Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

засяга повествованието, но което го увлича. Това е характерният прийом за
разпределение на материала. Хронологичната канава, за чиято основа са
използвани хрониките на Сикхард Кремонски (до 1212 г.) и Алберто Милиоли
(Liber de Temporibus), е нарушена от множество прибавки 22 (цитати от Библията и
морални exempla 23 ) в полза на прагматическата схема. Всички отстъпления в
хрониката са организирани по начин, позволяващ тя да бъде приравнена със
сборник от проповеди, които се разгръщат върху действително случили се
събития и придобиват по този начин допълнителна убедителност. П. Бицили
обяснява единството на прагматичната схема с йоахимитската тема в нея –
пророчествата за Фридрих и светите хора (братята минорити и проповедници)
които ще обновят света 24 : „В какво се състои вътрешното единство? В тази
мисъл която е формулирана в своего-рода общото заключение на с. 439:
времето на Фридрих е било времето на последните гонения на църквата на
праведниците, пророчеството на Йоахим се е сбъднало. Наистина Фридрих не
бил Антихристът, както се надявал Салимбене, но той бил предтеча на
Антихриста. Неговата смърт ознаменува края на земното царстване на
империята 25 ... ако Салимбене не беше толкова безпорядъчен писател и
излагаше последователно своите възгледи, то лесно би могла да се открие една
проста мисъл преминаваща през цялата хроника: Църквата, градът Божий на
земята, досега се основаваше на империята. Сега е настъпил нейният край.
Империята е въстанала против Църквата, станала е оръдие на дявола, посяла е
ненавист и раздор между хората. Църквата трябва да се откаже от империята, а
единствената опора на църквата трябва да станат нищенстващите ордени” 26 .
Наистина според учението на Йоахим Флорски империята и църквата в този им
вид не се явяват последна форма на съществуване на човешкото общество. Те
са принудителни организации и с настъпването на третия статус, ще се появи
новият монашески строй, а светът ще се обърне на един манастир без ограда. За
особената харизма на новите ордени Салимбене говори на с. 443: „както в
Стария завет са пратени от Господ пророци, така в наши дни, Той е изпратил
религиозни хора, които да се молят за мир в църквата и републиката, което е
империята. Специално за това са дадени ордените на братята минорити и
проповедници, за които Бог казва (Иеремия 3:15) - ” Ще ви дам пастири, които са
ми по сърце, които ще ви пасат със знание и учение”. В смисъла, който
Салимбене влага, Империята губи значението си на светска власт и се
отъждествява с обществото и църквата. Нейната световна ценност се състои
именно в това, че тя със своя меч помага на „войнстващата църква” да „върне” в
своето лоно упорстващите. Но в царството на Св. Дух – царството на свободата
– няма да има отцепници за това империята става излишна. Хрониката на
Салимбене е един от най-важните източници за йоахимизма като алтернатива на
31