ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
емигрира в Сърбия, където до 1923 г. преподава всеобща история в университета в<br />
Скопие. От м. януари 1924 г. е избран за завеждащ катедрата по “Нова и най-нова<br />
история” на Софийския университет. През 1948 г. след изтичане срока на договора му е<br />
освободен без право на пенсия. Умира на 25 август 1953 г. и е погребан в София.<br />
Творчеството на Бицили наброява няколко самостоятелни книги, повече от 30 отделни<br />
изследвания и над двеста статии, рецензии и публикации. (Вж. Галчева, Т. Предговор. - В:<br />
Бицилли, П. М. Избранное. т. 1. Ц., 1993; Делчев, К. Предговор. – В: Бицили, П. М. Малки<br />
Творби. С., 2003).<br />
2. Bullarium Francisc. II № CLIX 1254 г.<br />
3. Смята се, че хрониката е послужила за написването на „Хроника на 24-те генерала на<br />
францисканския орден” през 1305 г. от Бернар де Бесса и публикувана в т. 32 на M.G.H.<br />
заедно с тази на Салимбене. (Виж Бицилли, П. „Салимбене. Очерки итальянской жизни<br />
XIII века”. Одесса, 1916, с. 4).<br />
4. Вайнштайн, О. Западноевропейска средневековая историография. М., 1996, с. 195.<br />
5. Вж. въведението на Б. Шмайдлер към изданието на хрониката в M.G.H. т. 32, p. XXX –<br />
XXXI, където са оказани източниците и стила на работа на Салимбене, а също<br />
тематичното съдържание на хрониката и библиография (пълна библиография в Gertrud<br />
Thoma, Biographisch – Bibliographisches Kirchenlexikon, Band <strong>VI</strong>II, 1994 г.<br />
6. Holder–Egger, O. Zur Lebensgeschichte des Bruders Salimbene de Adam, Neues Archiv. Der<br />
Gesellschaft fur altere deutsche Geschichtskunde, XXX<strong>VI</strong>I, XXX<strong>VI</strong>II.<br />
7. Dove, A. Die Doppelchronik von Reggio, 1873.<br />
8. Бицилли, П. Салимбене. Очерки итальянской жизни XIII века, Одесса, 1916, с. 5.<br />
9. Й. Хьойзинха я разглежда като различаваща “patria” и “natio”, Анри де Любак – като<br />
апология на Йоахимизма, В. Чиан като антиципируем коментар към Божествена комедия<br />
на Данте. За Х. Грундман – “несравнимо разговорливият и любопитен Салимбене от<br />
Парма в неговата автобиографична хроника, намесва шарени наблюдения, пълни с<br />
библейски разкази и забавни истории за съвременници и съорденци” (Grundmann, H.<br />
Geschichtsschreibung im Mittelalter, S. 70).<br />
10. Историите за Салваторе, Герардо Сегалели и апостолския орден от Името на Розата<br />
са написани именно „от брат Салимбене, който познаваше тези хора” (Еко, У. Името на<br />
Розата. С. 1983, с. 274 сл. - Cronica fratris Salimbene de Adam, с. 255 сл.).<br />
11. Каганович, Б. П. М. Бицилли и его книга. – В: Бицилли, П. М. Элементы<br />
средневековой культуры. Одесса, 1919.<br />
12. Биографията на Салимбене можем да съставим само ако се доверим на неговата<br />
„автобиография”. Той е роден през 1221 г. в гр. Парма, в стар аристократичен род, а<br />
рожденото му име е Омнебоно. Баща му Гвидо е член на градския съвет и рицар от<br />
свитата на Балдуин Фландърски. Майка му Инмелде е от знатния род Касио. Повечето му<br />
роднини са знатни хора, предимно юристи. От малък изучава седемте свободни изкуства<br />
и на 16 години влиза в ордена на Миноритите, където получава името Салимбене (Скок-вдоброто).<br />
Има възможност да продължи образованието си в Париж, но вместо това той<br />
скита из различни градове на Италия и Франция, увлечен от апокалиптичните пророчества<br />
и числовите спекулации на йоахимитите. Така се запознава с много известни хора, за<br />
които разказва в многобройните мемоарни описания. През 1248 г. получава право от папа<br />
43
Change language