Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

ГЛОБАЛИЗАЦИЯ ИЛИ ГЛОБАЛНА ЕПОХА. ОПИТЪТ
НА МАРТИН ОЛБРОУ ЗА ИСТОРИЯ НА НАСТОЯЩЕТО
Олга Симова *
Теорията на епохите
Претенцията на Олброу за създаване на история на настоящето,
схванато като качествено нова, глобална епоха представлява всъщност опит за
създаване на социална и политическа теория с помощта на исторически методи.
Прилагането на историческият метод към социологията, социалната и
политическа теория, както и към културните изследвания е с цел да се опише
съвременността, като се подчертаят онези промени в различни сфери на
социалното взаимодействие и личния живот, които могат да бъдат разпознати
като “маркери” на някаква “нова епоха”, радикално различна от епохата на
модерността. За тази цел авторът се обръща към теорията на епохите, която
според него намира своята кулминация в историческия материализъм на Маркс и
Енгелс, а по-късно е пренебрегната поради “предусещането за революция” и за
това, че “обезпокоява господстващите сили” /Олброу, 2001, 32/. Обяснявайки
отхвърлянето на марксистката теорията за епохите с чисто конюнктурни и
извъннаучни обстоятелства Олброу подсказва своята привързаност към
историческия материализъм, макар по-късно в разсъжденията си да се
разграничава от някои аспекти на неговият детерминизъм.
Според него социални теории, които не приемат идеята за епохалната
промяна изследват настоящето като просто продължение на миналото. За да е
възможно мисленето на новото, трябва да се реабилитира теорията на епохите,
но по един различен от Марксовия начин, не чрез определяне на някаква
конкретна сфера, промените в която движат историята, не като фаза от
научно определим процес, а чрез разглеждане на историческите епохи по
подобие на културите. Историческият поглед е този който не позволява
значимите събития да се свързват само с един сектор, защото всяка сфера на
дейност може да породи епохално събитие: научни открития, болести, природни
катаклизми, идеи и т.н. Наред с това трябва да се отчита и непредвидимостта,
т.е. случайността на историческите събития, определящи конкретни
съотношения между общности, групи, нации и посоките на човешките усилия.
Отхвърляйки научния детерминизъм Олброу се опитва да не се откаже
от всяко теоретизиране, а да създаде нов баланс между аналитичната и
историческата гледна точка. Свързването на детерминизма с представата за
*
доктор, преподавател по „Политология” в ПУ „Паисий Хилендарски”.
71