Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

Инокентий IV да проповядва и до края на живота си е пътуващ проповедник. Не е
известна годината на смъртта му, вероятно 1288 г.
13. Бицилли, П. Салимбене, с. 15.
14. Срв. Карсавин, Л. Очерки религиозной жизни Италiи, Пг. , 1912.
15. Бицилли, П. Салимбене, с. 3.
16. Cian, V. Dante e Salimbene, Bullettino della Societa dantesca, XVIII (1911). Чиан обръща
внимание на много лица, които срещаме в двете произведения: Петър Винейски, Гвидо де
Монтефелетро, кардинал Оттавиано Убалдини, Алберто де ла Скала, Бозо да Довара,
Пинамонте Бона Колси, Гвидо Бонати, Траверсари: ...сходни оценки за Фридрих II, Йоахим
Флорски, Герардо Сегалели – (вж. Бицилли, П. Салимбене. с 306-307)
Салимбене: В онези дни имаше, в град Парма, някакъв беден човек, който работеше
като надничар и правеше обувки, беше щедър като за гражданин и неук, но с много
просветлен разум, така че разбираше писанията на онези, които предричаха бъдещето
– разбира се абат Йоахим, Мерлин, Методий и Сибила, Исая, Йеремия, Осия, Даниил и
Апокалипсиса, и Михаел Скот, който беше астрологът на император Фридрих. И много
чух от него, което след това се изпълни... Този човек покрай името, което имаше –
магистър Беневенуто – беше наричан от хората Азденти (Беззъбия) в противоположност,
понеже имаше големи и разредени зъби и плюеше като говори, но въпреки това добре
разбираше и добре беше разбиран” (с. 512). Някакъв магистър Гвидо Бонати от
Фурливио, който наричаше себе си философ и астролог, и хулеше проповедите на
братята минорити и проповедници, беше така посрамен (от брат Хуго от Паука Палея) в
присъствието на университета и хората от Фурливио, че докато брат Хуго беше в тази
страна, онзи не смееше не само да говори но дори и да се показва пред хората (с. 163) -
Cronica fratris Salimbene de Adam ordinis Minorum (MGH, т. 32).
Данте: Микеле Ското бе в онези дни
Той чародейства знаеше чудесни.
Бонати виж! Азденте погледни -
За кожата и шилото си жали,
Но късно се разкайва и вини. (Алигиери, Данте. Божествена комедия. Рай. Песен ХХ, С.,
1975, с. 337).
17. Бицилли, П. Салимбене, с. 320
18. Пак там, с. 301, 320, 325.
19. Пак там, с. 15.
20. Schmeidler, B. Praefatio. Cronica fratris Salimbene de Adam ordinis minorum. M.G.H. т. 32,
p. XXI.
21. Планът, който Холдер-Еггер и Шмайдлер съставят на хрониката, е следният: „с. 1-29
Салимбене използва най-вече хрониката на Сикхард. Тази част е почти без прибавки с
изключение на с. 20, когато във връзка с казаното за папа Инокентий III се споменава
появата на двата нови ордена – братята минорити и проповедници, и пророчествата на
Йоахим за тях (това е една от основните теми, които са предварително планирани от
Салимбене). Добавката нарушава хронологичния порядък, което се случва по идентичен
начин по-нататък. От с. 22-187 Универсална история от Liber de temporibus на Алберто
Милиоли (нотариус от Реджина). Авторът предава разкази за своята младост, спомени за
деянията на проповедниците по времето на покаятелното движение “Алилуя” и „Книга за
44