Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

поетически текстове - текстове, имащи свой актуален контекст на рецепция. Като
пример можем да вземем т. нар. септемврийска поезия 2 .
Върху подобни въпроси се съсредоточава подробно в книгата си
“Пролетен вятър” на Никола Фурнаджиев в художествения контекст на
своето време Александър Кьосев 3 . В главата “Родното” като контекстуална
семантика на стихосбирката “Пролетен вятър” коментиращият привлича
различни утвърдени поетически и критически интерпретации на родното от
времето преди опитите на “септемврийските” поети, които не толкова се
въвеждат в диалог от новото поетическо изговаряне на Гео Милев, Н.
Фурнаджиев и А. Разцветников, колкото чрез привличането си в своята
многомерност като поетически текстове придават ефект на “протяжност” и
“всеприсъственост” на поетическата традиция. Според А. Кьосев:
“Септемврийската поезия не само актуализира-парадоксикализира
многопластовия и полемичен контекст от национални символи - тя сама
произвежда един нов и много особен национален символ - образ на родното се
оказва самата национална литературна традиция в своята цялост” 4 . Чрез
различните езици на родното, които биват припомнени-размесени се изгражда
своеобразно текстово пространство, което позволява “траенето” на родното като
“контекстуална семантика”, позволява неговото ситуативно употребяване. “И така
- септемврийската поезия е в състояние да актуализира цялата поетическа
традиция на нашата литература и да я превърне в знак на родното.
Активизираната поетическа традиция се оказва смислотворен контекст, който, от
една страна, създава ореол на “родност” около септемврийските поетически
творби и изобразения в тях свят: от друга страна, се оказва фон, на който
контрастно изпъква парадоксалното отместване на септемврийската образност
от традицията - а това значи парадоксализиране на самото внушение за
“родност”. (...) Така националната поезия изпълнява една от своите най-важни
културни и социални задачи: чрез нея нацията и историческото време, разкъсани
от конфликти, търсят истинския образ на Родината” 5 .
А. Кьосев “провижда” възможността за “уплътняване” на текстовото
пространство на новосъздадените творби като “интензификация” на отношението
между контекст и текст. Ако творбите от “Пролетен вятър” са изправени пред
предизвикателството да изразят по нов начин традицията, начин, който задава
различно преживяване на родното, то те трябва да го цитират в предишните му
езици. На свой ред родното цитирано гротескно с едни и други негови измерения
едновременно - родината-земя, родината-пръст, родината-митологична вселена -
придобива различен, “трансформирал се” смисъл - то престава да “изразява”
родното на “преди нечовешките събития”, а става родното на “пренаредения
български космос”, става родното на оцеляването - оцелостяване, траещо в
51