01.11.2014 Views

Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

SHOW MORE
SHOW LESS

Create successful ePaper yourself

Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.

към подчертаването на динамичните, а не на статичните характеристики на<br />

социалното. За такова схващане по-удачна е метафората на Бауман “флуид”, а<br />

не терминът “общество”, които в традициите на социалните науки съдържа идея<br />

за известна структурираност и устойчивост на връзките. Употребата на<br />

понятието “общество” в случая е подвеждаща, защото се мисли нещо радикално<br />

различно от това, което до сега се е обозначавало с понятието.<br />

Природно и социално<br />

Една от важните характеристики на социалността днес, на която<br />

Олброу особено държи, е връщането на природата в рамките на социалното.<br />

Глобалността изважда природата от статуса на обкръжение, който и придава<br />

модерността и преоткрива връзките и с човешкия свят. Подобни връзки са били<br />

очевидни в минали епохи и в неевропейски култури, докато модерността<br />

разглежда природата чисто инструментално, като заплаха, ресурс, поле за<br />

действие. Това разбиране “неутрализира емоционалните и религиозни реакции<br />

спрямо природата и я превръща в проста съвкупност от заобикалящи хората<br />

неща” /Олброу, 2001, 208/. Авторът свързва този ефект с модерния проект,<br />

защото именно той слага ясна граница между човечеството и природния свят. Но<br />

днес експанзията модерността е достигнала до своите граници, защото се<br />

сблъсква с глобалността, т.е. с последиците от човешките въздействия върху<br />

природата. Именно глобалността свързва хората по-здраво с природата, защото<br />

подчертава материалността на създадения от тях свят, дава възможност да се<br />

придвижим от абстрактните универсални идеи към конкретното.<br />

Трябва да се отбележи, че по какъвто и начин да бъде разглеждана<br />

природата, инструменталното отношение към нея не може да бъде игнорирано<br />

напълно. То не е приумица на модерността, а част от човешката ситуация,<br />

елементарно условие за оцеляването на човека като биологично същество. Това<br />

отношение може да бъде гарнирано с “емоционални и религиозни реакции”, но<br />

не може да бъде напълно премахнато. Акцентът върху емоционалното и<br />

религиозно отношение цели по-скоро да отслаби инструментално-рационалното<br />

отношение, приписвано на модерността. Ограничеността на природните ресурси<br />

обаче предполага не отказ от рационалността, а точно обратното, нейното<br />

засилване, доколкото в своя икономически смисъл тя означава постигане на подобри<br />

резултати с изразходването на по-малко средства. Що се отнася до<br />

експанзията, присъща на модерността, тя може да се третира не само като<br />

завладяване на нови територии в пространството /в ширина/, но и в знанието /в<br />

дълбочина/. Подобно на други антимодерни теоретици Олброу изключва<br />

възможността, “отровата” да бъде и “лекарство”, това което се е оказало<br />

разрушително за природата в определен момент, а именно използването на<br />

84

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!