник на доходи, като петрола, диамантите и други ценни метали
в Ангола, Конго, Демократична република Конго, Либерия, Сиера Леоне и Судан. Но икономическите предимства за жените
може да се компенсират от прекратяването на дейността на други индустрии и колапса на правителствените структури,
както и от съответните загуби в областта на трудовата заетост. В Ангола, Еритрея, Мозабик и Зимбабве работните места за
26

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Нестабилност на държавите от Cубсахарска Aфрика: последствия и предизвикателства
жените в формалния сектор се заемат от мъже, завръщащи се от конфликт. А по време на конфликт отсъствието на мъжете
принуждава жените сами да се справят с издръжката на домакинствата. Много от тях не могат да наследят или да предявят
права към имуществото на починалите си съпрузи.
В Судан, където се води непрекъснато война от настъпването на независимостта през 1956 г., жените и децата плащат
огромна цена. Повечето разселени лица и тези, живеещи в лагери за вътрешно разселени лица, (ВРЛ) са жени с деца. Повечето
жени в Судан, особено в южната част, живеят в изключителна бедност при високи нива на неграмотност и ограничен достъп
до медицински грижи и вода. Смъртността при раждане е сред най-високите в света – 1 700 на 100 000 живородени за
Южен Судан и 509 – за Северен Судан. 90 % от всички жени в Южен Судан са неграмотни.
Жените стават жертва и на насилие на полова основа, като насилствено забременяване чрез изнасилване. До края на 2005 г.,
когато 2,2 милиона ВРЛ са били настанени в лагери, ситуацията се е влошила за жените до такава степен, че те рискували
да бъдат изнасилвани при всяко свое излизане от жилището за дървесно гориво 52 .
В Демократична република Конго една от характеристиките на войната е била поголовното използване на изнасилването
като военно оръжие. Между 1998 г. и 2003 г. са докладвани 51 000 случая на изнасилване в провинция Южно Киву и в град
Калеми. „Лекари без граници информира“, че 75 % от всички случаи на изнасилване по света, по които те са работили,
са се случили в Източно Конго. 53 Стигмата, свързансъса сексуалното насилие е много силна. Жените се страхуват, че ако
отидат в полицията, ще загубят всяка възможност за женитба или че съпрузите им ще ги изоставят. Те се страхуват и да
не бъдат наказани от извършителите, защото са съобщили за насилието. Последствието от широкоразпространеното
сексуално насилие е силна вреда върху обществото, започваща с достойнството на жертвата, както и с нейния физически
и морален интегритет. Мащабът и естеството на сексуалното насилие създава и сериозен проблем за общественото здраве
с увеличаване случаите на заразяване с вируса на СПИН и други болести, предавани по полов път. Липсата на медицинска
инфраструктура, особено в отдалечените райони, е усложнила проблема.
В Северна Уганда според изготвения през 2007 г. доклад на Amnesty International Doubly Traumatised жените и момичетата
стават жертва на сексуално насилие и на насилие на полова основа и срещат значителни трудности при опитите си да
изправят извършителите пред съда 54 . Изследването, проведено в пет района през 2007 г., разкрива дискриминацията,
с която се сблъскват жените по време на делата за изнасилване, оскверняване, домашно насилие, нападение и други форми
на насилие 55 . Amnesty International счита, че настоящата съдебна система в Северна Уганда е изключително неадекватна,
особено при осигуряване на защита на жени и момичета от сексуално насилие и от насилие на полова основа.
Според тези примери жестоките конфликти, присъщи за нестабилните държави, засягат силно жените по различни начини.
Насилието и загубите, пред които се изправят в обществото, често не им позволяват да бъдат пълноценни граждани и да
участват в преструктурирането на институциите и реформирането на държавата.
Жените може да бъдат изложени на сериозни форми на нарушаване на човешките им права не само в конфликтна обстановка,
но и когато съдебната система не може да контролира незаконните и престъпни действия. Неотдавнашен доклад на Службата по
наркотици и престъпност към ООН (СНПООН) разкрива, че тежко последствие за жените от Западна Африка се явява и трафикът
с цел сексуална експлоатация, често за погасяване на дългове 56 . През 2006 г. 570 жертви на сексуална експлоатация от Северна
Африка бяха открити в 11 европейски страни, така че „Ако е разкрита само една от 30, което изглежда правдоподобно, това
означава общ брой от около 17 000 жертви на година 57 . Тенденциите на развитие на проституцията изглеждат стабилни във
времето, въпреки че варират в отделните страни. Пазарът на сексуални услуги е оценен на около 850 млн. щ.д. годишно 58 .
3.3 НЕСТАБИЛНОСТ НА ДЪРЖАВАТА И ДЪЛГОТРАЙНИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ НЕЯ
Ограниченият напредък по отношение на изпълнението на Целите за развитие на хилядолетието, както и промяната на
разходите по време на и след конфликт, от образователната към военната сфера, хвърля светлина върху дългосрочните
обществени, социални и икономически последствия. Дълготрайната нестабилност е свързана с дълбоко вкоренени
политически и институционални характеристики в дадена държава. Тридесет и пет държави, посочени като нестабилни
от Световната банка през 1979 г., все още са нестабилни към днешна дата, 30 години по-късно, 59 като възможността за
устойчиво излизане от групата на нестабилните държави е била едва 1,85 % на година за периода 1977 г. – 2004 г 60 .
Тази тенденция е свързана с историята на формиране на държавите, което в Европа е коствало векове на битки и огромни
икономически, социални, политически и технологични промени. Външната подкрепа при изграждане на държавите
може да помогне за консолидиране на държавата, но процесът остава вътрешен. В държавите, чието формиране все още
не е приключило, преодоляването на нестабилността се очаква да бъде по-дълъг и по-труден процес.
52
WILPF 2006.
53
The Guardian 2007.
54
Amnesty International 2007.
55
Amnesty International 2007.
56
Служба по наркотици и престъпност към ООН (СНПООН), 2009 г.
57
Служба по наркотици и престъпност към ООН (СНПООН), 2009 г., стр. 7.
58
Служба по наркотици и престъпност към ООН (СНПООН), 2009 г.
59
ОИСР 2009 г.
60
Chauvet и Collier, 2008 г.
27
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 1
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Продължителната нестабилност на държавата се вижда също и в работата на правителството, както и в отчайващите данни за
напредъка при прилагане на закона. Лошото управление е симптом и параметър на нестабилност на държавата. Нестабилните
държави имат лоши показатели за управление (фигура 1.3). Повечето са засегнати от силна политическа нестабилност,
повсеместна корупция и слабо доверие в законодателната власт. Освен това, слабото управление обикновено е с дълготраен
ефект и с висока зависимост от минали решения: недостатъчната управленска ефективност или законодателна власт през
2000 г. увеличава вероятността за получаване на ниски резултати през 2008 г., а много нестабилни държави се характеризират
с по-малка управленска ефективност и по-слаба законодателна власт през 2008 г., отколкото през 2000 г 61 .
Фигура 1.3: Тенденции при показателите за управление, нестабилни държави
от Субсахарска Африка
ПОЛИТИЧЕСКА СТАБИЛНОСТ 2000-2008
0,50
0,00
-3,50 -3,00 -2,50 -2,00 -1,50 -1,00 -0,50 0,00 0,50 1,00 1,50 2,00
-0,50
-1,00
ЕФЕКТИВНОСТ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО 2000-2008
0,50
0,00
-3,50 -3,00 -2,50 -2,00 -1,50 -1,00 -0,50 0,00 0,50 1,00 1,50 2,00
-0,50
-1,00
2008
-1,50
2008
-1,50
-2,00
-2,00
-2,50
-2,50
-3,00
-3,00
-3,50
-3,50
2000 2000
ЗАКОНОДАТЕЛНА ВЛАСТ 2000-2008
КОРУПЦИЯ 2000-2008
0,50
0,00
-3,50 -3,00 -2,50 -2,00 -1,50 -1,00 -0,50 0,00 0,50 1,00 1,50 2,00
-0,50
-1,00
0,50
0,00
-3,50 -3,00 -2,50 -2,00 -1,50 -1,00 -0,50 0,00 0,50 1,00 1,50 2,00
-0,50
-1,00
2008
-1,50
-2,00
2008
-1,50
-2,00
-2,50
-2,50
-3,00
-3,00
2000
-3,50
2000
-3,50
Забележка: Показателите за управление се измерват в единици, вариращи от около –2,5 до 2,5, като по-високите стойности отговарят
на по-добри управленски резултати. Политическата стабилност измерва схващания, като вероятността правителството да бъде
дестабилизирано или свалено чрез неконституционни или насилствени средства; ефективността на правителството измерва
качеството на обществените услуги, количеството на държавния апарат и степента на неговата независимост от политически
натиск, качеството на изготвяне и прилагане на политика и доверието към ангажимента на правителството към такива политики;
върховенството на закона измерва степента, до която чиновниците вярват в и приемат правилата на обществото, в частност
качеството на контрола на изпълнение на договорите, полицията и съдилищата, както и вероятността за извършване на
престъпления и жестокост; корупцията измерва степента, до която публичната власт се използва за лични облаги, включително
дребни и едри форми на корупция, както и „превземането“ на държавата от върхушки и лични интереси.
Източник: Kaufmann, Kraay и Mastruzzi 2008 г.
61
Kaufmann et al. 2008.
28

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Нестабилност на държавите от Cубсахарска Aфрика: последствия и предизвикателства
Последиците от нестабилността на държавата за правителството могат да генерират сили, които пречат на постигането на
стабилност. Ерозията на чекове и баланси може да създаде нови интереси, неблагоприятни за общественото благополучие.
Тези интереси правят опити да защитят и увеличат възможностите за корупция, политическа намеса и преследване на
рента, допълнително отслабвайки отговорността на държавата. А при авторитарните режими държавата може да се
превърне в механизъм за лично забогатяване. Въпреки че тези условия може да са характерно нестабилни, защото опитите
за подобряване на ситуацията може да завършат с драстични промени в правителството, основните хищнически сили
вероятно ще останат същите 62 .
3.4 НЕСТАБИЛНИТЕ ДЪРЖАВИ СА „ЛОШИ СЪСЕДИ“
Последствията от нестабилността също така не зачитат националните граници. 80 % от последствията от нестабилността
– при задържане на икономическия растеж – се понасят от съседните държави, които страдат от ефекта на лошите
съседи, със спад на растежа от около 0,6 % годишно за съсед. Така че при средно 3,5 съседи на държава, загубите от ефекта
на лошите съседи може да достигнат около 237 млрд. щ.д. годишно. 63
Нестабилните държави оказват неблагоприятно въздействие върху своите съседи по други канали. Нестабилността
не е заразна, но поражда неблагоприятни трансгранични въздействия, като разпространението на политически вълнения
и нестабилност. 64 Няма доказателства, че нестабилността води до системно увеличаване на вероятността в съседните
държави да избухне граждански конфликт или междудържавна война. 65 Но съществуват добре известни случаи, при които
това въздействие е изиграло роля, като Либерийското правителство на Чарлз Тейлър, който осигурявал наемни войници,
пари, оръжия и инфраструктура на въстанически групировки, насочени към Сиера Леоне – с надежда да придобие контрол
върху регионалните диамантени мини и икономическите мрежи.
Разпространението на риска от нестабилност и жестоки трансгранични конфликти се насърчава от огромни регионални
пазари за оръжия в Африка. 66 Уязвимите национални граници на Африка улесняват придвижването на оръжия и амуниции
между държавите, така че тяхната доставка лесно успява да отговори на географското разпределение на търсенето. 67
Допълнителен ефект на лошите съседи възниква при трансграничната миграция на бежанци, най-вече към съседни
държави, което води до значителни последствия за приемащата ги страна. 68 Миграцията на бежанците допринася за
разпространението на малария в Субсахарските държави. 69 А бежанците, придвижващи се от Руанда и Бурунди към региона
Кагера в Северозападна Танзания, оказват негативно влияние върху здравето и обучението. 70
Масовата миграция на бежанци може да дестабилизира и съседните държави. 71 И както подчертава неотдавнашният акт на
насилие в областта на Големите езера, лагерите за бежанци могат да служат като място за организиране на насилнически групи.
Бежанците от Субсахарска Африка и ВРЛ идват почти изцяло от нестабилните държави в региона (вижте таблица 1.2).
Други незаконни потоци, привлечени от държави с ограничен контрол на територията и слаба законодателна власт, също
може да застрашат стабилността на съседните държави, особено на тези с нисък капацитет за прилагане на закона. Гвинея
Бисау е транзитен център за кокаина, пътуващ от Южна Америка към Европа, със значителни последствия за сигурността
и обществото. 72 На единадесетата среща на високо равнище на ръководителите на мироопазващи мисии на ООН в Западна
Африка (Дакар, 4 ноември 2007 г.), ръководителите на мироопазващи мисии през 2007 г. изразиха „загриженост за тревожното
увеличаване на трафика на наркотици и заплахата за стабилността в страната и в цялата подобласт“.
3.5 НЕСТАБИЛНИТЕ ДЪРЖАВИ СА ИЗТОЧНИЦИ НА ГЛОБАЛНИ ЗАПЛАХИ
Неблагоприятните въздействия на нестабилността може да засегнат целия свят. Всъщност, концепцията за нестабилност
на държавите се появява в областта на развитието по време на сериозна загриженост относно заплахите към глобалната
сигурност, поради слаби и несъществуващи държавни структури.
Въпреки това, причинно-следствената връзка между нестабилността на дадена държава и транснационалните заплахи,
като тероризма, бива често дискутирана. 73 Връзката между нестабилността и тероризма в Субсахарска Африка остава
противоречива. Не всички Субсахарски нестабилни държави са засегнати от тероризма, най-малко от този с транснационални
62
Служба по наркотици и престъпност към ООН (СНПООН), 2009 г., стр. 67.
63
Chauvet at al. 2007.
64
Iqbal и Starr 2008 г.
65
Iqbal и Starr 2008 г.
66
Lambach 2004 г.; Studdard 2004 г.
67
Killicoat 2007b.
68
ВКБООН 2009 г.
69
Montalvo и Reynal-Querol 2007 г.
70
Baez 2008 г.
71
Mandel 1997 г.
72
Служба по наркотици и престъпност към ООН (СНПООН), 2007 г.
73
Chandler (2006 г.) твърди, че „идеята за банкрутиралите държави като заплаха за сигурността е [. . .] преувеличена“, а Hehir (2007 г.), Patrick (2007 г.),
Newman (2007 г.) и Stewart (2007 г.) дават сходни обосновки.
29
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 1
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
цели и обхват. Терористични групи са се създавали и са работили и в силни и стабилни държави и при различни системи на
управление. Освен това, важността на нестабилните държави може да намалява за транснационалните терористи, като се има
предвид, че те са се разпрострели в по-глобални мрежи с автономни клетки в голям брой държави – бедни и богати. 74
Съживяването на пиратството в залива Аден се представя като христоматиен пример за транснационални заплахи, причинени
от нестабилността. 75 Резолюцията на Европейския парламент от 23 октомври 2008 г. относно морското пиратство акцентира
върху неотложността на тази заплаха, а военният отговор на ЕС в Африканския рог в рамките на проведената наскоро
мисия „Аталанта“ подчертава нейното значение. Връзката между нестабилността и пиратството е интуитивна, но все още
условията на нестабилност, които улесняват пиратството и въоръжените обири, не са изследвани в достатъчна степен. 76
Пиратството в залива Аден разкрива и ограниченията при представянето на тези заплахи като причинени единствено от
нестабилността. Някои външни фактори също оказват значително влияние за съживяване на пиратството, 77 като случаят,
когато „чуждестранни риболовни траулери агресивно навлязоха в богатите и незащитени води на Сомалия, в ущърб на
крайбрежните риболовни села“ след падането на Сиад Баре през 1991 г. 78 Недоволството на сомалийските рибари срещу
чуждестранните траулери и срещу предполагаемото изхвърляне на токсични отпадъци в техните води 79 не успява да обясни
разрастването на пиратството. 80 Но той показва, че някои широко разпространени последствия от нестабилността могат
да бъдат причинени от възможности за печалба, използвани от външни участници.
Въпреки контраста на причинно-следствената връзка, разпределението на помощта от донорите на КПР предполага,
че сред критериите за разпределение на помощи сигурността стои на челна позиция. Първите четири нестабилни държави,
получили помощи през 2007 г., или претърпяваха неотложни проблеми, свързани със сигурността (Афганистан и Ирак), или
бяха големи държави от изключително нестабилни региони (Пакистан и Етиопия). Четирите държави усвоиха половината
от помощите, отпуснати за нестабилни държави. 81
3.6 НЕСТАБИЛНИТЕ ДЪРЖАВИ СА „ПЛОДОРОДНА ПОЧВА“ ЗА ОРГАНИЗИРАНАТА
ПРЕСТЪПНОСТ И НЕЗАКОННИЯ ТРАФИК
Като вече споменахме, организираната престъпност процъфтява в нестабилните държави, като се появява тогава, когато
институциите са слаби. Някои дейности, като кражбата на петрол или трафикът на наркотици, носят изключително големи
приходи. Други често срещани дейности са контрабандата на цигари, фалшифицирането (особено на лекарства срещу
малария), финансовите измами, престъпността в сферата на високите технологии, търговията с оръжие, организираната
сексуална експлоатация и прането на пари. Поради високите парични приходи от тези дейности, заплахата се подценява.
При кокаина по-голямата част от приходите се реализира извън държавата (или региона), където той се отглежда и продава.
Ежегодно около 250 тона кокаин се доставят в Европа от Западна Африка, чиято стойност на едро би била около 11 млрд.
щатски долара. 82 Докато при кражбите на петрол и контрабандните цигари голяма част от парите остава в рамките на
държавата (или региона). Следователно, докато търговията с кокаин влияе на последствията в глобален мащаб, то влиянието
на петрола и цигарите е концентрирано по-скоро на местно ниво. Екологичното въздействие на откраднатия петрол
представлява риск за здравето и понижава качеството на живот в държави, граничещи с делтата на Нигер. Мащабът
на незаконния трафик на фалшиви медикаменти е огромен и включва най-вече държави, чиито жители са засегнати
от малария и СПИН, както и техните съседи. Липсата на наказания за подобни престъпления е симптом за слабостта
на държавните институции, което дава възможност за спекулиране с човешкото здраве.
Рискът от разпространение на скъпоструващи военни технологии, като ядрени, химически и биологични оръжия или
ракети носители, е малък. 83 Но разпространението на малки и други тактически оръжия може да окаже въздействие
върху сигурността в региона. Връзките са ясни: сред основните купувачи на малки оръжия са групировките, отправящи
предизвикателство към държавата. Между 1998 и 2004 г. над 200 000 малки оръжия са конфискувани или събрани в региона
(Западна Африка), като поне 70 000 от тях са унищожени по-късно. Въпреки че са впечатляващи, тези цифри са сравнително
малки в сравнение с предполагаемия брой малки оръжия в Западна Африка (чийто брой се оценява на 7-10 милиона). 84
74
Вижте, например, Korteweg 2008 г.; Takeyh и Gvosdev 2002 г.
75
Неспособността на преходното федерално правителство на Сомалия да охранява водите, принадлежащи на нейната изключителна икономическа
зона доведе до решение на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации за приемане на Резолюция 1816, упълномощаваща
чуждестранните флотилии да се борят с пиратите в Сомалийски води (Guilfoyle 2008 г.).
76
Nincic 2008 г.
77
Menkhaus 2009 г., стр. 22.
78
Според FAO (2009 г.) „700 чуждестранни съда изцяло се занимават с незаконен риболов в Сомалийски води“.
79
Hansen 2008 г.
80
Според Menkhaus (2009 г.) „Сомалийското пиратство е христоматиен пример за смяна на мотивите на една въоръжена група – от недоволство към
алчност“.
81
ОИСР, 2009 г.
82
Служба по наркотици и престъпност към ООН (СНПООН), 2009 г.
83
Stewart, 2007 г.
84
СНПООН 2009 г., стр. 54.
30

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
ГЛАВА 2
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА НЕСТАБИЛНИТЕ ДЪРЖАВИ
Съществува широко разпространена нагласа, че нестабилността на държавата е свързана с лошите
резултати на държавните институции при предоставянето на основни услуги, което се дължи
на недостатъчна способност за изпълнение на основните държавни функции или за определяне
на необходимите приоритети.
Държавите от Субсахарска Африка, чиито държавни институции са нестабилни, имат подчертано различни социални,
структурни и икономически характеристики. Тази разнородност не е изненадваща, тъй като всяка държава е извървяла
свой собствен социално-икономически и исторически път. Въпреки че може да съществуват няколко общи основни
първопричини, като например процесът на формиране на колониалните държави (вижте Глава 3), движещите сили на
нестабилността са специфични за всяка отделна държава.
Не съществува съгласуван списък с нестабилни държави. В посоченото по-долу, както е упоменато в Глава 1, за оперативни
цели използваме списък с държави в ситуация на нестабилност, който е приет от ОИСР (2009 г.), като анализираме единствено
държавите от Субсахарска Африка. Списъкът е компилация от три списъка: последните две пети от Оценката на държавната
политика и институционалната оценка (ОДПИО) за 2007 г.; индексът на най-слабите развиващи се държави в света на
института „Брукингс“ за 2008 г. и държавните показатели [. . .] за външна политика за 2007 г. (ДПВП) на Университета
„Карлтън“ [. . .]. [Това представлява] промяна в сравнение с докладите от 2005, 2006 и 2007 г. [. . .] Двата допълнителни
индекса, отразяващи дефиницията за нестабилност и конфликт на КПР (разглеждане на способността и легитимността на
държавата и включване на аспекта на сигурност), целят да направят този списък по-устойчив”. 1
Този списък включва пет допълнителни държави от Субсахарска Африка – Екваториална Гвинея, Етиопия, Кения, Руанда
и Уганда, които преди не са се считали за нестабилни. Например, политическите размирици в Кения след президентските
избори през 2007 г., станаха причина за включването на държавата в тази група. Други държави от дълго време са
класифицирани като нестабилни според дефиницията на Световната банка, установена през 70-те години на ХХ век, а някои,
като например Кот д’Ивоар и Зимбабве постепенно са се превърнали от добре развиващи се към нестабилни.
1. НЕСТАБИЛНИТЕ ДЪРЖАВИ ИМАТ НЯКОИ ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ
1.1 НЕСПОСОБНОСТ ЗА МОБИЛИЗИРАНЕ НА ВЪТРЕШНИТЕ РЕСУРСИ И ЗАВИСИМОСТ ОТ ВЪНШНИ
РЕСУРСИ
Нестабилните държави са неспособни да мобилизират вътрешните си ресурси и да извлекат значителни фискални приходи
от данъчно облагане. Държавните приходи на нестабилните държави от Субсахарска Африка, без да се включват субсидиите,
рядко превишават 20 % от брутния вътрешен продукт (вижте таблица 2.1.). От 29 държави само 4 – Ангола, Република
Конго, Сао Томе и Принсипи и Екваториална Гвинея – имат високо съотношение на държавни приходи спрямо БВП, но това
не е поради способността им да облагат с данъци, а по-скоро поради наличието на природни ресурси, както се вижда
от таблица 2.7.
1
ОИСР, 2009 г., стр. 21. Вж. също Глава 1, бележка под черта 2.
31
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 2
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Таблица 2.1: Данъчно облагане, държавни приходи и наличие на добри условия
за развиване на бизнес в нестабилните държави от Субсахарска Африка
Държава
Държавни
приходи (1)
Данъчни
приходи (2)
Оценка за наличие
на добри условия за
развиване на бизнес (3)
Ангола 46,7 … 168
Бурунди 18,6 … 177
Камерун 18,8 … 164
Централноафриканска република 10,3 6,0 180
Чад 20,6 … 175
Комори 12,7 … 155
Конго, Дем. реп. 14,8 6,3 181
Конго, Реп. 42,7 8,5 178
Кот д’Ивоар 19,2 14,9 161
Джибути … … 153
Екваториална Гвинея 38,3 … 167
Еритрея 22,8 … 173
Етиопия 12,8 10,7 116
Гамбия 21,4 … 130
Гвинея 14,3 … 171
Гвинея Бисау 14,6 … 179
Кения 22,2 18,3 82
Либерия 23,6 … 157
Мавритания … … 160
Нигер 15,2 … 172
Нигерия 16,0 … 118
Руанда 13,6 … 139
Сао Томе и Принсипи 40,1 … 176
Сиера Леоне 10,8 11,0 156
Сомалия … … n.c.
Судан … … 147
Того 17,0 13,9 163
Уганда 12,6 13,0 111
Зимбабве 6,0 … 158
Нестабилни държави от Субсахарска Африка 20,2 11,4
Стабилни държави от Субсахарска Африка 25,4 22,4
Субсахарска Африка 24,5 17,7
Забележки: ... означава данни, които не са налични; н.к. означава „некласифицирани“ данни; (1) данните не включват грантово
финансиране, отнасят се за 2007 г. и са изразени в процент от БВП; (2) : данъчните приходи, като процент от БВП, се отнасят за
задължителни трансфери към централното правителство за обществени цели, а данните се отнасят за последната налична
година; (3) данните са за 2009 г.
Източници: МВФ (2009a) Regional Economic Outlook-Sub-Saharan Africa; World Development Indicators 2008 г. на Световната
банка (2008а); Световна банка (2009) Ease of doing business ranking.
Според Gupta и Tareq (2008 г.), въпреки че през последните 25 години съществува ръст на съотношението на средните
държавни приходи в Субсахарска Африка спрямо БВП, по-голямата част от него е свързана с права на експлоатиране
на подземните богатства или корпоративни данъци на петролни и миннодобивни компании, а приходите от неприродни
ресурси нарастват с около 1 % от 1980 г. 2 В някои нестабилни държави делът на данъците за търговия от общите данъци
е много висок, с пикове над 20 % за Ангола и Нигерия. 3 Данните за данъчните приходи са налични само за няколко държави:
средният данък спрямо съотношението на БВП за деветте държави, за които има налични данни, е около 11 %, при минимум
6 % за Централноафриканската република и Демократична република Конго: при такава ограничена основа за данъчно
облагане предоставянето на достатъчно количество обществени блага не представлява вариант.
2
Според Stümer 2008 г. през 2006 г. в Демократична република Конго са събрани данъчни приходи от добивната промишленост в размер на 16,4 млн.
щатски долара, а през 2004 г. стойността на полезните изкопаеми е около 1 млрд. щатски долара. Германският федерален институт по геонауки
и природни ресурси твърди, че от страната се изнасят нелегално и други полезни изкопаеми на стойност 1 млрд. щатски долара.
3
Данните за данъците за търговия, като част от общите данъци, са ни известни само за някои нестабилни държави: Ангола (22,2 %), Кения (8,0 %),
Нигерия (22,2 %) и Уганда (9,0 %). Вж. Volkerink 2009 г.
32

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Характеристики на нестабилните държави
Недостатъчното мобилизиране на вътрешните ресурси намалява натиска за добро управление, за ефективни държавни разходи
и за отговорна държава. Също така държавата не е принудена да прилага политики, насочени към развитието, които биха могли
да укрепят икономическата система и да увеличат данъчните приходи. 4 Възможна причина за това е малкият брой управляващи
върхушки: колкото по-малък е броят им, толкова по-слаби са стимулите за предоставяне на национални обществени блага
и развитие на широкообхватни политики, които биха могли да увеличат перспективите за икономически растеж. 5
Ниските приходи в нестабилните държави от Субсахарска Африка могат да се проследят до тяхната екстраверсия, или техните
политически и икономически отношения извън държавата (вж. Глава 3.). В исторически план тези държави са били зависими
от външни източници на приходи, най-вече през колониалната епоха, но и преди това. За повечето нестабилни държави
общото количество на помощите, ПЧИ и паричните преводи представлява голям дял от БВП, доста над средния за държавите
от Субсахарска Африка, но съставът се различава в голяма степен в различните държави (фигура 2.1). Официалната подкрепа
за развитие (ОПР) е основен приход за повечето държави. Делът на помощите за Бурунди, Република Конго, Еритрея,
Гвинея Бисау, Либерия и Сиера Леоне спрямона БВП 6 е близък до или по-голям от държавните приходи. Паричните преводи
играят важна роля, особено в Либерия и Того. 7 В други държави, като Екваториална Гвинея, Гамбия, Чад, Мавритания, Сао
Томе и Принсипи и Судан, външните приходи се генерират от износа на малко количество природни ресурси, като петрол
и полезни изкопаеми, както и от ПЧИ за търсене на ресурси.
Тези външни източници понижават стимулите на правителствата да мобилизират ресурси в локален план чрез общо данъчно
облагане. За политическите върхушки данъчното облагане би могло да предизвика (непредвиден) ефект на активиране на
динамика, чрез който гражданите биха потърсили отговорност от правителството за неговите разходи. Екстраверсията
забавя тази динамика.
Фигура 2.1: Външни потоци (опростена средна стойност от 2003-2007 г.)
Бурунди
Гвинея Бисау
Сао Томе и Принсипи
Конго, Реп.
Гамбия
Сиера Леоне
Мавритания
Екваториална Гвинея
Джибути
Уганда
Руанда
Еритрея
Етиопия
Чад
Нигер
Судан
Того
Конго, Дем. реп.
Гвинея
Нигерия
Комори
Кения
алноафриканска република
Камерун
Ангола
Зимбабве
Кот д'Ивоар
Нетни потоци от ОПР, всички донори
Притоци на ПЧИ
Парични преводи от мигранти
0 5 10 15 20 25 30 35 40 45 50
Забележка: Данни за Сомалия не са налични; данни за парични преводи не са налични за Зимбабве, Ангола,
Централноафриканската република, Чад, Еритрея, Джибути и Демократична република Конго; данните за Либерия
не са включени във фигурата, тъй като представляват отклонения.
Източник: Разработка на ЕДР относно Африкански икономически перспективи (African Economic Outlook) за 2009 г. на ОИСР
и АБР (2009 г.)
4
Tilly, 1990.
5
Adam и O’Connell, 1999 г.
6
Чуждестранните помощи през 2007 г. средно съставляват 15 % от БВП на нестабилните държави. Но в редица държави помощите са били над 20 %,
което показва много висока зависимост от помощи. Потоците от помощи обикновено са по-променливи от вътрешните приходи и паричните
преводи и затрудняват средносрочното планиране и ефективното разпределяне на държавните разходи, както отбелязват Gupta и Tareq, 2008 г.
7
Обърнете внимание, че Либерия не е изобразена на фигурата, но паричните преводи възлизат на над 100 % от БВП (107 % според ОИСР и АБР, 2009 г.).
Обърнете внимание също, че съществува вероятност паричните преводи да бъдат подценявани, тъй като данните отразяват единствено официалните
парични преводи. Съгласно последните данни размерът на неофициалните парични преводи е доста висок (Световна банка, 2008b); Според African
Development Indicators 2007 (Световна банка, 2008b) в Судан те могат да достигнат до 85 % от общите парични преводи, а в Гана – около 65 %.
33
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 2
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Основните последици от този финансов механизъм се изразяват в това, че нестабилните държави разчитат предимно
на първичния сектор, което на свой ред означава, че те имат износ, който не се отличава с голямо разнообразие,
и се характеризират с недостатъчно количество инвестиции в развитието на човешките ресурси и инфраструктурата.
Каре 2.1: Бум и срив на медодобива в Замбия
От Elva Bova, докторант в Училището по ориенталски и африкански науки, Лондонски университет
Поради нарастващите потребности от мед в Китай и Индия, цените на медта скачат от 1800 щатски долара за
метричен тон през 2002 г. на 8000 щатски долара през 2008 г. Бумът оказа огромно влияние върху икономиката на
Замбия, където износът на мед съставлява над 60 % от общия износ. Износът се увеличава от 61 млн. щатски долара
през 2002 г. на 600 млн. щатски долара през 2008 г., а ръстът на БВП остава стабилен от средно 5,6 %, благодарение
също на потоците от ПЧИ, ниска инфлация и стабилни макроикономически основи. През юли 2008 г. цената ма медта
пада, достигайки 3000 щатски долара за метричен тон през октомври, а износът се понижава до 270 млн. щатски
долара през април 2009 г., като се очаква през 2009 г. ръстът на БВП да бъде под 4 %. 8 Същественият спад в износа
на мед води до затваряне на голям брой мини, включително на два завода от мината Луаншия, най-голямата мина
в страната. Като цяло до декември 2008 г. в сектора на медодобива бяха съкратени 8000 работни места. 9
Фигура към каре 2.1: Износ на Замбия и цени на медта (2002-2009 г.)
Щ.д. за метричен тон
10 000
8 000
6 000
4 000
2 000
0
800
600
400
200
0
Милиони щ.д.
2002m01
2002m05
2002m09
2003m01
2003m05
2003m09
2004m01
2004m05
2004m09
2005m01
2005m05
2005m09
2006m01
2006m05
2006m09
2007m01
2007m05
2007m05
2008m01
2008m05
2008m09
2009m01
Износ
Цени на медта
Източник: МВФ-International Financial Statistics и Direction of Trade Statistics
ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ВАЛУТАТА
Бумът и сривът усилват нестабилността на валутата на Замбия, която се определя основно от пазара и е тясно
свързана с цената на медта.
По време на бума увеличението на постъпленията от износ на руди води до поскъпване на националната валута,
повишено от едновременния ръст на помощите, портфейла от ценни книжа и потоците от ПЧИ. В периода юлиноември
2005 г. замбийската квача поскъпна с 30 % в номинално изражение, а този ръст оказа негативно влияние
върху някои основни нетрадиционни видове износ на държавата. Сред най-засегнатите сектори бяха износът на
памук, тютюн и кафе, които отчетоха понижаване на печалбите с над 30 % само за една стопанска година. 10 При
срива на медодобива стойността на валутата се понижи с 40 % за трите месеца от октомври до декември 2008 г.
Понижаването се дължи и на значително свиване на портфейла от ценни книжа, демонстрирано от 5 % месечно
понижаване на индекса на стоковата борса в Лусака. 11 Като подпомага конкурентоспособността на нетрадиционните
видове износ, понижаването на стойността на валутата повишава цените на вътрешния пазар. Поради понижаването
на стойността на валутата и глобалният ръст на цените на храните, инфлацията в страната се повишава от 8,5 %
през януари 2008 г. до 16 % през декември 2008 г., като голяма част от този ръст бе регистрирана при цените
на хранителните продукти, което представлява 20 % от общия внос на страната. Замбийската банка се опитва да
компенсира понижаването чрез продажби на валутния резерв. Но маневрата води до 23 % понижение на валутния
резерв, а рискът от изчерпване на резерва се увеличава. 12
8
МВФ, 2009 г.
9
МВФ, 2009 г.
10
Weeks et al. 2007 г.; Weeks 2008 г.; Fynn и Haggblade 2007 г.; Export Board of Zambia 2007 г.
11
Ndulo et al. 2009 г.
12
Ndulo et al. 2009 г.
34

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Характеристики на нестабилните държави
Фигура към каре 2.2: Цени на медта и замбийската квача (2002-2009 г.)
Щ.д. за метричен тон
10 000
8 000
6 000
4 000
2 000
0
6 000
5 000
4 000
3 000
2 000
1 000
0
2002m01
2002m05
2002m09
2003m01
Замбийска квача за щ.д.
2003m05
2003m09
2004m01
2004m05
2004m09
2005m01
2005m05
2005m09
2006m01
2006m05
2006m09
2007m01
2007m05
2007m05
2008m01
2008m05
2008m09
2009m01
Замбийска квача
Цени на медта
Източник: МВФ – International Financial Statistics.
ФИСКАЛНО ВЛИЯНИЕ
Износът на мед допринася в малка степен за държавния бюджет на Замбия. В средата на 90-те години на миналия
век държавното предприятие Замбийски консолидирани медни мини (ЗКММ) бе приватизирано, поради огромните
загуби, регистрирани от компанията по време на спадането на цените на стоките. При приватизационната реформа
промишлеността се разделя на шест различни подразделения, контролирани и управлявани от транснационални
корпорации. Правителството на Замбия остава с между 15 % и 20 % във всяко подразделение, контролирано
директно от държавната компания ЗКММ-Международен холдинг. Но ЗКММ-МХ не получава приходи от бума на
медодобива, тъй като тя все още трябва да изплаща дълговете, натрупани в началото на 90-те години.
До 2007 г. данъците, платени от миннодобивните компании, са били почти незначителни по размер. Компаниите
успяват тайно да договорят много изгодни споразумения с правителството на Замбия (Споразумения за развитие),
които установяват ниски цени на правата на експлоатиране на подземните богатства (0,6 % в сравнение с 3 %),
по-ниски данъци върху износа (15 % в сравнение с 25 %) и редица отстъпки и намаления, като пренасяне на
претърпените загуби за период от 20 години (Fraser и Lungu, 2007 г.). Когато през 2007 г. споразуменията са
обнародвани, международни организации и местни НПО искат от правителството да преразгледа данъчния режим,
а в края на 2007 г. в сила влиза нов закон. Но очакваният бюджетен ръст от 9 % за новите данъци не се реализира
и фискалните приходи се повишават само с 3 % през 2008 г. (Green, 2008 г.).
Понижаването на цените на медта през юли 2008 г. отново възобновява дебатите за данъците върху минодобива,
а компаниите получават нови отстъпки през януари 2009 г. Това премахва данъка върху свръхпечалбата, дължим
през периода, в който цените на медта са били над определено ниво, и позволява на компаниите да анулират 100 %
от всички инвестиции като данъчна амортизация в годината на възникване на разходите (Green, 2008 г.).
Сривът на медодобива и последващото закриване на мините повдига въпроса за увеличаване на дела
на правителството в мините, като начин за разширяване на обсега на макроикономическо управление при бум
и срив. Но предложението среща яростна съпротива на миннодобивните компании и Световната банка. Както казва
Obiageli Ezekwesili, вице президент на Световната банка за Африка, „реакцията на популиститее да кажат, „нека да
поемем своя дял“, но искате ли да рискувате капитал в сектор, в който частният сектор може да поема рисковете?
(…) това е индустрия, която е по-добре да се управлява от частния сектор“. 13
13
Reuters, 2009 г.
35
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 2
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Фигура към каре 2.3: Приходи от минодобив в Замбия (2001-2007 г.)
10 000
Милиарди в замбийска квача
8 000
6 000
4 000
2 000
Приходи
Данъци
Данъци върху минодобива
0
2001
2002
2003
2004
2005
2006
2007
Източник: Световна банка, World Development Indicators и Zambian Revenue Authority.
1.2 ЗАВИСИМОСТ ОТ ПЪРВИЧНИ ПРОДУКТИ
Повечето от нестабилните държави като цяло се характеризират с много ниска гъстота на населението: 15 от общо 29 държави
имат по-малко от 40 жители на квадратен километър, а гъстотата на населението в стабилните държави е около 84 души.
Освен това, в тези държави по-голямата част от населението живее в селски райони – в Бурунди са 90 % (вж. таблица 2.6).
Това съотношение предполага висока трудова заетост в селското стопанство.
Делът на селското стопанство в БВП е съществен, особено за нестабилни държави, които не притежават природни ресурси
(вж. фигура 2.2). 14 Освен това, делът на селскостопанските продукти в износа е голям, а селското стопанство все още е основен
източник на приходи от износ за държави като Бурунди, Етиопия, Гамбия и Сиера Леоне.
Фигура 2.2: Дялове на селското стопанство, промишлеността и услугите в БВП, 2006 г.
Ангола
Бурунди
Камерун
Централноафриканска република
Чад
Комори
Конго, Дем. реп.
Конго, Реп.
Кот д'Ивоар
Джибути
Екваториална Гвинея
Еритрея
Етиопия
Гамбия
Гвинея
Гвинея Бисау
Кения
Либерия
Мавритания
Нигер
Нигерия
Руанда
Сао Томе и Принсипи
Сиера Леоне
Судан
Того
Уганда
Зимбабве
0 % 10 % 20 % 30 % 40 % 50 % 60 % 70 % 80 % 90 % 100 %
Селско стопанство Промишленост Услуги
Източник: Световна банка (2008a), World Development Indicators 2008.
14
Обърнете внимание, че приходите от селско стопанство трудно се облагат с данъци. Вижте Volkerink 2009 г.
36

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Характеристики на нестабилните държави
Селското стопанство в държавите от Субсахарска Африка страда от ниска производителност, недоразвити технологии,
наличие на дребни стопанства и трудности при достъп до пазари. Освен това, липсата на информация, изключителната
пазарна мощ на малък брой участници, както и недоразвитите пазари излагат нестабилните държави на пазарни
неуспехи. 15
Според Ng и Aksoy (2008 г.) голяма част от държавите от Субсахарска Африка са нетни вносители на храни (таблица 2.2).
Всички нестабилни държави, с изключение на пет (Камерун, Кот д’Ивоар, Кения, Сомалия и Судан), попадат в тази група,
а населението им страда от преобладаващо недохранване. 16 Освен това, много от тях са нетни вносители на петрол.
Таблица 2.2: Списък с държави от Субсахарска Африка, които са вносители и износители
на храни
Вносители на храни (1)
Ангола Либерия
Бенин Малави
Бурунди Мали
Кабо Верде Мавритания
Централноафриканска
република
Мавриций
Чад Мозамбик
Коморски острови Нигер
Конго, Дем. реп. Нигерия
Конго, Реп. Руанда
Екваториална Гвинея Сао Томе и Принсипи
Еритрея Сенегал
Етиопия Сейшелски острови
Габон Сиера Леоне
Гамбия Танзания
Гана Того
Гвинея Уганда
Гвинея Бисау Зимбабве
Лесото
Износители на храни
Ботсвана Намибия
Буркина Фасо Сомалия
Камерун Южна Африка
Кот д’Ивоар Судан
Кения Свазиленд
Мадагаскар Замбия
Забележки: държавите, попадащи в работната дефиниция за
нестабилни държави са в получер шрифт; (1) Храните се определят
като сурови в Стандартната външнотърговска класификация,
ред. 2, с изключение на всички стокови култури, обработени
храни и морски хранителни продукти; дадена държава се счита
за вносител на храни, ако разликата между износа и вноса е
отрицателна според средната за 2004/05 г.
Източник: Разработка на ЕДР относно Ng и Aksoy (2008 г.).
Зависимостта от вноса на храни, несъответстващ на износа на по-малко променливи неселскостопански продукти (като
производство), е структурен фактор, който може да повиши уязвимостта на държавите от Субсахарска Африка. 17 Това
се отнася най-вече за периоди на по-високи цени на храните, като цените, преобладаващи през юни 2008 г. Но въпреки
че систематични оценки на влиянието на повишените цени на храните върху нестабилните държави не са налични 18 ,
15
Фондация „Световно население“, 2009 г..
16
Недохранването в нестабилните държави от Субсахарска Африка засяга 35 % от населението, а в стабилните държави – 23 %. Вж. таблица 1.3 в Глава
1.
17
Sarris и Rapsomanikis 2009 г.
18
По-голямата част от изследванията включва проучвания по държави и регионален или глобален анализ на сътресенията, свързани с продоволствената
криза и цените на хранителните продукти (Wodon и Zaman 2008 г.; Aksoy и Isik-Dikmelik 2008 г.; Ivanic и Martin 2008 г.; Dessus 2008 г.).
37
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 2
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
предварителните доказателства сочат, че тези държави са сред най-засегнатите. Повечето държави, посочени в последния
доклад State of World Food Security (Състояние на глобалното осигуряване на прехраната) като изложени на риск от
влошаване на осигуряването на прехраната, поради високите цени на храните, са нестабилни държави от Субсахарска
Африка (19 от общо 26 държави от Субсахарска Африка). 19 През юли 2009 г. 18 от 30 държави в състояние на продоволствена
криза, изискващи външна подкрепа от Организацията за прехрана и земеделие на ООН (FAO), са били нестабилни държави
от Субсахарска Африка. 20
При някои видове храни, като млечни, зърнени храни и масла, 21 цените наистина са се увеличили и дори след понижаването
им те остават значително над историческите стойности. Тази тенденция наложи по-високи разходи за внос, значително
разширяване на дефицита по текущата сметка, и оказа влияние дори върху такива променливи като обменния курс,
резервната позиция на националната банка и нивото на външна задлъжнялост. 22 Ценовият скок на основните стоки, който
заедно с понижаването на единичната цена на производителите доведе до подобряване на условията на търговията с храни
след дълга низходяща тенденция, засягаща повечето стоки, възникна, обаче, с увеличена нестабилност на обменния курс
и повишена несигурност, като ограничи възможностите на производителите за достъп до кредитните пазари и инвестиции
в технологии.
Ръстът на цените на храните засяга бедните градски домакинства и селските домакинства по различен начин, в зависимост
от техния достъп до пазари и наличието на технологии и капитал. Домакинствата, които не притежават земя, както и тези,
оглавявани от жени, са най-засегнати от увеличението на цените на храните. 50 % увеличение на цената на царевицата
в Малави, Замбия и Уганда увеличава броя на домакинствата, изпитващи продоволствена несигурност със средно 5 %. 23
Населението, живеещо под границата на бедността се увеличава с 3,5 % при увеличаване на цените на храните с 50 %. 24
Освен това, нестабилните държави изпадат в неизгодно положение при предварителни (ex ante) условия. Пречките
пред тях при справянето с ръста на цените на храните включват, например, високи нива на бедност, нисък капацитет
за равно потребление на домакинствата, поради високият дял на разходите за храна, предварително съществуващи
изключително високи нива на несигурност при осигуряването на прехрана, голяма зависимост от вноса на храни и някои
макроикономически пречки при приемането на мерки за стабилизиране на цените (ниско ниво на снабдяване с резервни
запаси и недостиг на чуждестранни резерви, както и неблагоприятното влияние върху обменните курсове).
1.3 КОНЦЕНТРИРАН ИЗНОС
Показателят за диверсификация на износа за нестабилните държави от Субсахарска Африка е наполовина по-нисък от този
за стабилните държави (вж. таблица 2.3), което говори за висока степен на концентриране на техния износ.
Нестабилните държави от Субсахарска Африка изнасят предимно първични продукти (суровини), с няколко изключения:
суровините – горивни и негоривни – съставляват средно над 80 % от техния износ през 2006 г. Само горивата съставляват
26,2 % от приходите от износа, като за някои държави, например Ангола, Чад, Република Конго, Екваториална Гвинея
и Нигерия, приходите от горива надвишават 90 %. Основните хранителни продукти, включени в кошницата на основните
стоки, представляват значителен дял от общите приходи от износ, който е средно 27 %, с пикове над 80 % за Гамбия, Гвинея
Бисау и Сао Томе и Принсипи. За други държави като ДРК, Гвинея и Сиера Леоне полезните изкопаеми са преобладаващите
основни стоки, които се изнасят. Еритрея, Либерия и Того са изключения от тази картина, тъй като износът на произведени
продукти за 2006 г. генерира повече от половината от приходите от износ на тези страни.
Концентрацията на пазари, избирани за дестинация, също е висока: 15 държави от Субсахарска Африка печелят повече от
половината от своите приходи от износ, като изнасят продукция в една географска област. В частност, девет държави дължат
над 50 % от своите приходи на износ към Европа. За три държави – Джибути, Того и Зимбабве – преобладава търговията
в границите на Африка, съставлявайки над 50 % от общия износ (вж. таблица 2.4).
19
FAO, 2008a.
20
FAO 2009 г.
21
Обърнете внимание, че промените на цените в световен мащаб не винаги изцяло или симетрично се отразяват на вътрешните пазари, поради
ограниченията за износ, данъци, високи транспортни разходи и високи търговски отстъпки. За оценка на въздействието върху цените на вътрешния
пазар може да се вземе предвид и съответното време на преминаване. В някои случаи съществува само краткосрочно отклонение между цените
на вътрешния пазар и тези на световните пазари, но в повечето случаи възможностите за печалба са дългосрочни, с доста по-разрушителни
последици.
22
FAO 2008b.
23
Sarris и Rapsomanikis, 2009 г.
24
Wodon и Zaman, 2008 г.
38

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Характеристики на нестабилните държави
Таблица 2.3: Концентриране на износа в нестабилните държави
Показател за Износ Основни
Държава
диверсификация (% от стоки, без
Основни
Произведени
на износа (1) БВП) (2) горива (3) Горива (4) храни (5) Метали (6) стоки (7)
Ангола 1,1 72,7 2,0 97,5 0,1 1,8 0,4
Бурунди 2,6 9,6 97,0 0,0 42,0 50,8 2,9
Камерун 3,3 24,7 33,2 61,6 11,6 4,9 3,0
Централноафриканска република 5,5 13,6 95,5 0,2 1,1 60,7 1,7
Чад 1,1 12,8 4,5 94,6 0,0 0,0 0,6
Коморски острови 4,9 15,2 … … … … …
Конго, Дем. реп. 7,6 80,7 83,4 12,6 1,4 73,0 2,7
Конго, Реп. 1,4 34,3 7,6 90,3 0,2 4,2 0,6
Кот д’Ивоар 7,7 49,0 43,5 36,9 34,6 0,5 19,4
Джибути 5,9 … 16,9 0,7 11,6 2,7 15,1
Екваториална Гвинея 1,3 88,6 1,4 94,5 0,0 0,0 3,7
Еритрея 2,1 6,4 43,6 0,0 27,5 6,2 52,0
Етиопия 4,7 14,2 93,9 0,0 70,5 6,8 6,0
Гамбия 6,6 44,2 85,9 0,0 80,7 0,9 14,1
Гвинея 3,2 30,1 89,4 5,5 8,8 78,0 3,1
Гвинея Бисау 1,2 27,9 82,3 0,5 80,0 0,6 17,0
Кения 21,9 25,9 57,3 7,3 38,8 2,8 35,4
Либерия 3,5 34,2 15,8 14,6 0,4 0,7 69,1
Мавритания 3,9 … 93,1 … 28,3 64,7 0,0
Нигер 1,4 17,4 87,4 1,5 22,6 60,1 9,8
Нигерия 1,3 43,4 3,6 95,0 1,5 0,3 0,8
Руанда 4,1 9,6 92,3 0,7 54,7 34,0 6,5
Сао Томе и Принсипи 3,9 13,3 95,1 0,0 91,7 0,0 4,9
Сиера Леоне 7,3 23,2 90,4 0,1 9,1 80,4 7,3
Сомалия 6,6 … 86,4 0,2 55,0 10,3 9,1
Судан 1,2 … 10,8 87,5 5,4 3,1 1,2
Того 9,3 41,9 45,5 0,8 20,1 11,2 51,1
Уганда 10,4 14,1 77,1 4,4 50,3 15,0 18,5
Зимбабве 10,8 31,1 69,8 1,1 8,4 29,5 29,1
Субсахарска Африка 7,4 36,1 58,5 22,6 23,8 24,1 18,9
Нестабилни държави
от Субсахарска Африка
5,0 31,1 57,3 26,2 27,0 21,5 13,8
Стабилни държави
от Субсахарска Африка
11,1 40,3 60,2 13,3 19,0 26,6 26,4
Забележки: (1) Данните са за 2007 г. и варират от 0 до 100; (2) износът е изчислен като средна аритметична стойност на износните
потоци от 2003 г. до 2007 г.; (3) данните са изразени като процент от общия търговски износ и са за 2006 г., основните стоки включват
0, 1, 2, 4, 68, 667, 971 от Стандартната външнотърговска класификация; (4) данните са изразени като процент от общия търговски
износ и са за 2006 г., горивата отговарят на Стандартната външнотърговска класификация 3; (5) данните са изразени като процент
от общия търговски износ и са за 2006 г., основните храни включват 0, 22, 4 от Стандартната външнотърговска класификация; (6)
данните са изразени като процент от общия търговски износ и са за 2006 г., металите включват 27, 28, 68, 667, 971 от Стандартната
външнотърговска класификация; (7) данните са изразени като процент от общия търговски износ и са за 2006 г., произведените
стоки включват от 5 до 8 от Стандартната външнотърговска класификация без 667 и 68.
Източник: Разработка на ЕДР относно World Development Indicators 2008 г. на Световната банка (2008а); ОИСР и АБР (2009 г.) African
Economic Outlook 2009 г., Конференция за търговия и развитие на ООН, Наръчник по статистика, онлайн база данни.
39
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 2
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Продуктите, които нестабилните държави изнасят извън Африка – основно горива 25 – се различават от тези, които се изнасят
в рамките региона, което включва и произведени продукти. Следователно, стоките, които те изнасят в границите на Африка,
са по-разнообразни от тези, изнасяни за останалите части на света. Така че, разширяването на търговията в границите
на Африка може да намали влиянието на променливите цени на стоките и, съответно, уязвимостта на нестабилните държави
към търговски сътресения.
Връзката между нестабилността на дадена държава и концентрирането на износа може да се проследи до ресурсите: тяхното
изобилие може да преструктурира интересите и поведението на действащото правителство, включително прекалената
зависимост от природни ресурси, ограничаваща разширяването на производствения сектор и влошаваща управлението. 26
Chauvet и Collier (2008 г.) откриват, че доходите от ресурси значително намаляват шансовете за получаване на устойчив обрат
за излизане от ситуация на държавна нестабилност. Удвояването на доходите от ресурси като част от БВП приблизително
удвоява необходимото време. Освен това, поради слабо разнообразие на износа, нестабилните държави може да са поуязвими
към „Холандската болест“, която възниква, когато обменният курс се повишава в резултат на приток на капитал,
намалявайки по този начин конкурентоспособността на износа.
Таблица 2.4: Дестинация на износа на нестабилните държави, в проценти,
средно за периода 2004-2006 г.
Държава Африка
Източна, Южна
и Югоизточна
Азия Западна Азия
Развити
икономики
– Америка
Развити
икономики
– Европа
Ангола 1,7 41,0 0,0 39,6 11,0
Бурунди 15,2 10,2 1,2 0,8 49,1
Камерун 9,5 14,1 1,1 6,5 64,0
Централноафриканска
република
7,1 14,1 5,8 4,9 66,0
Чад 0,6 19,3 0,0 75,5 4,5
Коморски острови 1,6 16,4 6,1 18,3 50,1
Конго, Реп. 2,5 61,7 0,4 23,9 8,4
Конго, Дем. реп. 6,8 14,1 0,0 10,9 58,9
Кот д’Ивоар 28,9 5,0 0,8 11,9 45,0
Джибути 87,4 2,0 7,0 0,6 2,9
Екваториална
Гвинея
0,2 36,2 0,2 30,9 27,4
Етиопия 9,7 11,8 11,9 6,9 40,7
Гамбия 9,9 47,3 0,3 1,7 38,2
Гвинея 1,9 8,6 0,0 6,3 45,4
Гвинея Бисау 17,5 70,6 … 7,9 3,7
Кения 42,7 10,6 2,3 6,9 29,3
Либерия 5,4 10,9 1,2 9,6 71,9
Мавритания 16,8 11,5 0,6 1,5 53,1
Нигер 27,4 0,7 0,1 16,2 45,9
Нигерия 9,0 5,0 0,7 49,9 22,1
Руанда 2,8 35,5 0,3 3,2 19,2
Сао Томе и Принсипи 4,2 7,5 3,0 1,7 79,3
Сиера Леоне 2,7 3,4 0,3 10,8 78,1
Сомалия 5,0 10,4 83,3 0,2 0,7
Судан 3,3 61,1 7,1 1,1 3,1
Того 64,1 13,8 0,3 0,8 15,5
Уганда 20,8 7,9 4,4 4,4 51,3
Зимбабве 56,9 9,1 1,5 6,6 23,3
Източник: Конференция за търговия и развитие на ООН, Наръчник по статистика, онлайн база данни.
25
Тъй като петрол се изнася най-вече извън региона, размерът на търговията, осъществявана от износителите на петрол от нестабилните държави
в границите на Африка, е средно по-малък от този на износителите на непетролни продукти.
26
За подробен анализ на тези механизми вижте Глава 4 и Collier 2009 г.
40

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Характеристики на нестабилните държави
1.4 НИСКА СТЕПЕН НА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ
Зле функциониращите образователна и здравна системи са отражение на недостатъчното инвестиране в развитието на
човешките ресурси. В действителност, макар много от нестабилните държави да намалиха военните си разходи, този спад
не доведе до увеличаване на разходите за здравеопазване и образование (вж. таблица 2.5).
Таблица 2.5: Публични разходи като процент от БВП
Разходи за
здравеопазване (1)
Разходи за
образование (2)
Разходи за военни
целиe (3)
Държава 1995 2006 1991 2006 1990 2006
Ангола 3,3 2,3 … 2,6 1,3 3,7
Бурунди 1,1 0,7 3,5 5,1 3,4 4,7
Камерун 0,9 1,5 3,2 3,3 1,5 1,4
Централноафриканска република 1,4 1,4 2,2 1,4 1,6 1,1
Чад 2,0 1,3 1,6 1,9 … 0,9
Коморски острови 2,8 1,8 … 3,8 … …
Конго, Дем. реп. 0,2 1,6 … … … 1,9
Конго, Реп. 1,8 0,9 7,4 1,8 … 1,2
Кот д’Ивоар 1,2 0,9 … 4,6 1,3 1,5
Джибути 4,3 5,1 3,5 8,3 5,9 4,2
Екваториална Гвинея 3,3 1,2 … 0,6 … …
Еритрея 2,6 1,7 … 2,4 … 24,1
Етиопия 2,7 3,0 2,4 5,5 8,5 2,1
Гамбия 1,7 2,5 3,8 2,0 1,1 0,6
Гвинея Гвинея 0,7 0,7 2,0 1,7 2,4 2,0
Гвинея Бисау 1,6 1,5 … 5,2 … 3,9
Кения 2,0 2,2 6,7 7,1 2,9 1,6
Либерия 1,4 3,6 … … 7,2 0,8
Мавритания 2,0 1,5 4,6 2,9 3,8 3,0
Нигер 1,8 2,1 3,3 3,4 … 1,0
Нигерия 1,1 1,2 0,9 … 0,9 0,6
Руанда 1,6 6,6 … 4,9 3,7 1,9
Сао Томе и Принсипи 9,1 9,0 … … … …
Сиера Леоне 1,1 1,7 … 3,8 1,4 2,1
Сомалия 1,2 1,2 … … … …
Судан 0,5 1,4 6,0 … 3,5 4,4
Того 1,5 1,5 … 3,6 3,1 1,6
Уганда 1,6 1,9 1,5 5,2 3,0 2,0
Зимбабве 4,5 4,4 7,7 4,6 4,4 1,9
Субсахарска Африка 2,0 2,6 4,0 4,4 2,8 2,3
Нестабилни държави от Субсахарска
Африка
1,7 2,0 3,8 3,6 3,1 2,9
Стабилни държави от Субсахарска
Африка
2,5 3,5 4,3 5,5 2,5 1,5
Източници: (1) СЗО (2008 г.); (2) Статистически институт на UNESCO (2008 г.); (3) Стокхолмски международен институт за изследване
на проблемите на мира (2008 г.).
41
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 2
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
В резултат на това, както видяхме в Глава 1, нестабилните държави от Субсахарска Африка изостават от останалите на
континента по показателя „грамотност на населението в зряла възраст“: грамотността на населението в зряла възраст
е 59,2 % в сравнение с 66,4 % в останалите държави от Субсахарска Африка (вж. таблица 1.1). Лошите резултати, свързани
с развитието на човешките ресурси, се потвърждават от процента на смъртността преди достигане на петгодишна възраст,
който е 138 на 1000 живородени в нестабилните държави и е много по-висок от 98, който е средният процент в другите
държави от Субсахарска Африка.
Оскъдните публични инвестиции в образованието и здравеопазването не само допринасят за слабото развитие на човешките
ресурси, но и оказват различно влияние върху мъжете и жените. Неравенството между половете е по-ясно изразено
в нестабилните държави, отколкото в останалите държави от Субсахарска Африка, тъй като нестабилността на държавните
институции може да окаже неблагоприятно влияние върху състоянието на жените. Разликата между ИЧР и Индекса
на развитието по полов признак (ИРПП) – индиректен показател за неравенството между половете – е приблизително два
пъти по-голяма за нестабилните държави от Субсахарска Африка в сравнение със стабилните държави. 27 Вероятно разликата
е още по-голяма, тъй като липсват данни за две държави – Сомалия и Судан – които по презумпция се характеризират с лоши
резултати по отношение на равенството между половете. Малкото или никакво публично финансиране на здравния сектор
повишава степента на смъртност при раждане, която е много по-висока от тази в стабилните държави (вж.таблица 1.1).
Липсата на адекватно финансиране за предоставянето на социални услуги засяга цялото население, като междувременно
увеличава неравенството между мъжете и жените.
Нивата на раждаемостта в нестабилните държави са по-високи и намаляват по-бавно, отколкото тези в стабилните държави
(вж. таблица 2.6). Нивото на раждаемостта е важно, тъй като многодетните семейства вероятно няма да могат да финансират
образованието на децата си. От друга страна, семействата с по-малко деца вероятно ще имат по-голяма възможност да
им предложат по-добро образование.
27
Разработка на ЕДР относно ПРООН (2008 г.).
42

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Характеристики на нестабилните държави
Таблица 2.6: Население
Процент
роцент
Процент на
на обща на обща
населението Процент на раждаемост, раждаемост,
Гъстота на между
селското средно
средно
без
основно средно
висше
Държава населението (1) 0-14 г. (2) население (2) 1975-80 г (3) образование образование образование образование
Ангола 13 46,5 46,0 7,2 6,7 … … … …
Бурунди 318 45,0 89,7 6,8 6,8 … … … …
Камерун 39 41,2 44,5 6,4 5,0 24,5 43,0 32,2 0,3
2000-05 г (3) Разпределение на родилите млади жени (4)
Централноафриканска
република
7 43,0 61,8 5,8 4,9 71,8 21,4 6,6 0,2
Чад 8 47,3 74,2 6,7 6,4 … … … …
Коморски острови 330 42,0 62,3 7,2 4,0 … … … …
Конго, Дем. реп. 27 47,3 67,3 6,6 6,7 … … … …
Конго, Реп. 11 47,1 39,4 6,3 5,6 … … … …
Кот д’Ивоар 59 41,9 54,6 7,4 5,0 … … … …
Джибути 35 … … … … … … … …
Екваториална Гвинея 18 44,4 60,9 5,7 5,9 … … … …
Еритрея 46 44,8 80,2 6,5 5,5 … … … …
Етиопия 77 44,5 83,7 6,3 5,5 73,6 20,4 5,6 0,3
Гамбия 166 40,1 45,3 6,5 4,7 … … … …
Гвинея 37 43,7 66,5 6,9 5,7 79,4 12,3 8,0 0,2
Гвинея Бисау 59 47,5 70,3 7,1 7,1 … … … …
Кения 64 42,8 79,0 7,5 5,0 10,3 70,2 18,3 1,2
Либерия 37 47,1 41,2 6,9 6,8 … … … …
Мавритания 3 43,0 59,4 6,4 5,8 … … … …
Нигер 11 49,0 83,0 8,2 7,9 86,9 10,1 3,0 0,0
Нигерия 159 44,3 51,0 6,9 5,7 53,7 21,0 24,0 1,3
Руанда 384 43,5 79,8 8,5 5,9 24,4 69,9 5,4 0,3
Сао Томе и Принсипи 162 39,5 41,2 6,4 4,0 … … … …
Сиера Леоне 80 42,8 58,6 6,5 6,5 … … … …
Сомалия 13 44,1 64,3 7,2 6,4 … … … …
Судан 16 39,2 58,3 6,5 4,4 … … … …
Того 118 43,5 59,2 7,0 5,3 … … … …
Уганда 152 50,5 87,3 7,1 7,1 12,1 68,0 18,0 1,9
Зимбабве 34 40,0 63,6 7,1 3,6 … … … …
Субсахарска Африка 87 43,0 62,1 6,6 5,2
Нестабилни държави
от Субсахарска Африка
86 44,1 63,3 6,8 5,7
Стабилни държави
от Субсахарска Африка
84 41,1 60,2 6,3 4,5
Забележки: … означава данни, които не са налични; (1) жители на кв. км., данните са за 2006 г.; (2) данните са за 2006 г.; (4) последна
налична година.
Източници: (1) , (2) и (3) World Development Indicators 2008 г. на Световната банка (2008а); (4) Demographic and Health Surveys на
Световната банка, различни години и държави.
1.5 СЛАБОСТИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА МЕКА И ТВЪРДА ИНФРАСТРУКТУРА
Недоразвитата физическа инфраструктура е друга често срещана характеристика на нестабилните държави от Субсахарска
Африка. Нестабилните държави разполагат само с 8 метра павирани пътища на квадратен километър, а стабилните държави
– с 18 (таблица 2.7).
43
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 2
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Таблица 2.7: Инфраструктура и географски характеристики
Държава
Гъстота на
павираните
пътища (1)
Мобилни
телефонни
линии (2)
Богатство
на
ресурси (3)
Процент от
населението
без достъп до
подобрени водни
източници (4)
Без излаз
на море (5)
Брой
сухоземни
граници
Ангола 4,3 29,1 да 49 не 3
Бурунди 46,2 2,9 не 29 да 3
Камерун 10,5 24,5 да 30 не 6
Централноафриканска
република
0,0 3,0 не 34 да 5
Чад 0,2 8,5 да 52 да 5
Коморски острови 361,7 4,8 не 15 не 0
Конго, Дем. реп. 1,2 34,2 не 29 да 9
Конго, Реп. 2,5 10,5 да 54 не 4
Кот д’Ивоар 20,1 36,6 да 19 не 5
Джибути … 5,3 не 8 не 3
Екваториална Гвинея 0,0 43,4 да 57 не 2
Еритрея 7,4 1,7 не 40 не 3
Етиопия 4,5 1,5 не 58 да 5
Гамбия 64,0 46,8 не 14 не 1
Гвинея 17,7 21,3 да 30 не 6
Гвинея Бисау 26,7 17,5 не 43 не 2
Кения 15,4 30,2 не 43 не 5
Либерия 5,9 15,0 не 36 не 3
Мавритания 0,8 41,6 не 40 не 4
Нигер 3,0 6,3 не 58 да 7
Нигерия 31,4 27,3 да 53 не 3
Руанда 101,0 6,5 не 35 да 4
Сао Томе и Принсипи 227,0 19,1 да 14 не 0
Сиера Леоне 12,6 13,2 да 47 не 2
Сомалия 4,1 6,9 не 71 не 3
Судан 1,7 21,3 да 30 не 8
Того 41,8 18,1 не 41 не 3
Уганда 67,5 13,6 не 36 да 5
Зимбабве 47,3 9,2 не 19 да 4
Субсахарска Африка 11,4 25,7
Нестабилни държави
7,8 17,9
от Субсахарска Африка
Стабилни държави
18,5 36,9
от Субсахарска Африка
Забележки: … означава данни, които не са налични; (1) Метра павирани пътища на квадратен километър, данните са за последната
налична година; (2) брой телефонни линии на 1,000 души, данните са за 2007 г.; (3) държавата е класифицирана като богата на ресурси,
ако приходите от основни стоки (петролни и непетролни) са над 10 % от БВП; (4) данните са за 2007 г.; (5) класификация на МВФ.
Източници: (1) World Development Indicators 2008 г. на Световната банка (2008а); (2) , (3) и (5) МВФ (2009a) – Regional Economic Outlook
Sub-Saharan Africa 2009 г.; (4) Индекси за човешко развитие – A Statistical Update 2008 г.
Ненадеждната пътна инфраструктура 28 затруднява комуникациите и транспорта между центъра и периферията, влошавайки
урбанистичната насоченост на публичните разходи и може да бъде демотивиращ фактор за регионалната интеграция.
През последните няколко години Китай инвестира сериозно в африканската инфраструктура, особено в нестабилните държави,
с цел подобряване на качеството и достъпа до природни ресурси. Като част от програмите за помощ, китайските инвестиционни
проекти светкавично възстановяват пристанища, язовири и пътища в постконфликтни държави, като Ангола и ДРК. 29
28
Транспортните разходи в Африка са със 136 % по-високи отколкото в други региони и се характеризират с големи различия между държави и продукти.
Вероятно този процент е още по-висок в Уганда, където „в първите години на XXI век нивото на ефективното данъчно облагане на износа, поради
транспортни разходи, бе 40 %, [. . .] много по-високо от средното ниво от 15 % за държавите от АКТ“ (UNCTAD 2009 г., стр. 38).
29
Вижте каре 6.2 „Китай запълва ли празнината?“ в Глава 6. Според Stümer 2008 г. „в ДРК Китай ще изгради инфраструктура, включваща 2 400 мили пътища,
2 000 мили железопътна мрежа, 32 болници, 145 здравни центъра и два университета на стойност 6 млрд. щ.д. срещу внос на мед и кобалт“, стр. 2.
44

