Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

разграничения. Отказът от дихотомии, от формално-логическия закон за
противоречието е отказ от мислене. Ако това се препоръчва като противоотрова
срещу ограничеността и изключването, то означава, хората да не мислят, а само
да преживяват чисто биологически, най-много психологически, подобно на
растенията и животните. Въпросът за “насилственото налагане” на категориите
върху реалността е съвсем друг и тук са възможни смислени възражения. Това,
което Олброу свързва с модерния проект – рационализма и бинарното мислене –
всъщност има своите корени още в Античността. То е една от най-съществените
характеристики не само на модерността, но и на цялата европейската
цивилизация. Поради тази причина неговите разсъждения насочват не само към
отказ от модерността, но и към отказ от цялата европейска цивилизация с всички
нейни постижения и поражения.
В своя конкретен анализ на модерността Олброу подчертава, че освен
с рационализма, тя се свързва и с експанзията на националната държава, която
е в състояние да мобилизира енергията на гражданите си и да я фокусира в
определени дейности. Чрез експанзията си държавната организация придобива
доминираща позиция по отношение на други социални редове от предмодерния
период – съсловия, градове, църкви, гилдии. Така според него се създава едно
погрешно впечатление за неразривно единство между държава и общество.
От Аристотел до появата на модерните договорни теории за
политическото устройство, държавата се схваща като продукт на социалното, на
обществото. В перспективата на модерните договорни теории, обаче държавата
като противоположна на естественото състояние, изглежда първична,
структурираща и контролираща по отношение на обществото. Маркс за пръв път
категорично противопоставя гражданското общество и държавата, социалното и
политическото като социалното се схваща позитивно, а държавата негативно.
Според него обществото, затворено в рамките на националната държава, все
повече ще се влияе от сили, които надхвърлят границите и, както териториално,
така и концептуално. Като инструмент за господство на една класа над друга тя е
обречена да изчезне с изчезването на класите в едно бъдещо комунистическо
общество. Прогнозите на Маркс обаче не се сбъдват и то не само поради
конюнктурни причини, но и поради дълбоки теоретични дефекти. Държавата не
само не изчезва, но успява да се справи с проблема, който Маркс артикулира –
така наречения “социален въпрос”. Той намира някакво разрешение с помощта
на идеите и практиките на социалната държава, защото тя успява да включи
пролетариата в своето общество чрез механизмите на социалните системи. Това
обаче я превръща от един инструмент с ограничен обхват /“нощен пазач”/ в
система за много по-обхватно действие, въвличаща все повече страни от живота
на всички хора в рационални схеми. Проблемите възникват когато реални
78