Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

характеризиран като змията, изкушила Адам и Ева, „човекът на греха и символ
на погибелта”, както казва ап. Петър (2 Солун. 2:9). В Евангелието от Матей гл.
24, където се говори за „мерзостта на запустението” привеждано от някои
коментатори като „мерзостта на опустошението”, Христос предсказва на
апостолите появата на лъжехристи и лъжепророци, които ще донесат със себе
си войни и ще въстане народ против народ, царство против царство. От подобна
позиция Салимбене вижда Антихриста в лицето на Фридрих II, който: „беше
пагубен и проклет човек, схизматик, еретик и епикуреец, и разврати цялата земя,
понеже в Италия пося разделение и вражди” (с. 35). По същия начин и Лактанций
виждал обобщения образ на Антихриста в лицето на Нерон. Общо в тези щрихи
може да се види генералната идея за Божий мир – Pax Dei 40 , който е
евангелският закон за християнското общество, символизиран от целувката на
мира в литургичния цикъл, и всички християни, които са братя во Христа се
поздравяват с „мир вам” или pax vobiscum.
Движението “Алилуя” завършва с установяване на „Божий мир” като
локално примирие между враждуващите градове, но се преживява от Салимбене
като начало на Третия статус, в който войнстващата църква (ecclesia millitans) ще
стане тържествуваща (ecclesia triumphans). То се появява, когато цяла Италия е
разкъсвана от граждански войни, император Фридрих е отлъчен, а самият той не
приема папата. Войни се водят от една страна вътре в градовете между
партиите на папата и императора, от друга между самите градове, оспорващи си
земи и пазар, от трета между аристократите, т.е. между замък и замък, но също и
между градовете и замъците, т.е. между аристократите и обединяващите се в
цехове граждани, които изискват властта за себе си. Към това трябва да се
добави особената форма на управление на градовете – законодателната власт е
представена от кмет или подест, който обаче се избира от друг град, докато
изпълнителната представлява сенат, избиран от самия град. В тази обстановка
през 1233 г. по празника на св. Лаврентий, когато традиционно се установява
Божий мир, се появява “Алилуя”: както предава Салимбене “времето на мир и
покой, и сложено настрана войнско оръжие, на приятелство и радост, веселие и
ликуване, игри и тържества. Във всички градове на Италия се появи това
Свещенодействие (devotio). И видях как в моят град Парма всяка община (vicinia)
желаеше да има червено знаме за удобство на тържествената процесия, която
извършваха и на знамето да бъде изобразен нейният свят покровител или
закрилник мъченик. По този начин преминаваха от вилите към градовете с
червени знамена и със своите дружини мъже и жени, момчета и момичета, за да
чуят проповедите и да се радват в Господ; и пееха ''това е Божий глас, а не
човешки''. Вечер, сутрин и по обяд всички се събираха на проповед и
преминаваха през градовете, установявайки се в църквите и по площадите, и
37