Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

добродетелите (curialis, liberalis, largus и противоположните rusticitas, avaritia) но в
характеристики на отделни личности се проявява неговия стремеж към
индивидуализиране 50 . Анализирайки значението на хрониката като източник за
историята на ранното францисканство, П. Бицили сравнява Салимбене с
Анджело Кларено, на чиято Historia Tribulationum се основават изследванията
върху йоахимизма и партиите в ордена. Той доказва много по-важното значение,
което имат свидетелствата на съвременника на събитията – Салимбене,
отколкото тези на пристрастния Кларено: „Не само за времето на Салимбене, но
и по–късно, за партии в ордена може да се говори само условно. Не трябва да
отрицаваме значението на спора за двете страни в него – спиритуали и
конвентуали – но аз утвърждавам, че за ордена, за францисканската маса този
спор няма толкова важно значение, каквото са му преписвали неговите
ревнители. За нито един от своите приятели Салимбене не споменава към коя
партия той принадлежи макар, когато хваща перото спора да е в разгара си, един
за него е curialis (благороден) друг rusticus (простак), един litteratus (образован)
друг simplex (неук). – в много от случаите с това се изчерпват неговите
определения. На такива атоми – човешки единици – индивидуалности, които се
изчерпват с тези признаци, с които те са влезли в ордена, се разпада
францисканската маса. Именно в това се състои разнообразието на
францисканството, че в него се обединяват всички тези разноцветни елементи,
учени и невежи знатни хора и селяни. Францисканството е проникнало във
всички слоеве на Средновековното общество, но не е преработило захванатите
от него частици, а им е предоставило пълна свобода да обменят между себе си
присъщите им свойства и особености” 51 . Именно в това се състои ценността на
хрониката на Салимбене в описанието на тези „разноцветни елементи” на
обществения живот през XIII век. Ето защо хрониката е така пъстра по своя
състав и касае толкова много предмети, нейният автор е преживял такъв
разнообразен живот, срещал се е с толкова много хора от различни обществени
кръгове, че за анализа на темите в нея отклоняването в определени екскурси е
неизбежно.
Бележки
1. П. Бицили е роден в Одеса на 13 октомври 1879 г. През 1904 г. завършва Историкофилологическия
факултет на Новорусийския университет; а през 1910 г. е одобрен за
приват-доцент там. Като медиевист работи съвместно с Л. Карсавин и О. Добиаш-
Рождественска под ръководството на И. Гревс. Преподава история на Западна Европа в
Одеските висши женски курсове и специализира във Франция и Италия. През 1917 г. в
Петроградския университет защитава дисертация на тема „Салимбене. Очерки
итальянской жизни XIII века” и бива избран за редовен доцент в Новорусийския
университет. В края на Октомврийската революция (1920 г.) заедно със семейството си
42