Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

се приеме, че именно този митологичен комплекс обединява двата моделни
нагледа и създава преходи и структурни съвпадения. Той сякаш подсказва (не
винаги явната) съприсъщност. “Апокалиптичните” съвпадения могат да бъдат
преки и инвертирани, да образуват големи антоними и оксиморони. В
митологиите “за края” могат да се проследят поне няколко наративни единства:
- в литературните въздействия и напластявания на тези сюжети в
месопотамската, гръкоезичната и римската среда;
- в устойчиви метафорични акценти, в знакови детайли, които традиционно
придружават или загатват тази тема;
- следващата възможност да се сравняват нейните версии (и отново без да се
изоставя натуралистичността на изследователския подход) е да се засегнат
религиозни и философски трактовки за края (на цикъла или на единствения свят)
- спрямо езическата и юдео-християнската традиции;
- други съвпадения се получават, ако сравняваме сакралните и профанните зони
(например при “митичните” и “историческите” генерации);
- сходствата могат да се видят като се разглеждат и “чуждестранните” извори на
библейските профетически свидетелства за края на света.
Независимо от това, дали се описва гибелта на един от световете или
на уникалното творение, в древните източно-семитски, антични и юдеохристиянски
виждания постоянно прехождат няколко лайтмотива. В тях
човечеството се погубва от противоположни, но метафорично обединени стихии
като потоп или екпироза, но се изтребва и от цели серии бедствия. В тези
литератури има и нагледи, които представят “поразите” и астралните катаклизми,
сходни с картините на библейския Апокалипсис. Но не по-малко устойчиви там са
представите за естественото стареене на битието. Голяма част от тези
свидетелства са събрани в излязлата наскоро монография на Кристин Дюма-
Рьонгоа, която добавя към тях и древно-персийските материали. Вниманието й,
обаче, е насочено към “природните” сходства, към лайтмотива на космологичния
катаклизъм и фактически тя отстоява самостоятелността на тази митологема
спрямо различни културни контексти. Както казва тази изследователка, “щом ни
се налага да градим хипотези за връзките, които са поддържали гръцките
мислители с Ориента преди завоеванията на Александър, очевидно е, че
вратите на близкоизточния свят бяха отваряни повече от един път, за да
допуснат да влязат в Гърция митовете, произлизащи от това горнило на
народите” 5 . Така проучванията на Ж. Ботеро върху обширен източниковедски
материал потвърдиха някогашната идея на Дж. Фрейзер за детайлните
съвпадения в древния месопотамски и библейски разказ за потопа, с което поточно
се аргументира представата за вавилонския модел на библейската книга
“Битие” 6 . Популярната в юдейската псевдоепиграфика мисъл за по-дълбоката
9