Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

социални. Този парадокс е възможен само ако се изхожда от споменатото погоре
противопоставяне между държава и общество, а държавата се
интерпретира само като инструмент за подтисничество. Съдържащото се тук
схващане за социалното изцяло го противопоставя на обществото на
националната държава, което може да бъде оправдано само от гледна точка на
един радикален марксистки или анархистки възглед.
Олброу се опитва да покаже, че размахът на глобалността не означава
непременно упадък на локалността, но опитът не изглежда особено успешен,
защото самата локалност се разглежда не като източник на смисли, а само като
място, в което се локализират глобалистките ценности. Така той подчертава, че
глобалността може да се локализира по много различни начини, например в
общностите, изповядващи глобалистки ценности или в подразделенията на
транснационалните корпорации. Другата форма, в която локалността се явява в
неговата теория е като локално действие на съпротива срещу глобалността, т.е.
отново и се отрича самостоятелно значение.
С цел да игнорира значението на локалността при изграждане на
социалните връзки, Олброу се съмнява в съществуването на социални
образувания като общностите. Той предпочита да схваща социалните
взаимовръзки в термини като “социопейзажи”, “социосфери” или “мильо”, които
предполагат създаване на връзки независимо от територията. Според Олброу
социосферите изместват не само териториално интегрираните общности, но
представляват и пълната противоположност на функционално интегрираните
общности. Единствената по-голяма сфера, която може да ги обхване е
световното общество. Струва ми се, че по този въпрос авторът прави една
неправомерна екстраполация. Що се отнася до териториално интегрираните
общности твърденията му могат да се подкрепят с примери от всекидневието,
социологически изследвания и аргументи. От това обаче съвсем не следва, че
изводите се отнасят и до функционално интегрираните общности. Напротив,
точно те подкопават свързаните с територията общности, доколкото хората ги
създават, чрез участие в професионални взаимодействия, кръгове по интереси,
хобита, жизнен стил, религия и т.н. Социосферите могат да съществуват
доколкото индивидите участват в множество такива функционално интегрирани
общности. Тяхното пренебрегване от Олброу е във връзка с нежеланието му да
открива стуктурираност и трайност, каквито функционалните общности
притежават. Твърдението, че единствената сфера, която може да ги обхване е
световното общество всъщност внушава, че именно то е единствената
функционално интегрирана общност. Но каква е функцията, около която тя би
могла да се интегрира? Една основна – опазването на природата. Това е
изключително редукционистки възглед, който въпреки всички претенции, се
82