ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки" ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
довърши пъкленото си дело, и ще видят онези, които бъдат живи тогава 44 . Апокалиптичните пророчества, освен към Св. Писание възхождат към пророчествата на Сибила, Псевдо-Методий Патарски, Лъв Мъдри 45 и т.н, които пророкуват за царете на последните времена. На тях е основан и текстът на Адсон от Монтие-ан-Дер, който има най-голяма рецепция: ”Както е според стиховете на Сибилата ще се появи цар на име К., който ще е цар на римляните и на цялата империя, и ще е едър на ръст, прекрасен наглед, с ясен лик и съразмерни членове, ще има голяма плодовитост и земята ще роди плодовете си, тъй че крина пшеница, модий вино или масло ще се продава за един само денарий. Тогава от север ще се надигнат долните люде, дето цар Александър бе заключил в Гог и Магог. Това са поданиците на двайсет и двете царства, чиито брой е като морски пясък. Като чуе за тях римския император ще събере войска и ще ги победи, след което ще ги преследва и погуби. Пред очите му винаги ще стои предсказанието на Светото писание: че римския император ще надвие всякое земно царство. Ще опустоши той всички острови и градове, ще разруши всички храмове и идоли, ще покръсти всички езичници и над всички храмове ще издигне христовия кръст: тогава и юдеите ще се обърнат към Господа. В негови дни Иуда ще се спаси, а Израил ще живее безопасно” (Иерем. 23:6). Като се изпълняват дванадесет лета от неговото царуване, ще дойде в Ерусалим и там, както беше казано, снемайки диадемата си, ще остави християнското царство на Бога Отец и Синът Му Иисус Христос и ще бъде погребан със слава” 46 . Варианти на тази легенда могат да се намерят в апокрифните: Видение Даниилово, Тълкувание Даниилово, в хрониките на Матей от Уенсминстър, Готфрид от Витербо и други 47 . Има византийски варианти, в които името на последния император е Константин, Михаил или Лъв В латинските текстове последния император носи името Карл, Константин, Фридрих. При всички случаи той носи мир - pax et regnum, christianorum usque ad tempus antichristi, побеждава агаряните, русите бради, Гог и Магог, народите на змийската порта, отива в Рим, където намира корона и плащеница и много злато, скътано в глинени гърнета, или под медно гумно. След това оставя короната си и меча си на сухо дърво, на кръстното дърво, на Голгота, или на Елеонската планина. После идва Антихриста. В накои от тези легенди, както в Методиевото откровение и пророчеството на Лъв Мъдри, последния император е представен като възвръщащия се император – чакания избавител, когото хората считали за мъртъв и който ще се върне, който е умрял телом, но е жив духом. Както Салимбене чака връщането на Фридрих-Антихриста, на същото основание привържениците на партията на императора очаквали последния цар. Йоан от Винтертур свидетелства: „Хората говорели че Фридрих ще се върне и ще си възвърне върховенството в империята, и че това е по Божия повеля и не може 40
да се промени. На жените и момичетата, които имат беден брак Фридрих ще даде богати мъже и обратно, дъщерите обезчестени в мирското ще омъжи, монасите ще ожени, на ограбените ще върне имуществото и на всички ще въздаде справедливост. На клириците и монасите ще отмъсти жестоко, понеже са омърсили своите корони и тонзури, поповете от земята ще изгони. След това ще се отправи с голяма войска отвъд морето и ще сложи своето императорско достойнство на Маслиновата планина или на сухо дърво. Защото той се е скрил, напуснал е Европа и живее със своите ближни отвъд морето, понеже звездобройците (Михаел Скот, б.м.) му предсказали, че ще му се случи голямо нещастие, ако остане”. Хората вярвали, че Фридрих е жив и се е скрил при презвитер Йоан 48 , с когото отдавна водел кореспонденция, и че презвитерът му е подарил свещения граал, както и пръстен с камък невидимка. Ето защо Фридрих обикаля невидим своите владения, очаквайки да дойде неговото време. Това обяснява голямото вълнение на хората, когато от време на време се появявал по някой псевдо-Фридрих. Салимбене разказва за 1284 г.: „В същата година се появи Фридрих II, който беше император и заживя в Германия, и го съпровождаха голям брой германци, на които той със щедра ръка плащаше. Това множество бързо разгласи новината, заради което Ломбардските градове веднага изпратиха специални пратеници да видят и разберат дали е така или не е. Йоахимитите повярваха, че това е възможно, понеже Сибила казва: тайна е кога ще бъде неговата смърт, и ще се пее сред народа жив е и не е жив. И Мерлин казва за него: „две по петдесет бавно ще изтекат”. Което йоахимитите интерпретират: 2 по 50 прави 100, сто са годините. Обаче нищо не стана. С течение на времето се оказа, че този е някакъв прахосник и лъжец, който подражавал за собствена полза и за нищо се били събрали хората”. Йоахимитските надежди за настъпване на третия статус на света, който ще е под закона на мира и ще прекрати войните и нещастията владеят ума на Салимбене. Дори когато някое пророчество (както това за 1260 г. или за Фридрих II Aнтихриста) не се осъществи, това не отменя принципната убеденост, че е близо това време, понеже така свидетелства Св. Писание. Заради своя маниер да морализаторства, като сравнява фигури от Писанието с реални събития и лица, Салимбене би могъл да бъде упрекван в лековерие или пристрастност. Правейки мемоарни описания той често си служи със слухове и сплетни и съобщава понякога явни нелепости. Но тъкмо това задава историческата перспектива в неговите разкази, понеже „Салимбене не е историк в истинския смисъл, а мемоарист, пишещ за съвременността, а не за миналото. Кой от нас е в състояние да пише за нашето време, изцяло отделяйки се от доверието си например към вестници и журналистически статии?!” 49 . В оценката за своите съвременници францисканеца си служи най вече с трафарети за 41
