ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки" ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
евангелският мир не изключва военни действия, докато църквата от воюваща не стане тържествуваща – война против еретиците и неверниците. Евангелският мир, както и старозаветният, се отнася за самото християнско общество. Но евангелският мир вече е необходимостта не само от мир с Бога, но и мир в самото общество, което обединено в църквата е Corpus misticum Christi. В този смисъл то наистина представлява едно тяло. Такова е напътствието на ап. Павел към Колосяни (3;15)”. И мир Божий да цари в сърцата ви, към него и сте призвани в едно тяло”. Оттук са и големите критики към двете власти – „свещенството и империума”, които субординирани или не, като глава на това единно тяло, трябва да донесат мир в този свят, вечен покой и спасение за душите в отвъдния. Важен щрих към това е разгърнатата в За града Божий на св. Августин идея, че мирът е неосъществим в този свят. Той разграничава мира земен – към който хората се стремят дори и чрез война – и мира истинен, който е мирът на Царството Божие. „Истинска справедливост няма никъде – казва св. Августин - освен в онази република основател и управник на която е Христос, така че трябва да отречем, че тя е народно дело. Но може би това название е употребено в един друг смисъл – истинска справедливост съществува само в онзи град, за който Светото Писание говори: Славни работи се разнасят за тебе Граде Божий! (Пс. 86:3)”. С този акцент темата за мира се фиксира в следното измерение: мир в този свят, доколкото е възможно, за да получим дара на вечния мир. 2) Идеята на Йоахим Флорски за трети статус на света, който ще бъде царството на мира под закона на Светия Дух, променя тази позиция и дава ново измерение. За неговите последователи, какъвто е Салимбене, Божието царство на земята напълно ще се реализира в последните времена преди пришествието на Антихриста, и светът ще заприлича по думите му на един голям манастир без ограда. От тези интерпретации произлиза трета и тя е в основата на апокалиптичните пророчества за последния император и Антихриста. Последният император в края на времената ще обедини под меча си всички народи, ще победи народите на Гог и Магог, по негово време ще настъпи всеобщо благоденствие и мир, той ще отиде на Елеонската планина, ще сложи короната си на сухо дърво, връщайки по този начин властта на истинския Цар - Христос, след това ще дойде страшният съд. Тези пророчества възхождат към видението на пр. Даниил и пророчеството за четирите царства, от които, след коментара на св. Иполит Римски, последното се оказва римската империя – Pax romana – която трябва да се запази до последните времена. Ако последният император е носител на мира, наследник на Давид, нов Константин Велики (или самият Константин Велики – в легендата за скрилия се император) то другата апокалиптична фигура-Антихриста се явява рушителят на мира и гонителят на християните. Той е от Дановото коляно, тъй като Дан е 36
характеризиран като змията, изкушила Адам и Ева, „човекът на греха и символ на погибелта”, както казва ап. Петър (2 Солун. 2:9). В Евангелието от Матей гл. 24, където се говори за „мерзостта на запустението” привеждано от някои коментатори като „мерзостта на опустошението”, Христос предсказва на апостолите появата на лъжехристи и лъжепророци, които ще донесат със себе си войни и ще въстане народ против народ, царство против царство. От подобна позиция Салимбене вижда Антихриста в лицето на Фридрих II, който: „беше пагубен и проклет човек, схизматик, еретик и епикуреец, и разврати цялата земя, понеже в Италия пося разделение и вражди” (с. 35). По същия начин и Лактанций виждал обобщения образ на Антихриста в лицето на Нерон. Общо в тези щрихи може да се види генералната идея за Божий мир – Pax Dei 40 , който е евангелският закон за християнското общество, символизиран от целувката на мира в литургичния цикъл, и всички християни, които са братя во Христа се поздравяват с „мир вам” или pax vobiscum. Движението “Алилуя” завършва с установяване на „Божий мир” като локално примирие между враждуващите градове, но се преживява от Салимбене като начало на Третия статус, в който войнстващата църква (ecclesia millitans) ще стане тържествуваща (ecclesia triumphans). То се появява, когато цяла Италия е разкъсвана от граждански войни, император Фридрих е отлъчен, а самият той не приема папата. Войни се водят от една страна вътре в градовете между партиите на папата и императора, от друга между самите градове, оспорващи си земи и пазар, от трета между аристократите, т.е. между замък и замък, но също и между градовете и замъците, т.е. между аристократите и обединяващите се в цехове граждани, които изискват властта за себе си. Към това трябва да се добави особената форма на управление на градовете – законодателната власт е представена от кмет или подест, който обаче се избира от друг град, докато изпълнителната представлява сенат, избиран от самия град. В тази обстановка през 1233 г. по празника на св. Лаврентий, когато традиционно се установява Божий мир, се появява “Алилуя”: както предава Салимбене “времето на мир и покой, и сложено настрана войнско оръжие, на приятелство и радост, веселие и ликуване, игри и тържества. Във всички градове на Италия се появи това Свещенодействие (devotio). И видях как в моят град Парма всяка община (vicinia) желаеше да има червено знаме за удобство на тържествената процесия, която извършваха и на знамето да бъде изобразен нейният свят покровител или закрилник мъченик. По този начин преминаваха от вилите към градовете с червени знамена и със своите дружини мъже и жени, момчета и момичета, за да чуят проповедите и да се радват в Господ; и пееха ''това е Божий глас, а не човешки''. Вечер, сутрин и по обяд всички се събираха на проповед и преминаваха през градовете, установявайки се в църквите и по площадите, и 37
