Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

дихание на мировия огън, който гори над пространствата, опожарявайки
всичко” 35 .
Чрез различните митологически позовавания, които цитирахме,
текстовете на Янко Янев изговарят промяната - нейните фигури в различните
“въобразявания” на “творческото преображение”. Подобна проблематичност,
определена като “тежнение към промяна”, представлява особеност на
“културното време”, за което текстовете свидетелстват, доколкото според израза
на представителния съвременник “времето съществува като хомогенно и
празно” 36 .
В разработките на В. Бенямин “празнотата” на времето е определена
като проблематична, защото времето заставя към “действие”, заставя към
изработването на фигури, които да попълват неговата “празнота”. Времето
според Бенямин се нуждае от “скрития механизъм” на своето “метафизично
присъствие”, доколкото “теологията, която днес, както е известно, е малка и
грозна, ... и без друго не бива да се показва...” 37 .
Само че в разбирането на Бенямин другият съществен момент е
свещеното да остава такова - да остава “скрито” или “отсъстващо”, позволяващо
на времето да бъде “всяка секунда ..., през която би могъл да влезе Месията” 38 . В
контекста на евангелското проповядване “скрит” означава още “свързан с Бог”,
“откровен”, запазил своята връзка на съпричастие с вярата. В Проповедта на
планината за молитвата се казва, че тя трябва да бъде извършвана “на скрито”:
“А ти, кога се молиш, влез в скришната стая и, като си заключиш вратата, помоли
се на твоя Отец, който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти
въздаде наяве” (Матей 6:6).
Като “празно”, но “скрито” пространство можем да мислим още езика.
Според примера, даден от Витгенщайн, “всеки има кутия и в нея нещо, което
наричаме “бръмбар”. Никой не може да наднича в кутията на другия и да казва,
че само от вида на своя бръмбар знае какво е бръмбар. Тогава е възможно всеки
да има в своята кутия нещо различно. Може дори да си представим, че това
нещо непрекъснато се променя! А ако тези хора все пак употребяват думата
“бръмбар”? - тогава тя не би била дума за означаване на нещо. Нещото в кутията
изобщо не е част от езиковата игра... нещото в кутията може да се съкрати..., то
може да се изпусне” 39 .
Онова нещо, обаче, което е “бръмбар” и което в езиковата игра може да
се изпусне, е “повечето” на езиковата игра, което осигурява нейната “слученост” -
което осигурява възможността дори “утопичните” текстове да имат пространство
на своята “светова” реализация. Според политическото утвърждаване на
Владислав Тодоров “човекът е граждански свободен само ако може да не се
определя като маса. За това са необходими неприкосновени интериори...” 40 .
66