Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

“вдъхновение-утешаване” жестокото чувство на “един трагичен народ” получава
път и пространство във времето: “Може би ние сме днес един от найвдъхновените
народи. Но понеже сме още в началото на своето избистряне,
врим като вино в огромни жлебове. Ние стоим още пред дверите на новата
възродителна история. Тепърва ще определим образа на духа си и ще
начертаем пътя на това, което предстои.”
Чрез земно-трагичната призованост-обвързане и “въплъщаването” й в
селенията на “душевно-чувственото” става възможна картината на едно
устояващо бъдеще. Неговото време е извън времепространствените измерения
на живота и затова то е “великото” и “прекрасно” време на “българското” -
стоенето пред вратите на Рая чрез смъртта-възродяване в спасителните
пространства на Духа-Утопия.
До известна степен различна употреба на митологичния мотив за
земното свързване-преобразяване предлагат някои статии, интерпретиращи
проблема за възможната “бърза” промяна. В откъсите от немскоезичните книги
на Янев на колективния образ на селяните се доверява спасителната “битка” за
културното преобразяване на човешката цивилизация: “Селото има мисията да
пренася селяни в града и това не значи механичното им преселване; това ще
рече, че градът трябва да бъде изпълнен от тяхната вътрешноприсъща
революционност, да бъде изпълнен и надвит от духа и вярата на
селячеството” 24 .
Какъв мотив можем да отбележим в изказването за
“вътрешноприсъщата революционнност” на селяните и за тяхната побеждаваща
“пълнота” на “вярата и духа”. Откъсите под обединяващото заглавие “Фрагменти”
от страниците на “Литературен вестник” са подведени под определена
“телеология”, този път преводаческа 25 . Ще я използваме само доколкото тя ще
даде посока за реконструирането на вложен в езиковите употреби на
фрагментите фигуратив 26 .
Първият от тях е под лайтмотива за европейската културна и
политическа криза, която се е превърнала във “всемирна”. Отбелязаната криза е
криза на вярата и тя не засяга толкова религиозните институции или доверието в
практиките на религиозното изповядване, колкото самия “дух” на вярването -
възможността да е налично състоянието на “оскверняване на трагическото”.
Онова, което прави европейския дух наистина нищ, е обстоятелството, че
“западната култура е обзета от илюзията на нищожността на
съществуването” (к. м. - Т. Г.). Реторическата позиция, както личи, е позиция не
на вярата във възможността да съществува прагматизмът на отчаянието, а в
невъзможността той да бъде формулиран. Нищетата на съществуването е
самата илюзия, съществуването е белязано от знаците на илюзивното, но то
61