Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

случващата се социална промяна. Глобализацията той дефинира изключително
детайлно, обхващайки много и най-различни измерения, подведени под общата
формулировка “осъществяване или позволяване на глобалното” /Пак там, 142/.
Той признава, че е определил понятието “глобално” с помощта на една
метафора – земно кълбо, но това според него позволява най-добре да бъдат
разбрани различни феномени и връзките между тях. Метафората “земно кълбо”
обозначава от една страна “пълната и действителна амплитуда” на разгръщане
на човешките дейности и от друга пренебрегването на всички разграничения
между човешките същества. В този смисъл най-важното от всички значения на
глобализацията според Олброу е пренебрегването на границите на
националната държава, която днес най-силно разграничава човешките същества.
Последното твърдение влиза в противоречие с други разсъждения на Олброу по
отношение на неравенствата и социалната стратификация. Той подобно на други
автори, занимаващи се с проблемите на глобализацията, констатира, че
разграничаването между хората днес протича не по границите на националните
държави, а се определя от други фактори, като мобилността например, която е
достъпна за елитите от всички страни реално и за широки слоеве от населението
виртуално, а за хората от някои групи и региони изобщо не е достъпна.
Разграничаването само отчасти зависи от държавата и в по-голяма степен от
образованието, благосъстоянието, стила на живот. Поради това акцентът върху
националната държава като основна причина за всички разграничения и основна
пречка пред глобализма ми се струва неоправдан.
От методологическа гледна точка чрез признаването на метафоричния
характер на референта “земно кълбо” вниманието се насочва към
неопределеността на идеята за глобализация и към нейната отвореност по
отношение на финала, защото в действителност завършеност и край не могат да
се постигнат. Липсата на крайна точка води до невъзможността да се направи
завършен анализ на глобализацията, защото не може да се определи
еднозначно нито нейната посока, нито нейните въздействия. Тя няма вътрешна
логика, която да подскаже някакъв очакван резултат. Наред с неопределеността
идеята за глобализация се характеризира и с амбивалентност. В нея се
съдържа както възможността, всеки по всяко време да се прояви като субект на
глобално въздействие, така и възможността всеки да бъде обект на глобално
въздействие. Именно тази амбивалентност ражда несекващите дискусии за
хомогенизация или диверсификация, еднообразие или многообразие на култури
и стилове на живот. Олброу се съгласява с Робъртсън, който въвежда понятието
“глокализация”, за да отрази тази амбивалентност. Там където
амбивалентността не може да се отстрани от понятията, трябва да се използват
метафори.
75