Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

конфликт и отношението локално/национално от една страна и глобално, от
друга. Като група свързана с локалното и имаща интерес от неговото запазване,
той посочва единствено политическата класа в националните държави, което
доста ограничава периметъра на засегнатите от разрушаването на статуквото.
Приемането на социалното като реализиращо се в пълна степен едва в
световното общество предполага, че обществото на националната държава,
доколкото все още съществува, е някакъв рудимент, нещо, което ще изчезне като
проява на по-низша или дори неистинска социалност.
Световното общество
Според Олброу световното общество се е разглеждало в много теории
като някаква хипотетична възможност, която може да се реализира в далечното
бъдеще. То обаче е факт днес и то не в резултат на целенасочено обединение, а
случайно, като страничен ефект от други развития в сферата на икономиката,
комуникациите и т.н. Транснационалните връзки, които не се реализират от
държавите, а от хората и неправителствените организации днес, превръщат
мрежата от отношения между тях в нещо повече от сбор от обществата на
националните държави. Точно тези връзки са световното общество. Идеята за
“освобождаване на социалното” също се използва за обосноваване на
световното общество. Ако социалните отношения са станали сфера на лични
проучвания, то за конструирането на социалния живот няма нужда от междинни
посредници, каквито са локалните общности или националните общества.
Създаването на социалния живот може да стане чрез директно съотнасяне на
лично и универсално. Олброу подчертава, че световното общество не е в
противоречие с националната държава, а съществува паралелно с нея като
отново пропуска да вземе отношение към възможните конфликтни ситуации.
Описаните от него социални взаимовръзки могат да се приемат за
“световно общество”, ако се разглеждат като референт на дескрипция.
Политически следствия от него обаче са възможни само ако те се разглежда от
гледна точка на действието. Както посочва самият автор с изчезването на
старите структури и институции изчезва и стандартизираното поведение, то
става много по-индивидуализирано. Какво може да даде ориентир на реакцията
спрямо света или действието в тази ситуация на неопределеност? Според него
това са “вярата и ангажираността”, но не в трансценденталните ценности, а в
ценностите на глобализма, не в свободата, справедливостта, равенството, а в
“участта на планетата и благоденствието на хората във връзка с това.” От
казаното излиза, че към “световното общество” разглеждано през призмата на
действието принадлежат онези индивиди, които споделят глобалните ценности и
са готови да се ангажират с “участта на планетата”. От него са изключени
89