Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

се вярва от хората, че е умрял, понеже се изпълва пророчеството на Сибила, което казва:
“Ще се пее сред хората „ живее” и „не живее”. Втората: ще живее в своето благоденствие
72 години, което трябва да се изпълни, защото до тогава Фридрих трябва да е жив, и ще
видят онези, които бъдат живи тогава. Третата: и два пъти по петдесет години бавно ще
преминат. Което не трябва да се разбира “две по петдесет”, или сто, но петдесет и след
това две, което е 52 г. Което число може да се отнася до тази година, когато са
отпразнували сватбата на неговата майка чак до XVIII-та година на неговия империум,
което прави 52 г.”
45. Вж. Acta Sanctorum, т. VIII.
46. Адсон от Монтие-ан-дер, Книга за Антихриста. - В: Архив за средновековна
философия и култура, т. 2, (прев. Цочо Бояджиев).
47. Вж. Тъпкова-Заимова, В. Историко-апокалиптината книжнина във Византия и в
Средновековна България, С., 1996 г.
48. Grimm, J. Gedichte uber Prezbiter Johann (Kleine Schriften III).
49. Бицилли, П. Салимбене, с. 64.
50. „Той не прави „паспортно описание” – какъв е цветът на косата и очите, какъв е носът,
а желае да даде цялостния и жив облик на човека и за това използва прост приом –
показва на кого от познатите на читателя хора прилича изображаемият и се стреми да
покаже дори нищожни черти: „петия спътник на брат Йоан Пармски беше Йоан Равенски,
тлъст едър и смугъл... никога не съм виждал човек, който с такова удоволствие да яде
питки със сирене”. (Вж. Бицилли, П. Салимбене. с. 91).
51. Пак там, с. 251.
NOTES ON SALIMBENE’S CHRONIC
(In memoriam prof. P. М. Bitzili)
Georgy Petkov
(summary)
The Salimbene’s chronic is an extremely important source for the history of the early
Franciscans. The chronological foundations are interrupted by many addenda – this
puts the question whether the author uses some kind of pragmatic scheme for his
writings. This is one of the important questions that Bitzily investigates in his
monograph, which not only represents a discussion over the point of view and the style
of the Franciscan order but also gives “a subtlety and garish description of the vital
tendencies of the period”. Bitzily explains the uniformity of the pragmatic scheme using
the joahimistic theme – the prophesies of Fredrick and the holly people (the brethren
Minorites and preachers) who will renew the world. But we can search for unity in the
chronic by the universal scheme that accents upon the necessity or peace within the
community and the salvage function of the church – the idea of “Pax Dei”- truly
revealed in the spirit of the joahimistic expectations. The idea of “Pax Dei” in its
joahimistic mode gives us the chance to think about Salimbene’s chronic in: 1) implicit
48