Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

сили”. Способността човешките същества да си дадат сметка за тази зависимост
/индивидуално или колективно/ Олброу нарича “глобализъм”. Глобализмът е
налице когато хората “поемат задължения към света като цяло, когато прегръщат
ценности, разполагащи се в координатната система на земното кълбо” /Пак там,
132/. Той намира най-ярък израз в екологичните движения, но е присъщ и на постари
движения, като тези за човешки права и права на жените, макар че
последните две според Олброу се ръководят от универсалистични принципи, в
които се съдържа “абстрактен идеализъм”, често “лицемерен и нереалистичен” в
сравнение с материалната ангажираност на глобализма. Днес ограничеността на
земното кълбо, неговата материална реалност и невъзможността за експанзия
според автора са пречка както за универсалистките принципи, така и за
националните амбиции. В този смисъл глобализмът е съобразяване с
реалността, “приземяване на универсалистките принципи пред лицето на
глобалните сили” /Пак там, 133/. Той става и новият категорически императив:
“делата трябва да се вършат съобразно потребностите на света като цяло”.
Обсъждайки ценностите на глобализма трябва да си отговорим на
въпроса: какво значи “света като цяло”? Следвайки логиката на автора вероятно
в него се включват хората и природата. Понеже тя не е субект, който може да
дефинира собствените си потребности, нужно е някой, подобен на жрец, говорещ
от нейно име, да ни съобщи какви са те. Отговорът вероятно би бил
максималното и запазване. Но ясно е, че потребностите на хората за оцеляване
и благоденствие често влизат в противоречие със запазването на околната
среда непокътната. Кое трябва да е отправна точка за разрешаването на това
противоречие Олброу не посочва. В “света като цяло” се включват и всички хора,
чиито отношения по повод задоволяването на потребностите им не винаги са
хармонични и това може да се види в теорията и практиката на всички
исторически епохи. Кой ще бъде критерият за преценка по отношение на
легитимни и нелегитимни претенции за задоволяване на потребности? С оглед
на такъв тип съображения, опитите да се формулира категорически императив,
като се изхожда от потребности, пък били те и на “света като цяло” не изглежда
особено състоятелен. Не е възможно той да се прилага безусловно, защото се
отнася до крайни материални блага, които винаги са ограничени. От друга
страна, въпреки опитите си да избяга от абстрактните идеи, Олброу не отчита, че
потребностите на света като цяло също са една абстракция и далеч не са
очевидни.
Към термина “глобализация” авторът е скептичен, доколкото той
съдържа в себе си идеята за процес с научно предвидима посока и ясен край.
Това понятие според него се стреми да възвърне отслабената власт на
модерността върху реалността и затова то е неадекватно за обяснение на
74