Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

премахване на всякакъв вид дискриминации и създаване на шансове за всички
хора, това са проблеми, решени още в идейните програми на Просвещението и
до сега намерили реализация в множество актове за правата на човека. А
националната държава в нейният либерално-демократичен вариант, макар и не
единствен, е най-сериозният, доказал се в практиката гарант за тяхното
спазване.
Разсъждавайки за стратификацията на световното общество Олброу не
се отказва от понятието “класа”. Като една от оформящите се класи в глобалната
епоха той посочва “глобалната мениджърска класа”. Днешният свят е обхванат
от институции с глобални ангажименти, които са както държавни, така и
недържавни, насочени към печалба или некомерсиални. Работещите за тези
институции развиват сходни нагласи, отличаващи ги от другите хора. Когато те
успяват да предадат предимствата на своята позиция на децата си, може да се
говори за формиране на глобална мениджърска класа. Представителите на тази
класа според Олброу са способни да развият глобалистки ценности, защото са
въвлечени в един непрекъснат диалог между различни културни дефиниции за
тяхната работа. Позициите на тази класа са тясно свързани и с промяната във
формата на организация. В глобалната епоха йерархията като организационен
принцип отслабва и се налага мрежата, която обаче е свързана с много поголяма
неопределеност на позициите и действията. Именно “управлението на
неопределеността”, управлението при липса на реални правила, е полето за
експертна дейност на глобалната мениджърска класа. Тя се развива не защото
има глобална организация, а точно защото няма. Тук с лекота Олброу подминава
въпросът: от какво се ръководи действието при липса на каквито и да било
правила? Едва ли това са единствено и само ценностите на глобализма -
“потребностите на света като цяло”, особено когато става въпрос за комерсиално
действие. Нежеланието да се види конфликтната ситуация неглижира
необходимостта от правила, а това превръща “ценностите на глобализма” в
утопично пожелание.
В класическите теории обръщането към класите е свързано с
обосноваване на позициите в конфликт. От гореизложеното не може да се види
ясна линия на конфликт, поради което и смисълът на поставянето на въпроса за
неравенствата и стратификациите не е много ясен. Групите, които според
Олброу са свързани по някакъв начин с глобалното – глобалната мениджърска
класа от една страна и жените, хомосексуалните и т.н., от друга – имат твърде
различни позиции, доколкото първите действат, а връзката /и то по-скоро
хипотетична/ на вторите с глобалността е структурната им позиция. Те могат да
имат само общ противник и то хипотетично – националната държава, доколкото
пречи на аспирациите им. Авторът не се решава да посочи ясно като линия на
88