Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски" Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

01.11.2014 Views

довърши пъкленото си дело, и ще видят онези, които бъдат живи тогава 44 . Апокалиптичните пророчества, освен към Св. Писание възхождат към пророчествата на Сибила, Псевдо-Методий Патарски, Лъв Мъдри 45 и т.н, които пророкуват за царете на последните времена. На тях е основан и текстът на Адсон от Монтие-ан-Дер, който има най-голяма рецепция: ”Както е според стиховете на Сибилата ще се появи цар на име К., който ще е цар на римляните и на цялата империя, и ще е едър на ръст, прекрасен наглед, с ясен лик и съразмерни членове, ще има голяма плодовитост и земята ще роди плодовете си, тъй че крина пшеница, модий вино или масло ще се продава за един само денарий. Тогава от север ще се надигнат долните люде, дето цар Александър бе заключил в Гог и Магог. Това са поданиците на двайсет и двете царства, чиито брой е като морски пясък. Като чуе за тях римския император ще събере войска и ще ги победи, след което ще ги преследва и погуби. Пред очите му винаги ще стои предсказанието на Светото писание: че римския император ще надвие всякое земно царство. Ще опустоши той всички острови и градове, ще разруши всички храмове и идоли, ще покръсти всички езичници и над всички храмове ще издигне христовия кръст: тогава и юдеите ще се обърнат към Господа. В негови дни Иуда ще се спаси, а Израил ще живее безопасно” (Иерем. 23:6). Като се изпълняват дванадесет лета от неговото царуване, ще дойде в Ерусалим и там, както беше казано, снемайки диадемата си, ще остави християнското царство на Бога Отец и Синът Му Иисус Христос и ще бъде погребан със слава” 46 . Варианти на тази легенда могат да се намерят в апокрифните: Видение Даниилово, Тълкувание Даниилово, в хрониките на Матей от Уенсминстър, Готфрид от Витербо и други 47 . Има византийски варианти, в които името на последния император е Константин, Михаил или Лъв В латинските текстове последния император носи името Карл, Константин, Фридрих. При всички случаи той носи мир - pax et regnum, christianorum usque ad tempus antichristi, побеждава агаряните, русите бради, Гог и Магог, народите на змийската порта, отива в Рим, където намира корона и плащеница и много злато, скътано в глинени гърнета, или под медно гумно. След това оставя короната си и меча си на сухо дърво, на кръстното дърво, на Голгота, или на Елеонската планина. После идва Антихриста. В накои от тези легенди, както в Методиевото откровение и пророчеството на Лъв Мъдри, последния император е представен като възвръщащия се император – чакания избавител, когото хората считали за мъртъв и който ще се върне, който е умрял телом, но е жив духом. Както Салимбене чака връщането на Фридрих-Антихриста, на същото основание привържениците на партията на императора очаквали последния цар. Йоан от Винтертур свидетелства: „Хората говорели че Фридрих ще се върне и ще си възвърне върховенството в империята, и че това е по Божия повеля и не може 40

да се промени. На жените и момичетата, които имат беден брак Фридрих ще даде богати мъже и обратно, дъщерите обезчестени в мирското ще омъжи, монасите ще ожени, на ограбените ще върне имуществото и на всички ще въздаде справедливост. На клириците и монасите ще отмъсти жестоко, понеже са омърсили своите корони и тонзури, поповете от земята ще изгони. След това ще се отправи с голяма войска отвъд морето и ще сложи своето императорско достойнство на Маслиновата планина или на сухо дърво. Защото той се е скрил, напуснал е Европа и живее със своите ближни отвъд морето, понеже звездобройците (Михаел Скот, б.м.) му предсказали, че ще му се случи голямо нещастие, ако остане”. Хората вярвали, че Фридрих е жив и се е скрил при презвитер Йоан 48 , с когото отдавна водел кореспонденция, и че презвитерът му е подарил свещения граал, както и пръстен с камък невидимка. Ето защо Фридрих обикаля невидим своите владения, очаквайки да дойде неговото време. Това обяснява голямото вълнение на хората, когато от време на време се появявал по някой псевдо-Фридрих. Салимбене разказва за 1284 г.: „В същата година се появи Фридрих II, който беше император и заживя в Германия, и го съпровождаха голям брой германци, на които той със щедра ръка плащаше. Това множество бързо разгласи новината, заради което Ломбардските градове веднага изпратиха специални пратеници да видят и разберат дали е така или не е. Йоахимитите повярваха, че това е възможно, понеже Сибила казва: тайна е кога ще бъде неговата смърт, и ще се пее сред народа жив е и не е жив. И Мерлин казва за него: „две по петдесет бавно ще изтекат”. Което йоахимитите интерпретират: 2 по 50 прави 100, сто са годините. Обаче нищо не стана. С течение на времето се оказа, че този е някакъв прахосник и лъжец, който подражавал за собствена полза и за нищо се били събрали хората”. Йоахимитските надежди за настъпване на третия статус на света, който ще е под закона на мира и ще прекрати войните и нещастията владеят ума на Салимбене. Дори когато някое пророчество (както това за 1260 г. или за Фридрих II Aнтихриста) не се осъществи, това не отменя принципната убеденост, че е близо това време, понеже така свидетелства Св. Писание. Заради своя маниер да морализаторства, като сравнява фигури от Писанието с реални събития и лица, Салимбене би могъл да бъде упрекван в лековерие или пристрастност. Правейки мемоарни описания той често си служи със слухове и сплетни и съобщава понякога явни нелепости. Но тъкмо това задава историческата перспектива в неговите разкази, понеже „Салимбене не е историк в истинския смисъл, а мемоарист, пишещ за съвременността, а не за миналото. Кой от нас е в състояние да пише за нашето време, изцяло отделяйки се от доверието си например към вестници и журналистически статии?!” 49 . В оценката за своите съвременници францисканеца си служи най вече с трафарети за 41