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Характеристики на нестабилните държави
Но без инвестиции в меката инфраструктура – в политики и наредби, както и в гранични процедури и митническа
администрация – транспортните разходи ще останат проблем за нестабилните държави.
Нестабилните държави от Субсахарска Африка изостават и по отношение на телекомуникациите. Търсенето на фиксирани
телефонни линии е в застой през последните 10 години, докато броят на абонатите на мобилни телефони регистрира много
висок ръст. Следователно, тези държави поемат инициативата за замяна на фиксираните линии с мобилни 30 , тъй като
мобилните линии изискват по-ниски начални инвестиции, които обикновено се покриват от чуждестранни компании.
Въпреки тези промени, броят на мобилните линии на 1 000 жители е два пъти по-малък от техния брой в стабилните държави
(вж. таблица 2.7), а по-малко от 3 % от населението използва Интернет, в сравнение с 4,2 % за Африка и 23 % за целия
свят. 31
Тези общи черти – неспособност за мобилизиране на вътрешните ресурси и зависимост от външни ресурси, слабо развитие
на човешкия капитал, лоша инфраструктура, зависимост от първични продукти и концентриран износ – помагат при
идентифицирането на група нестабилни държави. Но по други показатели, разликите между нестабилните държави
са значителни.
2. НЕСТАБИЛНИТЕ ДЪРЖАВИ ИМАТ МНОГО АСПЕКТИ НА РАЗНОРОДНОСТ
По време на последния период на устойчив растеж в Субсахарска Африка Ангола демонстрира
двуцифрен процент на растеж, докато растежът на Зимбабве се е свил. Но Зимбабве се
характеризира с висок процент на грамотност и нисък процент на смъртност при новородените,
противоположно на Ангола, която се характеризира с нисък процент на грамотност и висок
процент на смъртност при новородените (вж. таблица 1.1).
Няколко показатели илюстрират разликите между нестабилните държави. Например, нивата на икономически растеж
се повишават от средата на 90-те години на XX век за целия континент. Групата на нестабилните държави също следва
тази тенденция при растеж от около 4 % годишно между 2000 г. и 2008 г. Но различни подгрупи показват различни нива на
растеж: богатите на ресурси нестабилни държави показват растеж от 6,3 %, достигащ пикова стойност от 10 % през 2002
г., и 8,5 % през 2004 г. (фигура 2.3). Нестабилните държави, които не са богати на ресурси, показват растеж от 2,3%. Нивата
на отделните държави също показват значителни разлики по години и като средна стойност. 32
Фигура 2.3: Реален растеж на БВП в нестабилните държави, богатите на ресурси нестабилни
държави и нестабилните държави, които не са богати на ресурси, 2000-2008 г.
Процент
12
10
8
6
4
2
Нестабилни държави, които не са богати на ресурси
Богати на ресурси нестабилни държави
Нестабилни държави
0
-2
2000
2001
2002
2003
2004
2005
2006
2007
2008
Източник: ERD elaboration on IMF (2009b) World Economic Outlook – Crisis and Recovery, April 2009 (Разработка на ЕДР относно
Световните икономически перспективи на МВФ за 2009 г. – Криза и възстановяване, април 2009 г.)
Реалните доходи на глава от населението, които средно за нестабилните държави от Субсахарска Африка са 600 щатски
долара за 2008 г., варират между 100 щатски долара в Демократична република Конго и 4 500 щатски долара в Екваториална
Гвинея. Съотношението между двете крайности в групата на нестабилните държави от Субсахарска Африка не се различава
съществено от съотношението между държавите на средно ниво от тази група и държавите-членки на ОИСР и представлява
по-скоро нагледен пример за степента на разнородност в групата на нестабилните държави.
30
Вижте International Telecommunication Union 2009 (Международен съюз по телекомуникации 2009) г. Обърнете внимание, че лидер в увеличаването
на броя на клетъчните телефони е Нигерия с 11 милиона линии, но Кения и Кот д’Ивоар също имат значителен принос.
31
Вижте International Telecommunication Union 2009 (Международен съюз по телекомуникации 2009 г.).
32
Вж. МВФ 2009a.
45
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 2
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Но БВП и БВП на глава от населението не са единствените аспекти, които се разглеждат. Важно е да се вземат под внимание
и допълнителните аспекти за получаване на по-добра представа за икономическата и социалната ситуация и устойчивостта,
а след това да се приложат подходящи политически мерки. 33 Например, компонентите на индекса за човешко развитие
улавят важни аспекти на разнородността.
Очакваната продължителност на живота при раждане варира значително в Субсахарския регион: в Сао Томе и Принсипи населението
има очаквана продължителност на живота над 60 години, което отговаря на средните стойности за развиващите се държави
– но жителите на Мавритания и Зимбабве имат очаквана продължителност на живота около 40 години. Средната очаквана
продължителност на живота в нестабилните държави, като група, не се различава значително от тази в стабилните държави. 34
Таблица 2.8: Макроикономически характеристики
Външен Резерви,
Секторен състав на БВП (3) Реален БВП
дълг, (% месеци
на глава от
Държава от БВП) (1) на внос (2) Земеделие Промишленост Manufact. Services населението (4)
Ангола 9,9 5,1 8,9 69,7 4,3 21,4 1 456
Бурунди 150,5 4,5 54,0 19,0 … 27,0 113
Камерун 4,9 5,4 19,9 33,2 18,1 46,9 687
Централноафриканска
република
55,6 2,5 55,8 15,5 7,5 28,7 223
Чад 12,0 8,3 20,5 54,8 5,3 24,7 410
Коморски острови 61,2 7,3 45,2 11,8 4,2 … 366
Конго, Дем. реп. 52,3 0,9 45,7 27,7 6,5 26,6 101
Конго, Реп. 122,6 4,0 4,2 73,5 4,9 22,3 1 188
Кот д’Ивоар 53,7 3,6 22,7 26,3 18,3 51,0 528
Джибути … … 4,0 17,0 … 79,0 …
Екваториална Гвинея 1,1 12,1 2,7 94,3 8,6 3,0 4 621
Еритрея 66,2 –2,2 17,5 23,0 8,7 59,5 162
Етиопия 11,3 1,8 47,3 13,5 5,3 39,2 180
Гамбия 46,0 5,1 29,0 15,0 … 56,0 383
Гвинея 77,6 1,1 12,9 37,5 3,7 49,6 515
Гвинея Бисау 257,0 8,0 61,8 11,5 7,2 26,8 141
Кения 18,8 4,1 27,1 18,8 11,5 54,1 485
Либерия 571,8 –6,0 54,0 19,0 … 27,0 134
Мавритания … … 13,1 47,8 … 39,1 …
Нигер 16,0 5,6 41,0 17,0 … 43,0 190
Нигерия 2,4 12,1 33,0 39,0 … 28,0 626
Руанда 16,8 7,0 41,0 21,2 8,5 37,8 315
Сао Томе и Принсипи 105,8 4,9 17,0 21,0 … 63,0 783
Сиера Леоне 17,7 5,5 46,4 25,0 … 28,6 247
Сомалия … … … … … … …
Судан … … 32,3 28,5 6,2 39,2 …
Того 85,1 5,3 44,0 24,0 … 32,0 222
Уганда 12,3 9,2 32,3 18,4 9,1 49,2 352
Зимбабве 20,1 0,9 19,0 24,0 … 57,0 …
Субсахарска Африка 50,2 5,0 26,0 30,1 10,6 43,8 1 128
Нестабилни държави от
Субсахарска Африка
73,9 4,6 30,4 30,3 8,1 39,2 601
Стабилни държави от
Субсахарска Африка
18,9 5,4 19,7 29,4 12,9 50,1 1 811
Забележки: … означава данни, които не са налични; (1) и (2) данните са за 2007 г.; (3) данните са за 2006 г., освен за Нигерия (2003 г.)
и Бурунди, Того и Зимбабве; (4) данните са за 2008 г.
Източници: (1) ОИСР и АБР (2009 г.) African Economic Outlook 2009 г.; (2) ,и (4) МВФ (2009a) – Regional Economic Outlook Sub-Saharan
Africa 2009 г.; (3) World Development Indicators 2008 г. на Световната банка (2008а).
Над 70 % от всички постъпващи в нестабилните държави от Субсахарска Африка ПЧИ от 2000 г. до 2007 г. са отишли само
в пет държави: Ангола, Чад, Екваториална Гвинея, Нигерия и Судан – всички те са много богати на природни ресурси. 35
33
Fitoussi et al. 2009 г.
34
Вж. таблица 1.1 в Глава 1.
35
ОИСР, 2008 г.
46

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Характеристики на нестабилните държави
В основните макроикономически променливи величини няма ясен модел. Някои нестабилни държави разполагат
с изключително малки чуждестранни резерви (покриващи по-малко от 90 дни внос). 36 През април 2009 г. Етиопия, Гвинея
и Зимбабве разполагат с резерви за един месец внос, докато износителите на петрол разполагат с половин година. Малките
резерви правят тези страни по-уязвими на външни сътресения. А в дългосрочен план, те нямат ресурси за разширяване
на производството и диверсифициране на своите икономики.
За външния дълг също няма общоприет модел. 37 Благодарение на големите приходи, като цяло износителите на петрол държат
показателите за външен дълг и задлъжнялост под контрол. Например, съотношението на дълга към брутния национален доход
и към общия дълг за износ на стоки и услуги се е подобрило значително в Ангола и Судан от 2000 г. насам. 38 Бедните на ресурси
нестабилни държави като Либерия и Гвинея Бисау все още имат голям дълг, който затруднява бъдещото им развитие.
Нивото и развитието на макроикономическите индикатори може да се използва за изчисляване на индекса на икономическа
уязвимост на държавата. 39
Таблица 2.9: Обща оценка за уязвимост
Оценки
Държава
Naudé (2009)
АБР
ГД „Развитие“ на
Европейската комисия
Ангола Висока Висока Ниска
Бурунди Висока Много висока Средна
Камерун Средна Ниска Ниска
Централноафриканска
република
Ниска Висока Висока
Чад Средна Умерена Ниска
Коморски острови Ниска н.к. Средна
Конго, Дем. реп. Висока Висока Висока
Конго, Реп. Ниска н.к. Ниска
Кот д’Ивоар Висока Висока Средна
Джибути н.к. н.к. Висока
Екваториална Гвинея Ниска Ниска Ниска
Еритрея Ниска Много висока Средна
Етиопия Ниска Умерена Средна
Гамбия Ниска Висока Висока
Гвинея Средна н.к. Средна
Гвинея Бисау Средна Moderate Средна
Кения Средна Висока Средна
Либерия Висока Висока Висока
Мавритания н.к н.к. Висока
Нигер Ниска Много висока Средна
Нигерия Висока Висока Ниска
Руанда Ниска Висока Средна
Сао Томе и Принсипи Средна Висока Висока
Сиера Леоне Ниска Висока Средна
Сомалия н.к. н.к. н.к.
Того Средна Много висока Средна
Уганда Ниска Ниска Средна
Зимбабве н.к. н.к. Висока
Забележки: н.к. означава „некласифицирани“ данни; индексите за уязвимост комбинират в синтетична мярка външната и фискалната
позиция на държавата и степента на диверсификация на износа.
Източник: Naudé (2009) и ГД „Развитие“ на Европейската комисия, лична комуникация.
36
Групата на държавите от Субсахарска Африка има приблизителни резерви за 5,2 месеца, а стабилните – за 5,0 месеца. Следователно, между двете
групи няма значителна разлика, въпреки че в рамките на групата съществуват разлики.
37
Средно нестабилните държави от Субсахарска Африка имат официален дълг от 73,9 % от БВП, докато този на стабилните държави е 18,9 %, като
отново няма разлики между двете групи.
38
Reisen 2007 г.
39
Икономическата уязвимост е само един от аспектите на уязвимост на държавата, тъй като икономическите показатели са само един от много аспекти.
Но икономическите показатели имат предимството да се измерват по-лесно от социалните аспекти. Структурната уязвимост, която включва елементи
като политическа нестабилност, недобре функциониращи институции и конфликти, се дискутира в Глава 5. В нестабилните държави тези елементи
преобладават, но сериозните проблеми, свързани с измерването, ги правят трудни за оценяване. Таблица 2.9 представя мерки за икономическа
уязвимост само за нестабилни държави; аналитичният доклад на Allen and Giovannetti (2009 г.), който може да се намери в Том 1b, отразява целия
списък, който включва всички Субсахарски държави, за които са налични достатъчно данни. Оценката не е налична за държави като Сомалия, при
които присъства само един от компонентите на икономическия индекс.
47
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 2
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Държавите са икономически уязвими, когато са особено чувствителни към външни сътресения. Затова по-долу правим
оценка на излагането им на сътресения и техния капацитет за реагиране. Искаме да проверим дали нестабилните
държави, според очакванията, са по-уязвими към сътресения от други Субсахарски държави. В съответствие с Naudé
(2009 г.) взимаме под внимание диверсификацията, външните дългове, отвореността на икономиката, трансграничните
задължения, съотношението капитал спрямо активите, оценени според нивото на риска и процента ръст на кредитите за
частния сектор. 40 По-точно, за всяка нестабилна държава с налични данни (следователно, без Мавритания, Сомалия, Судан
и Зимбабве) анализираме следното:
• Отвореност, измервана като дял от износа спрямо БВП.
• Концентриране на износа, измервано според индекса на Херфиндал-Хиршман – колкото по-разнообразен е износът,
толкова по-слабо уязвима е държавата.
• Външна задлъжнялост, измервана като външен дълг като дял от БВП.
• Съотношението регулаторен капитал спрямо активите, оценени според нивото на риска.
• Трансгранични задължения.
• Ръст на кредитите за частния сектор.
Изчисляваме оценката за държавите като опростена средна стойност, за да избегнем изкривяване на резултатите. Оценяваме
всички Субсахарски държави – нестабилни и стабилни – според критериите, където ниска оценка означава ниска уязвимост,
а висока оценка означава висока уязвимост. След това разделяме държавите на три приблизително равни групи от ниски
към високи стойности (таблица 2.9). Нестабилните държави, според работната дефиниция, се разпределят поравно между
трите групи. 41
3. ОБОБЩЕНИЕ
Ключовата роля на държавните функции за развитието на икономическите и човешките ресурси
се вижда от някои общи Характеристики на нестабилните държави, анализирани в тази глава.
Ниската способност за мобилизиране на вътрешните ресурси, за насърчаване на икономическата
диверсификация и за изкачване по веригата на стойност, високата зависимост от външни
финансови ресурси, както и ниското ниво на човешкия капитал и преобладаващите недоразвити
и несвързани вътрешно инфраструктури са симптоми за държавна нестабилност. Но зад тези общи
характеристики стои и висока степен на разнородност, поради исторически причини, различни
дадености, географско, етническо и религиозно сближаване, като групата на нестабилните държави
включва много различни ситуации по отношение на резултатите и степента на уязвимост.
Различните характеристики на нестабилността, както общите, така и различните, се комбинират по различни начини
и допълнително се променят с времето. Следователно е трудно да се опитваме да категоризираме нестабилните държави,
дори и в подгрупи, тъй като това включва голям брой субективни оценки.
40
Guillamont и Guillaumont Jeanneney (2009 г.) разглеждат структурната уязвимост с използване на индекса на икономическа уязвимост, който комбинира
излагането на сътресения – броя на населението, отдалечеността от световния пазар, концентрирането на износа на стоки и относителния дял на
стойността, добавена към земеделието, горското стопанство и риболова, както и „размера“ на самото сътресение. АБР (2009 г.) използва структурните
макроикономически показатели, като намаляващите резерви, високата концентрация на чужда собственост в банковата система, очакванията
за инфлация, намаляването на растежа на БВП, търговските срокове и условия, както и текущата сметка. ГД „Развитие“ на Европейската комисия
използва три групи променливи величини: зависимост от приходите от износ; зависимост от външни финансови потоци и капацитет за реакция.
41
Оценките на Африканската банка за развитие и ГД „Развитие“ на Европейската комисия са подобни. Нестабилните държави са разпределени
в различните групи, въпреки че променливите величини, по които държавите се оценяват по отношение на своята уязвимост, са различни.
48

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
ГЛАВА 3
ИСТОРИЧЕСКИТЕ КОРЕНИ НА НЕСТАБИЛНОСТТА
НА ДЪРЖАВИТЕ
Настоящата глава проучва дали нестабилността на държавите в Субсахарска Африка има общ
исторически произход, тъй като един стилизиран факт присъства във всички теоретични спорове
по отношение на дефинирането и измерването на нестабилността 1 : държавите от Субсахарска
Африка винаги са сред най-многобройните в групата на нестабилните държави. Голямото
разнообразие от институционално развитие в региона предполага, че общият исторически корен
на нестабилността на държавите не функционира изолирано, а е тясно свързан със специфичната
за всяка държава динамика. Настоящата глава не предоставя подробно описание на факторите,
които превръщат отделните държави от Субсахарска Африка в нестабилни, и не замества и не
съкращава задълбочения анализ на локалния контекст. Но тя предлага съответно вникване с цел
ефективно външно ангажиране в ситуации на нестабилност.
Борбата за нови колонии в Африка, подета от европейските държави в края на 19-ти век, е естествен кандидат за историческия
произход на нестабилността, поразила много държави от Субсахарска Африка. Този исторически опит обединява повечето
държави от региона, а колониалният период има дълготрайни последици върху модела на институционално развитие през
периода на колонизация. 2 Въпреки че държавните институции могат да бъдат нестабилни дори в държави като Етиопия
и Либерия, които не са били засегнати от борбата за нови колонии в Африка, все пак европейският колониализъм би могъл
да попречи на по-силните държавни структури в региона.
Въпреки че колониалният опит представлява повратен момент в историята на региона, той обхваща много кратък период.
По този начин, настоящата глава проучва и възможността, изразена от Herbst (2000 г.), според който нестабилността се
свързва с по-дълбоко вкоренени регионални характеристики, които са затруднявали и все още затрудняват постигането
на институционално развитие, което е водещо за легитимните и ефективни държави.
Това не смекчава аргумента за влиянието на колониалния опит върху институционалното развитие на постколониалните
държави. Но той го поставя в по-широка перспектива. 3 Борбата за нови колонии в Африка не възниква в условия
на институционален вакуум. Образуването на колониалните държави взаимодейства с предварително съществуващите
институционални характеристики на колонизираните държави, които вместо да бъдат статични и непроменливи във
времето, са били значително повлияни от колониалния период.
1. СПЕЦИФИЧНИ ДВИЖЕЩИ СИЛИ И ОБЩИ ОБУСЛАВЯЩИ ФАКТОРИ
Държавите от Субсахарска Африка се характеризират с някои общи отличителни симптоми,
но „нестабилността на държавата се поддържа единствено от следните симптоми: бедност,
несигурност, склонност към конфликт, корупция 4 .“ Въпреки че регионалното измерение на
нестабилността не трябва да се пренебрегва, нестабилността на държавите най-вероятно
се определя от задвижващи фактори, специфични за отделната държава, които осигуряват
на групата от нестабилни държави разнородността, описана в глава 2. Задълбочено разбиране
на причините, въвели държавата в порочния кръг, в който способността и легитимността на
държавните институции прогресивно се подкопават, трудно може да се постигне чрез анализ,
целящ широкообхватни заключения.
Все пак географското обединение на нестабилните държави предполага наличие на някои общи регионални фактори,
които вероятно взаимодействат с фактори, специфични за отделната държава, при определянето на нестабилността на
държавните институции. Ако имаме възможност достоверно да определим общите фактори, допринасящи за възникването
и за дълготрайността на нестабилността, това би създало основа за по-широка аналитична рамка, която впоследствие
би допринесла за организирането и разбирането на значимата роля на факторите, специфични за отделната държава.
Повечето дебати, касаещи нестабилността на държавите, възникващи в академичните среди и в развитата общност,
не зачитат историческите корени на нестабилността. Но извеждането на историческото измерение на нестабилността
1
Bertoli и Ticci, 2009 г.
2
Например, Acemoglu et al. 2001 г.; Lange, 2004 г.; Angeles и Neanidis, 2009 г.
3
Както отбелязва Robinson (2002 г.), оценката на относителното влияние на различните исторически фактори е все още неразрешен емпиричен
въпрос.
4
Briscoe, 2008 г., стр. 7.
49
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 3
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
на преден план може да повиши стабилността и доверието към европейските ангажименти за подкрепа на държавното
изграждане. Едва ли Европа може да очаква, че нейният ангажимент може да се възприема като неутрален или чисто
технически, тъй като схващането за вината на Европа за нестабилността на държавните институции е широкоразпространено
в Субсахарска Африка. Някои автори твърдят, че този ангажимент е нюанс на старата мисия за цивилизоване, която вероятно
връща европейската колонизация във времето на борбата за нови колонии в Африка 5 . Следователно, задълбоченият анализ
на ролята на европейските държави е предпоставка за ефективната европейска подкрепа за държавно изграждане.
2. ДАЛИ НЕСТАБИЛНОСТТА СЕ ДЪЛЖИ НА КОЛОНИАЛНОТО НАСЛЕДСТВО?
Европейските държави, които от векове притежават крепости по африканското крайбрежие,
получават политически контрол над повечето държави от Субсахарска Африка в рамките на няколко
десетилетия между края на 19-ти и началото на 20-ти век. Колониалният опит е белязал африканската
история, въпреки че по-малко от век е изминал от Берлинската конференция до обявяването на
независимостта на португалските колонии в средата на 70-те години на миналия век.
Минимум три елемента са необходими за подкрепа на аргумента, че нестабилността на държавите се дължи на наследството
на колониалния опит в Африка. Трябва да идентифицираме отличителните характеристики на колониалните държави
и процеса на тяхното формиране, които наподобяват отличителните черти на нестабилните държавни институции.
След откриване на приликата трябва да разберем защо политическата независимост от бившите колониални сили не
е елиминирала или поне значително променила тези институционални характеристики. След това трябва да опишем
факторите, допринесли за тяхната дълготрайност в постколониалните държави, тъй като е изминал повече от половин век
откакто Златният бряг е получил независимост от Обединеното кралство през 1957 г., проправяйки път за деколонизацията
в Субсахарска Африка.
3. КОЛОНИАЛНИ ДЪРЖАВИ В СУБСАХАРСКА АФРИКА
Четири елемента от образуването на държавни институции в Субсахарска Африка могат да се
свържат с нестабилността на държавите.
• Първият елемент е техният изкуствен характер – създаването на колониални държави въвежда елемент, който
не е свързан със социалните, институционалните и културните характеристики на колонизираните територии.
• Вторият елемент е екстрактивната същност – структурата на държавните институции има за цел да прехвърля ресурси
към колониалните сили, а не да насърчава местното развитие.
• Третият елемент е тяхната присъща екстраверсия – държавата изгражда тесни икономически връзки с колониалните
сили, характеризиращи се с политическа зависимост.
• Четвъртият елемент се свързва с непряко управление – система от колониална администрация, създадена в Британската
империя, 6 но прилагана и от Франция и Белгия в техните колонии. 7
Европейските колониални сили въвеждат институционални структури, неприсъщи на местния контекст. 8 Развитието
на държавните институции в предколониалната епоха се е осъществявало по траектории, различни от тези в Европа. 9
Колониалните държави не възникват вследствие на дългосрочен процес на консолидиране на неоформални институции
и на медиация на конфликтните интереси в обществото. Вместо това, те са били наложени отвън чрез огромната военна
мощ на европейските държави. „Повечето държави в Африка [са] предимно изкуствени, „издигнати над“ обществото, което
не би ги създало и няма нужда от тях“. 10
Изкуственият характер на държавните институции допринася за тяхното отделяне от обществото. 11 Зависимостта от системата
на непряко управление не отслабва този аргумент, тъй като само най-ниските слоеве на колониалната администрация са
свързани с местното население. Въпреки че повечето от тях са традиционни или местни лидери, техните роли, и най-вече
техните взаимоотношения с местните общности, са реформирани от колониалните сили. 12 Аргументът на Kaplan (2009 г.)
намира отклик с приемливия довод, който е посочен в литературата, разглеждаща развитието на икономиката: Myrdal
5
Paris, 2002 г.
6
Lugard, 1922 г.
7
Lange, 2004 г.
8
Kaplan, 2009 г.
9
Herbst, 2000 г.
10
Luling 1997 г., стр. 288-289.
11
Kaplan, 2009 г.
12
Ranger, 1983 г., стр. 211-262; Икономическа комисия на ООН за Африка (UNECA), 2007 г.
50

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Историческите корени на нестабилността на държавите
(1972 г.) приписва слабостта на държавната структура в постколониалния период най-вече на екзогенното въвеждане на
държавни институции, които насаждат у гражданите трайно негативно отношение към тях и нежелание за приемане на
техните правила.
Изкуствените държавни структури на колониалните държави не са предназначени да подкрепят икономическото развитие
на колонизираните територии, а да задоволяват икономическите интереси на колониалните сили. Преследването на тези
интереси не става под формата на механизма освобождаване от излишъци. Вместо това, колониалните сили извличат
природни ресурси и данъчни приходи от своите колонии, които трябва да плащат изключително високи данъци, което
много слабо насърчава развитието на местната инфраструктура.
Екстрактивната същност на колониалната държава е тясно свързана с нейната екстраверсия, ориентирана към колониалните
сили. 13 Мощен символ на тази ориентация е разполагането на столиците в крайбрежните райони. „Европейците систематично
създават столици, които изместват властта от вътрешните центрове на властта, бавно създавани от африканците, към
океана“. 14 Например, столица на Златния бряг става Акра, а не Кумаси, който се намира във вътрешността на страната и е
някогашен център на империята Ашанти, а Бамако измества Тимбукту като политически център на Мали. Ограничената
вътрешна ориентация на колониалните държави се вижда и в слабото развитие на пътната инфраструктура, характеризиращо
колониалния период. Инфраструктурата е пренебрегвана в райони, в които не води до пряка финансова възвръщаемост.
Железопътната мрежа, например, е изградена за превоз на суровини от вътрешността към пристанищата, но рядко –
за свързване на вътрешни територии.
Високият процент на смъртност, с който европейците се сблъскват в Субсахарска Африка, също оформя колониалното
господство, ограничавайки възможностите за широкомащабно пряко заселване. 15 Колониалните сили, особено Обединеното
кралство, и в по-малка степен Франция и Белгия, се заселват в много ограничена степен в колониите и прибягват до
непряко управление, за да ги ръководят. Горните етажи на властта на колониалната администрация са заети от колонистите,
а колониалните сили разчитат на традиционни и местни институции за поддържане на реда извън столицата, 16 тъй като
колониалната администрация има твърде ограничен пряк достъп до селските райони.
Системата на непряко управление предизвиква появата на децентрализиран деспотизъм, 17 тъй като колониалните сили
преобразуват взаимоотношенията между местните лидери и общностите. В предколониалната епоха общностите са имали
възможност да изместват своите лидери от власт, но само колониалната администрация е можела да даде или отнеме тази
власт. 18 Тази система значително намалява отговорността на традиционните и местните лидери към техните общности,
които биха могли да използват своята местна власт за натрупване на лично богатство, полагайки основи за последваща
приватизация на държавата. 19
Въпреки че тези четири характеристики на колониалните държави в Субсахарска Африка са неразривно свързани,
те наподобяват отличителните черти на нестабилността на държавите. Изкуственият характер на тяхното образуване отделя
държавните институции от обществото, затруднявайки политическите процеси, които могат да балансират очакванията
на гражданите и способността на държавата. Ограничената ориентация към развитие на нестабилните държави резонира
с екстрактивния характер на колониалните държави, а тяхната неспособност за мобилизиране на вътрешните ресурси може
да се свърже с екстраверсията на държавните институции, създадени през колониалната епоха. А раздвоената държавна
структура, подкрепена от непряко колониално управление би могла да положи основите на новонаследеното състояние
на някои нестабилни държави в Субсахарска Африка. 20
4. ДЕКОЛОНИЗАЦИЯ
С изключение на португалските колонии, които преминават през дълъг период на ожесточена
борба за независимост, и южноафриканските колонии, останалите държави от Субсахарска Африка
получават политическа независимост от бившите колониални сили няколко години след 1957 г.,
когато от британския Златен бряг се формира независима Гана. Мирният преход от колониално
управление към политическа автономия е добра възможност за премахване на негативните
характеристики на институциите на колониалните държави. Но политическите върхушки на тези
нови държави рядко преминават границите на обикновена африканизация на бюрокрацията,
необвързана със съществена промяна на институциите. Защо институционалното развитие на
държавите от Субсахарска Африка не регистрира значителна промяна в периода на независимост?
13
Clapham, 1996 г.
14
Herbst 2000 г., стр. 16.
15
Acemoglu et al. 2001 г.
16
Lange, 2004 г.
17
Lange, 2004 г.
18
Lugard, 1922 г.
19
Bayart, 1999 г.
20
Mamdani, 1996 г.
51
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 3
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Редуцирането на изкуствения характер би изискало локално организиране на държавните институции, което би намалило
несъответствието между формалните и неоформалните институции. Но редица отличителни фактори възпрепятстват
подобно развитие. Първо, административните структури и обсегът на властта на редица колониални държави са доста
слаби. Това принуждава националните политически лидери да бъдат внимателни при прилагане на значителни промени
в институционалната структура, която се стремят да консолидират. „Те трябва да поемат държавния апарат в добро
оперативно състояние, а не да се стремят да създадат такъв от самото начало при ситуация на невъобразимо объркване,
създадена от едновременно постигане на независимост и преподреждане на цялата политическа структура”. 21
Все пак правната и образователната системи и системата за управление, ревностно възприемащи западния модел, пречат
на местните общности да се възползват от своите ресурси, способности и социални мрежи и разпалват ненужен конфликт
между формалните и неоформалните институции. Силно централизираните управляващи структури в държавите, където
официалните държавни органи продължават да бъдат неефективни, и където алтернативните източници на приходи са малко,
тласкат групите към борба за оскъдните държавни ресурси, акцентирайки върху политическата разпокъсаност на процеса.
Освен това, лидерите на много новосъздадени държави са получили образованието си в страните от Западния свят – Julius
Nyerere – в Обединеното кралство, Léopold Sédar Senghor – във Франция, а Kwame Nkrumah – в САЩ. А лидерите, получили
образованието си в африканските държави, като Milton Obote или Félix Houphouët-Boigny, са се обучавали в академични
институции, силно подкрепящи политическите ценности и институции на Запада. Те считат, че локалното организиране на
държавните институции е завръщане към пагубните за развитието предколониални политически структури. 22 Традиционните
институции са допринесли за функционирането на колониалните държави, които затрудняват тяхната надеждност при
намаляване на пропастта между държавните структури и местните културни и политически ценности. 23
Екстрактивната същност на държавните институции през колониалния период бе очевидно пагубна за развитието на
държавите от Субсахарска Африка, но тя все още би могла да отговори на користните интереси на политическите лидери.
Според Acemoglu et al. (2001 г.) „в много от случаите, в които европейските сили създават авторитарни институции, те възлагат
ежедневното управление на държавата на малка национална върхушка. Тази малка група често ръководи държавата след
получаването на независимостта и облагодетелства екстрактивните институции“. 24
Екстраверсията на държавите не може да се елиминира незабавно с получаването на независимост, тъй като зависимостта
от външни източници на приходи отразява дълбоко вкоренените характеристики на държавите от Субсахарска Африка.
Например, пътната мрежа е създадена с цел свързване с други държави, а не за насърчаване на местното икономическо
развитие. Освен това, екстраверсията би могла да служи на интересите на политическата върхушка. Collier (2009a) предполага,
че Mobutu Sese Soko, изградил личното си богатство от износ на природни ресурси от Заир, няма интерес да понижава
зависимостта от външните източници на приходи. 25 Това би трябвало да съответства на интроверсията при генериране
на държавните ресурси. По-голяма зависимост от данъчното облагане би създала кръг, положителен за обществото, но
порочен за него, изискващ по-голяма отчетност за гражданите и прогресивно укрепване на държавните институции.
Липсата на политическо желание за увеличаване мобилизирането на вътрешните ресурси се съчетава със сериозни
ограничения на способностите. Повишаването на данъците е предизвикателство за слабо развитата държавна структура,
която трудно упражнява властта си извън градските райони, докато по-голямата част от населението живее в рядко
населените селски райони.
Така политическата независимост, получена от държавите от Субсахарска Африка, не регистрира значителна промяна
в развитието на държавните институции. Следователно, второто звено на веригата, необходима за свързване на настоящата
нестабилност на държавите с колониалния опит, е здраво. Съществуват здрави основи, на които може да се разчита да
обяснят защо политическата независимост, получена от държавите от Субсахарска Африка, не регистрира значителна
промяна в развитието на техните държавни институции.
21
Clapham, 1996 г., стр. 35.
22
Clapham, 1996 г.
23
Обърнете внимание, че схващането за изостаналостта на неофициалните институции скоро след независимостта доведе до зависимост на
политическите върхушки от местните и традиционните лидери като източник на политическа подкрепа. Това отношение, въпреки че не довежда
до намаляване на несъответствието между официалните и неофициалните институции, допринася за дълготрайността на пагубните странични
ефекти на колониалната система на непряко управление.
24
Acemoglu et al. 2001 г. Сходен аргумент се разработва в Mamdani, 1996 г.
25
Collier 2009a.
52

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Историческите корени на нестабилността на държавите
5. МЕЖДУНАРОДЕН КОНТЕКСТ И ПРИЕМСТВЕНОСТ
Политическата независимост не бе последвана от институционално развитие. Все пак, след повече
от три десетилетия, изминали от края на деколонизацията, трябва да допълним аргументите
за липсата на значителна промяна в институциите с фактори, обясняващи дълготрайността на
някои основни характеристики на институциите. Въпреки че Субсахарска Африка може да даде
забележителен пример за успешно институционално развитие при държави като Ботсвана,
това е по-скоро изключение от правилото. Защо?
Независимите държави в Субсахарска Африка са образувани от „международното перо“, тъй като те незабавно са признати
от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. 26 По този начин „се създават държавите от Последния
милиард“, като на тяхната икономическа или политическа жизнеспособност се обръща малко внимание. За тяхната
икономическа жизнеспособност Collier (2009a) отбелязва, че редица новосъздадени държави са твърде малки, тъй като
ограниченото време на колониалния опит е попречило на гражданите от колониалните територии да се обединят около
обща национална идентичност.
След като Южна Азия получава независимост от британското колониално господство, от множеството отделни предколониални
политически формирования през 1949 г. се създават само две независими държави – Индия и Пакистан. Но френската Западна
Африка се разделя на няколко малки държави, чиито граници се определят произволно. Тези страни са твърде малки,
за да представляват държава, тоест ограниченият им размер ги затруднява при гарантиране на сигурност и отчетност. 27
Произволно определените колониални граници създават „население, съставено от групи с коренно различна и често
несъвместима идентичност“, което излага на риск политическата жизнеспособност на постколониалните държави. 28
Докато коренно различната расова и етническа идентичност определено се появява преди колониалния период,
колониалните администрации са отговорни за „имобилизацията на населението, укрепването на етническата принадлежност
и по-голямата устойчивост на социалната дефиниция“, а предколониалната Субсахарска Африка не е характеризирана от
„единна расова идентичност, тъй като повечето африканци променят своята идентичност многократно“ 29 . В „The invention of
tradition in Colonial Africa“ Ranger ясно демонстрира, че някои специфични характеристики на постколониалните африкански
общества, като значимостта на етническите или племенните връзки не са наследство от предколониалния период, а по-скоро
се появяват или укрепват значително по времето на колониалното господство.
За да даде нагледен пример на тази динамика, Newbury (1998 г.) припомня, че „белгийската администрация в Руанда
[. . .] прави опит да структурира социалния ред, да рационализира и стандартизира разнородните социални връзки [. . .].
През 1930-те години са издадени лични карти, посочващи етническата принадлежност на дадено лице. [. . .] тези мерки не
създават чувство за етническа принадлежност, а по-скоро формират нейния социален характер. По този начин, в колониална
Руанда групата Хуту започва да бъде класифицирана като второкласна. Това е добре видимо в разпределението на новите
колониални социални и икономически ресурси.“ 30 Този пример показва, че разделението на групи – по принадлежност към
етнос или племе – често е продукт на колониалното господство, в не по-малка степен от държавната структура.
Следователно, новопоявилите се държави от Субсахарска Африка се сблъскват с два структурни проблема – фрагментация
по политическа идентичност и слаби национални институции, които заедно възпрепятстват формирането на устойчива
система за национално управление, сериозно подкопавайки основите на легитимността на държавата и създавайки
крайно нестабилни и трудно реформируеми политически заповеди. Политическата фрагментация и слабите управляващи
органи се подкрепят взаимно, възпрепятствайки опитите за изграждане на легитимна и ефективна държава. Етническото
разделение и свързаните с него религиозно и родово разделение, както и географските и социално-икономическите
форми на политическа фрагментация, възпрепятстват създаването на „едно от най-важните изисквания за функциониращи
държави [. . .] създаване на аполитически бюрократични структури (обществени услуги, съдебна власт, полиция, армия),
подкрепяни от идеология, която легитимира ролята на неутралните държавни власти в опазването на обществения ред
чрез предписани процедури и върховенство на закона”. 31
Докато много кохезионни групи с дълга обща история са разработили сложни политически, икономически и социални
системи, които опазват стабилността и насърчават икономическия напредък, разделеното население не разполага
с такива механизми. Когато фрагментираните общества са комбинирани със слаби управленчески структури, те започват
да гравитират към „задушаващите вредни влияния на злонамерени кръгове“, където, според Putnam, „измяна, недоверие,
измъкване от отговорност, експлоатация, изолация, безпорядък и стагнация подсилват взаимно своето влияние“. 32 След като
веднъж подобни нефункционални и непродуктивни модели на поведение започнат да доминират в обществото, те се запазват
в дългосрочен план, тъй като, според North, високата степен на зависимост от минали решения на дадена институционална
26
Collier 2009a
27
Collier 2009a
28
Kaplan, 2009 г., стр. 2.
29
Ranger, 1983 г., стр. 248.
30
Newbury 1998 г., стр. 11.
31
Easterly 2000 г., стр.12.
32
Putnam 1993 г., стр. 177.
53
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 3
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
рамка действа „демотивиращо за извършване на дейности чрез създаване] на организации и заинтересовани групи,
облагодетелствани от съществуващите ограничения“, което „е важен фактор за обясняване на постоянно ниските нива
на растеж в развиващите се страни“. 33
Nunn (2007 г.) представя модел с много баланси, демонстриращ, че въведена отвън институционална рамка с негарантирани
имуществени права и ниско ниво на продуктивност, при която държавата извлича ресурси от икономическата система,
може да се запази дори след елиминиране на външния източник на екстракция. „Обществото остава хванато в капана
на този близък до оптималния баланс дори след края на периода на външна екстракция“, следователно, политическата
независимост не води до елиминиране на нежелана от обществото институционална рамка 34 .
Тъй като повечето постколониални държави от Субсахарска Африка разполагат с ограничена начална икономическа
и политическа жизнеспособност, политическата карта на региона не е променяна от края на деколонизацията. „От 1945 г.
няма случай на изчезнала държава в резултат на военни действия, предприети от съседна държава“. 35 Тези държави не
са били обект на външна военна заплаха, което е важно за укрепването на европейските държави. 36
Ако цитираме подробно Collier (2009b), „деколонизацията се появява след най-ужасяващата международна война
в историята и в контекста на ядрено съперничество. Напълно очаквано се появява нагласата, че тя вече не е приемлива
част от поведението на правителствата: разходите са твърде големи, а междусъседските войни могат да ескалират в глобална
война. В резултат от международния натиск, включително международна медиация с участието на Обединените нации
и регионални групи като Организацията за африканско единство, случаите на международни войни драстично намаляват.
[…] Процесът на Дарвин – силните държави поглъщат слабите – чрез който Германия, включваща някога над 300 държави,
се обединява в една, спира напълно”. 37
Външните военни заплахи създават необходимостта от интроверсия на държавата, която трябва да наложи данъци, за да
финансира военен апарат, който да се изправи срещу тези външни заплахи. Необходимостта държавата да мобилизира
вътрешните ресурси принуждава гражданите да изискват отчетност за употребата на финансовите ресурси, като по този
начин те налагат ограничения върху нейните действия. Освен това, необходимостта от събиране на средства принуждава
държавите да внедрят ориентирани към развитието институции, като институции, гарантиращи имуществени права,
тъй като мобилизирането на вътрешните ресурси е тясно свързано със силата на икономическата система. Външните
заплахи консолидират и обща национална идентичност и укрепват политическия процес чрез медиация на обществените
и държавните интереси.
Въпреки че Субсахарските държави не са обект на външни заплахи, те са изключително несигурни, но заплахата идва от
вътрешни въстания, а не от съседните държави. 38 Успехът на дадено въстание е свързан с малкия размер на новите държави,
който увеличава шансовете на въстаниците да победят армията и да вземат властта, докато „за големите държави няма
опасност“. 39 Защитата от външни заплахи, която представлява полза за обществото, води до припокриване на интересите
на политическия елит и обществото. Но това не се отнася за вътрешната заплаха. Потискането на вътрешната заплаха
е обществена полза, която може да не получи подкрепата на определени прослойки на обществото. То не допринася и за
укрепването на общата национална идентичност.
Вътрешните заплахи не представляват сериозна заплаха за стабилността на правителството, тъй като е изчислено, че само
един от всеки пет опита за вътрешно въстание успява да свали правителството. Следователно, най-сериозната заплаха
за управляващите върхушки на Субсахарска Африка е армията, тъй като превратите имат много по-голям шанс за успех
от въстанията. 40 Това също възпрепятства функционирането на основния механизъм за консолидиране на държавните
институции в Европа: укрепването на армията. Mobutu Sese Soko преднамерено понижава ефективността на заирската
армия и я разделя по няколко линии, за да намали риска от преврат. Това води до парадоксален резултат – малката Руанда
завладява съседен Заир през 90-те години. 41
Следователно, нестабилността на държавите от Субсахарска Африка обслужва ясно определени интереси на местния
политически елит. Продължителната неустойчивост на държавните институции през постколониалния период също
съответства на интересите на бившето колониално управление. 42 След като губят политически контрол, те се стремят
да запазят икономически контрол – да продължат да извличат ценни ресурси от бившите колонии.
Възможно е помощта от държавите донори също да е консолидирала екстраверсията на постколониалните държави,
отслабвайки стимулите за по-ефективно мобилизиране на вътрешните ресурси. Критерият за избирателност на помощите,
отразен в консенсуса Монтерей, е да се компенсират държавите реципиенти, които разполагат със способстваща вътрешна
33
North 1990 г., 1999 г.
34
Nunn 2007 г., стр. 173.
35
Collier 2009b, стр. 4.
36
Tilly, 1990 г.
37
Collier 2009b, стр. 4.
38
Collier 2009b.
39
Collier 2009b.
40
Collier 2009b.
41
Collier 2009a.
42
Wallerstein 1975 г.
54

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Историческите корени на нестабилността на държавите
обстановка, жизненоважна за мобилизиране на вътрешните ресурси и, които използват ефективно международните
инвестиции и помощ. 43 Но съществува широкоразпространено опасение, че помощта може да окаже неблагоприятно
влияние върху критичния аспект, свързан с укрепване на държавните институции
6. ЗАВИСИМОСТ НА ИНСТИТУЦИИТЕ ОТ МИНАЛИ РЕШЕНИЯ – РАЗДЕЛЕНИЕ
И ЕКСТРАВЕРСИЯ
Моделът на колониално заселване е оказал силно и дълготрайно влияние върху мерките за
качество на настоящите институции. 44 Теоретичният аргумент, подкрепящ емпирическия анализ,
който не се ограничава до Субсахарска Африка, е, че нивата на смъртността, с които се сблъскват
европейските колонизатори, оказват силно влияние върху техния модел на заселване. В колониите
с ограничен брой европейски заселници (поради високите нива на смъртност) е по-малко вероятно
да се възприеме законодателната и институционална рамка на колониалното управление. Тази
рамка е трансферирана в колониите, където е желана от европейските заселници, тъй като те имат
пряк интерес да копират ориентираната към развитието институционална рамка, характеризираща
европейските държави. Но на местата с ограничено заселване – като в по-голямата част
на Субсахарска Африка, с изключение на португалските колонии – институционалната рамка
на колониалните държави по-скоро има екстрактивен характер. 45
Не само гъстотата на пряко заселване в колониите има значение, важна е и системата на колониално управление. 46 Проучване
на 30 британски колонии, половината от които в Субсахарска Африка, изпитва хипотезата, че непрякото колониално
управление е пагубно за развитието на институциите след обявяване на независимостта. Степента на непряко управление,
определена като „броят на колониалните местни съдебни дела от общия брой съдебни дела през 1955 г.“, оказва значително
влияние върху някои мерки за качество на институциите, като бюрократична ефективност, държавна регулаторна тежест,
върховенство на закона и липса на корупция в правителството. 47 Това доказателство, макар и ограничено до бившите
британски колонии, съответства на аргументите относно неблагоприятното наследство от непрякото управление
в Субсахарска Африка.
Досега подкрепяхме идеята, че колониалният период е изиграл своята роля в полагането на основите на нестабилността
на държавните институции в Субсахарска Африка. Дори можем да потвърдим, че аргументите в този текст подкрепят
специфичната интерпретация на държавната нестабилност в Африка: държавите от региона са претърпели провал преди
да се формират. 48 Всъщност, „налице е безспорно доказателство, че повечето африкански държави в колапс ни най-малко
не наподобяват идеалния тип модерна западна държава през целия постколониален период“. 49 Ето защо терминът държава
в упадък, който често заменя термина нестабилна държава, без ясно изразена промяна на основното значение, може да
бъде изключително подвеждащ. 50 Неотдавна държави, считани от дълго време за постигнали успехи в икономическото
и институционалното развитие на региона, като Кот д’Ивоар и Зимбабве, се превърнаха в нестабилни. Но не може да се
отрече фактът, че държавната нестабилност, която е изключително дълготрайна, възниква основно в държави, които
никога не са се радвали на ефективни държавни институции.
Все пак е справедливо да се каже, че това наблюдение увеличава неяснотите, свързани с ограниченото във времеви план
европейско колониално управление. Въпреки че не трябва да подценяваме влиянието на колониалното наследство върху
развитието на институциите в постколониалните държави, е важно да анализираме дали (и евентуално как) колониалното
управление е взаимодействало с някои предварително съществуващи и по-дълбоко вкоренени фактори.
Herbst (2000 г.) твърдо заявява, че в продължение на десетилетия, влиянието на колониалното управление в Субсахарска
Африка е почти въображаемо. Берлинската конференция „позволява на европейците да завладеят Африка с упражняване
на минимален контрол“. 51 „През 1939 г. средностатистическият британски районен комисар е бил отговорен, заедно
с персонала си от африканци, за област с приблизителния размер на Уелс. В управлението на близо 43-те милиона души
43
Dollar и Levin, 2006 г.
44
Acemoglu et al. 2001 г.
45
Дълготрайните ефекти на модела на колониално заселване наскоро са потвърдени от Angeles и Neanidis (2009 г.), които демонстрират, че той влияе
върху настоящата ориентация към развитие на управляващия елит и, съответно, върху ефективността на чуждестранната помощ.
46
Lange 2004 г.; Acemoglu et al. 2001 г.
47
Lange 2004 г.
48
Anderson 2004 г., цитиран от Englebert и Tull 2008 г.
49
Englebert и Tull 2008 г., стр. 111.
50
Cammack et al. 2006 г.
51
Herbst 2000 г., стр. 72.
55
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 3
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
в британската тропическа Африка през 1939 г. участват общо 1223 администратори и 938 полицаи. По същия начин, 3660
длъжностни лица управляват 15 милиона африканци във френската западна Африка, 887 управляват 3.2 милиона във
френската Екваториална Африка и 2384 управляват 9.4 милиона в белгийско Конго през 1938 г“. 52
Тези цифри дават нагледен пример за ограничената способност на колониалните държави да пренасят своите
административни власти на големи територии, които трябва да управляват, като тази способност допълнително намалява
поради малкия размер на административния персонал и недобрите пътища през колониалния период.
Защо колониалните сили не са избрали да консолидират контрола си над Субсахарска Африка? Най-убедителният отговор
е свързан по-скоро с капацитета, отколкото с желанието. Предизвикателството, поставено от Субсахарска Африка, към
европейските държави не е по-различно от предизвикателството, пред което са били изправени „предколониалните
владетели в Африка [които] са се борили да увеличат влиянието си през вековете“. 53 Авторът заявява, че „фундаменталният
проблем пред създателите на държавите в Африка, независимо дали са предколониални владетели, колониални управници
или президенти в независимата ера, е управлението на негостоприемни територии със сравнително малко население“. 54
Този аргумент предполага, че едва ли можем да очакваме за няколко десетилетия европейските държави да успеят да
консолидират държавните институции, след като предколониалните владетели в голяма степен не са успели или не са
опитали да го направят. Някои характеристики на колониалните държави може да са свързани не само с държавите след
обявяване на независимостта, но и с характеристиките на политически формирования от предколониалния период, което
предполага дори по-силна зависимост от минали решения и устойчиво развитие на институциите в региона. Разделението
между владетелите и обществото е описано от Herbst (2000 г.) в „The primacy of exit“ след невъзможността за съгласуване на
интересите на владетелите и на някои социални групи. Напускането приема формата на мобилност, тъй като „миграцията
с цел спасение от социалните или политическите проблеми е [. . .] често срещана сред Йоруба, Едо, Фон и много други“. 55
Мобилността води до отслабване на владетелите според наблюденията на Barfield (1993 г.) върху племената в Южен Судан:
“властта на лидера на Динка е слаба [. . .], тъй като при недоволство групите от дисиденти могат да се преместят на нова
територия, вместо да се подчинят на управлението му“. 56
Възможността за напускане чрез миграция значително намалява възможностите на владетелите да събират ресурси от
общността, която управляват, тъй като „разпръснатите и мобилните хора едва ли ще осигурят ресурсите, на които разчитат
институциите на постоянното правителство, нито социалните структури и ценности, необходими за тяхното поддържане“. 57
Тези присъщи трудности определят екстраверсията дори на предколониалните институции, които събират ресурси отвън
чрез търговия на далечни разстояния. Най-отличителната форма на предколониалната екстраверсия е търговията с роби.
Продаваните роби се придобиват в рамките на общността, където хората могат да бъдат осъдени въз основа на утвърдени
обвинения, 58 предложени на случаен принцип от юридическите институции или от нападения над съседски общества,
сриващи доверието и социалния капитал.
Тази трагична форма на предколониална екстраверсия причинява дългосрочни институционални последици за държавите от
Субсахарска Африка, които, още веднъж може да бъдат свързани с настоящата нестабилност на държавните им институции.
Nunn (2008 г.) демонстрира, че търговията с роби възпрепятства икономическото развитие на държавите от Субсахарска
Африка, а това оказва неблагоприятен ефект върху държавните институции. Търговията с роби благоприятства недоверието
към държавните институции и консолидацията на силно локализирани етнически принадлежности, което пречи на гладкото
функциониране на връзката между държавата и обществото, когато държавата по начало е слаба. 59
Неотдавнашен труд на Nunn и Wantchekon (2009 г.) също демонстрира, че търговията с роби оказва дълготраен пагубен
ефект върху социалния капитал, тъй като „доверието на хората към техните роднини, съседи и местното правителство
е по-слабо, ако техните предшественици са били сериозно застрашени от търговията с роби“, 60 което може да усили
неблагоприятните ефекти от нестабилността на държавата. Nunn и Puga (2009 г.) демонстрират, че търговията с роби
превръща неблагоприятния терен в предимство за държавите от Субсахарска Африка: прекият му ефект е затрудняване на
икономическото развитие, но непрекият и по-важен е, че той предпазва населението от набезите на търговци на роби.
52
Herbst 2000 г., стр. 78.
53
Herbst 2000 г., стр. 35.
54
Herbst 2000 г., стр. 11.
55
Herbst 2000 г., стр. 39.
56
Barfield 1993 г., стр. 38.
57
Clapham 1996 г., стр. 28.
58
Nunn 2008 г.
59
Collier 2009b; Kaplan 2009 г.
60
Nunn и Wantchekon 2009 г., стр. 43.
56

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Историческите корени на нестабилността на държавите
7. ЗАКЛЮЧЕНИЯ
Географското групиране на нестабилните държави в Субсахарска Африка предполага наличие
на някои общи причини за нестабилността, които взаимодействат с други специфични за страната
движещи фактори. Аргументите в тази глава подкрепят идеята, че съществуват исторически фактори,
които са положили основите на нестабилността на държавните институции. Формирането на
колониални държави по време на борбата за нови колонии в Африка въвежда някои характеристики
на институциите, които все още се проявяват в държавните структури днес. Нито получаването на
политическа независимост, нито десетилетията, изминали от онова време, са променили значително
зависимата от минали решения еволюция на държавите от Субсахарска Африка.
Макар, че вероятно е изиграл особено важна роля, колониалният период не изчерпва историческите фактори, оказали
влияние върху нестабилността на държавните институции в държавите от Субсахарска Африка, тъй като предколониалната
ера също е повлияла на бъдещото развитие на институциите в региона. Предколониалният и колониалният периоди са
оказали дълготрайни ефекти не само върху формалната структура на държавните институции, но и върху други социални
фактори, определящи нестабилността или стабилността на дадена държава. По-специално, определението за етническа
принадлежност е оформено до голяма степен от търговията с роби в предколониалния период, както и от нейното
ограничаване и усилването на социалния й характер от колониалните администрации.
Тъй като историческите предпоставки са важни за нестабилността, анализът в тази глава не позволява детерминистична
извадка от историята на Субсахарска Африка по отношение на разпространената понастоящем държавна нестабилност.
Разнообразието на специфичното за всяка държава развитие на държавните институции допуска, че ефективни държави
могат да възникнат дори в ситуация, в която предимствата могат да бъдат намалени от исторически и географски
фактори, но въпреки това, на укрепването на държавите от Субсахарска Африка не трябва да се възлагат прекалено
оптимистични надежди.
57
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 4
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
ГЛАВА 4
ИКОНОМИЧЕСКИ ФАКТОРИ, СПОСОБНИ ДА ДОВЕДАТ
ДО ПОВИШАВАНЕ НА НЕСТАБИЛНОСТТА
Еволюцията на държавната нестабилност не представлява единствено обикновена верига
от причини и последствия или резултати, породени от определен фактор. Тя е подвластна
на взаимодействието и съчетанието от резултатите на набор от рискове и оказващи натиск сили,
събирателни морално-етични механизми и възможности, които оказват въздействие върху
функционирането и легитимността на държавния апарат. Ситуациите в отделните държави
в настоящия момент са плод на исторически обстоятелства, свързани с възникването на отделните
страни и тяхното взаимодействие с други условия, сред които характеристиките на географското
им разположение и определени групи от населението с различна етническа и религиозна
принадлежност.
От своя страна, тяхната еволюция във времето е свързана с екзогенни и ендогенни икономически фактори, които
посредством превръщането си в елементи на изградената институционална среда, са в състояние да повишат нестабилността
в отделните държави. Това може да бъде основен фактор на натиск, който въвлича институциите в спираловидна регресия,
в рамките на която техният капацитет бива изложен на непрестанно нарастващи рискове. В обратния случай, този процес
може да укрепи държавността чрез насърчаване на политическата стабилност, легитимността и отчетността. Реформите,
политиките в областта на развитието, външните икономически сътресения и сили, обусловени от историческото наследство
и ангажиментите на отделните национални правителства и международни институции, могат да играят ролята на фактор,
повишаващ нестабилността, но също така и на платформа за нейното преодоляване. 1
1. ИКОНОМИЧЕСКИ ФАКТОРИ ОТ ОПРЕДЕЛЯЩО ЗНАЧЕНИЕ ЗА
НЕСТАБИЛНОСТТА НА ДЪРЖАВИТЕ И НЕСТАБИЛНОСТТА, КАТО ОПРЕДЕЛЯЩ
ФАКТОР ЗА ИКОНОМИКАТА
Пътят и равнището на икономическо развитие могат да влияят върху стабилността на държавите,
но същевременно могат да бъдат тяхно следствие. 2 Икономическите отношения диференцират
интересите и инициативите за сътрудничество или конкуренция, разграничавайки ясно различими
социални групи в рамките на обществото. В допълнение към това, икономическото развитие
оказва влияние и върху акумулирането на ресурси за изграждане на държавата и тяхното
споделено ползване в рамките на отделните страни. Например, в редица постколониални държави,
в рамките на усилията за отхвърляне на влиянието на бившите колонизатори, които изкупуват
произвежданите продукти (като по този начин осигуряват гарантирани експортни пазари), започват
да се прилагат вътрешно-ориентирани политики, целящи да играят ролята на заместител на вноса,
които често повишават ролята на държавата по изключително неоптимален начин.
Тази глава съдържа анализ на характерните за нестабилните държави икономически процеси, свързани с редица симптоми
на държавна нестабилност – от слабо управление и корупция до грабителско поведение и конфликти. Предмет на изследване
е също и начинът, по който тези фактори могат да взаимодействат помежду си, за да бъдат в състояние да се превърнат във
фундамент на положени върху стабилно морално-етични основи кръговрати, стимулиращи по-бърз растеж и укрепване
на институциите. Целта е да се подчертае важността на момента и постоянството във времето, които са необходими за
преодоляване на различни аспекти на нестабилността. По-конкретно:
• Отвореността на търговията влиза във взаимодействие с нестабилността, както посредством потенциалните ползи
от търговията, която е в състояние да помогне на страните за загърбят нестабилността и да преминат към етап на сила
1
Fosu, 2009 г.
2
Robinson (2009 г.) застъпва тезата, че Ботсвана предоставя интересен пример за виртуалните взаимодействия между икономическото развитие
и държавната консолидация. В периода след като получава независимост през 1966 г., условията в страната са много подобни на тези в останалите
страни от Субсахарска Африка, които следват по-неуспешен и в по-ниска степен мирен модел за формиране на държави и следване на определена
траектория на икономическо развитие. Подобно на тези страни, Ботсвана е засегната от дълбока бедност, широкоразпространена неграмотност,
лоша инфраструктура, наследство от колониалния период и многообразни етнически групи. В страната се отглеждат огромни стада едър рогат
добитък, подобно на Судан и Сомалия, и има изобилие от диамантени находища, подобно на Ангола и Сиера Леоне. Според Robinson формирането
на съвременната държава, „изградена чрез дълъг процес на формиране на държавност и институции, наследени от държавите, чиито наименования,
завършват на „Тсвана“, предоставя възможност да разберем причините за успеха на страната, като същевременно демонстрират ключово важната
роля на държавните институции за икономическото развитие и ефективността на икономическите политики и парадигми.
58

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Икономически фактори, способни да доведат до повишаване на нестабилността
и възможност за устояване, така и посредством стойността на ресурсите, които се превръщат в предмет на спорове,
цената на възможностите, свързани с оспорването на собствеността върху тях и възможностите за постигане на
неправомерни договорености между частни лица и държавни служители.
• Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) също могат да бъдат двигател за конкуренцията в рамките на местната
икономика, действайки като стимул за подобряване на ефективността на разпределението на националните ресурси
и намаляване на незаконните облаги и отрицателните ефекти в сектора на публичното управление. В този случай,
обаче, ПЧИ има положително въздействие върху растежа в степен, която се определя от конкретния сектор и на
числеността на мобилизираната част от работоспособното население на страната. При отсъствието на подходящи стимули
и регламентация, обаче, чуждестранните инвеститори могат да играят ролята на фактор, който допринася за недоброто
управление и корупцията, както и да участват – пряко или непряко – във „военната икономика“ и финансирането
на ръководителите на въоръжени бунтовнически групировки и разпалването на граждански конфликти.
• Богатството на природни ресурси може да помогне на държавните институции да изпълняват своите функции, основно
посредством данъчно облагане на добивните индустрии, което генерира най-същественото приходно перо в бюджета в
нестабилните държави (Глава 2). Независимо от това, нестабилните държави са изложени на по-висок риск от изпадане
в порочни кръгове, които играят ролята на свързващо звено между управлението на ресурсите и намаляващия капацитет
на държавата, така нареченото проклятие на ресурсите. Изобилието на ресурси има положителен ефект върху растежа
в страни с добри институции и отрицателен ефект в тези със слаби институции. 3 И тъй като една от съществените
Характеристики на нестабилните държави са слабите институции, съществува вероятност по отношение на тях
природните ресурси да играят ролята на проклятие в много по-висока степен отколкото в други африкански държави,
където природните ресурси са в състояние да стимулират експортно ориентирания растеж. Компромисите, които се
правят във времето, са тясно взаимосвързани с тази ситуация. Природните ресурси са източник на приходи „в момента“,
често на цената на понижаване на приходите в бъдеще. Поради тази причина, тяхното ефективно управление изисква
дългосрочен времеви хоризонт, което е трудно постижимо за нелегитимни правителства или такива, изложени на риск
от сваляне от власт.
• Драстичните промени в достъпа до поземлени и водни ресурси са фактор, който влияе върху устойчивостта на околната
среда, осигуряването на прехрана и властовите отношения. Тясно свързани с търговията и ПЧИ, тези фактори могат да
придадат очертания на социалната стабилност, нестабилността на държавата и икономическия растеж.
• Управлението на осигуряването на прехрана на населението е ключова функция на правителството, поради което
нестабилността има отражение и върху осигуряването на прехрана на населението. Възприемането на държавата
като неспособна или нежелаеща да се справи с хроничната несигурност при осигуряването на прехрана или да защити
своите граждани от сътресения в тази сфера са в състояние да подкопаят доверието в публичните институции и чрез
това легитимността на правителството.
2. ОТВОРЕНОСТТА НА ТЪРГОВИЯТА, КАТО ФАКТОР, ПОВИШАВАЩ ИЛИ
НАМАЛЯВАЩ НЕСТАБИЛНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА
Въпреки че нестабилността на държавите може да има въздействие върху отвореността
на търговията, като фактор за постигане на икономически резултати, международната търговия
също може да има отражение върху нестабилността. Първият ефект на отвореността на търговията
е промяната на структурата на относителните цени на стоките и услугите, които се търгуват между
държавата и останалия свят.
В контекста на проблематично управление и правоприлагане отвореността на търговията влиза във взаимодействие
с нестабилността и поражда последствия, които нарушават нормалния ритъм на живот, стимулират икономическия растеж
и влияят върху стойността на пораждащите конфликти ресурси, възможностите за корупция, цената на възможностите,
породени или свързани с конфликтите, избора между продуктивни и грабителски дейности и полето, в което съществуват
възможности за търсене и получаване на неправомерни облаги.
В рамките на добре дефинирана институционална среда, в която държавата гарантира сигурността, правото на собственост
и контрола на изпълнение на договорите, отвореността на търговията обикновено генерира ползи в глобален план. В рамките
на слаби институционални среди, обаче, това не е така. Дори когато търговията е обвързана с кумулативни ползи, тяхното
разпределение е в състояние да породи конфликти и нестабилност, особено в случаите, когато в държавата не са изградени
или не функционират институции за управление на конфликти. В допълнение към това, структурата на сравнителните
предимства, които предлагат отделните държави, също могат да имат влияние върху това измерение. В действителност,
изключването на някои представляващи заплаха групи от процеса на всеобщо разпределение на държавните ресурси,
е по-вероятно в държавите, които разчитат на природни ресурси от определени източници (горива, минерали и земеделски
реколти, например захар и памук), а не на производство и разнообразяване на профила на селскостопанската продукция
3
Mehlum et al., 2006 г.
59
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 4
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
за износ (животновъдството и производството на земеделски суровини може да се развива в малки семейни стопанства,
например такива, в които се отглеждат ориз и пшеница). 4 Като примери могат да бъдат посочени войната в Биафра в Нигерия
от края на 60-те години на ХХ век и многобройните граждански войни в Демократична република Конго. В обратния случай,
когато производството и ползите са разпределени в рамките на широки географски региони, шансовете за насилие,
породено от граждански конфликти, значително намаляват.
Отвореността може да влияе и върху вертикалните отношения между държавата и обществото. Отвореността на търговията,
например, може да влезе във взаимодействие със самото естество на държавните институции и на типа на предпочитаните
от управленските елити политики за преразпределение на ресурсите. Също така, обаче, тя може да отслаби местните
икономически връзки между групите на управленските елити и други социални групи. Това от своя страна е в състояние
да генерира негативни стимули за елитите и, по-специално, нежелание за инвестиране в местни обществени блага или да
благоприятства неефективните политики на изнудване, целящи придобиването на неправомерни облаги. 5
В рамките на редица анализи се изследват емпиричните доказателства за връзката между търговската интеграция
и зараждането на национални конфликти и граждански войни. В публикация на Chauvet et al. (2007 г.) търговията се
разглежда като фактор, мотивиращ избухването на граждански войни или средство за финансиране на бунтовническа
дейност. В действителност, съществуват и сили, които променят ориентацията на процеса в обратна посока – някои от тях
намаляват риска от военни конфликти, поради високата цена на възможностите, породени или свързани с конфликтите,
но други го повишават, поради това, че търговията предоставя алтернативни източници за потребление и генериране на
доходи за местната индустрия, която би могла да бъде унищожена вследствие на воденето на войни.
Наскоро публикувани междустранови изследвания демонстрират, че отворените държави са по-стабилни от тези, които
не разчитат на внос, както и че в тях рискът от избухване на граждански войни е по-малък, въпреки че се констатират
и някои важни компромиси. В публикацията Martin et al. (2008 г.) се констатира, че търговската интеграция е в състояние
да предотврати избухването на военни конфликти, ако реализираните печалби от търговия бъдат изложени на риск по
време на гражданска война. Отвореността, обаче, също може да играе ролята на застрахователен механизъм и да намали
цената на възможностите, които предоставят военните конфликти. По-конкретно, отвореността на търговията може да
има различни и контрастиращи ефекти по отношение на вероятността от избухването на граждански войни – тя може да
предотврати избухването на сериозни конфликти (такива, които унищожават огромен дял от търговията), но може и да
повиши риска от избухването на конфликти в по-малък мащаб.
Поставяйки акцент върху държавите от Субсахарска Африка и изследвайки ефектите на отвореността на търговията
и либерализацията върху избухването на вътрешнодържавни военни конфликти в 37 страни в периода 1980-2000 г.,
в публикацията на Bussman et al. (2005 г.) се застъпва възгледа, че отвореността на икономиката оказва положително
въздействие върху мира и стабилността, след приключване на процеса на икономическо възстановяване. В краткосрочен
план, обаче, и по-специално в рамките на периода на изпълнение на мерките за реформи, либерализацията на търговията
може да повиши риска от гражданска война и конфликти.
Дискусията по-горе предполага компромиси в областта на политиката между краткосрочните рискове, свързани
с реформата на търговията, и дългосрочните ползи от отвореността, както и тяхната превантивна роля по отношение на
сериозните конфликти и трудно преодолимите рискове от появата на центрове на напрежение от по-малък мащаб. Едно от
възможните решения, които могат да се разглеждат като алтернатива на подобни компромиси, могат да бъдат компенсации
на търпящите непосредствени загуби лица, целящи намаляване на рисковете за политическа нестабилност в краткосрочен
план и предоставянето на достатъчно време на икономиката за достигане на дългосрочна ситуация, в която плодовете
на реформата генерират ползи за цялото общество.
4
Isham et al., 2005 г.
5
Пример за това дава Segura-Cayuela (2006 г.). Когато политическите елити не желаят да участват в процеса на предоставяне на обществени блага
и не разполагат с капацитет за увеличаване на данъците, те обикновено разчитат на неправомерното присвояване на ресурси, което води след себе
си изкривяване на цените. Степента на тези незаконни по своето естество политики, обаче, се ограничава от собствените привилегии и незаконни
облаги, които елитите получават и които – в известна степен – се явяват допълващи по отношение на това, което произвеждат обществените групи,
които не принадлежат към съответния елит. В подобен контекст отвореността на търговията намалява възможностите, свързани с присвоителските
ценови политики. В действителност, търговската интеграция диктува, че съществува по-голяма вероятност от това, цените на продуктите да бъдат
определяни извън рамките на националната икономика, което – в известен смисъл – прекъсва връзката между облагите, които елитите получават,
и икономическите изкривявания на местните пазари, които те налагат в резултат на това. Това от своя страна представлява стимул за по-интензивно
манипулиране на относителните цени на вътрешните пазари, с оглед на извличането на по-големи неправомерни облаги от обществените групи,
извън рамките на съответните елити. Тази логика предполага, че търговската интеграция би могла да има отрицателни последствия в държавите,
които се характеризират с ниска степен на ангажираност и участие в политическия живот и слаб отклик на елитите към потребностите на останалата
част от обществото.
60

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Икономически фактори, способни да доведат до повишаване на нестабилността
3. ДВУПОСОЧНИ ВРЪЗКИ МЕЖДУ ПРЕКИТЕ ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ
И НЕСТАБИЛНОСТТА
Въпреки че негативното въздействие на недоброто държавно управление и корупцията върху
притоците на ПЧИ се признава в литературата, някои неотдавна публикувани изследвания
предоставят емпирични индикации за обратния ефект, който ПЧИ могат да имат върху структурите
на държавно управление и видимите проявления на този ефект по отношение на нестабилността
на държавите, а именно конфликтите и гражданските войни. Тези изследвания не предоставят
категорични емпирични доказателства относно връзката между преките чуждестранни инвестиции
и конфликтите. Изследването на Polachek et al. (2005 г.) 6 установява, че ПЧИ намаляват вероятността
от избухването на международни конфликти, както и че търговията и ПЧИ са взаимосвързани
като фактор за намаляване на конфликтите, докато Gissinger и Gleditsch (1999 г.) 7 формулират
тезата, че в най-бедните държави ПЧИ имат положително въздействие върху икономическото
благосъстояние, но отрицателно въздействие върху дистрибуцията и политическите безредици.
За разлика от тях Barbieri и Reuveny (2005 г.) считат, че ПЧИ в най-слабо развитите държави
намаляват продължителността на гражданските войни, но не и вероятността от тяхното избухване. 8
Емпиричните изследвания не подкрепят категорично хипотезата за положителна връзка между ПЧИ и останалите измерения
на държавната нестабилност, например корупцията. В неотдавна публикувания междустранов анализ на Larrain и Tavares (2007
г.) се формулира тезата, че ПЧИ значително намалява корупцията в държавата домакин, като едновременно с това генерират
силно положителни резултати, включващи няколко детерминиращи фактора по отношение на отвореността, в допълнение
към интензивността на търговията и осреднените тарифи, зависимостта от природни ресурси, етническото разслоение,
размерът на икономиката и на публичните разходи. 9 Връзката между ПЧИ и корупцията, обаче, може да зависи от равнището
на развитие и демокрацията в държавата домакин. Например, в своето изследване Zhu (2007 г.), 10 предоставя емпирични
доказателства в подкрепа на тезата, че насочените към отделни държави притоци на ПЧИ е по-вероятно да понижат нивата
на корупция в развитите демокрации и да повишат тези нива в по-слабо развитите, недемократични държави.
Въпреки че не са категорични, тези резултати подчертават предизвикателствата, свързани с политиките в областта
на ПЧИ. На първо място, може да бъде необходимо преодоляване на държавната нестабилност и изграждане на силни
и демократични институции, които са способни да се възползват от икономическите ползи, свързани с ПЧИ. На второ място,
въпреки че в ситуации на нестабилност отвореността към ПЧИ е в състояние да намали рисковете, свързани с избухването
на междудържавни конфликти, тя следва да почива върху определена форма на регулиране, която насърчава качеството,
а не количеството на инвестициите. За да могат ПЧИ да допринасят за развитието на местната икономика, много важно
е да има законодателна и счетоводна рамка, която да насърчава прозрачността и отчетността в родните страни на самите
чуждестранни инвеститори.
Познаването на свързващите звена между ПЧИ и държавната нестабилност може да бъде разширено чрез по-внимателен
анализ на основните държавите реципиенти от Субсахарска Африка, към които са насочени основните потоци на ПЧИ.
Едва в 13 от общо 29 нестабилни държави в региона, делът на ПЧИ от БВП е над средния за региона (който е нисък сам по
себе си, а именно 3,2 % в сравнение с 4,8 % за региона на Югоизточна Азия). Повечето от тези държави са богати на петрол
и природни ресурси (Ангола, Чад, Република Конго, Екваториална Гвинея, Нигерия, Сао Томе и Принсипи, Сиера Леоне
и Судан). 11 Поради тази причина, за да бъдем в състояние да оценим въздействието на ПЧИ върху държавната нестабилност
е необходимо на първо място да познаваме и разбираме природните ресурси, които формират националното богатство
на отделните държави.
По този начин, въпреки че ПЧИ потенциално могат да имат положително въздействие върху икономическия растеж
и намаляването на бедността в случаите, когато качеството на институциите е ниско, негативните външни фактори повишават
вероятността от възникване на конфликти и недобро управление. Порочният цикъл, който се формира вследствие на това,
често усилва въздействието на ПЧИ върху нестабилността. За да бъде трансформиран този порочен кръг в такъв, почиващ
на морално-етични принципи, е необходимо правителствата (при доказана легитимност) да отстояват справедливото
разпределение на благата, прекъсвайки механизмите за извличане на нерегламентирани облаги. Ниската легитимност
на правителствата в нестабилните държави, обаче, намалява вероятността за подобна трансформация, освен в случаите
на оказване на външен натиск (например, от страна на международни организации) за предоставяне на гаранции за
изпълнението на поети ангажименти и осъществяването на реформи.
6
Polachek et al., 2005 г.
7
Gissinger и Gleditsch, 1999 г.
8
Barbieri и Reuveny, 2005 г.
9
Вж. Larrain и Tavares, 2007 г.
10
Zhu, 2007 г.
11
Делът на ПЧИ от БВП в тези държави варира между 5 % в Ангола до 27 % в Екваториална Гвинея.
61
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 4
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
4. БОГАТСТВОТО НА ПРИРОДНИ РЕСУРСИ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ВЛОШИ
УПРАВЛЕНИЕТО
Изобилието на природни ресурси предоставя огромни възможности за икономическо развитие
и държавно консолидиране. Една богата на природни ресурси държава разполага с необходимите
средства за изграждане на капацитет, който й позволява да изпълнява своите функции, особено
да финансира публичните разходи за икономическо развитие и намаляване на бедността.
Но този процес може да бъде изложен на риск от действието на механизми с обратно действие –
зависимостта от ресурси може да създаде икономическа нестабилност, която от своя страна да
прерасне в нестабилност в политически план. В действителност, богатството на природни ресурси
може да бъде фактор, който възпрепятства повишаването на качеството на управление, което
се явява ключов компонент на функционирането на държавата, и по този начин да повиши риска
от нестабилност на държавата. За да се трансформира богатството на природни ресурси в добро
цялостно икономическо развитие и по-висок стандарт на живот, обаче, доброто управление
е дори по-важно отколкото в бедните на природни ресурси държави. Взаимодействието между
изобилието на природни ресурси и недоброто управление може да усили действието на факторите,
които допринасят за нестабилността на държавата.
По този начин природните ресурси могат да бъдат благословия или проклятие за богатите на ресурси държави. 12 Емпиричните
проучвания потвърждават, че ресурсите от един източник и приходите от тях могат да доведат до повишаване на корупцията
и да забавят икономическото и институционалното развитие. Поради това, че няколко нестабилни държави разполагат
с огромни запаси от природни ресурси, което е съпроводено от ниско качество на държавно управление, е необходимо
да обърнем внимание на въпроса по какъв начин природните ресурси са в състояние да повишат нестабилността
на държавите (или какво може да бъде направено, за да бъдат избрани възможностите, които предоставя богатството
на природни ресурси и икономиката да бъде трансформирана в такава, чието развитие се основава на износа).
Разработването на залежи на природни ресурси – от тяхното търсене до тяхното добиване и управлението на приходите
– е свързано с отчетността на правителството. Изобилието на природни ресурси увеличава броя на възможностите
за отнемане на ресурси от правителствата, които се намират на власт (виж Глава 2). Търсенето на облаги може да се има
различни проявления – от корупция до грабеж и конфликт. Приходите от ресурси могат да доведат до насилствената смяна
на правителството вследствие на избухването на конфликти на регионално или на национално равнище. Поради това,
че промените в цените на стоките се отразяват върху честотата и продължителността на гражданските войни, повечето
водени в последно време дебати поставят акцент върху каналите, които се ползват за транспортиране на основните стоки,
като средство, което има отношение към риска от конфликти. 13
• На първо място, износът на основни стоки може да финансира ескалирането и устойчивостта на бунта.
• На второ място, бунтовете могат да бъдат подклаждани от желание за получаването на облаги, което е по-лесно
постижимо в рамките на контекст на генерирано от конфликти беззаконие.
• Трето, природните ресурси увеличават вероятността от отцепнически войни.
ИЗОБИЛИЕТО НА РЕСУРСИ СЪЩО ТАКА МОЖЕ ДА ПРОМЕНИ ИНТЕРЕСИТЕ И ПОВЕДЕНИЕТО НА ПРАВИТЕЛСТВОТО
НА ВЛАСТ. УПРАВЛЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ВЛОШИ ПО НЯКОЛКО НАЧИНА:
• В рамките на една демократична система свързаните с ресурсите облаги могат да намалят отчетността към електората,
ако правителство ползва част от средствата, за да се задържи на власт чрез политика на покровителство. Купуването на
гласове се явява още по-директен начин за увеличаване на дистанцията между изборите и отчетността. По този начин
свързаните с ресурсите облаги могат да подкопаят ролята на изборите и да направят задържането на властта дори още
по-привлекателно за правителствата.
• В рамките на автократична система свързаните с ресурсите облаги могат да намалят ефикасността на контрола,
ограничаващ отговорността, като по този начин се намали и натиска, на който е изложено правителството да задоволява
потребностите на гражданите.
• Свързаните с ресурсите облаги могат да изменят и вероятността от установяване на демократична, а не на автократична
система на управление.
• Също така те са в състояние да забавят фундаменталната промяна на сериозно нефункционални политики.
Фактът, че изобилието на ресурси обикновено е гаранция за облаги, особено в рамките на нестабилни държави, където
принципът на върховенство на закона не се прилага в пълна степен, може да изгради среда, в която е изключително
12
За по-подробен анализ вж. аналитичните доклади на Collier (2009 г.) и Collier и Venables (2009 г.).
13
Вж. аналитичния доклад на Reynal-Querol (2009 г.)
62

