ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки" ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
пророчествата на Йоахим, францисканецът отъждествява монасите от третия статус според учението на калабрийския абат, с просешките ордени, които са монаси в мирското. 25. Бицилли, П. Салимбене, с. 33. 26. Пак там, с. 43. 27. Divini vatis Abbatis Joachim Liber Concordiae novi ac veteris Testatmenti . Venice, 1519. 28. Вж. Смирин, М. Народная реформация Томаса Мюнцера и великая крестьянска война, М., 1946. 29. Срв. Бицилли, П. Салимбене, с. 239-242. 30. Renan, E. Joachim de Flore et l’Evangile eternal (Nouvelles etudes d’hist. religieuse). 31. Ето коментара на Салимбене: „Когато живях в Имола, дойде в моята килия брат Арнаулф, с някаква книжица написана на хартия и ми каза: в моята земя има един нотариус, който е благодетел на братята и ми даде да прочета тази книжка, която той преписал в Рим, когато бил със сенатора на града господин Бранкалеоне, той много държи на нея, защото брат Герардино от Борго-сан-Донино я е написал. За това дойдох при вас, който сте изучен в книгите на Йоахим, да ми кажете дали е съставена добре. Когато я прочетох, казах на брат Арнаулф: тази книга не е написана на стила на древните учители, а съдържа много произволия и заслужава смях” (с. 458). Книгата Герардино написал по време на преподавателската си дейност в Париж и това дава повод на Гийом от Сен-Амор да пише сатира и да усмива изобщо просешките ордени. Всичко свършва с осъждането и на двамата по този повод Салимбене казва: „брат Гирардино беше способен младеж, достоен и добър, но твърде упорит в учението на Йоахим, към което той добави свои измислици. И съчини книга пълна с тъпоумни заблуди и разпространи глупостта си на всеослушание. Но все пак не трябва глупостта на един да се вменява на целия орден” (с. 239). 32. Сведенията са по Historia fratris Dulcini haeresiarhae, Muratori. SS. ed. n. IX. P.V.: ” Те учели, че 1) целия авторитет на църквата, даден от Исус Христос отдавна не пребивава в нея поради греховността на прелатите; 2) че римската църква е тази блудница, за която говори Йоан в Апокалипсиса; 3) че цялата духовна власт, която Христос е дал на църквата е пренесена на тяхната секта, която самите те наричат апостолски орден и която, както смятат, е пратена от Господ в последните дни; ... 5) те не дължат подчинения никому, понеже на тях Бог е дал пълната свобода; ... 18) Споменатия Долчино уверявал, че в него е духът на пророчеството. Бог му е откровил, че през 1305 г. Фридрих Сицилийски ще стане император и ще убие папата, кардиналите и всички прелати освен онези, които минат на страната на Долчино. Самият Долчино ще бъде въведен на папския престол. Утвърждавал и 4-статуса на църквата: I статус – добър, смирен и съвършен, времето на Христа и апостолите; II статус – също добър и смирен, до папа Силвестър; III статус – бил е и сега продължава, той е богат, жаден и прелюбодействен, честолюбив и горд; IV статус – също като първия ще бъде съвършен и води началото си от 1260 г. от Герардо Сегалели Пармски, който е пръв сред апостолите на последните времена. Салимбене, не споделя тези еретични възгледи – той не смята, че се е извършило някакво translatio на свещенската власт, а само че просешките ордени имат специалния хабитус на миротворци. 33. Еко, У. Името на розата, с. 274 сл. - Cronica fratris Salimbene de Adam с. 255 сл. 34. Divini vatis Abbatis Joachim Liber Concordiae novi ac veteris Testatmenti. Venice, 1519. 46
