Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

Сегалели, човек с нисък произход, съвършено необразован и неразвит. За да
подражава буквално на Христа, той се подложи на обрязване, раздаде
имуществото си на скитници, пусна си коса и брада, облече се с бял плащ,
препаса се с връв и си обу сандали. В този си вид той ходеше из улиците на
Парма и викаше: „Покаятелствувайте се!” като не знаеше правилно да каже
„покайте се!” (с. 255-256). Разказвайки за възникването на сектата на
„Апостолическите братя”, Салимбене съпоставя всяка стъпка на Сегалели със
Светото Писание и така го критикува. Той раздаде имането си на безделници и
комарджии, а е казано (2 Коринт. 9:9) „пръсна раздаде на сиромаси”. Обрязъл се,
а е казано: (Гал. 5:2-3) “Аз Павел ви казвам: Ако се обрязвате Христос нищо няма
да ви ползва. Свидетелствам пак, че който се обрязва, е длъжен да изпълни
целия закон” – което Герардо не направил, защото спял с жени и т.н. Салимбене
критикува тази секта като състояща се не от свети люде, а от хулителите
олицетворяващи лъжепророците на последните времена – „общността на тези
скитници, свинари, глупаци и простолюдие, които се зоват апостоли „но не са, а
са от синагогата на Сатаната...” (Апок. 2:9)” (с. 256). В сравнение с тях
Салимбене подчертава образоваността и легитимираността на своя орден пред
папата, с което показва, че йоахимизма не води непременно до бунтовни
настроения и ерес. Този разказ, приличащ по скоро на клюка отколкото на
съдържателна критика разкрива йоахимитския подход на Салимбене да
обяснява чрез фигури от Св. Писание събитията и деянията на хората (в случая
фигурата на „лъжепророците”- сектата на апостолиците, се противопоставя на
праведните проповедници Илия и Енох – францисканския и доминиканския
орден). Той посочва именно тези еретици като една от причините да не се вярва
на абат Йоахим: „Не му вярват заради тези, които искали да научат точните
срокове, но абат Йоахим съвсем не е установил някаква определена граница,
както им се струва на някои, a въвежда много, казвайки: Може Бог да открие поясно
своите тайни и ще видят тези, които ще бъдат живи тогава” (с. 239).
Учението на Йоахим за трите статуса на света става „модерно” в средите на
доминиканския и францисканския орден още при самото им възникване и е израз
на апокалиптичните мечтания на някои от братята, но далеч не на всички. Не
толкова теологичната основа на това учение, в което от отношенията в Св.
Троица се извеждат трите статуса на света, разделени на 42 поколения (оттам
1260 г. се явява началото на третия статус), колкото една друга мисъл на Йоахим
впечатлява братята, a именно: „Личностите от единия и от другия завет могат да
се разглеждат по сходни за тях черти, също така град с град, народ с народ,
съсловие със съсловие, война с война, макар и да не могат да бъдат
отъждествени те се съгласуват, понеже имат тясна връзка и общ смисъл, макар
че едното се отнася към духа другото към плътта” 34 . Тази мисъл е в основата и
33