Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

В антропологичния анализ на Елиаде свързващият мотив за времето
присъства недвусмислено. Работата и трудът осигуряват “израстването” на
металите и създаването на “желаното злато”. “Алхимикът, както ковачът, както
преди него грънчарят, е “владетел на огъня”. Чрез огъня той извършва
преминаването на материята от едно състояние в друго. Грънчарят, който първи
успял благодарение на жаравата да втвърди значително “формите”, придадени
от него на глината, трябва да е усетил опиянението на демиург: открил е
средство за преобразуване. (...) Огънят се явил средство “да се прави по-бързо”,
но също и да се прави нещо различно от съществуващото вече в Природата:
така че той е бил проявлението на магико-религиозна сила, която можела да
промени света и следователно не принадлежала на този свят” 31 .
Чисто спекулативно можем да споменем натрапващия се мотив от
рецензиите на Янев в “Училищен преглед” 32 за необходимостта от създаването
на едно образование, основано на завръщането към традицията на занаятите,
към творческатата сила на “народното изкуство”, което изкуство “дава обилен
материал и не само материал, но същевременно и образци, които биха могли да
бъдат взети направо като основни мотиви...” 33 . Един от тези текстове настоява:
“...образованието в търговските и индустриални училища е от грамадна полза.
(...) Било ли е поставяно професионалното ни образование в зависимост от
интересите на българското народно стопанство и организиране на
професионалния дух? За съжаление не, защото на това образование се е
гледало твърде безсъвестно и защото начело на това образование са стояли
досега хора без всякаква компетентност и каквито и да са педагогически
познания. (...) За тази промишленост би трябвало да се създадат работници,
които национално да виждат и национално да вярват...” (К. м. - Т. Г.) 34 .
На същото спекулативно равнище прибавяме и безспорно ясните
пристрастия във философските съчинения на Янев към определени мотиви от
творчеството на Хераклит и Анаксимандър, свързани с “преродителската” и
“стихийна” природа на първоматерията: “Хераклит беше царствен ... един негов
фрагмент - “Аз изследвам и търся само себе си” - изразява целия патос на
неговата философия... Хераклит беше влюбен само в безконечното ... и
единственото нещо, което навсякъде виждаше в предметния свят, беше хаоса.
Затова неговият единствен предшественик е Анаксимандър, ... който откри
същината на битието в безконечното и непреодолимо Нищо (апейрон). (...) Но
най-същественото и високото, до което се издига Хераклит чрез своя поглед в
непрестанния световен вървеж, това е неговата символика на огъня. В своето
тълкуване на битието като промяна и безграничност, Хераклит дойде до
представата, че тази безграничност и преображение не е нищо друго освен
65