Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

ПОЛИТИЧЕСКИ И ПОЕТИЧЕСКИ ЕЗИК В КРИТИЧЕСКИТЕ ТЕКСТОВЕ
НА ЯНКО ЯНЕВ. ЯНКО-ЯНЕВАТА ФИЛОСОФИЯ
НА НАЦИОНАЛНАТА ИСТОРИЯ
Таня Гергова *
Статиите на д-р Янко Янев, печатани в продължение на три години след
1929 г. във в-к “Пряпорец”, открояват устойчива група проблеми, свързани с
настоящето. Те стават повод за изграждането на едни от най-метафорично
разгърнатите визии за “национална съдбовност” и “историческа предопределеност”
на българите, които времето на 30-те години познава.
В коментара за Героичния човек (1934), който Иван Еленков прави на
страниците на Родно и дясно (1998), настоящето се отбелязва с чертите на
“антиурбанизъм, критика на интелигенцията, апология на селското... и преди
всичко... домогване към субстанциална уникална същност” 1 . Това са белезите на
една действителност, моделирана в стереотипите на “дясното” културно и
политическо мислене, за чието присъствие през посочения период
свидетелстват не само текстовете на Я. Янев, но и на Н. Шейтанов, С.
Казанджиев и др.
Посочените тематизиции на актуалната проблематика и стратегиите за
нейното преодоляване-разрешаване в текстовете на Я. Янев, изцяло са в
матрицата на цитираното “предписание” за “дясно” политическо моделиране на
действителността, а в актуалния си контекст представляват журналистически
материали.
* * *
Като коментари на страниците на периодичния печат тези текстове
придобиват една особена “имагинерност”. Те се раздвояват във възможния си
прочит, доколкото представляват най-напред актуално обвързани изказвания,
които обаче се оказват способни да интерпретират определени разбирания “на
съвременността”. Текстовете оставят впечатлението за някаква особена
“медиативност” на собственото пространство, което не свидетелства за себе си,
а се опитва да изгради или да възстанови определена свързаност с културните
традиции на миналото или на някакво вънпоставено и извънвременно, чуждо
пространство.
Този ефект, който бележат публицистичните текстове на Янко Янев от
вестник “Пряпорец”, има своя културна традиция, но е познат най-вече от
*
магистър по литературна теория на СУ „Св. Климент Охридски”.
50