Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

14. Може би е редно да споменем, че същият откъс продължава така: „И ако наистина ние
се опитваме тук да оправдаем революционното начало и да го определим като последния
момент в развоя на западния дух - това не е никакъв политически каприз или някакво
отвлечено гледище, каквото е това на социализма. По-скоро то е израз на всеобщото
историческо схващане на народите, които населяват днешна Европа и от които само един
- италианският - е смогнал поне засега да преодолее трагичния нихилизъм на западната
цивилизация и да възвърне политиката и масовото възраждане на силите към римския
стил..." Прилагаме откъса, за да проявим политическата интерпретация, която
се прокарва чрез същия мотив за „остарелия град". Чрез него в един устойчив символичен
план се изговаря необходимостта от промяна на политическото статукво, разбирано като
публично статукво, като нетърпимото положение, което позволява различното
„преразпределение" на насилието - от „потисканите" към потисниците". Такава
е концепцията на пролетарската революция, която обаче в случая е определена като
„отвлечена" за сметка на политическата доктрина за „историческото схващане на
народите, които населяват днешна Европа". Революция като пролетарската е възможна,
настоява откъсът, ако бъде проведена под знака на националното обновление
и „възраждане". Това поле на Янко-Яневите разбирания, за което дотук не се осмелихме
да споменем, все още остава встрани от нашата интерпретация, защото се опитаме да
открием различни контексти, в които то може би ще загуби част от политическата си
“актуалност”.
15. Както настоява в една статия, посветена на театъра на Арто Жак Дерида: „Настоящето
се дава като такова, появява се, представя се, отваря сцената на времето и времето на
сцената само като приеме собственото си вътрешно различие, само във вътрешната
гънка на собственото изначално повторение, в представлението" - Жак Дерида Театърът
на жестокостта и закриването на представлението (В: Дерида, Ж.
Писмеността и различието., С., 1998, с. 364).
16. Янев, Я. Философия на Родината // Златорог, 1934, 6, с. 263-266.
17. Янев, Я. Духът на нацията // Отец Паисий, 1933, 1, с. 8-10.
18. Вън от свободната реторика, която използваме в случая, онова, което имаме предвид,
е философската позиция, която интерпретира политическите текстове като „написани" и
положени в „свободното" и „празно" пространство на езиковото конструиране. Според Пол
Рикьор „Дадена цивилизация запазва някакво движение, само ако поема всички рискове
на словото и въвежда правото на грешка като необходима политическа функция. Този
риск на словото е цената, която цивилизацията на труда трябва да плати за услугата,
направена от словото на труда." Както и по-нататък: ,,[В]сяка човешка цивилизация ще
бъде цивилизация на труда. И цивилизация на словото." А ,,[д]а се означи смисъл, по
един много сложен начин значи да се действа." (Рикьор, П. История и истина С., 1993, с.
183, с. 185, с. 172).
19. Янев, Я. Фрагменти // Литературен вестник, 1997, с. 13.
20. „Интересуваха ни повече екзотични проблеми, отколкото собствената ни съдба. Ние
живеехме без земя, създадохме една култура без ландшафт." (Янев, Я. Духът на
нацията, с. 9).
21. Между тях можем да посочим и вече цитираните - „Упадъкът на драмата", „Напразни
усилия" и др.
68