Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

Идеята за прилагането на метафори в изследването на сложни
феномени се развива в теориите на социалните движения още през 80-те години
на ХХ в. Индийският социолог Оомен подчертава, че характерният за западното
мислене епистемологичен дуализъм /разглеждане на нещата чрез
противоположни двойки категории/ може да улови само статични, но не и
динамичните измерения на действителността. За описанието на динамичните
измерения са нужни инструменти, които търпят синкретичност каквито са
метафорите.
Схващането чрез метафори несъмнено има висока естетическа
стойност и вероятно някаква познавателна стойност, но при него има два
проблема. Първо, метафорите са във висока степен контекстуални, разбирането
на една или друга метафора може да е различно в зависимост от културния
контекст, с който е свързана. Ако трябва да се превърне в инструмент на
общосподелимо знание тя трябва да бъде обяснявана отново с понятия, което ни
връща в изходната точка. Вторият проблем е свързан с целите на познанието.
Познанието може да бъде съзерцание, ако целта е естетическа наслада или
просто “схващане” на реалността заради самото него и тогава особени проблеми
с неопределеността, амбивалентността и метафорите няма. Ако обаче става
въпрос не за съзерцание, а за изучаване на света, с което е свързано всяко
човешко действие, тогава нещата изглеждат по друг начин, защото
неопределеността и амбивалентността не могат да дадат ориентир за вземане
на решение. В този смисъл метафорите не могат да бъдат инструмент за
изучаване на света. Отказът да се търсят познавателни инструменти с оглед не
само на пасивното преживяване на случващото се, но и на действието
представлява изключване на последното от “човешката ситуация”. Подобни
призиви за преосмисляне на понятийния апарат са опит да се реабилитира
позабравената диалектика, да се изследва многообразието на “живия живот”,
конкретността на преплетените помежду си явления и техните противоречиви
взаимовръзки, без те да се “умъртвяват” в абстрактни понятия, които никога не
могат да изразят в пълнота всичко това. Но ако все пак държим освен
съзерцание, да запазим и модуса изследване на действителността, можем да се
вслушаме в съвета на М. Вебер: “в реалността рязко разграничаване често е
невъзможно, но тъкмо затова толкова по-голяма е необходимостта от ясни
понятия” /Вебер, М. 1992, 64/.
Независимо от неопределеността и амбивалентността на понятията,
според Олброу днес се формира ново повествование за нашето време. То
скъсва с категориалните рамки на модерността и позволява да видим процеси,
които преди това са оставали незабелязани или са били в зародишна форма.
76