ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки" ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
“външни влияния и вътрешни развития” в обществото, макар че те са изпълнени с друго съдържание. Във връзка с външните влияния съвременната национална държава действително губи суверенитет и то най-вече по отношение на сфери, които са позволили решаването на “социалния въпрос”. Икономически се подкопават механизмите на социалната държава. Именно тя, а не държавата изобщо, разбирана като поддържаща и гарантираща реда на дадена територия, е изчерпана. Социалната държава е тази, която за да се погрижи за всички развива обхватни бюрократични системи, които “колониализират” големи сфери от жизнения свят и подчинява реалните идентичности на рационални схеми. Кризата на социалната държава все още не означава криза на модерната държава, защото последната е имала, има и други форми, които са по-пригодни за справяне с предизвиканите от глобализацията външни влияния и вътрешни развития /напр. либералната държава/. Още по-малко означава криза на държавата изобщо като форма на човешко съвместно съществуване. Възможностите за експанзия на националната държава, според Олброу, са почти изчерпани в териториално и идейно отношение, поради сблъсъка с глобалността. Това не означава край на всякакъв ред, а възобновяване на старите предмодерни и немодерни ориентации – съвкупност от множество различни редове, с хлабави връзки помежду си и с “центъра” или липса на център. Подобни констатации се правят и от А. Менк с неговите описания на нашата епоха като “ново средновековие”, но тези развития се оценяват от него негативно, доколкото допускат разрастване на “зоните на здрача”, онези места и сфери, в които няма закон и ред, а властва хаосът. Според Олброу наред с изчерпването на националната държава експанзията на капитализма също достига до своите граници с откритието за ограничените ресурси и неустойчивото развитие. Това са обективни фактори, които възпрепятстват човешките стремежи и представляват граница за човешките проекти. Този извод, споделян от всички екологично мислещи теоретици води началото си от разработките на Римския клуб /Границите на растежа, 1972/, които рядко се подлагат на съмнение поради очевидността на връзката между ресурси и развитие на икономиката. Той обаче явно се нуждае от известна ревизия, доколкото растежът в новата икономика на третия сектор е много по-малко зависим от природните ресурси и свързан много повече със знанието. Кризата на националната държава се представя често като кулминация на модерността и път за преминаване към една нова модерност, която рационализира собствените си принципи и предпоставки – рефлексивна модерност. Теоретиците на модерността, в това число и на рефлексивната 80
модерност според Олброу никога няма да ни позволят да встъпим в “нова епоха”, защото за тях бъдещето е продължение на минали тенденции. Затова той им се противопоставя. Въпросът тук обаче е: защо непременно трябва да встъпваме в “нова епоха”? Не е ли това също конструкт, който по подобие на марксовият комунизъм непременно трябва да се наложи в развитието на човечеството. Това, че Олброу не разчита на “законите на историята”, а се опитва да установи някакви наблюдаеми белези на “новата епоха” е разлика само в обосноваването на причините, но не и в желанието за революционен скок. Той отхвърля не само теориите за “рефлексивната модерност”, но и постмодерните теории. Те постулират края на една епоха, но не създават основания за “нов наратив”, без който също е невъзможна “нова епоха”. Социалността в глобалната епоха Ако се обобщят разсъжденията на Олброу за краха на модерността, трябва да се отбележи, че най-значимият пробив в нея не е свързван с контракултури или критически идеи, защото противопоставянето на официалната култура и критиката отдавна са институционализирани като специфично модерен начин на мислене. Крахът се случва когато социалното започва да се откъсва от политическото, когато получава смисъл извън наложената от националната държава координатната система, а държавата вече не може да контролира новите форми на социално взаимодействие. “Едва когато държавата преклони глава пред автономията на социалното, можем да кажем, че модерната епоха е извървяла пътя си” /Олброу, 2001, 94/. Глобалността включва нов вид взаимосвързаност, при която събитията могат да имат ефекти навсякъде по света. В едно глобално разделение на труда продуктите и услугите могат да се получат навсякъде. Посланията могат да стигат и да се получават, независимо от разстоянията, а образите и символите са всеобщо приети. В епохата на организирания капитализъм силата на социалното, според Олброу, е намирала израз в “работнически сдружения, социалистически партии, като революционни движения от рода на комунизма, ню ейдж, движението на зелените, жените и прочие” /Пак там, 108/. Поразително е толкова тясното разбиране за “социално”, което го свързва само с определени групи и движения в обществото, критически настроени срещу съществуващия ред и борещи се за неговата промяна. То произтича от идеята, че тези сдружения и движения с общи интереси и идеали показват потенциала на колективното действие, което се разгръща извън рамките на националната държава, както в географско, така и в концептуално отношение. Това означава, че колективни действия, които се разгръщат в рамките на националната държава в географско и концептуално отношение всъщност не би трябвало да са 81
- Page 27 and 28: БЕЛЕЖКИ КЪМ ХРОНИК
- Page 29 and 30: засяга повествован
- Page 31 and 32: Сегалели, човек с н
- Page 33 and 34: си за създаването н
- Page 35 and 36: характеризиран кат
- Page 37 and 38: на Йоан от Виченца:
- Page 39 and 40: да се промени. На же
- Page 41 and 42: емигрира в Сърбия,
- Page 43 and 44: Прелатите” - самос
- Page 45 and 46: 35. Бицилли, П. Салим
- Page 47 and 48: perspective: the uniformity of the
- Page 49 and 50: поетически текстов
- Page 51 and 52: на Народния театър
- Page 53 and 54: днес воюва пролета
- Page 55 and 56: Такава е визията въ
- Page 57 and 58: кладенците на наши
- Page 59 and 60: “вдъхновение-утеш
- Page 61 and 62: да се случва. Като е
- Page 63 and 64: В антропологичния
- Page 65 and 66: * * * Чрез различни т
- Page 67 and 68: 22. Янев, Я. Духът на
- Page 69 and 70: ГЛОБАЛИЗАЦИЯ ИЛИ Г
- Page 71 and 72: задоволяване на ма
- Page 73 and 74: случващата се соци
- Page 75 and 76: Модерността отива
- Page 77: социални идентично
- Page 81 and 82: опитва да сведе мно
- Page 83 and 84: рационално познани
- Page 85 and 86: Неравенства и стра
- Page 87 and 88: конфликт и отношен
- Page 89 and 90: ЛИТЕРАТУРА: Аристо
- Page 91 and 92: предопределено от
- Page 93 and 94: право участието на
- Page 95 and 96: плащане на такса, т.