довърши пъкленото си дело, и ще видят онези, които бъдат живи тогава 44 .<br />

Апокалиптичните пророчества, освен към Св. Писание възхождат към<br />

пророчествата на Сибила, Псевдо-Методий Патарски, Лъв Мъдри 45 и т.н, които<br />

пророкуват за царете на последните времена. На тях е основан и текстът на<br />

Адсон от Монтие-ан-Дер, който има най-голяма рецепция: ”Както е според<br />

стиховете на Сибилата ще се появи цар на име К., който ще е цар на римляните<br />

и на цялата империя, и ще е едър на ръст, прекрасен наглед, с ясен лик и<br />

съразмерни членове, ще има голяма плодовитост и земята ще роди плодовете<br />

си, тъй че крина пшеница, модий вино или масло ще се продава за един само<br />

денарий. Тогава от север ще се надигнат долните люде, дето цар Александър бе<br />

заключил в Гог и Магог. Това са поданиците на двайсет и двете царства, чиито<br />

брой е като морски пясък. Като чуе за тях римския император ще събере войска и<br />

ще ги победи, след което ще ги преследва и погуби. Пред очите му винаги ще<br />

стои предсказанието на Светото писание: че римския император ще надвие<br />

всякое земно царство. Ще опустоши той всички острови и градове, ще разруши<br />

всички храмове и идоли, ще покръсти всички езичници и над всички храмове ще<br />

издигне христовия кръст: тогава и юдеите ще се обърнат към Господа. В негови<br />

дни Иуда ще се спаси, а Израил ще живее безопасно” (Иерем. 23:6). Като се<br />

изпълняват дванадесет лета от неговото царуване, ще дойде в Ерусалим и там,<br />

както беше казано, снемайки диадемата си, ще остави християнското царство на<br />

Бога Отец и Синът Му Иисус Христос и ще бъде погребан със слава” 46 . Варианти<br />

на тази легенда могат да се намерят в апокрифните: Видение Даниилово,<br />

Тълкувание Даниилово, в хрониките на Матей от Уенсминстър, Готфрид от<br />

Витербо и други 47 . Има византийски варианти, в които името на последния<br />

император е Константин, Михаил или Лъв В латинските текстове последния<br />

император носи името Карл, Константин, Фридрих.<br />

При всички случаи той носи мир - pax et regnum, christianorum usque ad<br />

tempus antichristi, побеждава агаряните, русите бради, Гог и Магог, народите на<br />

змийската порта, отива в Рим, където намира корона и плащеница и много злато,<br />

скътано в глинени гърнета, или под медно гумно. След това оставя короната си и<br />

меча си на сухо дърво, на кръстното дърво, на Голгота, или на Елеонската<br />

планина. После идва Антихриста. В накои от тези легенди, както в Методиевото<br />

откровение и пророчеството на Лъв Мъдри, последния император е представен<br />

като възвръщащия се император – чакания избавител, когото хората считали за<br />

мъртъв и който ще се върне, който е умрял телом, но е жив духом. Както<br />

Салимбене чака връщането на Фридрих-Антихриста, на същото основание<br />

привържениците на партията на императора очаквали последния цар. Йоан от<br />

Винтертур свидетелства: „Хората говорели че Фридрих ще се върне и ще си<br />

възвърне върховенството в империята, и че това е по Божия повеля и не може<br />

40

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!