Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

древност, превъзходството и влиянието на древноеврейската култура върху
античната, за което са писали Филон и Йосиф, Деметрий и Евполем, а също и
Аристобул в своето тълкувание на “Петокнижието” 7 , е недоказуемо, но че в
Гърция популярните библейски сюжети се познават още преди Платон, показва
текстът от Оксиринтски папирус 8 . Сигурността на своите представи за края на
света християнските апологети също подкрепят с древни свидетелства, чужди на
тяхната вяра, както го прави Лактанций в епитоме към За божествените
установления 9 , споменавайки пророчествата на Трисмегист, Хистасп и Сибили.
Ако приемаме онтологията на културния завършек натуралистично, като
вселенски катаклизъм и изхождаме от метафоричната инверсия на потопите и
екпирозите, ще намерим предвестия на християнския Апокалипсис още в
митологията на дилувиалните катастрофи. Такива нагледи обаче са
евхемеристични по неволя. Така, за приемствеността в митологическите
описания на гибелта на човечеството от потопа пише руският изследовател
Александър Афанасиев. “Двойният евхемеризъм” на неговия подход е
достатъчно типичен, а развоят на темата в световните митологии и особено
тълкувателните напластявания в библейския корпус за него са лавинообразно
натрупване на евхемеризми, т.е. непрекъсната пренаправа на изходния мит, за
да бъде по-приемлив за знания и вкусове на епохите. Ту оцветявани от
фантазия, ту разяждани от скепсис, митовете се отдалечават от своето
девствено състояние. Тъкмо с това се свързва собственият евхемеризъм на
автора: амбицията да се открие реалното историческо начало, локален
първоизвор и прародина на митическия инвариант. А това е “обективен” и трезв,
евхемеров начин да извежда митологията от действителни исторически събития.
Те се запазват в археологическите и етнографските белези, личат в дублирането
на ономастиката 10 . Подходи като този имат изряден плюс, понеже позволяват да
надникнем в обширната дописмена праистория на сюжета. Така възниква
хипотезата за пра-индоевропейски, досемитически, но палестински корени на
мита. Внимателното слизане към по-архаичните пластове позволява да се
набележи единно ядро, пра-феномен, а освен това да се маркират неговите
последователни миграции и повсеместност в световните митологии. Анализът на
обредните и езиковите следи позволява, в частност, да се уточни, че по-късно
записаният акадски вариант по-адекватно запазва древен извор, за разлика от
шумерския – един от най-младите на земята. Той се появява в героичните
шумерски епоси в края на ІІІ хилядолетие пр. Хр. А както показва Крамер,
шумерите често споменават култури “отпреди потопа” 11 . През ХІХ-ХVІІІ в. се
проявяват източно-семитските разработки на този сюжет, от които произхожда
прочутата версия, открита от английския асиролог Смит през 1972 г. От найдревния
намерен шумерски епос Гилгамеш и Акка, поемата Атрахазис, За
10