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Икономически фактори, способни да доведат до повишаване на нестабилността
трудно да се постигне стабилен икономически напредък, която е по-податлива и зависима от социални и политически
размирици. Съвременната литература изобилства от многобройни доказателства относно това, че зависимостта от ресурси
генерира политическа нестабилност и невъзможност за разработването на стратегии за заетост, които не са тясно свързани
с природните ресурси. 14
Ако държавата не е в състояние да очертае правната рамка за лицензиране на дейността, свързана с търсенето, развитието
на залежите и добива на природни ресурси, на следващия етап вероятният резултат от това ще бъдат тяхното несправедливо
разпределение, търсенето на неправомерни облаги и неефективност. Несправедливото разпределение е следствие на
разпределението на природните ресурси в рамките на географската територия, а търсенето на неправомерни облаги
– на обстоятелството, че собствеността се получава посредством физическия контрол на географската територия,
а неефективността – на несигурността, свързана със запазването на установения контрол. Ако контролът се възприема
като временен, частната инициатива е стимул за бързото изчерпване на активите, дори в случаите, в които това е свързано
с много по-висока социална цена.
Друга допълнителна причина е това, че липсата на права на собственост – много често срещано явление в нестабилните
държави – влиза във взаимодействие с липсата на информация. Както при изобретенията, стимулите за изследователска
дейност са много малки, освен ако откритията не са защитени. 15 Много по ефективно е изчакването на това природните
ресурси да бъдат открити от друг, след което да бъде установен контрол над тях, дори в случаите, в които това може да
е съпроводено от насилие. Това е причината, поради която много от ресурсите остават неоткрити.
Каре 4.1: Кодекси на поведение и Харта за природните ресурси
Международните ангажименти, поети съгласно кодекси на поведение или задължения по реда на договори, могат
да бъдат важни. Сред примерите за това е Инициативата за прозрачност в добивната промишленост (ИПДП),
Процесът Кимбърли (съгласно който диамантите, които се търгуват следва да бъдат придружени от сертификат,
който удостоверява, че произходът им не е от райони на конфликти), както и неотдавна приетата Харта за природните
ресурси. Хартата излага набор от принципи, които правителствата и обществата е необходимо да следват, за да бъдат
в състояние да се възползват по ефективен начин от възможностите, които създават природните ресурси. Нейната
цел е да подпомогне правителствата и обществата в държавите, богати на невъзобновяеми ресурси, да управляват
тези ресурси по начин, който генерира икономически растеж, повишава благосъстоянието на населението и се явява
устойчив от гледна точка на опазването на околната среда. Хартата също така цели да гарантира, че държавите са
в състояние да се възползват от възможностите, които предоставят новите открития и бумът на търговията със
стоки и суровини.
Това, което прави Хартата за природните ресурси уникална, е обстоятелството, че тя е създадена въз основа
на процес на участие на всички заинтересовани страни и се основава на академични изследвания.
„Хартата почива върху дванадесет основни принципа .... които дават израз на предпочетените решения
и предложените стратегии, които правителствата могат да следват, за да повишат вероятността за устойчиво
икономическо развитие, основаващо се на икономика на експлоатация на природни ресурси: 16
• Разработването на залежите на природни ресурси следва да почива върху модел, гарантиращ максимални ползи
за гражданите на държавата домакин.
• Добивните ресурси представляват публични активи и решенията, свързани с тяхната експлоатация, следва
да се вземат по прозрачен начин и да бъдат обект на информиран публичен надзор.
• Конкуренцията е от жизненоважно значение за гарантиране на стойност и етично поведение.
• Фискалните условия следва да бъдат устойчиви в рамките на променящи се обстоятелства, както и да гарантират,
че държавите получават пълната стойност за ресурсите, с които търгуват.
• Компаниите за природни ресурси следва да се конкурират и да не носят отговорност за функции, свързани
с регламентирането на търговската или други дейности, които осъществяват.
• Проектите, свързани с природни ресурси, могат да имат сериозни ефекти върху околната среда и обществото,
които следва да бъдат отчитани и смекчавани на всички етапи на проектния цикъл.
14
Значителна част от изследванията поставят акцент върху концепцията за зависимост от ресурси, а не само върху наличието им, което означава,
че някои държави имат по-диверсифицирана икономика и не зависят в толкова голяма степен от природните ресурси.
15
Проблемът е аналогичен на този, анализиран от Dixit (1989 г.) във връзка с ПЧИ. Един пример от близкото минало е успешното разработване
на петролни залежи в Гана, което доведе до подобряване на ситуацията по отношение на правата на собственост.
16
От http://www.naturalresourcecharter.org/index.php/en/the-precepts, версия от 5 октомври 2009 г.
63
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 4
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
• Приходите от ресурси следва да бъдат ползвани основно за стимулиране на устойчив и всеобхватен растеж
посредством създаването на условия за и поддържането на високи равнища на инвестиции в рамките на
отделните държави.
• Ефективното ползване на приходите от ресурси изисква поетапното увеличаване на публичните разходи
в отделните държави и регулиране на нестабилните потоци на приходи.
• Правителствата следва да ползват генерираното от ресурсите богатство за повишаване на ефективността
и ефикасността на разходването на публични средства.
• Правителствата следва да инвестират по начин, който позволява на частния сектор да реагира на структурните
промени в икономиката.
• Правителствата на държавите, в които оперират добивните компании и международните капиталови центрове,
следва да изискват и прилагат най-добри практики.
• Всички добивни компании е необходимо да следват най-добрите международни практики по отношение
на договарянето, експлоатацията и плащанията“.
Няколко нестабилни държави от Субсахарска Африка са приели ИПДП, с цел подобряване на управлението
посредством проверка и пълно огласяване на фирмените плащания и приходите на правителствата от петрол, газ
и минно дело. Компаниите, опериращи в тези сектори, са предоставили съгласието си да подкрепят инициативата.
Присъединяването към ИПДП представлява ясен сигнал за поемането на ангажимент за прозрачност от страна
на правителствата.
В рамките на самите държави е възможно да бъдат установени обвързващи механизми посредством сключването
на дългосрочни договори и изграждането на репутация. Възможно е също така и разработването на фискални
правила, съгласно които дял от приходите се заделя за ползване в дългосрочен план.
Нигер и Либерия, например, са отправили молба за техническа и юридическа помощ в областта на възлагането
на договори за държавни поръчки към своите партньори, предоставящи безвъзмездна помощ. В Мозамбик се правят
анализи, които насърчават диалога по въпросите от сферата на управлението на публичните разходи и финансовата
отчетност в контекста на повишаващите се приходи от добив на минерални суровини. Някои държави са отправили
молба за подкрепа в областта на издаването на разрешителни на тръжен принцип и воденето на преговори
с големи инвеститори, управлението на нестабилните приходи от добив на суровини и подобряване на елементите
и качеството на публичните инвестиции.
5. ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА УПРАВЛЕНИЕТО ВЪРХУ ВЗАИМОВРЪЗКАТА МЕЖДУ
ПОЗЕМЛЕНИЯ РЕСУРС И НЕСТАБИЛНОСТТА
Настъпването на значителни промени във връзка с достъпа до поземлени ресурси обикновено
е повлияно от действия, предприети на държавно равнище. Съществува широк диапазон от
възможности за реформи в областта на поземлената собственост и политиките по отношение
на поземлените ресурси, които могат да допринесат за намаляването на бедността, повишаването
на селскостопанската производителност и опазването на околната среда. Подобен род
реформи могат да бъдат проведени по отношение на системата на данъчно облагане на
поземлената собственост, на уреждане на правото на собственост върху земята и на вписване
на поземлена собственост. Те могат да бъдат насочени към регламентиране както на договорните
взаимоотношения в областта на поземлените ресурси, така и на пазарите на земя. Политиките
по отношение на поземлените ресурси, обаче, не са неутрални, поради което могат да предизвикат
социално напрежение. Така например, провеждането на недобре обмислени реформи в областта
на поземлената собственост в някои африкански държави се превърна в основна причина за
избухването на конфликти или във фактор за тяхното задълбочаване. Ограничаването на достъпа
на голяма част от населението до поземлени ресурси може да породи недоволство и усещане за
безизходица, да доведе до несигурност при осигуряването на прехрана и да наруши баланса при
разпределението на политическата власт. 17
17
Vlassenroot et al., 2006 г.
64

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Икономически фактори, способни да доведат до повишаване на нестабилността
През 1980 г. в Зимбабве бяха проведени първите реформи в областта на поземлените ресурси, в рамките на които
беше извършено т.нар. „облекчена процедура за повторно заселване“. 18 Тази мярка предизвика тежки последици за
селското стопанство, съпътствани от загуба на огромен брой работни места, несигурност при осигуряването на прехрана
и насилие. Поземлените ресурси представляват проблем и в редица други държави от региона, намиращи се в ситуация на
продължителна криза, като например Демократична република Конго, Сомалия и Судан. 19 През 1970 г. в Судан бе обнародван
Закон за нерегистрираните земи. По силата на този нормативен акт беше отменен принципът на обичая по отношение
на правото на ползване върху земя и бе създадено правно основание за придобиване на право на собственост върху
поземлени ресурси в рамките на мащабни проекти в областта на механизацията на селското стопанство. В резултат на
това дребните земеделци и скотовъдците номади в района на планините Нуба на територията на Судан до голяма степен
бяха лишени от правата си, тъй като близо половината от общата площ на равнинните области (най-плодородните почви
в региона) стана обект на ползване в рамките на тези проекти. 20
От известно време насам в държавите от Субсахарска Африка се наблюдава едно ново явление, което може да окаже
значително въздействие върху ползването на земя и достъпа до поземлени ресурси. Въпреки финансовата и икономическа
криза огромен брой чуждестранни и местни инвеститори закупуват земеделска земя в региона. Това явление, възникнало
вследствие от продоволствената и петролната криза, е предмет на разгорещен дебат. Сред основните инвеститори
се нареждат Китай, Обединените арабски емирства, Индия, Южна Корея и държавите-членки на ЕC, както и частни дружества.
В международния печат бяха публикувани и съобщения за сключването на крупни сделки за продажба на земя и с други
държави инвеститори, като например САЩ, Либия и Египет. По данни от предварителни 21 проучвания преките чуждестранни
инвестиции в поземлени ресурси в държавите от африканския континент са съсредоточени в малко на брой страни (Судан,
Мозамбик, Мадагаскар, Етиопия). Въпреки това, наблюдаваната тенденция постепенно обхваща и други държави в региона.
Наскоро бяха оповестени данни за извършени крупни инвестиции в закупуването на земеделска земя на територията
на Ангола, Демократична република Конго, Гана, Либерия, Нигерия и Танзания.
Подобно явление може да предизвика дълбоки, трайни и трудно обратими последици за развитието на селското стопанство
в държавите от африканския континент и за тяхното население. Все още до голяма степен липсва информация за мащаба на
явлението, предвид на ограничените качествени и количествени данни. Предоставяната информация не е нито надеждна,
нито прозрачна. Въпреки това, от нея може да се заключи, че наблюдаваното явление съвсем не е незначително – от 2004 г.
насам на територията само на пет държави от африканския континент (Етиопия, Мадагаскар, Мали, Мозамбик и Судан) са
сключени крупни сделки за закупуване на земя с обща площ 2,5 милиона хектара. 22 Възможно е и покачване на тази стойност,
в случай че бъдат финализирани сделките, по които в момента се водят преговори. Наблюдават се първите признаци
на предстояща вълна от покупко-продажби на земя в региона, която може да се превърне в заплаха за развитието на
нестабилните държави. 23 Ето защо е от значение да се упражнява контрол върху потенциалното неблагоприятно въздействие
на тази специфична форма на преки чуждестранни инвестиции в селското стопанство върху социалната стабилност
и нестабилността на държавите, както и да се предприемат действия с цел предотвратяване на подобно въздействие.
Интересът към закупуването на земя на африканския континент се дължи на съществуващата представа за наличието
на значителни и лесно достъпни земеделски земи в региона, наред с недостатъчно разработени водни ресурси. Същинската
причина, обаче, са неотдавнашните тенденции в развитието на цените на храните и петрола и последвалата протекционистка
реакция от страна на някои от основните износители на храни. Налице е съвкупност от обстоятелства, налагащи разширяване
на обработваемите площи – повишено търсене на храни, което изисква прилагане на производствени методи, свързани
с използване на земя (напр. производство на месо и млечни продукти), повишено търсене на алтернативни горива, засилващ
се недостиг на водни ресурси за производствени цели, забавен ръст на селскостопанската производителност, а в някои
райони и намаляване на обема на селскостопанското производство. Държавите вносителки на храни вероятно са помалко
склонни да разчитат на международните пазари за осигуряване на сигурността на доставките и прилагат друга,
по-печеливша стратегия, а именно изнасяне на производството на храни в други страни.
Взаимосвързаността на директните чуждестранни инвестиции, външнополитическия аспект и националните интереси
се затвърждава от нарастващия дял на участие на държавни предприятия и държавни инвестиционни фондове
на международните пазари. Повечето сделки за закупуване на земя се сключват от частни и чуждестранни инвеститори,
а в някои държави се наблюдава и нарастващ интерес към закупуване на земеделска земя от страна на местни инвеститори.
Подобни инвестиции, обаче, нерядко се ползват и с правителствена подкрепа – правителствата както на приемащите
страни, така и на страните инвеститори насърчават и подкрепят мащабни инвестиции в закупуване на земя. 24
18
Sachikonye, 2003 г.; Pons-Vignon и Solignac Lecomte, 2004 г.
19
Alinovi и Russo, 2009 г.
20
Pantuliano 2008 г.
21
Вж. Cotula et al. 2009 г.; von Braun и Meinzen-Dick 2009 г.; GRAIN 2008 г..
22
Над 1000 хектара.
23
Cotula et al. 2009 г.
24
Cotula et al. 2009 г.
65
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 4
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Понастоящем редица държави от африканския континент се стремят да извлекат полза от нарастващото значение на
поземлените и водните ресурси. Така например, при сключване на сделки за закупуване на земя купувачите обикновено
поемат ангажименти, свързани с инвестиции, изграждане на инфраструктура и разкриване на работни места. Целта
е да се даде тласък на икономическото развитие на съответните държави и да се намали бедността, като се извърши
размяна на земя – ресурс, с който те разполагат в големи количества, срещу капитал, технологии и експертни познания
– ресурс, от който изпитват недостиг. По-голямата част от населението на редица африканския държави, най-вече на
нестабилните държави, е съсредоточена в селските райони. Развитието на селското стопанство в региона може да доведе
до намаляване на бедността и стимулиране на икономическия растеж, а инвестициите в изграждането на инфраструктура,
ноу-хау и технологична база могат да предизвикат допълнителен положителен ефект.
Каре 4.2: Мащабни сделки за придобиване на земя в Африка – какво се крие под
повърхността на сделките
Lorenzo Cotula, старши научен сътрудник, специалност „Правни норми и устойчиво развитие“,
Международен институт по екология и развитие (International Institute for Environment and
Development)
Сделките за закупуване на земя се сключват по силата на един или няколко договора. Тези договори подлежат на
анализ, наред с други нормативни текстове от националното законодателство и международното право, които
определят по-широкия правен контекст на договорите. Договорите представляват сложна материя – наблюдават
се огромни разлики между отделните държави и дори между отделни проекти. Необходимо е разширяване на
дейността с цел установяване на определени тенденции в областта на договорната практика и извършване на
сравнителен анализ на различните варианти на договори. Въпреки това, резултатите от анализа на малко на брой
договори, сключени с африкански държави, очертават няколко основни въпроса.
СТРАНИ ПО ДОГОВОРИТЕ И ЦЯЛОСТНО СТРУКТУРИРАНЕ НА ДОГОВОРНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ
В сключването на сделки за закупуване на земя участват поне две страни. Едната от тях, обикновено частно или
държавно дружество, придобива земята. Възможно е и директно придобиване на земя от страна на чуждестранно
правителство, например по силата на т.нар. „Специално споразумение за инвестиции в селското стопанство“,
сключено между Сирия и Судан през 2002 г. Другата страна по договора предоставя земята. Обикновено това
е правителството на съответната държава и в по-редки случаи – частен собственик.
На пръв поглед схемата изглежда елементарна, но това не е така. Една „сделка“ може да бъде сключена по силата
на множество договори и правни инструменти. Възможно е подписването на рамково споразумение, което да
съдържа най-важните условия по сделката и да урежда ангажимента за предоставяне на земята на инвеститора
от страна на правителството на приемащата държава. Прилагат се и по-детайлно разписани (договорни и други)
инструменти, по силата на които се извършва прехвърляне на собствеността върху земята или върху части от нея.
Степента на договаряне на условията или на прилагане на стандартизиран подход по отношение на сключването
на сделки за продажба на земя е различна за различните държави и за отделните етапи на водене на преговорите.
Наблюдава се по-широко приложение на стандартизирания подход по отношение на инструментите за разпределяне
на поземлени ресурси (вж. договорите за аренда на Office du Niger в Мали).
Всяка сделка обикновено предполага участието на редица страни в рамките на отделните етапи от работата по нея
– подготовка, договаряне на условията, сключване на договора и изпълнение на проекта. На първо място, в процеса
участват редица държавни ведомства в приемащата страна. Дори в държави, където е налице централна контактна
точка (единен орган) за потенциални инвеститори – обикновено това е агенция за насърчаване на инвестициите –
въпросният орган не отговаря изцяло за всички аспекти, свързани със сделката за придобиване на земя.
Частните инвеститори се ползват с определено предимство, тъй като могат да предприемат действия в качеството
си на единни юридически лица със структуриран набор от ценности. Но дори и при това положение, се наблюдават
различни варианти. Възможно е, например, в основата на изпълнението на сделки, сключени на междуправителствено
ниво, да стоят представители на частния сектор, било от датата на влизане в сила на договора или на по-късен етап,
с цел възстановяване на темповете на изпълнение. Така например, съгласно сключения между Сирия и Судан
договор, Сирия разполага с правомощия за възлагане на изпълнението на представители на частния сектор със
съгласието на правителството на Судан.
66

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Икономически фактори, способни да доведат до повишаване на нестабилността
ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ПРАВОТО НА ПОЛЗВАНЕ ВЪРХУ ЗЕМЯТА И ГАРАНЦИИ ЗА ЗАЩИТА НА ИНТЕРЕСИТЕ НА
НАСЕЛЕНИЕТО В РЕГИОНА
Отдаването на земя под аренда е по-разпространено на територията на африканския континент в сравнение
с продажбата на поземлени ресурси. Договорите за аренда се сключват за различни периоди – от краткосрочно
отдаване до отдаване за срок от 99 години. Правителствата на приемащите страни обикновено играят ключова
роля при определянето на поземлените участъци, предмет на подобни договори. Това се дължи не на последно
място на факта, че те официално са във владение на всички или на голяма част от тези територии. Следователно,
от особено голямо значение е в каква степен правителствата на отделните държави вземат предвид интересите
на гражданите при разпределянето на поземлените, водните и други природни ресурси.
Възможно е, обаче, правителствата на приемащите страни да поемат договорни ангажименти за предоставяне на
поземлени участъци преди да са се допитали до ползвателите им сред местното население. Към това се прибавя
и липсата на прозрачност и балансираност по отношение на преговорите по сключване на договорите, което
създава предпоставки за корупционни практики и възможност за привилегировано облагодетелстване. Съгласно
разпоредбите на националното законодателство на Мозамбик и редица други държави от региона, например,
инвеститорите следва да се допитат до местното население преди да бъде извършено разпределение на поземлените
участъци. В Гана сключването на сделки с ръководители на местни структури е част от обичайната практика. Дори
и в тези държави, обаче, постоянно възникват проблеми, свързани с недостатъчно доброто прилагане на законовите
изисквания и с отчетността на действията на ръководителите на местни структури.
От основно значение е и гарантирането на правото на ползване на местното население върху поземлените
ресурси. То е уредено по различен начин в зависимост от разпоредбите на националните законодателства на
държавите от региона. Въпреки това, се наблюдават някои общи характеристики, които поставят местното
население в неравностойно положение. Така например, не е гарантирано правото му на ползване върху държавни
поземлени ресурси, не му е осигурен достъп до процедурите по вписване на поземлена собственост, предоставяните
обезщетения се отнасят до загуба на реколта, но не и на земя, а определянето на размера им не е съобразено със
съвременните условия. Всичко това е в ущърб на местното население, а липсата на точно определени процедури
и насоки, изготвени от правителствата, представлява пречка дори за онези инвеститори, които имат готовност да
прилагат добри практики.
ИКОНОМИЧЕСКА РАВНОПОСТАВЕНОСТ ПРИ СКЛЮЧВАНЕТО НА СДЕЛКИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ЗЕМЯ
Като цяло размерът на поземлената рента или на други парични плащания или е нисък, или въобще не се предявяват
изисквания за подобни плащания. Това се дължи на желанието за привличане на инвестиции, на разпространената
представа за ниска себестойност на земята в региона и на липсата на установени пазари на земя. Само по себе
си това не означава, че сделките за придобиване на земя се сключват при неравностойни условия: приемащите
страни могат да извлекат ползи под формата на ангажимент от страна на инвеститорите за определен размер на
инвестициите и за изграждане на инфраструктура, например за изграждане на напоителни системи.
Тъй като ангажиментите за извършване на инвестиции в определен размер са основна предпоставка за осигуряване
на икономическа равнопоставеност при сключването на сделки за придобиване на земя, от особено значение
е да се осигури тяхното изпълнение. Предоставянето на поземлени участъци на даден инвеститор от страна
на правителството обикновено е свързано с условие за спазване на инвестиционните планове, изготвени за
първите няколко години от изпълнението на проекта – земята се предоставя окончателно от правителството след
изтичането на този срок. Правителствата на африканските държави, обаче, рядко се възползват от тази възможност,
представляваща инструмент за установяване на отчетност на дейността на инвеститорите – въпросните клаузи
в договорите не са формулирани достатъчно конкретно, поради което са неприложими. Извършват се еднократни
оценки на ранен етап от изпълнението на проектите, което не дава възможност за извършване на постоянен контрол
върху дейността на инвеститора в рамките на целия жизнен цикъл на проекта.
Структурата на сделките за придобиване на земя се отличава с висока степен на многообразие. Въпреки това,
анализът дори само на някои договори показва, че могат да се предприемат много по-активни действия за засилване
на контрола върху ключови области, свързани с икономическата равнопоставеност при сключване на подобни
сделки. Това изпъква с особена яснота, ако се направи сравнение със съответните договори за предоставяне на
петролни и газови ресурси. Наблюдават се съществени разлики между отделните договори за придобиване на
земя. В резултат от това липсват стабилни механизми в следните области: контрол върху изпълнението на поетите
от инвеститорите ангажименти, наред с налагането на подобно изпълнение; гарантиране на ползи за местното
население; насърчаване на участието на дребните собственици в производствения процес, напр. чрез поставяне
на селскостопанското производство на договорни начала, създаване на съвместни предприятия с участието на
местни земевладелци или чрез прилагане на други форми на съвместно производство; осигуряване на максимално
ниво на приходите за държавния бюджет; постигане на баланс между стремежа и на двете страни по договорите
да гарантират осигуряване на прехраната.
67
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 4
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Модернизирането на селското стопанство би могло да помогне на африканските държави да се изкачат нагоре по веригата
на стойността по следните показатели: разнообразяване на поминъка, разкриване на работни места и повишаване
на селскостопанската производителност чрез подобряване на качеството на посевния материал, предоставяне на ноухау
и изграждане на технологични мощности. Инвеститорите в поземлена собственост и представителите на агробизнеса
биха могли да насърчават или пряко да инвестират в изграждането на инфраструктурни и технологични мощности, както
и в мерки за повишаване на достъпа до пазари. Поземлените данъци и концесиите биха осигурили приходи за държавния
бюджет.
Съществуват, обаче, и сериозни рискове. Настъпването на промени в достъпа до поземлени и водни ресурси, в управлението
на ресурсите и в методите на производство може да повлияе върху устойчивостта на околната среда, осигуряването
на прехрана, разпределението на властта и социалната стабилност, особено когато голяма част от сделките се сключват
в условията на неравнопоставеност на двете страни. Голяма част от населението е изложена на риск от загуба на контрол
върху поземлените ресурси, което ще окаже неблагоприятно въздействие върху осигуряването на прехрана, социалната
стабилност и достъпа на местното население до възможности за работа и доходи. Управлението на поземлените ресурси
от чуждестранни инвеститори може да създаде порочни стимули за прилагане на неприемливи методи на производство.
Сключването на сделки за придобиване на земя в условията на договаряне би могло да създаде предпоставки за корупция
и лично облагодетелстване за сметка на защитата на националните интереси в дългосрочен план.
В някои държави от Субсахарска Африка (вж. каре 4.3) е възможно сключването на сделки за придобиване на земя да
породи напрежение между страните 25 . Обикновено подобни сделки се сключват на територията на райони, обещаващи
по-добри възможности за печалба, които разполагат с напоителни системи, достъп до водни ресурси и инфраструктурни
съоръжения и се намират в близост до пазарите. Едновременно с това голяма част от обработваемата земя и водните
ресурси, към които се насочват инвеститорите, не са „неизползвани“. Дори и да са определени като такива, вероятно
е да имат ползватели, които вече да са предявили правата си. Подобни случаи са документирани в Етиопия, Танзания
и Мозамбик 26 . Те се вписват в общата тенденция на подценяване на ползвателите на ресурси на африканския континент.
Това е така, защото повечето от тях, особено в селските райони, не притежават официални документи за собственост.
Тъй като се използват предимно методи на производство, за които не се изисква постоянното използване на поземлени
ресурси (тревопасни животни, многогодишни култури), голяма част от населението изкарва поминъка си, разчитайки
на общия свободен достъп до ресурси.
Усилията на международните организации за развитие и на членовете на научноизследователската общност са насочени
към изготвяне на препоръки и предоставяне на съдействие на заинтересованите страни (инвеститорите, правителствата,
местното население и гражданското общество) с цел осъзнаване на потенциалните ползи от възродения интерес към
инвестиции в областта на селското стопанство. Вероятно е, обаче, за тези усилия да са необходими значителни средства,
без да има сигурност по отношение на крайния резултат.
Гарантирането на намаляването на бедността на територията на африканския континент като ефект от местните
и чуждестранни инвестиции в земеделска земя представлява голямо предизвикателство. Това важи с особена сила
за нестабилните държави (вж. таблица 4.1). Те разполагат с ограничен потенциал за водене на преговори и разрешаване
на конфликти, свързани с ресурсите.
25
Cotula et al. 2009 г.; GRAIN 2008 г.
26
Sulle 2009 г.; Nhantumbo и Salomao 2009 г.
68

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Икономически фактори, способни да доведат до повишаване на нестабилността
Таблица 4.1: Гарантиране на намаляването на бедността като ефект от новите инвестиции
в земеделска земя
Условия за постигане на
трайно намаляване на
бедността като ефект от
мащабни инвестиции
в поземлени ресурси
Ясна дефиниция на
вече установени права
на ползване върху
ресурсите и признаване
на тези права.
Изготвяне на договорните
текстове по начин,
който да допринесе за
постигане на баланс
между приоритетите,
гледната точка и целите
на инвеститорите,
правителствата и
местното население.
Поемане на реални
и изпълними
ангажименти от страна
на инвеститорите и
правителствата на
приемащите страни.
Определяне и зачитане
на правата на лица,
върху които е оказано
неблагоприятно
въздействие.
Създаване на повече
и по-добри възможности
за заетост.
Действия, които могат да
допринесат за изпълнение на
тези условия
Уреждане на правото
на собственост върху
ресурсите; съставяне на схема
на наличните общи ресурси
и на степента на използването
им при липса на официални
документи; привличане
на местното население за
участие в процеса на вземане
на решения.
Прилагане на процес на
съвместно вземане на
решения, основаващ се на
принципа на прозрачността.
Оказване на техническо
съдействие с цел изграждане
на потенциал за изготвяне
на договорни текстове,
осъществяване на надзор
и извършване на дейности по
управлението.
Извършване на базисна
оценка на екологичните,
социалните и икономическите
условия.
Контрол върху договорите
от страна на държавните
институции или
заинтересованите страни
на международно равнище.
Действия, целящи
гарантиране на прозрачността
и разпространение на
информация.
Виж действията, изложени
по-горе по отношение на
изпълнението и изготвянето
на договорите. Засилено
участие на профсъюзните
и работническите
организации.
Коментари
Значителна част от населението на африканския
континент не притежава официални документи,
уреждащи правото му на ползване или на
собственост върху природните ресурси, до
които има достъп Уреждането на правото на
собственост върху поземлените ресурси изисква
значителна инвестиция на време и средства.
Международният опит показва, че недобре
обмислените реформи и програми, целящи
уреждане на поземлената собственост, могат
да доведат до изключване на по-уязвимите
групи от населението и до възникването
на дестабилизиращи фактори. Осигуряването
на прозрачност и осведоменост по отношение
на участието на заинтересованите страни на
местно равнище представлява изключително
сложен проблем в страни с ниско ниво на
образованост на населението и слабо зачитане
на принципа на обществения договор между
гражданите и държавните институции.
Виж коментарите, изложени по-горе.
Една от основните пречки за изпълнението
на това условие е неравнопоставеността на
инвеститорите, правителствата, местното
население и земеделските производители
по отношение на правомощията и потенциала
им за договаряне.
Местното население обикновено не разполага
с финансовите и човешки ресурси, необходими
за изпълнението на тези условия.
Възможно е правителствата на приемащите
страни да не разполагат с достатъчен капацитет
и бюджетни средства или да не проявяват
воля за поддържане на ефективни структури
и за създаване на реална вероятност за
налагане на санкции в случай на неспазване на
ангажиментите. Проблемите, произтичащи от
наличието на асиметрична информация, могат
да възпрепятстват дефинирането, оценката
и контрола върху спазването на ангажиментите.
Възможно е новите инвеститори пряко или
непряко да отменят ангажиментите, които
са поели във връзка с трудовите стандарти
и използването на трудоинтензивни методи,
в резултат от икономическата и финансова
устойчивост на проектите. Организирането на
работниците в профсъюзи може да противоречи
на интересите на елитните прослойки.
69
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 4
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Проектите в областта
на селското стопанство
трябва да допринасят
за увеличаването на
производителността и
опазването на околната
среда.
Виж действията, изложени погоре.
Създаване и укрепване
на институции (правила,
ведомства и структури) за
извършване на регулаторна
дейност и надзор в областта
на околната среда.
Предоставяне на техническа
помощ на новите инвеститори
и създаване на механизми
за усвояване на методите
на селскостопанско
производство, прилагани
от местното население.
Виж коментарите, изложени по-горе.
Значителна част от земите на територията на
африканския континент трудно се възстановяват
след прилагане на методи за повишаване
на ефективността на селскостопанското
производство. Вероятно е чуждестранните
инвеститори да не са достатъчно добре запознати
с особеностите на екосистемите в региона
и с устойчивите методи на производство,
прилагани от местното население.
Сключването на договори с местни
селскостопански производители, създаването на
смесени предприятия и изграждането на системи
за селскостопанско производство на договорни
начала могат да допринесат за по-доброто
усвояване на практиките, прилагани на местно
равнище, и за осъществяването на по-добър
обмен между инвеститорите и местните жители.
Възможно е обаче това да не бъде осъществено
поради неравнопоставеност на страните по
отношение на притежаваните от тях власт
и икономически потенциал.
Европа може не само да се включи в осъществяването на международни инициативи за изготвяне на кодекс на поведение,
но и да помогне на селскостопанските производители и на населението на африканския континент директно да се възползват
от увеличението в стойността на земеделската земя в региона в настоящите условия на световния пазар, като предприеме
по-активни действия по изпълнението на дългосрочни програми за развитие на селското стопанство и подпомагане на
дребни селскостопански производители. Европа може да използва активната си роля на политическо и икономическо
равнище като инструмент за въздействие върху хода на международни преговори, уреждането на дипломатически
взаимоотношения и развитието на световните пазари на храни. Европа може да предприеме опит да ограничи прилагането
на механизми, стимулиращи търсенето на земя, като например упражняване на контрол върху износа от страна на основните
износители на храни или осъществяване на енергийна политика, насърчаваща използването на биогорива за сметка
на енергийната ефективност.
Каре 4.3: Международни инвестиции в Судан: „житницата“ на Арабския регион 27
Aysen Tanyeri-Abur a и Nasredin Elamin b
a
Североизточен университет, Бостън; b Организация на ООН за прехрана и земеделие (FAO),
Регионален офис за Близкия Изток и Северна Африка.
Судан открай време е считан за „житницата“ на Арабския регион и за притегателна точка за инвестиции в областта
на селското стопанство, най-вече за арабските държави. Територията му в размер на 2,5 милиона квадратни
километра му отрежда мястото на най-голямата държава в Африка. Това е и една от малкото държави в региона,
които разполагат с все още неизползвани поземлени и водни ресурси. Судан има стратегическо разположение, тъй
като граничи с девет африкански държави, на няколко от които предоставя излаз на море. Населението на държавата
е младо в резултат от бързите темпове на демографски ръст през последните 30 години. Судан разполага с голямо
количество ресурси, но е изправен пред сериозни проблеми, свързани с несигурността при осигуряването на
прехрана и бедността (по данни на FAO, публикувани през 2008 г., между 2003 и 2005 г. 21 % от населението на
Судан са страдали от недохранване).
27
Изложението в това каре изцяло отразява гледната точка на авторите, но не и на организациите, които те представляват.
70

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Икономически фактори, способни да доведат до повишаване на нестабилността
Към момента се наблюдават следните тенденции в областта на инвестициите в селското стопанство в арабските
държави, които се отразяват и върху размера и вида на капиталовите потоци към Судан:
• Инвеститорите насочват интереса си към селското стопанство и водните ресурси. Това се дължи на радикалните
промени в политическия курс на Саудитска Арабия и на опасенията на държавите от Персийския залив, свързани
с повишаването на цените на храните и забраната върху износа, наложена през 2007 г., както и с понижаването
на цената на петрола.
• В основата на повечето инвестиции стои частният сектор, въпреки че се наблюдава и силното присъствие
на държавата като източник на подкрепа.
• Судан е една от арабските държави с най-високо ниво на несигурност при осигуряването на прехрана, като
същевременно привлича и значителна част от инвестициите – над 50 % от инвестиционните сделки за придобиване
на земя в региона се сключват именно тук.
• Неотдавнашните инвестиции и сливания могат да доведат до повишаване на размера на инвестициите в региона,
както и до увеличаване на обема на търговията между арабските държави. Възможно е също така новосъздадени
обединения за съвместна търговия с храни и петрол по подобие на Съвета за сътрудничество в Персийския
залив (GCC) и Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (ASEAN) 28 ) да доведат до сключването на нови
търговски споразумения, които да насърчат извършването на по-нататъшни инвестиции в областта на храните
и селскостопанското стопанство.
Описаните по-горе тенденции са от значение в политически план. Необходимо е да се отдели специално внимание
на възможностите за устойчиви инвестиции в дългосрочен план. Извличането на поуки от политики, прилагани
в миналото, трябва да е сред приоритетите за един регион, страдащ от недостиг на водни ресурси и изправен пред
невъзможността самостоятелно да задоволява нуждите си.
Въпреки че Судан разполага с относително големи количества поземлени и водни ресурси, очаква се до 2025 г.
регионът по поречието на р. Нил да бъде засегнат от недостиг на водни ресурси (Revenga et al., 2000 г.). Саудитска
Арабия няма добър опит с провеждането на политика за самостоятелно задоволяване на продоволствените
си нужди – резултатът от подобна политика бе драстично намаляване на ресурсите (Elhadj, 2008 г.). Увеличаването
на размера на инвестициите в областта на селското стопанство и производството на храни е от решаващо значение
за решаването на проблемите, свързани с осигуряването на прехрана в Судан. Ако обаче се извършват инвестиции,
които не допринасят за устойчиво развитие, това ще предизвика неблагоприятни последици за инвеститорите,
за държавите реципиенти и за всички участващи заинтересовани страни.
Оскъдните данни за актуалната обстановка по отношение на структурата и въздействието на преките
чуждестранни инвестиции в селското стопанство на територията на Судан не дават възможност за извършване
на цялостен анализ.
Трябва, обаче, да се отбележат следните характеристики на потока на преки чуждестранни инвестиции в селското
стопанство в Судан:
• До неотдавна размерът на преките чуждестранни инвестиции в селското стопанство възлизаше на по-малко от 1 %
от общия размер на преките чуждестранни инвестиции.
• По-голямата част от преките чуждестранни инвестиции в селското стопанство на Судан е насочена към разработването
на източници на ресурси (таблица към каре 4.3). Структурата на инвестициите на територията на Судан е следната:
28
На 30 юни 2009 г. GCC и ASEAN обявиха, че работят по създаването на ново обединение за съвместна търговия с храни и петрол, и по-точно с ориз
от държавите-членки на ASEAN и с енергийни носители и петролни продукти от държавите от Персийския залив (Reuters, 2009 г.).
71
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 4
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Таблица към каре 4.3: Разпределение на земеделската земя в периода 2000-2008 г.
(инвестиции в площи над 1000 хектара) 29
Общ размер на
инвестициите (в хектари)
Участие в съвместни
предприятия (в хектари)
Чуждестранни
инвеститори
713 010 706 640
Саудитска Арабия 365 190 48 300
Обединени арабски
емирства
71 820 32 340
Южна Корея 84 000 500 000
Египет 5 500 126 000
Други 186 500
Местни
инвеститори
2 363 000
Общо инвестиции 3 782 650
Източник: Приблизителни изчисления, изготвени от автора въз основа на информация, предоставена от Министерството
на инвестициите на Судан.
• Въпреки ниския дял на преките чуждестранни инвестиции в селското стопанство спрямо общия размер на преките
чуждестранни инвестиции, през последните десет години размерът им постоянно нараства. През периода 2000-2008
г. размерът на преките чуждестранни инвестиции в селското стопанство в Судан е нараснал средно с 23 %, въпреки че
стойността на дела му спрямо общия размер на преките чуждестранни инвестиции в размер на 2 % не се е повишила
(Nur, 2009 г.). През 2009 г. делът на преките чуждестранни инвестиции спрямо общия размер на инвестициите достигна
17 %. За 2010 г. се очаква покачване на тази стойност до 50 % (Reuters, 2008 г.).
• Основният дял на преките чуждестранни инвестиции на територията на Судан – 93 % от общия размер на инвестициите,
се пада на арабските държави, като 38 % от тази стойност се падат на Саудитска Арабия.
• Първите преки чуждестранни инвестиции на територията на Судан от страна на арабски държави са извършени през
70-те години на миналия век при изпълнението на мащабни проекти, осъществени от Арабския орган за инвестиции
и развитие на селското стопанство, както и в рамките на други инициативи за публично-частно партньорство. Един
от примерите за такова партньорство е производителят на захар Kenana Sugar Company. 30 Ефектът от инвестициите
е бил не само положителен.
• Преките чуждестранни инвестиции на територията на Судан се извършват предимно в следните три региона с найвисока
степен на развитие: Картум, поречието на р. Нил и Гезира. В тези три региона се осъществяват 86 % от всички
инвестиционни проекти в държавата, повечето от които са в областта на селското стопанство (Nur, 2009 г.). Трябва
да се предприемат политически мерки за преодоляване на това неравномерно разпределение на инвестициите по
региони.
• Инвестициите на територията на Судан, извършени от арабски държави, се отличават с особена капиталоемкост.
На смесеното земеделие се падат 37 % от всички проекти, финансирани с преки чуждестранни инвестиции, и 41 % от
стойността на капитала по преките чуждестранни инвестиции. Въпреки това, едва 25 % от общия брой на работните
места, открити благодарение на преки чуждестранни инвестиции, са във въпросния сектор, тъй като методите
на производство са изключително капиталоемки (Nur, 2009 г.).
Създаването на институционална и политическа рамка е от решаващо значение за осигуряването на непрекъснат
поток на инвестиции, създаването на подходящи стимули за инвестиции и решаването на проблемите с осигуряването
на прехрана. Судан залага на привличането на чуждестранни инвестиции най-вече с оглед на попълване на недостига
на ресурси за нуждите на селското стопанство. Извличането на максимален положителен ефект от тези инвестиции или
тяхното използване за подобряване на осигуряването на прехрана в държавата остават на заден план.
29
Работи се по изпълнението на не повече от 10 % от сделките за придобиване на земя (чуждестранни инвеститори). Даден е ход на процеси
по анулирането на 10 % до 15 % от сделките с чуждестранни инвеститори.
30
Kenana Sugar Company е дружество, основано през 70-те години на миналия век, на територията на Судан в резултат от инициатива за публичночастно
партньорство, осъществена от арабските държави. Тази инициатива допринесе за значителното разширяване на производствения капацитет
на страната и за увеличаване на количеството произведена захар. В резултат от това Судан бе в състояние самостоятелно да задоволява нуждите
си от захар и дори да осъществява износ. Проектът, обаче, предизвика и редица други социални и икономически последици, не всички от които
бяха положителни.
72

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Икономически фактори, способни да доведат до повишаване на нестабилността
Внезапният поток на инвестиции в селското стопанство е в основата на прилагането на нови политики. Това важи с особена
сила за инвестициите, целящи разработването на нови източници на ресурси, като например сделки за придобиване
на земя. За тях е от значение размерът на арендните плащания, наред с други политики, уреждащи ползването на
земята. Годишните арендни такси на територията на Судан варират между 2,7 и 35 $ на хектар, като по-ниските такси
са по-разпространени. Конкретните условия се договарят в зависимост от обстоятелствата. Правителството на Судан
е постановило няколко изисквания, с които гарантира използването на земята в съответствие с определени социални
и икономически критерии. Така например, договорите за аренда първоначално се сключват за срок от три години.
Възможно е периодично удължаване на срока им на всеки седем години, като максималният срок възлиза на 99 години.
Инвеститорите също трябва да изпълнят определени изисквания, като например да изградят подстъпи към централни
пътни артерии, да осигурят електроснабдяване и да предоставят между 10 и 20 % от придобитата земя за местно ползване
(по силата на договореност с местните жители). 31
Судан все още е известен като „житницата“ на арабския регион, на която се пада значителна част от извършените
в последно време инвестиции. При все това продължава да е на дневен ред въпросът за това кои основни храни
могат да бъдат предмет на печеливша производствена дейност на територията на страната, особено в дългосрочен
план. Инвеститорите от арабските държави трябва приоритетно да заложат на производството на основни храни,
по-специално на пшеница, с оглед на задоволяване на съответните нужди. Като се вземат предвид климатичните
условия в Судан, все още не е ясно какви са възможностите за отглеждане на пшеница на територията на страната.
Нещо повече: Судан разполага с огромни обработваеми площи, но наличните водни ресурси може да се окажат
недостатъчни за нуждите на огромния брой чуждестранни инвеститори, които в последно време сключиха договори
за аренда. Трябва да се вземат предвид и последиците от техните инвестиции за населението на селските райони
и за пренаселването на градовете.
Извършването на оценка на приноса на преките чуждестранни инвестиции за осигуряването на прехрана представлява
нелека задача. От една страна, трудно е да се предвиди бъдещото развитие на даден инвестиционен проект. Също толкова
трудно е да се потърси отговор на въпросите на различните заинтересовани страни (на частния сектор, представляван
от инвеститора и частния сектор в приемащата държава, и на правителствата). Към това се прибавят и специфичните за
всяка държава проблеми с осигуряването на прехрана, наред с разликите в нивото на наличните ресурси и размера на
държавните приходи. С оглед на гарантирането на намиране на решение на проблемите на отделните страни би било
целесъобразно да се изготви рамка за набелязване на конкретни елементи на инвестиционните проекти, които следва да
бъдат подложени на оценка с цел бъдещото максимално ограничаване на неблагоприятни последици и реализирането
на по-устойчиви проекти. От значение е и анализът на вече осъществени подобни инвестиционни проекти, придружен
от извличане на поуки.
6. ГЛАДЪТ СРЕД НАСЕЛЕНИЕТО И НЕСТАБИЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ
Несигурността при осигуряването на прехрана, която е тясно свързана с нестабилността
на държавите в региона, несъмнено е сред основните източници на заплаха за тяхното развитие 32 .
Следва да се очертае преди всичко нестабилността на институциите като фактор за увеличаване
на риска от съществено задълбочаване на проблема с несигурността при осигуряването на
прехрана, както и да се отдели особено внимание на възможностите за реализиране на първата цел
за развитие на хилядолетието – намаляване на броя на страдащите от глад наполовина до 2015 г.
По време на неотдавнашната продоволствена криза на преден план излезе изключително високата степен на уязвимост
спрямо външни сътресения, що се отнася до осигуряването на прехрана в нестабилните държави от Субсахарска Африка.
Тази уязвимост се дължи най-вече на ниската (и неподлежаща на развитие) производителност на селското стопанство
в страните от региона през последните двадесет години.
Липсата на развитие в нивото на производителността бе съпроводена от растящо търсене на храни, отчасти под
въздействието на международната обстановка (растящо търсене в Китай и Индия), и отчасти в резултат от увеличаване
на броя на населението. Вследствие на това голяма част от нестабилните африкански държави се превърнаха в нетни
вносители на храни, което ги направи значително по-уязвими и засили вероятността от избухване на продоволствена
криза 33 . Провежданата през този период политика беше насочена към развитието на градовете за сметка на селските
31
Информацията е предоставена на автора от Министерството на инвестициите на Судан.
32
По данни на Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) от 2009 г. 300 милиона жители на африкански държави страдат от хроничен
глад.
33
Освен това, африканските държави осъществяват внос на основни стоки от първа необходимост, например пшеница и ориз (UNCTAD, 2009 г.).
73
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 4
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
райони. Това доведе до задълбочаване на неравнопоставеността между селата и градовете и до обостряне на проблема
с насилието. Възникна необходимост от влагане на повече средства за възстановяване на реда и спокойствието в градовете
за сметка на инвестициите в развитието на селските райони – това доведе до образуването на порочен кръг. Високото ниво
на миграция към градовете, съчетано с ограничения размер на инвестиции в развитието на селските райони, предизвика
спад в селскостопанската продукция. Този спад доведе до увеличаване на вноса на храни, което от своя страна още повече
намали производствения капацитет на селското стопанство.
Избухването на продоволствена криза може да увеличи държавната нестабилност, тъй като предизвиква спад на доверието
в държавните институции. Пример за това са безредиците, разразили се в отговор на неотдавнашното рязко увеличаване
на цените на храните в международен мащаб. Възможно е, обаче, да настъпи обрат, ако нетните вносители на храни станат
нетни износители. Пример в това отношение е зелената революция в страните от Южна и Източна Азия. Подобен обрат
ще даде възможност на износителите на храни да увеличат приходите си и да понижат цените на храните, а повишеното
търсене ще допринесе за решаването на проблема с бедността, както в нестабилните държави, така и другаде по света 34 .
За тази цел, обаче, са необходими ефективни пазарни механизми. В нестабилните държави съществуват редица пречки
за функционирането на такива механизми – ограничен достъп на селските стопани до кредитиране, високи разходи за
получаване на информация и изпълнение на договорите. Поради липсата на достатъчни възможности за кредитиране,
стокообменът се извършва в малки обеми, а търговията се осъществява между райони, разположени недалеч един от друг.
Така се увеличава вероятността от колебания в нивото на цените.
Осигуряването на прехрана е изложено на най-висок риск в нестабилни държави, намиращи се в ситуация на конфликт.
Въпреки че не е налице пряка причинно-следствена връзка, политическата нестабилност е характерна за страни, които се
сблъскват с продоволствени проблеми. Над една трета от продоволствените кризи, разразили се през периода 1995-2003 г.,
се дължат на конфликти и икономически сривове. Гражданските конфликти, наред с проблема с бежанците и вътрешно
разселените лица на територията на африканския континент, са сред основните причини за избухването на повече от
половината продоволствени кризи в региона 35 . Конфликтите обикновено причиняват спад в селскостопанската продукция,
както и в размера на приходите от животновъдството и отглеждането на култури с търговска цел. По данни на FAO през
последните 30 години на 20-и век конфликтите на територията на африканския континент са причинили на региона загуби
в размер на 120 милиарда долара в резултат от възникналия спад в производителността на селското стопанство. Налице
са и данни за свиване на производството на храни в 13 от 18 държави в региона, намиращи се в ситуация на конфликт 36 .
Възможно е и възникването на значителни неблагоприятни последици за развитието на селското стопанство в дългосрочен
план. Осигуряването на прехрана в съседни държави също може да се окаже застрашено, както косвено, така и в резултат
от въздействието на външни фактори. Налице е една вероятно сложна взаимовръзка между последиците от конфликти и
военни действия и развитието на селското стопанство. Така например, по време на гражданската война в Мозамбик, водена
в продължение на 20 години, страната губи 40 % от активите си в областта на селското стопанство, инфраструктурата
и комуникациите 37 .
Затрудненията при производството на храни в държави, намиращи се в ситуация на социални сътресения или конфликт, могат
да доведат до нарастване на необходимостта от внос на храни и до повишаване на цените на храните в съседни държави.
Така например, увеличеното търсене на храни в Кения и Южен Судан стана причина за повишаването на цените на храните
в Уганда, която е техен търговски партньор. 38 Прилагането на недостатъчно ефективни мерки за справяне с последиците
от даден конфликт може да се окаже пречка за развитието на икономиката и селското стопанство в съответната държава.
Повторното заселване на селскостопанските производители в първоначално обработваните от тях земи не винаги води
до постигане на желания резултат. В Сиера Леоне, например, местните жители получиха разрешение да се завърнат
в първоначално обитаваните от тях земеделски земи, както и към предишния си начин на живот. При това, обаче, имаше
вероятност ситуацията да попадне под контрола на елитните прослойки 39 .
Несигурността при осигуряването на прехрана от своя страна може да създаде предпоставки за нестабилност. Недостатъчните
инвестиции в селското стопанство засилват вероятността от избухване на конфликт. Това важи и за неравнопоставения
достъп до храни, както и за липсата на такъв 40 . Бунтовете и правителствените кризи в Етиопия, Руанда и Судан се дължат
на продоволствени кризи, предизвикани от въздействието на природни фактори (напр. суши) и от лошото управление
на помощите, предоставени в областта на селското стопанство и развитието 41 .
34
Тази тенденция се наблюдаваше през последните години и на територията на Китай, но беше прекъсната през м. ноември 2008 г. Тогава Китай бе
застигнат от икономическата и финансова криза, което създаде вероятност за завръщане на „новите“ работници от градовете в селските райони.
35
Flores 2004 г.
36
Stewart et al. 2001 г.
37
Collier et al. 2003 г.
38
Benson 2008 г.
39
Maconachie 2008 г.
40
Департамент за международно развитие на Обединеното кралство (DFID), 2001 г.
41
Messer и Cohen 2006 г.; Messer et al. 1998 г.
74

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Икономически фактори, способни да доведат до повишаване на нестабилността
Осигуряването на прехрана също така е тясно свързано с достъпа до водни ресурси. Недостигът на вода в нестабилните
държави се отразява върху живота на населението и развитието на животновъдството; възможно е да предизвика
и проблеми с напоителните системи. Изкуствените торове, които в повечето случаи се внасят на високи цени, се използват
в ограничен мащаб.
7. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Дадена държава може да попадне в ситуация на конфликт или да съумее да опази мира. Може да
изпадне в продоволствена криза или да я избегне, също както може да стане износител на храни
или полезни изкопаеми или не. Всичко това зависи от историческото й развитие до момента, както
и от характерното за местните условия взаимодействие между отделните фактори, оказващи
въздействие върху нестабилността. „Историческият фактор“ е от значение – постоянството
превръща нестабилността в още по-голямо предизвикателство.
Взаимодействието между различните икономически фактори, оказващи въздействие върху нестабилността, може да
предизвика нелинейни ефекти. Преките чуждестранни инвестиции и търговията, конфликтите и несигурността при
осигуряването на прехрана, както и природните ресурси могат да положат началото на един градивен цикъл на развитие,
основаващ се на привличане на допълнителни преки чуждестранни инвестиции и насърчаване на растежа. Те могат, обаче,
и да доведат до образуването на порочен кръг от неефективни институции и корупционни практики.
Постоянството, обаче, не е единственият значим фактор. Намесва се и факторът „време“: ако правителството взема
решенията си в краткосрочен план, това вероятно ще доведе до прекомерни разходи и прилагането на опортюнистичен
подход. В нестабилните държави, които постоянно се намират в извънредна ситуация, решенията се вземат в доста пократкосрочен
план в сравнение с решенията в други страни. Този проблем допълнително се задълбочава от неспособността
за поемане на ангажименти – това може да окаже влияние дори върху решенията на онези правителства, които действат
в дългосрочен план.
Изложеното дотук подчертава важността на факторите време и постоянство – много е вероятно дадено моментно
сътресение да окаже трайно въздействие върху нестабилността на една държава. От особено значение е и отчитането
на взаимодействието между различните икономически фактори, както и на някои проблеми, свързани с фактора „време“
в нестабилните държави 42 .
42
Например, ако правителството на дадена държава в региона иска да привлече инвестиции от страна на компании за проучване или разработване
на мини или нефтени находища, то компанията е поставена в неизгодна ситуация. След като инвестицията е направена, инвеститорът е лишен от
правомощията си да преговаря, независимо от дадените му обещания. Това представлява стимул за правителството да си присвои приходите,
реализирани от суровината с най-високо качество. Проблемът с поемането на ангажименти важи за всички инвестиционни договори. Той, обаче,
е особено актуален по отношение на инвестициите в експлоатация на природни ресурси, най-вече на територията на нестабилни държави. Тъй като
добивът на природни ресурси изисква много по-висок размер на капиталовите инвестиции в сравнение с други дейности, той е свързан и с поголям
риск. Инвестицията обикновено се извършва еднократно и не дава възможност за по-голяма гъвкавост. Налице е и по-ниска отчетност на
дейността на правителствата, тъй като се инвестира на територията на нестабилни държави.
75
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

РАЗДЕЛ ДВЕ
ОТ НЕСТАБИЛНОСТ КЪМ
УСТОЙЧИВОСТ

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
ГЛАВА 5
НЕСТАБИЛНОСТ СРЕЩУ УСТОЙЧИВОСТ
Устойчивостта на дадена социално-икономическа система зависи от възможностите на нейните
различни нива – домакинство, общество и държава – за приспособяване както към вътрешни,
така и към външни сътресения. Това е едно от измеренията на развитието, което вече не може да
бъде пренебрегвано. Изграждането и поддържането на устойчивост допринася за благополучието
на хората. В един статичен свят степента, до която членовете на дадена социална система или
група (домакинства, общества, държави) могат да контролират своята съдба, зависи от правата,
идентичността, способността за вземане на решения и механизмите за решаване на проблеми,
свързани с това членство. Възможността на отделните членове да постигат своите цели и стремежи
зависи от това как групата:
• формира солидарност сред своите членове и гарантира минимален набор от ресурси, услуги и права;
• позволява на своите членове да действат в рамките на дадена нормативна система;
• разполага с институционални механизми за решаване на проблемите на тези членове;
1
• предлага на членовете известно влияние върху управлението на групата.
В един развиващ се свят социално-икономическите системи търпят промени и сътресенията могат да засегнат тези елементи.
Така че капацитетът за поддържане или реорганизиране на тези условия позволява на техните членове да използват
своите възможности във времето. С други думи, ако капацитетът на една социално-икономическа система допринася за
благосъстоянието сред нейните членове, нейната устойчивост превръща тази функция в трайна.
Как различните общества изграждат своята устойчивост и на какви компоненти и механизми се основава устойчивостта?
Тук могат да се посочат два довода:
1. Правилното функциониране на държавата подпомага устойчивостта на една социално-икономическа система, защото
то подобрява човешките способности както в ситуации на стабилност, така и в трудни времена.
2. При социално-икономическата система управлението на процесите на адаптиране към промените не е оставено само
в ръцете на държавни институции. Във всяко общество недържавните участници разработват свои собствени възможности
и системи за самоорганизация, адаптиране и учене. Източниците на устойчивост, произтичащи от гражданското общество,
включват социално сближаване и мрежи, социална памет 2 , връзки за взаимно доверие и наказание при извършване на
престъпление, неформални и частни институции, регулиращи икономически дейности, права за използване на ресурси
и решаване на спорове.
Институциите на нестабилните държави могат да съществуват съвместно с устойчиви общества, но е малко вероятно
резултатът да е полезен и стабилен за обществото. В действителност при нестабилност на държавата се наблюдава склонност
към подкопаване на устойчивостта на системите на гражданското общество и на социално-икономическата система като
цяло. За разлика от това устойчивите домакинства, общности и граждански общества могат да допринесат за защитата на
населението от последствията, причинени от нестабилност на държавата.
Гражданските общества от Субсахарска Африка са се адаптирали креативно към повтарящите се кризисни периоди и са
разработили усъвършенствани и дълбоко вкоренени механизми за оцеляване, преодоляване и адаптиране, които варират
от вътрешно-семейни и общностни застрахователни системи до традиционно управление на земите.
Независимо от тези механизми за устойчивост и от опитите на недържавните участници частично да допълнят или заместят
държавните услуги и функции, гражданските общества не са в състояние да се справят напълно с последствията за хората
и развитието, причинени от политически, икономически или климатични сътресения или от нестабилност на държавата.
1
Stinchcombe 1975 г.
2
Folke 2006 г.
77
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 5
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
1. ЗАСИЛВАНЕ НА УСТОЙЧИВОСТТА
Устойчивостта като понятие, разработено първоначално от естествените науки, се отнася до
способността на дадена система да се приспособява към дадено смущение и да запазва своите
основни функции непроменени 3 . Следователно, устойчивостта на една система се оценява по
отношение на нейните функции. Когато се прилага за икономическа система, устойчивостта
се отнася до капацитета на пазара и на неговите поддържащи институции да „разпределят
ефективно ресурсите или да предоставят основни услуги“ 4 . Когато касае социално-икономическа
система, устойчивостта се отнася до капацитета на тази система да позволи на членовете
на обществото да постигнат благосъстояние и да задоволяват нуждите и желанията си, които
те не биха могли да задоволят, ако се намират в изолация.
Устойчивостта на дадена система – една свойствено динамична концепция – може да се измери по нейния капацитет
за реагиране на промените и сътресенията чрез активиране на адекватни механизми за приспособяване (каре 5.1).
Каре 5.1: Дефиниране на устойчивостта и уязвимостта
Устойчивост и уязвимост са понятия, които се използват в различни дисциплини, вариращи от икономика
до психология и от екология до сигурност. Както и останалите характеристики на една система, тези термини са
предразположени към неточности, объркване и различни тълкувания при тяхната употреба. Настоящият доклад
използва следните определения:
Устойчивост представлява „капацитетът на дадена система да понася нарушения, да претърпява промени, като
същевременно в основата си запазва същите функции, структура, идентичност и механизми за реакция към външни
стимули“. Това определение е дадено от Resilience Alliance, мултидисциплинарна изследователска мрежа, която
проучва темата от 1999 г. насам.
Уязвимост представлява податливостта към увреждане на дадено лице, група или система при сътресения.
Уязвимостта е резултат от размера и честотата на сътресенията и стресовете, от излагането на сътресения и от
капацитета за реагиране на сътресенията, тоест устойчивостта.
Структурна уязвимост представлява уязвимост спрямо фактори, които са устойчиво независими от капацитета на
дадена система да реагира на промени и сътресения. Тоест, структурната уязвимост зависи от размера и честотата
на сътресенията и стресовете – и от излагането на сътресения.
Устойчивостта също така е важен елемент от стабилността. Поддържането на човешкото благополучие във времето изисква
ограничаване на степента, до която социално-икономическите и екологичните системи са подложени на стрес. Устойчивостта
е свързана с приспособяване към промени и нови стресове. Устойчивостта е от основно значение за стабилността, защото
сътресенията и изменящите се условия са неизбежни и обикновено непредсказуеми – докато необходимостта да се намали
натиска на определени сили върху социално-икономическите системи е важна за стабилността, тъй като тези сили могат
да подкопаят основите на устойчивостта.
2. КАКВО ОЗНАЧАВА БАЗИРАН НА УСТОЙЧИВОСТТА ПОДХОД?
Базираният на устойчивостта подход има различни последствия с трайно въздействие върху
дискурса за развитие. Той влияе върху приоритетите на програмата за развитие, върху планирането
на политиките за помощ и върху съответната аналитична рамка. Концепцията за устойчивостта
включва приемането на ограничаване на политиките на базата на устойчиво мислене. 4
В допълнение могат да възникнат нови цели и компромиси от прилагането на този подход.
2.1 КОМПРОМИСИ И ВЗАИМНО ДОПЪЛВАНЕ МЕЖДУ ДЪЛГОСРОЧНИ И КРАТКОСРОЧНИ
ПЕРСПЕКТИВИ
Възможно е да възникне известно напрежение при текущите практики, поради необходимостта от бързи реакции спрямо
спешните ситуации, което може да постави в риск дългосрочното развитие. Например, хуманитарните интервенции за
осигуряване на храна и предоставянето на услуги от международни и неправителствени организации защитават хората
3
Holling (1973 г.) дефинира понятието устойчивост като сумата от нарушения, които една система може да понесе без да премине към алтернативен
режим.
4
Folke 2006 г.
78

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Нестабилност срещу устойчивост
в ситуации на извънредна опасност, но същевременно съществува тенденция за забавяне на развитието на селското
стопанство в социално-икономически системи, които разчитат изключително на продоволствена помощ 5 . А отделните
структури, управлявани от външни участници, крият риск от заобикаляне на държавните институции и спъване на
тяхното консолидиране 6 . Този компромис, обаче, не трябва да се преувеличава. Спешните интервенции не изключват
автоматично дългосрочни стратегии. И тъй като излагането на повтарящи се сътресения може да подкопае устойчивостта,
краткосрочните реакции могат да са в съответствие с базиран на устойчивостта подход 7 . Те могат да предотвратят появата
на капани на нестабилността чрез черпене на познания от най-добрите практики в течение на много години по отношение
на интервенциите при сложни хуманитарни кризи.
2.2 КОМПРОМИСИ МЕЖДУ УСТОЙЧИВОСТ И ЕФЕКТИВНОСТ
Икономическата ефективност и икономическият растеж са необходими, но не са достатъчни условия за намаляване
на бедността. Базираният на устойчивостта подход би поставил под въпрос политиките за развитие, които разглеждат
единствено ефективността и икономическия растеж като основни фактори за увеличаване на благополучието на хората. За
разлика от тях политиките за оптимизиране на растежа могат в определени случаи да подкопаят устойчивостта на дадена
система и да поставят в опасност нейната стабилност Например, ориентираните към износ политики, които насърчават
ефективността и увеличават потенциала за растеж на държавата, също могат да намалят нейната устойчивост. Как? Като
създават натиск за специализиране в първични сектори, които са обект на широки ценови колебания на международните
пазари. Както Perrings (2006 г.) отбелязва, концентрирането на активи в области на дейност, които носят най-голямата
краткосрочна възвращаемост почти винаги довеждат до намаляване на устойчивостта на системата като цяло 8 .
2.3 НОВИ ЕЛЕМЕНТИ НА АНАЛИЗА ПРИ ФОРМУЛИРАНЕТО НА СТРАТЕГИИ ЗА РАЗВИТИЕ
При базирания на устойчивостта подход съществува тенденция към разширяване на целите и изискванията на ефективните
политики за развитие. Разработването на политиките следва да се извършва не само въз основа на статичен анализ
и мониторинг на резултатите, но също и въз основа на „оценки на устойчивостта“. Анализът на източниците на устойчивост
в една социално-икономическа система изисква по-добро разбиране на механизмите за приспособяване, на капацитета за
усвояване на знания, на самоорганизацията, на процесите за вземане на решения и колективно действие. Тези елементи
на анализа могат да допълнят проучването на социалния капитал и социалното сближаване, активите на домакинствата,
излагането на рискове и сътресения и вариантите пред гражданите и домакинствата за преодоляване на сътресенията.
3. НЕСТАБИЛНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА ПОДКОПАВА СОЦИАЛНО-
ИКОНОМИЧЕСКАТА УСТОЙЧИВОСТ
Процесите, чрез които хората подобряват своето благосъстояние, зависят от взаимодействията
между различните нива на социалните структури, като например домакинство, местна, държавна
и глобална общност и различни видове институции, вариращи от пазарни до политически,
културни и правни системи, до системи за социален капитал и формални и неформални системи,
до регулиране на права за използване на ресурси и до разрешаването на спорове и конфликти.
Каре 5.2: Икономически растеж, развитие и благосъстояние в нестабилните държави
От J. Allister McGregor, Институт за изследване на развитието към Университета в Съсекс.
Преди време W. Arthur Lewis отбеляза, че икономическият растеж не е цел на развитието, а средство за увеличаване
на наличните варианти за избор на хората. Сега това широко признато послание се доразвива от много видни
анализатори в областта на развитието. Но то не винаги се прилага последователно в политиката и практиката.
Неотдавнашните многобройни кризи на глобалната икономика, глобалното управление и глобалната околна среда
породиха импулсивния призив за преобразуване на нашето разбиране за развитието и нашия начин за организиране
на политиката и практиката за международно развитие. Съществуват повсеместни призиви за по-хуманен подход
към мисленето в областта на развитието (вж. Доклад на Sarkozy пред Комисията за 2009 г.), основани на тезата,
че целта на политиката за развитие е да осигури обществените условия, необходими на хората за постигане на
благополучие и да атакува условията, които предизвикват страдание за хората.
5
Alinovi и Russo 2009 г.
6
Manor 2007 г.
7
Guillaumont и Guillaumont Jeanneney 2009 г.
8
Perrings 2006 г.
79
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 5
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
В нестабилните развиващи се държави предизвикателствата за възстановяване на обществените условия за човешко
благополучие са големи. В много от тези държави хората и общностите създават свои собствени социални условия за
оцеляване и просперитет. Те се обединяват заедно в местни организации. Плащат на частни милиции за осигуряване
на физическа охрана. Понякога, за да получат пазарни възможности, те зависят от местните бизнес босове. Възможно
е също така да прибягнат към традиционни системи за правораздаване с цел прилагане на основно законодателство
и налагане на ред. Тези организации осигуряват най-простите условия за оцеляване, но те също така обикновено
включват компромиси, които не могат да се приемат като добри за човешкото развитие и благополучие. Задоволяват
се някои основни нужди, но се жертват свободите, а високата степен на нестабилност и несигурност намалява
цялостното качество на живот.
От тази гледна точка усилията за развитие в този контекст на нестабилност следва да преминат от анализ на това,
което към момента осигурява известни условия за благополучие, към прагматична работа и надграждане. Това
почти сигурно включва участието на кръг от различни действащи лица извън държавата, от рода на асоциации за
взаимопомощ, местни организации на гражданското общество, милиции и местни бизнес мрежи. Целта на подобен
ангажимент за развитие е да подсили положителните измерения на обществените условия за благополучие и да
отдалечи тези организации и институции от техните по-вредни практики и процедури.
При използването на тази рамка за благосъстояние непосредственият приоритет за нестабилните държави
и за държавите в упадък е да се установи кои са най-уязвими и кои са най-тежко засегнати по отношение на
благосъстоянието вследствие на разпадане на държавата. Тази програма, включваща ангажимент, насочен към
благосъстоянието, може да подкрепи първите стъпки за възстановяване на основния социален договор и основите
за ефективно управление.
Устойчивостта на дадена социално-икономическа система – изградена като сложен орган от функционално взаимозависими
държавни и недържавни участници – се формира от устойчивостта на всички нейни компоненти при изпълнението
на техните функции, от тяхното реципрочно влияние и техния капацитет за конструктивно взаимодействие с цел управление
на цялата система и на нейната траектория. Концепцията за устойчивостта може да бъде приложена успешно на всички
нива на социално-икономическата система – от домакинства до местни общности и държавни институции 9 .
Държавните институции са особено важна част от тази сложна система. Устойчивостта на една социално-икономическа
система може да бъде гарантирана или подсилена чрез стратегиите за преодоляване и приспособяване, прилагани на
различните й нива 9 . В същото време държавата формира устойчивостта на останалите социални структури, тъй като
тя определя механизмите за управление в обществото, предоставя обществени блага, осигурява основни услуги и гарантира
безопасността и сигурността на гражданите, а всичко това е от съществено значение за увеличаване на човешките
възможности (фигура 5.1).
Фигура 5.1: Взаимодействия между нестабилността на държавата и социалноикономическата
устойчивост
Външни сътресения
Въздействие върху държавата
(обществени блага, обществен
бюджет, фискален баланс)
Въздействие върху недържавни
институции и участници:
домакинства, гражданско общество,
икономически институции
Нестабилност
на държавата
Реакции, свързани
с политиките
Устойчивост на
социално-икономическите системи
Стратегии за
приспособяване
и преодоляване
Човешко и социално
благополучие
9
За прилагане на анализа на устойчивостта на ниво домакинство, вж. Alinovi et al. (2009 г.).
80

