Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

рационално познание, да бъде употребено за овладяване на неблагоприятните
тенденции. Отказът от рационалното знание и неговото техническо приложение,
“емоционалното и религиозно отношение към природата” може и да я запази в
днешния й вид, но със сигурност ще убие много хора с глад, болести, социални
катаклизми. Отказът от инструмента за оцеляване, който единствено човекът
притежава – разума – е призив да се откажем да искаме да живеем и да се
развиваме. И тук съвсем логична е идеята за отказ от универсалистичните идеи.
Ако не гледаме на всички човешки същества като на хора, надарени с
достойнство и човешки права, които авторът намира за абстрактни и лицемерни,
описаните последици /глад, болести и т.н./ за някои от тях едва ли биха били
притеснителни. Друг е въпросът дали с поставянето на природата пред
човешките същества и техните потребности се върви от “абстрактното към
конкретното”, както претендира Олброу, защото природата също е абстракция.
Отношенията между индивидуално и социално. Идентичността
Олброу отбелязва, че проблемът за отношението между индивида и
обществото днес не се поставя като въпрос за отношението деец – структура, а
като въпрос за идентичността. В глобалната епоха индивидите не са закотвени в
един свят, те могат да обитават няколко свята едновременно, правейки свой
личен избор. Това има сериозни последици, особено за държавата, която трябва
да се примири с конкуриращите се лоялности на своите граждани. Според
Олброу поради тази причина по-старите политически теории, които свързват
социалното признание с гражданството, изпадат в затруднение. Същото важи и
за социологическите теории, които акцентират върху конструирането на
индивидуалната идентичност чрез социално взаимодействие в рамките на
общност, класа, култура и т.н. Проблемът и на двата типа теории е, че
постулират еднозначни социални структури като предусловие за изграждане на
ясна личностна идентичност и пренебрегват динамичните преобразувания в тях.
Олброу настоява, че трябва да се разграничат идентичностите, които
индивидите придобиват поради членството си в множество групи, от техните
описания на самите себе си и от способността им да конструират такива
описания. С това той всъщност пледира за разграничаване на идентичността от
съзнанието за нея. Това е симптоматично доколкото категорията “съзнание” се
свързва с рефлексия, една рационална процедура. По-старите теории си служат
с понятия като “национално съзнание”, “класово съзнание” и т.н. Не е случайно,
че много от съвременните постмодерни автори предпочитат категорията
“идентичност”, която съдържа нюанса преживяване на самия себе си, а не
рефлексия върху самия себе си. Преживяването се състои от много компоненти:
мисли, чувства, усещания в неразчленимо единство, което препраща към
85