Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

си за създаването на тези ордени и деятелността на братята по времето на
“Алилуя”.
Движението „Алилуя” от 1233 г., завършило с установяването на „Божий
мир”, е тема сама по себе си интересна и все още неизследвана. Разказът за
него (с. 29-95) заема твърде важно място в хрониката. Критикувайки Фридрих II
(с. 165-254) и италианските градове (362-до края на хрониката) за това, че водят
непрекъснати войни, Салимбене постоянно се връща към движението,
разказвайки за неговата миротворческа дейност. Другите две теми: Книга за
прелатите (с. 95-165) и Трактат за апостолическия орден на Герардо Сегалели
също биват обсъждани от гледна точка на движението “Алилуя”, водачите на
което са сочени като пример за прелати и като проповедниците на последните
времена – префигурираните Илия и Енох. Идеята за „Божий мир” в нейния
йоахимитски вариант разкрива хрониката на Салимбене в една двойна
перспектива: 1) имплицитно: единството на темите в нея се основава на
апология на миротворците и критика на рушителите на мира, поради
необходимостта от установяване на „Божий Мир”, който ще е третият статус на
света; 2) експлицитно: хрониката е част от идеологията, разгърнала се около
политическите борби между гвелфи и гибелини, за това кой е носител на
гражданския мир, а заедно с това и на властта – папата или императора
(Легендите за Фридрих II – Последният император и Фридрих II – Антихристът).
Емблематичният текст за анализиране на понятието Божий мир („Pax Dei” или
„Treugga Dei”) е Послание за Божият мир на Ивон епископ на Шартр от 1041 г.,
повторено на събора в Клермон от 1095 г., предшестващ Първия кръстоносен
поход. Този текст се запазва и по-късно при папа Александър III и папа Григорий
IX, съвременник на „Алилуя”. Ето извадка: ”Знайте братя, ако вярвате в
достигането на небесния Йерусалим, че за този дар вие сте длъжни да
съхранявате мира, и да държите далеч от вас бича на раздора. Христос идвайки
в света, му е открил учението на мира в песнопението на ангелите: „Слава във
висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение” (Лука 2:14,
19:38), Христос готвейки се да си отиде от света и да се върне на небето е
съветвал учениците така: „Моят мир ви давам, моят мир ви оставям” (Йоан
14:27), пришествието на Христа е имало за цел не само да примири небето със
земята, но и да установи мир на земята, за да могат хората да се съединят като
едно тяло в Христа в единението на вярата” 38 . Към този текст следват поне две
интерпретации: 1) Франко Кардини 39 говори за семантичната връзка между „pax”
и „pactum” – примирието между небето и земята, характериризиращо според него
старозаветния мир, не иманентния „хоризонтален” мир, а „вертикалния” мир
между Господ и неговия народ Израил. Това е приложимо и към евангелския мир
с думите на Христос: „Не мир дойдох да донеса, а меч” (Мат. 10:34). И
35