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Нестабилност срещу устойчивост
От друга страна, нестабилността на държавата може да подкопае устойчивостта на една социално-икономическа
система. Икономическото и човешкото развитие, устойчивостта и укрепването на държавните институции са тясно
свързани. Ако икономическото развитие може да засили държавния капацитет и да създаде търсене на „държавността“,
формиращите процеси и елементи на функциониращите и легитимни държавни субекти помагат на хората да изпълняват
икономическите си дейности и да постигат благосъстоянието си дори и сблъсквайки се с промени.
Капацитетът и еволюцията на държавните институции не могат да се анализират изолирано. Ако например, домакинствата
или общностите са по-способни да прибягват до ефективни стратегии за преодоляване, когато трябва да се справят с външни
сътресения, това намалява степента и неотложността на политическите искания, които те изразяват. Нестабилността на
държавата може да се влияе от социалната устойчивост. 10 Следователно, държавното изграждане може да се извърши
ефективно, като се обърне внимание на всички слоеве от социално-икономическата система, а не само на държавните
институции.
Конфликтите и обединенията между държавата и други социални организации (семейства, кланове, политически партии,
многонационални и вътрешни предприятия) определя как обществото и държавата създават и поддържат правилата,
ръководещи колективните действия, властта и разпределението на ползите и разходите. 11 При тяхното взаимодействие
може да възникне процес на взаимно подсилване, който Migdal (1988 г.) 12 нарича силни държави и силни общества: „силното
гражданско общество осигурява основа за легитимност и капацитет за действие, върху които държавата може да надгражда,
но гражданското общество от своя страна също се нуждае от държавата, която осигурява определени услуги“. 13
Следващата глава хвърля светлина върху връзката между нестабилността на държавата и социално-икономическата
устойчивост, като разглежда въздействията и каналите за проникване на глобалния икономически спад в нестабилните
държави от Субсахарска Африка, както и потенциалния капацитет на техните макроикономически системи за справяне
с кризата. Приемайки, че макроикономическата устойчивост е само част от социално-икономическата устойчивост, анализът
може да спомогне за разбиране на значимостта на проблема, свързан с нестабилността на държавата, по отношение
на капацитета на държавите от Субсахарска Африка да преодоляват и да се адаптират към големи сътресения.
10
Engberg-Pedersen et al. 2008.
11
Migdal 1988.
12
Migdal 1988.
13
Spalding 1996, p. 66.
81
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
ГЛАВА 6
НЕСТАБИЛНИ АФРИКАНСКИ ДЪРЖАВИ, ЗАСЕГНАТИ ТЕЖКО
ОТ ГЛОБАЛНАТА ФИНАНСОВА КРИЗА
Когато настоящата икономическа криза избухна през лятото на 2007 г., съществуваше
широкоразпространено схващане, че Субсахарска Африка ще бъде засегната в по-ограничена
степен без нестабилните държави да правят изключение 1 . Първоначално изглеждаше, че ниската
степен на интеграция на слабите финансови системи към капиталовите пазари в САЩ и Европа
ги предпазва от най-неблагоприятните въздействия на кризата. Но с развитието на събитията,
това схващане се оказа погрешно. Макар въздействията на кризата върху благосъстоянието
да са по-слабо изразени в сравнение с тези в други развиващи се държави, регионът на Субсахарска
Африка, по-специално нестабилните държави в него, се оказа особено уязвим по отношение
на търговските връзки и на проблеми с търговското финансиране 2 .
Зависимостта на държавите от Субсахарска Африка от международната търговия и оттам тяхното излагане на сътресения
отвън се увеличи през последните 10 години. Африканските икономики станаха по-чувствителни към намаляващото
международно търсене, особено при безпрецедентното синхронизиране на икономическите цикли, което ограничава ползите
от разнообразието на търговски партньори. Освен това, тъй като при средствата, предназначени за официална подкрепа за
развитие, се наблюдава тенденция да следват икономическите цикли на държавите донори, независимо от ангажиментите
за поддържане и дори увеличаване на помощта, съществува вероятност нестабилните държави от Субсахарска Африка да
бъдат изправени пред спад на помощите най-малко в краткосрочен и средносрочен план. Въпреки многобройните призиви
на международните срещи за спазване на поетите ангажименти за помощ, и дори ако донорите изпълнят своите обещания
и запазят дела на помощите в БВП постоянен, помощите могат да намалеят значително, поради спада в държавите донори
и евентуално, поради неблагоприятните движения на обменния курс (като например, скорошната девалвация на британската
лира спрямо долара). Очаква се паричните преводи също да намалеят след продължителния период на стабилен растеж.
1. ЗАПЛАШИТЕЛНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА КРИЗАТА: ЗАСТОЙ СЛЕД
ГОДИНИ НА ПОСТОЯНЕН НАПРЕДЪК
Кризата от 2008-2009 г. слага край на един продължителен период на световен икономически
растеж и глобализация, при който растежът на световната търговия беше двойно по-бърз от
този на световния БВП. Растежът на БВП започна да намалява през 2008 г. и това свиване се
разпространи във всички региони. В действителност моделът на спад, който е най-тежкия от
десетилетия насам, наподобява краха от 1929-1930 г. Настоящата криза подкопава движещите сили
на скорошната фаза на глобализация: свободни пазари, глобално интегрирани производствени
вериги и много други необвързани международни дружества.
Спадът в световната търговия беше много по-сериозен от този на БВП, по-сериозен дори от този по времето на „голямата
депресия“ 3 . Това може да се дължи на общото синхронизиране на циклите между държавите. Причината може да
е и в по-голямата тежест на междинните стоки на пазара, което на свой ред се дължи на фрагментацията на производството
– която, след като е стимулирала бързия растеж през последните 10 години, усилва спада.
Икономическата и финансова криза дойде като завършек на един период на изключително нестабилни цени на стоките
и валутните курсове, които увеличиха несигурността и активизираха порочния кръг на спад в търговските потоци
и инвестиции. Това се случи в момент, когато Субсахарска Африка беше изградила солидна основа за растеж 4 . Преди месец
юли 2008 г. Субсахарска Африка отчете значителен растеж, а нестабилните държави – каквото и да е определението за тях –
не бяха изключение. Настоящата криза заплашва да прекъсне тази положителна тенденция, макар регионът да е по-добре
подготвен за преодоляване на кризата в сравнение с предишни спадове 5 .
През неотдавнашния период на растеж Субсахарска Африка се интегрира в по-голяма степен към останалия свят и за това
свидетелства нейният увеличаващ се (но все още нисък) дял в глобалния износ и в БВП (фигура 6.1) 6 . В нестабилните държави,
1
Вж. IDS 2008 г. и IMF 2008 г.
2
Berman и Martin 2009 г.
3
Eichengreen и O’Rourke 2009 г. Предвидената еластичност на световната търговия спрямо световния БВП е около 2. Това е подпомагало глобализацията
и сега има вероятност да рикошира.
4
Arbache и Page 2008 г.
5
Fosu и Naudé 2009 г.
6
Съотношението на износа спрямо БВП за някои държави, по-специално за износителите на петрол в Централна Африка, вероятно се увеличава от
високите цени за суровини.
82

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Нестабилни африкански държави, засегнати тежко от глобалната финансова криза
които като цяло са по-слабо интегрирани от останалите държави от Субсахарска Африка, последва същата тенденция.
Засилващата се международна интеграция изложи нестабилните държави от Субсахарска Африка в много по-голяма
степен на проблеми в търговията и на други сътресения. Тя също така имаше явно въздействие върху приходите от данъци
(и в някои държави върху данъчната политика), поради намалените постъпления от търговски налози. Предизвикателствата на
глобализацията за мобилизирането на ресурси са изострени от неотдавнашната криза, която понижава данъчната основа.
Фигура 6.1: Увеличаване на износа като дял от БВП
50
45
40
35
Процент
30
25
20
15
Стабилни държави
от Субсахарска Африка
Нестабилни държави
от Субсахарска Африка
10
5
0
1980
1982
1984
1986
1988
1990
1992
1994
1996
1998
2000
2002
2004
2006
Източник: Световна банка (2009c), World Development Indicators 2009.
2. ХРАНИ, ГОРИВА, ФИНАНСИ И НЕСТАБИЛНОСТ
Тази нестабилност на цените на храните и горивата в средата на 2008 г. предизвика значителни
притеснения за внасящите храни и внасящите горива нестабилни държави от Субсахарска
Африка, доведе до намаляване на техните резерви в чуждестранна валута и затрудни плащането
на вносните стоки и поддържането на растежа. За разлика от тях държавите износителки на
петрол спечелиха от увеличаване на приходите и няколко от тях успяха да укрепят позицията
си по отношение на своя чуждестранен резерв. Този бум и срив, обаче, допринесе за появата
на нестабилност, обезсърчавайки дългосрочните инвестиции в производствени мощности.
Както МВФ подчертава (2009a), повечето държави от Субсахарска Африка почти едновременно преживяха сътресения,
свързани с горивата, храните и финансите. Последните прогнози сочат реален растеж на БВП в Субсахарска Африка за 2009 г.
от 1,5 %, което е значителен спад спрямо прогнозираните 5,5 % през месец октомври 2008 г. Тези цифри превръщат 2009 г.
в първата година от десетилетие насам, през която повечето от нестабилните държави от Субсахарска Африка са отчели
отрицателен ръст на реалния БВП на глава от населението, което застрашава напредъка във връзка с ЦХР и подкопава
политическата стабилност 7 . Забавеният растеж не винаги е заплаха за влошаване на развитието на човешките ресурси,
но той поражда пречки, особено поради съкращаването на разходите за образование и здравеопазване, които имат
сериозни дълготрайни последствия.
3. ЧЕТИРИТЕ КАНАЛА ЗА ПРОНИКВАНЕ В НЕСТАБИЛНИТЕ ДЪРЖАВИ
Като се вземе предвид слабото финансово развитие в региона и ограничените връзки на
нестабилните държави с глобалната финансова система, основните канали за проникване на
кризата са в реалните сектори на икономиката. Повечето нестабилни държави от Субсахарска
Африка имат малки вътрешни банкови системи и незначителни или липсващи пазари на ценни
книжа. Освен това, чуждите инвеститори и държавните инвестиционни фондове инвестират
само в няколко държави износителки на петрол.
Държавите от Субсахарска Африка са изложени на въздействието на кризата основно чрез търговията: намаляването
на приходите от износ е придружено от неблагоприятно въздействие върху търговските условия, което се подсилва
допълнително от прекалената зависимост от износа на стоки от нестабилните държави от Субсахарска Африка и от
7
Средно Субсахарска Африка има отрицателен ръст на реалния БВП на глава от населението (–0,6 %). Нестабилните държави от Субсахарска Африка
отчитат 0,2 % положителен ръст, но тази цифра прикрива високата степен на разнородност (Глава 2).
83
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 6
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
поляризирането на техните износи 8 . Тези държави също така са по-незащитени, поради намаляването на паричните
преводи от мигранти, намаления приток на преки чуждестранни инвестиции и, евентуално, в резултат от намаления
приток на чуждестранна помощ.
Преките финансови канали за проникване са действащи единствено в държави като Кения и Нигерия (и в две важни стабилни
държави: Южна Африка и Гана), които разполагат с по-стабилни и по-интегрирани финансови пазари (каре 6.1). Например,
Нигерия премина през спадове на стоковите пазари, подобни на или дори по-значими от тези в развитите държави 9 .
Нейният индекс NSE-20 спадна с 55 % от месец юли 2008 г. до месец февруари 2009 г., след спад от 45 % през предходната
година 10 . Този спад и съответната липса на доверие затрудняват още повече заемането на средства от капиталови пазари.
Отраженията на кризата върху някои важни пазари, избирани за дестинация от вътрешнорегионални мигранти, като
например Нигерия, Южна Африка, Уганда и Замбия, имат силно въздействие върху съседните нестабилни държави (особено,
поради спада във възможностите за заетост за мигранти и намаляването на паричните преводи).
Каре 6.1: Африканските финансови пазари – въздействие на шоковете
В средата на деветдесетте години на миналия век редица развиващи се държави започнаха да създават фондови борси,
отчасти, за да задоволят своето търсене на нови капитали и отчасти, за да включат елементи от пазарния капитализъм
в техните икономики. Субсахарска Африка също взема участие в тази тенденция чрез Южна Африка, която се изкачва
в редиците на водещите дестинации за нововъзникващи пазари и с няколкото регионални фонда, насочени към
континента. По волята на националните правителства и с донорска подкрепа Африка увеличи броя на местните фондови
борси от 6 в края на осемдесетте години на миналия век на повече от 20 към днешна дата, макар не всички да са еднакво
развити. Сред нестабилните държави Кения и Нигерия разполагат с най-развитите пазари на ценни книжа.
Как развитието на по-големите финансови пазари (Китай, Обединеното кралство и САЩ) засегна африканските пазари
(Кения, Нигерия и Южна Африка) през периода 2004-2009 г.? Анализът на нестабилността на различните финансови
пазари посредством иконометричен модел показва, че положителните шокове в Южна Африка и отрицателните
шокове в Китай и Обединеното кралство засягат всички разглеждани пазари. Всички африкански пазари са повлияни
от отрицателните шокове в САЩ с изключение на Кения, която беше засегната единствено от положителните шокове
в Съединените щати. Южна Африка засяга САЩ, докато тя се влияе единствено от нигерийския пазар. Не съществуват
свидетелства за значими отношения между Кения и Нигерия. Китай има силни връзки с африканските пазари. Освен
това, резултатите показват, че Южна Африка има ключова роля на всички африкански пазари и че влиянието на
Обединеното кралство и САЩ е по-слабо. Китай е независим от Обединеното кралство и САЩ.
На фигурата към каре 6.1 е показано как крахът на Lehman Brothers се мултиплицира от САЩ към всички пазари. На
15 септември 2008 г. Lehman Brothers банкрутираха и международните финансови пазари претъпяха големи загуби.
Китай и Обединеното кралство реагират силно на шока в САЩ, докато Нигерия не. Южна Африка е много чувствителна
към шока в САЩ, но ефектът е кумулативен и шоковете достигат максималния си ефект след 20 дни.
Фигура 1: Южна Африка реагира на краха на Lehman Brothers – Кения и Нигерия не
3,0 САЩ
реакция
2,5
2,0
1,5
1,0
0,5
Обединено кралство
Южна Африка
Китай
Кения
Нигерия
0,0
1
7 13 19 25 31 37 43 49 55 61 67 73 79 85 91 97
Бележки: Това каре използва подхода (Мултипликативния модел), който ни позволява да опишем и прогнозираме
взаимодействията и ефектите от разпространението в тези държави (Engle, Gallo и Velucchi, 2008 г.); моделът използва
динамиката на очакваната нестабилност на един пазар, включително взаимодействия с миналите кумулирани реакции на
другите пазари, използват се функциите на реакцията, за да се предположи разгръщане на ефектите на разпространението.
Източник: Giovannetti и Velucchi (2009 г.)
8
Повечето нестабилни държави разчитат на износа на един единствен продукт. Средно трите основни продукта за износ съставляват 90 % от общия
износ, както е посочено в Глава 2.
9
AfDB 2009a и ODI 2009a.
10
Kasekende et al. 2009 г. и ODI 2009a.
84

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Нестабилни африкански държави, засегнати тежко от глобалната финансова криза
Износителите на минерали и селскостопански продукти почувстваха спад на приходите, което на свой ред оказа отрицателно
въздействие върху държавните приходи. В Нигерия, например, непостоянната цена на петрола, който съставлява около 90 %
от износа на Нигерия (вж. таблица 2.3) и 90 % от държавните приходи 11 , предизвика значителна нестабилност, подобно на
спада на цените на металите в Демократична република Конго. На този фон кризата може да има положително въздействие,
стимулирайки пренасочването на интерес към съживяване на потенциала на сектори, различни от петрол и горива
(или по-общо суровини), като по този начин прави икономиките по-устойчиви на възможни бъдещи сътресения.
3.1 ПО-МАЛКО РЕСУРСИ ЗА ПРЕКИ ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ
ПЧИ са важен източник на ресурси за някои (малко на брой) нестабилни държави от Субсахарска Африка и мощна движеща
сила за растеж, в зависимост от това към кои сектори са били насочени. Инвестициите в петролната индустрия създават
недостатъчна вътрешна заетост, като се има предвид малкият брой служители и изискваните високи умения, докато тези
в туризма или в някои традиционни производства стимулират вътрешната заетост, потребление и растеж 12 .
ПЧИ като дял от БВП са по-ниски в Субсахарска Африка, отколкото в други развиващи се държави, разпределени са
неравномерно в държавите и често пъти са свързани с получаване на природни ресурси. От 2000 г. насам ПЧИ се увеличават
както като абсолютна величина, така и като дял от БВП, но икономическата криза намали общото количество средства или
забави някои проекти. Кризата затрудни кредитирането и понижи приходите на фирмите в развитите и в нововъзникващите
икономики и това ги накара да преразгледат своите инвестиционни планове в посока към намаляване и да възприемат
позиция на изчакване 13 . Високата и увеличаваща се несигурност, свързана с едновременно проявяващите се криза за
горива, продоволствена криза и финансова криза, обяснява общия спад на ПЧИ, който е особено пагубен, поради своите
продължителни въздействия 14 , вероятно дори извън онези, гарантирани от основните принципи на дадена държава.
През първата половина на 2008 г. Ангола и Нигерия, както и Демократична република Конго и Гвинея, получиха всяка
по 1 милиард щатски долара приток от ПЧИ 15 . Но през втората половина на 2008 г. и през първата половина на 2009 г.
редица инвестиции в природни ресурси и производство бяха замразени или анулирани. В Демократична република Конго
и в Замбия бяха анулирани минни проекти, в Судан инвестициите в една рафинерия бяха отложени, а в Ботсвана и Танзания
бяха отложени минни проекти.
В един сектор, обаче, ПЧИ продължиха да се увеличават: поземления (Глава 4). Чужди държави, които се стремят към
продоволствена сигурност или желаят да увеличат производството си на биогорива без да застрашават своите водни
ресурси, купуват земя в Субсахарска Африка. Сделките могат да се окажат неблагоприятни за държавите от Субсахарска
Африка, особено в случаите, при които държавните институции се характеризират със слабо прилагане на законите, от което
може да се възползват чужди държави, участващи в сделките. Въздействията на тези притоци на парични средства върху
държавите реципиенти са силно противоречиви 16 . Краткосрочните парични средства за облекчаване на най-тежките
въздействия от кризата могат да се окажат пагубни за важни ресурси. Но ако бъдат управлявани добре, това може да увеличи
селскостопанската производителност и дори да окаже положително въздействие върху растежа.
3.2 ТЪРГОВСКИ СПАДОВЕ
Много от държавите от Субсахарска Африка, включително нестабилните държави износителки на суровини, разчитаха,
че експортните пазари ще се разширяват. Кризата при тях проникна основно чрез спад в търсенето на износ и чрез
понижаване на износните цени.
Необходимо е време, за да се оценят въздействията от кризата върху търговските потоци, но първоначалните сигнали не
вдъхват доверие: търсенето от страна на Европа, Съединените американски щати и Китай на продукти от нестабилните
държави от Субсахарска Африка спадна рязко, дори повече от това на продукти от други области (фигура 6.2). Това отчасти
се дължи на факта, че техният износ е съставен основно от суровини. Но дори и при производителите, специализирани
в нискотехнологични продукти, групата е в по-голямо затруднение спрямо други развиващи се области 17 . Освен това
много нестабилни държави от Субсахарска Африка пострадаха, поради увеличена нестабилност на обменния курс, което
предизвика висока степен на несигурност и високи разходи за международната търговия. Много държави от Африканската
11
ODI 2009a.
12
Вж. Bonassi et al. 2006 г.
13
Теоретичните модели за инвестиции в условия на несигурност (Dixit 1989 г.) в миналото използваха теорията за избора, за да обяснят това инвеститорско
поведение, когато средата се възприема като рискова. При същите стойности на основните принципи, обаче, поведението на фирмите е различно
в зависимост от тяхната история: ако фирмата вече е инвестирала в държавата, тя продължава начинанието си, но новите инвестиции се отлагат.
Поведението на фирмите може да обясни настоящата ситуация: това, което представлява непостоянство в индивидуалното поведение (фирмите
решават дали да инвестират или не при еднакви условия, в зависимост от тяхната история и постигането на равновесие е възможно), прави съвкупната
инвестиционна функция изключително нелинейна..
14
Реализирането на инвестициите отнема време и спадът през дадена година създава дълготрайно въздействие върху идните години
15
Вж. UNCTAD 2009 г., стр. 42.
16
Този въпрос е разгледан в Глава 4.
17
Вж. UNCTAD 2009 г.; този рязък спад в износа е характерен за Субсахарска Африка като цяло.
85
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 6
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
финансова общност (CFA) имат валутен курс, фиксиран към еврото и преживяха истинско обезценяване на валутния курс.
Това до известна степен прави вноса от тези държави по-евтин, но тъй като нестабилните държави разполагат с малък
капацитет за увеличаване на износа, те не могат да се възползват от тази възможност 18 .
Фигура 6.2: Най-големи спадове в износа на Субсахарска Африка
Внос – САЩ
Септември 2008 г. = 100
120 Латинска Америка
110
100
90
80
70
60
50
40
30
20
09/2008
10/2008
11/2008
12/2008
01/2009
02/2009
03/2009
04/2009
05/2009
06/2009
07/2009
Среден Изток и Северна Африка
Нестабилни държави от Субсахарска Африка
Субсахарска Африка
Световен
Внос – ЕС
110 Латинска Америка
Септември 2008 г. = 100
100
90
80
70
60
50
Среден Изток и Северна Африка
Нестабилни държави от Субсахарска Африка
Субсахарска Африка
Световен
40
09/2008
10/2008
11/2008
12/2008
01/2009
02/2009
03/2009
04/2009
05/2009
ВНОС – КИТАЙ
Септември 2008 г. = 100
150
130
110
90
70
50
Латинска Америка
Среден Изток и Северна Африка
Нестабилни държави от Субсахарска А
Субсахарска Африка
Световен
30
09/2008
10/2008
11/2008
12/2008
01/2009
02/2009
03/2009
04/2009
05/2009
06/2009
Бележка: септември 2008 г. = 100
Източник: Global Trade Atlas.
18
AfDB 2009b.
86

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Нестабилни африкански държави, засегнати тежко от глобалната финансова криза
Финансовата криза също така намали възможностите за финансиране на световната търговия. Фирмите от Субсахарска
Африка, особено в нестабилните държави, зависят в по-голяма степен от останалите от търговското финансиране. Повечето
фирми от Субсахарска Африка разчитат на акредитиви от държавите на дестинация, главно поради слабо развитата
вътрешна финансова система и недостига на средства за самофинансиране. Тези доставчици, в ситуация на висока степен
на несигурност и липса на доверие, намалиха рисковите си експозиции и кредити. Фирмите и държавите, които са найзасегнати,
са тези, които се считат за най-рискови. Така че разпределението на кредитите, което увеличава разходите
за търговия, намали износа на нестабилните държави от Субсахарска Африка.
Анализите, 19 базирани на 117 системни кризи 20 , и данните за двустранна търговия, загатват, че износът на държавите
от Субсахарска Африка може да бъде ударен тежко от настоящата криза. На първо място, въздействието на миналите
финансови кризи и рецесии върху износа на държавите от Субсахарска Африка е по-силно и по-устойчиво, когато
търговският партньор е промишлена държава. На второ място, държавите от Субсахарска Африка са засегнати по-тежко
и по-продължително в сравнение с останалите региони от кризи, засягащи техните пазари на дестинация. Това не е просто
съставен ефект, породен от свръхпредставянето на първични продукти в техните експортни кошници, но също така
е последствие от по-ниската конкурентоспособност на износа на промишлени стоки на държавите от Субсахарска Африка,
който е по-концентриран върху стоки с ниска добавена стойност. В действителност, както субсахарското производство,
така и износът на суровини бяха тежко засегнати (фигура 6.3). Уязвимостта се засилва и от лошата инфраструктура (мита,
бюрокрация, гранични пунктове), която увеличава разходите. От друга страна, за да използват възможностите, предлагани
от една икономическа криза, фирмите трябва да намерят ниши, да разработят по-висококачествени продукти или да се
придвижат нагоре по веригата на добавената стойност. Това, обаче, изисква подходящия човешки капитал, който липсва
в нестабилните държави.
Фигура 6.3: Износ на първични продукти и промишлени стоки на държавите от Субсахарска
Африка след финансови кризи в държави партньори
Коефициент на търговски излишък
0,5
0,3
0,1
-2 -1 -0,1 1 2 3 4 5 6 7 8
-0,3
-0,5
-0,7
Години от кризата
Промишлени стоки
Първични продукти
Бележка: Графиката показва отклонението на износа на африканските държави след финансова криза, възникнала през година
t = 0, по отношение на средния разрушаващ ефект. Коефициентът на търговския излишък от оста „y“ представлява отклонението
на двустранния износ на държавите от Субсахарска Африка, генерирано от финансовата криза в държавата партньор, свързана
със средното отклонение: положителният (отрицателният) коефициент на търговски излишък означава, че въздействието на
дадена финансова криза в държавата партньор върху африканския износ е по-положително (отрицателно), отколкото средното
въздействие върху износа.
Източник: Berman и Martin 2009 г.
19
Berman and Martin (2009 г.) използват гравитационен модел за изчисление на тласъка-реакциите; настоящият анализ е за Субсахарска Африка като
цяло, поради липсата на надеждни времеви последователности за групата на несигурните държави. Вижте техния аналитичен доклад в том 1Б за
повече подробности.
20
Системни кризи, дефинирани като събития – с продължителност няколко години – при които беше изчерпан много и целия банков капитал. Данните
за двустранната търговия и финансовите кризи са за периода 1972-2002 г.
87
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 6
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
3.3 ПОСТЕПЕННО НАМАЛЯВАНЕ НА ПРИТОЦИТЕ ОТ ПОМОЩИ: СЦЕНАРИЙ, КОЙТО ТРЯБВА
ДА СЕ ИЗБЯГВА
На срещата на Г8 в Гленигълс през 2005 г. беше обещано, че помощите за африканските държави ще се увеличат и това
обещание беше повторено и потвърдено многократно по време на различни международни срещи. Все още глобалната
рецесия, предизвикана от глобалната криза през 2008-2009 г., поражда съмнения относно действителната еволюция
на усилията за осигуряване на помощи от страна на донорите от ОИСР/КПР. Бюджетите за помощи могат да бъдат намалени
спрямо историческия връх през 2008 г., за да се финансират пакети за фискални стимули, насочени към запазване
на вътрешното търсене в държавите донори. Първоначалните сигнали от някои от държавите-членки на ОИСР/КПР
не са обнадеждаващи. Ирландското правителство обяви намаление на своя бюджет за помощи с 22 % спрямо първоначално
планираното за текущата година. Бюджетът за помощи на Италия за 2009 г. може да достигне до историческия си минимум 21 .
В краткосрочна и средносрочна перспектива повечето бюджети за помощи на развити държави ще бъдат засегнати
от бюджетните дефицити в последно време. Така че в близко бъдеще е възможно съкращаване на разходите или високите
лихвени проценти.
Миналите кризи – които не са толкова глобални – показват, че донорите започват да съкращават осезаемо своите бюджети
за помощи, когато са изправени пред голяма рецесия. Например, банковата криза в северните държави през 1991 г. беше
последвана от значително намаление на разходите за помощи от Норвегия, Швеция и Финландия.
Дори и да бъдат спазени ангажиментите, това не предпазва държавите реципиенти от осезаемо намаляване на потоците от
помощи, защото ангажиментите се изразяват като дял от брутния национален приход и поради промените в двустранните
обменни курсове спрямо долара.
Бюджети за помощи за 2009 г. За да се придобие по-добра представа за възможните въздействия на кризата върху
бюджетите за помощи, ние разглеждаме иконометричния анализ на Bertoli et al. (2007 г.), който моделира икономическата,
институционалната и политическата детерминанти на усилията за осигуряване на помощи – дефинирани като коефициент
помощи спрямо БВП – на 22-те членки на ОИСР/КПР за периода 1970-2004 г. Тук ние разширяваме анализа до 2008 г.
и използваме модифицирана спецификация на модела, която позволява нелинейно отношение между рецесиите и усилията
за осигуряване на помощи. Тази спецификация отразява усещането, че големите рецесии могат да предизвикат тежко –
и повече от пропорционално – въздействие върху усилията за осигуряване на помощи от страна на донорите 22 .
Нашите данни сочат, че държавите с по-голям бюджетен дефицит не винаги намаляват своите разходи за помощи, защото
първичният бюджетен дефицит не е добро доказателство за фискалното състояние на една държава. Тази констатация
в съответствие с Round и Odedokun (2004 г.) не е обнадеждаваща. Анализът показва, че помощта намалява с увеличаване
на дълга – като тя намалява повече от пропорционално в отговор на по-големия спад в производството, с което се измерва
сериозността на рецесията. След това данните се използват за предвиждане на бюджетите за помощи за 2009 г. за всяка
държава донор на основата на макроикономически прогнози на Economic Outlook на ОИСР.
Според нашите предвиждания притоците на помощи от държавите от ОИСР/КПР могат да спаднат с 22 милиарда щатски
долара през 2009 г. спрямо 119 милиарда щатски долара през 2008 г., ако поведението на донорите е същото като по време
на миналите рецесии 23 . Кумулативното изменение на общите потоци от помощи е коренно различно от картината, която се
появява при прогнозите, изготвени на основата на публични изявления, направени от държави-членки на ОИСР/КПР (ОИСР,
2009a), които съответстват на по-рано поетите ангажименти. Нашите прогнози показват как бюджетите за помощи биха
могли да се развият в отговор на евентуални колебания на бизнес циклите, но не е нужно да споменаваме, че това е просто
един сценарий, който може да се избегне, ако повечето държави донори дадат необходимия приоритет на помощите.
В потвърждение на тезата, че този сценарий трябва да се избегне, ние се опитваме да придобием представа за размера
на въздействието върху държавите реципиенти от Субсахарска Африка, като приемем, че донорите спазват своите
двустранни разпределения непроменени за 2003-2007 г. 24 Това просто изчисление показва, че повечето държави
от Субсахарска Африка са изложени на намаляване на притоците от помощи с между 15 % и 20 % (фигура 6.4). Този спад
може да засегне по-специално държави с висок дял на помощите в техния платежен баланс 25 . Колебанията в помощите
са особено опустошителни за нестабилните държави 26 .
21
Вж. One 2009 г.
22
Вж. Bertoli et al. (2007 г.) за описание на основния иконометричен модел и аналитичния доклад на Allen и Giovannetti (2009 г.), който може да се намери
в том 1Б, за резултатите от разширения иконометричен модел.
23
Вж. Allen и Giovannetti (2009 г.) за прогнози за конкретни държави.
24
Данните за двустранната помощ все още не са налични за 2008 г.
25
Глава 2 предоставя информация за зависимостта на нестабилните държави от официална подкрепа за развитие (ОПР) в сравнение с паричните
преводи и ПЧИ. Според ОИСР (2009b) в различен контекст и с различни разчети се очаква Чад, Еритрея и Гвинея да бъдат изправени пред спад
на помощите с над 20 милиона щатски долара.
26
ОИСР (2009b) посочва, че Бурунди, ДРК, Еритрея, Гвинея Бисау, Либерия и Сиера Леоне са претърпели колебания в помощите с над 5 % от БВП през
периода 1990-2005 г.
88

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Нестабилни африкански държави, засегнати тежко от глобалната финансова криза
Фигура 6.1: Изчислено намаляване на потоците от помощи към Африка през 2009 г.
■ под 15 процента
■ между 15 и 16 процента
■ между 16 и 18 процента
■ между 18 и 20 процента
■ над 20 процента
Източник: Разработка на авторите
Очевидно е, че европейските донори следва да избягват намаляването на помощите за държавите от Субсахарска Африка по
принцип, и по-специално за нестабилните държави, тъй като каналът на помощите би увеличил броя на неблагоприятните
въздействия, които преминават през трите канала на проникване на кризата, които вече описахме. Все още страхът,
че държавите-донори, които са направили големи вътрешни разходи за справяне с кризата, могат да намалят своите
потоци, не може да бъде преодолян лесно, като се взема предвид историческия опит и някои тревожни ранни сигнали. МВФ
(2009c) се опитва да докаже, че „независимо от международните ангажименти за увеличаване на мащаба на помощите,
прогнозите не предвиждат подобно увеличение да се подготвя за 2009 г. 27 и намеква, че държавите с ниски доходи могат
да претърпят 25 % намаление по отношение на предходната година.
Китай, който има излишък в бюджета си (и в баланса на плащанията си), може да запълни празнината, оставена от държавите
от ОИСР (каре 6.2).
27
IMF 2009c, стр. 30.
89
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 6
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Каре 6.2: Ще запълни ли Китай празнината?
Форумът за сътрудничество между Китай и Африка, иницииран през 2000 г. от Китай и от неговите африкански
партньори (с изключение на трите държави, които все още признават Тайван за автономна провинция), е платформата,
чрез която Китай дава знак за своите планове за международна подкрепа за развитие на Африка. 28 Китай осигурява
международна помощ за африканските държави чрез икономическо сътрудничество, главно на проектна основа,
често пъти свързано с ПЧИ и търговия. До края на 2006 г. Китай стартира около 800 проекта за помощи в Африка:
137 в областта на селското стопанство, 133 в областта на инфраструктурата, 19 в училищата, 38 в болниците. Освен
това, Китай изпрати 16 000 души медицински персонал в 43 африкански държави, обучи 15 000 души и опрости
африкански дълг за около 1,2 милиарда щатски долара 29 .
Китай осигури 5,6 милиарда щатски долара помощи за Африка до края на 2006 г. Китайската Exim Bank, един
от основните участници в държавата по отношение на сътрудничеството за развитие, обяви, че е изразходила
12,3 милиарда щатски долара за заеми и експортни кредити за Африка през периода 1995-2006 г. Центърът за
китайски изследвания 30 добавя, че Exim Bank има 259 проекта в 39 африкански държави до месец септември 2006 г.,
80 % в инфраструктура (язовири, железопътни линии, петролни съоръжения и мини). Jacoby (2007 г.) включва
субсидиите и другите кредити към горепосочените цифри и изчислява, че финансовата подкрепа от Китай за Африка
до 2006 г. възлиза на 19 милиарда щатски долара.
Формите за подкрепа на африканските държави включват субсидии (основно в непарична форма), заеми с нулева
лихва и концесионни заеми. В последно време Китай започна да предоставя на африканските държави повече
облекчения по отношение на дълговете им. Твърди се, че китайските длъжностни лица предпочитат да предоставят
помощи под формата на субсидии в непарична форма, защото това намалява значително разходите по търговската
операция, свързани с доставката на помощи и увеличава нейната ефективност 31 .
ОИСР (2008b) отчита, че определени нестабилни африкански държави (като например Ангола, Камерун, Република
Конго, Демократична република Конго, Кот д’Ивоар, Еритрея, Либерия, Нигерия, Судан и Того) вече са получили
концесионни заеми от китайската Exim Bank. Pehnelt (2007 г.) отбелязва, че почти всички от най-важните партньори
на Китай на континента нямат значителни постижения по отношение на политическата свобода и качеството на
управлението, докато Alves и Draper (2007 г.) подчертават ниските резултати спрямо индекса на държавите в упадък
на списание Foreign Policy. Woods (2008 г.) и Brautigam (2008 г.) подчертават увеличаващите се ангажименти на Китай
в така наречените „престъпни държави“, като например Судан и Зимбабве, макар тази подкрепа да излиза извън
очертанията единствено за предоставяне на помощи, докато Shinn (2008 г.) се концентрира върху силните военни
връзки на Китай с тези две държави.
Във фигурата към каре 6.2 се прави сравнение между помощта на КПР и китайското икономическо сътрудничество 32
за група нестабилни африкански държави. 33 ОПР от държавите от КПР е циклична от 2000 г. насам, като през
последните години се наблюдава тенденция на спад. Китайските потоци на икономическо сътрудничество към
нестабилните държави, обаче, нарастват устойчиво, като през 2006 г. са били почти равни на помощите, осигурени
от държавите от КПР.
Тенденцията е дори още по-силно изразена при някои отделни африкански държави, особено онези, при които
финансовата подкрепа от западни донори е отслабена след средата на деветдесетте години на миналия век (Ангола,
Екваториална Гвинея, Еритрея, Судан) – когато континентът беше залят от дълга поредица от епизоди на насилие
и обща нестабилност 34 – и които днес получават основната част от финансовата подкрепа от Китай.
28
Гамбия, Буркина Фасо и Сао Томе и Принсипи.
29
Вж. MOFCOM 2007 г.
30
Вж. CCS 2008 г.
31
Вж. Lancaster 2007 г.
32
Според определението, дадено от Националното статистическо бюро на Китай, данните за икономическото сътрудничество с чужди държави
или региони обхващат проекти, финансирани от Китайски програми за помощи за развитие, или сключени договори, изпълнявани от китайски
предприемачи. Поради това, е важно да се говори предпазливо по отношение на сравнението между притоците на китайско икономическо
сътрудничество, което според ОИСР (2008a), включва китайска ОПР, но със сигурност я надценява, и ОПР от развитите държави, която е по-фокусирана
и ясна от само себе си категория.
33
Нестабилните държави се избират съгласно работната дефиниция, предложена от ОИСР (2009b) и приета в Глава 2 от настоящия доклад.
34
Вж. Tull 2008 г.
90

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Нестабилни африкански държави, засегнати тежко от глобалната финансова криза
Фигура към каре 6.1: Икономическо сътрудничество на Китай с нестабилните
африкански държави и помощта на КПР, 1998-2007 г.
20 000
18 000
16 000
Китай
КПР
14 000
Милиона $
12 000
10 000
8 000
6 000
4 000
2 000
0
1998
1999
2000
2001
2002
2003
2004
2005
2006
2007
Източник: ERD elaboration based on OECD DAC database and National Bureau of Statistics of China (various editions), China
Statistical Yearbook (Разработка на ЕДР на основата на базата данни на ОИСР/КПР и на Националното статистическо
бюро на Китай (различни издания), Статистически годишник на Китай)
Според някои наблюдатели Китай ще има полза от евентуалното оттегляне на западните държави от Африка 35 ,
макар че това ще стане ясно едва след четвъртата среща на ФСКА през месец ноември 2009 г. В началото на 2009 г.
китайските ръководители потвърдиха своите ангажименти към Африка, като обявиха милиарди за нови проекти
и други форми на подкрепа, включително допълнително редуциране на дълг 36 . Преди обиколката на президента
Ху Джинтао в група източноафрикански държави през месец февруари 2009 г. китайските официални представители
обявиха, че Китай ще продължи да отпуска помощи за Африка „независимо от финансовата криза“, и че страната
планира 200 % увеличение през 2006 г. за своите чуждестранни помощи за Африка. 37
3.4 ЗАБАВЯНЕ НА ПАРИЧНИТЕ ПРЕВОДИ
Паричните преводи от мигранти към Субсахарска Африка достигат до държави, където другите частни потоци като преки
чуждестранни инвестиции, са ограничени или не съществуват, понякога те дори надвишават официалната подкрепа
за развитие. 38 Освен това, много мигранти от нестабилните държави от Субсахарска Африка (както и бежанци) се местят
в близост, защото те не могат да си позволят високите разходи за мигриране в държави с високи доходи (фигура 6.5) 39 .
35
Вж. Cook и Lam 2009 г.
36
Вж. Brown и Chun 2009 г.
37
„China to maintain aid, investment in Africa regardless of financial crisis“, China View, 2 юни 2009 г.
38
ОИСР 2008 г.
39
Sander и Maimbo 2005 г.
91
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 6
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Фигура 6.2: Много мигранти живеят на територията на Африка
■ под 20 процента
■ 20-40 процента
■ 40-60 процента
■ 60-80 процента
■ над 80 процента
Източник: Разработка на авторите, основана на данни от Университета в Съсекс и на Световната банка, представени от Ratha
и Shaw (2007 г.).
Паричните преводи имат значение за държавите реципиенти не само, поради размера им, но и защото те проявяват
тенденция на стабилност и дори се движат антициклично спрямо бизнес циклите на държавите реципиенти и по този начин
намаляват вероятността от криза на платежния баланс 40 . И така, как паричните преводи към нестабилните африкански
държави реагират на настоящия спад?
Съществуват различни прогнози. След първоначалния оптимизъм Ratha и Mohapatra (2009 г.) предвиждат спад на паричните
преводи към Субсахарска Африка със 7 % през 2009 г. на 18-19 милиарда щатски долара, което е по-ниско от 20 милиарда
щатски долара, отчетени за 2008 г. (това включва неофициални канали, използвани обикновено от вътрешнорегионални
мигранти). МВФ (2009b) посочва, че 1 процентен пункт намаление в степента на икономическия растеж в държавите
с мигранти, намалява изходящите парични преводи с до 4 %. Calí и Dell’Erba (2009 г.) смятат, че в сравнение с Латинска
Америка и Карибите или с Източна Азия и Тихия океан, Субсахарска Африка ще претърпи незначителен спад на официалните
потоци от около 6-9 % през 2009 г., като се има предвид, че нейният дял на паричните преводи от държави с високи доходи
беше сравнително нисък през 2008 г. 41
Паричните преводи по официални канали и от традиционни държави реципиенти са, обаче, само част от фактите, защото
вътрешнорегионалната миграция е важен канал за пренос от по-стабилните африкански държави към нестабилните
държави от Субсахарска Африка. Подробната оценка по държави изисква разумни прогнози за потоците на парични
преводи и еволюцията на двустранните обменни курсове на валутите на мигрантските държави на дестинация спрямо
долара, защото това е единственият най-значим фактор за формиране на доларовата стойност на входящите парични
преводи от мигранти. Без такива прогнози, обаче, оценката не е правдоподобна.
Спадът на паричните преводи може да засегне естеството на разходите, ако е по-вероятно в образованието и жилищното
строителство да се инвестират повече средства от парични преводи, отколкото приходи от вътрешни източници. 42
Така нестабилните държави от Субсахарска Африка ще претърпят рязък спад на приходите от търговска дейност, поради
спада на международното търсене и влошаващите се условия за търговия. Освен това, те са подложени на спад на паричните
преводи от развитите и развиващите се държави от Субсахарска Африка, които са основните дестинации за мигранти от
нестабилните държави, както и на свиващите се притоци на ПЧИ. Към тези неблагоприятни въздействия може да се добави
спад в притока на помощи от държавите от КПР, в случай че те не изпълнят своите ангажименти към Африка, а както
миналият опит показва, те реагират на рецесията със съкращаване на бюджетите за помощи.
40
Вж. Ratha (2006 г.) за доказателства относно антицикличните движения на паричните преводи и Bugamelli and Paternó (2006 г.) за дискусия относно
ролята на паричните преводи за кризите на платежния баланс.
41
ODI (2009b) съобщава, че паричните преводи в Кения, които в по-голямата си част са от Съединените американски щати, са намалели с 12 % през
първата половина на 2009 г. в сравнение с първата половина на 2008 г.
42
Maimbo и Ratha 2005 г..
92

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Нестабилни африкански държави, засегнати тежко от глобалната финансова криза
4. МОГАТ ЛИ НЕСТАБИЛНИТЕ ДЪРЖАВИ ДА СЕ СПРАВЯТ С КРИЗАТА?
Нестабилните държави ще пострадат от резкия спад на международната търговия. Те също така
ще пострадат, най-малко в краткосрочен и дългосрочен план, от влошените условия за търговия
и от свиващите се парични преводи, поради високите нива на безработица в развитите държави
и в развиващите се държави от Субсахарска Африка, от намаляващите ПЧИ и дезинвестиции
и от евентуалното намаление на притока на помощи. За да се разбере как те могат да се справят
с рецесията или с други отрицателни шокове, ние предлагаме и прилагаме показател за цялостна
устойчивост.
Устойчивостта е многоаспектна характеристика на социално-икономическата система, която се познава само отчасти и чието
измерване е противоречиво. По примера на Naudé (2009 г.) ние се концентрираме само върху нейното макроикономическо
измерение, което е свързано със способността на държавата да прилага адекватни политики в отговор на дадено сътресение,
като например кризата от 2008-2009 г. Така че не се разглеждат допълнителни измерения на устойчивостта – на ниво
домакинство или общност; тяхната значимост не трябва да се подценява, но държавните институции все пак са гръбнака на
устойчивостта. С тази уговорка ние формираме показател на устойчивостта за всяка от държавите от Субсахарска Африка,
който обхваща четири отделни измерения 43 :
• макроикономическо управление, отразено в платежните баланси и във фискалните баланси и нива на валутни
резерви;
• добро управление;
• пазарна ефективност, измерена посредством показателите на „Doing Business“ през 2009 г;
• социално сближаване, измерено чрез показателя на етнолингвистично раздробяване и показателя за политическа
нестабилност.
След това ние събираме тези четири компонента на показателя за устойчивост и класираме държавите от Субсахарска Африка
според капацитета им за преодоляване на външни сътресения в три основни категории: ниска, средна и висока устойчивост.
Подгрупата на нестабилните държави се класифицира главно в категорията с ниска устойчивост (таблица 6.1).
Таблица 6.1: Класификация на устойчивостта – от ниска към висока
Ниск Средн Висока
Конго, Дем. реп. 1 Етиопия 16 Буркина Фасо 31
Чад 3 Сиера Леоне 17 Того 32
Бурунди 4 Замбия 18 Мадагаскар 33
Централноафриканска
република
5 Малави 19 Бенин 34
Еритрея 6 Сао Томе и Принсипи 20 Танзания 35
Конго, Реп. 7 Камерун 21 Мозамбик 36
Гвинея Бисау 8 Мали 22 Лесото 37
Кот д’Ивоар 9 Уганда 23 Свазиленд 38
Гвинея 10 Нигерия 24 Сейшели, 39
Нигер 11 Гана 25 Габон 40
Кения 12 Сенегал 26 Намибия 41
Либерия 13 Кейп Верде 27 Южна Африка 42
Ангола 14 Руанда 28 Мавриций 43
Комори 15 Екваториална Гвинея 29 Ботсвана 44
Гамбия, 30
Източник: Naudé 2009 г.
Забелязваме, че повечето нестабилни държави са в групата на държавите с ниска устойчивост. За всяка държава е характерно,
че тези, които ще са най-засегнати, ще са най-бедните, тези, които са по-слабо устойчиви от средното (на ниво общност
и домакинство).
43
Вж. аналитичния доклад от Naudé (2009 г.) в том 1Б за допълнителна подробна информация относно показателя.
93
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 6
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Способността на нестабилните държави да реагират на кризата беше намалена не само от нестабилността, но и от предходните
кризи, свързани с храни и горива: нестабилните държави, вносителки на храни и петрол, пострадаха от прехвърлянето на
реалните ефекти на кризата от 2008-2009 г., когато повечето от тях вече бяха в изключително недобро състояние, което
влоши допълнително тяхната ограничена способност да реагират на кризата, поради нестабилността на техните държавни
институции.
4.1 ТЕЖКОТО СОЦИАЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА КРИЗАТА
Въздействието на кризата от 2008-2009 г. върху Субсахарска Африка варира за различните държави, макар нейната значимост
да е трудна за оценяване, поради оскъдността на данни и изоставането. Фигура 6.6 дава общ поглед за въздействието
на кризата и за това как тя се задълбочава от нестабилността на институциите. Кризата от 2008-2009 г. повлия пряко
на държавните институции и на недържавните участници. Комбинираното въздействие на стратегиите на държавните
институции и на недържавните участници за справяне с кризата определя въздействието на кризата върху социалното
благосъстояние.
Фигура 6.4: Въздействие на кризата върху социалното благосъстояние
Финансова криза
Нестабилност на държавата
Канали за проникване: парични преводи, помощи, търговия,
приток на капитали
Въздействието върху държавните
институции зависи от нестабилността
на държавата, въздействието на
кризите, свързани с храни и горива,
структурната уязвимост
Въздействието върху недържавните участници,
като например домакинства, гражданско
общество, икономически институции зависи
от въздействието на кризите, свързани с храни
и горива, спестяванията, диверсификацията
на доходите, наличието на активи
Намаляване на политическите
реакции при разходите за социално
обслужване, инфлация, липса
на мрежи за социална сигурност
Стратегии за преодоляване:
спиране на децата от училище,
продажба на активи, работа
в сивия сектор
Въздействие върху социалното благосъстояние:
(Бедност, образование и здравословно
състояние, конфликти)
Според Chen и Ravaillon (2009 г.) финансовата криза в комбинация със скоковете на цените на храните и горивата ще
увеличи броя на бедните хора с между 53 и 64 милиона през 2009 г., като прогнозата е направена на базата на данни за
хора, преживяващи с под 2 щатски долара на ден и, съответно, 1,25 щатски долара. Очаква се държавите от Субсахарска
Африка да изгубят най-малко 50 милиарда щатски долара приход през 2009 г. Освен това, се предвижда покачване
на смъртността сред новородените и децата. Friedman и Schady (2009 г.) предвиждат, че кризата може да предизвика
допълнително смъртта на между 30 000 и 50 000 деца в Субсахарска Африка. Международният научноизследователски
институт за политика за храните (IFPRI/МНИИПХ) прогнозира, че недохранването сред децата в Субсахарска Африка ще
нарасне от една пета през 2005 г. на една четвърт през 2020 г.
Бедните жени – глави на семейства, селскостопански работнички, работнички във фабрики, неофициални доставчици на
услуги, вътрешноразселени лица (IDP/ВРЛ), както и бежанците – живеещи в условия на война, са най-уязвими на сътресения.
Проучване на UNRISD 44 посочва, че жените – глави на семейства, увеличават заетостта си и имат по-малко време за почивка
и за да се грижат за здравето на семейството и за болните.
Obiageli Ezekwesili, вице президент на Световната банка за региона на Африка, заяви през месец май 2009 г., че „глобалната
икономическа криза ще намали драстично индивидуалните доходи на африканските жени, както и бюджетите, които те
управляват от името на своите домакинства, като това ще има особено вредни последствия за момичетата [. . .] Бедността
44
UNRISD 2006 г.
94

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Нестабилни африкански държави, засегнати тежко от глобалната финансова криза
е с женски облик и глобалният икономически спад ще има значително въздействие върху жените, тъй като повечето от тях
губят работата си и са принудени да управляват свиващите се приходи на домакинството“ 45 . Проучване на Световната банка
вече показва спад на доходите на домакинствата в Уганда и спад на доходите от селско стопанство в Мадагаскар, където
най-напред момичетата ще бъдат спрени от училище. Ezekwesili също така отбелязва, че „кризата в Африка оставя на жените
все по-малък избор за работа. В много от експортно ориентираните промишлени сектори [. . .] жените, а не мъжете в цяла
Африка губят работата си, поради кризата. Намаляващите парични преводи и ограничаването на микрофинансирането
ограничават и средствата, с които жените разполагат, за да управляват своите домакинства“.
Глобалният срив в търсенето доведе до загуба на работни места в много промишлени сектори. AfDB (2009c) съобщава,
че в Субсахарска Африка след кризата ще се появят 27 милиона нови бедни, още 28 милиона уязвими работни места,
основно в минното дело, но също и в производството, както и 3 милиона безработни. Последните оценки сочат значително
намаляване на работното време, което принуждава работниците да преминават към дейности с по-ниска продуктивност
или към сивия сектор, характеризиращ се с висока степен на безработица и несигурност на доходите 46 .
Стратегии за преодоляване на ниво домакинство – Прякото въздействие върху домакинствата също зависи от наличието
на имущество, диверсификацията на доходите, спестяванията и местните мрежи за сигурност, като например погребалните
асоциации. Промените в цените засягат както производителите, така и потребителите. По-ниското глобално търсене на
стоки води до намаляване на цените и до понижаване на доходите на производителите. Ценовият спад е благоприятен за
потребителите, но за съжаление разпространението на това намаление не винаги е цялостно и достигането му до крайните
потребители отнема дълго време 47 . Покачването на цените на храните е много голямо и с времето ще застраши осигуряването
на прехраната и ще намали разходите на бедните, несвързани с храни, например за образование и здравеопазване.
Комбинацията от имуществени и осигурителни механизми формира стратегиите на домакинствата за преодоляване на кризата
в нестабилните държави. Вероятно е семействата да започнат да продават имущество, за да преодолеят кризата, да спират
децата от училище, да намаляват разходите си за здравеопазване, да ограничават разходите си за храна, като преминават
към продукти с по-ниско качество и по-малко калории. Това положение поражда омагьосан кръг, който подкопава шансовете
на по-младото поколение да се избави от бедността. В действителност съществува възможност децата да не се върнат на
училище след края на кризата или да не успеят да наваксат пропуските си в обучението, поради тяхното отсъствие в училище.
Намалената консумация на храна сред децата може да доведе до необратими последици (каре 6.3) 48 .
Каре 6.3: Неблагоприятни сътресения и социална защита – каква е ролята на
формалните и неформалните финансови институции?
От Abena D. Oduro, Катедра по икономика към Университета в Гана
Обективните показатели за риска в Африка включват непостоянството на валежите, сезонността на цените
на реколтата и съотношението на домакинства без достъп до чиста питейна вода и безопасна канализация.
Разпространението на сътресения, съобщавани от самите домакинства, е друг показател за обхвата
и естеството на риска и сътресенията, пред които са изправени домакинствата в Африка. Например,
в Танзания около две трети от селските домакинства, проучени в Килиманджаро и Рувума са съобщили
за сътресения, които са засегнали тяхното препитание за период от пет години (Sango et al., 2007 г.).
Съществува тенденция домакинствата да бъдат засегнати от повече от едно сътресение. В Тема, голям градски район
в Гана, мнозинството от домакинствата са съобщили за едно или две сътресения за период от две години. Този извод
контрастира със ситуацията в Буилса, предимно селски район, където повече от половината от домакинствата
са съобщили за над четири сътресения за период от две години. Настоящата глобална криза и нейното въздействие
върху африканските икономики добавя допълнителен риск и несигурност за общностите и домакинствата, вече
изложени на риск.
Неблагоприятните сътресения имат както краткосрочно, така и дългосрочно въздействие. Например, записването
за училище както на момчета, така и на момичета в Кот д’Ивоар е спаднало след едно неблагоприятно
климатично сътресение. Недохранването сред децата в областите, подложени на сътресение, се е увеличило
(Jensen, 2000 г.). 49
Спадът на инвестициите в образованието и здравето на децата след едно сътресение може да има дълготрайни
негативни последствия. Спадът в потреблението означава, че някои домакинства или лица могат да обеднеят
допълнително или ако вече са бедни, да останат такива. В някои държави броят на преходните бедни, които
обедняват или се избавят от бедност, може да е значителен.
45
Световна банка 2009d.
46
Световна банка 2009а.
47
ODI 2009b.
48
Световна банка 2009b.
49
Strauss-Kahn 2009 г.
95
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 6
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
В отговор на неблагоприятно сътресение домакинствата балансират с намаляване на потреблението и имуществото.
Домакинствата използват голямо разнообразие от мерки, за да управляват риска и да реагират на неблагоприятни
сътресения. Тези механизми за преодоляване до голяма степен зависят от семейството (като единица и в по-разширен
план) и от други мрежи и самостоятелно обезпечаване (например, продажба на имущество). Прибягването
до обществена социална защита и до формални инструменти за кредитиране и застраховане е ограничено.
Преобладаването на неформални финансови договорености може да се обясни с предлагането и търсенето.
Географското покритие на банките и останалите формални финансови институции е ограничено. Селските
и отдалечените общности не получават задоволително обслужване от тези институции. Програмите
за микрофинансиране имат много по-широко покритие. Малко вероятно е формалните финансови институции
да разширят обхвата си в селската икономика, докато не започнат да разглеждат адекватно неблагоприятния
избор и моралния риск. Търсенето на неофициално кредитиране и застраховане продължава, защото разходите
за транзакции за неофициални заеми са по-ниски от тези за официални заеми. Разходът за просрочване на един
неофициален заем може да е по-нисък от този за официален заем. В една високорискова среда това може да
прехвърли търсенето на кредити и застраховки към сивия сектор. Пример за неформални финансови институции
са погребалните асоциации и непрекъснато менящите се спестовни и кредитни асоциации, чието предназначение
не е да осигуряват застраховка срещу неблагоприятни сътресения.
Емпиричните доказателства говорят, че домакинствата не могат да се презастраховат изцяло срещу риск.
Споразуменията за споделяне на риска по-скоро осигуряват застраховка срещу идиосинкратични сътресения,
отколкото срещу ковариационни сътресения. Например, погребалните асоциации обичайно предлагат застраховане
срещу идиосинкратични сътресения. Но за бедните е по-вероятно да останат извън обхвата на подобни
договорености. 50
Високият риск на африканските икономики и доказателствата, че домакинствата не могат да защитят потреблението,
ако бъдат засегнати от неблагоприятни сътресения, предполагат, че трябва да има голямо търсене на застраховки.
Едно проучване на селските домакинства в Танзания достига до извода, че съществува търсене за застраховане
срещу колебанията на цени и сътресенията, свързани с валежите. Желанието да се плаща за застраховка зависи от
наличието на пари в брой за плащане на застраховката (Sarris et al., 2007 г.).
4.2 РИСК ОТ ПОЛИТИЧЕСКА НЕСТАБИЛНОСТ И АКТИВИЗИРАНЕ НА КОНФЛИКТИ
Нестабилността на държавните институции притъпява политическите процеси за държавен капацитет и очакванията
на гражданите за постигане на равновесие. Глобалната финансова и икономическа криза застрашава допълнително
шансовете за постигане на подобно равновесие в нестабилните държави от Субсахарска Африка. Въоръженият конфликт
е възможен резултат от разминаването между възможностите на държавата и очакванията на гражданите. Тази тревога
беше огласена от Dominique Strauss Kahn, управляващ директор на МВФ, който твърди, че по отношение на държавите
с ниски доходи „ние не се интересуваме от растежа, заради самия растеж, ние също така желаем да запазим мира и да
предотвратим войната. В действителност през последното десетилетие, когато държавите с ниски доходи се справяха
добре, разпространението на военни действия намаля значително. Големият страх е, че тази тенденция може да се обърне
в обратна посока 51 ”.
Miguel et al. (2004 г.) анализират детерминантите на гражданската война в 41 африкански държави, които показват,
че намаляването на икономическия растеж с 5 % увеличава наполовина риска от конфликт. Brückner и Ciccone (2007 г.)
достигат до извода, че сривът в цената на една експортна стока увеличава вероятността от въоръжен конфликт. Ciccone
(2008 г.) показва, че предизвиканият от суши спад в доходите, води до подобен ефект.
Този трагичен резултат от кризата в нестабилните държави от Субсахарска Африка увеличава човешките и социалните
последици от глобалната финансова и икономическа криза. Държавите от Субсахарска Африка не трябва да страдат
в по-висока степен, поради дадено значимо макроикономическо сътресение, отколкото останалите държави в региона,
защото последствията могат да бъдат много по-сериозни, поради техните ограничени възможности за адекватни политически
реакции спрямо сътресенията. Ето защо предпазването на нестабилните държави от отрицателното въздействие на кризата
следва да се поставя високо в йерархията на приоритетите на донорите.
50
Вж. Harrower и Hoddinnot, 2005 г., Hoogeveen, 2003 г. и de Weerdt, 2009 г.; споразуменията за споделяне на риска осигуряват по-скоро частична,
отколкото пълна застраховка. Вноските могат да не са достатъчно високи, за да покрият пълните разходи във връзка със сътресението. Домакинствата
нямат склонност към цялостно застраховане срещу ковариационни рискове (Harrower и Hoddinnot, 2005 г.; Hoogeveen 2003 г.). Движението на
домакинствата, които обедняват или се избавят от бедност в течение на времето, говори за липса на или слабост при механизмите за управление
на риска, които могат адекватно да защитят домакинствата от обедняване в случай на сътресения.
51
Strauss-Kahn 2009 г.
96

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Държавно изграждане и социално сближаване
ГЛАВА 7
ДЪРЖАВНО ИЗГРАЖДАНЕ И СОЦИАЛНО СБЛИЖАВАНЕ
Държавното изграждане се превърна във водещ приоритет за общността, занимаваща се
с международно развитие. Днес почти всеки основен донор определя държавното изграждане
като една от своите основни цели, особено в нестабилните държави 1 . Растящият консенсус
относно необходимостта от широкообхватни ангажименти в нестабилните държави съвпада
с признаването, в ерата след Вашингтонския консенсус, на решаващата роля на държавните
институции за процеса на развитие. Както Комисията за Африка отбелязва в своя доклад за 2005 г.,
институциите имат решаваща роля за насърчаване на развитието, а държавите са основната
движеща сила за реализиране на преобразованията, необходими за постигане на Целите за
развитие на хилядолетието и за запазване на постигнатото. Международната общност освен това
е ангажирана с повече от една краткосрочна цел в нестабилните държави; тези цели се постигат
като институционалният контекст се приема за даденост. Но както се посочва в Принципите
на ОИСР, „дългосрочната концепция за международния ангажимент в нестабилните държави
е свързана с предоставяне на помощи на националните реформатори за изграждане на ефективни,
легитимни и устойчиви държавни институции“ 2 .
Международната общност, обаче, следва да има реалистични очаквания по отношение на степента, до която този вътрешен
процес може да бъде повлиян. Предоставянето на подкрепа за укрепване на държавните институции не е само техническо
усилие. Държавното изграждане е процес, който изисква създаване на чувство за гражданство, и той включва колективни
ценности, очаквания и разбирания, свързвани с държавата от отделните индивиди, гражданското общество и общностите.
Освен това, формирането на отзивчиви, способни и надеждни държавни институции изисква насърчаване на капацитета
за събиране на данъци и на механизмите за консултации от типа „отдолу-нагоре“.
Формирането на ефективни и стабилни държави в Европа е отнело векове и този процес е бил тясно свързан с международното
благосъстояние (Глава 3). Не съществуват значителни основания в подкрепа на идеята, че нестабилните държави могат
да бъдат трансформирани в кратки срокове така, че да заприличат на идеала на Вебер. В действителност в много от
държавите в Африка нестабилността е резултат от колониалните правила, които са се опитвали да установят държавите
по западния модел чрез налагане на правила за териториалност и контрол. Важно предизвикателство за държавното
изграждане на континента е институционализирането на чувството за обща идентичност и развитието на устойчиви
формални структури – без да се използва за пример стилизираният модел на държавно изграждане в Европа, който
може да подкрепи в незначителна степен усилията на населението и управниците в Африка за изграждане на ефективни
и легитимни държави.
1. ВРЪЩАНЕ НА ДЪРЖАВАТА В ЦЕНТЪРА НА ВНИМАНИЕТО
Като основен въпрос се поставя преустройството на формалните и неформалните основи на
държавата с цел създаването на държави, които са по-легитимни и представителни, и които служат
в полза на обществото, а не на ограничените интереси на онези, които са на власт. Това е едно
наистина дългосрочно начинание. Преначертаването на постигнатите съгласия и договорености,
които укрепват системата на управление и обединяват държавата и обществото в едно, изисква
достигане до центъра на старите управленски структури и фундаменталното им изменение. Това
ще е изключително трудно и деликатно, особено като се има предвид, че реално движещата сила
на държавното изграждане, особено в постконфликтни ситуации, неминуемо е свързана по-скоро
с преговори и компромис, отколкото с фундаментално преобразуване.
Държавното изграждане е ендогенен процес, който международната общност може да подкрепи, но не и да ръководи. Според
най-простата формулировка държавното изграждане е свързано с усилията на националните участници (в определени
моменти с помощта на международните участници) да установят, реформират и укрепят държавните институции,
когато те са били сериозно подкопани или липсват 3 . С други думи, държавното изграждане се занимава с изграждане
на легитимността и създаване на възможности за държавните институции да предоставят на гражданите основни услуги:
сигурност, правосъдие и върховенство на закона, както и училища, здравеопазване, канализация, водоснабдяване – които
отговарят на техните очаквания.
1
Fritz и Rocha Menocal 2007 г.
2
ОИСР/КПР 2007 г.
3
Caplan 2005 г.
97
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 7
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Опитът при интервенциите за държавно изграждане показва, че и двете страни на спектъра от международни ангажименти
имат ограничени шансове за успех: нито минималният подход, който се концентрира само върху поддържане на мира,
нито всеобхватният опит за институционално инженерство могат да бъдат ефективни. Постепенният подход, основан на
реалистични очаквания за това, което международните ангажименти могат да постигнат, изглежда по-подходящ. Основният
критерий за интервенции за държавно изграждане следва да бъде предоставянето на равни възможности, избягването на
амбициозни планове за цялостно преструктуриране на държавните институции и на социалните договорености. И тъй като
държавното изграждане в основата си е политически процес, познаването на местния контекст и подход „отгоре-надолу“,
съобразен със стимулите, са особено значими за увеличаване на шансовете за успех на международните ангажименти.
2. СОЦИАЛНОТО СБЛИЖАВАНЕ И НЕМАТЕРИАЛНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА
ДЪРЖАВНОТО ИЗГРАЖДАНЕ
Концепцията за държавното изграждане се разви значително през последните години. През
деветдесетте години на миналия век акцентът беше поставен върху изграждането и укрепването
на формалните институции и на държавния капацитет. Напоследък, обаче, се наблюдава
изместване на акцента към идеята, че държавата не може да се разглежда в изолация и че връзките
между държава и общество са в центъра на процесите за държавно изграждане. Същността на
държавното изграждане, по-специално на „отзивчивото“ държавно изграждане 4 , започна да се
разбира като ефективен политически процес, при който гражданите и държавите се споразумяват
взаимно за своите искания, задължения и очаквания 5 . Ситуации на нестабилност са такива
ситуации, при които на практика не се прилага такъв ефективен процес. Слабостите на държавните
институции, например, също са свързани с механизмите за избор на власт, които понякога са
изкривени от етнически или религиозни връзки, слаб или липсващ контрол върху държавните
служители и липса на публично участие при вземането на политически решения. Това изместване
на акцента постави концепцията за легитимността – както като средство за създаване на държавен
капацитет, така и като крайна цел сама по себе си – в центъра на дневния ред относно държавното
изграждане.
И така, центърът на внимание се измести от подхода тип „отгоре-надолу“ за институционално укрепване (насочен върху
държавните участници и националните елити) към подхода тип „отдолу-нагоре“, който свързва държавата и обществото
(действайки посредством гражданското общество) 6 . Все още твърде често вниманието продължава да бъде насочено към
елита и към централните и формални институции (вж. каре 7.6) и това не позволява да се насърчи един по-всеобхватен
политически процес, като се обръща внимание само на националните измерения, а не на местните 7 . Освен това,
международната общност има склонност да се концентрира върху техническите аспекти на държавното изграждане
(като например, програми за обучение на членове на публичната администрация), защото те се приемат за ненатрапчиви
и аполитически.
Ако държавното изграждане не се отнася единствено до развитието на възможностите на държавните институции, а в по-общ
план касае процеса на договаряне между граждани, социални групи и държава, тясното концентриране върху техническите
аспекти на институционалното изграждане крие опасност от пренебрегване на движещите сили на политическия процес
за съгласуване на възможностите на държавата и социалните очаквания. Държавната нестабилност наистина е дълбоко
политически феномен, характеризиращ се с липса на ефективни политически процеси, които могат да приведат в равновесие
възможностите на държавата и социалните очаквания. Така че концентрирането единствено върху формалните аспекти,
едва ли е в състояние да възстанови ефективността на политическите процеси, които са залегнали в основата на социалния
договор. Намесата за изграждането на възможностите на държавните институции трябва да бъде подкрепена и допълнена
с действия, които вземат под внимание ролята на разбиранията и очакванията, на консултациите тип „отдолу-нагоре“ и на
степента, до която населението се чувства представлявано от обществените институции.
2.1 ОТЧИТАНЕ НА ВАЖНОСТТА НА „НЕМАТЕРИАЛНИТЕ“ ИЗМЕРЕНИЯ НА ДЪРЖАВНОТО
ИЗГРАЖДАНЕ
Международните ангажименти за държавно изграждане не могат да пренебрегнат социалните и културните елементи, които
подкрепят държавните институции. Представата за структурите на управление в една държава може да бъде значително
подобрена посредством анализ на това как историческият и културният контекст са оформили обществените възприятия
4
Whaites 2008 г.
5
ОИСР/КПР 2008 г.
6
Pouligny 2009 г.
7
Във връзка с предимствата на включването на участници на местно ниво вж. Kaplan (2009 г.), том 1Б.
98

