Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

каталози и трагедумени. Дори когато античната философия или християнската
теология извеждат света от битийните първоначала, те имат символни
антропософски подтексти. Да не говорим, че класицизмът, барокът и
романтическото изкуство черпят вдъхновение от героичния прочит на
митологиите. Именно такава митология може да се разбере като практически
наръчник и като ръководство по определена професионална дейност 3 . Освен
това в погледа на по-късна традиция към митологията могат да се отнасят
описания, които преди това се възприемат като разказ за прозаична и
действителна история, и особено ако това е погледът отвъд предишния културен
модел. Например сравнявайки Митовете на Хигин, съставени в епохата на
Антонините, със сюжетите на Първия ватикански митогаф, написан с около
хиляда години по-късно (но следващ сбирката на Сервий от ІV-V век), тук виждаш
и героите от римската древност. И самите историци, особено ако те мислят
евхемеристично, включват митологията в историята 4 .
Но щом говорим за толкова вездесъща митична приемственост, не
прозира ли тя и в митологическите комплекси, специално описващи гибелта на
културните парадигми? Може ли да се настоява за тяхната самостоятелност
спрямо други културни форми и дори спрямо големия контекст на моделните
инварианти? Кои черти на митологемите за края мигрират от традиция в
традиция, а кое изцяло принадлежи на разлика в културните ориентации? Ако
тъкмо същината и митемната основа, а не образният ансамбъл не се превеждат
в друга културна парадигма, кое в митологичната типология се запазва в
различни моделни ориентации? Миграцията на митологическите описания за
края на културата, разбира се, би се проследявала по-внимателно, ако не
изпускаме свежестта на непосредствения разказ. Тогава няма как да ни убягнат
митологичните заемки и адаптацията на цели образни комплекси, например, от
месопотамски, антични или християнски средища. Ще проличат взаимни
отражения на теогонични и дивинационни мотивировки, на философски,
религиозни и литературни интерпретации. Изследвайки тази митологема,
учените се сблъскват с изключителна древност и трайност на повествованията за
края на битието и намират множество настойчиви съвпадения в сюжети и
метафори. Повторенията или най-малко сходствата на космологични и етически
тълкувания в тези разноезични и раздалечени във времето версии също са
смущаващи. Тези прилики особено изкушават, понеже виждаме, че културният
подтекст на визираните митологеми се слива с физическия облик, т.е.
съсредоточава се в гибелта на света, каквито и надсветовни или природни
обстоятелства могат да го предизвикат. Сякаш се натрапва изводът, че една и
съща митологема присъства и в цикличните ориентации, и в монотеистичния
сценарий на уникалния универсум. В този случай съвсем естествено би било да
8