Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

социални идентичности започнат да се съотнасят с технически дефинираните от
държавата отношения и все повече да се разминават с тях. Така според Олброу
временно укрепеното единство между държава и общество започва да се
пропуква, въпреки решаването на “социалния въпрос”. Отъждествяването на
социалното и политическото днес става все по-проблематично, поради външни
влияния, които се изплъзват от контрола на държавата и поради вътрешни
развития на обществото, които държавата не е в състояние да обхване.
В разсъжденията си за отношението между политическото и
социалното Олброу е склонен по подобие на Маркс да ги противопоставя, да
вижда в държавата повече властта и насилието, а в обществото креативни сили,
които са способни да се саморазгръщат. Заслужава да се отбележи, че такова
разграничение за пръв път се среща у Тома от Аквино, който превежда
Аристотеловият zoon politikon като animal sociale et politicum с цел да защити
аспирациите на църквата за власт върху обществото в съперничеството й със
светската власт. Противопоставяйки се на някой модерни теории, които
разглеждат обществото като възможно благодарение на държавата, Олброу
отказва да я вижда като един аспект от обществените взаимоотношения не
външен за самото общество, а като институционализираната и формална страна
на обществените отношения, благодарение, на която се поддържа реда в
обществото. Неявното допускане е, че обществото е способно да се
самоорганизира и самоуправлява актуално, във всеки един момент, а
институционалният ред е само пречка за това.
Проблемът с понятието “общество” при Олброу е свързан с липсата на
разграничение между два важни негови аспекта: обществото като референт на
някакво описание и като действащо цяло. Ако то се разглежда в първият смисъл
няма проблем с неговото дефиниране, дори и чрез произволни признаци. С
втория аспект проблемът е по-сериозен, защото само по себе си обществото не
може да бъде субект на действие, то може да действа само опосредствано чрез
субекти или институции, които действат “от негово име и за негова сметка” и в
най-добрият случай се излъчват от него или се ползват с някаква легитимност.
Другата логическа възможност е под “общество” да се разбират само тези, които
действат “за обществото”. Олброу поема именно в тази посока, разсъждавайки
за “перформативното гражданство” и “световното общество”. Тук трябва да
отбележа, че акцентът върху социалното за сметка на политическото е с цел да
се обоснове, подобно на Маркс, една епохална промяна, която няма да носи
никаква приемственост. В марксизма тя е комунистическото общество,
“царството на свободата”, което ще настъпи в бъдещето, за Олброу се явява
като “глобалната епоха”, в която ние вече живеем. Подобни на Марксовите са и
разсъжденията за неизбежния крах на съществуващата държава под напора на
79