Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

изучаване личността на Салимбене 12 и него самия като представител на
определен културен период 13 . Изследвайки духовната индивидуалност на един
„среден човек”, „носител на религиозния фонд” 14 , П. Бицили се стреми да опише
религиозно-обществените движения през XIII век в Италия и новопоявилата се
сила на общественото мнение предварваща индивидуализма на Ренесанса и
Новото време. „Националното чувство и националното самосъзнание, откриващи
се при Салимбене, възникват в Италия най-вече при хора от неговата среда –
светската и монашеската интелигенция. Данте е принадлежал към тази смесена
и не напълно определена категория. Оттам много точки на съприкосновение със
Салимбене” 15 . Виторио Чиан съпоставя оценките за определени личности в
Божествена комедия на Данте и същите при Салимбене, повдигайки въпроса не
е ли Салимбене един от източниците за Данте? 16 П. Бицили развива тази тема
анализирайки приликите и възможността за определена зависимост между тях.
Според него става дума за съвпадение във възгледите им, имащо за основа
общия идеен фонд 17 - „Наличието на такъв общ идеен фонд е важен резултат от
културното развитие на XIII век. За пръв път по това време възниква в романска
Европа тази нова и неуловима сила, която ние с право можем да наречем
обществено мнение. Признавайки съществуването на тази сила ние сме длъжни
да признаем и съществуването на нейния носител – обществото... От този общ
идеен фонд, от който черпят и пармският минорит и флорентинският изгнаник,
една идея заема изключително по своето значение място, - идеята за единна
Италия, общото италианско отечество. Данте я е усвоил изцяло. При Салимбене,
с половин век по възрастен от Данте, тя се намира все още в зародиш. Именно
за това е интересна съпоставката между тези хора...Хрониката на Салимбене се
оказва превъзходен антиципируем коментар към Божествена комедия,
превъзхождащ всички коментари написани ad hoc и post factum” 18 .
Салимбене пише своето съчинение бавно (1282-1287) и на части,
допускайки много анахронизми. При пръв прочит неговата хроника прави
впечатление със своята безпорядъчност. Авторът прескача от един предмет на
друг като че ли без всякакво основание, връщайки се после към първоначалния
разказ, но само, за да го остави и заговори за нещо ново 19 . В предговора към
хрониката Шмайдлер я определя така: „тя е голяма и изобилна и не е нито
универсална хроника, нито регионална или епископска, нито история или
морален трактат, а някакво неразделимо съчетание от всички тези
характеристики. Салимбене пише най-вече по свое усмотрение (ex suo ingenio)
за събитията и деянията на своето време, които е видял или за които е чул, както
и за много, незасягащи историята, теми – такива са мълвата, басните, песните и
други подобни” 20 . Отначало изглежда, че хрониката е писана без никакъв план 21 .
Разказвайки Салимбене често си спомня за нещо, по асоциация, което съвсем не
30