ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки" ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
теория той разглежда като поредната модернистка грешка. Теорията му е необходима, защото без генерализации и абстракции не могат да се откроят специфичните характеристики на която и да е епоха. Но в същото време той пледира за дълбок анализ на начина, по който те присъстват в живота на обществото, на институциите и на отделните хора, където нерядко наред със съответствията се откриват и несъответствия, и противоречия. Такъв тип теория може да бъде само историческа теория, която макар да се позовава на много други дисциплини не се свежда до тях, нито се разтваря в тях. Олброу си дава сметка, че за да се избави от детерминизма се нуждае не само от нови баланси между аналитичните и описателните методи, но и от нови понятия, които не съдържат “конотации на завършеност, самодостатъчност, вътрешна консистентност” и поради това могат да преодолеят характерните за модерността подходи към историята. Такъв термин е често употребяваното от него понятие “конфигурация”, което изразява поредността и свързаността между някакви характеристики, но без да се предпоставя естеството на връзките. Въпреки отхвърлянето на детерминизма предлаганият подход не се различава радикално от използвания от Хегел и Маркс – да се намират конкретните проявления на постулираната абстрактна същност. Разликата е в това, че тази същност не винаги е свързана с една определена сфера - духа /Хегел/ или икономическите противоречия /Маркс/, а може да се появи като нещо контингентно. Отклонението от научния детерминизъм идва и от откриването на “несъответствията” и “противоречията” и тяхната интерпретация, както и от опитите да се работи с понятия, които дават по-широки възможности за интерпретация. Глобалната епоха и глобализацията Именно тази методология той се опитва да приложи към изследването на “епохалната промяна”, разиграваща се в нашето съвремие. Новата епоха първо трябва да се опише феноменологично, да се регистрира емпирично това, което се случва и да се постави в рамката, с която се свързва смисълът на човешкия живот. Тази рамка днес според автора е глобалността. Задачата се състои в описание на това, как функционират човешките преживявания на глобалността. Възниква въпросът, дали смисълът на човешкия живот на всички човешки същества може да се свърже с една рамка, дори и тя да е глобалността? Подобно допускане предполага обективна “рамка” на смисъла, а с това до известна степен и обективна определеност на самия смисъл, като човешките същества се различават по това доколко са осъзнали и приели този смисъл. Подобно на други автори, търсещи само материален референт, към който да отнесат смисъла на човешките действия /например Маркс – 72
задоволяване на материалните потребности/ Олброу пренебрегва свободната воля при определяне на смисъла и възможността той да не се свърже непременно с посочената от един или друг автор рамка. Следствията от този тип мислене са добре известни както в теорията, така и в практиката. Следващата логична стъпка по този път е, че тези, които са осъзнали правилния смисъл и са готови да действат в съответствие с него са някакъв вид “авангард” в глобалната епоха. Другата възможност е тези, които не свързват смисъла на своя живот с посочената рамка да не се признават за пълноценни човешки същества. Към тази възможност Олброу явно не би се обърнал, доколкото според него глобалността означава “пренебрегване на всички разграничения между човешките същества”. Но от друга страна релативизирането на разграничението между човека и природата и неодобрението към “абстрактната универсалност” на човешките права не изключват и такъв прочит на някой от неговите идеи, когато се постави проблемът, който авторът старателно избягва – въз основа на какво се решават конфликти на интереси, ценности, смисли и т.н. За да следва избрания от него метод, Олброу препоръчва, преди да се изградят теории за новата, глобална епоха да се намерят дотеоретични указания за нея в елементите на човешкия опит, дори на всекидневно равнище. Понятието “глобално”, според автора, препраща към глобуса, към земното кълбо като краен материален референт на човешката дейност. Терминът “глобалност” е много различен от тези, с които си служи модерната епоха. Така например понятието “модерно” няма материален референт, защото е абстрактно качество на исторически период. “Модерно” насочва преди всичко към времето, изтъква иновацията и целенасочеността, а “глобалност” е преди всичко пространствена референция, “материално тържество на природното обкръжение, от което зависят човешките същества, призоваване на конкретната тоталност или пълнота на съществуването, по-скоро обгръщане на човешкия род, отколкото разделянето му” /Олброу, 2001, 131/. Търсенето на тоталност, която обхваща и пронизва всички отношения и намирането и в материалността на природното обкръжение отново събужда аналогии с историческия материализъм, където материалните условия на живот и произтичащите от тях обществени отношения определят характера на всяка сфера от човешката дейност. А опитът да се загърби детерминизма не изглежда толкова успешен. В същата посока е и акцентът върху това, което свързва човешкия род и редукционисткото му свеждане до нещо изцяло материално – природното обкръжение, а не някакви абстрактни универсални идеи. Разбирана по този начин глобалността включва взаимодействието с природата изцяло в рамките на социалното, което някой от модерните теории изключват. Нещо повече, тя поставя човешкия род “под робството на природните 73
