Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

I. ИЗСЛЕДВАНИЯ
МИТИЧЕСКИТЕ ИЗВОРИ НА АПОКАЛИПТИКАТА
Андрей Рождественский *
Ако митологията се свежда до нейното примитивно и варварско начало,
както често се случва в културологичните представи от ХІХ и ХХ век - това или
преповтаря грубата еволюционистка схема, или отговаря на търсенето на
изконна и невербализуема праоснова у човека. С други думи то има изкривяващ
ефект. Нейното оприличаване на дивата, алогичната и асоциалната “същност”
превръща архаичното в позитивна ценност, а неговото логосно разгръщане – в
изопачаване и загуба на митичното. Но тъкмо това оприличаване на митологията
с нейната първоначална “нощ” и “хаос” я лишава от собствена специфика и
оригинална история. Например така се губи спецификата на библейската
митология с нейния огромен потенциал на моделиране. Така се загърбва и
своебразието на великия образец – на митологията на гърците, “това, как те се
опитаха да бъдат елини и да направят от Ериниите Евмениди... Тази
оригиналност на “елинското”, както е известно, се състои, в частност, в
желанието и умението да се вижда съразмерност и пропорционалност на
нещата” 1 . Това важи и за пропорционалността на съдържанието и най-вече за
единството на действието. Не само античната митография, но и християнската
записана и кодифицирана теология тогава е “не извор по митология, а
реализация на една от нейните потенции, нейното отражение в литературата,
нейното въплъщение в книгите, а строежът на тези книги е отражение на
принципите, организиращи самата митология, нейната пропорционалност и
мяра” 2 . Ако изключим ситуациите, когато представата за примордиалния мит
служи за себеоприличаване на определена културна нагласа, архаичната
митология просто никога не се е използвала като обхватен (камо ли цялостен)
културен модел. Прегледът на митологичните образци, предпочитани в
историята, би показал, че те имат антропоморфен и съпоставим с историята
облик, чийто логос е прояснен, конкретен и може да зададе перспектива от
подражания. Именно такава митология попада в логографията и прелива в
историческите повествования. Именно нея намираме най-вече в хорографичните
и хронографичните описания, в драматургията и екфразата, а по-късно - в сухите
*
доктор, доцент по „Културология” в МГУ „Св. Иван Рилски”.
7