Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

Модерността отива в миналото, защото е изчерпан модерният проект, а
настъпващата глобална епоха няма проект.
„Краят на модерния проект”
Към проекта на модерността принадлежат рационалността,
капитализмът и националната държава, в чиито практики се
“институционализира рационалността”. Авторът се надява да покаже, че с
достигането до “глобалността” проектът се изчерпва, а заедно с него и
присъщите му практики и институции.
Основният белег на модерността според Олброу трябва да се търси в
методологията на мисленето. Модерността се характеризира не толкова с
разширяване сферите на действие и интензифициране на рационалността, както
смята М. Вебер, а с прилагането на дихотомии, в това число и дихотомията
“рационалност” – “ирационалност”. Най-характерният елемент на западната
рационалност е бинарната логика, в която принципът е или/или по отношение
“вътре”/“вън”, “да”/“не” и т.н. Но реалният процес на рационализация винаги е
съпроводен с ирационалност. Тази бинарна логика предполага изключващи
дефиниции, които придобиват огромна мощ по отношение на реалностите, върху
които се прилагат. “Такава по същество е ролята на държавата и капитализма –
да разширяват насилствено своите дефиниции на реалността” /Олброу, М. 1996,
62/.
С това на практика Олброу се отказва да различава двете функции на
дефинициите - прескриптивна и дескриптивна функция, което има далеч отиващи
последици, дори по отношение на собствените му описания. Ако всяко понятие е
само прескриптивно, то на какво се основават собствените му претенции, че
описва исторически новата епоха? Във връзка с проблема за мощта на
дефинициите той не разграничава два въпроса, които макар и да имат нещо
общо по между си не могат да се смесват. “Насилственото им налагане върху
действителността” е единият въпрос, другият е: възможно ли е изобщо мислене
извън категории, дефинирани повече или по-малко ясно? Известно е, че omnis
determinatio est negatio, но може ли изобщо да се мисли неопределено и
неразграничено? Можем ли да не разграничаваме единица и нула, плюс и
минус? За частнонаучното мислене това изглежда абсурд. Макар и по-сложен в
хуманитарните и социални науки този въпрос също има място. Колкото и сложни,
преплетени, и противоречиви да са феномените разглеждани от тях, можем ли
да формулираме някакви твърдения, без да имаме за ориентир категории като:
добро – зло, полезно – вредно, ефективно – неефективно, любов – омраза,
приятел – враг, красиво – грозно, дете – възрастен човек и т.н.? Дори при
мисленето във всекидневния си живот хората не могат да се откажат от тези
77