- Page 97 and 98: Бележки 1. Всъщност
- Page 99 and 100: II. ОБУЧЕНИЕ ИЗСЛЕДВ
- Page 101 and 102: 1. Очертаване на осн
- Page 103 and 104: краткост отделните
- Page 105 and 106: Вторият важен акце
- Page 107 and 108: обучението по хума
- Page 109 and 110: справянето на преп
- Page 111 and 112: Преподава необходи
- Page 113 and 114: Брой МГУ’03 МГУ’04 А
- Page 115 and 116: съревнованието с н
- Page 117 and 118: Дисциплина Хорариу
- Page 119 and 120: оптималния начин з
- Page 121 and 122: МГУ’03 Форма на оце
- Page 123 and 124: полза на необходим
- Page 125 and 126: на философски и соц
- Page 127 and 128: “История на филосо
“външни влияния и вътрешни развития” в обществото, макар че те са изпълнени<br />
с друго съдържание.<br />
Във връзка с външните влияния съвременната национална държава<br />
действително губи суверенитет и то най-вече по отношение на сфери, които са<br />
позволили решаването на “социалния въпрос”. Икономически се подкопават<br />
механизмите на социалната държава. Именно тя, а не държавата изобщо,<br />
разбирана като поддържаща и гарантираща реда на дадена територия, е<br />
изчерпана. Социалната държава е тази, която за да се погрижи за всички развива<br />
обхватни бюрократични системи, които “колониализират” големи сфери от<br />
жизнения свят и подчинява реалните идентичности на рационални схеми.<br />
Кризата на социалната държава все още не означава криза на модерната<br />
държава, защото последната е имала, има и други форми, които са по-пригодни<br />
за справяне с предизвиканите от глобализацията външни влияния и вътрешни<br />
развития /напр. либералната държава/. Още по-малко означава криза на<br />
държавата изобщо като форма на човешко съвместно съществуване.<br />
Възможностите за експанзия на националната държава, според<br />
Олброу, са почти изчерпани в териториално и идейно отношение, поради<br />
сблъсъка с глобалността. Това не означава край на всякакъв ред, а<br />
възобновяване на старите предмодерни и немодерни ориентации – съвкупност<br />
от множество различни редове, с хлабави връзки помежду си и с “центъра” или<br />
липса на център. Подобни констатации се правят и от А. Менк с неговите<br />
описания на нашата епоха като “ново средновековие”, но тези развития се<br />
оценяват от него негативно, доколкото допускат разрастване на “зоните на<br />
здрача”, онези места и сфери, в които няма закон и ред, а властва хаосът.<br />
Според Олброу наред с изчерпването на националната държава<br />
експанзията на капитализма също достига до своите граници с откритието за<br />
ограничените ресурси и неустойчивото развитие. Това са обективни фактори,<br />
които възпрепятстват човешките стремежи и представляват граница за<br />
човешките проекти. Този извод, споделян от всички екологично мислещи<br />
теоретици води началото си от разработките на Римския клуб /Границите на<br />
растежа, 1972/, които рядко се подлагат на съмнение поради очевидността на<br />
връзката между ресурси и развитие на икономиката. Той обаче явно се нуждае от<br />
известна ревизия, доколкото растежът в новата икономика на третия сектор е<br />
много по-малко зависим от природните ресурси и свързан много повече със<br />
знанието.<br />
Кризата на националната държава се представя често като кулминация<br />
на модерността и път за преминаване към една нова модерност, която<br />
рационализира собствените си принципи и предпоставки – рефлексивна<br />
модерност. Теоретиците на модерността, в това число и на рефлексивната<br />
80
Change language