Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

към подчертаването на динамичните, а не на статичните характеристики на
социалното. За такова схващане по-удачна е метафората на Бауман “флуид”, а
не терминът “общество”, които в традициите на социалните науки съдържа идея
за известна структурираност и устойчивост на връзките. Употребата на
понятието “общество” в случая е подвеждаща, защото се мисли нещо радикално
различно от това, което до сега се е обозначавало с понятието.
Природно и социално
Една от важните характеристики на социалността днес, на която
Олброу особено държи, е връщането на природата в рамките на социалното.
Глобалността изважда природата от статуса на обкръжение, който и придава
модерността и преоткрива връзките и с човешкия свят. Подобни връзки са били
очевидни в минали епохи и в неевропейски култури, докато модерността
разглежда природата чисто инструментално, като заплаха, ресурс, поле за
действие. Това разбиране “неутрализира емоционалните и религиозни реакции
спрямо природата и я превръща в проста съвкупност от заобикалящи хората
неща” /Олброу, 2001, 208/. Авторът свързва този ефект с модерния проект,
защото именно той слага ясна граница между човечеството и природния свят. Но
днес експанзията модерността е достигнала до своите граници, защото се
сблъсква с глобалността, т.е. с последиците от човешките въздействия върху
природата. Именно глобалността свързва хората по-здраво с природата, защото
подчертава материалността на създадения от тях свят, дава възможност да се
придвижим от абстрактните универсални идеи към конкретното.
Трябва да се отбележи, че по какъвто и начин да бъде разглеждана
природата, инструменталното отношение към нея не може да бъде игнорирано
напълно. То не е приумица на модерността, а част от човешката ситуация,
елементарно условие за оцеляването на човека като биологично същество. Това
отношение може да бъде гарнирано с “емоционални и религиозни реакции”, но
не може да бъде напълно премахнато. Акцентът върху емоционалното и
религиозно отношение цели по-скоро да отслаби инструментално-рационалното
отношение, приписвано на модерността. Ограничеността на природните ресурси
обаче предполага не отказ от рационалността, а точно обратното, нейното
засилване, доколкото в своя икономически смисъл тя означава постигане на подобри
резултати с изразходването на по-малко средства. Що се отнася до
експанзията, присъща на модерността, тя може да се третира не само като
завладяване на нови територии в пространството /в ширина/, но и в знанието /в
дълбочина/. Подобно на други антимодерни теоретици Олброу изключва
възможността, “отровата” да бъде и “лекарство”, това което се е оказало
разрушително за природата в определен момент, а именно използването на
84