ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
си за създаването на тези ордени и деятелността на братята по времето на<br />
“Алилуя”.<br />
Движението „Алилуя” от 1233 г., завършило с установяването на „Божий<br />
мир”, е тема сама по себе си интересна и все още неизследвана. Разказът за<br />
него (с. 29-95) заема твърде важно място в хрониката. Критикувайки Фридрих II<br />
(с. 165-254) и италианските градове (362-до края на хрониката) за това, че водят<br />
непрекъснати войни, Салимбене постоянно се връща към движението,<br />
разказвайки за неговата миротворческа дейност. Другите две теми: Книга за<br />
прелатите (с. 95-165) и Трактат за апостолическия орден на Герардо Сегалели<br />
също биват обсъждани от гледна точка на движението “Алилуя”, водачите на<br />
което са сочени като пример за прелати и като проповедниците на последните<br />
времена – префигурираните Илия и Енох. Идеята за „Божий мир” в нейния<br />
йоахимитски вариант разкрива хрониката на Салимбене в една двойна<br />
перспектива: 1) имплицитно: единството на темите в нея се основава на<br />
апология на миротворците и критика на рушителите на мира, поради<br />
необходимостта от установяване на „Божий Мир”, който ще е третият статус на<br />
света; 2) експлицитно: хрониката е част от идеологията, разгърнала се около<br />
политическите борби между гвелфи и гибелини, за това кой е носител на<br />
гражданския мир, а заедно с това и на властта – папата или императора<br />
(Легендите за Фридрих II – Последният император и Фридрих II – Антихристът).<br />
Емблематичният текст за анализиране на понятието Божий мир („Pax Dei” или<br />
„Treugga Dei”) е Послание за Божият мир на Ивон епископ на Шартр от 1041 г.,<br />
повторено на събора в Клермон от 1095 г., предшестващ Първия кръстоносен<br />
поход. Този текст се запазва и по-късно при папа Александър III и папа Григорий<br />
IX, съвременник на „Алилуя”. Ето извадка: ”Знайте братя, ако вярвате в<br />
достигането на небесния Йерусалим, че за този дар вие сте длъжни да<br />
съхранявате мира, и да държите далеч от вас бича на раздора. Христос идвайки<br />
в света, му е открил учението на мира в песнопението на ангелите: „Слава във<br />
висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение” (Лука 2:14,<br />
19:38), Христос готвейки се да си отиде от света и да се върне на небето е<br />
съветвал учениците така: „Моят мир ви давам, моят мир ви оставям” (Йоан<br />
14:27), пришествието на Христа е имало за цел не само да примири небето със<br />
земята, но и да установи мир на земята, за да могат хората да се съединят като<br />
едно тяло в Христа в единението на вярата” 38 . Към този текст следват поне две<br />
интерпретации: 1) Франко Кардини 39 говори за семантичната връзка между „pax”<br />
и „pactum” – примирието между небето и земята, характериризиращо според него<br />
старозаветния мир, не иманентния „хоризонтален” мир, а „вертикалния” мир<br />
между Господ и неговия народ Израил. Това е приложимо и към евангелския мир<br />
с думите на Христос: „Не мир дойдох да донеса, а меч” (Мат. 10:34). И<br />
35