ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
към подчертаването на динамичните, а не на статичните характеристики на<br />
социалното. За такова схващане по-удачна е метафората на Бауман “флуид”, а<br />
не терминът “общество”, които в традициите на социалните науки съдържа идея<br />
за известна структурираност и устойчивост на връзките. Употребата на<br />
понятието “общество” в случая е подвеждаща, защото се мисли нещо радикално<br />
различно от това, което до сега се е обозначавало с понятието.<br />
Природно и социално<br />
Една от важните характеристики на социалността днес, на която<br />
Олброу особено държи, е връщането на природата в рамките на социалното.<br />
Глобалността изважда природата от статуса на обкръжение, който и придава<br />
модерността и преоткрива връзките и с човешкия свят. Подобни връзки са били<br />
очевидни в минали епохи и в неевропейски култури, докато модерността<br />
разглежда природата чисто инструментално, като заплаха, ресурс, поле за<br />
действие. Това разбиране “неутрализира емоционалните и религиозни реакции<br />
спрямо природата и я превръща в проста съвкупност от заобикалящи хората<br />
неща” /Олброу, 2001, 208/. Авторът свързва този ефект с модерния проект,<br />
защото именно той слага ясна граница между човечеството и природния свят. Но<br />
днес експанзията модерността е достигнала до своите граници, защото се<br />
сблъсква с глобалността, т.е. с последиците от човешките въздействия върху<br />
природата. Именно глобалността свързва хората по-здраво с природата, защото<br />
подчертава материалността на създадения от тях свят, дава възможност да се<br />
придвижим от абстрактните универсални идеи към конкретното.<br />
Трябва да се отбележи, че по какъвто и начин да бъде разглеждана<br />
природата, инструменталното отношение към нея не може да бъде игнорирано<br />
напълно. То не е приумица на модерността, а част от човешката ситуация,<br />
елементарно условие за оцеляването на човека като биологично същество. Това<br />
отношение може да бъде гарнирано с “емоционални и религиозни реакции”, но<br />
не може да бъде напълно премахнато. Акцентът върху емоционалното и<br />
религиозно отношение цели по-скоро да отслаби инструментално-рационалното<br />
отношение, приписвано на модерността. Ограничеността на природните ресурси<br />
обаче предполага не отказ от рационалността, а точно обратното, нейното<br />
засилване, доколкото в своя икономически смисъл тя означава постигане на подобри<br />
резултати с изразходването на по-малко средства. Що се отнася до<br />
експанзията, присъща на модерността, тя може да се третира не само като<br />
завладяване на нови територии в пространството /в ширина/, но и в знанието /в<br />
дълбочина/. Подобно на други антимодерни теоретици Олброу изключва<br />
възможността, “отровата” да бъде и “лекарство”, това което се е оказало<br />
разрушително за природата в определен момент, а именно използването на<br />
84