Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

да се промени. На жените и момичетата, които имат беден брак Фридрих ще
даде богати мъже и обратно, дъщерите обезчестени в мирското ще омъжи,
монасите ще ожени, на ограбените ще върне имуществото и на всички ще
въздаде справедливост. На клириците и монасите ще отмъсти жестоко, понеже
са омърсили своите корони и тонзури, поповете от земята ще изгони. След това
ще се отправи с голяма войска отвъд морето и ще сложи своето императорско
достойнство на Маслиновата планина или на сухо дърво. Защото той се е скрил,
напуснал е Европа и живее със своите ближни отвъд морето, понеже
звездобройците (Михаел Скот, б.м.) му предсказали, че ще му се случи голямо
нещастие, ако остане”. Хората вярвали, че Фридрих е жив и се е скрил при
презвитер Йоан 48 , с когото отдавна водел кореспонденция, и че презвитерът му е
подарил свещения граал, както и пръстен с камък невидимка. Ето защо Фридрих
обикаля невидим своите владения, очаквайки да дойде неговото време. Това
обяснява голямото вълнение на хората, когато от време на време се появявал по
някой псевдо-Фридрих. Салимбене разказва за 1284 г.: „В същата година се
появи Фридрих II, който беше император и заживя в Германия, и го съпровождаха
голям брой германци, на които той със щедра ръка плащаше. Това множество
бързо разгласи новината, заради което Ломбардските градове веднага изпратиха
специални пратеници да видят и разберат дали е така или не е. Йоахимитите
повярваха, че това е възможно, понеже Сибила казва: тайна е кога ще бъде
неговата смърт, и ще се пее сред народа жив е и не е жив. И Мерлин казва за
него: „две по петдесет бавно ще изтекат”. Което йоахимитите интерпретират: 2 по
50 прави 100, сто са годините. Обаче нищо не стана. С течение на времето се
оказа, че този е някакъв прахосник и лъжец, който подражавал за собствена
полза и за нищо се били събрали хората”.
Йоахимитските надежди за настъпване на третия статус на света,
който ще е под закона на мира и ще прекрати войните и нещастията владеят ума
на Салимбене. Дори когато някое пророчество (както това за 1260 г. или за
Фридрих II Aнтихриста) не се осъществи, това не отменя принципната убеденост,
че е близо това време, понеже така свидетелства Св. Писание. Заради своя
маниер да морализаторства, като сравнява фигури от Писанието с реални
събития и лица, Салимбене би могъл да бъде упрекван в лековерие или
пристрастност. Правейки мемоарни описания той често си служи със слухове и
сплетни и съобщава понякога явни нелепости. Но тъкмо това задава
историческата перспектива в неговите разкази, понеже „Салимбене не е историк
в истинския смисъл, а мемоарист, пишещ за съвременността, а не за миналото.
Кой от нас е в състояние да пише за нашето време, изцяло отделяйки се от
доверието си например към вестници и журналистически статии?!” 49 . В оценката
за своите съвременници францисканеца си служи най вече с трафарети за
41