35. Бицилли, П. Салимбене, с. 51. 36. Пак там, с. 33. 37. Идеята за „Божий мир” в нейния йоахимитски вариант може да послужи за осмисляне единството на темите в хрониката поне по две причини: 1) Според учението на Йоахим третия статус се явява именно Царството на мира. Увлечен от числовите спекулации и срявняването на фигурите на Вехтия Завет и Новия Завет, Салимбене смята, че просешките ордени са миротворците от последните времена, които ще се изпрявят срещу Антихриста - Фридрих II, припознат като такъв, именно защото е войнолюбец и рушител на мира; 2) Дори да приемем че по време на написването на хрониката Салимбене се е отдръпнал от йоахимизма, то за него, като проповедник, основна е идеята за мир в християнското общество обединено в единството на Църквата съмволизирана като единно „тяло” (corpus misticum Cristi). 38. Исторiя средних веков въ ея писателяхъ и изследованiях, СПб. т. I-III, 1863-1865. 39. Кардини, Ф. Истоки средневекового рицарства, М., 1987. 40. Историческите документи или постановления с името “Pax Dei” имат и друго значение - значението на локално примирие. По определението на Семишон в книгата му La paix et La treve da Dieu: ”Treugga е гаранция на сигурността, край на несъгласията и враждите между хората и обществените дела. Мирът е прекратяване на противоречията и пълно премахване на враждите”. В тази форма „Pax Dei” представлява локално примирие в името на общия социален интерес – за покровителство на имуществото, търговията и охрана на правото. Създавани са и специални организации, които трябвало да следят за спазването на мира, а данъците, събирани за тяхно възнаграждение били наричани “paxiadi” или “pagiagium” от “pax”. При движението “Алилуя” с такава роля се заема рицарската организация „Войни на Исус Христос” и така се установява първия терциарски орден. Във всички документи за „Paх Dei” се указва, че примирие следва да бъде спазвано в продължение на 4 дни и нощи от велики понеделник до велики четвъртък, също по празниците на св. Лаврентий, св. Павел Нарбонски, св. Иоан Кръстител и светите апостоли и 4 дни, в които трябва да се пости през 4-те годишни сезона. Именно по празника на св. Лаврентий започва движението “Алилуя”, което показва, че това движение е специално организирано. 41. Движението “Алилуя” е описано идентично във всички източници. Срв. Salimbene., Chronica., G. Maurisius-“Chronica”; Annal. Veron.; Roland. Patav. Chron.; Annal. Brixienses; Annal. Iustin. Patav.; Annal. Mantuani; Chron. Antonii Godi; Statuti Parmesi (MGH, t. 18, 19, 32 и L. Muratori SS. XVIII Аntique italiae). 42. Вж. Веселовский, А. Опыты по истории развитiя христiянской легенды. - Журналъ министерства народного просвещения. 1875 г., Ч. CLXXVIII, CLXXIX, отд. 2. 43. За интерпулациите, свързани с Откровението не могат да бъдат разказани в кратка форма, поради което ще насоча вниманието си само върху книгат. на пр. Даниил – напълно достатъчна за поставените в настоящия текст цели. 44. По нататък в текста на хрониката стои следното: „Предсказателя Мерлин Англичанина за Фридрих I и за Хенрих, неговия син, Фридрих II, каквото е предсказал наистина се е видяло. Мерлин, говорейки за Фридрих II въвежда следните граници на изчисление: Първата: в 32 години ще пропадне, което може да се разбира от коронацията му за император до последния ден на живота му, защото е управлявал 30 години и 11 дни и не 47
- Page 1 and 2: МИННО-ГЕОЛОЖКИ УНИ
- Page 3 and 4: СЪДЪРЖАНИЕ І. ИЗСЛЕ
- Page 5 and 6: I. ИЗСЛЕДВАНИЯ МИТИ
- Page 7 and 8: се приеме, че именн
- Page 9 and 10: всичко виделия и ак
- Page 11 and 12: проблясва и в ІІІ п
- Page 13 and 14: Боет от Смирна - сле
- Page 15 and 16: правят такива пред
- Page 17 and 18: ориентации се изоб
- Page 19 and 20: въплъщава както ре
- Page 21 and 22: изстъпление на съз
- Page 23 and 24: Менандър в De monarchia (I
- Page 25 and 26: в атеисти. На Юлиан
- Page 27 and 28: БЕЛЕЖКИ КЪМ ХРОНИК
- Page 29 and 30: засяга повествован
- Page 31 and 32: Сегалели, човек с н
- Page 33 and 34: си за създаването н
- Page 35 and 36: характеризиран кат
- Page 37 and 38: на Йоан от Виченца:
- Page 39 and 40: да се промени. На же
- Page 41 and 42: емигрира в Сърбия,
- Page 43: Прелатите” - самос
- Page 47 and 48: perspective: the uniformity of the
- Page 49 and 50: поетически текстов
- Page 51 and 52: на Народния театър
- Page 53 and 54: днес воюва пролета
- Page 55 and 56: Такава е визията въ
- Page 57 and 58: кладенците на наши
- Page 59 and 60: “вдъхновение-утеш
- Page 61 and 62: да се случва. Като е
- Page 63 and 64: В антропологичния
- Page 65 and 66: * * * Чрез различни т
- Page 67 and 68: 22. Янев, Я. Духът на
- Page 69 and 70: ГЛОБАЛИЗАЦИЯ ИЛИ Г