- Page 19 and 20: въплъщава както ре
- Page 21 and 22: изстъпление на съз
- Page 23 and 24: Менандър в De monarchia (I
- Page 25 and 26: в атеисти. На Юлиан
- Page 27 and 28: БЕЛЕЖКИ КЪМ ХРОНИК
- Page 29 and 30: засяга повествован
- Page 31 and 32: Сегалели, човек с н
- Page 33 and 34: си за създаването н
- Page 35 and 36: характеризиран кат
- Page 37 and 38: на Йоан от Виченца:
- Page 39 and 40: да се промени. На же
- Page 41 and 42: емигрира в Сърбия,
- Page 43 and 44: Прелатите” - самос
- Page 45 and 46: 35. Бицилли, П. Салим
- Page 47 and 48: perspective: the uniformity of the
- Page 49 and 50: поетически текстов
- Page 51 and 52: на Народния театър
- Page 53 and 54: днес воюва пролета
- Page 55 and 56: Такава е визията въ
- Page 57 and 58: кладенците на наши
- Page 59 and 60: “вдъхновение-утеш
- Page 61 and 62: да се случва. Като е
- Page 63 and 64: В антропологичния
- Page 65 and 66: * * * Чрез различни т
- Page 67 and 68: 22. Янев, Я. Духът на
- Page 69: ГЛОБАЛИЗАЦИЯ ИЛИ Г
- Page 73 and 74: случващата се соци
- Page 75 and 76: Модерността отива
- Page 77 and 78: социални идентично
- Page 79 and 80: модерност според О
- Page 81 and 82: опитва да сведе мно
- Page 83 and 84: рационално познани
- Page 85 and 86: Неравенства и стра
- Page 87 and 88: конфликт и отношен
- Page 89 and 90: ЛИТЕРАТУРА: Аристо
- Page 91 and 92: предопределено от
- Page 93 and 94: право участието на
- Page 95 and 96: плащане на такса, т.
- Page 97 and 98: Бележки 1. Всъщност
- Page 99 and 100: II. ОБУЧЕНИЕ ИЗСЛЕДВ
- Page 101 and 102: 1. Очертаване на осн
- Page 103 and 104: краткост отделните
- Page 105 and 106: Вторият важен акце
- Page 107 and 108: обучението по хума
- Page 109 and 110: справянето на преп
- Page 111 and 112: Преподава необходи
- Page 113 and 114: Брой МГУ’03 МГУ’04 А
- Page 115 and 116: съревнованието с н
- Page 117 and 118: Дисциплина Хорариу
- Page 119 and 120: оптималния начин з
задоволяване на материалните потребности/ Олброу пренебрегва свободната<br />
воля при определяне на смисъла и възможността той да не се свърже<br />
непременно с посочената от един или друг автор рамка. Следствията от този тип<br />
мислене са добре известни както в теорията, така и в практиката. Следващата<br />
логична стъпка по този път е, че тези, които са осъзнали правилния смисъл и са<br />
готови да действат в съответствие с него са някакъв вид “авангард” в глобалната<br />
епоха. Другата възможност е тези, които не свързват смисъла на своя живот с<br />
посочената рамка да не се признават за пълноценни човешки същества. Към<br />
тази възможност Олброу явно не би се обърнал, доколкото според него<br />
глобалността означава “пренебрегване на всички разграничения между<br />
човешките същества”. Но от друга страна релативизирането на разграничението<br />
между човека и природата и неодобрението към “абстрактната универсалност”<br />
на човешките права не изключват и такъв прочит на някой от неговите идеи,<br />
когато се постави проблемът, който авторът старателно избягва – въз основа на<br />
какво се решават конфликти на интереси, ценности, смисли и т.н.<br />
За да следва избрания от него метод, Олброу препоръчва, преди да се<br />
изградят теории за новата, глобална епоха да се намерят дотеоретични указания<br />
за нея в елементите на човешкия опит, дори на всекидневно равнище. Понятието<br />
“глобално”, според автора, препраща към глобуса, към земното кълбо като краен<br />
материален референт на човешката дейност. Терминът “глобалност” е много<br />
различен от тези, с които си служи модерната епоха. Така например понятието<br />
“модерно” няма материален референт, защото е абстрактно качество на<br />
исторически период. “Модерно” насочва преди всичко към времето, изтъква<br />
иновацията и целенасочеността, а “глобалност” е преди всичко пространствена<br />
референция, “материално тържество на природното обкръжение, от което<br />
зависят човешките същества, призоваване на конкретната тоталност или<br />
пълнота на съществуването, по-скоро обгръщане на човешкия род, отколкото<br />
разделянето му” /Олброу, 2001, 131/. Търсенето на тоталност, която обхваща и<br />
пронизва всички отношения и намирането и в материалността на природното<br />
обкръжение отново събужда аналогии с историческия материализъм, където<br />
материалните условия на живот и произтичащите от тях обществени отношения<br />
определят характера на всяка сфера от човешката дейност. А опитът да се<br />
загърби детерминизма не изглежда толкова успешен. В същата посока е и<br />
акцентът върху това, което свързва човешкия род и редукционисткото му<br />
свеждане до нещо изцяло материално – природното обкръжение, а не някакви<br />
абстрактни универсални идеи.<br />
Разбирана по този начин глобалността включва взаимодействието с<br />
природата изцяло в рамките на социалното, което някой от модерните теории<br />
изключват. Нещо повече, тя поставя човешкия род “под робството на природните<br />
73
Change language