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Държавно изграждане и социално сближаване
за това, кои са „властите“ и кои са съществуващите най-влиятелни неформални институции. Тези нематериални измерения
могат, например, да повлияят на политическите и правните реформи. Разделението на обществото на етнически, религиозни,
расистки и пространствени измерения може да засегне функционирането на електоралните процеси. По време на процеса
на преработване или изготвяне на конституция могат да се използват граждански образователни кампании и механизми
за дебатиране, които включват възгледите на населението, за да се осигури консенсус и да се изгради чувство на доверие
и подкрепа за конституцията. Колективните ценности, вярвания, възгледи и културни ценности също са важни елементи
от реформите за сигурност (каре 7.1).
Каре 7.1: Защо устойчивостта на местно ниво може да подобри сигурността
От Béatrice Pouligny, Университет в Джорджтаун
Социалните и културните елементи, които укрепват държавните институции и осигуряват тяхното функциониране,
са особено значими в ситуации на нестабилност. Конвенционалните гледни точки се нуждаят от разширяване,
за да се обхване многообразието от политически институции (формални и неформални) и култури, които могат
да подкрепят държавната устойчивост и процесите на държавно изграждане.
Сериозно отчитане на местните възгледи и позиции по въпросите на сигурността в нестабилни
контексти
Техническият обект на интерес спрямо институционалните реформи насочва подкрепата към симптомите на
проблема, а не към причините. Експертите имат склонност да възпроизвеждат технически решения и да разчитат
на „шаблонни стратегии“, които не са в състояние да съчетаят цялостно разбиране на ситуациите на местно ниво
и дори са по-слабо информирани за местните норми и практики. Въпреки това, практическият опит показва,
че реформите и политиките в сектора на сигурността са обречени на провал, ако те не съчетаят „нематериалните“
измерения, които определят начина на възприемане на въпросите, свързани със сигурността, и могат да бъдат
разгледани в определен контекст.
Например, един от най-належащите въпроси в дневния ред на много „нестабилни“ държави е намаляването на
количеството леко стрелково и малокалибрено оръжие. Повечето проучвания показват важността на това въпросът
да се разглежда не само по отношение на предлагането, но и по отношение на търсенето, да се проучи защо
отделните лица или групи искат или желаят тези оръжия. Въпроси от рода на: „Защо хората притежават или купуват
малокалибрено оръжие?, Какви са политическите, икономическите и социалните функции на оръжията? и За какви
идеи (за насилие, сигурност, правораздаване, власт, самоличност, пол) говори това?“, са в центъра на вниманието.
Това изследване на мотивациите за придобиване на малокалибрено оръжие е свързано с работата на антрополози,
криминалисти, психолози, социолози и поведенчески икономисти. Тези видове подход подчертават факта, че от
гледна точка на обществото, разоръжаването е нещо повече от обикновено извеждане от употреба на оръжията
и улесняване на тяхното събиране. То е свързано също и с промяна на отношението.
Същото се отнася и за чувството на безопасност – един субективен процес. Оценките на проблемите, свързани със
сигурността, проблемите и нуждите, по принцип са много субективни. Когато това се извършва изключително през
филтъра на подобни донорски концепции от рода на човешка сигурност, съществува опасност особеностите на
местните разбирания за сигурност да бъдат подценени или игнорирани. Във всяка отделна държава различните
участници могат също да възприемат и определят своите проблеми, свързани със сигурността, по различни начини.
Те могат да бъдат повлияни от широка гама емоционални, социални и травматични в културно отношение събития
и загуби, както и от унищожените социални норми и кодекси на поведение. Пред това са изправени повечето лица
и общности в ситуации на нестабилност, често пъти характеризирани с насилие и непредвидимост на ежедневието.
В различните контексти на нестабилност, като например в Източно Конго (в Демократична република Конго),
микроанализът на местните разбирания за несигурност също може да спомогне за предотвратяване на насилието
срещу цивилни и за защита на местното население, което представлява растяща тревога за международната
общност.
Нестабилността не означава вакуум: общностните механизми за управление на заплахите за сигурността
раздават правосъдие и улесняват реинтеграцията
В много случаи институциите са унищожени, нефункциониращи, нелегитимни или и трите заедно. Инфраструктурата
е унищожена. Съществува незначителен човешки потенциал и много малко на брой квалифициран персонал.
Населението таи дълбоко недоверие и липса на вяра в държавата. При тези обстоятелства може да се породи
впечатлението за необходимост от започване наново на изграждането на държавния апарат и на нови институции
при условия, които понякога се описват като „истинска анархия“. Това обяснява честото позоваване на понятия като
„вакуум в сигурността“ или „правен вакуум“.
99
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 7
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
При все това, опитът показва отново и отново, че подобен вакуум не съществува, дори когато държавните
структури са напълно унищожени. В действителност по-голямата част от дейността по гарантиране на сигурността и
правораздаването в постконфликтните и в нестабилните държави се извършва не от държавната полиция и съдебна
власт, а от недържавни охранителни и правосъдни организации. Вземането под внимание на съществуващите
механизми позволява по-точно да се разберат нуждите на хората, както и пречките, възможностите и ресурсите
за (повторно) изграждане на функциониращи и градивни взаимоотношения държава/общество. Дори в ситуации,
описвани като анарх ия, като например в Сомалия или Източно Конго (ДРК), различни лица изпълняват отчасти
функциите, които се очакват да бъдат изпълнявани от държавата, макар и по един неправилен начин.
Общностните усилия за намаляване на заплахите за сигурността, създавани от разпространението на малокалибрени
оръжия – или за реинтегриране на бивши бойци и за възстановяване на доверието между тях и местните общности
– подчертава местните ценности и нематериалните елементи на местните култури за изграждане на стабилни
институции. В Мозамбик и Северна Уганда традиционните ритуали спомагат за реинтегрирането на бивши деца
войници. Тези действия говорят за успеха на стратегиите, които са дълбоко вкоренени в социалния и културния
контекст, и които вземат под внимание субективните и психиатричните измерения на реинтеграцията.
• Ритуалите спомагат за преобразуването на световните възгледи и позволяват на хората да осъзнаят по-мащабния
конфликт. Когато световните възгледи не постигат успех, ритуалите могат да създадат нови начини на мислене и да
променят драматично начина, по който хората възприемат света. Те също така могат да намалят разрушителното
действие на конфликтите, като поставят в нова рамка наболелите въпроси и позволят на хората да подходят
към проблемите по нов начин.
• Тези системи (често определяни като „традиционни“ и „неформални“) също представляват по-обширни форми
на управление, които се простират отвъд разрешаването на спорове. Техните лидери и ръководители също така
могат да участват в ежедневното функциониране на селото или общността. Макар тези системи да са сериозно
засегнати и променени в резултат на насилие, съществува по-голяма вероятност да останат невредими именно
те, а не формалните такива.
• Специфичен принос на тези системи е насърчаването на социално доверие и общностна реинтеграция, особено
след преживяно насилие. Те почти неизменно се основават на представи, свързани с реда и общността – основният
въпрос е благосъстоянието на общността, а не просто това на жертвата.
Тези системи, обаче, могат да имат и недостатъци и да крият опасности, особено за човешките права, равенството
между половете и правата на непълнолетните. Така че традиционните и неформалните механизми трябва да
бъдат подложени на подробна и контекстуализирана оценка по отношение на ограничения, които могат да бъдат
наблюдавани в различен контекст: подкопаването и потенциалното изкривяване на традиционни правомощия
и норми; опасността от злоупотреба с власт и модели на доминиране; опасността от политическа манипулация;
въпроса за легитимността и ефективността на системата; ограничената приложимост в регионите/етническите
групи. По принцип се смята, че местните участници от гражданското общество могат да се справят най-добре с
тези ограничения, тъй като те могат да поощрят и подкрепят приспособяването към системи, които непрекъснато
се изменят и се променят във времето.
Накратко казано, за донорите и международните агенции и особено за ЕС абсолютен приоритет следва да бъде
задълбочаването на запознаването с начина, по който населението реагира на своите ежедневни проблеми,
свързани със сигурността, в случаите, когато държавната системата е слаба или когато самите държави са причина
за проблемите.
2.2 ОТЧИТАНЕ НА ВАЖНОСТТА НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО
Усилията за държавно изграждане са обречени на провал, ако при укрепването на институционалните капацитети не бъде
възстановена легитимността на държавата. Легитимността има различни източници и се променя във времето по начини,
които не позволяват на външните участници да я осмислят изцяло. Понякога, когато държавата е нелегитимна, недържавните
институции запазват легитимността си и социалната им роля се признава от местното население. Поради това, ако се отделя
твърде голямо внимание на държавата, се рискува да бъдат пренебрегнати важни участници извън границите на държавните
институции.
Един от начините за създаване на доверие и увеличаване на държавната легитимност е като се премине отвъд идеята за
самата държава и се започне да се мисли за държавното изграждане като начин за намеса във взаимоотношенията между
държавата и недържавните участници. Макар изграждането на капацитет за централните държавни институции да е важно,
от решаващо значение е също да се подкрепя капацитетът на гражданското общество, за да осигурява проверки и да играе
балансираща роля за държавата, да наблюдава нейните действия и да я държи отговорна за нейните политики.
100

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Държавно изграждане и социално сближаване
Предизвикателството се състои в това да се избегне подценяването на позицията на държавата, като се избегне
конкуренцията между недържавните и държавните участници – и да не се забравя фактът, че държавното изграждане
може да отслаби други източници на власт и по този начин да подкопае протичането на процеса.
2.3 НАСЪРЧАВАНЕ НА ЧУВСТВО ЗА КОЛЕКТИВНО ГРАЖДАНСТВО И ПОДКРЕПА
ЗА МЕХАНИЗМИ НА ОТЧЕТНОСТ
Насърчаването на социалното сближаване и използването на формални институции, които поощряват включването,
са важни нематериални измерения на държавното изграждане. Следва да се вземат под внимание мерки, които не само
обединяват хората от различни слоеве в нестабилните държави на национално ниво, но и които използват преимуществата
за сближаване на местно поддържавно ниво. По-успелите африкански държави наложиха свързана политическа география
и достигнаха до своите народи с посланието за общата история, с което създадоха чувство за обща идентичност и цел.
Например, в Ботсвана социалното сближаване вероятно подтикна елита да се разпорежда внимателно с ценните диамантени
активи на държавата в името на цялото население и по този начин избегна прокобата, обхванала почти всички африкански
държави с подобно наследство 8 . Тези други африкански държави не разполагат с географските и историческите предимства
на Ботсвана, а непрестанната грабителска политика, доминирана от елита, допълнително затруднява цялостните процеси
на държавно изграждане.
Когато държавната нестабилност е свързана с манипулирането на фрагментиране във връзка с етнос, география или
природни ресурси, ефективен и устойчив начин за изграждане на единство е насочването към институционализиране на
сътрудничеството между групите и намаляване на хоризонталното неравенство. Консоциалното правителство на Бурунди,
например, предлага разнообразие от възможности за създаване на коалиции и за намаляване на напрежението чрез
понижаване или елиминиране на реални или слабо доловими неравновесия в представителството на групите в кабинета,
сред държавните служители, законодателната власт и армията. В този дух подкрепата за реформи за разпределение на
приходите от природни ресурси по честен и прозрачен начин – и за подобряване на безпристрастността при разпределението
на социалните разходи – би разсеяла част от потенциалните конфликти в разделените общества. Международните
участници също могат да дадат важен принос за системите за подкрепа и финансиране по отношение на наблюдението
на разпределението и управлението на публичните приходи и разходи.
Отбелязването на различията на всяка група при опитите за изграждане на „нация от нации“ има по-големи шансове за
успех, отколкото опитите да се изгради държава на основата на „отричане на социални идентичности“ – тоест „нация
противопоставена на идентичностите 9 “. Насърчаването на силно чувство за групова принадлежност чрез различни
образователни, спортни и културни програми може да поощри допълнителни културни идентичности, които укрепват
националните връзки, като при този процес се свеждат до минимум междугруповите несъгласия. Южна Африка, например,
използва креативно спорта още от края на ерата на апартейда с цел обединяване на разнородната нация. Програмите за
излекуване на гноящите дълги години междугрупови рани, от рода на Комисията за достигане до истината и помиряване
в Южна Африка и програмите за помиряване в Бурунди, се оказаха ценни за много държави.
В други случаи държавната нестабилност не е свързана в значителна степен с разделението на населението или с неговото
манипулиране, а основните пречки за социалната стабилност и за предоставянето на обществени услуги по-скоро се дължат
на определена конфигурация в държавата, която скрива конкуренцията между клановете или която обслужва интересите на
„класовата държава 10 “, мощният елит, който доминира на ключови позиции в държавната бюрокрация, политическите партии
и икономическите позиции. Етническата и културната еднородност в Сомалия, например, не предотврати конфликтите
между клановете 11 . В Демократична република Конго, въпреки нейния разнороден етнически състав, политическата класа
се състои от 150 до 200 семейства, които участват във всички политически формирования 12 . Дори в държави, където
конфликтите обикновено се тълкуват като резултат от манипулиране на социално-етнически идентичности, като например
в Бурунди, тези социални различия се припокриват с тези на клановете, с регионалното и класовото разделение 13 .
Когато държавното изграждане е затруднено от обслужващата самата себе си политическа класа и от ограниченото желание
за сътрудничество, международната подкрепа за нематериалните измерения на държавното изграждане може да включва
създаването на дискусионни пространства, където да се даде гласност на групи на гражданското общество и застъпнически
групи, които да могат да обменят информация и да задвижват социално-политическите преустройства. Но в съответствие
с Принципа на ОИСР/КПР за добра международна намеса в нестабилни държави и ситуации на нестабилност „не вреди“,
външните участници следва да сведат до минимум риска от излагане на своите партньори на опасност. Този подход следва
да бъде допълнен чрез търсене на центрове за контакт в държавните институции.
8
Kaplan 2008 г.
9
Cahen 2005 г.
10
Keller 1991 г.
11
Mengisteab и Daddieh 1999 г.
12
GTZ 2008 г.
13
Brachet и Wolpe 2005 г.
101
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 7
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Реформите следва да бъдат постепенни и нарастващи по начин, който не застрашава нестабилните социални връзки
в обществото. Усилията следва да се насочат към създаване на повторяем и самостоятелно устойчив процес на промяна,
който прониква през системата, засяга обществото и държавата на много нива и преустройва техните взаимоотношения
във времето. Подобен подход би внедрил държавността по-здраво в обществото и би държал елита отговорен в по-голяма
степен пред населението. Много по-вероятно е демокрацията да просъществува там, където тя бъде въведена устойчиво
и постигне напредък в различни посоки; прибързаните опити за провеждане на избори в кратки срокове, дори и финансирани
щедро от международната общност (като случая в Демократична република Конго през 2008 г.), по-скоро биха разцепили
едно нестабилно общество, отколкото да подобрят значително управлението, особено в краткосрочен план.
3. НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ЗАДЪЛБОЧЕНО ПОЗНАВАНЕ НА МЕСТНИЯ КОНТЕКСТ
Държавите трябва да вземат под внимание своите ресурси и институционални модели и да въведат
политически и икономически структури и процеси, които отразяват историята, сложността
и особеностите на тяхното население и околна среда. Доста от постколониалните режими обърнаха
поглед навън за намиране на модели за управление и ресурси и по време на този процес станаха
зависими от чуждестранната помощ и ефективното гарантиране, че техните вътрешни устои винаги
ще са твърде нестабилни, за да се уповават на тях.
Това не означава, че конвенционалните западни политически модели са неуместни за незападните общества – а означава,
че тези модели трябва да бъдат адаптирани, за да се съобразят с местните политически, икономически и обществени традиции
и условия. Целта не трябва да бъде изграждане на централизирани държави със закони в западен стил и демокрация,
определена единствено чрез редовни избори. Вместо това целта трябва да бъде насърчаване на способни, приобщаващи,
отворени за дискусия, отзивчиви и отговорни правителства. Ботсвана, например, е основала своите политически системи
на една традиционна парадигма, която се възползва от широко приети норми на управление.
Много е важно ударението да бъде поставено върху търсене на уместни вътрешни решения за проблемите на управлението,
земята и управлението на ресурсите и за трансфера на познания, ако целта е в действителност държавите да станат легитимни
и отговорни. Сигурно е, че нито едно общество, което се е развило успешно, не е зависело в такава значителна степен от
чуждестранни ресурси, чуждестранни политически модели, чужди езици и чуждестранни закони както нестабилните
държави по принцип зависят днес 14 .
Донорите следва да инвестират повече в опознаване на местните общества и диагностициране на политическите
предизвикателства, пред които те са изправени. Глобализационните модели вероятно са променили традиционните
структури в нестабилните държави, които вече не могат да се приемат за такива, каквито са били в миналото. Еволюцията
на държавните и недържавните институции е постоянна и нелинейна, което създава допълнителни предизвикателства
за тези, които желаят да се свържат с тях. Изграждането на местен капацитет за проучване на „човешката география“ на
държавите и за анализиране на различните видове социално-културен контекст е особено важно – както вече забелязаха
някои донори. (Министерството на сътрудничеството и развитието на Нидерландия финансира местни организации,
извършващи социално значими проучвания в 9 държави от развиващия се свят; Фондация „Hewlett“ осигурява дългосрочна
подкрепа за 24 мозъчни тръста в 11 африкански държави).
Агенциите за помощи следва да положат по-големи усилия и да отделят повече ресурси за по-задълбочено разбиране
и диагностициране на социално-политическите и институционалните недостатъци, които тормозят нестабилните държави
(каре 7.2). Упълномощаването за извършване на по-обширни социални и политически проучвания не би било особено скъпо
и ще донесе значителни дивиденти за развитието на международните и местните политики, изготвени внимателно с цел
разглеждане на неизбежните сложни проблеми в нестабилните държави. Диагностицирането на социалните и политическите
условия е наистина необходимо, за да се разбере какво е нужно и да се идентифицират входните звена и областите за
взаимодействие с държавните институции. Ценен принос за капацитета на ЕС при определяне на фините настройки на
модалностите на интервенциите може да даде процеса на управление и скрининг на персонала на ЕС, свързан с нестабилните
държави, на основата на периодични оценявания, механизми за насърчаване на диалога между специалисти в различни
области (в хуманитарна подкрепа, в сътрудничество за развитие, външна политика, дипломация) и специализиране
в конкретни региони, държави или сектори.
14
Kaplan 2009 г.
102

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Държавно изграждане и социално сближаване
Каре 7.2: Сомалия и Сомалиленд
От Seth Kaplan, управляващ партньор, Alpha International Consulting, Ltd.
Сомалия и отцепилата се от нея територия на Сомалиленд предлагат един от най-добрите контрасти между държавно
изграждане, използващо внесени институционални устои, и държавно изграждане, използващо местни такива.
От разпадането на сомалийската държава през 1991 г. досега международната общност се е опитала поне 15 пъти
да я възстанови по модела „отгоре-надолу“ – и 15 пъти се е проваляла. Изолирани от политическите реалности
в държавата, агенциите за помощи, посолствата и многостранните организации многократно разчитаха погрешно
политическите процеси в държавата като й наложиха „прозаични, нестратегически, шаблонни политически реакции,
не особено свързани със сомалийския контекст и без да се вземе под внимание посланието на сомалийската страна“.
В резултат „сомалийците, които се опитват да освободят своята държава от тази смъртоносна и продължителна
криза, трябва да сторят това въпреки, а не заради участието на международната общност 15 ”.
За разлика от това Сомалиленд, област в Северозападна Сомалия, която обяви независимост през 1991 г.,
изгради своите държавни институции като възприе подход тип „отдолу-нагоре“, който използва предимствата
на дългогодишните и всеобщо приети кланови структури. Днес тя е най-демократичната държава в региона
и е достатъчно стабилна и просперираща, за да привлича мигранти от целия Африкански рог. Сомалиленд дължи
успеха си отчасти на факта, че тя не е получавала значителна външна помощ, което я е накарало да разчита
на своите собствени ресурси, възможности и институции. (Някои застъпници на независимостта на Сомалиленд
в действителност се страхуват, че увеличаването на чуждестранната помощ би имало отрицателно въздействие).
Няколко други части на Сомалия, като например Пунтленд, също създадоха свои собствени местни администрации,
на основата на кланови структури. Въпреки това международната общност отказва да признае Сомалиленд
и продължава сизифовските си усилия за изграждане на централизирана сомалийска държава.
Това, което политологът Ken Menkhaus заявява по отношение на Сомалия, се отнася за много други провалени
и нестабилни държави: „Тези екстензивни и интензивни [неформални] механизми [на самоуправление] […]
са практически невидими за външни наблюдатели, чиято основна грижа често е свързана с единствената структура,
която в действителност осигурява в най-ниска степен върховенство на закона в Сомалия – централната държава. . .
Сред външните участници традиционно се приема, че отзивчивата и ефективна държава е изключително важно
предварително условие за развитие, твърдение, залегнало в практически всяка стратегия за развитие на Световната
банка и ООН. За много сомалийци държавата е инструмент за акумулиране и доминиране, обогатяване и овластяване
на онези лица, които я контролират и експлоатират и тормозят останалата част от населението. В резултат на тези
различни възприятия за държавата често външните и националните участници говорят без да се изслушват 16 ”.
Едно от възможните средства за изравняване на местните капацитети и институции и за подобряване на управлението
е насочването на вниманието върху изграждането на местни правителства и привързването им възможно най-близко до
техните общности. Местните правителства със сигурност не са идеални, но прехвърлянето на правителствените функции
към села, градове и градски райони на големите градове може да използва взаимодействието лице в лице и да насърчи
по-прозрачни и отговорни форми на управление. Централните правителства могат да осигурят стабилна валута, да насърчат
разширяването на стоковия пазар, да изградят междуградски транспортни връзки и да определят основни банкови, правни,
здравни и образователни стандарти. Но на местните правителства се пада задачата да осигуряват услугите, които основно
засягат ежедневно семействата и малките предприятия. Правителствените органи на по-ниско ниво предоставят, например,
повечето от образователните услуги, здравните услуги и услугите по строителство на пътища.
Това не означава, че подкрепата за децентрализацията винаги има за резултат по-ефективни и отзивчиви правителства.
Всъщност, местните администрации могат да бъдат изложени на опити за присвояване на власт и ресурси от страна
на местния елит и печалбари. Децентрализацията е съвместима с цялостното държавно изграждане само дотолкова,
доколкото тя осигурява междуправителствени проверки и балансиране, насърчава общественото мнение и свързва
отговорностите на местните правителства с необходимата степен автономия за вземане на решения и достатъчно човешки
и финансови ресурси.
Така че донорите следва да подкрепят процесите на децентрализация въз основа на структуриране на мненията, социално
вграждане и координирани задължения и средства на местните държавни институции. Това може да намали риска от
обсебване от страна на елита, да подобри отчетността и да играе ролята на алтернативни неформални институции и органи,
алтернативни и успоредни на държавните функции. Руанда представлява положителен пример за децентрализиран
подход на управление на предоставянето на услуги, който използва традиционни концепции и институции за държавното
15
Menkhaus 2008, p. 9.
16
Menkhaus, 2007 г., стр. 87.
103
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 7
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
функциониране (каре 7.3). Необходимостта от намиране на механизми за управление, залегнали в обществото, говори,
че ролята на местното спрямо националното правителство зависи също от „историята“ на държавата. За различните
държави не може да се приложи едно универсално решение.
Каре 7.3: Африкански модел на управление
От Jesse McConnell, Reform Development Consulting
Две общи предизвикателства за доброто управление в Африка са често пъти разнородния състав на гражданите,
които трябва да бъдат управлявани, и ограниченията в капацитета на държавните служители за предоставяне на
местно управление. Руанда е пример за уникален африкански модел на управление, ориентиран към предоставянето
на услуги и основан на отчетност – способен да се справи с много от предизвикателствата. Imihigo, концепция, която
присъства от векове в културата на Руанда, до голяма степен наподобява договор за изпълнение. Концепцията се
развива като идея за обществен ангажимент от видни военни лидери към техния крал за постигане на конкретна
цел, като например покоряване на враг или завземане на територия. Постигането на поставената цел предоставяло
достъп до престижна награда и признание за постижението.
Тази идея се модернизира и институционализира в политическата система. Кметовете поемат ежегодни обществени
ангажименти пред президента за постигане на конкретни цели, определени в националния план за развитие
и локализирани в плановете за регионално развитие. С други думи, модерната концепция Imihigo представлява
функция на правителствения приоритет за отчетност чрез доставяне на услуги, насочени към хората, за постигане на
бързо обществено развитие. Целите се определят посредством консултации на местно ниво от кметовете и членовете
на тяхната общност – и се разпространяват в цялата държава, като при този процес допринасят за засилване на
прозрачността и отчетността. След годишния национален форум следват Imihigo заседания за тримесечие на
регионално ниво, на които кметовете представят на членовете на общността и на представителите на националното
правителство постигнатия напредък и преодолените предизвикателства в преследване на техните цели.
Очевидна причина за успеха на инициативата е фактът, че тя мотивира държавните служители да работят поефективно.
Това се постига посредством:
• голямото обществено присъствие както на годишното начало, така и на представянията за всяко тримесечие
на Imihigos;
• разясняване на целите, които процесите внушават;
• по-значимото участие на общностите като бенефициенти и, следователно, като плановици на процеса
за идентифициране на нуждите и избора на съответни проекти;
• в действителност Imihigo е основана на традицията и ползва съществуващи знания.
След въвеждането й Imihigo засяга всяка група на обществото посредством ангажименти в правителствени отдели,
училища и дори семейства.
Някои нестабилни държави са разделени според идентичност, културни и езикови направления и техните различни региони
са слабо свързани, поради лоша инфраструктура, неблагоприятна политическа география и слаби административни
системи. Така че управляваните от местните модели на развитие могат да имат успех там, където държавно базираните
модели не успяват, особено ако постиженията бъдат разгледани във времето както хоризонтално във връзка с други
местоположения, така и вертикално във връзка с висши държавни органи (особено в големите държави, като например
Демократична република Конго). Това би гарантирало, че местните общности няма да бъдат превърнати в заложници на
нарушеното функциониране на дадено национално правителство. Насочването на помощи за тези области на възможности
би било по-ефективно в краткосрочен план и би насърчило постигането на подобрение и в други области посредством
съревнование за средства в средносрочен план.
Тъй като може да се окаже много трудно, невъзможно и понякога нежелателно да се сменя местната социална структура
и институции, важно е да се знае повече за условията, при които формалните и неформалните институции могат да бъдат
свързани по-добре 17 . Осъзнаването на необходимостта от институционално разнообразие – и дори многочисленост
(като държавата признава и, където е възможно интегрира, различни исторически традиции) – и практичното и гъвкаво
поведение на държавите при изграждането на правителства около възможности и институции, които вече съществуват
на местна почва, би трансформирало начина, по който донорите подхождат към държавното изграждане.
17
Jütting 2003 г.
104

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Държавно изграждане и социално сближаване
Местните неформални институции могат да направят много повече за държавното изграждане, но е необходимо да се
избегне възлагането на прекомерни очаквания към тях и да се избегнат „романтичните възгледи“ за тяхната роля. 18 Не всички
местни и неформални институции са добре управлявани или „по-добри“ от държавата. Например, местните неформални
институции могат да бъдат дискриминативни, особено по отношение на жените и по-младите членове на общността 19 .
Случаите на държави, намиращи се в различно положение на държавна нестабилност 20 (Зимбабве, Сиера Леоне
и Демократична република Конго), говорят, че подкрепата за алтернативни и традиционни форми на управление следва
да се оценява в контекста на отделните държави въз основа на тяхната потенциална интеграция с държавния орган и техния
капацитет за поддържане или подкопаване на държавната легитимност. Изводите от тези практически изследвания сочат,
че прагматичното и гъвкавото отношение могат да бъдат най-добрия начин за практическо прилагане на тези общи критерии
за подкрепа на институционалните реформи. Международният ангажимент може да допринесе за евентуални възможности
за реформи чрез идентифицирането и установяването на устойчиви отношения с реформаторски ориентирани участници
сред държавния елит, държавните служители, организациите на гражданското общество и професионалните асоциации
и институции за микрофинансиране.
Така че начинът да се продължи напред е посредством постепенен подход към държавно изграждане, добре интегриран
с местния контекст. Принципите на ОИСР препоръчват контекстът да се вземе за начална точка, за да се избегне налагането
на външно проектирани схеми. За международната общност това може да се окаже по-рисковано начинание, отколкото
техническия ангажимент – но с по-реални шансове за успех.
4. ВЗАИМНО ДОПЪЛВАНЕ МЕЖДУ ХУМАНИТАРНАТА ПОМОЩ
И ИНТЕРВЕНЦИИТЕ ЗА ДЪРЖАВНО ИЗГРАЖДАНЕ В ПОСТКОНФЛИКТНИ
СИТУАЦИИ
Едно от предизвикателствата за международните ангажименти при преходите след преодоляване
на конфликти е да се гарантира, че подкрепата за участници от гражданското общество насърчава
държавното изграждане и основните нужди на населението без да създава паралелни структури.
В много постконфликтни ситуации отделните участници от гражданското общество предоставят социални услуги. Твърде
бързото преминаване от хуманитарна помощ към подкрепа за бюджета на държавата може да остави много от тези
участници без ресурси, чрез които да продължат да предоставят тези социални услуги, а в същото време държавата да
не е готова да извършва тези функции. Преждевременното преминаване към държавно изграждане може да означава,
че хуманитарните нужди ще останат необслужени. В Южен Судан (каре 7.4) хуманитарните нужди бяха по-значителни
през петте години на преход, отколкото по време на конфликта. Ако държавата все още не е в състояние да предоставя
социални услуги, оттеглянето на подкрепата от местните доставчици оставя една хуманитарна празнина. Опазването на
хуманитарното пространство изисква подкрепата за държавното изграждане да се извършва като еднакво важен паралелен
процес на подкрепа за гражданското общество. С други думи, държавното изграждане не може да се извършва за сметка
на хуманитарните принципи.
Този подход е съвместим с необходимостта от засилване на държавната легитимност. На първо място, невъзможността на
една държава да обслужва хуманитарните си нужди може да подкопае нейната легитимност. На второ място, подкрепата за
организациите на гражданското общество може да спомогне за развитието на готови да откликват и приобщаващи държави.
При преходите след потушаване на конфликти много от политическите споразумения се договарят от елита, а гражданското
общество остава извън тях и не се включва в дискусията. Така че ангажирането с и подкрепата за институциите в рамките
на гражданското общество ще спомогне за засилване на легитимността и за изработване на по-устойчив социален
договор.
Донорската подкрепа за държави, засегнати от конфликти, трябва също така да преодолее подвеждащото съпоставяне
на различни инструменти за интервенция. Действията на ЕС могат да бъдат подкопани от погрешното схващане, че съществува
линейна прогресия от спешна ситуация, при която хуманитарната помощ е водещ инструмент за интервенция към ситуация,
при която съществува по-голяма стабилност – и сътрудничеството за развитие може да използва бюджетна подкрепа като
първичен инструмент за помощ (каре 7.4). В действителност международният ангажимент следва да осигури пространство,
където се използват едновременно хуманитарната помощ и сътрудничеството за развитие с еднаква значимост. И двата
инструмента могат да бъдат много ценни и следва да се използват с обща перспектива, макар да е възможно да се наложи
те да бъдат подобрени. Хуманитарната помощ, свързана с едногодишни рамки за изразходване, не може да отговори
адекватно на движещите сили на проточилите се кризи и на ниските нива на конфликт.
18
Pouligny 2009 г.
19
Икономическа комисия на ООН за Африка (UNECA) 2007 г.
20
GTZ 2008 г.
105
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 7
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Каре 7.4: Международен ангажимент в нестабилните държави: черпене на опит
от Южен Судан
От Sara Pantuliano, Overseas Development Institute
След подписването на Цялостното споразумение за мир през месец януари 2005 г. Судан беше включен като една
от деветте държави в пилотната програма на ОИСР/КПР за прилагане на Принципите за добра международна
намеса в нестабилните държави. На основата на Парижката декларация за ефективност на помощите от 2005 г. и на
Принципите на добро хуманитарно донорство от 2003 г., новите принципи имат за цел да разгледат сложността
и необходимостта от съгласувани международни действия в ситуации, свързани с въпроси на сигурността,
хуманитарната дейност и развитието. 21 Пилотната програма в Судан, ограничена до международна намеса в Южен
Судан, се концентрира върху три основни въпроса: механизми за координация на донорите, международна подкрепа
за държавно изграждане и международна подкрепа за изграждане на мира, като се набля специално на прилагането
на Цялостното споразумение за мир.
В Судан бяха изпробвани множество механизми за координиране на помощи както по време на, така и след
приключване на преговорите за мир. Те включват процеса на Съвместната мисия за оценка, многостранните донорски
фондове и съвместната донорска група в Джуба. Съвместната мисия за оценка (СМО) представлява цялостна оценка
на нуждите от оздравяване и преходно възстановяване по отношение на осем тематични клъстера, определени
за разглеждане през първите две години от преходния период на Цялостното споразумение за мир (2005-2011 г.).
Оценката, която продължи 15 месеца и беше съвместно ръководена от ПРООН/ГРООН и Световната банка, отбеляза
много активно участие на висши членове на двете основни воюващи партии, Партията на националния конгрес
(ПНК) и Народното движение/армия за освобождение на Судан (SPLM/A) и голям брой държави донори. СМО
беше определена като осигуряваща рамката за поддържане на стабилността и предлагаща дивидентите на мира
в подкрепа на споразумението за мир.
Оценката, доста скъпо и амбициозно начинание, произведе очаквания, че това ще бъде ръководния документ
и предложи механизми за неговото прилагане. 22 Тя изигра известна роля за обединяването на воюващите страни
около обща програма за възстановяване и се превърна в първия сериозен опит за приспособяване към новия
контекст. Тя, обаче, не послужи като ефективна рамка за действие. Бяха изразени резерви по отношение на липсата
на ясни приоритети и последователност в нейния оперативен план и по отношение на валидността на методите,
използвани за остойностяване и екстраполиране на нивата на необходимост 23 , както и нейния неадекватен фокус по
отношение на сигурността и омиротворяването 24 . Най-големите ограничения, обаче, бяха свързани с ограничената
собственост на оценката от страна на националните участници и нейната нарастваща неуместност в условията на
един бързо променящ се контекст след появата на ново правителство и структури за сигурност. Съвместната мисия
за оценка сгреши в опита си да осигури схема за международна намеса, а не динамична рамка, приспособима към
промените в контекста.
Основните механизми за прилагане на резултатите от оценката бяха два, многостранни донорски фондове, един
за правителството на националното обединение и един за правителството на Северен Судан (GOSS). Тези фондове,
управлявани от Световната банка, имаха за цел да улеснят координираното външно донорско финансиране за
подкрепа на незабавното възстановяване, да консолидират мира, да създадат възможности и да ускорят напредъка
към Целите на хилядолетието за развитие до 2011 г. На практика, обаче, функционирането и обхватът им се оказаха
силно разочароващи.
Фондовете бяха широко критикувани, заради невъзможността си да постигнат бързо и видимо въздействие. 25
Изплащането се извършваше мъчително бавно, като повечето проекти не успяха да предоставят „материални
блага“ на обществеността, дори и през втората година на действие. 26 Бюрократичните процедури на Световната
банка, проблемите с намиране на персонал и продължителните преговори между екипите на ООН и Световната
банка във връзка с прилагането на договореностите, попречи на първоначалното прилагане. 27 Неспособността
на правителството да се справи с бюрократичните изисквания на фондовете предизвика сериозни забавяния
и неефективност.
Недостатъците на фондовете накараха много донори да ги заобиколят, насочвайки повече ресурси двустранно
или чрез други обединени фондове. Правилата и процедурите на фонда изглеждат по-подходящи за средносрочно
21
Haslie и Borchgrevink 2007 г.
22
Murphy 2007 г.
23
Murphy 2007 г.
24
UNDG/Световна банка 2006 г.
25
Scanteam 2007b.
26
Fenton 2008 г.
27
Pantuliano et al. 2007 г.
106

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Държавно изграждане и социално сближаване
възстановяване и развитие, отколкото за незабавно възстановяване след конфликт. Това не е първият случай, при
който инструментът не постига своите цели в постконфликтна ситуация, което поставя въпроса за това защо не са
взети поуки от някои основни уроци. 28
Друг механизъм за засилване на хармонизирането на донорите в Южен Судан е сформирания от шест държави
Съвместна донорска група (СДГ) в Джуба. Средносрочната оценка даде заключение, че групата се е справила
добре, като е допринесла за насърчаване на собствеността в Южен Судан и е укрепила съгласуването на донорите
с политиките на правителството. Хармонизирането и придържането на СДГ към принципите за нестабилните държави
на ОИСР/КПР, обаче, е доста по-неуспешно. 29 По-конкретно, партньорите на групата не успяха да се развият и да
функционират в обща политическа рамка с общи дипломатически цели и подходи и такива за развитие. В резултат
на това те не успяха да справят с увеличения брой двустранни програми.
Изобилието от проекти продължи да затруднява координирането на помощите в Южен Судан и ограничи
възможността на групата за осигуряване на принос към държавното изграждане по ясен и устойчив начин. 30
Техническите консултации във връзка с поземлената политика и разрешаването на поземлени спорове
се извършваха особено некоординирано и често пъти противоречиво. 31 Съвместната донорска група, подобно
на много международни организации в Южен Судан, също изпита затруднения при привличането и задържането
на опитен персонал с подходящи умения, което подкопа нейната дейност. 32
Държавното изграждане в Южен Судан, основен център на внимание за международната намеса, представлява
огромно предизвикателство, тъй като формалните правителствени структури трябва да бъдат изградени отначало.
Макар че бяха положени съвместни усилия за изграждане на административен апарат на правителството на Южен
Судан, те бяха насочени основно в посока отгоре-надолу. Беше наблегнато на изграждането на институциите
и административния капацитет на централното правителство в Джуба, а на въпросите за легитимността и отчетността
беше обърнато много по-малко внимание. 33 Известен напредък беше постигнат при установяването на регионални
и държавни структури, но предоставянето на основни услуги все още е доста ограничено, а корупцията е силно
разпространена в много сфери. 34
Сформирането на правителството на Южен Судан беше изтълкувано както от националните, така и от международните
участници, като предоставяне на възможност за Южен Судан да „премине“ от пасивно приемане на осигурена
външна хуманитарна помощ към изготвяне, финансиране и реализиране на ръководени на национално ниво
програми за възстановяване и развитие. В резултат донорите увеличиха приноса си към фондовете за дългосрочно
възстановяване и развитие и намалиха хуманитарното финансиране. Като това се извърши въпреки растящите
хуманитарни нужди, постоянната липса на капацитет за справяне с тях от страна на правителството на Южен Судан
и незадоволителното функциониране на механизмите за дългосрочно финансиране.
Традиционната архитектура на помощите демонстрира още веднъж, че не е добре подготвена за справяне със
ситуации, простиращи се отвъд бинарното разделение между хуманитарна помощ и помощ за развитие. Типично
за много постконфликтни ситуации в Южен Судан съществува необходимост от продължаване на предоставянето
на директни услуги и същевременно с това от изграждане на капацитета на правителството най-малко, за да се
предотвратят по-сериозни извънредни ситуации, като например епидемии от холера или продоволствени кризи.
Насърчаването на стабилността е основна цел и за прехода към мир. Стратегиите и програмите за постигане на
тази цел трябва да са проектирани по начин, който допринася за държавното изграждане, поддържа баланса
между институциите за национална сигурност и ролята на външните участници, като например умиротворителните
мисии. Умиротворителната мисия на UNMIS в Южен Судан, упълномощена да наблюдава прилагането на Цялостното
споразумение за мир, е важен елемент от международната намеса.
UNMIS има значително военно присъствие в цял Южен Судан и в преходните области. Но нейните фиксирани
пълномощия (често пъти интерпретирани твърде ограничено) и правила за вътрешна сигурност я направиха
твърде несклонна към поемане на рискове и неефективна. В много области нейното наблюдение на действителни
и потенциални конфликти беше нередовно, а програмите за разоръжаване, демобилизация и реинтеграция
(РДР) забавени или неизпълнени. 35 Някои други въпроси на сигурността, като например трансформирането на
Суданската армия за народно освобождение в професионална армия, обучение на полицейските сили и справяне
28
Pantuliano et al. 2008 г.
29
Bennet et al. 2009 г.
30
Bennet et al. 2009 г.
31
Pantuliano et al. 2008 г.
32
Bennet et al. 2009 г.
33
Haslie и Borchgrevink 2007 г.
34
Bennet et al. 2009 г.
35
Vaux et al. 2008 г.
107
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 7
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
с междуобщностното насилие, получиха ограничена или закъсняла подкрепа. Много от войниците на UNMIS не
владеят съответния език, за да комуникират помежду си, а още по-малко с местните хора. В резултат на това
изпълнението на ангажимента между военните наблюдатели и общностите в най-добрия случай е хаотично. UNMIS
не прави много по отношение на своите огромни ресурси. В действителност международните разходи за UNMIS са
в поразителен контраст с ниската степен на предоставяне на помощ, видна в цял Южен Судан. 36
Неуспехът на международната общност за осигуряването на незабавни и материални дивиденти от мира в Южен
Судан и в трите области оказа отрицателно въздействие върху изграждането на мира. 37 Забавянията и пропуските
при предоставянето на услуги и нарастващата несигурност в някои области на завръщане доведе до струпване на
завръщащите се във вече пренаселени градове и селища или до отлагане на тяхното завръщане. С това се подкопа
доверието както на общностите домакини, така и на завръщащите се в капацитета на правителството на Южен
Судан да предоставя услуги и други дивиденти от мира.
Сложността на положението в Южен Судан поставя пред международната намеса предизвикателства, които не са
лесно преодолими. Макар принципите на ОИСР/КПР да са полезна отправна точка, те могат да бъдат противоречиви.
Може да се появи необходимост от важни компромиси, например между държавното изграждане и координационните
цели на донорите и бързото увеличаване на мащабите на основни услуги, като например дивиденти от мира. 38
Прилагането на анализ на нестабилните държави е от полза, единствено ако причините за нестабилността са добре
анализирани, разбрани и различими по области или региони. Например, в Южен Судан причините за и ответните
реакции спрямо нестабилността в трите области се различават значително от тези в области от Горен Нил.
Твърде често международната намеса е придружена от погрешното предположение, че преходът от война към мир
е линеен. В действителност подписването на споразумение за мир често пъти не променя нищо на практика. Преходът
от война към мир не е техническа дейност, а силно политически процес, при който е необходимо съвместното
съществуване и едновременното реализиране на различни принципи, приоритети и подходи. 39 Това включва
сложен и нюансиран анализ на властовите отношения, причините за уязвимостта, движещите сили на конфликта
и показателите за устойчивост. По-конкретно, при една динамична постконфликтна ситуация политикономията
на прехода се нуждае от непрекъснато преразглеждане и преработване, за да отговаря наистина на конкретния
контекст. Следва да се положат по-големи усилия за определяне на национални поддръжници на промяната
и реформата и на начините за тяхната подкрепа. Ролята на националните участници е фундаментална, защото
промените могат да се осъществят само посредством ендогенен процес: международната намеса може да спомогне
за стимулиране на стабилността, но не и да бъде нейна движеща сила.
4.1 ВЪЗМОЖНОСТИ ПРИ ПОСТКОНФЛИКТНО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
Постконфликтните ситуации не само представляват значително предизвикателство за националните ръководители и за
международната помощ, но те също така предоставят значителни възможности за справяне с дълготрайни причинители
на изключване, недоволство и несправедливост. Политиката за равнопоставеност на половете при преходи след потушен
конфликт, например, може да отбележи значителен напредък в борбата за предоставяне на права на жените и срещу
половата дискриминация. Свързаната интеграция между критерия за местна собственост и чувствителния към въпросите
на пола подход към постконфликтното възстановяване могат да бъдат по-полезни от полово неутралните програми
и програмите „отгоре-надолу“ (каре 7.5).
Каре 7.5: Черпене на опит от местните общности: програми за подкрепа на жени,
бивши бойци
Действията за укрепване на устойчивостта на обществото изискват участието на местните общности в процесите
на реформиране и в обществените механизми за вземане на решения. Местните жители разполагат с жизненоважни
стратегии за оцеляване, които могат да бъдат подкрепени, за да се изградят нови, по-устойчиви институции. Някои от
неподходящите политики за помощи се дължат на липсата на владеене на местните езици и на познаване на местните
условия от страна на служителите по предоставяне на помощи, което е причина за тяхната неспособност да използват
в работата си обичайните закони, традиционните системи и местните познания. Тези езикови, комуникационни
36
Vaux et al. 2008 г.
37
Haslie и Borchgrevink 2007 г.
38
Haslie и Borchgrevink 2007 г.
39
Elhawary, лична комуникация.
108

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Държавно изграждане и социално сближаване
и информационни бариери спъват участието на бедните или маргинализираните групи при вземането на решения,
свързани с политиката, и по този начин хората губят възможността да участват в политическото и икономическото
възстановяване на своите институции.
Тези проблеми бяха изразени чрез надигащата се вълна на недоволство във връзка с неподходящите политики за
помощи, подета от голямото глобално социално движение – Световния социален форум, който включва открития
Африкански социален форум и който обединява хиляди движения на гражданското общество.
Приносът на местната собственост за проектирането и реализирането на програми за развитие в ситуации на
нестабилност е очевиден от контраста между неуспешни и успешни международни програми за реинтегриране
на жени, бивши бойци, в Либерия по време на прехода след потушаване на конфликт.
В Либерия до 2004 г. бяха разоръжени и демобилизирани близо 22 000 жени и 2 740 момичета от общо 103 000 бивши
бойци (Campbell-Nelson 2008 г.). Макар политиката да имаше за цел интегриране на проблемите на пола в политиките
и процедурите на процеса на разоръжаване, това не се случи. Женските организации отбелязаха, че жените са
били изпращани у дома без писмена оценка на тяхното репродуктивно здраве или сексуално и психологическо
състояние. Тяхната реинтеграция в семействата и общностите им е била много трудна, тъй като те са белязани от
двойния позор на преживения сексуален тормоз и на връзката им с военните сили.
Беше открито новаторско решение, включващо работа с местни женски организации и международни партньори:
жените, бивши бойци, бяха привлечени към полицейските сили. Първата част от новата Либерийска национална
полиция (ЛНП) завърши своето обучение през 2005 г., а към 2009 г. жените съставляват 12,6 % от силите на ЛНП.
ЛНП създаде Звено за защита на жени и деца (ЗЗЖД), което си сътрудничи с правителствени и неправителствени
органи, подкрепяни от Междуведомствената работна група за насилие на полова основа, която координира работата
на Обединените нации и на други донори. Проектът „Women Peace Huts“ (Женски колиби на мира), създаден от
Мрежата на жените за изграждане на мира (WIPNET), също подкрепя жени в общността, които посещават „Peace Huts“
(колибите на мира), за да търсят подслон и подкрепа за справяне с проблеми, свързани с изнасилване, поземлена
собственост, религиозни различия и трибализъм (UNIFEM 2007).
При ситуации на нестабилност отношението на жените към държавата е принципно различно от това на мъжете. То често
пъти се изразява чрез семейството, общността, религиозните или традиционните институции. Жените са изправени пред
голямо несъответствие между тяхното официално и тяхното реално гражданство, както и пред по-големи икономически,
социални и културни бариери при упражняване на своите права и при участието им във вземането на решения. Освен
това, в много държави в ситуация на нестабилност домашните и личните проблеми, които са от най-голямо значение за
жените (например, семейно право, наследство, достъп до земя и сигурност), са делегирани на традиционни институции или
недържавни участници, което не позволява на жените да държат държавата отговорна за права в тези области. Всички тези
фактори сочат, че жените са изправени пред конкретни бариери при търсене на своите права, при участие в управлението
и при търсене на отговорност от държавата – при ефективните си действия като пълноправни граждани – и че мерките за
възстановяване или реформиране на държавата ще ги засегнат по различен начин.
Ролите и отношенията, свързани с пола, могат да определят възможностите и пречките пред държавното изграждане.
Те се променят осезаемо по време на въоръжен конфликт, а реформата на политическите институции след преживян
конфликт предлага възможност за чуване на политическото послание и засилване на влиянието на жените, особено при
новата архитектура за ефективност на помощите.
Интензивните процеси на държавно изграждане, които се извършват в постконфликтни ситуации и нестабилни държави,
могате да позволят промени във властовите отношения, държавните структури и институции и отношенията между
държавата и гражданите (каре 7.6). При процеса на излизане от нестабилност съществуват важни възможности за
международната общност, за подкрепа на национални участници в изграждането на по-отговорна държава. Така се появява
възможност за насърчаване на гражданското отношение на жените в рамките на процесите на държавно изграждане
в условията на държавна нестабилност – и в резултат се създават способни, отговорни и отзивчиви държави и се гарантира,
че няма да бъдат възстановени дълготрайните модели на потисничество.
109
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 7
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Каре 7.6: Преходът след потушаване на конфликт: възможност за овластяване
на жените?
Удивителното число от 56 % жени в долната камара на парламента на Руанда през 2009 г. може да се разглежда
в по-широкия контекст на две тенденции: използването на квоти и възможностите за справяне с неравенството
между половете в постконфликтна ситуация. Увеличението на броя на жените в парламента през последните
40 години беше по-ускорено в Субсахарска Африка отколкото в който и да е друг регион, основно благодарение
на квоти. Според Междупарламентарния съюз (МПС) държавите, преживели конфликт, имат „видно присъствие
в топ 30 на класацията на МПС за жени в националните парламенти“ и тези държави използват ефективно квоти
и запазени места, за да „осигурят присъствието и участието на жени в (своите) новосъздадени институции 40 “.
Руанда е пример за това как държавното изграждане в постконфликтни ситуации може да реши проблема
с неравенството между половете. Powley (2003 г.) съобщава, че това се дължи на активно и ангажирано женско
движение за гражданско общество, способността на жените да работят за постигане на партийни и етнически цели,
да правят промени в конституцията и техническата подкрепа на международната общност да насърчава жените да
влизат в парламента посредством система с квоти. Powley обръща внимание на важността на устойчивото провеждане
на кампании на организацията Pro-Femmes при консултиране на правителството във връзка с политическото
участие на жените и насърчаване на помиряването чрез обединяване на жени от народа, НПО и правителствени
служители. В парламента Форумът на жените парламентаристи също работи по политиката за равенство между
половете в партийните рамки. Ключова за успеха беше техническата и финансовата подкрепа и поощрението на
международни партньори като USAID, DFID, IPU, UNDP, AWEPA и International Alert. Забележителни законодателни
постижения бяха отменянето на законите, забраняващи наследяването на земя от жени през 1999 г. и приемането
на нова конституция, чувствителна към въпросите на пола, през 2003 г. Последваха парламентарни избори, където
жените спечелиха 49 % от местата в Камарата на представителите.
Tрябва да се обърне своевременно внимание на равенството между половете и на увеличаване на перспективите на
жените за участие в политическото, социалното и икономическото развитие в ситуации на нестабилност и постконфликтни
ситуации. Държавното преструктуриране може да оформи нови социални, икономически и политически движещи сили,
които могат да разчупят половите стереотипи. Възстановяването на нестабилните държави открива възможности за поемане
на ангажименти по отношение на потвърждаването на правата на жените и насърчаването на равенството между половете
в новите управленски договорености. Предизвикателството в постконфликни ситуации е да се подсилят националните
правителства, за да осигурят съгласуваност между целите на макроикономическата политика и равенството между
половете. Интензивните процеси на държавно изграждане, които се извършват в постконфликни ситуации и нестабилна
държава, могат да позволят промени във властовите отношения, държавните структури и институции и отношенията
между държавата и гражданите, както и между самите граждани. В този контекст съществува потенциал за промяна
на дискриминацията в образованието и икономическата сигурност, социално-културните дискриминативни практики
и закони, сексуалното насилие и тормоз, и изключването на жените и младежите от процесите на вземане на решения
в рамките на сектора за сигурност.
Castillejo (2008 г.) 41 твърди, че преначертаването на границите на властта между официалната държава и традиционните
системи на управление може да осигури нови граждански възможности за жените. Ако не се обърне внимание на въпросите
на пола, могат да се затвърдят системи, които дискриминират жените.
Предизвикателството на работно ниво е да не се дава висок приоритет на пола при държавното изграждане след преодолян
конфликт. В много Субсахарски държави жените имат ограничени контакти с официалната държава и техният живот се
управлява от традиционни системи на управление, които сериозно ограничават правата и възможностите им за участие
в политиката 42 . Това важи в още по-голяма степен за нестабилните държави, където официалната държава е слаба
и недостъпна.
Разбира се настъпиха известни промени в правата на жените, участието на жените в политиката и мобилизацията на жените
в държави, като например Сиера Леоне и Либерия, които са пример как донорите могат да подкрепят засилването
на участието на жените в държавното изграждане в нестабилни африкански държави.
Един от проблемите на насърчаването и защитата на правата на жените в нестабилните държави е свързан с правния
плурализъм. Много от африканските държави разполагат с различни правни системи, основани на статутно, религиозно
и обичайно право. Всяка правна система има различни възгледи за това какво включват правата на жените, което усложнява
плана на реформа.
40
Powley 2003, стр. 5.
41
Castillejo 2008 г.
42
Castillejo 2008 г.
110

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Държавно изграждане и социално сближаване
Често пъти системите се препокриват, което създава проблеми, тъй като не е ясно къде да се предявят претенциите за
права. Например, ако някой сключи брак съгласно обичайното право и правата бъдат нарушени, кой законов кодекс се
използва за отсъждане? Често пъти е неясно кой закон е върховен, защото някои от тези системи не са законово регулирани
или признати. А когато в системата има слаби и компрометирани институции, това още повече подкопава правата. Когато
се търсят начини за подобряване на правните системи и управленските институции е важно да се осъзнае, че там влизат
в действие патриархалните социални отношения, грамотността на жените и осведомеността за и достъпа до техните права.
За да се разрешат тези сложни проблеми и да се изградят нови структури на управление се изискват повече ресурси, които
вземат под внимание неравенството между половете и прилагат на практика насърчителни действия.
Както посочва Castillejo (2008 г.), важно е процесите на държавно изграждане да са изцяло ангажирани с традиционните
системи на управление – които са в центъра на живота на повечето жени – отколкото да се изгражда официална държава,
която се гради върху нереформирани традиционни структури на управление, които продължават да диктуват всекидневния
живот на хората 43 .
Проблемите, свързани с половете и нестабилността, са изключително нова област в политиката за развитие. Макар рамките
за помощи за развитие да призовават към политика, чувствителна към половете, като цяло политическите реакции
към нестабилността засега не вземат изцяло под внимание въпросите на пола, макар повечето от характеристиките
на нестабилността да имат важни измерения по отношение на пола.
Каре 7.7: Включване на въпросите, свързани с половете, при изготвяне на бюджети
(джендър бюджетиране)
Джендър бюджетирането се появи като основна политическа реакция за справяне с неравенството между половете
чрез новите условия за помощи. Новите условия за помощи (секторна и бюджетна подкрепа) поставят конкретни
предизвикателства за проследяване на резултатите от неравенството между половете. Джендър бюджетирането
е един от начините за постигане на това, защото то изисква правителствата да приложат анализ на въпросите на
пола към процеса на бюждетиране на национално и местно ниво. Бюджетите, които включват въпросите, свързани
с половете, имат за цел да осигурят поемане на взаимна отговорност между най-бедните граждани и техните
правителства и да осигурят права на и демократично отношение към жените 44 . В няколко държави от Субсахарска
Африка, сред които Мозамбик, Южна Африка, Танзания и Уганда, бяха извършени някои много полезни анализи на
бюджета, необходим за въпросите, свързани с половете 45 .
Анализът на бюджета, необходим за въпросите, свързани с половете, подпомага измерването на диференциалното
въздействие на покачването на приходите и правителствените разходи за мъже и жени, и застъпничеството за
промени или смени в публичните разходи с цел тяхното съответствие спрямо политическите цели 46 . Не става въпрос
за отделен бюджет за жените, а по-скоро за аналитичен инструмент, който да бъде насочен към дискриминацията на
полова основа, който можа да играе важна роля при даването на възможност на жените и другите бедни граждани
да упражняват своите права на основни услуги, икономически възможности и участие в политиката – и да увеличи
правителствената отчетност по отношение на предоставянето на обществени услуги.
Джендър бюджетирането има за цел:
• да подобри разпределянето на ресурси за жените;
• да постави въпросите на пола в макроикономическата рамка и в рамката за развитие;
• да засили участието на гражданското общество в съставянето на икономически политики;
• да засили връзките между икономическите резултати и резултатите на социалната политика;
• да насочи обществените разходи към ангажименти за политика по въпросите на пола и развитието;
47
• да допринесе за постигане на Целите на хилядолетието за развитие ;
• да позволи на правителствата да спазят международните задължения, например свързани с Декларацията от
Пекин, с Платформата за действие и с Конвенцията за елиминиране на всички форми на дискриминация срещу
жени (CEDAW).
43
Castillejo 2008 г.
44
Sharp 2003 г.
45
Claasen 2008 г.
46
Budlender и Hewitt 2002 г.
47
Budlender и Hewitt 2002 г.
111
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 7
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Джендър бюджетирането разполага с огромен потенциал за напредък за справедливо по отношение на пола
разпределение на ресурсите в нестабилните държави. За да стане помощта ефективна и за да се обърне внимание
на бедността и неравенството между половете, е особено важно донорите и националните правителства да разбират
по-добре специфичните предизвикателства, пред които са изправени жените. Джендър бюджетирането е особено
важно в контекста на възстановяване и укрепване на държавните институции, тъй като то осигурява важна входна
точка за политиката за равнопоставеност на половете.
Руанда е пример за това как държавното изграждане в постконфликтни ситуации може да реши проблема с неравенството
между половете. Powley (2003 г.) съобщава, че това се дължи на активно и ангажирано женско движение за гражданско
общество, способността на жените да работят за постигане на партийни и етнически цели, да правят промени
в конституцията и техническата подкрепа на международната общност да насърчава жените да влизат в парламента
посредством система с квоти. Powley обръща внимание на важността на устойчивото провеждане на кампании
на организацията Pro-Femme, при консултирането на правителството във връзка с политическото участие на жените
и насърчаване на помиряването чрез обединяване на жени от народа, НПО и правителствени служители. В парламента
Форумът на жените парламентаристи също работи по политиката за равенство между половете в партийните рамки.
Ключова за успеха беше техническата и финансовата подкрепа и поощрението на международни партньори като USAID,
DFID, IPU, UNDP, AWEPA и International Alert. Забележителни законодателни постижения бяха отменянето на законите,
забраняващи наследяването на земя от жени през 1999 г. и приемането на нова конституция, чувствителна към
въпросите на пола, през 2003 г. Последваха парламентарни избори, където жените спечелиха 49 % от местата в Камарата
на представителите.
112

РАЗДЕЛ ТРИ
РОЛЯТА НА ЕС ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ
НА НЕСТАБИЛНОСТТА
114

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
ГЛАВА 8
ПОЛИТИКИ НА ЕС, НАСОЧЕНИ КЪМ НЕСТАБИЛНОСТТА
В СУБСАХАРСКА АФРИКА
Преодоляването на държавната нестабилност е политически приоритет за Европейския съюз
от дълго време насам. За да работи с държави в ситуация на нестабилност, ЕС разработи
цялостен набор от политики, които включват обща рамка, която осигурява насоки и цели за
външната политика на ЕС и за политиката на ЕС за развитие и конкретни политики, насочени
към нестабилността. Високият приоритет, даден на държавната нестабилност, е отразен също
и в Европейския консенсус за развитие, приет през 2005 г.
Въпросът дали този цялостен набор от политически документи е преобразуван в подходящи инструменти, които да се
справят ефективно с предизвикателствата, поставени от нестабилността на държавните институции в Субсахарска Африка,
остава отворен за обсъждане. Целта на настоящия доклад не е да прави подробна оценка на съществуващите политики,
а да подчертае потенциала и ограниченията на ЕС за справяне с нестабилността.
Прегледът на подхода на ЕС към държавната нестабилност показва, че е необходим напредък в няколко посоки. Най-напред,
в най-общ план, намаляване на различията между прилагането на теоретичната политическа рамка и проектирането
и прилагането на конкретни интервенции на място. Това предизвикателство е съществено, тъй като ефектът от една
политика се състои в нейното прилагане. Също така това прилагане трябва да бъде приспособено правилно, тъй като
„универсалните“ политики не отговарят на нуждите на нестабилните държави.
На следващо място, по-специално е необходим напредък:
• за постигане на задълбочено разбиране на местния контекст – с цел на основата на това разбиране да се проектират
ефективни интервенции;
• за да се разбере как ще се адаптира принципът на принадлежност, когато се работи с държави, чиито институции
са нефункциониращи или нелегитимни, което прави бюджетната подкрепа неефективна;
• за да не се объркат общите политики на ЕС, което може да се случи, ако не се постигне политическа съгласуваност
за развитие, и различните политики да окажат косвени неблагоприятни въздействия върху нестабилните държави.
Хоризонталните измерения на политическа съгласуваност трябва да бъдат съчетани с по-добро търсене на вертикална
съгласуваност 1 , което да осигури по-добра координация в рамките на ЕС и между ЕС и държавите-членки на ЕС;
• за да стане търговската политика на ЕС по-отзивчива към специфичните нужди на нестабилните държави от Субсахарска
Африка и да гарантира, че двустранните споразумения не спъват процеса на многостранна интеграция;
• за да се премине от реакционни към предпазни интервенции – с цел да се спре понататъшното спускане на държавите
в нестабилно положение надолу по спиралата, която прогресивно подкопава капацитета и легитимността на техните
държавни институции. Подобна промяна може да изисква преминаване към регионален подход спрямо нестабилността,
защото ефектът на лошите съседи, описан в предходните глави, може да застраши шансовете за справяне с нестабилността
за всяка държава поотделно;
• за по-добро разбиране на начина за правилно управление на връзката между сигурност и развитие.
Намаляването на различията изисква преоценяване на приоритетите, концентриране на усилията, опростяване
на процедурите и, по-конкретно, намиране на подходяща организация или партньор за прилагане на политиките. Това
е въпрос, свързан не само с прилагане на политиките, но и със създаване на доверие сред реципиентите и донорите
и с черпене на знания от политическия опит. Освен това, ЕС следва да предприеме по-конструктивен подход с идеята,
че преодоляването на нестабилността в действителност се състои в изграждане на устойчивост.
На този фон настоящата глава прави оценка на „актуалното състояние“ на политиките на ЕС спрямо нестабилните държави,
като разработва насоки за промени. 2
1
Вж. Carbone 2009 г.
2
Вж. Bakrania и Lucas (2009 г.) за преглед на дейностите на донорите в нестабилните държави в Африканския рог, които включват Африканската банка
за развитие, EО, ПРООН, САЩ, Световната банка и отделни избрани държави. Изследването подчертава, че дейностите на донорите отразяват не само
техните собствени експертни умения, но също и външнополитически интереси.
115
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 8
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
1. ЗАГРИЖЕНОСТТА НА ЕС КЪМ НЕСТАБИЛНИТЕ ДЪРЖАВИ В ИСТОРИЧЕСКИ
ПЛАН
Още през 2001 г. белгийското председателство на Европейския съюз превърна нестабилните
държави в приоритет, като преди това дълго време основното внимание беше насочено към
независимите изследователски институти за политики на ЕС 3 . Стратегията за европейска сигурност
от 2003 г., на фона на световната обстановка след 11 септември 2001 г., отново постави нестабилните
държави в центъра на проблемите, свързани със сигурността 4 . Европейският консенсус за развитие
от 2005 г. – приет от Съвета на Европа, от Европейския парламент и от Европейската комисия – за
първи път постигна общо становище на ЕС по отношение на развитието и определи държавната
нестабилност като едно от петте основни предизвикателства за политиката за развитие на ЕС. 5
Каре 8.1: „Преодоляване на държавната нестабилност“ – извадки от Европейския
консенсус за развитие, 2005 г. 6
• ЕС ще подобри отношението си към трудните партньорства и нестабилните държави, където живее една трета
от населението на света. ЕС ще увеличи усилията си, свързани с дейности за предотвратяване на конфликти,
и ще подкрепи предотвратяването на държавната нестабилност чрез управленски реформи, върховенство на
закона, антикорупционни мерки и изграждане на жизнеспособни държавни институции, за да им помогне при
изпълнението на набора от основни функции и за да отговорят на нуждите на своите граждани. ЕС ще разгледа
задълбочено държавните системи и стратегии, където това е възможно, за да увеличи капацитета на нестабилните
държави. Застъпниците от ЕС ще продължат работата си, дори и в най-трудните условия, за да предотвратят
появата на държави в упадък.
• В ситуации на преход ЕС ще насърчава връзките между спешната помощ, рехабилитацията и дългосрочното
развитие. В посткризисна ситуация развитието ще се ръководи от стратегии за интегрирано развитие, насочени
към повторно изграждане на институционалните възможности, основната инфраструктура и социалните услуги,
увеличаване на продоволствената сигурност и осигуряването на устойчиви решения за бежанци, разселени
лица и обща сигурност на гражданите. Действията на ЕС ще се провеждат в рамките на многостранни усилия,
включително от страна на Комисията на ООН за изграждане на мира, и ще имат за цел възстановяване на
принципите на съпричастност и партньорство.
• Някои развиващи се държави са особено уязвими на природни бедствия, климатични изменения,
екологична деградация и външни икономически сътресения. Държавите-членки и Общността ще подкрепят
предотвратяването на бедствия и подготвеността в тези държави, с оглед увеличаване на тяхната устойчивост
спрямо тези предизвикателства.
Консенсусът очертава подход на ЕС, основан на реформи в управлението, върховенство на закона, антикорупционни
мерки и изграждане на жизнени държавни институции, както и на увеличаване на капацитета в нестабилните държави 7 .
Той освен това подчертава очевидната необходимост в рамките на ЕС за подобряване на ефективността и сближаването
на неговата подкрепа към развиващите се държави. Той защитава запазването на ангажимента, дори и в най-трудните
условия, за да се предотврати появата на държави в упадък.
Работата на други институции, като например Световната банка и ОИСР, допринесе за концентриране на политическото
мислене и дебат върху това как да се работи в нестабилните държави 8 . Тези институции и отделни държави-членки на ЕС,
в по-голяма степен от ЕО и ЕС взети заедно, често пъти са водили политическия дебат. Докато някои държави-членки на ЕС
имаха свои собствени двустранни политики спрямо нестабилните държави, други почувстваха необходимост от спешното
им разработване и започнаха да настояват за допълнителни политически дискусии на европейско ниво 9 .
3
Вж. Visman 1998 г.
4
Solana 2003 г.
5
Настоящата глава използва за източник аналитичния доклад от Faria и Sherriff 2009 г., наличен в том 1Б.
6
Извадки от European Parliament Council Commission 2006.
7
Вж. параграф 20 от Европейския парламент, Съвета и Комисията, 2006 г.
8
Вж. Международна инициатива относно конфликтите и нестабилността на ОИСР – (http:www.oecd.org/dac/incaf) и Световната банка (http://www.
worldbank.org/ieg/licus/index.html).
9
Министерството за международно развитие на Обединеното кралство (DFID), например, вече прилага конкретен подход към нестабилността, който
включва концентриране върху държавното изграждане като основна цел, използване на различни начини за предоставяне на помощ, по-тясно
сътрудничество с международни партньори и придържане към ангажиментите в дългосрочен план с цел постигане на резултати. Вж. Министерството
за международно развитие на Обединеното кралство (DFID), 2009 г., Бяла книга, Глава 4.
116

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Политики на ес, насочени към нестабилността в субсахарска африка
По време на португалското председателство през 2007 г. и след провеждането на задълбочени консултации с държавитечленки,
участниците от гражданското общество и други институции на ЕС, ЕС определи аналитичната и концептуалната
основа за провеждането по един по-системен и стратегически начин, на своето сътрудничество с държави и региони
в ситуация на нестабилност. Това доведе до приемането през месец октомври 2007 г. на Съобщение на Комисията
„ЕС в търсене на отговор за справяне със ситуации на нестабилност – намеса в трудна среда с цел устойчиво развитие,
стабилност и мир“, което беше последвано от Заключение на Съвета и решение на Европейския парламент по същата
тема през месец ноември 2007 г. 10 . Паралелно с това Съветът прие през месец ноември 2007 г. своите заключения относно
„Сигурността и развитието“ 11 , в които се посочва, че „връзката между сигурността и развитието трябва да присъства
в стратегиите и политиките на ЕС, за да допринесе за съгласуваността на външните действия на ЕС“.
На основата на тези политически ангажименти Комисията и Генералният секретариат на Съвета ще предложат преди края на
2009 г. План за действие на ЕС 12 за ситуации на нестабилност и конфликт, очертаващ конкретни мерки с цел разширяване на
действията на ЕС в отговор на ситуации на нестабилност в четири основни области: подход за „целия ЕС“, държавно изграждане,
превръщане на подкрепата на ЕС в по-отзивчива и по-ефективна и международни стратегически партньорства.
1.1 РАМКИ НА ПОЛИТИКАТА НА ЕС ЗА СПРАВЯНЕ С НЕСТАБИЛНОСТТА В СУБСАХАРСКА АФРИКА
Политиките на ЕС спрямо нестабилните държави от Субсахарска Африка са дефинирани най-общо в три посоки:
• всеобхватни политически рамки за осигуряване на общи ръководни принципи и цели за външна политика на ЕС
и международни ангажименти в области, които макар да не са специфични за нестабилните държави или за Африка,
по принцип са основни в ситуации на нестабилност от рода на развитие, сигурност и хуманитарна подкрепа);
• съвместни политически рамки за Африка, които не са конкретно за определена държава-членка, оформят действията
на ЕС и неговите връзки с държави от Субсахарска Африка (например Споразумението за партньорство от Котону 13
и Съвместната стратегия на ЕС-Африка);
• общите за ЕО или ЕС политики и политически насоки (не само конкретно по отношение на Африка), които са насочени
към ситуации на нестабилност или обхващат аспекти на действия на ЕО или ЕС, конкретно свързани с тях (например
мисии за управление на кризи, реформа в сектора на сигурността, разоръжаване, демобилизиране и реинтеграция,
лични огнестрелни оръжия и леки оръжия, управление, предотвратяване на конфликти, деца и въоръжен конфликт,
приоритети и политики на сигурността и развитието и измерение на развитието по отношение на финансовата
и икономическата криза) 14 .
В допълнение към тези конкретни мерки, някои от другите политики на ЕС относно търговията, миграцията, изследванията
и иновациите, рибарството и земеделието също засягат определени аспекти на нестабилността и взаимодействат с ad hoc
мерките. Поради това е жизненоважно да се погледне отвъд традиционното развитие и арената на външната политика, за да
се провери дали тези политики на ЕС са свързани с преодоляването на нестабилността и изграждането на устойчивост.
Въпреки своята ръководна роля по отношение на Политическата съгласуваност за развитие през последните години
ЕС постигна известен напредък, но трябва да се направи още нещо по отношение на познаването на действителното
въздействие на несъответствието на политиката на ЕС върху нестабилните държави в области извън развитието и външната
политика, и това да се осъзнае от ЕС, за да се преодолеят разнородните интереси сред държавите-членки и да се следват
по-съгласувани общи за съюза политики 15 .
Новият стратегически подход за Политическа съгласуваност за развитие, подчертаващ насърчаването на мира и сигурността
за развитие и допринасящ за установяване на политическата рамка за „общ за съюза“ подход към развитието, върви
в правилната посока.
10
Комисия на Европейските общности 2007 г., Европейски парламент 2007 г. и Съвет на Европейския съюз, 2007 г.
11
Съвет на Европейския съюз, 2007 г.
12
Планът ще се основава на последващи действия относно двата набора от заключения на Съвета, разделени по време на този процес. Работата във
връзка със ситуациите на нестабилност се основава на: 1) планове за действие, изследвания и доклади от 6 пилотни държави, като държавитечленки
участват в съвместното ръководство заедно с делегацията на ЕО в 4 от случаите: Сиера Леоне (съвместно ръководство с Германия), Бурунди
(съвместно ръководство с Нидерландия), Гвинея Бисау (съвместно ръководство с Португалия), Хаити (съвместно ръководство с Франция), Тимот Лесте
и Йемен; 2) помощно изследване за определяне на участниците, инструментите и средствата за оценяване в нестабилните държави; 3) съвместна
работа от страна на COM, СБ, АБР и МВФ за общ подход за бюджетна подкрепа в ситуации на нестабилност и 4) приемане на гъвкави процедури
в ситуации на кризи и непредвидени обстоятелства. За проследяване на връзката между сигурност и развитие, вж. конкретно RELEX/ Studies/ IFS/
Security and Development. Final Report Book 1 and 2 (Project No. 2008/157766). Изследването на връзките между сигурността и развитието в Ацех/
Индонезия, Афганистан, Централноафриканската република, Чад, Колумбия и Южна Африка беше разпространено сред държавите-членки на ЕС
през месец февруари 2009 г.
13
Споразумението за партньорство от Котону (СПК) между Европейския съюз и държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) включва
всички държави от Субсахарска Африка с изключение на Южна Африка.
14
Пълен списък на документите за политиките на ЕС/ЕО, свързани с нестабилността, можете да намерите в том 1Б.
15
Комисия на Европейските общности 2009б.
117
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 8
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Освен това държавите-членки на ЕС и Европейската комисия поеха ангажименти относно Парижката декларация за ефективност
на помощите от 2005 г. и Дневния ред за действия от Акра (AAA) от 2008 г., чиито принципи се прилагат еднакво за нестабилните
ситуации, макар да е необходимо те да се адаптират към средата без това да изисква голям капацитет и/или принадлежността
на местно ниво (вж. каре 8.2) 16 . Този дневен ред за ефективност на помощите беше адаптиран от ЕС в няколко инициативи, като
например обща рамка за съвместно многогодишно програмиране, общи механизми за прилагане (съвместно финансиране,
съвместни донорски мисии) и „Правилник относно разделението на труда и взаимното допълване“ 17 , които до момента са
приложени „твърде частично 18 “. В момента се изготвя оперативна рамка за допълнително насърчаване на ефективността
на помощите и на съвместните подходи на ниво ЕС в областите на разделение на труда, използване на държавни системи
и техническо сътрудничество за развитие на капацитет, включително в нестабилни контексти, с оглед на четвъртия Форум
на високо равнище относно ефективността на помощите (HLF IV), който ще се проведе в Сеул, Корея, през 2011 г.
Каре 8.2: Конкретни разпоредби на Парижката декларация за ефективност на помощите
и на Дневния ред за действия от Акра във връзка с нестабилността
ПАРИЖКА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ЕФЕКТИВНОСТ НА ПОМОЩИТЕ
Адаптиране и приложение към ситуации в различни държави
• Увеличаването на ефективността на помощите е необходимо също при предизвикателни и сложни ситуации, като
например опустошителното цунами, което удари държавите в Индийския океан на 26 декември 2004 г. В подобни
ситуации е необходимо световната хуманитарна помощ и помощите за развитие да се хармонизират в рамките
на плановете на държавите партньори за растеж и намаляване на бедността. В нестабилните държави, с нашата
подкрепа за държавното изграждане и предоставянето на основни услуги, ние ще осигурим адаптирането на
принципите на хармонизиране, координиране и управление за постигане на резултати към среди със слабо
управление и капацитет. Като цяло ние ще обърнем особено внимание на тези сложни ситуации в процеса
на работа за постигане на по-голяма ефективност на помощите.
Предоставяне на ефективна помощ в нестабилни държави
• Дългосрочната представа за международните ангажименти в нестабилните държави е свързана с изграждане на
легитимна, ефективна и устойчива държава и на други държавни институции. Водещите принципи за ефективност
на помощта се прилагат за всички нестабилни държави, но те трябва да бъдат адаптирани към среда на слабо
развитие на принадлежността и капацитета и на неотложни нужди за предоставяне на основни услуги.
Държавите партньори поемат ангажимент да:
• постигнат напредък при институционалното изграждане и установяването на структури на управление, които
предоставят ефективно управление, обществена безопасност, сигурност и безпристрастен достъп до основни
социални услуги за своите граждани;
• участват в диалог с донорите с цел разработване на прости инструменти за планиране, като например матрица
за преходните резултати, когато стратегиите за национално развитие все още не са функциониращи;
• насърчават широкото участие на набор от национални участници при определянето на приоритети
за развитие.
Донорите поемат ангажимент да:
• хармонизират своите дейности. Хармонизирането е от особено важно значение поради липсата на силно
правителствено управление. То следва да се насочи към възходящ анализ, съвместни оценки, съвместни
стратегии, координиране на политически ангажимент и практически инициативи, като например установяване
на съвместни донорски служби;
• се присъединят в максимално голяма степен към стратегиите, управлявани от централното правителство или,
ако това не е възможно, донорите следва да използват в максимална степен държавните, регионални, секторни
или неправителствени системи;
• избягват дейности, които подкопават изграждането на национални институции, като например заобикаляне
на процесите на националния бюджет или определяне на високи заплати за местния персонал;
• използват подходящ микс от инструменти за помощи, включващи подкрепа за текущо финансиране, по-специално
за държави в състояние на обещаващ, но високорисков преход.
16
Дневен ред за действия от Акра, 2008 г., 3-ти форум на високо равнище, 2-4 септември.
17
Съвет на ЕС, 2007 г.
18
Европейски парламент 2009 г.
118

