Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

“пренаписаните” езици и подкрепящо се от тях. Текстовете на Гео Милев, Н.
Фурнаджиев и А. Разцветников, според А. Кьосев са “смислопораждащи”,
доколкото актуализират една свързаност с поетическата традиция: “Затова при
четене на септемврийски поетически творби - настоява текстът, - читателят
трябва да има жив в себе си този цялостен континиум на родната литературна
традиция - само тогава може да разбере парадоксалните национални дълбини
на септемврийската поезия” 6 . Тогава:
“Родното не е мъртва пръст - Родината е живата, гореща родна пръст;
тя е официалната гордост, българска слава, земя-рай - тя е трагичен национален
апокалипсис и заедно с това раждане на нов свят;
тя е различна от останалите земи - тя се слива със света и митологичната
вселена;
тя е дух в мен - тя е величествена материалност извън мен;
тя е сакрално единство - тя е необозримо, противоречиво множество...” 7 .
Траещата в преповторените-пренаписани езици Родина е своеобразен
конструкт - “имагинерно” пространство. Това пространство от една страна е
езикът-традиция на говоренето за родното, от друга страна - езикът-приемник и
продължител в текстовете на “септемврийските” поети. В двойната им динамика
на “написани” и “подкрепени” всеки от своя контекст “езици”, те, според
“идеологията” на интерпретацията, могат да осигурят онова “медиапространство”,
в което да продължи отстояването на българската културна
традиция, пренаписвана-продължавана в диалога с нейната смислопораждаща
сила.
Статиите на Янко Янев във вестник “Пряпорец” имат по-скромно
намерение, но са прицелени в същото изобретяване на “имагинерно
пространство”. В случая ефектът на динамичност и протяжност поддържат
разграничаващите се нива на текстовото внушение. Чрез различните
тематизирания в рамките на текста се постига “разслояване” на проблематиката,
при което стилът на “репортажност” като “актуално говорене” и “изява на
проблематичност(та) на настоящето” се разподобява и остава на заден план за
сметка на “интерпретативната вдълбоченост” на полагането в някакъв чужд
културен контекст - в контекста на някаква традиция - българска или чужда, която
обаче е най-често митологична и утопична.
Ще си послужим с текста на статията “Упадъкът на драмата” 8 . Там
можем да отбележим двуплановост още на нивото на озаглавяването. Статията
на Янев се явява в контекста на поредица отзиви за новопоставени пиеси на
сцената на Народния театър, които се публикуват в същата рубрика. Това са
Камбаните на св. Климент от Димитър Сяров” 9 , “Предизвикано изяснение. По
повод драмата на Д. Сяров” 10 и най-вече “Напразни усилия. Отзив за репертоара
52