Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

теория той разглежда като поредната модернистка грешка. Теорията му е
необходима, защото без генерализации и абстракции не могат да се откроят
специфичните характеристики на която и да е епоха. Но в същото време той
пледира за дълбок анализ на начина, по който те присъстват в живота на
обществото, на институциите и на отделните хора, където нерядко наред със
съответствията се откриват и несъответствия, и противоречия. Такъв тип теория
може да бъде само историческа теория, която макар да се позовава на много
други дисциплини не се свежда до тях, нито се разтваря в тях. Олброу си дава
сметка, че за да се избави от детерминизма се нуждае не само от нови баланси
между аналитичните и описателните методи, но и от нови понятия, които не
съдържат “конотации на завършеност, самодостатъчност, вътрешна
консистентност” и поради това могат да преодолеят характерните за
модерността подходи към историята. Такъв термин е често употребяваното от
него понятие “конфигурация”, което изразява поредността и свързаността между
някакви характеристики, но без да се предпоставя естеството на връзките.
Въпреки отхвърлянето на детерминизма предлаганият подход не се
различава радикално от използвания от Хегел и Маркс – да се намират
конкретните проявления на постулираната абстрактна същност. Разликата е в
това, че тази същност не винаги е свързана с една определена сфера - духа
/Хегел/ или икономическите противоречия /Маркс/, а може да се появи като нещо
контингентно. Отклонението от научния детерминизъм идва и от откриването на
“несъответствията” и “противоречията” и тяхната интерпретация, както и от
опитите да се работи с понятия, които дават по-широки възможности за
интерпретация.
Глобалната епоха и глобализацията
Именно тази методология той се опитва да приложи към изследването
на “епохалната промяна”, разиграваща се в нашето съвремие. Новата епоха
първо трябва да се опише феноменологично, да се регистрира емпирично това,
което се случва и да се постави в рамката, с която се свързва смисълът на
човешкия живот. Тази рамка днес според автора е глобалността. Задачата се
състои в описание на това, как функционират човешките преживявания на
глобалността. Възниква въпросът, дали смисълът на човешкия живот на всички
човешки същества може да се свърже с една рамка, дори и тя да е
глобалността? Подобно допускане предполага обективна “рамка” на смисъла, а с
това до известна степен и обективна определеност на самия смисъл, като
човешките същества се различават по това доколко са осъзнали и приели този
смисъл. Подобно на други автори, търсещи само материален референт, към
който да отнесат смисъла на човешките действия /например Маркс –
72