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Политики на ес, насочени към нестабилността в субсахарска африка
ДНЕВЕН РЕД ЗА ДЕЙСТВИЯ ОТ АКРА
Ние ще адаптираме всички политики за държавите в нестабилно състояние
В Парижката декларация ние се договорихме, че принципите за ефективност на помощите се прилагат еднакво при
сътрудничеството за развитие в състояния на нестабилност, включително за държави, наскоро преодолели конфликт,
но тези принципи трябва да бъдат адаптирани към среда със слаба принадлежност и малък капацитет. Тогава бяха
договорени Принципи за добър международен ангажимент в нестабилни държави и ситуации. За да продължи да
се подобрява ефективността на помощите в подобна среда, ние ще предприемем следните действия:
• донорите ще извършват съвместни оценки на управлението и капацитета, и ще проучват причините за конфликт,
нестабилност и несигурност с максималното възможно участие на органите на развиващите се държави и на други
свързани заинтересовани лица;
• на държавно ниво, донорите и развиващите се държави ще работят и ще се договорят за набор от реалистични
цели за укрепване на мира и държавно изграждане, които са насочени към първопричините за конфликт
и нестабилност, и които спомагат за осигуряване на защитата и участието на жени. Този процес ще черпи
информация от международния диалог между партньори и донори по тези цели, представляващи предварителни
условия за осъществяване на развитие;
• донорите ще осигуряват определяна според търсенето, специфична и координирана подкрепа за развитие
на капацитета за основни държавни функции и за скорошно и устойчиво възстановяване. Те ще работят
с развиващите се държави за проектиране на междинни мерки, които са подходящо подредени по приоритет
и водят до устойчиви местни институции;
• донорите ще работят върху гъвкави, бързи и дългосрочни методи за финансиране, на обща основа, където
е уместно, за да: i) свържат фазите на хуманитарно, възстановително и дългосрочно развитие и за да: ii)
подпомогнат стабилизирането, цялостното умиротворяване и изграждането на способни, надеждни и отзивчиви
държави. В сътрудничество с развиващите се държави донорите ще създадат партньорства със системата на
ООН, с международни финансови институции и с други донори;
• на държано ниво и доброволно донорите и развиващите се държави ще наблюдават прилагането на Принципите
за добра международна намеса в нестабилни държави и в ситуации на нестабилност, и ще споделят резултатите
като част от доклади за напредъка на прилагането на Парижката декларация.
Политическият подход на ЕС спрямо нестабилността в голяма степен отразява много от установените международни
добри практики за нестабилни държави, като например следването на подходите за „цяло правителство“ и прилагането
на Принципите за добра международна намеса в нестабилни държави и в ситуации на нестабилност на ОИСР от месец
април 2007 г. (каре 8.3).
Каре 8.3: Принципи за добра международна намеса в нестабилни държави
и в ситуации на нестабилност на ОИСР-КПР 19
1. Приемане на контекста за отправна точка.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
Гарантиране, че всички дейности не причиняват вреда.
Концентриране върху държавното изграждане като централна цел.
Определяне на превенцията за приоритет.
Признаване на връзките между политически цели, цели за сигурност и развитие.
Насърчаване на недискриминацията като основа за приобщаващи и устойчиви общества.
Съгласуване с местните приоритети по различни начини в различни контексти.
Договаряне на механизми за практическо координиране между международни участници.
Бързи действия, … но достатъчна дълготрайност на ангажиментите, за да се даде шанс на успеха.
10. Да се избягват средствата за изключване („сираци откъм помощи“).
19
Извадка от ОИСР/КПР 2007 г.
119
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 8
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Тъй като в ЕС и на международно ниво вече съществува широка политическа рамка и набор от политически инициативи,
свързани с нестабилността, въпросът не в създаването на нова рамка. Въпросът е да се преодолеят политическите,
финансовите и институционалните предизвикателства за прилагането на тези политики на практика. Въпросите, свързани
с търсене на оперативни насоки в нестабилните държави, включват бюджетна подкрепа, връзката между умиротворяването
и държавното изграждане, търговия, изменение на климата, децентрализация, регионална интеграция, предоставяне на
услуги и полово и социално сближаване. Някои от тези области вече са разгледани, а за други настоящата политика на ЕС
предоставя само ограничени практически насоки. Освен това е важно съществуващите политически рамки на ЕС да са
достатъчно добре „полево изпитани“ за приложимостта, съответствието и въздействието им върху различни нестабилни
контексти.
1.2 ИНСТРУМЕНТИ НА ЕС ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА РАМКА
Както е посочено в Европейската стратегия за сигурност от 2003 г. и в редица други свързани политически документи,
предизвикателството пред ЕС е да обедини своите различни инструменти и възможности в едно общо и съгласувано
усилие, не само сред инструментите на ЕС, но и като обхване външните дейности на държавите-членки. Сред инструментите,
които са в действие, са:
насоки, планове за действие и конкретни стратегии. Както се посочва по-горе, в момента е в процес на изготвяне
план за действие, който определя в общи линии подхода на ЕС към ситуации на нестабилност и конфликт. Освен това
ЕС е разработил конкретни планове за действие 20 и стратегии по други теми, като например прилагането на Резолюции
1325 и 1820 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Резолюция 1325 на ООН относно жените,
мира и сигурността беше първия официален документ на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации,
който признава въздействието на въоръжените конфликти върху жените, подчертава важността на равнопоставеното
и цялостно участие в процесите за установяване на мир и сигурност и който изисква всички страни в даден конфликт
да уважават правата на жените (каре 8.4). Партньорството на ЕС относно 1325 беше насърчено от групата за половете,
мира и сигурността към Европейската умиротворителна служба за връзка с цел предоставяне на форум за политици и за
активиране на дискусиите и разбирането на перспективите, свързани с пола, както и за прилагане на Резолюция 1325
на ООН в рамките на ЕС.
Каре 8.4: Резолюция на Съвета за сигурност на Организацията на обединените
нации 1325
Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, приета на 31 октомври 2000 г.,
ще помогне за преодоляване на неравенството между половете в ситуации след преодолян конфликт и за едно
по-безпристрастно спрямо пола изграждане на мира. Резолюция 1325 изисква страните по даден конфликт да спазват
правата на жените и да подкрепят тяхното участие в мирни преговори и възстановяване след преодолян конфликт 21 .
Резолюцията на Съвета за сигурност по-специално е насочена към непропорционалното и уникално въздействие
на войната върху жените и специалния подценяван и недостатъчно използват принос на жените за разрешаването
на конфликти и постигането на устойчивост на мира. Тя стимулира равноправното и цялостно участие на жените
като активни посредници в процесите, свързани с мира и сигурността. Умиротворяването е продължителен процес
на извеждане на държавата от нестабилност, а равенството между половете е жизнено важно за насърчаване
на доброто управление, прозрачността и отчетността.
Африканският център за разисквания за конструктивни решения (ACCORD) обучава мъже и жени за това как да
разрешават конфликти, за придобиване на умения за водене на преговори и медиация, с цел да им помогне да
представят своите проблеми, нужди и интереси при преговорите за мир в Бурунди, Демократична република Конго,
Гвинея, Кения, Либерия, Руанда, Сиера Леоне, Сомалия, Южна Африка, Судан и Уганда.
Мрежите за мир на жените от района на река Мано в Сиера Леоне, Либерия и Гвинея (MARWOPNET), страни
по Споразумението за мир от Ломе, получиха Наградата за човешки права на Обединените нации за тяхната
роля в процесите на умиротворяване в региона на Западна Африка през 2003 г. Тяхната работа насочва към
20
Например плановете за действие на ЕС относно изменението на климата и развитието.
21
Европейската комисия, UNIFEM и Международния център за обучение на МОТ също изградиха това партньорство, за да подкрепят едни по-значими
действия във връзка с равенството между половете и оправомощаването на жените в процесите за национално развитие и в програмите за
сътрудничество, подкрепяни от ЕО. Партньорството е насочено към ефективното прилагане на Резолюция 1325 на ССООН и се концентрира върху
12 държави, повечето от които са в процес на скорошно преодоляване на конфликт.
120

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Политики на ес, насочени към нестабилността в субсахарска африка
предизвикателствата, свързани с поставянето на жените на водещи социални, политически и икономически позиции
в процеса на умиротворяване и възстановяване и към значимостта на международните конвенции и на резолюциите 22
на ООН за подчертаване на ролята на жените за поддържане на мира и сигурността в техните общества 23 .
За да играе по-значима роля за защитата и овластяването на жените в условия след преодолян конфликт, ЕС трябва
да приложи по-ефективни механизми за отчетност, мониторинг и докладване и да увеличи финансовите и човешките
ресурси, определени за тази област на действие 24 . Трябва да се обърне внимание също на ролята на традиционните
доставчици на сигурност и правораздаване при процесите на реформиране на сектора на сигурността, защото
в много нестабилни държави, услугите по сигурност са ограничени в рамките на столичния център и хората,
живеещи в селските райони или в бедните квартали на предградията разчитат основно на неформална мрежа
от доставчици на сигурност.
Финансови инструменти и процедури. С текущите финансови перспективи 2007-2013 г., ЕО се ангажира с реформа на
своите финансови инструменти за външно действие, които inter alia обхващат Инструмента за стабилност, Инструмента
за сътрудничество за развитие (включващ тематични бюджетни линии като „недържавни участници и местните власти за
развитие“), и Европейския инструмент за демокрация и човешки права, плюс Европейския фонд за развитие и Инструмента
за сътрудничество с АКТБ извън бюджета на ЕС. Инструментът за стабилност разполага с 2,1 милиарда евро за 2007-2013 г.
10-ят Европейски фонд за развитие за държавите от АКТБ разполага с 22,7 милиарда евро за 2008-2013 г. 25 . Той осигурява
интегрирана рамка за финансиране на развитието и на дейности, свързани със сигурността 26 .
Каре 8.5: Преодоляване на уязвимостта
За да подкрепи развиващите се държави, преодоляващи ефектите от икономическата и финансовата криза от
2008/09 г., през 2009 г. ЕС прие няколко мерки, включително създаването на ad-hoc механизъм за преодоляване
на уязвимостта (V-Flex) 27 . Той представлява краткосрочен и зависещ от търсенето инструмент в подкрепа на найуязвимите
държави от АКТБ с недостатъчен капацитет за устойчивост, с оглед да им се даде възможност да извършват
приоритетни плащания, по-специално в социалния сектор, през 2009 и 2010 г. V-FLEX може да работи, за да осигурява
субсидии в държавите от АКТБ, там където заемите на международните финансови институции са недостатъчни
или където потенциалните IFI не работят. Подкрепата може да бъде осигурена под формата на бюджетна подкрепа
(предпочитан начин) или съществуващи проекти/програми (с изоставаща позиция).
V-Flex разполага със сумата от 500 милиона евро за периода 2009-2010 г. Допустимостта на дадена държава
до механизма за преодоляване на уязвимостта се определя конкретно според критериите, определени от
Комисията.
Инструментът за мир за Африка, създаден през 2003 г. в отговор на искане от страна на Африканския съюз, използва
Европейския фонд за развитие за осигуряване на подкрепа за африканските умиротворителни операции. В последно време
Европейската комисия се ангажира със стратегическата дейност за бюджетна подкрепа в нестабилни ситуации заедно
с няколко държави-членки, Световната банка, Африканската банка за развитие и Международния валутен фонд с цел
разработване на насоки и засилване на координацията на ниво ЕС и на международно ниво. Както беше посочено по-горе,
Докладът за общ подход (CAP) по темата следва да бъде приет преди края на 2009 г. Освен това Комисията преразгледа
своите процедури, за да ги направи по-гъвкави в ситуации на нестабилност.
22
Глобални конвенции, резолюции на ООН и Африкански протокол относно половете, мира и сигурността: Конвенция за елиминирането на всички
форми на дискриминация срещу жените (CEDAW) 1979 г.; Платформа за действие от Пекин 1995 г.; Резолюция на ООН 1265 относно „Защита на
гражданите при въоръжен конфликт“, приета на 17 септември 1999 г.; Резолюция на ООН 1261 относно „Децата и въоръжените конфликти“, приета
на 25 август 1999 г.; Резолюция на ООН 1296 относно „Защита на гражданите при въоръжен конфликт“, приета на 19 април 2000 г.; Резолюция на ООН
1314 относно „Децата и въоръжените конфликти“, приета на 11 август 2000 г.; Резолюция на ООН 1325 относно „Жените, мира и сигурността“, приета
на 31 октомври 2000 г.; „Жени 2000 г.: равенство между половете, развитие и мир за двадесет и първи век” Ню Йорк, 5-9 юни 2000 г.; и Протокол
относно правата на жените в Африка, Мапуто, 11 юли 2003 г..
23
Държавите-членки на ЕС предоставят примери за добри практики, които могат да бъдат копирани в нестабилни контексти. Националните планове за
прилагане на 1325 НПП се обмислят в девет европейски държави (Австрия, Дания, Исландия, Нидерландия, Норвегия, Испания, Швеция, Швейцария
и Обединеното кралство). На НПП се гледа като на иновативни опити и цялостни стратегии за насърчаване на изпълнението до край на поетите
ангажименти. За по-подробен анализ на НПП вж. Sherriff и Barnes (2008 г.).
24
Sherriff и Barnes 2008 г.
25
За допълнителни дискусии относно този конкретен инструмент вж. Gänzle 2009 г.
26
При условие че те не се използват за офанзивни военни разходи, тъй като дейностите на ЕФР не ги обхващат в съответствие с международно
договореното определени за Официална подкрепа за развитие..
27
Комисия на Европейските общности 2009 г..
121
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 8
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Човешки ресурси. Макар наличието на подходящи човешки ресурси, които да прилагат тези политики, да остава проблем,
делегациите на ЕО в столиците на европейските държави-членки, в Брюксел и в Субсахарска Африка придобиха повече
политически познания и чувствителност. Делегациите на ЕО все още са концентрирани основно върху управлението
на проекти/програми за подкрепа, но сега политическото измерение е по-важно, с по-активни усилия за по-ефективното
използване на инструмента за политически диалог. Някои делегации на ЕО имат политически съветници и съществува
особено концентриране върху въпросите на управлението, една дълго липсваща връзка в политиките на ЕО. Въпреки това
повечето от делегациите на ЕО не разполагат с капацитет да разглеждат обществените фактори, които могат да породят
нестабилност и им липсва местно присъствие, за да получат пълна представа за съответния въпрос. Те също така често пъти
нямат ясна политическа стратегия и пълномощия, подкрепени от всички участници от ЕС в областта, както и капацитет да
я приложат. Ако Договорът на ЕС от Лисабон бъде приет, той може да осигури възможност за увеличаване и подкрепа за това
политическо измерение посредством нова институционална архитектура. Но ЕО трябва да се справи също и с процедурните
ограничения, които често пъти пречат на нейните възможности да превърне политическите ангажименти в действия 28 .
Възможности за управление на кризи. Също така ЕС развива своите възможности за управление на граждански и военни
кризи. През месец юни 2003 г., в рамките на ЕПСО, ЕС разгърна своята първа военна мисия извън Европа без сътрудничеството
на НАТО в провинция Итури в Демократична република Конго. Целта беше да се стабилизира сигурността и да се подобрят
хуманитарните условия в и около главния град Буния. Между 2004 г. и 2006 г., все още в рамката на ЕПСО, ЕС разположи
европейски полицейски служители в Демократична република Конго (EUPOL-Киншаса), консултативна мисия за реформата
в сектора на сигурността, както и мисията EUFOR DRC, разполагане на военни части в и около Киншаса и в съседния Габон,
предназначена да подпомогне MONUC за стабилизиране на положението по време на изборите и за защита на цивилните
граждани. От месец януари 2008 г. до месец март 2009 г. ЕС разположи военни сили в Източен Чад и в Североизточната част
на Централноафриканската република за да защитава цивилните граждани, които са в опасност, да подпомага доставката
на хуманитарна помощ и да защитава персонала и съоръженията на ООН.
Претрупаната стълбовидна структура и разделението на компетенциите обаче ограничава връзките между отделните
политики на ЕС, инструменти и участници 29 . При връзката между сигурността и развитието – когато операциите
за управление на военни и цивилни кризи съвпадат с институционалното изграждане, предотвратяването на конфликти
и икономическото развитие – се пораждат сериозни въпроси относно разграничаване на правомощията между стълбовете 30 .
Между европейските институции не съществува универсално споразумение за това, че една интегрирана служба на Съвета
и комисията е най-добрия начин за продължаване напред 31 . В момента се извършва опит за свързване на цивилните
и военните възможности на ЕС с преструктурирането на отговорностите в Секретариата на Съвета, което може също така
да засегне съвместната работа с ЕО.
Таблица 8.1: Институции и агенции на Европейския съюз, свързани с нестабилни държави
Дипломатическо
действие
Европейска комисия 31 Съвет на ЕС държави-членки на ЕС
• ГД „Външни отношения“
• ГД „Търговия“
• ГД „Развитие и отношения
със страните от Африка,
Карибите и Тихоокеанския
басейн“
• Делегации на ЕО
• Съвет по общите въпроси и
външните отношения GAERC
• висши представители
• Комитет за политика и сигурност
(КПС)
• Политико-военна група (ПВГ)
• работни групи на Съвета (COHOM,
CODEV, CIVCOM и регионални
работни групи)
• СПЕС
• Секретариат на Съвета
• външни министри
• посолства/мисии
28
Например процедурите на ЕО създават трудности на делегациите на ЕО при наемането на местни изследователи, които да им помагат при някои
от тези анализи на контексти. Koeb 2008 г. предлага да се настоява за наемане на квалифициран персонал.
29
Solana 2009 г.
30
Hoffmeister 2008 г.
31
Vogel 2009 г.
32
Институциите имат различни роли в рамките на тези области и Европейската комисия не може да инициира дипломатически действия,
общи за ЕС.
122

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Политики на ес, насочени към нестабилността в субсахарска африка
Многостранно
и двустранно
програмиране
Управление
на кризи
Европейска комисия 31 Съвет на ЕС държави-членки на ЕС
• ГД „Развитие и отношения
със страните от Африка,
Карибите и Тихоокеанския
басейн“
• ГД „Външни отношения“
• ГД ECHO (хуманитарна
помощ)
• ГД EuropeAid
• Делегации на ЕО
• ГД „Външни отношения“
• мисии на ЕПСО (Европейска
политика за сигурност и отбрана)
• министерства/агенции
за сътрудничество
за развитие
• агенции за оперативно
развитие
• посолства/мисии
• Принос към мисиите
на ЕПСО
2. ПОТЕНЦИАЛ НА ЕС В НЕСТАБИЛНИ СИТУАЦИИ
ЕС е особено важен политически, икономически и дипломатически участник. ЕС е найголемият
търговски блок в света и разглеждан като едно цяло той е най-големият международен
донор. Подобно на останалите големи участници на международната арена, той представлява
основна икономическа сила. Той може да осигури дипломатическа енергия чрез своята обща
външна политика и политика за сигурност като 27-те държави-членки действат заедно в различни
държави и в международни форуми като ООН. Освен това той разполага с някои предимства пред
международните организации при преодоляването на нестабилността: широката гама на неговите
политически действия, ресурсите, които той може да мобилизира, и неговият статут на политически
участник. Освен това собствената история на ЕС, характеризираща се с преход от диктатура към
демокрация в някои държави и от регулирани системи към пазарни системи, представляват
безценен опит за ползване.
ЕС си сътрудничи с държавни и недържавни участници. ЕС има възможност да си сътрудничи с набор от участници,
различни от правителства, сред които местни органи, недържавни участници и регионални организации, които добавят
различни перспективи към разбирането на ЕС за местния контекст, да обогатява политическия диалог с правителствата
и да подобрява обсега на своите политики. Тази способност обаче често пъти остава неизползвана поради сложността на
процедурите на ЕС и ограниченият капацитет на някои от другите участници. 33
ЕС има дълготрайно присъствие. ЕС има, посредством своите държави-членки или посредством делегациите на ЕС,
дълготрайно присъствие в нестабилните държави. Дори в ситуации на жесток открит конфликт, при които повечето
международни участници се оттеглят, той често пъти запазва известно присъствие и осигурява подкрепа посредством
службите или полевите експерти на хуманитарните служби на ЕО. В действителност фактът, че ЕО (посредством ECHO)
беше единственият постоянно присъстващ донор в източната част на Демократична република Конго през първите години
от това десетилетие му осигури значително предимство пред други донори. И то доведе до първата по рода си мисия за
кризисно управление в Африка (без прибягване до активи на НАТО) в подкрепа на операция Артемис на ООН в Буния,
Североизточна ДРК през 2003 г.
ЕС е в състояние да изгражда глобални партньорства. ЕС не е единствената икономическа, политическа или военна
сила, свързана с или заинтересована от Африка 34 . Способността на ЕС за осъществяване на уникален тристранен диалог
с Китай и Африка се оказа предизвикателство, защото малко африкански участници гледат на този тристранен диалог като
на нещо в техен интерес. В някои случаи възможностите на ЕС съвпадат или се превъзхождат от тези на други участници,
но нехегемонната същност на ЕС, доколкото той се приема за такъв, може да допринесе за значимостта на присъствието
и действията на ЕС. В допълнение ЕС може да действа колективно със значително по-малък политически багаж, отколкото
неговите отделни държави-членки, по-специално онези с колониално минало в Субсахарска Африка. Когато държавите
партньори не виждат отделни държави-членки на ЕС, които преследват свои собствени тясно икономически интереси или
интереси на сигурността посредством ЕС, те биха били по-склонни да работят с ЕС и да го приемат като сила в ООН. Важно
е обаче влиянието на ЕС в Африка да е реалистично и да не се преувеличава. Ефективността му може да се окаже по-малка
от предполагаемото, от части защото ЕС не действа като колективна единица в държавите партньори. А и няма поведение
на такава, а ролята и действията му взети заедно са по-малко от сбора на неговите части.
33
Вж. Particip 2008 г..
34
Вж. Tadesse 2009 г.
123
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 8
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
ЕС обаче следва да говори и действа единно. Добавената стойност, която ЕС може да осигури, ще остане неизползвана
докато държавите-членки на ЕО и ЕС не започнат да говорят и действат единодушно (споделяйки общи разбирания
и стратегия за това как да работят в тези контексти) и не постигнат ефективно разделение на труда отвъд програмата за
ефективност на помощите. Както беше отбелязано, в момента текат няколко инициативи, като например бъдещия план
за действие при ситуации на нестабилност и конфликт. Въпросът е как широката гама от политики и инструменти, както
и различните участници от ЕС, да си взаимодействат, за да развият и приложат свързана, основана на нуждите и добре
осведомена стратегия, която може по най-добър начин да помогне на тези държави и общества да се справят с причините
и ефектите от нестабилността и да увеличат своята устойчивост.
Ако координацията и сближаването на ЕС са много трудни на национално ниво в рамките на администрациите на държавитечленки,
то те са още по-сложни на ниво ЕС – с 27 държави-членки, институциите на ЕС и тежкия и дълъг процес на вземане
на решения и тромавите вътрешни и финансови процедури. ЕС обаче може да постигне резултати като един играч, когато
съществува способно управление и силна политическа воля. Политиката на ЕС в Демократична република Конго в средата
на деветдесетте години на миналия век често пъти се приема за пример за единство на целите и ангажиментите сред
институциите на ЕС (включително държавите-членки) в подкрепа на държавната стабилизация. Но за да бъде този единен
резултат по-траен е необходима по-стабилна институционална организация. Една единна дългосрочна политика не може
да се прилага чрез ad hoc координация.
3. КЪМ ПО-ДОБРИ РЕАКЦИИ ОТ СТРАНА НА ЕС
Макар напредъкът да е видим и документите относно политиката на ЕС да предоставят позадълбочени
политически насоки, все още трябва да се направи много, за да се реализират
на практика поетите ангажименти. Макар финансовите инструменти и процедури да станаха
по-опростени и по-гъвкави, те все още са твърде сложни, трудни, дълги и „недостъпни за
недържавните участници“. Това се отнася дори и за хуманитарната помощ, която несъмнено
разполага с най-улеснените процедури в ЕО. ЕО и Съветът все още се съревновават по въпроси
за компетентност. Създаването на обща служба за външни действия, ако Договорът от Лисабон
на ЕС бъде ратифициран, може да осигури някои отговори, но основната дейност е много
по-задълбочена 35 .
Политиките за развитие трябва да се свържат с мисиите на Общата външна политика и политиката за сигурност (ОВППС)
и с Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО) (управление на граждански и военни кризи) – и обратно. Това важи
в особена степен там, където съществува вероятност общонаболелите проблеми (човешки права, върховенство на закона)
и дейности (реформа в сектора на сигурността (SSR) и разоръжаването, демобилизацията и реинтеграцията (DDR)) да са също
толкова важни, колкото традиционните области на външнополитически ангажимент на ЕС (или дори повече от тях). Освен
това е по-вероятно хуманитарните и военните участници да се срещат в областта, която представя други предизвикателства,
свързани с разбиранията за техните характерни роли, яснотата на техните пълномощия и адекватността на техните
средства. До момента не са били разглеждани също и връзките между развитието, сигурността и околната среда, макар
те да получават по-голямо внимание, по-специално в Централна Африка, включително в областта на Големите езера.
Двигателите на промяната са основно местни. Донорите и техните политики могат да помогнат, да попречат или да не
повлияят по какъвто и да е начин. Но от местните участници ще зависи да определят дали и как да стане промяната. Поради
това е важно ролите и дейностите на ЕС да се установят във всеки специфичен контекст (в съответствие с принципите на
ОИСР-КПР). Това предполага познаване и разбиране на местните и регионалните процеси – от антропологична, историческа,
социално-икономическа и политическа гледна точка. За това се изисква по-скоро устойчив политически ангажимент,
отколкото технократски.
3.1 ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА РАЗЛИЧИЯТА МЕЖДУ РАЗБИРАНЕТО НА КОНТЕКСТА И АДЕКВАТНАТА
ПОЛИТИЧЕСКА РЕАКЦИЯ
Последните политически действия на ЕС, особено в ситуации на нестабилност, се характеризират с възобновяване
на усилията за разбиране на местните процеси, идентифициране на причините за (потенциален) конфликт и за извършване
на актуален, захранван от множество източници, политически, социален, икономически и регионален анализ на държавни
стратегии 36 . Винаги съществува споделяне на анализа на контекста между ЕО и държавите-членки на ЕС. Държавните
стратегии на ЕО по принцип са залегнали върху нуждите и приоритетите, определени в документите за национална
стратегия, увеличаващи потенциала за принадлежност. Но не винаги е ясен размерът, до който подобен анализ бива
35
Вж. Koeb, 2008 г. относно приложенията на Договора от Лисабон по отношение на връзките на ЕС с развиващите се държави. На фона на одобрението
на договора, Gaves и Maxwell, 2009 г., предлагат различни организационни модели за преструктуриране на политиката на ЕС за развитие..
36
По този въпрос вж. втория параграф (стр. 3-5) от „Room Document“ – обобщение на основната политическа дейност относно нестабилността,
протичаща в момента на ниво ЕС, Брюксел, Комисия на Европейските общности 2009а.
124

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Политики на ес, насочени към нестабилността в субсахарска африка
обогатяван чрез разнообразни местни източници. Освен това не съществува задълбочено разбиране на местните участници
(печалбари, носители на промяна), техните мотиви и развиващата се обществена динамика. Това може да бъде обяснено
от части с необходимостта на държавите-членки на ЕС да запазят известно политическо пространство за маневриране.
Освен това споделеното разбиране на контекста не означава, че различните участници (в областта на капиталите на ЕС,
местни партньори) споделят обща политическа и работна стратегия.
ЕС изпитва известни затруднения при по-доброто свързване на анализа на политикономията към стратегия и програмиране.
Някои считат, че това се дължи на често противоречивите доказателства или защото изисква политически избор, който
ЕС или неговите партньори не желаят или са неспособни да направят. Например в Кения повечето донори не реагираха
и не адаптираха своите стратегии преди политическото насилие през 2007 г. въпреки предупредителните знаци през
няколко години.
3.2 НЕОБХОДИМОСТ ОТ КАЧЕСТВЕН ПРИНЦИП ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТ
В много от нестабилните държави легитимността е краткотрайна, дори когато правителството е избрано при свободен
и честен изборен процес, което само по себе си е постижение за подобен контекст. Възможностите на правителствата по
принцип биват съкрушени от степента на нуждите. Често пъти контролът на правителството е ограничен до някои части на
държавата и не оказва въздействие върху виновниците за насилието (понякога дори в рамките на държавни структури).
От друга страна националните политики не винаги съществуват или са добре дефинирани. Въпреки това политиките
за развитие на ЕС често пъти приемат действащото правителство за легитимен събеседник и партньор. Поради това са
необходими по-творчески подходи за включване на местни и регионални участници като партньори в инициативи на ЕС
за съсобственост, едно трудно за реализиране предизвикателство.
Скорошните интервенции в Сомалия илюстрират капацитета и волята на ЕС за намиране на алтернативни подходи за почти
ексклузивния диалог и отношения „държава към държава“ и за преминаване отвъд подобен „правителствено/държавно
ограничен“ възглед за принадлежност. Макар стратегията на ЕС да не е дългосрочно решение за държавно изграждане,
ЕС продължи да насочва помощи, да подкрепя предоставянето на основни услуги чрез участници от гражданското
общество и да насърчава партньорства между местното управление и гражданското общество. ЕС може да използва този
пример за преразглеждане и определяне на принципа за принадлежността и на неговата връзка с гражданското общество
в нестабилните държави.
3.3 СЪГЛАСУВАНОСТ И КООРДИНАЦИЯ НА ПОЛИТИКАТА
Усилията за постигане на по-голяма съгласуваност трябва да са насочени към изграждане на общ възглед и политическа
стратегия – сред институциите на ЕС и основните участници в областта – за това как да се решават основните
предизвикателства, какви са приоритетите, какви ангажименти да се поемат, към кого и за какво – в случай на непроявяващи
воля правителства и на предизвикателства за управлението. Лидерството и компромисът не са така разбираеми както
в други среди. Координацията в областта все още се разбита основно като ненавлизане в твърде голяма степен в областта
на другия и като изграждане на съвместни действия сред донорските дейности. Но изглежда не съществува голям апетит
за ефективно разделение на труда сред донорската общност в повечето политически области на сътрудничеството за
развитие (като например напредъкът в образованието изглежда по-лесен от подкрепата за управлението).
На първо място все още съществува тенденция болезнените политически въпроси да остават на заден план при всеки
опит за координация в областта, по-специално при лошо управление и по-скоро силни, но непроявяващи желание
правителства, което води до липса на ясни политически стратегии за разрешаване на всяка нестабилна ситуация. Това
отчасти е резултат от различни политически култури и програми на ЕО и на държавите-членки на ЕС – и отчасти е резултат
на взаимодействието между територията на действие и главната квартира (Брюксел и/или столици), която няма яснота
за ролята на територията на действие както за създаването на политики, така и като политически участник. Един нов
и по-влиятелен висш представител за външните работи и политиката по сигурността, също и заместник-председател на
Европейската комисия, и една нова съвместно притежавана дипломатическа служба – Европейската служба за външни
действия, както се предлага в Договора от Лисабон на ЕС – може да донесе някои положителни промени при някои от
недостатъците на ЕС във връзка със съгласуваността и координацията. Въпреки това нейната евентуална трансформираща
роля не бива да се надценява.
125
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 8
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Каре 8.6: Общата селскостопанска политика на ЕС и сигурността на храните
в нестабилните африкански държави
от Alan Matthews, Institute for International Integration Studies, Trinity College (Институт за
проучвания на международната интеграция, Тринити колидж), Дъблин, Ирландия
Общата селскостопанска политика на Европейския съюз (ОСП) е сериозно критикувана заради пагубното
си въздействие върху сигурността на храните в африканските държави. Критиките са насочени към начина,
по който субсидираните селскостопански продукти от ЕС подкопават местните пазари за вътрешни производители
и се конкурират с африкански износни продукти в пазарите на трети страни – и към начина, по който бариерите
пред търговията затрудняват африканските производители да изнасят за пазарите в ЕС. Различни НПО изготвиха
практически проучвания на вредата, причинена на местното производство в резултат от субсидираните износи
от ЕС на мляко на прах, захар, доматени консерви и доматен концентрат, говеждо месо, памук и продажбата на
замразени пилета. 37 Съществуват страхове, че изискванията за либерализация на Споразуменията за икономическо
партньорство (СИП) могат да изложат уязвимите селскостопански сектори на допълнителна импортна конкуренция
от страна на дружествата за агробизнес от ЕС. 38
Въздействието на ОСП върху сигурността на храните трябва да се оцени в светлината на значителните реформи
на режимите на пазарите на ОСП през последните години. Условията за достъп до пазара също се промениха
радикално с новите договорености за селскостопанската политика за африканските държави. Необходимо е да се
отбележе също и разнообразието на уязвимите африкански икономики, които често пъти са тясноспециализирани
в малко на брой селскостопански износи и зависят от вноса на храна, за да задоволяват нуждите си, свързани
с изхранването. В тези държави доставките на храни от ЕС ще засегнат производителите на храни и потребителите
на храни по различен начин.
Селскостопанската търговия на ЕС със Субсахарска Африка е силно диференцирана. ЕС внася предимно какао
и какаови изделия, банани, кафе, захарна тръстика, тютюн, памук и някои плодове и зеленчуци от региона и изнася
основно пшеница, брашно, хранителни изделия, бяла захар, мляко на прах, малц и замразени пилета. Реформата
на ОСП понижи подкрепата за пазарните цени за повечето основни стоки, произвеждани в ЕС, но продължава
да подкрепя приходите на селските стопанства посредством значително разграничени директни плащания.
По този начин интервенционните цени на зърнените храни, говеждото месо, млечните произведения, захарта
и ориза бяха значително намалени. Свързаните преки плащания за тютюн, обработени зеленчуци и отчасти за
производството на памук бяха прекратени. Зависимостта от експортните субсидии беше значително намалена,
макар че експортни субсидии бяха въведени за свинско месо и птиче месо през 2008 г. и за млечни произведения
през 2009 г. Но ЕС пое ангажимент за премахване на експортните субсидии след 2013 г. Освен това, ЕС не въведе
износни мита за зърнените храни по време на продоволствената криза от 2007-2008 г. за разлика от предходния
ценови скок през 1995-1996 г.
По-малък напредък беше постигнат в намаляването на граничната защита за селскостопанското производство на
ЕС. Вариращите мита за внос бяха преобразувани във фиксирани мита за внос и бяха намалени средно с 36 % при
кръга от Уругвай. Но селскостопанските мита остават високи при около 20 % средно, а за някои специфични стоки,
като например говеждо месо, захар, банани и млечни произведения митата са много по-високи. Съществуват
и доказателства за ескалиране на митата в структурата на ставките на ЕС като митата се увеличават със степента
на обработка.
Въпреки това африканските държави имат полза от преференциалния достъп до селскостопанския пазар на ЕС. Всички
слаборазвити африкански държави имат безмитен и безквотен (DFQF) достъп отделно от преходните договорености
за захар, които ще бъдат въведени постепенно до 2015 г. DFQF достъпът обхвана и не толкова слаборазвитите
африкански държави, които инициираха междинни споразумения за икономическо партньорство с ЕС, които дават
по-големи възможности за достъп до пазара, по-специално за банани, и след изтичането на определен преходен
период за захар. Правилата за произход съгласно Споразуменията за икономическо партньорство осигуряват
известни облекчения и опростяване за селскостопанските и обработените продукти като позволяват на африканските
селски стопани и производители да извършват износ за пазара на ЕС по-лесно. Безмитният и безквотен достъп
също така предотвратява дискриминацията срещу обработката с добавена стойност вследствие на увеличение на
митата. Не толкова слаборазвитите африкански държави, които не са подписали споразуменията за икономическо
партньорство, могат да използват програмата за Генерализирана система от преференции на ЕС (ГСП), макар
митническите преференции за продуктите на ОСП съгласно тази договореност да са много ограничени.
37
Paasch, 2008 г.; Oxfam, 2002 г.
38
Bertow и Schulteis, 2008 г.
126

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Политики на ес, насочени към нестабилността в субсахарска африка
Парадоксално обаче реформата на ОСП намалява степента на този преференциален достъп до пазара и подкопава
рентите, които африканските износители могат да получат. Разширеният достъп за захарта е придружен от отказ
от правото на преимуществено изкупуване съгласно Протокола за захарта, който гарантираше, че африканските
износи на захар за ЕС, в рамките на предварително определени квоти, ще получават гарантирана от ЕС цена.
По-ниските интервенционни цени и намаленията на таксите доведоха до намаляване на доходността на пазара на ЕС
за африканските износители на ориз, захар, банани, говеждо месо, плодове и зеленчуци 39 . По този начин в рамките
на кръга Доха от търговските преговори на СТО африканските държави се обосноваха за разширени времеви рамки
за предложените намаления на таксите за продукти там, където преференциите са важни.
ЕС, осъзнавайки, че реформата на ОСП може да доведе до затруднения с регулирането за африканските
държави, поради подкопаването на преференциалния достъп, предостави финансова помощ за подобряване
на конкурентоспособността и за подпомагане на диверсификацията. Придружителните мерки за държавите,
включени в Протокола за захарта, с индикативен бюджет от 1,28 милиарда евро за 2006-2013 г., подкрепят процесите
на приспособяване в 18 държави от АКТБ, производителни на захар. С цел насърчаване на приспособяването бяха
осигурени над 450 милиона евро по Специалната рамка за подпомагане на износителите на банани от АКТБ през
1994-2008 г. След 2004 г. ЕС и държавите-членки също така подкрепиха партньорството между ЕС и Африка за
развитие на добива на памук и насочиха над 300 милиона евро за програми и проекти за памука.
Така че при превръщането на селскостопанската политика на ЕС в по-съответстваща на целите за развитие
и на целите за сигурност на храните за уязвимите африкански икономики се наблюдава значителен напредък. 40
Но държавите продължават да изразяват страхове, свързани с потенциалните неблагоприятни ефекти от износите
на храна от ЕС за Африка в контекста на реципрочното либерализиране, изисквано съгласно Споразуменията за
икономическо партньорство. Една от основните цели на реформата на ОСП е да направи износът на селскостопански
продукти от ЕС по-конкурентен. Но ЕС увери държавите, че асиметрията от либерализацията, създадена чрез тези
споразумения, може да се използва за изключване на повечето мита върху европейски селскостопански продукти
от либерализиране или като те станат обект на дълги преходни периоди (до 25 години).
Реформата на ОСП ще продължи, като се има предвид естеството и обосноваването на разграничените плащания в ЕС,
по-специално в периода след 2013 г. и ангажимента за постигане на споразумение за допълнителното либерализиране
на селскостопанската търговия по време на кръга Доха. Това ще насърчи по-големия внос на основни стоки в ЕС и ще
засили конкурентоспособността на сектора на ЕС за обработени храни. За нестабилните африкански икономики
при този процес ще има както заплахи, така и възможности, но те трябва да останат в перспектива. Независимо
от високото равнище на дебатите относно въздействието на ОСП върху африканските държави, по-специално
в Европа, африканската сигурност на храните остава основно функция на вътрешните селскостопански политики
и на инвестициите в Африка.
3.4 ТЪРГОВСКИ ПОЛИТИКИ НА ЕС СПРЯМО НЕСТАБИЛНИТЕ
Съгласно Споразумението за партньорство от Котону рамката на търговската политика със Субсахарска Африка се основава
на Споразуменията за икономическо сътрудничество (СИП), договорени между ЕС и шест региона от АКТБ, с цел стимулиране
на търговията, развитие и преустановяване на маргинализирането на държавите от АКТБ. В Котону също така беше
договорено, че Споразуменията за икономическо сътрудничество ще бъдат съвместими със СТО. Макар да съществуват
известни изключения по отношение на развиващите се държави и по-специално за най-слабо развитите държави (LDC)
в рамките на правилата на СТО, такива конкретни разпоредби не съществуват по отношение на нестабилните държави или
нестабилните състояния. Поради това способността на и политическото пространство пред ЕС за приемане или изготвяне
на конкретни разпоредби за нестабилните държави в областта на търговията са в известна степен ограничени от неговите
съществуващи международни ангажименти (но все пак са възможни).
Някои анализатори твърдят, че, „макар СИП да не са средство за незабавно избавяне от кризата, те могат допълнително
да увеличат затрудненията, които някои африкански държави срещат, освен ако не се приложи известна гъвкавост при
процеса на преговорите за СИП и не се приемат и приложат бързи мерки в подкрепа на развитието 41 .“ Помощта на ЕС
за мерки за търговия може да предложи известна степен на адаптиране към особеностите на нестабилните държави или
най-малкото да гарантира, че те имат капацитет да търгуват и устойчивост, която е по-скоро засилена, отколкото подкопана
от ангажиментите в тези търговски споразумения.
39
Low et al., 2009 г..
40
Matthews, 2008 г.
41
Bilal et al. 2009, стр. 1.
127
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 8
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Каре 8.7: Помощ за търговия
ЕС е един от основните доставчици на Помощ за търговия, една широкообхватна инициатива, обхващаща подкрепа
за насърчаване на търговията и за развитие на политиките за търговия и за изграждане на инфраструктура, свързана
с търговията. Така че, макар да не е конкретно за нестабилните държави, тя е свързана с тях, като се имат предвид
техните структурни характеристики.
Министерската декларация на СТО от Хонконг, 2005 г., призова за повече и по-качествена помощ за търговията.
Тя задвижва процес за подпомагане на държавите с ниски доходи при преодоляването на структурните ограничения
и слабите възможности, които подкопават тяхната способност да се съревновават и увеличават максимално ползите
от възможностите за търговия и инвестиции. През 2007 г. Съветът на ЕС прие Стратегия на ЕС за помощ за търговията,
съвместна инициатива на Общността и на държавите-членки на ЕС. Целите на тази стратегия са „ да позволи на
развиващите се държави, по-специално на най-слабо развитите държави (LDC), да използват търговията поефективно
за насърчаване на растежа, заетостта, развитието, за намаляване на бедността и за постигане на техните
цели за развитие 42 .“ Тази стратегия включва увеличаване на конкретното финансиране за Подкрепа, свързана
с търговията (TRA) на 2 милиарда евро на година до 2010 г. Тя има за цел да засили фокуса към бедните, да увеличи
капацитета на ЕС и на държавите-членки в съответствие с принципите за ефективност на помощите, да подпомогне
процеса на регионална интеграция в АКТБ и да извършва мониторинг на ангажиментите.
Относно тържественото обещание за отпускане на 2 милиарда евро за Подкрепа, свързана с търговията до
2010 г., новите цифри посочват, че това колективно обещание на ЕС е почти реализирано през 2007 г. През 2007 г.
ангажиментите на държавите-членки на ЕС и на Общността към TRA възлизат съответно на 0,96 милиарда евро
и 1,02 милиарда евро. Така общата подкрепа на ЕС през 2007 г. достига 1,98 милиарда евро, тоест увеличение
с 8 % спрямо 2006 г., а общата ЕС TRA е била 1,83 милиарда TRA. По отношение на по-общия План за помощи за
търговия, общата подкрепа на ЕС достигна 7,17 милиарда евро през 2007 г., а Африка получава най-големия дял
от средствата по Помощ за търговия на ЕС – 2,7 милиарда евро през 2007 г. и 44 % от общата Помощ за търговия
от ЕС за периода 2005-2007 г. 43
Обосновката на Помощ за търговията – да помогне на развиващите се държави да се свържат с глобалния пазар
– е важна, тъй като решаването на въпросите зад границата и на инфраструктурните ограничения са дългосрочни
цели от особено значение за намаляването на бедността. А за спада от 2009 г. Помощ за търговията може да окаже
непосредствено стимулиращо въздействие.
Това което липсва в много нестабилни държави не е толкова търговията със стоки, която е основно неофициална
и отклонява голяма част от нужните държавни приходи, а институции, които да осигурят прилагането на търговската
политика и споразумения. Нестабилните държави в Субсахарска Африка се сблъскват с много вътрешни бариери – липса
на познания, изключително висока бюрокрация, неадекватно финансиране, лоша инфраструктура – което затруднява
търговията и съответно цялостното възползване от Помощ за търговията. Това важи в особена степен за държавите
от Централна Африка, които поради своето географско положение, рискуват да се превърнат в „сираци откъм помощ
за търговията“ и да бъдат допълнително маргинализирани от процеса на глобализация.
Макар в търговската сфера да могат да се предприемат други креативни мерки, като цяло изглежда, че ЕС има ограничена
възможност за адаптиране на своята търговска политика с цел превръщането и в по-чувствителна към ситуации
на нестабилност. Твърди се, че като се има предвид въздействието на текущата финансова криза, „елементите на СИП
очевидно се нуждаят от спешна преработка 44 .“
Каре 8.8: Споразумения за икономическо партньорство
СИП представляват асиметрични споразумения, които обхващат не само търговията със стоки и услуги,
но също и вътрешнодържавни въпроси, като например конкуренция, правителствени доставки, интелектуална
собственост и улесняване на търговията, насърчаване на регионалната интеграция и комбинирани с помощ.
Според Споразумението от Котону целта е да се подпомогне сътрудничеството във всички сфери, свързани
с търговия, и да се насърчи устойчивото развитие в държавите от АКТБ. СИП следва да бъдат ориентирани към
развитието, задълбочаването на регионалната интеграция, увеличаването на достъпа до пазара на ЕС за продукти
от АКТБ и към увеличаване на сътрудничеството за услуги и въпроси, свързани с търговията. Чрез подобряване на
конкурентоспособността СИП следва да помогнат на интеграцията на държавите от АКТБ към глобалната икономика
и да поощрят техния икономически растеж.
42
Комисия на Европейските общности 2009 г., стр. 3.
43
Комисия на Европейските общности 2009 г., стр. 3.
44
Jones 2009 г., стр. 7.
128

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Политики на ес, насочени към нестабилността в субсахарска африка
Първоначално в СИП участваха шест регионални обединения, след това седем с EAC (Източноафриканската
общност), пет от които в Субсахарска Африка 45 . При дадено споразумение за икономическо партньорство между
ЕС и едно регионално обединение, последното се договаря като единен блок, макар споразумението да се подписва
двустранно. Не най-слабо развитие държави от АКТБ, които не желаят да участват в СИП, могат да получат
достъп до ЕС посредством Генерализираната система от преференции 46 , която обаче е по-малко благоприятна.
Междинните резултати от процеса, свързан със СИП 47 , бяха дискутирани оживено в икономическата и политическата
литература 48 .
Много проучвания подчертават техните несигурни резултати 49 . За някои държави не съществува вероятност
междинните СИП да доведат до значими ползи от търговията, тъй като държавите от АКТБ могат да реализират
значителен дял от усилията за либерализиране, изисквани в СИП, без да подкопават значително настоящата си схема
за защита 50 .
От гледна точка на нестабилността и институционалното изграждане, важен е въпросът, който засяга потенциалното
въздействие на СИП върху приходите от такси за държавите от Субсахарска Африка. Като се има предвид важността
на търговските такси за публичните приходи на африканските държави, едно намаление на приходите от такси,
свързано с реципрочна търговска либерализация, може да намали капацитета за изпълнение на основни държавни
функции. Предвижданията за цялостната и незабавната либерализация сочат, че загубите могат да са значителни 51 .
Например съществува вероятност Западна Африка да е най-засегнатия регион, като се предвиждат загуби за ECOWAS,
вариращи от около 30 % от приходите от мита до 89,5 % 52 . Вероятно по-постепенната търговска либерализация ще
облекчи загубите от приходи от такси, но с цената на намалени приходи от отворена търговия.
Следователно без подходяща реформа на данъчната система и компенсаторни мерки СИП могат да имат значителни
отрицателни последствия за капацитета на някои държави от Субсахарска Африка за събиране на публични ресурси.
Това е много важно, тъй като е добре известно, че бедните държави изпитват затруднения при заменянето на ДДС
таксите с търговски такси 53 . Основен елемент на степента на фискално възстановяване е видимо да се подобри
събирането (и евентуално да се включи сенчестата икономика). Загубите на приходи могат да са поносими,
ако търговската либерализация е постепенна и придружена от реформи на публичните финанси. Въпреки това за
нестабилните държави с нисък капацитет или с ограничена политическа воля подобни реформи могат да са трудни
за приложение в кратък и средносрочен план. Поради това е важно да се разполага със специално отделени външни
ресурси за подпомагане и улесняване на процеса на приспособяване за тези държави.
Още по-важно е, че СИП могат да се окажат възможност за африканските държави за рационализиране на техните
мрежи от споразумения за регионална интеграция и могат да се използват като външни механизми за поемане на
ангажимент от страна на слабо институционализираните африкански държави за предприемане на необходимите
вътрешни реформи с подкрепата на устойчивия институционален контекст на ЕС. Въпреки това съществуват тревоги
по отношение на това дали СИП могат да насърчат регионалната интеграция в Африка и по-специално дали СИП
изграждат блокове или ги възпрепятстват. Едно основно затруднение е свързано с голямата разнородност на
африканските държави от Субсахарска Африка в рамките на различните обединения за СИП. Държавите се различават
по отношение на експортната си структура, класафикационния си статут (противопоставянето между най-слабо
развит държави и не най-слабо развитие държави), степента на ангажиментите за регионална либерализация
45
Stevens и Kennan 2005 г.
46
Първата ГСП (Генерализирана система от преференции) на Европейския съюз беше стартирана през 1971 г. През месец февруари 2001 г. Съветът прие
Регламент (EО) 416/2001, така наречения „Регламент EBA“. „Всичко освен оръжия“ (EBA), което представлява нереципрочно търговско споразумение,
дава на 50-те държави – 34 от които са от Субсахарска Африка (сред тях 22 нестабилни държави) – които са официално класифицирани като найслабо
развити държави (LDC) от Организацията на обединените нации, освободен от мита достъп до ЕС за всякакви продукти, с изключение на
оръжия и амуниции и 41 тарифни реда относно ориз и захар, за които се определят безмитни квоти до постигането на пълна либерализация през
месец септември 2009 г. (ориз) и месец октомври 2009 г. (захар). Източник: http://ec.europa.eu/trade/issues/global/gsp/eba/index_en.htm.
47
През месец септември 2002 г. започнаха преговори за СИП с първоначален краен срок 31 декември 2007 г. за постигане на съответствие с правилата
на СТО. Преговорите преминаха извън първоначалния краен срок, тъй като протичаха бавно. В резултат Европейската комисия издаде Съобщение
на 23 октомври 2007 г., което предвижда временен преференциален достъп до пазара за не най-слабо развити държави от 1 януари 2008 г. с цел
удължаване на времето за преговори до приключване на СИП. Във връзка с това между ЕС, подрегионите от АКТБ и отделни държави бяха сключени
няколко междинни споразумения (т.н. „тръмплинни СИП“) в края на 2007 г., всички те съдържащи ангажименти за либерализация на търговията със
стоки за постигане на съответствие с изискванията на СТО. Източник: http://www.acp-eu-trade.org/index.php?loc=epa/background.php.
48
До края на 2007 г. 46 африкански държава станаха членове на междинно СИП. Същевременно само 18 от тях бяха инициирали междинно СИП, като
осем от тях нестабилни държави: Бурунди, Камерун, Коморски острови, Кот д’Ивоар, Кения, Руанда, Уганда и Зимбабве (Bilal и Stevens, 2009 г.).
49
Вж. Sindzingre 2008 г. и Delpeuch и Harb 2007 г.
50
Stevens и Kennan 2005 г. и Delpeuch 2007 г.
51
Delpeuch и Harb 2007 г.
52
Busse et al. 2004 г.
53
Baunsgaard и Keen 2005 г.
129
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 8
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
и чувствителните продуктови списъци 54 . Макар разнородността на държавите да не е обезателно пречка
за регионалната интеграция и в действителност да може да увеличи икономическите ползи за тях, тя създава също
и разходи за политическа координация и политически договорености. Например трудностите при хармонизирането
на търговските правила в и между регионални обединения може да наложи въвеждането на граничен контрол
и правила за произхода върху движението на продукти от ЕС в рамките на дадени региони, за да се гарантира,
че изключването на даден продукт в една държава не е подкопано от предпочитанията за същия продукт в държава
партньор 55 . Поради това е важно целият регион да има еднаква оферта за достъп до пазара и едни и същи продукти
да са изключени, за да се насърчат възможностите за единен пазар.
3.5 ПРЕВАНТИВНИ ПОЛИТИКИ И ДЕЙСТВИЯ
В последно време усилията на ЕС са насочени към по-добра ответна реакция и разрешаване на кризи и посткризисни
ситуации. Но ефективната и своевременна работа, свързана с превенция, остава основната слабост. Макар да се твърди,
че политическият диалог при Европейския консенсус за развитие има важно превантивно измерение, някои доказателства
сочат, че той често пъти не се използва за тази цел 56 .
Освен политическата воля ЕС се сблъсква с няколко институционални и оперативни ограничения, сред които ограниченията
на инструментите на ЕС, вътрешните организационни процеси и процесите за вземане на решения и капацитета за цялостно
отговаряне на изискванията на възходящите превантивни политики. Институционалната нагласа, която определя ролите
и компетенциите на всеки орган на ЕС, води до различни възгледи и приоритети за различните служби на Комисията
и до институционална несъгласуваност между ЕО и Съвета. Европейската служба за външни действия (EEAS) може да
предложи допълнителни насоки за подобряване на това положение и за по-добро свързване на краткосрочни и дългосрочни
политики на ЕС.
3.6 СЪВМЕСТНИ ПОЛИТИЧЕСКИ РАМКИ С АФРИКАНСКИ РЕГИОНАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ
ЕС инвестира много време и ресурси в развитието на партньорства с регионални организации в Субсахарска Африка
и с Африканския съюз. Как обаче тези партньорства и съвместни политически рамки оформят политиките на ЕС за справяне
с нестабилността не е особено видно. Споразумението за партньорство от Котону – основният задвижващ механизъм за
търговията, помощите и политическия диалог при връзките на ЕС със Субсахарските държави – не съдържа конкретен член
относно нестабилността или относно нестабилните държави. То обаче обхваща съответни действия от политически диалог до
демократично управление и от човешки права и търговия до предотвратяване на конфликти и умиротворяване посредством
наказателни мерки. Подобно на него Съвместната стратегия на ЕС-Африка, подписана от държавните ръководители по
време на срещата в Лисабон през 2007 г. не се отнася конкретно до държавната нестабилност, термин, широко отхвърлян
от африканските заинтересовани лица при подготовката на преговорите. Африканският съюз и неговите държави-членки
изглежда приемат значимостта на преодоляването на държавната нестабилност и на преминаването отвъд въпроса за
формулировката, което може да открие нови възможности за съвместни подходи за преодоляване на нестабилността.
ЕС вече води подобрен диалог и партньорство във връзка с мира и сигурността с Африканския съюз (АС) и е основен
поддръжник на Африканската архитектура за мир и сигурност, която включва посредничество, ранно предупреждение
и умиротворителни мисии – и свързва нивото на АС към регионални „механизми“. Съвместната стратегия на ЕС-Африка
и нейният план за действие предоставят възможности за преодоляване на свързаните с несигурност въпроси на
управлението, човешките права, търговията, регионалната интеграция и инфраструктурата (каре 8.9). На практика обаче
тя все още има ограничено въздействие на ниво държава и нейното прилагане е съпроводено с въпроси за финансирането
й и с дискусии за нейната реална добавена стойност.
По потенциално по-спорни въпроси, като например демократичното управление и човешките права, е трудно да се
забележи истински диалог и уважение към мира при процесите в Африка. Повечето регионални организации нямат интерес
да бъдат „инструментализирани“ от политическата програма на ЕС и смятат подкрепата на своите собствени приоритети
за по-важна. Въпреки това качеството на диалога в някои области на рамката от Котону и на Съвместната стратегия на
ЕС-Африка бележи подобрение, както и съгласуването на ЕС към африканските приоритети (от рода на мир и сигурност).
Съвместната стратегия на ЕС-Африка помогна на ЕС да се съгласува с АС по отношение на „международните контактни групи“
във връзка с текущата криза в Гвинея, Гвинея Бисау, Мадагаскар, Мавритания и Сомалия. А дейността на ЕС за постигане
на единодушие с АС и с неговите Регионални икономически общности (REC) представлява значителна крачка напред.
54
Stevens et al. 2008 г.
55
Brenton et al. 2008 г.
56
Политическият диалог също е важен елемент от Споразумението за партньорство от Котону.
130

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Политики на ес, насочени към нестабилността в субсахарска африка
Регионалната перспектива за „засилване на устойчивостта“ подчертава „регионалните връзки“ и възможността за
„регионални клъстери на нестабилност“. А по-глобалният поглед върху тези въпроси подчертава външните движещи
сили на национално и регионално ниво. Следвайки тази перспектива Съвместната стратегия на ЕС-Африка може да
насърчи един нов цялостен регионален подход към Африка. Днес тази стратегия определя по-широка рамка за регионална
интеграция в Африка в политически, икономически и социален аспект. Първият план за действие (2008-2010 г.) включва осем
партньорства между Африка и ЕС в области, като например мир и сигурност, демократично управление и човешки права
и търговия и регионална интеграция. Повечето усилия, положени до момента, са организационни за установяване на диалог,
доверие и координация. Но съществуват значителни очаквания за по-нататъшното реално изпълнение и финансиране
на ангажиментите.
3.7 ЕС В РОЛЯТА НА УЧАСТНИК ЗА СИГУРНОСТ И РАЗВИТИЕ
Преодоляването на бедността и увеличаването на сигурността вървят ръка за ръка. Това не е нещо ново: от времето
на доктрината на Труман и плана Маршал сигурността винаги е била обвързвана с политиките за сигурност по различни
начини и в различни степени.
Взаимодействието между сигурност и развитие е всепризнато и включва основните цели на ЕС по отношение
на международните политики: принос за мира и стабилността и насърчаване на демокрацията, човешки права, върховенство
на закона и ефективно многостранно участие. Пътищата към свързани цели на ЕС, работни планове и програми и в крайна
сметка значимо действие остават предизвикателства. Както е описано по-горе, ЕС изгражда широк набор от политики,
инструменти и инициативи за преодоляване на проблемите, свързани с развитието и сигурността, по-специално
в Субсахарска Африка.
Целите, ползите и времевите графици на донорите и реципиентите са многобройни и често пъти си противоречат.
Обединяването на различни участници и ресурси, служители за предоставяне на помощ и военни, дипломати и представители
на бизнеса, което е спешно необходимо, представлява предизвикателство и отнема време. А самият ЕС е сложен и понякога
некоординиран международен участник.
В състояние на нестабилност и несигурност съществува изкушение да се търси „предварителен реквизит“ – например нова
икономическа мярка или различна политическа институция 57 . Ние предлагаме точно обратното, обществата, изправени
пред нестабилност, могат да започнат промени в сферата на сигурността и развитието“ 58 .
Ние твърдим, че с надграждане върху богатия опит от местни инициативи и капацитет, и участието на ЕС в свързването на
сигурността и развитието в африканските държави, изправени пред нестабилност, по-специално реформата в сектора на
сигурността и мисиите за управление на кризи 59 , добре познатите и дълбоко загнездени пречки за промяната на зависимостта
сигурност-развитие може да бъдат преодолени 60 . Ние обръщаме внимание на шест процеса в ситуации на нестабилност:
1. ОСИГУРЯВАНЕ НА СИГУРНОСТ И РАЗВИТИЕ: АНТАГОНИСТИЧНА ИЛИ НЕАНТАГОНИСТИЧНА ПРОМЯНА?
Защитниците на политическите промени, които засягат едновременно сигурността и развитието, често пъти разглеждат
предлаганите от тях реформи като неантагонистични: избавянето от нестабилността, предоставянето на по-голяма сигурност
за населението и освобождаването, в течение на този процес, на енергии за развитие може да е от полза единствено за всички
участници и в крайна сметка за държавата. Тази презумпция обаче може да се постави под съмнение 61 . На първо място,
при ситуации на нестабилност несигурността и останалите нефункциониращи обществени институции могат да са от полза
в еднаква степен за правителствата и за бунтовниците. Някои участници могат дори да създадат, да запазят и да използват
несигурността, за да гарантират политическото си оцеляване 62 . В Сиера Леоне управниците преднамерено унищожиха
държавния капацитет, за да се облагодетелстват от обществени фондове 63 . На второ място, при ситуации на нестабилност
често пъти съществуват едновременно относително слаби и относително силни страни. Например държавните институции
в Демократична република Конго бяха отслабени, но не изчезнаха напълно 64 . Изправени пред исканията на донорите,
публичните органи – които са напълно наясно със състоянието на нестабилност в тяхната страна, и именно поради този
нестабилен контекст и поради тяхната (относително) несигурно позиция – успяха да задържат и дори да укрепят своята
позиция в процесите на договаряне и да развият стратегия за предотвратяване и устойчивост. Дори когато суверенитетът
изглежда на най-ниското си равнище, останалата част от държавата е способна да прикрие от донорите това, на което гледа
като на център на своята автономия 65 .
57
Hirschman 1963 г., стр. 6; Hirschman 1967 г., стр. 5.
58
Hirschman 1963 г., стр. 6
59
Brzoska 2006 г.
60
Hirschman 1963 г., стр. 6; Hirschman 1985 г., стр. 3-34 и 56-76.
61
Englebert и Tull 2008 г.
62
Clapham 1996 г., стр. 208-243; Chabal и Daloz 1999 г., стр. 3-16.
63
Reno 2003 г..
64
Englebert 2003 г.; Trefon 2004 г., 2007 г.
65
Например в Демократична република Конго две важни служби за сигурност – Службата за военно и гражданско разузнаване и Службата за граничен
контрол – останаха извън обхвата на реформата в сектора за сигурност (Melmot 2008 г.; Davis 2009 г.).
131
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 8
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Поради това несигурността, свързана с нестабилност, не винаги е нещо лошо за местните участници и тя не означава,
че всички засегнати участници са в неблагоприятно положение. Местните участници реагират и се опитват да заобикалят
силните страни на донорите и да използват техните слабости. По тази причина подходите, състоящи се от разбираем
инженеринг, имат малки шансове за успех. ЕС следва да промени своя линеен подход на социално инженерство с един
по-гъвкав и стратегически подход.
2. НЕСИГУРНОСТТА ПРЕДСТАВЛЯВА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПОЛИТИКИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ
Критиците на връзката между сигурността и развитието обикновено повдигат три въпроса. Първо, появата на сигурност
в една вече претрупана политическа обстановка и на лица, отговарящи за вземането на решения, които разполагат
с ограничена енергия, способности и ресурси, е обречена да обърка както донорите, така и развиващите се държави
и да предизвика застой в действията, насочени към основната цел, намаляване на бедността. Второ, сигурността е само
повърхностен проблем, тя е симптом на по-дълбоко структурно нефункциониране. Трето, истинските усилия за справяне
с предизвикателствата на сигурността вероятно ще превишат възможностите на донора и на държавата партньор.
Обратно на това ние предполагаме, че връзката между сигурността и развитието може да генерира възможности
за реформа (каре 8.9).
Първо, местното население често пъти изразява голяма и непосредствена тревога по отношение на сигурността и мира.
Например представители на гражданското обединение Кивус в Демократична република Конго с право заявиха, че трябва
да се изчака с изборите до установяването на мир, но никой не ги послуша 66 . Игнорирането на тези неотложни проблеми,
има обратен ефект. Второ, появата на тревоги по отношение на сигурността е възможност за реформаторите да открият
нови съюзници и да улеснят съвместните анализи и формулирането на стратегии. Трето, несигурността може да се окаже
светлина в тунела и да спомогне за своевременното засичане на социални нередности, които ако бъдат пренебрегнати,
могат да станат много по-сериозни 67 . На последно място, плахите или повърхностни политически инициативи могат
да имат неочакван ефект на мобилизиране на бездействащите лица да се възползват от предложеното решение – както
в държавите донори, така и в държавите партньори.
Каре 8.9: Предизвикателствата на сигурността и развитието в ситуации
на нестабилност: изводи от операциите на ЕПСО
От д-р Damien Helly,
изследовател, Институт на Европейския съюз за изследване на сигурността
Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО) се зароди преди 10 години на Балканите. От тогава Европейският
съюз я използва като уникален инструмент за управление на военни и граждански кризи при различни ситуации на
нестабилност. От 23 операции на ЕПСО, 8 са на територията на Африка, като някои от тях все още не са приключили.
Всички операции на ЕПСО в Африка трябва да се справят с някаква форма на нестабилност. Наскоро излезе книга под
редакцията на изследователи от Института на Европейския съюз за изследване на сигурността, която предоставя
цялостни данни и критична оценка на ЕПСО след 10 години 68 . Някои от нейните изводи, основани предимно
на интервюта от мястото на събитията, могат да послужат при дебатите за сигурността и развитието, в ситуации
на нестабилност и във връзка с необходимостта от повече свързаност между инструментите и политиките на ЕС.
• За 10 години ЕС е увеличил координацията на ЕПСО с политиките на Европейската комисия в нестабилни контексти.
От 1999 г. насам взаимовръзките между предизвикателствата на сигурността и развитието се превърнаха в общ
лайтмотив за политическия дискурс. Основната сигурност, необходима за облекчаване на бедността, за
създаване на работни места и за развитие на бизнеса е добре документирана в основни документи за европейската
политика, които повишават съзнателното отношение при политическото планиране. Например, главната квартира
в Брюксел планира съвместни действия в Чад през 2008 г., насочени към взаимно подсилване. Програмата
d’Accompagnement à la Stabilisation, финансирана от Европейската комисия, имаше за цел да доведе до край
приключването на военните действия, макар на практика координирането да се оказа труден и бавен процес.
• Независимо от напредъка на стратегическо ниво все още има нужда от активизиране на диалога във връзка със
ситуациите на нестабилност между експертите по сигурността, поддръжниците на развитието, икономистите
и хуманитарните участници. Съревнованието за ресурси за финансиране на развитието и сигурността може
да е значително. Ръководителите на програми за сътрудничество за помощи и експертите по сигурността почти не
обменят информация за потенциалното въздействие върху сигурността да кажем на един проект за транспортна
инфраструктура. И макар някои експерти да работят рамо до рамо, например военните и хуманитарните
66
Autesserre 2009 г., стр. 271.
67
Hirschman 1981 г., стр. 119, 149.
68
Grevi et al. предстои публикуване.
132