- Page 1 and 2: МИННО-ГЕОЛОЖКИ УНИ
- Page 3 and 4: СЪДЪРЖАНИЕ І. ИЗСЛЕ
- Page 5 and 6: I. ИЗСЛЕДВАНИЯ МИТИ
- Page 7 and 8: се приеме, че именн
- Page 9 and 10: всичко виделия и ак
- Page 11 and 12: проблясва и в ІІІ п
- Page 13 and 14: Боет от Смирна - сле
- Page 15 and 16: правят такива пред
- Page 17 and 18: ориентации се изоб
- Page 19 and 20: въплъщава както ре
- Page 21 and 22: изстъпление на съз
- Page 23 and 24: Менандър в De monarchia (I
- Page 25 and 26: в атеисти. На Юлиан
- Page 27 and 28: БЕЛЕЖКИ КЪМ ХРОНИК
- Page 29 and 30: засяга повествован
- Page 31 and 32: Сегалели, човек с н
- Page 33 and 34: си за създаването н
- Page 35 and 36: характеризиран кат
- Page 37: на Йоан от Виченца:
- Page 41 and 42: емигрира в Сърбия,
- Page 43 and 44: Прелатите” - самос
- Page 45 and 46: 35. Бицилли, П. Салим
- Page 47 and 48: perspective: the uniformity of the
- Page 49 and 50: поетически текстов
- Page 51 and 52: на Народния театър
- Page 53 and 54: днес воюва пролета
- Page 55 and 56: Такава е визията въ
- Page 57 and 58: кладенците на наши
- Page 59 and 60: “вдъхновение-утеш
- Page 61 and 62: да се случва. Като е
- Page 63 and 64: В антропологичния
- Page 65 and 66: * * * Чрез различни т
- Page 67 and 68: 22. Янев, Я. Духът на
- Page 69 and 70: ГЛОБАЛИЗАЦИЯ ИЛИ Г
- Page 71 and 72: задоволяване на ма
- Page 73 and 74: случващата се соци
- Page 75 and 76: Модерността отива
- Page 77 and 78: социални идентично
- Page 79 and 80: модерност според О
- Page 81 and 82: опитва да сведе мно
- Page 83 and 84: рационално познани
- Page 85 and 86: Неравенства и стра
- Page 87 and 88: конфликт и отношен
довърши пъкленото си дело, и ще видят онези, които бъдат живи тогава 44 .<br />
Апокалиптичните пророчества, освен към Св. Писание възхождат към<br />
пророчествата на Сибила, Псевдо-Методий Патарски, Лъв Мъдри 45 и т.н, които<br />
пророкуват за царете на последните времена. На тях е основан и текстът на<br />
Адсон от Монтие-ан-Дер, който има най-голяма рецепция: ”Както е според<br />
стиховете на Сибилата ще се появи цар на име К., който ще е цар на римляните<br />
и на цялата империя, и ще е едър на ръст, прекрасен наглед, с ясен лик и<br />
съразмерни членове, ще има голяма плодовитост и земята ще роди плодовете<br />
си, тъй че крина пшеница, модий вино или масло ще се продава за един само<br />
денарий. Тогава от север ще се надигнат долните люде, дето цар Александър бе<br />
заключил в Гог и Магог. Това са поданиците на двайсет и двете царства, чиито<br />
брой е като морски пясък. Като чуе за тях римския император ще събере войска и<br />
ще ги победи, след което ще ги преследва и погуби. Пред очите му винаги ще<br />
стои предсказанието на Светото писание: че римския император ще надвие<br />
всякое земно царство. Ще опустоши той всички острови и градове, ще разруши<br />
всички храмове и идоли, ще покръсти всички езичници и над всички храмове ще<br />
издигне христовия кръст: тогава и юдеите ще се обърнат към Господа. В негови<br />
дни Иуда ще се спаси, а Израил ще живее безопасно” (Иерем. 23:6). Като се<br />
изпълняват дванадесет лета от неговото царуване, ще дойде в Ерусалим и там,<br />
както беше казано, снемайки диадемата си, ще остави християнското царство на<br />
Бога Отец и Синът Му Иисус Христос и ще бъде погребан със слава” 46 . Варианти<br />
на тази легенда могат да се намерят в апокрифните: Видение Даниилово,<br />
Тълкувание Даниилово, в хрониките на Матей от Уенсминстър, Готфрид от<br />
Витербо и други 47 . Има византийски варианти, в които името на последния<br />
император е Константин, Михаил или Лъв В латинските текстове последния<br />
император носи името Карл, Константин, Фридрих.<br />
При всички случаи той носи мир - pax et regnum, christianorum usque ad<br />
tempus antichristi, побеждава агаряните, русите бради, Гог и Магог, народите на<br />
змийската порта, отива в Рим, където намира корона и плащеница и много злато,<br />
скътано в глинени гърнета, или под медно гумно. След това оставя короната си и<br />
меча си на сухо дърво, на кръстното дърво, на Голгота, или на Елеонската<br />
планина. После идва Антихриста. В накои от тези легенди, както в Методиевото<br />
откровение и пророчеството на Лъв Мъдри, последния император е представен<br />
като възвръщащия се император – чакания избавител, когото хората считали за<br />
мъртъв и който ще се върне, който е умрял телом, но е жив духом. Както<br />
Салимбене чака връщането на Фридрих-Антихриста, на същото основание<br />
привържениците на партията на императора очаквали последния цар. Йоан от<br />
Винтертур свидетелства: „Хората говорели че Фридрих ще се върне и ще си<br />
възвърне върховенството в империята, и че това е по Божия повеля и не може<br />
40