- Page 71 and 72: задоволяване на ма
- Page 73 and 74: случващата се соци
- Page 75 and 76: Модерността отива
- Page 77 and 78: социални идентично
- Page 79 and 80: модерност според О
- Page 81 and 82: опитва да сведе мно
- Page 83 and 84: рационално познани
- Page 85 and 86: Неравенства и стра
- Page 87 and 88: конфликт и отношен
- Page 89 and 90: ЛИТЕРАТУРА: Аристо
- Page 91 and 92: предопределено от
- Page 93 and 94: право участието на
пророчествата на Йоахим, францисканецът отъждествява монасите от третия статус<br />
според учението на калабрийския абат, с просешките ордени, които са монаси в мирското.<br />
25. Бицилли, П. Салимбене, с. 33.<br />
26. Пак там, с. 43.<br />
27. Divini vatis Abbatis Joachim Liber Concordiae novi ac veteris Testatmenti . Venice, 1519.<br />
28. Вж. Смирин, М. Народная реформация Томаса Мюнцера и великая крестьянска<br />
война, М., 1946.<br />
29. Срв. Бицилли, П. Салимбене, с. 239-242.<br />
30. Renan, E. Joachim de Flore et l’Evangile eternal (Nouvelles etudes d’hist. religieuse).<br />
31. Ето коментара на Салимбене: „Когато живях в Имола, дойде в моята килия брат<br />
Арнаулф, с някаква книжица написана на хартия и ми каза: в моята земя има един<br />
нотариус, който е благодетел на братята и ми даде да прочета тази книжка, която той<br />
преписал в Рим, когато бил със сенатора на града господин Бранкалеоне, той много<br />
държи на нея, защото брат Герардино от Борго-сан-Донино я е написал. За това дойдох<br />
при вас, който сте изучен в книгите на Йоахим, да ми кажете дали е съставена добре.<br />
Когато я прочетох, казах на брат Арнаулф: тази книга не е написана на стила на древните<br />
учители, а съдържа много произволия и заслужава смях” (с. 458). Книгата Герардино<br />
написал по време на преподавателската си дейност в Париж и това дава повод на Гийом<br />
от Сен-Амор да пише сатира и да усмива изобщо просешките ордени. Всичко свършва с<br />
осъждането и на двамата по този повод Салимбене казва: „брат Гирардино беше<br />
способен младеж, достоен и добър, но твърде упорит в учението на Йоахим, към което<br />
той добави свои измислици. И съчини книга пълна с тъпоумни заблуди и разпространи<br />
глупостта си на всеослушание. Но все пак не трябва глупостта на един да се вменява на<br />
целия орден” (с. 239).<br />
32. Сведенията са по Historia fratris Dulcini haeresiarhae, Muratori. SS. ed. n. IX. P.V.: ” Те<br />
учели, че 1) целия авторитет на църквата, даден от Исус Христос отдавна не пребивава в<br />
нея поради греховността на прелатите; 2) че римската църква е тази блудница, за която<br />
говори Йоан в Апокалипсиса; 3) че цялата духовна власт, която Христос е дал на църквата<br />
е пренесена на тяхната секта, която самите те наричат апостолски орден и която, както<br />
смятат, е пратена от Господ в последните дни; ... 5) те не дължат подчинения никому,<br />
понеже на тях Бог е дал пълната свобода; ... 18) Споменатия Долчино уверявал, че в него<br />
е духът на пророчеството. Бог му е откровил, че през 1305 г. Фридрих Сицилийски ще<br />
стане император и ще убие папата, кардиналите и всички прелати освен онези, които<br />
минат на страната на Долчино. Самият Долчино ще бъде въведен на папския престол.<br />
Утвърждавал и 4-статуса на църквата: I статус – добър, смирен и съвършен, времето на<br />
Христа и апостолите; II статус – също добър и смирен, до папа Силвестър; III статус –<br />
бил е и сега продължава, той е богат, жаден и прелюбодействен, честолюбив и горд; IV<br />
статус – също като първия ще бъде съвършен и води началото си от 1260 г. от Герардо<br />
Сегалели Пармски, който е пръв сред апостолите на последните времена. Салимбене, не<br />
споделя тези еретични възгледи – той не смята, че се е извършило някакво translatio на<br />
свещенската власт, а само че просешките ордени имат специалния хабитус на<br />
миротворци.<br />
33. Еко, У. Името на розата, с. 274 сл. - Cronica fratris Salimbene de Adam с. 255 сл.<br />
34. Divini vatis Abbatis Joachim Liber Concordiae novi ac veteris Testatmenti. Venice, 1519.<br />
46