Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

народи трудът предлага една “механика” на възвръщането към
цивилизационните устои и към “безидейното”, “неизмамно” съществувание.
Фигуративът, който в случая се използва, има не по-малко “мощни”
символически възможности от тези на християнското “спасителско слово” и той
отново е митологично обвързан със силата на земята и на земното
“преродителство”. Трудът “притежава” собствена “творческа природа” като
свещена и тайна работа. Книгата на Мирча Елиаде Ковачи и алхимици (С., 2000)
тематизира митологичната свързаност между труда на леарите, които приготвят
произведенията на бита, и алхимическите практики, ориентирани към търсенето
на сакралния смисъл, на основата на прастария мит за произхода на
съществуващото от демиургичната мощ на Силата и от раждащата способност
на Земята. Според един от най-популярните откъси от теоретичното съчинение 29 :
“Алхимията продължава и довършва един много стар блян на homo faber:
съвместната работа за усъвършенстване на материята, която в същото време
осигурява усъвършенстване и на самия него. Човек поставя себе си на мястото
на времето; това, което би изисквало хилядолетия или еони, за да “узрее” в
дълбините на земята, металургът и алхимикът претендират, че са способни да
добият за няколко седмици. Пещта замества земната утроба; именно там
зародишните руди завършват своя растеж. Vas mirabile на алхимика - неговите
пещи и реторти, играят още по-амбициозна роля: тези уреди са мястото за
завръщане към първичния Хаос, за повтаряне на космогонията; в тях веществата
умират, за да бъдат накрая преобразувани в злато” 30 .
Мистиката на труда, към която е ориентирано изказването във
фрагментите на Янев от “Литературен вестник”, има отношение към представата,
за случването на “щастливото време” на новия Златен век. Всъщност място,
където отново се заговаря за селяните, този път като за щастливите обитатели
на новата “идилична” “селска” утопия, е точно моментът на решителната
промяна на времето, когато започва животът на новото царство, недвусмислено
определено от текста като “идещия Райх”: “В бъдеще животът ще се устроява
като селски, наивен, сраснат с природата. След тътнещия епос на войната ще
започне царството на смълчаната вечност. И тогава изглежда, че ще бъде една
дълга, велика вечност. Атомистът не ще може да предизвика повече въздействие
и ще стане старомоден. Техниката ще се претопи в областта на труда; небето ще
бъде по-светло и реките на народите не ще текат повече кървави. (...) Иде часът,
когато идолите на безвидовото (Unart) ще бъдат разбити наистина от устрема на
новите природни сили, що се събуждат наново в гърдите на човека. Изпълнената
със светлина епоха на живота ще започне ... с възпоминанието на човека, че той
е телурична сила...”
64