Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

кладенците на нашите села и да залее земята ни”, то може да възроди “дух[а] на
Паисий Хилендарски”.
“Духът на Паисий”, както и останалите метафорически изразявания на
“траещо националното” се разколебават в употребата си на нивото на статията.
Защото те са привлечени, за да участват в изграждането на “нашата национална
романтика”: “Новото поколение може да бъде спасено само чрез една нова вяра,
- завършва статията, - чрез една нова философия, която да избистри умовете и
да впрегне творческите сили за работа. (...) Трябва да се въздейства върху
българската душа и българската съвест, която се продава за счупени
сребърници. Това ще бъде началото на нашата революция, която тепърва ще
има за цел да освободи българския народ и да затвърди съществуването му.”
Какъв контекст може да бъде привлечен като среда за това изказване -
политическият контекст на заявеното желание за публична промяна и нови
измерения на българското живеене или “естетическият” контекст на
общественокултурните списания, в които текстовете се публикуват. Какъв е
характерът на промяната, която текстовете заявяват като желана. От отговора
на този въпрос би зависела посоката на самата интепретация на Янко-Яневия
фигуратив за “философията на националната ни история”. И може би
единственият “правомерен” контекст, който можем да привлечем, са самите
изказвания от статиите 18 .
В преводите на Иван Еленков на откъси от немскоезичните книги на
Янко Янев намираме следните изречения: “От пръстена, в който лежи пленена
душата на Европа, народите трябва да излязат. Чрез мощна революция, чрез
земетресение или чрез нов потоп или чрез проповед; това е въпрос без
значение, когато е дума човекът отново да бъде съзвучен със смисъла на
сътворението” (К. м. - Т. Г.) 19 .
Освен опасното сдвояване на “политическо” и “реторическо” решение,
което свободно би могло да се твърди, че текстът “проявява”, онова, което
постига той като жест, е намирането на определена съзвучност между самото
изказване и израза “чрез проповед”. “Или” е важната фраза, която допуска
разбирането на намерението като “повлияване”, а не единствено като
“действане” “в революционен обрат”.
Завръщайки се към фигурите на “национално общностното” от “Духът
на нацията”, не можем да не отбележим изискването за създаването на “една
култура” с “ландшафт” 20 . Както помним от “Философия на Родината” и от редица
текстове на страниците на “Пряпорец” 21 , “ландшафтът” не е материалното
измерение на природните богатства и красоти на родната земя, а осмислената
фигура-представа, която обитателите им имат за нея. Ландшафтът е чувството
на свързаност с пространството, което живеещите наследяват като свое. Според
59