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Политики на ес, насочени към нестабилността в субсахарска африка
участници, опитът, събран по време на операциите за управление на кризи, трябва да бъде разпространяван поефективно.
Например EUFOR Tchad/RCA предостави изводи както за военните, така и за хуманитарната общност,
но не е ясно как те ще се съобщят на всички останали.
• При ситуации на нестабилност качествените оценки са толкова уместни, колкото и количествените данни. Докато
икономистите работят основно с реални данни, политическите изследователи или анализаторите от разузнаването
също използват качествени подходи. В случая с полицейската реформа или реформата в армията в Демократична
република Конго, доброто разбиране на местните политики и игри с власт е съществено за установяването на
механизми за събиране на данни от рода на бази данни за преброяване на населението. EUSEC, мисия, отговаряща
за подкрепата за властите в Конго във връзка с реформата в армията, посвети първите си години на изграждане
на взаимно доверие с националните заинтересовани лица чрез силни лични връзки, събиране на информация
от хора и военни експертни познания. Обратно на това в Гвинея Бисау, където малкият брой военни (по-малко
от 6 000) предполага, че реформата на армията ще е лесна, управлението и властовите фактори, като например
символичната власт на ветераните, сплашването и незаконният трафик се оказаха сериозни препятствия.
Реалността понякога се различава от цифрите.
• Европейските инициативи за сигурност и отбрана до голяма степен зависят от програмата и от политическата
воля на местните органи. Когато местните органи не желаят да бъдат домакини на операции на ЕПСО или на
чужденци, които да им помогнат при реформирането на техния апарат за сигурност – често пъти по политически
причини или поради заложени интереси – за европейците се оказва изключително трудно да увеличат максимално
своето въздействие. Това стана очевидно в Демократична република Конго, когато след изборите през 2006
г. правителството изрази много по-малък интерес към реформа в сектора на сигурността. Това се потвърди
и в Гвинея Бисау, където за мисията на ЕС за реформа в сектора на сигурността се оказа изключително трудно
да влезе в диалог с покойния армейски ръководител на персонала Тагме На Уаи. Това стана очевидно и в Судан,
когато ръководството не пожела да бъде домакин на умиротворителна операция на АС/ООН и забави процесите,
свързани с визите на персонала от ЕС, подкрепящ планирането и командната верига на AMIS, умиротворителната
мисия на Африканския съюз в Дарфур.
• След 10 години персоналът на ЕПСО си беше взел поука за трудностите при прилагането на принадлежността
на местно ниво, по-специално в нестабилните държави, където държавният капацитет е почти равен на
нула и местните държавни служители не са способни да възприемат или да се справят с предложенията или
интервенциите на ЕС. Кратките пълномощия и високото текучество на операциите на ЕПСО рядко съответстват
на нуждите на техните партньори за дългосрочно изграждане на капацитет.
• ЕС страда от невъзможност за прилагане на политика в нестабилна среда. Независимо от впечатляващия
инструментариум от стратегии, комуникации и програмни документи за преодоляване на нестабилността,
предотвратяване на конфликти и подкрепа за умиротворяването ЕС има да прави още много във връзка
с прилагането на тези политически ориентации на практика. Персоналът на ЕС често игнорира политически
документи, които ръководят ежедневната му работа и вземането на решения в ситуации на нестабилност.
Макар добре оборудван с политически инструменти от рода на LRRD (облекчение за свързване, рехабилитация
и развитие), ЕС не ги използва системно в държавите. Обучението на персонала, работещ в нестабилни контексти,
следва да е широкообхватно и да се извършва системно.
• Когато става въпрос за ситуации на нестабилност, ЕС трябва да определи своите външнополитически приоритети.
Макар че безсилието на държавата е посочено като заплаха в Стратегията за европейска сигурност от 2003 г.,
основните европейски стратегически интереси в Субсахарска Африка остават неясни. Някои европейски
държави, предимно бившите колониални сили, изразяват тревоги за нестабилните държави в Африка не на
последно място, защото те крият важни заплахи, свързани с тероризъм и наркотици, оръжия и трафик на хора.
Тези тревоги обаче могат да не се споделят еднакво от всички държави-членки на ЕС, което води до липса
на външнополитически приоритети в Африка, с изключение на онези, определени от междуконтинентални
партньорства или от Споразуменията за партньорство от Котону. необходими са допълнителни проучвания
по този въпрос и те ще бъдат извършени от EUISS през 2010 г.
• Длъжностните лица от нестабилните държави често пъти обвиняват ЕС за неговите противоречиви политики.
По-специално търговският протекционизъм често се посочва като спъващ развитието. Въпреки новите
компенсаторни механизми от рода на програмата Помощ за търговията, политическият диалог все още е белязан
от недоверие. Следователно преодоляването на нестабилността ще включва усилия за истински диалог и желание
за преодоляване на минали предразсъдъци и за признаване на взаимни отговорности.
133
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 8
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
3. НЕСТАБИЛНОСТТА ВОДИ ДО ПОЯВА НА ПАРАЛЕЛНИ МЕСТНИ ИНСТИТУЦИИ ЗА СИГУРНОСТ
Унищожаването на държавния капацитет в ситуации на нестабилност не означава липса на управление. В действителност
ситуациите на нестабилност активират „местни институционални инициативи, които улесняват оцеляването и организацията
на социалния живот през времена на конфликт и които могат да се окажат полезни в бъдеще 69 .“ Традиционните
ръководители, групи на гражданското общество, църкви и агенции за помощи се намесват, за да поемат отговорността за
сигурността 70 . Ситуациите на нестабилност могат да предоставят неравен достъп до сигурност и правосъдие, нетърпимост
към аутсайдерите, насилие, нелегалност и безотчетност. Но в някои случаи лошото държавно поддържане на реда
и суверенността реактивират самоорганизирането на реда 71 . Появяващият се в резултат „избор за поддържане на реда“
предоставя мрежа за сигурност и задълбочава местната демокрация. Успехът на алтернативното организиране на реда
може да се подпомогне допълнително от положителните реакции на държавата и от подкрепата на ЕС.
4. ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТИТЕ И ДИСБАЛАНСА МОГАТ ДА ДОПРИНЕСАТ ЗА РЕФОРМАТА
НА СИГУРНОСТТА-РАЗВИТИЕТО
За направляване на връзката развитие-сигурност в ситуации на нестабилност често пъти за подходящи спрямо
некоординирания контекст се считат „съвместни“ стратегии, които обединяват всички политически инструменти
едновременно в един свързан пакет, който включва политически инструменти, инструменти за сигурност, хуманитарни
инструменти и инструменти за развитие 72 . Но макар наличието на известна координация да е ценно – особено в рамките на
ЕС – може да не е необходимо да се полагат особени усилия за преждевременна интеграция и за паралелен или балансиран
подход към връзката сигурност-развитие. Нестабилният напредък и съгласуване на политиките за сигурност и развитие
са неизбежни при нестабилни контексти. Те са желателни, защото политиците осъзнават несъвършенствата и дисбаланса
на своите действия чрез провалите, раздразненията и притесненията 73 . Например в Сиера Леоне не съществуваха
концептуални или съществени връзки между елементите на реформата в сектора на сигурността, които започнаха да
протичат независимо 74 , но Сиера Леоне често пъти се дава като пример за добра практика дори от ОИСР-КПР.
Последователното решаване на проблеми крие риск да бъде блокирано на определен етап или в определена област.
Все пак, като се има предвид познатата общоприета мъдрост за необходимостта от координация, е полезно да се помни,
че дублирането, объркването и липсата на комуникация сред хората, работещи паралелно, не винаги са нещо лошо и дори
могат да доведат до не толкова скъпи и по-бързи реформи 75 .
5. СИГУРНОСТТА И РАЗВИТИЕТО НЕ ВИНАГИ НАПРЕДВАТ СЪВМЕСТНО
Важно е да се знае дали гарантирането на сигурност може да активизира устойчиво човешко развитие. В тази връзка
оценката на 17 ръководени от ООН операции за държавно изграждане пет години след тяхното стартиране показа, че макар
да съществува потенциална връзка между сигурността – дефинирана като липса на война и повторно установяване на пълен
монопол върху средствата за насилие – и други измерения на държавно изграждане, като например икономическо развитие,
демокрация и създаване на институционален капацитет, сигурността не води автоматично до положителни последствия
за върховенството на закона или за ефективността на управлението, икономическото развитие и демокрацията 76 .
Връзката между напредъка на сигурността и развитието може да приема различни форми и моделът не винаги включва
взаимна връзка между двете политически сфери. Да се обяви обаче, че двете сфери са напълно разделени, ще бъде
преувеличено. Макар сигурността и развитието да не са винаги свързани заедно по функционален начин, редуването на
взаимозависимост и автономност в различни моменти от време и в различни контексти е възможно 77 .
6. ПО-МАЛКОТО МОЖЕ ДА СЕ ОКАЖЕ ПОВЕЧЕ
ЕС се слави с непрестанното си участие и с относителната стабилност на своя ангажимент за държавно изграждане и развитие
в по-общ план. Но гъвкавостта в това отношение и съществуването на периоди на селективен отказ от ангажимент
може да разшири набора от инициативи. Схващането “колкото повече, толкова по-добро държавно изграждане”
е широкоразпространено след западните политици 78 , които разпределят повече ресурси в нестабилни държави, които се
69
Englebert и Tull 2008, стр. 125, 127.
70
Vlassenroot 2008 г., стр. 2.
71
Baker 2008 г.
72
Faria и Magalhães Ferreira, 2007 г.
73
Hirschman 1985 г., стр. 74-75.
74
Horn et al. 2006 г., стр. 110, 118.
75
Hirschman 1981 г., стр. 66.
76
Мисиите за държавно изграждане постигнаха важни цели, свързани със сигурността: 13 от 17 мисии прекратиха войни (1 000 смъртни случая
за година или по време на война). Макар прекратяването на войните да беше най-трудно в най-бедните следвоенни държави, операциите за
държавно изграждане постигнаха целта си също и в този контекст (7 от 11 случая). Мисиите за държавно изграждане бяха по-малко успешни във
възстановяването на пълен монопол върху средствата за насилие (9 от 17 случая). Но този успех в сферата на сигурността оказва ограничено
въздействие върху други измерения на държавното изграждане (Zürcher 2006 г.).
77
Hirschman 1981 г., стр. 142-166; Hirschman 1995 г., стр. 221-230.
78
Englebert и Tull 2008 г., стр. 135-139.
134

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Политики на ес, насочени към нестабилността в субсахарска африка
считат за важни, като например Афганистан, Босна, Ирак и Косово, отколкото в държави, считани за периферни. От гледна
точка на сигурността това говори, че по-силните военни мисии на ЕС и на ООН, с повече военни средства и по-стабилни
пълномощия, биха предложили най-добрата възможност за успех.
Опитът във връзка с политиките за развитие, по-специално в областта на сигурността и развитието, показва,
че разединяването и оттеглянето на ангажименти в известна степен може да има положителни последствия 79 . По-малкото
или по-ограничените и избирателни, ангажименти могат да осигурят възможности за социално експериментиране и да
насърчат растежа на местните инициативи. Оформянето на Демократична република Конго в експериментален случай
за умиротворителните действия на ООН например, предполагащо сериозен ангажимент – често пъти описвано като
„протекторат“ – доведе до проблемни политически решения по време на прехода от война към мир и демокрация през
периода 2003-2006 г. 80
79
Hirschman 1995 г., стр. 190-192.
80
Autesserre 2009 г., стр. 258.
135
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 9
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
ГЛАВА 9
ЗАКЛЮЧЕНИЯ – ПРИОРИТЕТИ И ПРАВИЛА
Европейският съюз разполага с широк набор от политически инструменти за справяне
с предизвикателствата, отправяни от нестабилните държави, и той преразглежда и усъвършенства
тези инструменти редовно през последното десетилетие. Въпреки това ангажиментът на ЕС към
нестабилните държави все още страда от „приложни недостатъци“, които водят до разграничаване
между официалните ангажименти и операционализирането на неговите политики 1 .
1. ПОЛИТИКИТЕ НА ЕС МОГАТ ДА ОКАЖАТ ВЪЗДЕЙСТВИЕ
ЕС разполага с потенциал да повлияе върху перспективите за развитие на нестабилните държави
от Субсахарска Африка и по-специално да им помогне да увеличат устойчивостта си на сътресения.
За целта обаче той трябва да създаде условия на доверие и да се учи от и да надгражда върху
натрупания от него опит. Той не е сам в тази трудна задача, която изисква съвместно действие
от страна на всички участници, свързани с нестабилни държави.
ЕС може да увеличи ефективността на своя ангажимент като действа решително и определя политики единодушно.
Дискусиите между членовете на ЕС и в рамките на ЕС трябва да са открити и широкообхватни, като се има предвид
че ангажиментът спрямо нестабилността е изключително политически чувствителен въпрос. Но след като една политика
бъде съвместно дефинирана и съгласувана, ЕС следва да се ангажира с дългосрочни политики и не бива да променя целите си
или основните области на интервенция. Проблемите на нестабилните държави са основно структурни и устойчиви и тяхното
разрешаване изисква дългосрочно, устойчиво ангажиране от стана на външните участници. Концентрираните усилия върху
няколко добре дефинирани приоритета ще улеснят опростяването на процедурите и ще намалят бюрокрацията. Освен това
ЕС следва да поема правдоподобни ангажименти към нестабилните държави, политиките му следва да са лесноразбираеми,
а тяхното въздействие значително, също така той трябва да изработи общи политики, които да разглеждат конкретни
въпроси и да ги адаптира към индивидуални контексти.
Когато държавите се считат за неподходящи за бюджетна подкрепа 2 , или когато е особено важно да се познава местния
контекст, донорите и реципиентите могат да не са в състояние да прилагат или наблюдават ефективно политиките за
помощи. В този случай това може да се делегира на други официални партньори, организации на гражданското общество,
независими агенции за услуги (вж. каре 9.5). Делегирането може да спомогне за разрешаването на сложни местни проблеми
и за осигуряване на адекватна ангажираност. В случаите, когато помощта не се използва ефективно или донорите
насочват по-голямата част от помощта си към неформални институции или НПО, може да се окаже полезно различните
функции на правителствата да се разграничат: формулиране на политики и разпределение или наблюдение на средства.
Разграничаването на задачата за определяне на дългосрочни цели на политиката за развитие от мерките за прилагане
на политиката ще я направи независима от непосредствен политически натиск, ще избегне проблеми с ангажиментите
и ще разработи подходящи технически възможности. Основата за подобно разделение вече съществува, мака че, за да се
приложат ефективно дългосрочните политики ще са необходими промени в управлението 3 .
1.1 ОТНОСИТЕЛНИ ПРЕИМУЩЕСТВА НА ЕС
ЕС разполага с относително преимущество при формулирането на стратегии за подпомагане на нестабилните държави при
увеличаване на тяхната устойчивост; за да ги използва, той трябва да насочи действията си върху развитие на човешкия
и социалния капитал и върху подкрепа за институционалното развитие на местно и регионално ниво. Това сравнително
преимущество се съдържа в неговата собствена история на разширяване, както и в големия набор от политики, на които
ЕС може да разчита, за да оформи действията си. Както е обяснено в глава 8, за разлика от повечето агенции за помощи 4 ,
ЕС може да използва всяка комбинация от търговия, земеделие, рибарство, миграция, изменения на климата, околна среда,
социално измерение на глобализацията, изследователска дейност и развитие, информационно общество, енергетика
и управление. Въздействието на тези политики, положително или отрицателно, върху държавната нестабилност, се простира
много извън осигуряването на финансова подкрепа.
Освен това историята на ЕС е история на институционално развитие в рамките на разнообразни и сложни общества със
свои собствени вътрешни институции. ЕС разполага със значителен опит при разрешаването на проблемите на държави
1
Глава 8 разглежда подробно сферите, в които има нужда от намеса, за да бъде ангажиментът на ЕС по-успешен..
2
Вж. ОИСР (2009 г.) относно дискусия във връзка с условията, при които бюджетната подкрепа представлява подходяща модалност за помощи
в нестабилните държави.
3
Collier 2009b..
4
Вж. аналитичния доклад от Collier (2009a) в том 1Б относно този въпрос.
136

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Заключения – приоритети и правила
с нефункциониращи институции или в преход от времето на своята собствена история на разширяване. Някои от настоящите
държави-членки на ЕС (Гърция, Португалия и Испания) успяха да преминат мирно от военна диктатура към демокрация през
седемдесетте години на миналия век. През деветдесетте години на миналия век ЕС също така помогна на източноевропейските
държави при техния икономически преход, който изискваше важни институционални реформи, трансформиране на системи
на управление и на държавни механизми за доставка. Този опит сам по себе си представлява сравнително предимство, тъй
като ЕС може да използва своя собствен опит като „помощно средство“ при ситуации на нестабилност.
Агенциите за помощи и международните институции често пъти се концентрират върху краткосрочни възстановителни
мерки или, поради своите институционални задължения, върху един конкретен въпрос 5 . Съединените американски
щати разполагат с набор от политики, подобни на тези на ЕС, но с различна история и, въпреки възобновения интерес
в Субсахарска Африка, са географски отдалечени 6 . Китай (и арабските държави) имат склонност да се концентрират върху
изграждане на инфраструктура и върху преки чуждестранни инвестиции в земя, което може да бъде както благословия,
така и проклятие за държавите реципиенти. Макар ЕС да може да участва в изграждането на инфраструктура, той следва да
насочи усилията си основно върху развитието на човешкия и социалния капитал и институции, които са част от относителните
преимущества на ЕС.
1.2 НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ИНТЕРВЕНЦИЯ ОТ СТРАНА НА ЕС В НЕБЛАГОПРИЯТЕН ГЛОБАЛЕН
КОНТЕКСТ
Мобилизирането на вътрешни ресурси и укрепването на държавните институции и социалното сближаване са начините
за повишаване на стабилността. И двете действия сами по себе си са трудни за осъществяване от нестабилните държави
самостоятелно. Така че докато съществува необходимост от намеса на ЕС, справянето с нестабилността в Субсахарска
Африка ще представлява значително и рисковано предизвикателство.
Бездействието също има висока цена както за донорите, така и за реципиентите. За несигурните държави разходите оказват
своето отражение върху недостатъчното развитие на човешките ресурси и липсата на сигурност, свързана с постоянни
пропуски в развитието. За Европа – континент, който е географски близък с Африка и с неговите проблеми, касаещи
демографския бум, незаконния трафик, контрабандата, пиратството, насилието на полова основа – разпространението
на отрицателни въздействия може да е значително.
Предизвикателството е още по-голямо, защото ЕС трябва да поеме ангажимент към нестабилните държави като
същевременно уважава техния суверенитет. Много рядко нестабилните държави се отчитат пред своите граждани, но все
пак те трябва да получат възможност да поемат собствеността върху своите политики. Ниският капацитет на прилагане
подкопава събирането на данъци, а невъзможността за ефективно управление на вътрешните ресурси спъва независимостта
и капацитета за управление.
Икономическата и финансова криза от 2009 г. направи ангажиментите в нестабилните държави още по-несигурни.
Нестабилните държави бяха засегнати тежко от криза, която не са причинили и която вероятно ще превърне и други държави
в нестабилни и ще направи реализирането на Целите за развитие на хилядолетието още по-трудно в рамките на определения
за това срок до 2015 г. Тази криза доведе до значително отрицателно сътресение на дохода на глава от населението
и последва други две опустошителни за нестабилните държави кризи: за храни и горива. Почти едновременното зараждане
и на трите кризи имаше отрицателно мултиплициращо се въздействие и превърна извънредните ситуации в правило,
а не в изключение. Държавите в нестабилно положение, които се опитваха да реагират на смятаните от тях за краткосрочни
сътресения, изгубиха дългосрочната перспектива, необходима за преодоляване на нестабилността.
Икономическата обстановка също е засегната от надвисналия исторически дълг и сериозните вътрешни социални
проблеми, затрудняващи държавите от ЕС. Кризата прави ангажиментите за дългосрочни политики още по-важни, заедно
с по-ефективното използване на помощта за развитие. Краткосрочните ad hoc политики, слабото прилагане и наблюдение,
и фрагментирането и повтарянето на помощта доведоха до неефективност. Те трябва да бъдат заменени с простите
правила, посочени по-горе: единодушие, концентриране върху дългосрочни политики и делегиране на партньори, според
конкретния случай.
1.3 РОЛЯТА НА НЕДЪРЖАВНИТЕ УЧАСТНИЦИ В НЕСТАБИЛНИТЕ ДЪРЖАВИ
Дълго време държавата беше основната входна точка за донори, които считаха интервенцията чрез държавните институции
като начин за увеличаване на отчетността, решаване на въпросите, свързани с неравенството между половете, изграждане
на доверие, създаване на обща правна рамка и гарантиране на върховенството на закона.
5
Например, вж. Световни цени на храните при продоволствени кризи.
6
Gartner 2009 г.
137
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 9
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Но настоящите държавни институции са повлияни от историческите корени на държавното формиране и от техните
взаимодействия с географски характеристики и етнически или религиозни групи. Освен това правителствата в Субсахарска
Африка са склонни да заявяват, че те не носят отговорност за състоянието на нестабилност и обвиняват за това
„външни фактори“.
Поради това държавното изграждане и постигането на социално сближаване изискват мобилизиране на недържавните
участници извън структурата на нестабилните държави – познаване на местния контекст и ценни човешки ресурси.
2. ПРИОРИТЕТИ И ПРАВИЛА
ЕС следва да обърне внимание както на общите, така и на специфичните за дадена държава
Характеристики на нестабилните държави в Субсахарска Африка (вж. глава 2) и на своите собствени
относителни преимущества vis à vis другите донори и международни институции (вж. дискусията
по-горе и глава 8) при определянето на своите собствени приоритети.
Макар нестабилните държави в Субсахарска Африка да се различават една от друга по много начини, те споделят някои
общи слабости, които спъват създаването на силна държава, способна да изпълнява основните си функции. Тези спъващи
фактори са представени от:
• невъзможността за мобилизиране на вътрешни ресурси и произтичащата силна зависимост от външни източници
на финансиране;
• уповаване на икономическата система върху няколко (в повечето държави само един) първични продукта, което
определя един несигурен модел на растеж и значителна концентрация на приходи от износ;
• лошото състояние на техните меки и твърди инфраструктури, което откъсва държавите от ползите на глобализацията
като спъва техния достъп до основни пазари на дестинация;
• слабото развитие на човешките ресурси, което подкопава способността за използване на появяващите
се възможности;
• високо излагане на риск от избухване на въоръжени конфликти.
Тези характеристики пречат на постигането на това, което съставлява фундаменталната цел на външните ангажименти
в нестабилните държави, а именно приноса към ендогенния процес на държавно изграждане 7 . ЕС одобри този основен
приоритет в своя Европейски консенсус за развитие 8 , така че неговият ангажимент към нестабилните държави от Субсахарска
Африка трябва да се насочи към тази дългосрочна цел. Петте общи характеристики предполагат пет основни приоритета
за ангажимента на ЕС спрямо нестабилните държави:
Приоритет 1: Определяне и подкрепяне на движещите сили и участници на държавното изграждане и социалното
сближаване. Сложността на европейската подкрепа за държавно изграждане се дължи на факта, че тя не може да бъде
вдъхновена от външен поглед върху този процес. Процесът на държавно изграждане при нестабилните африкански държави
няма да наподобява процеса от 19-и век на държавно изграждане в Европа 9 . Също така социалното сближаване няма да
е еднакво за етносите и религиите, чиито различия датират във времето от преди стотици години. Следователно познаването
на местния контекст играе решаваща роля за външния ангажимент към нестабилните държави. То е необходимо, за да се
определи кои участници могат да бъдат движещите сили на промяната, която да изведе тези държави от нестабилността,
евентуално по различни начини. „Участниците в промяната“ трябва да бъдат подкрепени, по-специално като се насърчи
участието на жени в държавното изграждане, освен това важно значение за успеха на стратегията за насърчаване на
демокрацията има отслабването на позициите на евентуалните „участници с право на вето“ 10 и подкрепата за лидерите
в техните усилия за изграждане на нов социален пакт и доверие между държавата и гражданите и между различните
фракции и етноси, между които има опасност от разгаряне на конфликти. Ако определени групи се дискриминират и се
изключат от политическо представителство, вероятността от избухване на конфликти ще е по-голяма и излизането от
състоянието на нестабилност по-трудно.
В нестабилните държави съществува известен организационен капацитет 11 , който обаче има нужда от пренасочване към
други общи цели, като например мобилизиране на вътрешни ресурси и по-добро управление на приходите от природни
ресурси. Елитните групи могат да имат важна роля, но в някои нестабилни държави етническите или религиозните фракции
7
Вж. ОИСР/КПР 2007 г.
8
European Parliament Council Commission 2006.
9
Често пъти изборите се считат за особено важни по отношение на държавното изграждане. Изборите обаче могат да бъдат манипулирани, ако хората
не споделят вярването, че те изразяват колективното желание на държавата.
10
Вж. Magen и Morlino 2008 г., стр.256-257.
11
Например някои държави са способни да организират отряди, други са способни да превърнат образователната система в добре работеща; а други
пък разполагат с ефективни системи за парични преводи.
138

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Заключения – приоритети и правила
могат да нямат значителен стимул за изграждане на ефективен държавен капацитет и дори е възможно да имат интерес
от неговото подкопаване. Така че те не са мотивирани да постигнат консенсус. Липсата на социално сближаване отслабва
търсенето на добро управление на общностно ниво.
Приоритет 2: Преодоляване на различията между краткосрочни нужди, дългосрочни политики и устойчивост.
За да се насочи вниманието в нестабилните държави от посрещането на спешните краткосрочни нужди към планирането за
бъдещето, ЕС може да установи застрахователни механизми за намаляване на опасностите от непостоянство на приходите
от износ. При наличие на по-стабилна основа на приходите (каре 9.1), нестабилните държави могат да изготвят дългосрочни
вътрешни политики. В действителност като се има предвид слабата устойчивост на нестабилните държави на външни
сътресения и по-специално на колебанията в цените на стоките и по отношение на търговията, следва внимателно да се
разгледа потенциалът за развитие на донорската подкрепа за засилване на справянето с рискове и застрахователните
механизми, както и възможността за използване на потоци от помощи за „изглаждане на международните сътресения“,
както неотдавна беше отбелязано от Bourguignon et al. (2008 г.).
Каре 9.1: Предложение за стабилизиране на приходите
За да помогне на нестабилните държави да удължат времевия хоризонт на своите политики, често пъти ограничавани
от извънредни условия, ЕС може предварително да поеме ангажимент да пренасочи потоците от помощи към
държави, чиито износни цени падат под приемливото ниво. След това нестабилните държави могат да започнат да
се стремят към дългосрочни приоритети, знаейки, че техните приходи няма да спаднат под определен праг.
Прилагането може да се окаже обезкуражаващо. Реалистичните ангажименти са първата стъпка. Продуктовата
кошница и интервенционната цена трябва да се определят предварително, за да се избегне намесата във вътрешното
производство и възможностите за износ. Освен това стабилизационният механизъм следва да бъде подчертано
временен. Държавите могат да бъдат възнаграждавани, ако насочват средства за дългосрочни политики, например
в образованието и здравеопазването.
ЕС може да има относително преимущество пред останалите донори при подкрепата на подобен механизъм. Малко
вероятно е отделни държави да отделят значителна част от своите разходи за помощи за подобен автоматичен
механизъм, докато ЕС, който медиира интересите на държавите-членки, може да използва подобно средство
по-благонадеждно. Наблюдението на фондовете може да се възложи на местните организации на гражданското
общество (отново предварително, за да се избегнат проблеми с доверието).
Приоритет 3: Подобряване на човешкия и социалния капитал. Инвестициите в образованието в нестабилните държави,
опитите за намаляване на различията между половете и изграждането на социален капитал са жизнено важни за постигане
на устойчив растеж и развитие. Нестабилните държави страдат от проблеми в общественото образование, които намаляват
броя на записаните учащи и увеличават нивата на неграмотност сред възрастните. Необходимо е адекватно финансиране
не само за основното образование, но и за висшето образование. През 1970 г. около 30 % от възрастното население
в Субсахарска Африка може да чете и пише. През 1990 г. този процент е 51, а през 2006 г. 63 % (но само 59 % в нестабилните
държави). Проблемите с неграмотността трябва да бъдат разрешени възможно най-бързо. По-високите нива на грамотност
могат да подобрят значително степента на развитие на човешките ресурси и да насърчат икономическия растеж на
нестабилните държави. Образованието на жените е особено важно, защото то оказва влияние върху нивата на раждаемост
и здравето и благосъстоянието на членовете на домакинството, особено на децата 12 . Насочването на интервенции към
момчетата и младите мъже също може да бъде решаващо, особено в несигурните постконфликтни държави, за да се
намали привлекателността на незаконните дейности от рода на трафика и контрабандата. На този фон образованието
може да не е единственото решение за младите мъже; поради това могат да бъдат приложени също мерки за намаляване
на тромавото регулиране и за осигуряване на подходяща бизнес среда с малко на брой икономически или бюрократични
бариери (при нулеви разходи). Това ще е решаващо за създаването на работни места и ще донесе надежда и бъдеще за
по-младите поколения, като ги убеди, че бунтовничеството не е единствения начин за напредък.
Държавите-членки на ЕС могат да отворят границите си за студенти от нестабилните държави, като се има предвид,
че чуждестранното обучение допринася за институционалното развитие в държавите на произход (каре 9.2) 13 . ЕС може
да помогне също и чрез развитието на местни университети и изследователски центрове и чрез създаване на стимули
за насърчаване на иновациите в области от рода на ефективното използване на водата при неблагоприятни климатични
условия и справяне с проблеми като СПИН и маларията.
12
Според някои анекдотични доказателства (вж. Gartner 2009 г.), с 40 % по-вероятно е децата на майки, които са получили пет години основно
образование, да доживеят над петгодишна възраст. Така че като се има предвид високата степен на смъртност под пет години в нестабилните
държави, на която беше обърнато внимание в глави 1 и 2, въздействието на една подобна инвестиция може да е осезаемо.
13
Например вж., Spilimbergo 2009 г.
139
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 9
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Каре 9.2: Политики на ЕС и развитие на африканския човешки капитал
От Yaw Nyarko, Университет в Ню Йорк
Човешкият капитал е важен елемент на икономическото развитие. В Субсахарска Африка степента на развитие
на човешкия капитал остава ниска, въпреки значителните правителствени инвестиции в образование. Увеличаването
на развитието на човешкия капитал в Субсахарска Африка – един от най-добрите начини за подобряване
на стандарта на живот и икономическото развитие – е област, в която Европейският съюз може да играе ефективна
и отличителна роля.
Много проучвания показват съществуването на връзка между човешкия капитал и икономическото развитие
(вж. Spiegel и Benhabib 2005 и цитираните там препратки). Необходими са опитни работници, които да улеснят
усвояването на нови технологии, въвеждането на предприемачески дейности, да управляват и ръководят
здравните системи и да извършват планиране на националните икономики. Въпреки значителните проценти
от правителствените бюджети, изразходени за образование, постиженията в сферата на образованието остават
ниски в много от африканските държави. През 2000 г., последната година с относително пълни международни
данни 14 , броят на ганайците с висше образование – в държава с брой на населението над 20 милиона души – е бил
около 81 000. За да свържем това число с контекста, приемът на Университета в Ню Йорк (където аз преподавам
и който е един от многото в щат Ню Йорк) е на около половината от това число. В много други африкански държави
числата са подобни – в Кения има 124 000, в Уганда 63 000. А в много африкански държави процентът на съответната
възрастова кохорта с висше образование е между 3 % и 5 % – много под международните стандарти – той е около
70 % в Република Корея, Сингапур и други държави.
Картината при лекарите е също толкова обезпокоителна. През 2004 г. в Гана статистиката отчита 1 860 лекари – почти
същото число като текущия прием на медицинския факултет към Университета в Ню Йорк. Това число предполага
съотношение пациент-лекар от 11 200 към 1. През 2004 г. Малави отчита 124 лекари и тревожното съотношение
пациент-лекар от 88 000 към 1. На запад съотношенията пациент-лекар са около 227 към 1 за Италия и 476 към
1 за Обединеното кралство.
Държавите от Субсахарска Африка направиха огромни крачки в развитието на човешкия капитал след получаването
на независимост в началото на шейсетте години на миналия век, но трябва да се направи много повече. Щом обаче
бъде повдигната темата за акумулиране на умения в Африка, дискусията почти неизменно се насочва към изтичането
на мозъци, което се използва като аргумент за ограничаване на външната подкрепа за висшето образование в Африка
и към изтичането на квалифициран персонал за запад. Това е грешка. Съществуват особености при измерването на
изтичането на мозъци и неговата възвръщаемост. Това е област, в която Европейският съюз може да поеме водеща
роля по начини, които могат да са от огромна полза за Субсахарска Африка – както и за държавите от ЕС.
Процентите на африканците с висше образование, живеещи в чужбина, са високи: 52 % за Сиера Леоне, 46 % за Гана,
44 % за Кения и 35 % за Уганда. Измереното изтичане на мозъци има някои особености, които обаче трябва да се
вземат предвид. Първо, изтичането на мозъци представлява моментна снимка на уменията в различни географски
области към определен момент във времето. Много от хората, управляващи болници, министерства и други
институции в Африка са такива, които са учили в чужбина и по-късно са се завърнали с по-високи квалификации.
Тези лица в определен момент са били включени в статистиката за изтичане на мозъци. Квалификациите на хората,
които се завръщат след преминато обучение, са жизнено важни за националното развитие на техните родни страни.
Данните показват сравнително високи нива на завръщане след приключване на образованието, така че съществува
значителна циркулация на мозъци, а не просто изтичане.
Наскоро проведени изследвания посочват значимостта на паричните преводи от работещите в чужбина до
икономиките на родните страни. Easterly и Nyarko (2009 г.) се опитват да изчислят плюсовете и минусите на изтичането
на мозъци, като вземат паричните преводи и завърналите се хора с квалификации за плюсове. Това изследване
посочва значимостта на циркулирането на мозъци за изпращащите държави.
Други показват значителното стимулиращо въздействие на изтичането на мозъци. Възможността за напускане
на местните икономики с цел обучение в чужбина или получаване на по-високи надници увеличава желанието
за по-високо образование, което може да доведе до увеличение на степента на образованост в местната икономика,
дори и след отиването на някои хора в чужбина. Дори и всички ганайски и малавийски лекари, живеещи в чужбина,
да се завърнат у дома, съотношенията пациент-лекар ще продължат да бъдат под международните стандарти.
Това, което е необходимо, е огромно увеличение в степента на квалификациите – 10-кратно или по-голямо покачване
на нивата на прием.
14
Docquier и Marfouk, 2005 г.
140

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Заключения – приоритети и правила
От този анализ произтичат няколко препоръки:
• създаване на синя карта за ЕС по модела на зелената карта за САЩ. Различните предложения за синя карта
за ЕС ще улеснят имиграцията в Европа с цел придобиване на квалификации, увеличаване благосъстоянието
на тези, които емигрират и парични преводи за членовете на семействата им. В последствие много от тях ще се
завърнат с повишена квалификация. Завръщането на квалифицирани работници и професионалисти по родните
им държави следва да се насърчава (с гъвкави периоди на „почивка“ за притежателите на картата). В условията
на глобално съревнование за придобиване на квалификации, въвеждането на система за синя карта за ЕС ще
позволи на Европа да се съревновава много по-ефективно със САЩ и неговата зелена карта за хората с високи
квалификации. Ако замисълът бъде добре планиран, ще спечели както Субсахарска Африка, така и ЕС.
• двустранните договори за миграция, които позволяват емигрирането на определен брой работници от Африка
в Европа следва да се разширят. Тези договори следва да са съставени така, че да позволяват и насърчават
завръщането на квалифицираните лица в техните родни страни.
• следва да се увеличат схемите за студентски заеми и инвестициите в професионално образование, за да
се отговори на нуждите от значително увеличение на броя на квалифицираните работници и специалисти
в Африка. Този процес може да започне да се самофинансира чрез плановете за връщане на финансирането
за студенти, които емигрират и отстъпки за студенти, които остават в родната си страна, и чрез възстановяване
на заемите за обучение от всички студенти след започване на работа. Финансирането от ЕС може да помогне
за установяването на тези схеми.
Миграцията и циркулирането на хора, квалифицирани или не, винаги е било част от човешката история. Източникът
на първата миграция вероятно е великата човешка миграция от Източноафриканската рифтова долина, която
в крайна сметка е довела до първото заселване на хора в днешна Европа. Също така е имало огромни движения
на европейци, които са заселили новия свят след 1500 година. Около 1700 година африканци са били обучавани
в европейски университети. Колежът „Fourah Bay“ в Сиера Леоне, един от първите университети по европейски
модел в Субсахарска Африка, първоначално е бил център за върнати роби и по-късно се превръща в инкубатор на
африканските движения за независимост.
Ще бъде допусната ужасна грешка, ако се позволи настоящата финансова криза и неправилното разбиране на
изтичането на мозъци да извадят от релси важния процес на развитие на квалификациите и циркулиране на мозъци.
По-скоро стимулите за мигриране и ползите от миграцията могат да се използват креативно, за да се увеличи степента
на развитие на човешкия капитал в Субсахарска Африка и същевременно Европа да се възползва от това.
Приоритет 4: Подкрепа за по-добро регионално управление, включително за процесите на регионална интеграция.
Политическите реакции на регионално ниво могат да се възползват от механизмите за регионална интеграция, които спомагат
за вътрешното разпространение на ефектите в съседни държави или за да компенсират някои местни институционални
слабости (каре 9.3).
Каре 9.3: Подходящо ниво на регионална интеграция
В рамките на Съвместната стратегия на ЕС-Африка (JEAS) ЕС може да насърчи по-детайлния подрегионален политически
диалог и да допринесе за ефективното прилагане на принципа за субсидиарност, основан на доверие. Местното
управление е важно, ако регионалната организация ще допринася за държавното изграждане. За регионалните
управници като тези в Нигерия и Южна Африка са нужни адекватни стимули, за да пристъпят към цялостно участие
в споразумения за регионални икономически партньорства и да осигурят управление 15 .
Поради значителната икономическа разнородност в рамките на африканските регионални групирания, интеграцията
с ЕС (и глобалния пазар) вероятно ще има коренно различни въздействия в различните държави. Конфигурацията
на подрегионални „hub-and-spokes“ (център и лъчи) може да се изгради или да бъде засилена, като се създават
напрежения и се засилва неравенството вътре в подгрупата. Може да се появи необходимост от механизми
за трансфер и смекчаване на подобни ситуации и намаляване на регионалните различия. Следва да се изготвят
и субсидират проекти за подрегионални инвестиции в подкрепа на местната конвергенция. В рамките на JEAS,
политическите диалози с подрегионални управници могат да са насочени към стимулиране на техния принос за
подобни подрегионални компенсаторни механизми. В това отношение ЕС може да използва своя собствен опит
в насърчаването на подрегионалните структурни фондове.
15
Тези държави не са подписали никакви междинни споразумения и търгуват с ЕС по силата на други търговски режими.
141
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 9
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Регионалните търговски споразумения могат да позволят на африканските държави да постигнат икономии от мащаба,
да засилят вътрешната конкуренция, да повишат възвращаемостта на инвестициите и да привлекат ПЧИ, които да
доведат до трансфер на технологии и икономически растеж. Освен това регионалните споразумения могат да позволят
на икономиките да влеят ресурси за съвместното обезпечаване на инфраструктурни проекти и по този начин да усвоят
междудържавните регионални въздействия от подобни инвестиции 16 . Те могат да направят ката, че гласът на малките
африкански държави да бъде чут при договарянето на споразумения с други търговски блокове или частни партньори.
Ако икономиите от мащаба се разгледат във връзка с осигуряването на безопасност и други обществени блага и във връзка
с производството на частни стоки, непредназначени за търговия, човек може да твърди, че типичната африканска държава
е твърде малка 17 . Стандартната теория за интернационализма предполага, че както доставката на регионални обществени
блага (например, междудържавния превоз и мрежовите инфраструктури), така и регулирането на регионални обществени
„злини“ (например, надпреварата за въоръжаване между съседи, разпространението на болести и несигурните граници)
се реализират най-добре чрез вътрешноафрикански договорености.
Договореностите за регионална интеграция могат да бъдат също и инструменти за институционално изграждане. Те могат
да помогнат за заключване на политическите реформи, изграждайки средства за поемане на ангажименти – особено
полезни за държави със слаб вътрешен капацитет за поемане на ангажимент. Влизането в търговско обединение със строги
„правила на обединението“ може да спомогне за задържане на демократичните реформи и за прехвърляне на доверие
към държавите-членки.
Подходът за регионална интеграция до момента има ограничен успех в Субсахарска Африка. Прилагането на правилата
може да се окаже проблем, заедно с неяснотите, свързани с регионалното управление. Често пъти регионалните политики
се прилагат неуместно поради лошо управление, слаби структури на националните институции и липса на политическа воля.
Икономическите ефекти от търговските споразумения бяха до известна степен разочароващи и регионалната интеграция
на политическа власт беше особено ограничена, като регионалните организации не получиха значителни правомощия 18 .
Несигурността и нестабилността представляват предизвикателства за успешната регионална интеграция 19 . А първоначалната
логика на политическия регионализъм в Африка се основаваше на категорично придържане към държавния суверенитет
и принципа на ненамеса 20 .
Създаването на Новото партньорство за развитие на Африка (NEPAD) отразява опитите в последно време за „вливане
на суверенитет“ за подобряване на управлението чрез Африканския механизъм за партньорска проверка. Тези скорошни
тенденции са в унисон с възгледа, който признава както важността на регионалната независимост, която води до клъстери
на нестабилност 21 , така и неуспеха на един истински (по европейски модел) „държавно центриран“ подход за изграждане
на капацитет 22 . Подобни регионално ръководени процеси на управленско изграждане следва да се насърчават по-широко
с цел подпомагане на държавното изграждане в слаби държави (каре 9.4).
Каре 9.4: Дилемата между управлението и хегемонията при регионално ръководеното
управленско изграждане
Разглежданите концепции предполагат, че регионално ръководеното управленско изграждане вероятно ще бъде
по-ефективно, когато договореностите включват големи партньори, които са по-надеждни при прилагането на блокови
правила и следователно биха осигурили по-добри опори за политическо институционално изграждане. Същевременно
прилагането на правила трябва да се основава на правила. Големите партньори не биха използвали своята висша
(и надеждна) позиция за опортюнистични и хегемонични мотиви. Това създава важна политическа дилема, тъй като
характеристиките, които правят един партньор надежден надзорник на спазването на блокови правила могат също така
да го накарат да стане хегемоничен. Тази неяснота може да предизвика недоверие в рамките на блока и да ограничи
ефективността на основаната на правила система.
16
Вж. Collier 2006. UNCTAD (2009 г.) например приема, че регионалното сътрудничество следва да се съсредоточи върху развитието на инфраструктурата
и подчертава ползите от общите инфраструктури; в Източна Африка „железницата беше регионално управляван и сравнително евтин начин
за транспорт, свързващ Уганда с океана през Кения. Това се промени през 1977 г., когато Източноафриканските железници бяха разделени на
национални сегменти, управлявани на национално ниво. Разделението понижи ефективността на железницата, тъй като въведе допълнителни
разходи, свързани с управлението, поддръжката, граничните контроли и други координационни разходи“, стр. 41.
17
Collier 2006 г.
18
Yang и Gupta 2005 г.
19
UNECA 2006 г. и Fanta 2008 г.
20
Gandois 2005 г.
21
Икономическа комисия на ООН за Африка (UNECA) 2004 г.
22
Kaplan, 2006 г.
142

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Заключения – приоритети и правила
Разглежданите концепции предполагат, че регионално ръководеното управленско изграждане вероятно ще бъде
по-ефективно, когато договореностите включват големи партньори, които са по-надеждни при прилагането на
блокови правила и следователно биха осигурили по-добри опори за политическо институционално изграждане.
Същевременно прилагането на правила трябва да се основава на правила. Големите партньори не биха използвали
своята висша (и надеждна) позиция за опортюнистични и хегемонични мотиви. Това създава важна политическа
дилема, тъй като характеристиките, които правят един партньор надежден надзорник на спазването на блокови
правила могат също така да го накарат да стане хегемоничен. Тази неяснота може да предизвика недоверие в рамките
на блока и да ограничи ефективността на основаната на правила система.
В Африка тази ситуация се илюстрира с двете регионални споразумения с доминиращи партньори: Икономическата
общност на западноафриканските държави (ECOWAS) с Нигерия и Южноафриканската общност за развитие (SADC)
с Южна Африка. Съществуването на основен участник в региона е стимулирало управление, което позволява
провеждането на африкански мисии за сигурност на континента (в Либерия и Лесото). Но и в двата случая
съществуваха предположения, че използването на регионални механизми е било последващо рационализиране
на опортюнистични мотиви. Позицията на Южна Африка като надежден надзорник на спазването на „правила за
добро управление“ в SADC също така беше подкопана от нейното апартейдно наследство и наследеното недоверие,
което все още съществува сред нейните регионални партньори. Както един наблюдател отбеляза, „претенциите
на Южна Африка за статус на „ръководител по сигурността“ в южните части на Африка макар да не са официално
обявени, не са неоспорвани, особено от държави като Зимбабве, която в миналото е имала статут на регионален
хегемон преди реинтегрирането на Южна Африка към SADC“ 23 . Огромните икономически несъответствия между
Южна Африка и нейните регионални партньори също продължават да пораждат чувства на завист и страх от
регионална хегемония, които намаляват нейната легитимност на регионален лидер. Те също така стимулираха други
държави от SADC да сключат алтернативни регионални договорености, за да се противопоставят на господството
на Южна Африка 24 .
Приоритет 5: увеличаване на сигурността в региона. Необходими са дългосрочни усилия, за да се запази и разшири
желанието на европейските граждани да продължат ангажиментите си и участието си в глобалното управление.
При изготвянето на политиката по сигурността, политиците на ЕС следва да вземат под внимание факта, че действията
в много области, от земеделието и рибарството до търговията, могат да имат последствия за сигурността и че инициативите,
свързани със сигурността, могат да имат последствия за развитието и търговията. ЕС следва да промени своя линеен
подход на социално инженерство, насочен към неговите налични инструменти с такъв, насочен към самия проблем,
по гъвкав стратегически подход, който признава конкурентния и политически характер на много донорски цели и политики.
Нарастващото прибягване до инструменти за управление на гражданска и военна криза представлява възможност не само
за насърчаване на съвместно (военно, цивилно и/или свързано с развитие) планиране, но също и за по-стратегическо
мислене. Това дава възможност и за поощряване на адаптирането и поемането на рискове от страна на персонала, което
често пъти е много важно при ситуации на нестабилност. Игнорирането на нуждите на населението от сигурност има обратен
ефект: вместо да се прилага готова схема, много повече може да се постигне, ако нуждите на населението от сигурност
се разгледат сериозно, това е първа стъпка към истинската местна собственост.
2.1 НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ГЪВКАВ ДЪЛГОСРОЧЕН ПОДХОД
За да отговори на разнородността на представянето и характеристиките на нестабилните държави от Субсахарска Африка,
ЕС се нуждае от гъвкав подход и нови форми на управление на помощите и на подкрепата за развитие, за да подобри
своята ефективност (каре 9.5).
Каре 9.5: Преоценка на управлението на помощта
От Ramon Marimon, Европейски университетски институт
Ефективността на всяка една политика за финансиране зависи от нейното прилагане. Това е особено важно в случая
с помощи за нестабилни държави. Проблемът е известен от дълго време; той беше в центъра на Парижката
декларация за ефективност на помощите от 2005 г. и последващия Дневен ред за действия от Акра от 2008 г.
23
Qobo 2007 г., стр. 17.
24
Например членовете на SADC Малави, Зимбабве и Замбия – от нестабилните държави – същевременно участват в COMESA.
143
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Глава 9
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Проектирането на ефективно управление на политиките за помощи на първо място изисква определяне
на участниците (донори, правителства донори, реципиенти, правителства на държави реципиенти) и техните
взаимоотношения, като се посочва кой отговаря за определянето на общите и специфичните цели и на съответните
програми и кой ще ги прилага. особено важно е да се определи ролята на агенциите за помощи и тяхната автономност
по отношение на останалите участници.
Най-простата схема за управление на помощи е бюджетната подкрепа в случаи, когато не съществува проблем
с приемливостта или специални нужди от наблюдение 25 . При подобна идеална ситуация не съществува значителна
необходимост от агенции за помощи, тъй като правителствата реципиенти (в случая са идентични с реципиентите)
директно прилагат правилните политики. Донорите могат да определят общи цели, но правителствата реципиенти
определят специфични – които често пъти са и общи – цели. Подобна идеализирана форма на бюджетна подкрепа
обаче предполага, че държавите реципиенти имат правителствени институции, които са представителни
за интересите на реципиентите, добре развити и ангажирани с добри политики. Случаят в нестабилните държави
не е такъв. В действителност проблемът с поемането на ангажименти се появява дори в развиващи се държави със
сравнително добро управление: преразглежданията на годишните бюджети често пъти означават, че политиките
за развитие са обект на намаления по усмотрение, при поява на други остри нужди. Скорошната финансова криза
предоставя много примери за подобен проблем с поемането на ангажименти – проблем, който може да бъде
избегнат чрез делегиране на политики за помощи и пренасочване на многонационални бюджети към агенциите
за помощи.
Проблемите с поемането на ангажименти обаче не се ограничават до проблеми с финансирането по усмотрение,
те се появяват, когато доверието бъде подкопано от политически промени по усмотрение, или когато политиките
за помощи са податливи на манипулации от групи с власт. Така че облекчаването на проблемите с поемането на
ангажименти е основно основание за създаването на автономни агенции за помощи, които са способни да постигат
дългосрочни цели без промени по лично усмотрение и местни изкривявания. Второ основание е, че когато
бюджетната подкрепа – за правителства или неправителствени организации – изисква наблюдение отблизо,
или тя не е ефективен механизъм за помощи и програмите за помощи трябва да бъдат приложени, политиката
за помощите се превръща в много сложна задача, изискваща адекватни възможности, специализация, познаване
на местния контекст и професионализъм.
Донорските агенции и агенциите на правителствата реципиенти не са имунизирани срещу проблеми с поемането
на ангажименти, нито разполагат с адекватен капацитет. В зависимост от техните правителства, те са неспособни да
се изолират от промените в политиката и бюджета. Донорските агенции, извън държавите реципиенти, не разполагат
с подходящи стимули, не познават местния контекст и доверие за ефективно и последователно наблюдение или
прилагане на политиките за помощи. Агенциите на правителствата реципиенти, твърде близо до реципиентите,
могат да бъдат повлияни от мощни местни групи, за да отклонят помощта от най-ефективното и предназначение
или могат да нямат стимули за наблюдение на разпределението на помощта, под формата на бюджетна подкрепа
или на програми за помощи; те могат да познават местния контекст, но им липсва капацитет, за да се учат от другите
или да създават репутация и доверие за привличане на външни средства.
В рамките на принципите от Париж-Акра за „собственост“ и „изравняване“ 26 ,, е необходима също и преоценка
на управлението на помощите. Донорите (и правителствата на развиващите се държави) следва да определят
общите цели и да се ангажират с дългосрочни политики за развитие. Подобен ангажимент може да се постигне
по-ефективно чрез делегиране на изпълнението на програмата на обслужващи агенции за помощи и прехвърляне
на средствата към тях. Възниква обаче пряка тревога за това дали един открит и по-конкурентен подход не
би изострил проблема с фрагментирането 27 . Наличието на много на брой донори и реципиенти може да е полезно.
Проблемът с фрагментирането възниква при наличието на твърде много агенции, всяка с различни ограничени
взаимоотношения, и/или много ограничен капацитет за наблюдение и управление на сложни програми за помощи
и т.н. Както в другите индустрии за конкурентни услуги и при предоставянето на услуги за помощи съществуват
икономии от мащаба, така че агенциите, които предоставят професионални услуги за помощи следва да намерят
своя подходящ мащаб и специализация, за да избегнат неефективното фрагментиране 28 .
25
Относно условията за допустимост и свързаните въпроси във връзка с наблюдението вж. Служба за сътрудничество „EuropeAid“ (2009 г.)
26
Парижката декларация и Дневният ред от Акра подчертават важността на „собствеността“ (развиващите се държави трябва да определят свои
собствени стратегии за намаляване на бедността, за подобряване на своите институции и за преодоляване на корупцията) и „съгласуването“
(държавите донори следва да постигнат съгласуваност за тези цели и за използването на местни системи).
27
Според изследването на W. Easterly и T. Pfutze (2008 г.) на 31 двустранни агенции и 17 многостранни агенции „вероятността два произволно избрани
долара от усилията за международна помощ да са от един и същ донор за една и съща държава и за един и същ сектор е 1 на 2658“.
28
P. Collier също подчертава необходимостта от по-конкурентна структура на „обслужващите агенции“ (той ги нарича „Независими обслужващи
органи“; вж. Bold, Collier и Zeitlin (2009 г.). Той основава твърденията си на сложността на разпределянето и мониторинга на средства за помощи:
„Твърдението ми освен това се основава на необходимостта от облекчаване на проблемите с ангажираността. Той ги вижда като национални или
местни обслужващи органи, аз ги разглеждам като – но не само – като агенции за многостранна помощ за услуги, работещи в много държави“.
144

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Заключения – приоритети и правила
В обобщение може да се каже, че съществуват няколко принципа на управление и доверие при политиките
за помощи, които следва да се спазват:
• донорите и правителствата на развиващите се държави следва да определят общи дългосрочни цели („участие
в открит и всеобхватен диалог за политиките за развитие“);
• програмите за помощи или програмите за бюджетна подкрепа, които се нуждаят от наблюдение, следва да
се делегират на обслужващи агенции за помощи, които могат да приложат познанията си за местния контекст
при определянето на специфични цели и програми, и техните местни и специализирани познания при оценяване
и наблюдение на програми за помощи или за бюджетна подкрепа;
• обслужващите агенции следва да са независими от донорите, от правителствата на развиващите се държави
и от крайните реципиенти;
• агенциите за помощи следва да бъдат професионални, стабилни, адекватно финансирани и отговорни;
• донорите следва да са способни да разпределят средства на различни агенции, а агенциите следва да могат
да насочват помощите в зависимост от резултатите, не само установени взаимоотношения.
Дневният ред за действия от Акра посочва, че „постигането на резултати, свързани с развитието – и откритото им
отчитане – трябва да са в основата на всичко, което правим.“ Петте принципа, посочени тук, представляват повторна
формулировка – и по-конкретно определение – на тази цел, когато резултатите не могат да се постигнат само чрез
прехвърляне на средства, както това се извършва при един механизъм за „идеална бюджетна подкрепа“. Прилагането
на тези принципи за политиката на ЕС за развитие на нестабилните държави в Африка изисква цялостна преоценка
и преструктуриране на управлението на помощите. Управлението на помощи от ЕС се доминира от агенции на
държавите-членки и според Парижката декларация страда от фрагментиране и липса на координация, високи
разходи за транзакции до правителствата с ограничен административен капацитет и неадекватно наблюдение,
оценка и усвояване на знания. Въпреки това с надграждането на експертните познания на съществуващите агенции
и следването на горепосочените пет принципа са възможни по-добри структури за управление на помощи.
Някои нестабилни държави от Субсахарска Африка трябва основно да наваксат по отношение на показателите за човешко
развитие, докато останалите трябва да създадат благонадеждни държавни институции. Също така повечето от тях трябва да
разчитат в по-широка степен на гражданското общество. Някои са в положение на конфликт или след преодолян конфликт
и се нуждаят от военна подкрепа. И накрая някои от тях се нуждаят най-напред да се преборят с ХИВ/СПИН или маларията.
Всички те се нуждаят от подобряване на уменията на своя човешки капитал и от оправомощаване, с особено внимание
върху образоването на жени – което се отразява върху увеличаване на благосъстоянието на семействата – и младите
мъже, за да се намали опасността от социален смут и нелегална дейност.
След като приоритетите бъдат определени, ЕС следва да изготви надеждна дългосрочна политика и бюджетни ангажименти
без да се намесва в държавния суверенитет. Тези ангажименти биха позволили на нестабилните държави да удължат своите
времеви хоризонти за формулиране и прилагане на политики. Механизмите за наблюдение и партньорска проверка също
са особено важни за постигане на целите за развитие и за засилване на устойчивостта.
Преминаването от приоритети към специфични предписания и насоки за интервенция изисква задълбочено познаване
на местните условия, защото нестабилните държави от Субсахарска Африка са забележително разнородни. За да окажат
въздействие, подробните политически предписания трябва да са съчетани с познаване на местния контекст. Освен това
ЕС трябва да е единодушен и да осъзнае, че държавното изграждане и социалното сближаване в Африка са дългосрочни
процеси, които могат да приемат различни форми във всеки момент от време и изискват постоянно внимание и точна
подкрепа на място. Обществото е обхванато от държавата, но държавата прониква и преструктурира социалните
отношения.
145
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ПРЕГЛЕДА
Collier, P. 2007. The Bottom Billion. Оксфорд: Oxford University
Press.
Collier, P. 2009a. The Political Economy of Fragile States and
Implications for European Development Policy. Аналитичен
доклад, използван за Европейския доклад за развитието
за 2009 г.
Collier, P. 2009b. Wars, Guns, and Votes – Democracy in Dangerous
Places. Ню Йорк: HarperCollins.
Commission of the European Communities/Комисия на
европейските общности. 2009. EU 2009 Report on Policy
Coherence for Development. Доклад на Комисията до Съвета,
Европейския парламент, Европейския икономически
и социален комитет и Комитета на регионите. COM(2009)
461. Брюксел.
European Parliament Council Commission. 2006. “The European
Consensus” 2006/C 46/01. Official Journal of the European
Union. Съвместно изявление на Съвета и представителите
на правителствата на държавите-членки, заседаващи
в рамките на Съвета, Европейския парламент и Комисията,
относно политиката на развитие на Европейския съюз.
GTZ. 2008. State-building in the Context of Fragile Statehood
and Poor Government Performance – Lessons Learnt by German
Development Cooperation. Ешборн: Германско дружество
за техническо сътрудничество.
OECD/ОИСР. 2009. Resource Flows to Fragile and Conflict-Affected
States – Annual Report 2008. Париж: ОИСР.
OECD/DAC – ОИСР/КПР. 2007. Principles for Good International
Engagement in Fragile States and Situations. Париж: ОИСР.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ГЛАВА 1
Acemoglu, D., D. Ticchi и A. Vindigni. 2009. Persistence of Civil
Wars. Доклад, представен по време на Годишната среща на
Европейската икономическа асоциация и Иконометричното
общество, 23-27 август, Барселона.
African Development Bank/Африканска банка за развитие.
2009. African Development Report 2008/2009. Тунис: Африканска
банка за развитие.
Amnesty International. 2007. Doubly Traumatised – Lack of access
to justice for female victims of sexual and gender-based violence in
northern Uganda. Лондон: „Амнести интернешънъл“.
Baez, J. 2008. Civil Wars Beyond Their Borders: The Human Capital
and Health Consequences of Hosting Refugees. Доклад за пазара
на труда. Бон: Институт за изследване на труда.
Briscoe, I. 2008. “The EU Response to Fragile States.” European
Security Review 42: стр. 7-10.
Brinkerhoff, D. W. 2007. Capacity Development in Fragile States.
Документ за обсъждане № 58D. Маастрихт: Европейски
център за управление на политиката за развитие.
Chauvet, L. и P. Collier. 2008. “What Are the Preconditions for
Turnarounds in Failing States?” Journal of Peace and Conflict
Management 25 (4): стр. 332-348.
Chauvet, L., P. Collier и A. Hoeffler. 2007. The Cost of Failing
States and the Limits to Sovereignty. Научноизследователска
разработка 2007/30. Хелзинки: UNU-WIDER.
Chandler, D. 2006. Empire in Denial: The Politics of State-Building.
Лондон: Pluto Press.
Collier, P. 2007. The Bottom Billion. Оксфорд: Oxford University
Press.
Collier, P. 2009. Wars, Guns, and Votes. Ню Йорк: HarperCollins
Publishers.
Collier, P., A. Hoeffler и M. Söderbom. 2004. “On the Duration of
Civil War.” Journal of Peace Research 41 (3): стр. 253-73.
Department for International Development (DFID)/Департамент
за международно развитие на Обединеното кралство. 2009.
White Paper. Лондон: DFID.
Dixit, A. 2004. Lawlessness and Economics. Принстън: Princeton
University Press.
Drèze, J. и A. Sen. 1989. Hunger and Public Action. Оксфорд:
Oxford University Press.
Easterly, W. E. 2009. “Can the West Save Africa?” Journal of
Economic Literature 47 (2): стр. 373-447.
Engberg-Pedersen, L., L. Andersen и F. Stepputat. 2008. Fragile
Situations-Current Debates and Central Dilemmas. Доклад
№ 2008:9. Копенхаген: Датски институт по международни
изследвания.
FAO. FAOSTAT Онлайн база данни (http://faostat.fao.org/,
достъп, осъществен на 12 септември 2009 г.).
FAO. 2008. State of Food Insecurity in the World 2008. Рим: FAO.
FAO. 2009. Fishery and Aquaculture Country Profiles – Somalia.
(http://www.fao.org/fishery/countrysector/FI-CP_SO/en, достъп,
осъществен на 9 юли 2009 г.).
Faria, F. и P. Magalhães Ferreira. 2007. Situation of Fragility:
Challenges for an European Response Strategy. Маастрихт:
Европейски център за управление на политиката за
развитие.
Fielding, D. и G. Mavrotas. 2008. “Aid Volatility and Donor-
Recipient Characteristics in ‘Difficult Partnership Countries’.”
Economica 75 (299): стр. 481-494.
Guilfoyle, D. 2008. “Piracy Off Somalia: UN Security Council
Resolution 1816 and IMO Regional Counter-Piracy Efforts.”
International and Comparative Law Quarterly 57: стр. 690-699.
Hansen, S. J. 2008. “Private Security and Local Politics in Somalia.”
Review of African Political Economy 35 (118): стр. 585-598.
Harttgen, K. и S. Klasen. 2009. Fragility and MDG Progress: How
Useful is the Fragility Concept? Аналитичен доклад, използван
за Европейския доклад за развитието за 2009 г.
147
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Използвани източници
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Hehir, A. 2007. “The Myth of the Failed State and the War on
Terror: A Challenge to the Conventional Wisdom.” Journal of
Intervention and State Building 1 (3): стр. 307-332.
IFPRI/Международен научноизследователски институт
за политика за храните, Welthungerhilfe and Concern
Worldwide. 2008. The Challenge of Hunger 2008. Вашингтон,
Бон и Дъблин.
Ikpe, E. 2007. “Challenging the Discourse on Fragile States.”
Conflict Security & Development 7 (1): стр. 85-124.
Iqbal, Z. и H. Starr. 2008. “Bad Neighbors: Failed States and Their
Consequences.” Conflict Management and Peace Science 25 (4):
стр. 315-331.
Kaufmann, D., A. Kraay и M. Mastruzzi. 2008. Governance Matters VII:
Aggregate and Individual Governance Indicators, 1996-2007. Работен
документ. Институт на Световната банка, Отдел по управление
и борба с корупцията, Вашингтон: Световна банка.
Killicoat, P. 2007a. “What Price the Kalashnikov? The Economics
of Small Arms.” In Small Arms Survey 2007: Guns and the City, ed.
E.G. Berman, K. Krause, E. LeBrun and G. McDonald. Кеймбридж:
Cambridge University Press, стр. 257-287.
Killicoat, P. 2007b. Weaponomics: The Global Market for Assault
Rifles. Post-Conflict Transitions Working Paper No. 10. Вашингтон:
Световна банка.
Korteweg, R. 2008. “Black Holes: On Terrorist Sanctuaries and
Governmental Weakness.” Civil Wars 10 (1): стр. 60-71.
Lambach, D. 2004. The Perils of Weakness: Failed States and
Perceptions of Threat in Europe and Australia. Доклад, представен
по време на конференцията „New Security Agendas: European
and Australian Perspectives“, проведена в Menzies Център,
1-3 юли, Kings College, Лондон.
Leeson, P. T. 2007. “Better Off Stateless: Somalia Before and After
Government Collapse.” Journal of Comparative Economics 35 (4):
стр. 689-710.
Levin, V. и D. Dollar. 2005. The Forgotten States: Aid Volumes and
Volatility in Difficult Partnership Countries (1992-2002). Обобщен
доклад, изготвен за процеса на обучение и консултации
при трудно партньорство на КПР. Оксфорд: Oxford Policy
Management.
Mandel, R. 1997. “Perceived Security Threat and the Global
Refugee Crisis.” Armed Forces and Society 24 (1): стр. 77-103.
Menkhaus, K. 2009. “Dangerous Waters.” Survival 51 (1): стр.
21-25.
Montalvo, J. G. и M. Reynal-Querol. 2007. “Fighting Against
Malaria: Prevent Wars While Waiting for the Miraculous Vaccines.”
Review of Economics and Statistics 89 (1): стр. 165-177.
Moyo, D. 2009. Dead Aid: Why Aid Is Not Working and How There
Is Another Way for Africa. Лондон: Allen Lane.
Newman, E. 2007. “Weak States, State Failure, and Terrorism.”
Terrorism and Political Violence 19 (4): стр. 463-88.
Nincic, D. 2008. State Failure and the Re-Emergence of Maritime
Piracy. Доклад, представен по време на 49-та Годишна среща
на Асоциацията за международни изследвания, м. март,
стр. 26-29.
OECD/ОИСР. 2008. Resource Flows to Fragile and Conflict-Affected
States – Annual Report 2007. Париж: ОИСР.
OECD/ОИСР. 2009. Resource Flows to Fragile and Conflict-Affected
States – Annual Report 2008. Париж: ОИСР.
OECD/ОИСР. DAC Statistics Online Database. http://stats.oecd.org/
qwids/ (достъп, осъществен на 25 август 2009 г.).
OECD/DAC-ОИСР/КПР. 2007. Principles for Good International
Engagement in Fragile States and Situations. Париж: ОИСР.
OECD/ОИСР и AfDB/АБР. 2009. African Economic Outlook 2009.
Париж и Адис Абеба: ОИСР и АБР.
Reynal-Querol, M. 2009. Fragility and Conflicts. Аналитичен
доклад, използван за Европейския доклад за развитието
за 2009 г.
Stewart, P. 2007. “‘‘Failed’’ States and Global Security: Empirical
Questions and Policy Dilemmas.” International Studies Review 9:
стр. 644-662.
Stewart, F. и G. Brown. 2009. Fragile States. Работен документ
№ 51. Оксфорд: Център за изследвания на неравенството,
човешката сигурност и етническата принадлежност (CRISE).
Studdard, K. 2004. “War Economies in a Regional Context:
Overcoming the Challenges of Transformation.” IPA Policy Report.
Ню Йорк: Международна академия за мир.
Takeyh, R. и N. Gvosdev. 2002. “Do Terrorist Networks Need
a Home?” The Washington Quarterly 25 (3): стр. 97-108.
The Guardian. 2007. Hundreds of thousands of women raped for
being on the wrong side. 12 ноември 2007 г.
UNHCR/ВКБООН. 2009. 2008 Global Trends – Refugees, Asylumseekers,
Returnees, Internally Displaced and Stateless Persons.
Женева: ВКБООН.
UNHCR/ВКБООН. 2009. Онлайн демографска база данни със
статистическа информация. Женева: ВКБООН.
UNDP/ПРООН. 2001. Human Development Report 2001 – Somalia.
Ню Йорк: ПРООН.
UNDP/ПРООН. 2008. Human Development Report 2008. Ню Йорк:
ПРООН.
UNODC/СНПООН. 2007. Cocaine Trafficking in West Africa.
The threat to stability and development (with special reference
to Guinea-Bissau). Виена: СНПООН.
UNODC/СНПООН. 2009. Transnational Trafficking and the Rule
of Law in West Africa: A Threat Assessment. Виена: СНПООН.
WILPF. 2006. 1325 Peacewomen E-News 77 (23 май).
World Bank/Световна банка. 2007. Global Monitoring Report
2007 – Confronting the Challenges of Gender Equality and Fragile
States. Вашингтон: Световна банка.
World Bank/Световна банка. 2009a. Global Monitoring Report
2009 – A Development Emergency. Вашингтон: Световна банка.
World Bank/Световна банка. 2009b. Crisis Hitting Poor Hard in
Developing World. Съобщение за медиите № 2009/220/EXC.
http://go.worldbank.org/PGNOX87VO0 (достъп, осъществен
на 21 март 2009 г.) Вашингтон: Световна банка.
148

