Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

Неравенства и стратификации
Олброу оспорва изводите на оптимистичните привърженици на
глобализацията, според които тя води до отслабване на неравенствата.
Напротив те се засилват, но рамката, в която се създават вече е променена.
Неравенствата по отношение на богатство, жизнени шансове и т.н. в глобалната
епоха не възникват в една относително затворена национална икономика, а в
икономиката на света като цяло. Това подкопава солидарността на локална или
национална основа между локалните бедни и локалните богати. Бедни и богати
могат да влизат в най-различни конфигурации на съюзи и конфликти, като тези в
рамките на националната държава са само една от възможностите.
Глобализацията подкопава не само националната, но и класовата солидарност.
В съвременния свят особено важни с оглед на стратификацията и
неравенствата са жизнените шансове, а там където те се ограничават за
определени групи възникват потенциали на конфликт и солидарност. Според
Олброу днес класовата позиция е свързана със “структурни категории хора,
всяка от които разполага с жизнени шансове, диктувани от правни и социални
дискриминации, дълбоко вградени в националните традиции” /Олброу, 2001,
247/. Тяхната позиция става основа за изява на общ икономически и политически
интерес, който не е свързан с локални или национални рамки. Такава е
позицията на жените, възрастните хора, етническите малцинства,
хомосексуалните и т.н. Ако “правните и социални дискриминации” са вградени в
национални традиции, това би трябвало да означава различни позиции за
споменатите групи в различните общества. Например в страните от бившия
източен блок много насилено биха могли да се открият някакви правни и
социални дискриминации по отношение на жените, същото важи и за някой
общества със силни патриархални традиции по отношение на възрастните хора.
Някои етнически малцинства са добре поставени в различни национални
общества, други се ползват от позитивна дискриминация, трети са наистина
дискриминирани по един или друг начин. Това силно затруднява артикулирането
на “общ икономически и политически интерес”. Струва ми се, че става дума поскоро
за търсене на нов тип “парии”, след интегрирането на пролетариата в
националното общество или изчезването му в резултат на постиндустриалната
икономика. Това е търсене на нов вид групи, на които да се припише “структурна”
позиция, подобна на тази, която има пролетариатът в марксизма, групи чийто
коренен интерес предполага премахване на съществуващите обществени
отношения и които са носител на прогреса, на “новото” в новата епоха. Кой обаче
е “класовият враг” на тези групи? От гледната точка на Олброу това е
националната държава и националното общество. Ако става въпрос за
87