- Page 1 and 2: МИННО-ГЕОЛОЖКИ УНИ
- Page 3 and 4: СЪДЪРЖАНИЕ І. ИЗСЛЕ
- Page 5 and 6: I. ИЗСЛЕДВАНИЯ МИТИ
- Page 7 and 8: се приеме, че именн
- Page 9 and 10: всичко виделия и ак
- Page 11 and 12: проблясва и в ІІІ п
- Page 13 and 14: Боет от Смирна - сле
- Page 15 and 16: правят такива пред
- Page 17 and 18: ориентации се изоб
- Page 19 and 20: въплъщава както ре
- Page 21 and 22: изстъпление на съз
- Page 23 and 24: Менандър в De monarchia (I
- Page 25 and 26: в атеисти. На Юлиан
- Page 27 and 28: БЕЛЕЖКИ КЪМ ХРОНИК
- Page 29 and 30: засяга повествован
- Page 31 and 32: Сегалели, човек с н
- Page 33: си за създаването н
- Page 37 and 38: на Йоан от Виченца:
- Page 39 and 40: да се промени. На же
- Page 41 and 42: емигрира в Сърбия,
- Page 43 and 44: Прелатите” - самос
- Page 45 and 46: 35. Бицилли, П. Салим
- Page 47 and 48: perspective: the uniformity of the
- Page 49 and 50: поетически текстов
- Page 51 and 52: на Народния театър
- Page 53 and 54: днес воюва пролета
- Page 55 and 56: Такава е визията въ
- Page 57 and 58: кладенците на наши
- Page 59 and 60: “вдъхновение-утеш
- Page 61 and 62: да се случва. Като е
- Page 63 and 64: В антропологичния
- Page 65 and 66: * * * Чрез различни т
- Page 67 and 68: 22. Янев, Я. Духът на
- Page 69 and 70: ГЛОБАЛИЗАЦИЯ ИЛИ Г
- Page 71 and 72: задоволяване на ма
- Page 73 and 74: случващата се соци
- Page 75 and 76: Модерността отива
- Page 77 and 78: социални идентично
- Page 79 and 80: модерност според О
- Page 81 and 82: опитва да сведе мно
- Page 83 and 84: рационално познани
евангелският мир не изключва военни действия, докато църквата от воюваща не<br />
стане тържествуваща – война против еретиците и неверниците. Евангелският<br />
мир, както и старозаветният, се отнася за самото християнско общество. Но<br />
евангелският мир вече е необходимостта не само от мир с Бога, но и мир в<br />
самото общество, което обединено в църквата е Corpus misticum Christi. В този<br />
смисъл то наистина представлява едно тяло. Такова е напътствието на ап.<br />
Павел към Колосяни (3;15)”. И мир Божий да цари в сърцата ви, към него и сте<br />
призвани в едно тяло”. Оттук са и големите критики към двете власти –<br />
„свещенството и империума”, които субординирани или не, като глава на това<br />
единно тяло, трябва да донесат мир в този свят, вечен покой и спасение за<br />
душите в отвъдния. Важен щрих към това е разгърнатата в За града Божий на св.<br />
Августин идея, че мирът е неосъществим в този свят. Той разграничава мира<br />
земен – към който хората се стремят дори и чрез война – и мира истинен, който е<br />
мирът на Царството Божие. „Истинска справедливост няма никъде – казва св.<br />
Августин - освен в онази република основател и управник на която е Христос,<br />
така че трябва да отречем, че тя е народно дело. Но може би това название е<br />
употребено в един друг смисъл – истинска справедливост съществува само в<br />
онзи град, за който Светото Писание говори: Славни работи се разнасят за тебе<br />
Граде Божий! (Пс. 86:3)”. С този акцент темата за мира се фиксира в следното<br />
измерение: мир в този свят, доколкото е възможно, за да получим дара на вечния<br />
мир. 2) Идеята на Йоахим Флорски за трети статус на света, който ще бъде<br />
царството на мира под закона на Светия Дух, променя тази позиция и дава ново<br />
измерение. За неговите последователи, какъвто е Салимбене, Божието царство<br />
на земята напълно ще се реализира в последните времена преди пришествието<br />
на Антихриста, и светът ще заприлича по думите му на един голям манастир без<br />
ограда. От тези интерпретации произлиза трета и тя е в основата на<br />
апокалиптичните пророчества за последния император и Антихриста.<br />
Последният император в края на времената ще обедини под меча си всички<br />
народи, ще победи народите на Гог и Магог, по негово време ще настъпи<br />
всеобщо благоденствие и мир, той ще отиде на Елеонската планина, ще сложи<br />
короната си на сухо дърво, връщайки по този начин властта на истинския Цар -<br />
Христос, след това ще дойде страшният съд. Тези пророчества възхождат към<br />
видението на пр. Даниил и пророчеството за четирите царства, от които, след<br />
коментара на св. Иполит Римски, последното се оказва римската империя – Pax<br />
romana – която трябва да се запази до последните времена.<br />
Ако последният император е носител на мира, наследник на Давид, нов<br />
Константин Велики (или самият Константин Велики – в легендата за скрилия се<br />
император) то другата апокалиптична фигура-Антихриста се явява рушителят на<br />
мира и гонителят на християните. Той е от Дановото коляно, тъй като Дан е<br />
36
Change language