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Използвани източници
Zoellick, R. B. 2008. “Fragile States: Securing Development.”
Survival 50 (6): стр. 67-84.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА КАРЕ 1.1
Clemens, M., S. Radelet и R. Bhavnani. 2004. Counting Chickens
when they Hatch: The Short-term Effect of Aid on Growth, Работен
документ № 44 на Центъра за глобално развитие, Вашингтон:
Център за глобално развитие.
Feeny, S. и M. McGillivray. 2009. “Aid Allocation to Fragile States:
Absorptive Capacity Constraints.” Journal of International
Development 21 (5): стр. 618-632.
Gomanee, K., S. Girma, и O. Morrissey. 2005. “Aid and Growth in
Sub-Saharan Africa: accounting for transmission mechanisms.”
Journal of International Development 17 (8): стр. 1055-1075.
Lensink, R. и O. Morrissey. 2000. “Aid Instability as a Measure of
Uncertainty and the Positive Impact of Aid on Growth.” Journal
of Development Studies 36 (3): стр. 31-49.
McGillivray, M., S. Feeny, N. Hermes и R. Lensink. 2006.
“Controversies over the Impact of Development Aid: It Works, It
Doesn’t, It Might, but that Depends…” Journal of International
Development 18 (7): стр. 1031-1050.
McGillivray, M. и S. Feeny. 2008. Aid and Growth in Fragile
States. Документ за обсъждане № 2008/03 на Световния
научноизследователски институт по икономика на развитието
(WIDER). Хелзинки: Световен научноизследователски
институт по икономика на развитието (WIDER).
Morrissey, O. 2001. “Does Aid Increase Growth?” Progress in
Development Studies 1 (1): стр. 37-50.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА КАРЕ 1.2
Baliamoune-Lutz, M. и M. McGillivray. 2008. State Fragility –
Concept and Measurement. Научноизследователска разработка
№ 2008/44. Хелзинки: Световен научноизследователски
институт по икономика на развитието (WIDER).
Bourguignon, F., A. Bénassy-Quéré, S. Dercon, A. Estache,
J. W. Gunning, R. Kanbur, S. Klasen, S. Maxwell, J.-P. Platteau,
и A. Spadaro. 2008. Millennium Development Goals at Midpoint: Where
Do We Stand and Where Do We Need to Go? Аналитичен доклад,
използван за Европейския доклад за развитието за 2009 г.
Chhotray, V. и D. Hulme. 2009. “Contrasting Visions for Aid and
Governance in the 21st Century: The White House Millennium
Challenge Account and DFID’s Drivers of Change.” World
Development 37 (1): стр. 36-49.
Collier, P. 2009. Wars, Guns, and Votes. Ню Йорк: HarperCollins
Publishers.
Council of the European Union/Съвет ха Европейския съюз.
2007. Council Conclusions on an EU Response to Situations of
Fragility. 2831-во заседание на Съвета – външни отношения,
19-20 ноември, Брюксел.
Dollar, D. и V. Levin. 2006. “The Increasing Selectivity of Foreign
Aid, 1984-2003.” World Development 34 (12): стр. 2034-2046.
Engberg-Pedersen, L., L. Andersen, и F. Stepputat. 2008. Fragile
Situations – Current Debates and Central Dilemmas. Доклад
№ 2008:9. Копенхаген: Датски институт по международни
изследвания
Fielding, D. и G. Mavrotas. 2008. “Aid Volatility and Donor-
Recipient Characteristics in ‘Difficult Partnership Countries’.”
Economica 75: стр. 481-494.
Guillaumont, P. и S. Guillaumont Jeanneney. 2009. State
Fragility and Economic Vulnerability: What Is Measured and Why?
Аналитичен доклад, използван за Европейския доклад за
развитието за 2009 г.
Kaplan, S. 2008. Fixing Fragile States – A New Paradigm for
Development. Уестпорт: Praeger Security International.
Levin, V. и D. Dollar. 2005. The Forgotten States: Aid Volumes and
Volatility in Difficult Partnership Countries (1992-2002). Обобщен
доклад, изготвен за процеса на обучение и консултации
при трудно партньорство на КПР. Оксфорд: Oxford Policy
Management.
OECD/DAC-ОИСР/КПР. 2006. Fragile States: Policy Commitment
and Principles for Good International Engagement in Fragile States
and Situations. Среща на ниво висши служители на КПР, 5-6
декември.
OECD/DAC-ОИСР/КПР. 2008. Concepts and Dilemmas of State
Building in Fragile Situations – From Fragility to Resilience. Париж:
ОИСР.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ГЛАВА 2
Adam, C. и S. O’Connell. 1999. “Aid, Taxation and Development in
Sub-Saharan Africa.” Economics and Politics 11 (3): стр. 225-54.
African Development Bank/Африканска банка за развитие.
2009. African Development Report 2008/2009. Тунис: Африканска
банка за развитие.
Aksoy, M. A., Isik-Dikmelik, A., 2008, Are low food s pro-poor? Net
food buyers and sellers in low-income countries, Световната банка,
Policy Research Working Paper Series No. 4642, Вашингтон:
Световна банка.
Chauvet, L. и P. Collier. 2008. “What Are the Preconditions for
Turnarounds in Failing States?” Journal of Peace and Conflict
Management 25 (4) стр. 332-348.
Collier, P. 2009. The Political Economy of Fragile States and
Implications for European Development Policy. Аналитичен
доклад, използван за Европейския доклад за развитието
за 2009 г.
Dessus, S., 2008, The short and longer term potential welfare impact
of global commodity inflation in Tanzania, World Bank Policy
Research Working Paper No. 4760, Вашингтон: Световна банка.
FAO. 2008a. The State of Food Insecurity in the World: High Food
Prices and Food Security-Threats and Opportunities. Рим: FAO.
FAO. 2008b. Soaring Food Prices: Facts, Perspectives, Impacts and
Actions Required HLC/08/INF/1. Information document for the
High-Level Conference on World Food Security: The Challenges
of Climate Change and Bioenergy, 3-5 юни, Рим.
149
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Използвани източници
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
FAO, 2009, Crop Prospects and Food Situation, 3 юли 2009 г.,
Рим: FAO.
Fituoussi, J. P., A. Sen and J. E. Stiglitz. 2009. Report by the Commission
on the Measurement of Economic Performance and Social Progress.
http://www.stiglitz-sen-fitoussi.fr/documents/rapport_anglais.pdf
(достъп, осъществен на 29 септември 2009 г.).
Guillaumont, P. и S. Guillaumont Jeanneney. 2009. State
Fragility and Economic Vulnerability: What is Measured and Why?
Аналитичен доклад, използван за Европейския доклад за
развитието за 2009 г.
Gupta, S. и S. Tareq. 2008. “Mobilizing Revenues.” Finance and
Development 45 (3): септември.
IMF/МВФ. 2009a. Regional Economic Outlook – Sub-Saharan Africa.
Месец април. Вашингтон: Международен валутен фонд.
IMF/МВФ. 2009b. World Economic Outlook. April. Вашингтон:
Международен валутен фонд.
International Telecommunication Union/Международен съюз
по далекосъобщенията, 2009, Information Society statistical
Profiles 2009 – Africa, prepared for to the Regional Preparatory
Meetings (RPMs) for the ITU World Telecommunication
Development Conference 2010.
Ivanic, M. и W. Martin. 2008. Implications of higher global food prices
for poverty in low-income countries. World Bank Policy Research
Working Paper Series No. 4594, Вашингтон: Световна банка.
Naudé, W. 2009. Africa and the Global Economic Crisis: A Risk
Assessment and Action Guide. Аналитичен доклад, използван
за Европейския доклад за развитието за 2009 г.
Ng, F. и M. A. Aksoy. 2008. Who Are the Net Food Importing
Countries?. World Bank Policy Research Working Paper No. 4457.
Световна банка, Вашингтон.
OECD/ОИСР. 2009. Resource Flows to Fragile and Conflict-Affected
States – Annual Report 2008. Париж: ОИСР.
OECD/ОИСР и AfDB/АБР. 2009. African Economic Outlook.
Париж: ОИСР.
Reisen, H. 2007. Is China Actually Helping Improve Debt
Sustainability in Africa?. G–24 Policy Brief No. 9, Вашингтон: Група
на двадесет и четирите (Г–24).
Sarris, A. и G. Rapsomanikis. 2009. Agricultural Food Commodity
Markets and Vulnerability of African Economies. Доклад,
представен по време на Работния семинар за ЕДР, 17-18 март,
Кеймбридж.
Stümer, M. 2008. Financing for Development: Increasing
Government Revenues from the Extractive Sector in Sub-Saharan
Africa. Briefing paper. Entwicklungspolitik / Германски институт
за развитие, Бон.
SIPRI. 2008. SIPRI Arms Transfers Database. www.sipri.org
(достъп, осъществен на август, 2009). Стокхолм: Стокхолмски
международен институт за изследване на мира.
Tilly, C. 1990. Coercion, Capital and European States, AD 990-1992.
Кеймбридж: Blackwells.
UNCTAD/УНКТАД. 2008. Handbook of Statistics. Online database.
http://www.unctad.org/Templates/Page.asp?intItemID=1890
(достъп, осъществен на 3 март 2009 г.)
UNCTAD/УНКТАД. 2009. Economic Development in Africa – Report
2009. Strengthening Regional Economic Integration for Africa’s
Development,. Ню Йорк и Женева: УНКТАД.
UNDP/ПРООН. 2008. Human Development Indices. A Statistical
Update 2008. Ню Йорк: Програма на ООН за развитие.
UNESCO Institute for Statistics/Статистически институт към
ЮНЕСКО. 2008. Correspondence on education expenditure data.
December 2008. ЮНЕСКО, Монреал.
Volkerink, B. 2009. Tax Policy in Sub-Saharan Africa. A survey of
issues for a number of countries. Работен документ № 2009-01,
Center for Taxation and Public Governance, Университет
в Утрехт.
WHO/СЗО. 2008. WHO Statistical Information System Online
Database. www.who.int/whosis/en/index.html (достъп,
осъществен на 23 юни 2009 г.). Женева: СЗО.
Wodon, Q. и H. Zaman. 2008. Rising Food Prices in Sub-Saharan
Africa: Poverty Impact and Policy Responses. Policy Research
Working Paper No. 4738. Вашингтон: Световна банка.
World Bank/Световна банка. Demographic and Health Surveys.
Различни години и държави.
World Bank/Световна банка. 2008a. World Development
Indicators. Вашингтон: Световна банка.
World Bank/Световна банка. 2008b. African Development
Indicators 2007. Вашингтон: Световна банка.
World Food Programme/Световна продоволствена програма
(СПП). 2009. World Hunger Series – Hunger and Markets.
Рим: СПП.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА КАРЕ 2.1
Export Board of Zambia. 2007. Exporter Audit Report. Лусака:
Export Board of Zambia.
Fraser, A. и J. Lungu. 2007. For Whom The Windfalls: Winners
and Losers in the Privatisation of Zambia’s Copper Mines.
www.minewatchzambia.com (достъп, осъществен на
20 април 2009 г.).
Fynn, J. и S. Haggblade. 2007. Potential Impact of the Kwacha
Appreciation and Proposed Tax Provision of the 2006 Budget Act
on Zambian Agriculture. Работен документ № 16. Food Security
Project, Zambia National Farmers Union (Национален съюз на
фермерите на Замбия).
Green, D. 2009. A Copper-Bottomed Crisis? The Impact of the Global
Economy. Meltdown on Zambia. Оксфорд: Oxfam mimeo.
IMF/МВФ. 2009. World Economic Outlook – Crisis and Recovery.
Вашингтон: МВФ
Ndulo, M., D. Mudenda, L. Ingombe и L. Muchimba. 2009. Paper
10: Zambia, Global Financial Crisis Discussion Series. Лондон:
Overseas Development Institute.
OECD/ОИСР. 2008. Zambian Economic Outlook. Париж: ОИСР.
Reuters. 2009. Zambia – at sixes and sevens over mineral policy?,
http://www.minesandcommunities.org/article.php?a=9198
(достъп, осъществен на 23 юни 2009 г.)
150

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Използвани източници
Weeks, J. 2008. Economics Effects of Copper Prices on the Zambian
Economy: Exchange Rate Regime and Kwacha Appreciation.
Доклад, представен по време на Международния работен
семинар за предизвикателствата и перспективите пред
стоковите пазари в глобалната икономика – Работен семинар
в памет на Alfred Maizels. School of Oriental and African
Studies (Института по африканистика и ориенталистика към
Лондонския университет), 19-20 септември, Лондон.
Weeks, J., V. Seshaman, A. C. K. Mukungu и S. Patel. 2007. Kwacha
Appreciation 2005-2006: Implications for the Zambian Economy.
Доклад, изготвен за ПРООН, Лусака.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ГЛАВА 3
Acemoglu, D., S. Johnson и J. A. Robinson. 2001. “The Colonial
Origins of Comparative Development: An Empirical Investigation.”
American Economic Review 91 (5): стр. 1369-1401.
Anderson, L. 2004. “Antiquated Before They Can Ossify: States
That Fail Before They Form.” Journal of International Affairs 58
(1): стр. 1-16.
Angeles, L. и K. C. Neanidis. 2009. “Aid Effectiveness: The
Role of the Local Elite.” Journal of Development Economics 90:
стр. 120-134.
Barfield, T. J. 1993. The Nomadic Alternative. Englewood Cliffs:
Prentice Hall.
Bayart, J.-F. 1999. “The ‘Social Capital’ of the Felonious State.” in
The Criminalization of the State in Africa, ed. J.-F. Bayart, S. Ellis
and B. Hibou. Блумингтън: Indiana University Press.
Bertoli, S. и E. Ticci. 2009. The Fragile Consensus on Fragility.
Аналитичен доклад, използван за Европейския доклад за
развитието за 2009 г.
Briscoe, I. 2008. “The EU Response to Fragile States.” European
Security Review 42: стр. 7-10.
Cammack, D., D. McLeod, A. Rocha-Menocal и K. Christiansen.
2006. Donors and the ‘Fragile Sates’ Agenda: A Survey of Current
Thinking and Practice. Доклад, представен пред Японската
агенция за международно сътрудничество. Лондон: Overseas
Development Institute.
Clapham, C. 1996. Africa and the International System: The Politics
of State Survival. Кеймбридж: Cambridge University Press.
Collier, P. 2009a. Wars, Guns, and Votes – Democracy in Dangerous
Places, Ню Йорк: HarperCollins Publishers.
Collier, P. 2009b. The Political Economy of Fragile States and
Implications for European Development Policy. Аналитичен доклад,
използван за Европейския доклад за развитието за 2009 г.
Dollar, D. и V. Levin. 2006. “The Increasing Selectivity of Foreign
Aid, 1984-2003.” World Development 34 (12): стр. 2034-2046.
Easterly, W.E. 2000. Can Institutions Resolve Ethnic Conflict? World
Bank Policy Research Working Paper No. 2482. Световна банка,
Вашингтон.
Englebert, P. и D. M. Tull. 2008. “Postconflict Reconstruction in
Africa – Flawed Ideas about Failed States.” International Security
32 (4): стр. 106-139.
Herbst, J. 2000. States and Power in Africa. Принстън: Princeton
University Press.
Kaplan, S. 2009. Enhancing Resilience in Fragile States. Аналитичен
доклад, използван за Европейския доклад за развитието
за 2009 г.
Lange, M. K. 2004. “British Colonial Legacies and Political
Development.” World Development 32 (6): стр. 905-922.
Lugard, F. 1922. The Dual Mandate in British Tropical Africa.
Лондон: W. Blackwood and Sons.
Luling, V. 1997. “Come Back Somalia? Questioning a Collapsed
State.” Third World Quarterly 18 (2): стр. 287-302.
Mamdani, M. 1996. Citizen and Subject – Contemporary Africa and
the Legacy of Late Colonialism. Лондон: James Currey.
Myrdal, G. 1972. Asian Drama: An Inquiry into the Poverty of
Nations. Лондон: Allen Lane.
Newbury, C. 1998. Ethnicity and the Politics of History in Rwanda.
Africa Today 45 (1), стр. 7-24.
North, D. 1990. Institutions, Institutional Change and Economic
Performance. Кеймбридж: Cambridge University Press.
Nunn, N. 2007. “Historical Legacies: A Model Linking Africa’s
Past to Its Current Underdevelopment.” Journal of Development
Economics 83 (1): стр. 157-175.
Nunn, N. 2008. “The Long-Term Effects of Africa’s Slave Trades.”
The Quarterly Journal of Economics 123 (1): стр. 139-176.
Nunn, N. и D. Puga. 2009. Ruggedness: The Blessing of Bad Geography
in Africa. Работен документ № 14918 на Националното бюро за
икономически изследвания. Кеймбридж: Национално бюро
за икономически изследвания.
Nunn, N. и Wantchekon, L. 2009. The Slave Trade and the Origins of
Mistrust in Africa. Работен документ № 14783 на Националното
бюро за икономически изследвания. Кеймбридж: Национално
бюро за икономически изследвания.
Paris, R. 2002. “International Peacebuilding and the
‘Mission Civilisatrice’.” Review of International Studies 28 (4):
стр. 637-656.
Putnam, R. 1993. Making Democracy Work: Civic Traditions in
Modern Italy. Принстън: Princeton University Press.
Ranger, T. 1983. “The Invention of Tradition in Colonial Africa.”
in The Invention of Tradition, ed. E. Hobsbawm and T. Ranger.
Кеймбридж: Cambridge University Press.
Robinson, J. A. 2002. States and Power in Africa by Jeffrey I. Herbst: A
Review Essay. Journal of Economic Literature 40 (2): стр. 510-519.
Tilly, C. 1990. Coercion, Capital and European States, AD 990-1990.
Кеймбридж: Blackwells.
UNECA/ИКАООН. 2007. Relevance of African Traditional Institutions
of Governance. Адис Абеба: UNECA.
Wallerstein, I. 1975. “Class-Formation in the Capitalist World-
Economy.” Politics Society 5: стр. 367-375.
151
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Използвани източници
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ГЛАВА 4
Alinovi, L. и L. Russo. 2009. Features of Food Systems and
Food Insecurity in Fragile States: Policy Implications. Доклад,
представен по време на Работния семинар за ЕДР “Food
Crisis and the Development Potential of the Agricultural Sector
in Fragile Countries”, 17-18 март, Кеймбридж.
Barbieri, K. и R. Reuveny. 2005. “Economic Globalization and Civil
War.” The Journal of Politics 67(4): стр. 1228-1247.
Benson, T. 2008. An Assessment of the Likely Impact on Ugandan
Households of Rising Global Food Prices: A Secondary Data
Analysis. Доклад, изготвен за Световната продоволствена
програма УНИЦЕФ и ФАО. Вашингтон: Международен
научноизследователски институт за политика за храните.
Bussman, M., G. Schneider и N. Wiesehomeier. 2005. “Foreign
Economic Liberalization and Peace: The Case of Sub-Saharan
Africa.” European Journal of International Relations 11 (4):
стр. 551-579.
Chauvet, L., P. Collier и A. Hoeffler. 2007. The Cost of Failing
States and the Limits to Sovereignty. Научноизследователска
разработка 2007/30. Хелзинки: UNU-WIDER.
Collier, P., V. L. Elliott, H. Hegre, A. Hoeffler, M. Reynal-Querol
и N. Sambanis. 2003. Breaking the Conflict Trap: Civil War and
Development Policy. Ню Йорк: Oxford University Press.
Collier, P. и A. J. Venables. 2009. Natural Resources and State
Fragility. Аналитичен доклад, използван за Европейския
доклад за развитието за 2009 г.
Cotula, L., S. Vermeulen, R. Leonard и H. Keeley. 2009. Land
Grab or Development Opportunity? Agricultural Investment and
International Land Deals in Africa. Рим/Лондон: Организация
на ООН за прехрана и земеделие (FAO), Международен фонд
за земеделско развитие (IFAD) и Международен институт за
околната среда и развитието (IIED).
DFID. 2001. The Causes of Conflict in Sub-Saharan Africa. Рамков
документ. Лондон: DFID.
Dixit, A. 1989. “Entry and Exit Decisions under Uncertainty.”
Journal of Political Economics 97 (1989): стр. 620-638.
Flores, M. 2004. Conflict, Rural Development and Food Security in
West Africa. Работен документ № 04-02 на ESA. Рим: FAO.
Fosu, A. K. 2009. “Inequality and the Impact of Growth on
Poverty: Comparative Evidence for Sub-Saharan Africa.” Journal
of Development Studies 45 (5): стр. 726-745.
Gissinger, R. и N. L. Gleditsch. 1999. “Globalization and Conflict:
Welfare, Distribution, and Political Unrest.” Journal of World-
Systems Research 5 (2): стр. 327-365.
GRAIN. 2008. Seized: The 2008 land grab for food and financial
security. http://www.grain.org/landgrab/ (достъп, осъществен
на 11 май 2009 г.).
Isham, J., L. Pritchett, M. Woolcock, и G. Busby. 2005. “The
Varieties of Resource Experience: Natural Resource Export
Structures and the Political Economy of Economic Growth.” World
Bank Economic Review 19 (2): стр. 141-174.
Larrain, P. и J. Tavares. 2007. Can Openness Deter Corruption? The
Role of Foreign Direct Investment. Работен документ № 6488
на Центъра за икономически и политически изследвания
(CEPR), Лондон: CEPR.
Maconahie, R. 2008. New agricultural frontiers in post-conflict
Sierra Leone? Exploring institutional challenges for wetland
management in the Eastern Province. Работен документ №24,
Манчестър: Brooks World Poverty Institute.
Martin, P., T. Mayer и M. Thoenig. 2008. “Civil Wars and
International Trade.” Journal of the European Economic Association
6 (2-3): стр. 541-550.
Mehlum, H., K. Moene и R. Torvik. 2006. “Institutions and the
Resource Curse.” Economic Journal 116 (508): стр. 1-20.
Messer, E., M. Cohen, J. D’Costa. 1998, Breaking the Links between
Conflict and Hunger. 2020 Discussion Paper. Вашингтон: IFPRI.
Messer, E. и J. Cohen. 2006. Conflict, Food Insecurity, and Globalization.
Документ за обсъждане 26 на FCND. Вашингтон: IFPRI.
Nhantumbo, I. и A. Salomao. 2009. Biofuels, Land Access and New
Business Models for Rural Livelihoods in Africa – The Mozambican
Case. Непубликуван доклад. Мапуто/Лондон: Centro Terra Viva,
Международен институт за околната среда и развитието
(IIED).
Pantuliano, S. 2008. “Responding to Protracted Crises: The
Principled Model of NMPACT in the Sudan.” In Beyond Relief:
Food Security in Protracted Crises, ed. L. Alinovi, G. Hemrich
и L. Russo. Обединеното кралство: Practical Action Publishing,
и Рим: FAO.
Polachek, S., C. Seigle и J. Xiang. 2005. Globalization and
International Conflict: Can FDI Increase Peace? Работен документ.
Нюарк: Rutgers University.
Pons-Vignon, N. и H.B. Solignac Lecomte. 2004. Land, Violent
Conflict and Development. Работен документ № 233 на Центъра
за развитие на ОИСР. Париж: Центъра за развитие на ОИСР.
Reynal-Querol, M. 2009. Fragility and Conflicts. Аналитичен
доклад, използван за Европейския доклад за развитието
за 2009 г.
Robinson, J. A. 2009. Botswana as a Role Model for Country Success.
Научноизследователска разработка № 2009/04, Хелзинки:
UNU-WIDER.
Sachikonye, L. M. 2003. The Situation of Commercial Farm Workers
after Land Reform in Zimbabwe. Доклад, изготвен за Farm
Community Trust. Лондон: CIIR.
Segura-Cayuela, R. 2006. Inefficient Policies, Inefficient Institutions
and Trade. Работни документи 0633 на Banco de España.
Мадрид: Banco de España.
Stewart, F. C. Huang и M. Wang. 2001. “Internal Wars in
Developing Countries: An Empirical Overview of Economic and
Social Consequences.” In War and Underdevelopment, Vol. 1, ed.
F. Stewart, V. Fitzgerald. Оксфорд: Oxford University Press.
Sulle, E. 2009. Biofuels, Land Access and Tenure, and Rural
Livelihoods in Tanzania. Tanzania Natural Resources Forum
(Форум за природните ресурси на Танзания), Международен
институт за околната среда и развитието (IIED). Аруша/
Лондон: IIED.
152

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Използвани източници
UNCTAD/УНКТАД. 2009. Food Security in Africa: Learning Lessons
from the Food Crisis. Женева: UNCTAD.
Vlassenroot, K., S. Ntububa и T. Raeymaekers. 2006. Food Security
Responses to the Protracted Crisis Context of the Democratic
Republic of the Congo. Доклад, изготвен за FAO-Food Security
Information for Action. Рим: FAO.
Von Braun, J. и R. S. Meinzen-Dick. 2009. Land Grabbing by Foreign
Investors in Developing Countries: Risks and Opportunities. Резюме
на IFPRI. Вашингтон: IFPRI.
Zhu, B. 2007. Fortune or Evil? The Effects of Inward Foreign Direct
Investment on Corruption. Department of Political Science,
Columbia University Mimeo. Ню Йорк: Columbia University.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА КАРЕ 4.1
The Natural Resource Charter. Достъп, осъществен на
5 октомври 2009 г., от www.naturalresourcecharter.org/.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА КАРЕ 4.2
Cotula, L., S. Vermeulen, R. Leonard и H. Keeley. 2009. Land
Grab or Development Opportunity? Agricultural Investment and
International Land Deals in Africa. Рим/Лондон: Организация
на ООН за прехрана и земеделие (FAO), Международен фонд
за земеделско развитие (IFAD), и Международен институт за
околната среда и развитието (IIED).
Engberg-Pedersen, L., L. Andersen и F. Stepputat. 2008. Fragile
Situations – Current Debates and Central Dilemmas. Доклад
№ 2008:9. Копенхаген: Датски институт по международни
изследвания.
Folke, C. 2006. “Resilience: The Emergence of a Perspective
for Social-Ecological Systems Analyses.” Global Environmental
Change 16: стр. 253-267.
Guillaumont, P. и S. Guillaumont Jeanneney. 2009. State
Fragility and Economic Vulnerability: What is Measured and Why?
Аналитичен доклад, използван за Европейския доклад за
развитието за 2009 г.
Holling, C. S. 1973. “Resilience and Stability of Ecological Systems.”
Annual Review of Ecology and Systematics 4: стр. 1-23.
Manor, J. 2007. Aid That Works. Световна банка: Вашингтон.
Migdal, J. S. 1988. Strong Societies and Weak States: State-Society
Relations and State Capabilities in the Third World. Принстън:
Princeton University Press.
Perrings, C. 2006. “Resilience and Sustainable Development.”
Environment and Development Economics 11: стр. 417-427.
Spalding, N. J. 1996. “State-Society Relations in Africa:
An Exploration of the Tanzanian Experience.” Polity 29 (1):
стр. 65-96.
Stinchcombe, A. 1975. “Social Structure and Politics.” In Handbook
of Political Science, ed. F. I. Greenstein and N. W. Polsby, Vol. 3:
стр. 557-622, 602. Рединг, Масачузетс: Addison-Wesley.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА КАРЕ 4.3
Elhadj, E. 2008. “Saudi Arabia’s Agricultural Project: From Dust
to Dust.” The Middle East Review of International Affairs 12 (2):
стр. 1-12.
FAO. 2008. FAOSTAT. http://www.fao.org/economic/ess/foodsecurity-statistics/en/.
Nur, E. 2009. Foreign Direct Investment in Sudan (2000-2008):
Magnitude, Location, and Allocation. Непубликуван документ.
Reuters. 2008. Saudi Arabia Scraps Wheat Growing to Save Water.
8 януари.
Reuters. 2009. GCC, ASEAN Eye New Trade Bloc Based on Food,
Oil. 30 юни 2009 г.
Revenga, C., J. Brunner, N. Henninger, R. Payne и K. Kassem.
2000. Pilot Analysis of Global Ecosystems: Freshwater Systems.
Вашингтон: Институт за световните ресурси. Министерство
на Судан, Personal communication. Месец юли 2009 г.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ГЛАВА 5
Alinovi, L., E. Mane и D. Romano. 2009. Measuring Household
Resilience to Food Insecurity: Application to Palestinian Households.
Доклад, представен по време на Конференцията за ЕДР, 21-23
май, Акра.
Alinovi, L. и L. Russo. 2009. Features of Food Systems and
Food Insecurity in Fragile States: Policy Implications. Доклад,
представен по време на Работния семинар за ЕДР, 17-18 март,
Кеймбридж.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА КАРЕ 5.1
Guillaumont, P. и S. Guillaumont Jeanneney. 2009. State
Fragility and Economic Vulnerability: What is Measured and Why?
Аналитичен доклад, използван за Европейския доклад за
развитието за 2009 г.
Walker, B., C. S. Holling, S. R. Carpenter, A. Kinzig. 2004. “Resilience,
Adaptability and Transformability in Social-Ecological Systems.”
Ecology and Society 9 (2): стр. 5.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ГЛАВА 6
African Development Bank/Африканска банка за развитие.
2009a. An Update on the Impact of the Financial Crisis on African
Economies. Тематичен документ за срещата на C–10, 11 март,
Дар ес Салаам, Танзания.
African Development Bank/Африканска банка за развитие.
2009b. African Development Report 2008/2009. Тунис:
Африканска банка за развитие.
African Development Bank/Африканска банка за развитие.
2009c. Africa and the Global Economic Crisis: Strategies for
Preserving the Foundations of Long-term Growth. Доклад,
изготвен за Годишната среща на Африканската банка за
развитие, 2009 г., 13-14 май, 2009 г., Дакар.
Allen, F. и G. Giovannetti. 2009. The impact of the 2008-09 financial
crisis on fragile countries in Sub-Saharan Africa. Аналитичен
доклад, използван за Европейския доклад за развитието
за 2009 г.
153
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Използвани източници
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Arbache, J. S. и J. Page. 2008. “Africa’s Recent Growth Robust?”
Africa Region Working Paper Series. Вашингтон: Световна
банка.
Berman, N. и P. Martin. 2009. The Vulnerability of Sub-Saharan
Africa to the Financial Crisis: The Case of Trade. Аналитичен
доклад, използван за Европейския доклад за развитието
за 2009 г.
Bertoli, S., G. A. Cornia и F. Manaresi. 2007. “Aid Performance and
Its Determinants: A Comparison of Italy with the OECD Norm.”
BNL Quarterly Review 60 (242): стр. 271-321.
Bonassi, C., G. Giovannetti и G. Ricchiuti. 2006. “The Effects of
FDI on Growth and Inequality.” In Pro Poor Macroeconomics –
Potential and Limitations, ed. G. A. Cornia. Houndmills Basingstoke
Hampshire: Palgrave Macmillan.
Brückner, M. и A. Ciccone. 2007. “Growth, Democracy, and Civil
War.” UPF Работен документ № 1053. Барселона.
Bugamelli, M. и F. Paternò. 2006. “Workers’ Remittances
and Current Account Reversals.” Икономическа
научноизследователска разработка № 573. Рим: Bank of Italy
(Централна банка на Италия).
Calí M. и S. Dell’Erba. 2009. “The Global Financial Crisis and
Remittances.” Работен документ 303. Лондон: ODI.
Chen, S. и M. Ravallion. 2009. “The impact of the global financial
crisis on the world’s poorest.” Vox. http://www.voxeu.org/index.
php?q=node/3520 (достъп, осъществен на 21 май 2009 г.).
Ciccone, A. 2008. “Transitory Economic Shocks and Civil Conflict.”
Документ за обсъждане № 7083. Лондон: CEPR.
Cotula, L., S. Vermeulen, R. Leonard и J. Keeley. 2009. Land
Grab or Development Opportunity? Agricultural Investment and
International Land Deals in Africa. Лондон/Рим: IIED/FAO/IFAD.
Dixit, A. 1989. “Hysteresis, Import Penetration, and Exchange
Rate Pass-Through.” Quarterly Journal of Economics 104 (2):
стр. 205-228.
Eichengreen, B. и K. H. O’Rourke. 2009. “A Tale of Two
Depressions.” http://www.tek.org.tr/dosyalar/VOX–74.doc
(достъп, осъществен на 13 юли 2009 г.).
Fosu, A. K. и W. A. Naudé. 2009. “The Global Economic Crisis:
Towards Syndrome-Free Recovery for Africa.” Доклад, изготвен
за съпътстващото събитие, посветено на възстановяването
от глобалната криза: „Към план за действие за Африка и Найслабо
развитите страни“ по време на Конференцията на ООН,
посветена на Световната финансова и икономическа криза
и нейното влияние върху развитието, 25 юни, Ню Йорк.
Friedman, J. и N. Schady. 2009. “How many more infants are
likely to die in Africa as a result of the global financial crisis?”
World Bank Policy Research Working Paper No. 5023. Вашингтон:
Световна банка.
Global Trade Atlas. 2009. Онлайн база данни http://www.gtis.
com/gta/ (достъп, осъществен на 22 юни 2009 г.)
Kasekende, L., L. Ndikumana и R. Toufik. 2009. Impact of the
Global Financial and Economic Crisis on Africa. Серия работни
документи № 96, Тунис: Африканска банка за развитие.
IDS. 2008. Voices from the South – The Impact of the Financial Crisis
on Developing Countries. Брайтън: Institute of Development
Studies.
IMF/МВФ. 2008. World Economic Outlook – Global Economic Slump
Challenges Policies. Вашингтон: МВФ.
IMF/МВФ. 2009a. World Economic Outlook – Crisis and Recovery.
Вашингтон: МВФ.
IMF/МВФ. 2009b. Regional Economic Outlook – Sub Saharan
Africa. Вашингтон: МВФ.
IMF/МВФ. 2009c. The Implications of the Global Financial Crisis for
Low-Income-Countries. Вашингтон: МВФ.
Maimbo, S. M. и D. Ratha. 2005. Remittances – Development
Impact and Future Prospects. Вашингтон: Световна банка.
Miguel, E., S. Satyanath и E. Sergenti. 2004. “Economic Shocks
and Civil Conflicts: An Instrumental Variables Approach.” Journal
of Political Economy 112(4): стр. 725-753.
Naudé, W. 2009. Africa and the Global Economic Crisis: A Risk
assessment and Action Guide. Аналитичен доклад, използван
за Европейския доклад за развитието за 2009 г.
ODI. 2009a. A Development Charter for the G–20. Background
paper March 2009. Лондон: ODI.
ODI. 2009b. The Global Financial Crisis and Developing Countries:
Synthesis of the Findings of 10 Country Case Studies. Работен
документ 306. Лондон: ODI.
OECD/ОИСР. 2008. Monitoring Resource Flows to Fragile
States: 2007 Report. Development Co-Operation Directorate.
Париж: ОИСР.
OECD/ОИСР. 2009a. DAC Report on Aid Predictability – Survey on
Donors’ Spending Plans 2009-2011. Париж: ОИСР.
OECD/ОИСР. 2009b. OECD Economic Outlook No. 85, юни,
Париж: ОИСР.
OECD/ОИСР. Статистическа база данни на КПР. http://stats.
oecd.org/qwids/ (достъп, осъществен на 22 април on
April 22, 2009).
One. 2009. The Data Report 2009 – Monitoring the G8 Promise to
Africa. http://one.org/international/datareport2009/downloads.
html (достъп, осъществен на 13 юли 2009 г.).
Ratha, D. 2006. Leveraging Remittances for Development. Доклад,
представен по време на Конференцията по миграция,
търговия и развитие. Далас: Банка на Федералния резерв.
Ratha, D. и S. Mohapatra. 2009. “Revised Outlook for Remittance
Flows 2009-2011: Remittances Expected to Fall by 5 to 8 Percent in
2009.” Migration and Development Brief 9. Вашингтон: Световна
банка.
Ratha, D. и W. Shaw. 2007. “South-South Migration and
Remittances.” Working Paper No. 102. Вашингтон: Световна
банка.
Round, J. I. и M. Odedokun. 2004. “Aid Effort and Its
Determinants.” International Review of Economics and Finance
13 (3): стр. 293-309.
154

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Използвани източници
Sander, C. и S. M. Maimbo. 2005. “Migrant Remittances in Africa:
A Regional Perspective in Remittances.” In Development Impact
and Future Prospects, ed. S. M. Maimbo and D. Ratha. Вашингтон:
Световна банка.
Strauss-Kahn, D. 2009. “Economic Stability, Economic
Cooperation, and Peace – The Role of the IMF.” Изказвания по
време на Global Creative Leadership Summit, 23 септември,
Ню Йорк.
UNCTAD/УНКТАД. 2009. Assessing the Impact of the Current
Financial and Economic Crisis on Global FDI Flows. Женева:
UNCTAD.
UNRISD/УНКТАД. 2006. “Political and Social Economy of Care.”
www.unrisd.org/80256B3C005BB128/%28httpProjects%29/37
BD128E275F1F8BC1257296003210EC?OpenDocument (достъп,
осъществен на 25 юли, 2009 г.).
World Bank/Световна банка. 2009a. “Protecting Progress: The
Challenge Facing Low Income Countries in the Global Recession.”
Аналитичен доклад, изготвен от служителите на Световната
банка за срещата на страните от Г–20, 24-25 септември,
Питсбърг.
World Bank/Световна банка. 2009b. “Swimming Against the
Tide: How Developing Countries Are Coping With the Global
Crisis.” Аналитичен доклад, изготвен от служителите на
Световната банка за срещата на финансовите министри
и управителите на централните банки на страните от Г–20,
13-14 март, Хоршам, Обединеното кралство.
World Bank/Световна банка. 2009c. World Development
Indicators 2009. Вашингтон: Световна банка.
World Bank/Световна банка. 2009d. “In Africa, ‘Poverty Has A
Female Face.’” http://go.worldbank.org/HBLTTGNP00 (достъп,
осъществен на 27 юли 2009 г.).
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА КАРЕ 6.1
Engle R. F., G. M. Gallo и M. Velucchi. 2008. A MEM-Based Analysis
of Volatility Spillovers in East Asian Financial Markets. Working
Papers Series Dipartimento di Statistica “G. Parenti’’ No. 2008-09.
Флоренция, Италия: Университет във Флоренция.
Giovannetti, G. и M. Velucchi. 2009. African Financial Markets –
A Spillover Analysis of Shocks. Аналитичен доклад, използван
за Европейския доклад за развитието за 2009 г
Brown, K. и Z. Chun. 2009. China in Africa – Preparing for the Next
Forum on China Africa Cooperation. Лондон: Chatham House
Briefing Note.
Centre for Chinese Studies/Център за китайски изследвания
(CCS). 2008. How China Delivers Development Assistance to Africa.
Изготвен за Департамента за международно развитие на
Обединеното кралство (DFID), Пекин.
Cook, S. и W. Lam. 2009. The Financial Crisis and China: What
Are the Implications for Low Income Countries? The Institute of
Development Studies, Съсекс: Mimeo.
Jacoby, U. 2007. Getting Together: The New Partnership between
China and Africa for Aid and Trade. Finance and Development
44(2): стр. 46-49.
Lancaster, C. 2007. The Chinese Aid System. Essay. Вашингтон:
Център за глобално развитие.
OECD/ОИСР. 2008a. China – Encouraging Responsible Business
Conduct. OECD Investment Policy Review. Париж: ОИСР.
OECD/ОИСР. 2008b. Monitoring Resource Flows to Fragile States:
2007 Report. OECD Fragile States Group. Париж: ОИСР.
OECD/ОИСР. 2009. Monitoring Resource Flows to Fragile States:
2008 Report, OECD Fragile States Group. Париж: ОИСР.
MOFCOM. 2007. China Commerce Yearbook 2007, Пекин:
Министерство на търговията.
National Bureau of Statistics of China/Национално статистическо
бюро на Китай (различни издания). China Statistical Yearbook.
Версия на английски език. Пекин: China Statistics Press.
Pehnelt, G. 2007. The Political Economy of China’s Aid Policy in
Africa. Jena Economic Research Working Papers No. 2007/051.
Jena.
Shinn, D. H. 2008. “Military and Security Relations: China, Africa
and the Rest of the World.” In China into Africa: Trade, Aid and
Influence, ред. R. I. Rotberg. Вашингтон: Brookings Institution
Press.
Tull, D. 2008. China in Africa: European Perceptions and Responses
to the Chinese Challenge. SAIS Working Papers in African Studies
No. 02-08. Вашингтон.
Woods, N. 2008. “Whose Aid? Whose Influence? China, Emerging
Donors and the Silent Revolution in Development Assistance.”
International Affairs 84(6): стр. 1205-1221.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА КАРЕ 6.2
Alves, P. и P. Draper. 2007. “Introduction: China’s Growing Role
in Africa.” In China in Africa: Mercantilist Predator, or Partner in
Development?, ed. G. le Pere. Midrand, South Africa South
Africa: Institute of Global Dialogue and the South African
Institute of International Affairs (Институт за глобален
диалог и Южноафрикански институт за международни
отношения).
Brautigam, D. 2008. China’s African Aid – Transatlantic Challenges.
Вашингтон: Германски фонд фонд „Маршал” на САЩ.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА КАРЕ 6.3
De Weerdt, J. 2009. “Moving out of Poverty in Tanzania: Evidence
from Kagera.” Journal of Development Studies, предстоящо
издание.
Harrower, S. и J. Hoddinnot. 2005. “Consumption Smoothing
in the Zone Lacustre, Mali.” Journal of African Economies 14 (4):
стр. 489-519.
Hoogeveen, H. 2003. “Informal Insurance in Rural Zimbabwe.”
Journal of African Economies 11 (2): стр. 249-278.
Jensen, R. 2000. “Agricultural Volatility and Investments in
Children.” American Economic Review 90 (2): стр. 399-404.
155
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Използвани източници
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Oduro, A.D. 2009. Adverse Shocks and Social Protection in
Africa: What Role for Formal and Informal Financial Institutions?
Аналитичен доклад, използван за Европейския доклад за
развитието за 2009 г.
Sango, D., V. Hoffman и L. Christiaensen. 2007. “Risks and Coping
Strategies.” In Rural Household Vulnerability and Insurance Against
Commodity Risks. Evidence from the United Republic of Tanzania,
ред. L. Christiaensen и A. Sarris. Рим: FAO.
Sarris, A., P. Karfakis и L. Christiaensen. 2007. “The Stated
Benefits from Commodity Price and Weather Insurance.” In Rural
Household Vulnerability and Insurance Against Commodity Risks.
Evidence from the United Republic of Tanzania, ed. L. Christiaensen
and A. Sarris. Рим: FAO.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ГЛАВА 7
Brachet, J. и H. Wolpe. 2005. Conflict-Sensitive Development
Assistance: The Case of Burundi. Доклад за социалното развитие
№ 27. Вашингтон: Световна банка.
Cahen, M. 2005. “Success in Mozambique?” In Making States
Work: State Failure and the Crisis of Governance, ed. S. Chesterman,
M. Ignatieff and R. Thakur. Токио: United Nations University
Press.
Caplan, R. 2005. International Governance of War-Torn Territories:
Rule and Recon-struction. Оксфорд: Oxford University Press.
Castillejo, C. 2008. Strengthening Women’s Citizenship in the
Context of State-building: The Experience of Sierra Leone. Fride
Working Paper.
Commission for Africa/Комисия за Африка. 2005. Our Common
Interest: Report of the Commission for Africa. Хармъндсуърт:
Penguin Books.
Fritz, V. A. Rocha Menocal. 2007. Understanding State-Building
from a Political Economy Perspective: An Analytical and Conceptual
Paper on Processes, Embedded Tensions and Lessons for
International Engagement. Report prepared for DFID’s Effective
and Fragile States Teams.
GTZ. 2008. State-building in the Context of Fragile Statehood
and Poor Government Performance. Lessons Learnt by German
Development Cooperation. Ешборн: GTZ.
Jütting, J. 2003. Institutions and Development: A Critical Review.
Работен документ № 210. Париж: Център за развитие
на ОИСР.
Kaplan, S. 2008. Fixing Fragile States – A New Paradigm for
Development. Уестпорт: Praeger Security International.
Kaplan, S. 2009. Enhancing Resilience in Fragile States. Аналитичен
доклад, използван за Европейския доклад за развитието за
2009 г.
Keller, E. J. 1991. “The State in Contemporary Africa: A Critical
Assessment of Theory and Practice.” In Comparative Political
Dynamics: Global Research Perspectives, ed. D. A. Rustow and
K. P. Erickson. Ню Йорк: HarperCollins Publishers.
Mengisteab, K. и C. Daddieh. 1999. State Building and
Democratization in Africa: Faith, Hope, and Realities. Уестпорт,
Кънектикът: Praeger.
OECD/DAC-ОИСР/КПР. 2007. Principles for Good International
Engagement in Fragile States and Situations. Париж: ОИСР.
OECD/DAC-ОИСР/КПР. 2008. Concepts and Dilemmas of State
Building in Fragile Situations – From Fragility to Resilience.
Париж: ОИСР.
Pouligny, B. 2009. State-Society Relations and Intangible
Dimensions of State Resilience and State Building: A Bottom-up
Perspective. Аналитичен доклад, използван за Европейския
доклад за развитието за 2009 г.
Rocha-Menocal, A. 2009. “State-Building for Peace” – A New
Paradigm for International Engagement in Post-Conflict Fragile
States? Аналитичен доклад, използван за Европейския доклад
за развитието за 2009 г.
UNECA 2007. Relevance of African Traditional Institutions of
Governance, Адис Абеба: UNECA (Икономическа комисия на
ООН за Африка).
Whaites, A. 2008. States in Development: Understanding State-
Building. Работен документ на DFID. Лондон: DFID.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА КАРЕ 7.1
Pouligny, B. 2009. State-Society Relations and Intangible
Dimensions of State Resilience and State Building: A Bottom-up
Perspective. Аналитичен доклад, използван за Европейския
доклад за развитието за 2009 г.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА КАРЕ 7.2
Kaplan, S. 2008. “The Remarkable Story of Somaliland.” Journal
of Democracy 19 (3): стр. 143-157.
Menkhaus, K. 2007. “Governance Without Government in
Somalia: Spoilers, State Building, and the Politics of Coping.”
International Security 31 (3): стр. 87.
Menkhaus, K. 2008. Somalia: A Country in Peril, a Policy Nightmare.
ENOUGH Strategy Paper No. 9. Вашингтон: ENOUGH.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА КАРЕ 7.3
McConnell, J. 2009. Institution [Un]Building: Decentralising
Government and the Case of Rwanda. Доклад, представен по
време на Конференцията за ЕДР, 21-23 май, Акра.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА КАРЕ 7.4
Bennet, J., J. Kluyskens, J. Morton и D. Poate. 2009. Mid-term
Evaluation of the Joint Donor Team in Juba, Sudan. Норвежка
агенция за сътрудничество за развитие (NORAD) от името на
правителствата на Канада, Дания, Нидерландия, Норвегия,
Швеция и Обединеното кралство.
Fenton, W. 2008. Funding Mechanisms in Southern Sudan: NGO
Perspectives. Доклад, представен по време на Форума на НПО
в Джуба, м. февруари.
156

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Използвани източници
Haslie, A. и A. Borchgrevink (2007) International Engagement
in Sudan after the CPA: Report on the Piloting of OECD/DAC’s
”Principles for Good International Engagement in Fragile States” for
the Case of Sudan. Документ № 714. Осло: Норвежки институт
за международни отношения.
Murphy, P. 2007. Managing the Middle Ground in South Sudan’s
Recovery from War. Basic service delivery during the transition
from relief to development. Доклад, поръчан от DFID Судан
и Съвместната донорска група, Джуба.
Pantuliano, S., M. Buchanan-Smith and P. Murphy. 2007. The Long
Road Home. Opportunities and Obstacles to the Reintegration of
IDPs and Refugees Returning to Southern Sudan and the Three
Areas. HPG Commissioned Paper. Лондон: ODI.
Pantuliano, S., M. Buchanan-Smith, P. Murphy и I. Mosel.
2008. The Long Road Home. Opportunities and Obstacles to the
Reintegration of IDPs and Refugees Returning to Southern Sudan
and the Three Areas. Phase II. Conflict, Urbanisation and Land. HPG
Commissioned Paper. Лондон: ODI.
Scanteam. 2007a. Review of Post-Crisis Country Multi Donor
Trust Funds. Final report and annexes. Доклад, поръчан от
Световната банка, Министерството на външните работи на
Норвегия и NORAD, в сътрудничество с Канадската агенция
за международно развитие (CIDA), Министерството на
външните работи на Нидерландия и DFID. Февруари. Осло:
Scanteam.
Scanteam. 2007b. Review, Sudan Multi-Donor Trust Funds Phase 1.
Работен доклад за октомври. Октомври. Осло: Scanteam.
UNDG/World Bank-ГРООН/Световна банка. 2006. PCNA Review:
Phase One. Sudan Joint Assessment Mission (JAM) Казус № 10.
Vaux, T., S. Pantuliano и S. Srinivasan. 2008. Stability and
Development in the Three Areas, Sudan. Report for the UK
Department for International Development Steering Committee.
Непубликуван доклад.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА КАРЕ 7.5
Campbell-Nelson, K. 2008. Liberia Is Not Just a Man Thing:
Transitional Justice Lessons for Women, Peace and Security – The
Initiative for Peacebuilding. Брюксел: Международен център
за справедливост при преход.
Paris, R. 2004. At War’s End: Building Peace After Civil Conflict.
Кеймбридж, Обединеното кралство: Cambridge University
Press.
UNIFEM/ЮНИФЕМ. 2007. Women Building Peace and Preventing
Sexual Violence in Conflict Affected Contexts. A Review of
Community Based Approaches. Ню Йорк: Фонд на ООН за
развитие на жените.
UNIFEM/ЮНИФЕМ и UNDP/ПРООН. 2007. Gender Sensitive Police
Reform in Post-Conflict Societies. Policy Briefing Paper, Фонд на
ООН за развитие на жените, Ню Йорк.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА КАРЕ 7.6
Powley, E. 2003. Strengthening Governance: The Role of Women in
Rwanda’s Transition. Вашингтон: Women Waging Peace.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА КАРЕ 7.7
Budlender, D и G. Hewitt. 2002. Gender Budgets Make More Cents:
Country Studies and Good Practice. Лондон: Commonwealth
Secretariat.
Claasen, M. 2008. Just Budgets: Increasing Accountability and Aid
Effectiveness through Gender Responsive Budgeting in South Africa.
Лондон: One World Action.
Powley, E. 2003. Strengthening Governance: The Role of Women in
Rwanda’s Transition. Вашингтон: Women Waging Peace.
Sharp, R. 2003. Budgeting for Equity: Gender budget initiatives
within a framework of performance oriented budgeting. Ню Йорк:
UNIFEM.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ГЛАВА 8
Autesserre, S. 2009. “Hobbes and the Congo: Frames, Local
Violence, and International Intervention.” International
Organization 63 (2): стр. 249-80.
Baker, B. 2008. Multi-Choice Policing in Africa. Упсала, Швеция:
Nordiska Afrikainstitutet.
Bakrania, S. и B. Lucas. 2009. The Impact of the Financial Crisis
on Conflict and State Fragility in Sub-Saharan Africa. Тематичен
документ. Governance and Social Development Resource
Centre.
Bilal, S. P. Draper и D. W. te Velde. 2009. Global Financial and
Economic Crisis: Analysis of and Implications for ACP-EU Economic
Partnership Agreements. Документ за обсъждане № 92 на
ECDPM. Маастрихт: Европейски център за управление на
политиката за развитие.
Brzoska, M. 2006. “Introduction: Criteria for Evaluating Post-
Conflict Reconstruction and Security Sector Reform in Peace
Support Operations.” International Peacekeeping 13 (1):
стр. 1-13.
Carbone, M. 2009. Desperately Seeking Policy Coherence: Aid
and Security in the Development Policy of the European Union.
Аналитичен доклад, използван за Европейския доклад за
развитието за 2009 г
Chabal, P. и J.–P. Daloz. 1999. Africa Works: Disorder as Political
Instrument. Блумингтън, Индиана: Indiana University Press.
Clapham, C. 1996. Africa and the International System: The Politics
of State Survival. Кеймбридж: Cambridge University Press.
Commission of the European Communities/Комисия на
Европейските общности. 2007. Towards an EU Response to
Situations of Fragility – Engaging in Difficult Environments for
Sustainable Development, Stability and Peace. Съобщение
на Европейската комисия до Съвета, Европейския парламент
и Европейския икономически и социален комитет и Комитета
на регионите, COM (2007) 643 окончателна версия,
25 октомври. Брюксел.
Commission of the European Communities/Комисия на
Европейските общности. 2009a. “Room Document” – Synthesis
of the main policy work on fragility currently ongoing at EU level,
19 май 2009 г., Брюксел
157
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Използвани източници
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Commission of the European Communities/Комисия на
Европейските общности. 2009b. Report on Policy Coherence
for Development. Доклад на Европейската комисия до Съвета,
Европейския парламент и Европейския икономически и
социален комитет и Комитета на регионите, COM (2009) 461
окончателна версия, 17 септември, Брюксел.
Council of the European Union/Съвет на Европейския съюз.
2007. Council Conclusions on Security and Development. 2831-во
заседание на Съвета – външни отношения, 19-20 ноември,
Брюксел.
Davis, L. 2009. Justice-Sensitive Security System Reform in the
Democratic Republic of Congo. Брюксел: Инициатива за
утвърждаване на мира.
Englebert, P. 2003. Why Congo Persists: Sovereignty, Globalization
and the Violent Reproduction of a Weak State. Queen Elizabeth
House Working Paper Series 95. Oxford University, Department
of International Development, Оксфорд.
Englebert, P. и D. M. Tull. 2008. “Postconflict Reconstruction in
Africa: Flawed Ideas about Failed States.” International Security
32 (4): стр. 106-139.
European Parliament Council Commission. 2006. “The European
Consensus” 2006/C 46/01. Official Journal of the European Union.
Съвместно изявление на Съвета и представителите на
правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките
на Съвета, Европейския парламент и Комисията, относно
политиката на развитие на Европейския съюз.
European Parliament/Европейски парламент. 2007. European
Parliament resolution on the EU response to situations of fragility
in developing countries, P6_TA-PROV(2007)0540
European Parliament/Европейски парламент. 2009. MEPs
Hear Karel De Gucht’s Vision of Development Policy. Ref No:
20090901IPR60076. Дирекция „Медии“.
Faria, F. и A. Sherriff. 2009. EU Policies to Address Fragility in Sub-
Saharan Africa. Аналитичен доклад, използван за Европейския
доклад за развитието за 2009 г.
Faria, F. и P. Magalhães Ferreira. 2007. Situations of Fragility:
Challenges for an European Response Strategy. Маастрихт,
Нидерландия: European Centre for Development
Policy Management и Instituto de Estudos Estratégicos
e Internacionais.
Gänzle, S. 2009. Coping with the ‘Security-Development Nexus’:
The European Community’s Instrument for Stability – Rationale and
Potential. Studies 47. Бон: Германски институт за развитие.
Gaves, M. и S. Maxwell. 2009. Options for Architectural Reform in
European Development Cooperation. Информационна бележка.
Лондон: Overseas Development Institute.
Hirschman, A. O. 1963. Journeys toward Progress. Studies in
Economic Policy-Making in Latin America. Ню Йорк: The Twentieth
Century Fund.
Hirschman, A. O. 1967. Development Projects Observed.
Вашингтон: The Brookings Institution.
Hirschman, A. O. 1981. Essays in Trespassing: Economics to Politics
and Beyond. Кеймбридж: Cambridge University Press.
Hirschman, A. O. 1985. A Bias for Hope: Essays on Development and
Latin America. Боулдър, Колорадо: Westview Press.
Hirschman, A. O. 1995. A Propensity to Self-Subversion.
Кеймбридж, Масачузетс: Harvard University Press.
Hoffmeister, F. 2008. “Inter-Pillar Coherence in the European
Union’s Civilian Crisis Management.” In The European Union and
Crisis Management, ed S. Blockmans. Хага, Нидерландия: Asser
Press.
Horn, A., F. Olonisakin и G. Peake. 2006. “United Kingdom-led
Security Sector Reform in Sierra Leone.” Civil Wars 8 (2): стр.
109-123.
Jones, E. 2009. “Africa and the Economic Crisis: The Case for
Greater Flexibility in EPAs.” Trade Negotiation Insights 8(5)
http://ictsd.net/i/news/tni/47678/. (достъп, осъществен на
7 септември 2009 г.).
Koeb, E. 2008. A More Political EU External Action: Implications
of the Treaty of Lisbon for the EU’s Relations with Developing
Countries. ECDPM InBrief 21. Маастрихт: Европейски център
за управление на политиката за развитие.
Melmot, S. 2008. Candide au Congo. L’échec annoncé de la réforme
du secteur de sécurité (RSS). Stratégique n° 9. Париж: Institut
Français des Relations Internationales.
Particip, Cideal – Centro de Investigatión y Cooperación al
Desarrollo. Channel Research, South Research. 2008. Evaluation
of the EC Aid Channeled Through Civil Society Organisations
(CSOs). Freiburg/Madrid/Brussels/Leuven. http://ec.europa.eu/
europeaid/how/evaluation/evaluation_reports/2008/1259_
docs_en.htm (достъп, осъществен на 7 октомври 2009 г.).
Reno, W. 2003. “The Changing Nature of Warfare and the
Absence of State-Building in West Africa.” In Irregular Armed
Forces and their Role in Politics and State Formation, ed. D. E. Davis
и A. W. Pereira. Кеймбридж: Cambridge University Press.
Solana, J. 2003. A Secure Europe in a Better World – European
Security Strategy. Paper 15895/03, PESC787 presented at the
European Council meeting, December 12, Brussels.
Solana, J. 2009. ESDP@10: What Lessons for the Future? Paper
S195/09. Съвет на Европейския съюз, 28 юни. Брюксел.
Tadesse, D. 2009. Africa’s Emerging Global Partnerships: Their
Implications for the Continent’s Development Aspirations.
Тематичен документ 189. Претория: Институт за изследвания
на сигурността.
Trefon, T. 2007. Parcours administratifs dans un Etat en faillite.
Récits populaires de Lubumbashi (RDC). Afrika Studies 74. Париж:
L’Harmattan-Cahiers Africains.
Trefon, T. ed. 2004. Reinventing Order in the Congo: How People
Respond to State Failure in Kinshasa. Лондон: Zed Books.
Visman, E. 1998. Cooperation with Politically Fragile Countries:
Lessons from EU Support to Somalia. Работен документ № 66
на ECDPM. Маастрихт: Европейски център за управление на
политиката за развитие.
158

Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Използвани източници
Vlassenroot, K. 2008. Armed Groups and Militias in Eastern DR
Congo. Серия от лекции относно сигурността в Африка 5.
Swedish Defence Research Agency (Шведска агенция за
изследване в областта на отбраната) и Nordic Africa Institute
(Северен институт за Африка), Стокхолм и Осло.
Vogel, T. 2009. Merger of Afghanistan Office Delayed by Ferrero-
Waldner. European Voice, 24 септември.
Zürcher, C. 2006. Is More Better? Evaluating External-Led State
Building after 1989. Работен документ 54. Stanford University,
Freeman Spogli Institute for International Studies, Center on
Democracy, Development, and the Rule of Law, Пало Алто,
Калифорния.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА КАРЕ 8.1
European Parliament Council Commission. 2006. ”The European
Consensus.” 2006/C 46/01. Official Journal of the European Union.
Съвместно изявление на Съвета и представителите на
правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките
на Съвета, Европейския парламент и Комисията, относно
политиката на развитие на Европейския съюз.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА КАРЕ 8.3
OECD/DAC-ОИСР/КПР. 2007. Principles for Good International
Engagement in Fragile States and Situations. Париж: ОИСР.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА КАРЕ 8.4
Sheriff, A. и K. Barnes. 2008. Enhancing the EU Response
to Women and Armed Conflict with Particular Reference to
Development Policy. Изследване, изготвено за Словенското
председателство на ЕС. Маастрихт: Европейски център
за управление на политиката за развитие.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА КАРЕ 8.5
Commission of the European Communities/Комисия на
Европейските общности. 2009. Supporting Developing
Countries in Coping with the Crisis. Съобщение на Европейската
комисия до Европейския парламент, Съвета, Европейския
икономически и социален комитет и Комитета на регионите,
8 април. Брюксел.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА КАРЕ 8.6
Bertow, K. и A. Schulteis. 2008. Impact of EU’s Agricultural Trade
Policy on Smallholders in Africa. Бон: Germanwatch e.V.
Low, P., R. Piermartini и J. Richtering. 2009. “Non-Reciprocal
Preference Erosion Arising From MFN Liberalization in Agriculture:
What Are the Risks?” In Trade Preference Erosion: Measurement
and Policy Response, ed. B. Hoekman, W. Martin and C. A. Braga.
Лондон: Palgrave Macmillan.
Matthews, A. 2008. “The European Union’s Common Agricultural
Policy and Developing Countries: The Struggle for Coherence.”
Journal of European Integration 30 (3): стр. 381-399.
Oxfam. 2002. Stop the Dumping! How EU Agricultural Subsidies Are
Damaging Livelihoods in the Developing World. Лондон: Oxfam
International.
Paasch, A. 2008. Devastating Floods – Man Made: European Trade
Policy Violates Right to Food in Ghana – Chicken and Tomatoes.
Бон: Germanwatch e.V.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА КАРЕ 8.7
Commission of the European Communities/Комисия
на Европейските общности. 2007. Towards an EU Aid for
Trade Strategy – The Commission’s Contribution. Съобщение
на Европейската комисия до Съвета, Европейския парламент,
Европейския икономически и социален комитет и Комитета
на регионите. COM (2007) 163 окончателна версия, 4 април.
Брюксел.
Commission of the European Communities/Комисия
на Европейските общности. 2009. Supporting developing
Countries in Coping with the Crisis – Aid for Trade Monitoring
Report 2009. Работен документ, изготвен от служителите
на Комисията, придружаващ Съобщението на Европейската
комисия до Европейския парламент, Съвета, Европейския
икономически и социален комитет и Комитета на регионите,
м. април 2009, стр. 3.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА КАРЕ 8.8
Baunsgaard, T. и M. Keen. 2005. Tax Revenue and (or?) Trade
Liberalization. Работен документ WP/05/112. Вашингтон:
МВФ.
Bilal, S. и C. Stevens (Eds). 2009. The Interim Economic Partnership
Agreements between the EU and African States – Contents,
challenges and prospects, ECDPM Policy Management Report
17, Маастрихт: ECDPM.
Brenton, P., M. Hoppe и R. Newfarmer. 2008. Economic Partnership
Agreements and the Export Competitiveness of Africa. Policy
Research Working Paper 4627. Вашингтон: Световна банка.
Busse, M., A. Borrmann и H. Grossman. 2004. The Impact of ACP/
EU Economic Partnership Agreements on ECOWAS Countries: An
Empirical Analysis of Trade and Budget Effects. HWWA-Хамбург:
Hamburg Institute of International Economics (Хамбургски
институт по международна икономика).
Delpeuch, C. 2007. One Minute to Midnight: Is There Still Time to
Rethink EPAs? EU Must Reform Trade Arrangements to Promote
Development In African, Caribbean, and Pacific Countries. Париж:
Institut d’Etudes Politiques, Groupe d’Economie Mondiale.
Delpeuch, C. и G. Harb. 2007. EPAs: Thinking Outside the
European Box. ACP Countries Should Refuse to be Rushed into EPAs.
Работен документ. Париж: Institut d’Etudes Politiques, Groupe
d’Economie Mondiale.
Sindzingre, A. 2008. The European Union Economic Partnership
Agreements with Sub-Saharan Africa.Работен документ №
2008/5 на UNU-CRIS.
159
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

Използвани източници
Европейски доклад за развитието за 2009 г.
Stevens, C. и J. Kennan. 2005. EU-ACP Economic Partnership
Agreements: The Effects of Reciprocity. Лондон: Institute
for Development Studies (Институт за изследвания на
развитието).
Stevens, C., M. Meyn, J. Kennan, S. Bilal, C. Braun-Munzinger,
F. Jerosch, D. Makhan и F. Rampa. 2008. The New EPAs: Comparative
Analysis of Their Content and the Challenges for 2008. Лондон/
Маастрихт: Overseas Development Institute/European Centre
for Development Policy Management.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА КАРЕ 8.9
Grevi, G., D. Helly, и D. Keohane. (eds.) Forthcoming. The European
Security and Defence Policy: The First 10 Years, Париж: Европейски
институт за изследване на сигурността, 2009 г.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ГЛАВА 9
Bourguignon, F., A. Bénassy-Quéré, S. Dercon, A. Estache,
J.W. Gunning, R. Kanbur, S. Klasen, S. Maxwell, J. P. Platteau
и A. Spadaro. 2008. Millennium Development Goals at Midpoint:
Where do we stand and where do we need to go? („Целите на
хилядолетието за развитие в средата на периода: Къде се
намираме и накъде вървим?“) Аналитичен доклад, използван
за Европейския доклад за развитието за 2009 г.
Collier, P. 2006. International Political Economy: Some African
Applications. Paper prepared for the African Economics
Research Consortium. Centre for the Study of African Economies,
Oxford University, Оксфорд, Обединеното кралство [http://
users.ox.ac.uk/~econpco/research/pdfs/AERCPlenary-
InternationalPoliticalEconomy-AfricanApps.pdf].
Collier, P. 2009a. The Political Economy of Fragile States and
Implications for European Development Policy. Аналитичен
доклад, използван за Европейския доклад за развитието
за 2009 г.
Collier, P. 2009b. Wars, Guns, and Votes – Democracy in Dangerous
Places. Ню Йорк: HarperCollins.
European Parliament Council Commission. 2006. The European
Consensus 2006/C 46/01. Official Journal of the European
Union. Съвместно изявление на Съвета и представителите
на правителствата на държавите-членки, заседаващи
в рамките на Съвета, Европейския парламент и Комисията,
относно политиката на развитие на Европейския съюз.
Fanta, E. 2008. Dynamics of Regional (non–) integration in Eastern
Africa. UNU-CRIS Working Paper SW–2008/2. Университет
на ООН (UNU), Centre for Comparative Regional Integration
Studies, Брюж.
Gandois, H. 2005. Sovereignty as Responsibility, or African Regional
Organizations as Norm-setters. Sovereignty and Its Discontents
(SAID) workshop presentation at the British International Studies
Association (BISA) conference “Beyond Sovereignty II: Global
Regionalism: Africa, Americas, Europe”. Университет „Сейнт
Андрюс“, 19-21 декември, Сейнт Андрюс, Обединеното
кралство.
Gartner, D. 2009. Making Africa a Priority in US Foreign Assistance.
The Brookings Institutions Policy Brief, 14 септември,
Вашингтон.
Kaplan, S. 2006. “West African Integration: A New Development
Paradigm?” The Washington Quarterly 29 (4): стр. 81-97.
Magen, A. И L. Morlino. 2008. International Actors, Democratization
and the Rule of Law – Anchoring Democracy? Лондон и Ню Йорк:
Routledge.
OECD/ОИСР. 2009. From Fragility to Resilience. Париж: ОИСР.
OECD/DAC-ОИСР/КПР. 2007. Principles for Good International
Engagement in Fragile States and Situations. Париж: ОИСР.
Spilimbergo, A. 2009. “Democracy and Foreign Education”
American Economic Review 99 (1): стр. 528-543.
UNCTAD/УНКТАД. 2009. Economic Development in Africa
– Strengthening Regional Economic Integration for Africa’s
Development. Ню Йорк и Женева: Конференция на ООН за
търговия и развитие (УНКТАД).
UNECA/ИКАООН. 2004. Assessing Regional Integration in Africa.
Адис Абеба: Икономическа комисия на ООН за Африка.
UNECA/ИКАООН. 2006. Assessing Regional Integration in Africa
II; Rationalizing Regional Economic Communities. Адис Абеба:
Икономическа комисия на ООН за Африка.
Yang, Y. и S. Gupta. 2005. Regional Trade Arrangements in Africa:
Past Performance and the Way Forward. Работен документ на
МВФ WP/05/36. Международен валутен фонд, Вашингтон.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА КАРЕ 9.2
Benhabib, J. и M. Spiegel. 2005. “Human Capital and Technology
Diffusion.” In Handbook of Economic Growth, ed. P. Aghion and
S. Durlauf. Амстердам: North-Holland.
Docquier, F. и A. Marfouk. 2005. International Migration By
Educational Attainment – Release 1.1. актуализирана версия
на Издание 1.0, World Bank Policy Research Working Paper No.
3382, публикуван през м. август 2004 г., Вашингтон: Световна
банка.
Easterly, W. и Y. Nyarko. 2009. “Is the Brain Drain Good for Africa?”
In Skilled Immigration Today: Prospects, Problems, and Policies, ed.
J. Bhagwati and G. Hansen. Ню Йорк: Oxford University Press.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА КАРЕ 9.4
Qobo, M. 2007. Regional Integration, Trade and Conflict in Southern
Africa. Международен институт за устойчиво развитие,
Уинипег, Манитоба.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА КАРЕ 9.5
Bold T. Collier P. Zeitlin A. 2009 The Provision of Social Services in
Fragile States: Independent Service Authorities as a New Modality,
Centre for the Study of African Economies University of Oxford,
Работен документ, Оксфорд, м. май
Easterly W. и T. Pfutze 2008 “Where Does the Money Go? Best and
Worst Practices in Foreign Aid”, Journal of Economic Perspectives
22 (2): стр. 29-52.
EuropeAid Office of Co-operation. 2009. Aide budgétaire dans
les situations de fragilité: Annexe méthodologique, юни 2009 г.,
Брюксел: Служба за сътрудничество EuropeAid.
160

Annex Европейски доклад за развитието за 2009 г.
ПРИЛОЖЕНИЕ
1. АНАЛИТИЧНИ ДОКЛАДИ, ИЗПОЛЗВАНИ
ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ ДОКЛАД ЗА
РАЗВИТИЕТО ЗА 2009 Г.
Allen, F., и G. Giovannetti, The impact of the 2008-09 financial
crisis on fragile countries in Sub-Saharan Africa.
Aryeetey, E., The global financial crisis and domestic resource
mobilization in Africa.
Bagayoko-Penone, N., Multi-level Governance and Security: the
Security Sector Reform Process in the Central African Republic.
Barnett, M., State Fragility, the Peacebuilder’s Contract, and the
Search for the Least Bad State.
Berman, N. и Martin, P., The Vulnerability of Sub-Saharan Africa
to the Financial Crisis: The Case of Trade.
Bertoli, S., и Ticci, E., The Fragile Consensus on Fragility.
Carbone, M., Desperately Seeking Policy Coherence: Aid and
Security in the Development Policy of the European Union.
Collier, P., The Political Economy of Fragile States and Implications
for European Development Policy.
Collier, P., и Venables, T., Natural Resources and State Fragility.
Faria, F. и Sherriff, A., EU Policies to Address Fragility in Sub-
Saharan Africa.
Fennell, S., State Fragility and African Agriculture.
Giovannetti, G. и Velucchi, M., African Financial Markets: A
Spillover Analysis of Shocks.
Guillaumont P., и Guillaumont Jeanneney, S., State Fragility and
Economic Vulnerability: What is Measured and Why?
Harcourt, W., Gender and Fragility: Policy Responses.
Harttgen, K. и Klasen, S., Fragility and MDG Progress: How Useful
is the Fragility Concept?
Iapadre, L. и Luchetti, F. Trade Regionalisation and Openness
in Africa.
Kaplan, S., Enhancing Resilience in Fragile States.
Khan, Z., Gender Responsive Budgeting.
Mold, A. и Prizzon, A., Fragile States, Commodity Booms and
Export Performance: An Analysis of the Sub-Saharan African
Case.
Naudé, W., Africa and the Global Economic Crisis: A Risk
Assessment and Action Guide.
New Faces for African Development, various authors,
Contributions from the poster session at the ERD Accra
Conference, 21-23 май 2009 г.
Nkurunziza, J., Why is Burundi’s Financial Sector Not
Development-Oriented?
Nyarko, Y., EU Policies and African Human Capital
Development.
Oduro, A.D., Adverse Shocks and Social Protection in Africa: What
Role for Formal and Informal Financial Institutions?
Platteau, J.P., Political Instrumentalisation of Islam, Persistent
Autocracies, and Obscurantist Deadlock.
Pouligny, B., State-society relations and intangible dimensions of
state resilience and state building: a bottom-up perspective.
Reynal-Querol, M., Fragility and Conflicts.
Rocha Menocal, A., “State-building for Peace” – A New Paradigm
for International Engagement in Post-Conflict Fragile States?
Tschirgi, N., The Security-Politics-Development Nexus: The
Lessons of State-building in Sub-Saharan Africa.
Vennesson, P., Büger, C., Coping with Insecurity in Fragility
Situations.
Verdier, T., Regional Integration, Fragility and the Institution
Building: An Analytical Framework Applied to the African
Context.
2. ПРОЦЕС НА КОНСУЛТАЦИИ ЗА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ДОКЛАД ЗА РАЗВИТИЕТО
ЗА 2009 Г.
Процесът на консултации за Европейския доклад за
развитието за 2009 г. обхвана следните седем събития:
1. Работен семинар на тема „Development in a context of
fragility – Focus on Africa“, Брюксел, Белгия, 6 февруари
2009 г.
2. Работен семинар на тема „Food crisis and the development
potential of the agricultural sector in fragile countries“,
Кеймбридж, Обединеното кралство, 17-18 март 2009 г.
3. Работен семинар на тема „Transforming Political Structures:
Security, Institutions, and Regional Integration Mechanisms“,
Флоренция, Италия, 16-17 април 2009 г.
4. Конференция на тема „The challenges of fragility to
development policy“, Барселона, Испания, 7-8 май 2009 г.
5. Конференция на тема „Financial markets, adverse shocks
and policy responses in fragile countries“, Акра, Гана, 21-23
май 2009 г.
6. Конференция на тема „Moving Towards the European
Report on Development 2009“, Флоренция, Италия, 21-23
юни 2009 г.
7. Конференция на тема „Overcoming fragility in Africa: ERD
Policy recommendations“, Брюксел, Белгия, 4 септември
2009 г.
Том 1Б документира процеса на консултации, като предоставя
окончателните програми, списъците с участници и – за
събития от 1 до 5 – също и докладите от конференциите
и работните семинари. Презентациите, изнесени по време
на събития от 2 до 5, както и подкастовете от събития 3, 4,
и 7 могат да се изтеглят от уебстраницата на проекта, http://
erd.eui.eu.
161
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО

ПРЕОДОЛЯВАНЕ
НА НЕСТАБИЛНОСТТА
В АФРИКА
ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВ ЕВРОПЕЙСКИ ПОДХОД
http://erd.eui.eu/
ОБИЛИЗИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА
ЕЙНОСТ В ОБЛАСТТА НА ПОЛИТИКИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ
ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД
ЗA
РАЗВИТИЕТО