Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

индивидите, които се ангажират с ценности и действия, които са локални или не
се отнасят до “земното кълбо”. Дори да оставим на страна толкова ограничената
интерпретация на уж “освободената социалност”, трябва да се отбележи, че
“глобалните ценности” влизат понякога в остро противоречие с целите на хората
и то не само тези, продиктувани от потребителски капризи, но и такива, които са
свързани с оцеляването. Какво да кажем на обитателите на джунглите около
р.Амазонка? Да им предложим да умрат от глад, за да не изтощават природните
ресурси, които служат на всички? Не се отчита обстоятелството, че
придържането към “глобалните ценности” за някой може да означава ходене на
работа с велосипед, но за друг – смърт. Точно, за да не отговаря на подобни
въпроси Олброу бяга от темата за конфликта, във връзка със социалната
позиция. Отказът от универсалистки, трансцендентални ценности допуска,
различните хора да се третират по различен начин, дори като различни
същества, в зависимост от това дали приемат някакви ценности и действат
съобразно тях или не. На пръв поглед теорията на Олброу не чертае такива
перспективи. С настояването си обаче природата да се включи в социалното и да
стане част от него, на практика се заличават резките границите между хора,
животни, растения, предмети. Това, че теоретично границите се заличават не
означава хармонично и безконфликтно съществуване между тях. Коя ще бъде
отправната точка за решаване на конфликтите? Такава експлицитно не се
предлага. Но доколкото ценностите на глобализма според Олброу са свързани с
благото на човечеството /а не на хората!/ във връзка със запазване на
природата, може да се предположи, че именно тази ценност ще е ръководеща
при решаване на конфликти. Това от своя страна би означавало, че конкретни
хора и техните потребности могат да бъдат жертвани в името на благото на
човечеството и опазването на природата.
Бележки
1. Изключение в това отношение е квантовата физика с принципа на допълнителността.
Самата тя борави обаче с категории, които са разграничени и установява, че в
“микросвета” явленията обозначавани с тези категории съществуват взаимно допълващо
се. Друг е въпросът как този принцип може да се пренесе на други равнища. Дали, ако
един принцип важи в една област, той трябва да е валиден за всички сфери и равнища?
Частните науки, които не изследват “микросвета” едва ли биха се съгласили с това. Що се
отнася до човешката ситуация изследването на приложимостта му е сериозно
предизвикателство, доколкото той може да се окаже приложим към определени сфери и
неприложим в други.
2. Настоящият текст е част от по-голямо изследване върху Олброу. Идеята за
“перформативното гражданство” е анализирана в други части на работата, които не са
включени в тази статия.
90