Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

да се случва. Като едновременно на метафорично равнище и Христос, и
неговото “слово” се обединяват в представата за “житото”, “семето” и “кваса”.
В една притча “преродителните” способности на Словото божие са
“явени” така: “Като преминаха на отсрещната страна, учениците Му бяха
забравили да вземат хляб./ Иисус им рече: внимавайте и се пазете от кваса
фарисейски и садукейски./ А те си мислеха, че това ще да е, задето не взеха
хляб./ Като разбра това Иисус, рече им: маловерци, защо сте се замислили, че
не сте взели хляб?/ Още ли не разбирате и не помните за петте хляба на пет
хиляди души и колко коша събрахте?/ ...Тогава те разбраха, че Той им бе казал
да се пазят не от хлебен квас, а от учението фарисейско и садукейско.” (Матей
16:5-13)
В притчата Словото Божие е изказано като “хляб” за човеците. Като
реторическо построение подобно изказване е възможно в съполагането на два
плана на прочитането. Единият е планът на посланието - понеже Словото Божие
е хляб за душата на вярващия, то е като хляба насъщен. А другият е планът на
убеждението - понеже хлябът е нахранил тялото и това е вярно, то и Словото
Божие може да бъде вярно. Тъй както може да съществува хлябът насъщен, така
съществува и Словото божие, настоява в убедителността си притчата. Скритата
метафора, която в случая се разгръща, е метафората за измеренията на
съществуващото - понеже нещо го има (но също така “няма”), то е добро (или “не
е добро”).
“Хлябът насъщен” в притчата е употребен като пример за “простотата”
на съществуващото, като онова, което наистина е “насъщно”, налично за
визията, осезаемо. Но то също така е “предметът на Вярата”, в него вярата
получава своето утвърждаване.
Тук вече можем да се “завърнем” към текста на Янев, където намираме
употреби като следващите: “Само народностно обусловеният труд, само
народният труженик днес повече или по-малко е в състояние да постигне
смисъла на труда.” “Всеки народ е беден, понеже се корени в самия себе си и от
себе си сам създава произведенията на труда.” “Това дело на природно бедния
... е първата форма на волята за създаване.” “Изразено като ръчна и
занаятчийска работа, това стремление става народностна митология на
труда...” “Бедността е най-първата добродетел на народите...” “...творческото
домогване иде изключително от природното и простото, от надмогващото
страха от живота преживяване...” (К. м. - Т. Г.) 28 .
Онова, което цитираните изречения тематизират, е “преродителната
сила” на труда. Трудът според фрагментите “остойностява” съществуването в
метафизичен план - не за някаква конкретна общност, а за “природно простите”
63