Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

БЕЛЕЖКИ КЪМ ХРОНИКАТА НА САЛИМБЕНЕ
(In memoriam проф. П. М. Бицили 1 )
Георги Петков *
Хрониката на Салимбене е отдавна предмет на задълбочени
изследвания като изключително богат и важен източник за културната и
политическата история на Италия през XIII век. Нейната съдба е интересна и в
много отношения загадъчна. Ако не броим автобиографичните сведения в нея,
името на автора ú не се среща другаде освен сред списъците на свидетелите в
един единствен документ 2 . Самата хроника е открита чак през XVIII век – от
никого непреписвана 3 , само в един авторски ръкопис част, от който е изгубен 4 .
Ръкописът се появява в частна колекция скоро след като Муратори го обявява за
изгубен и през 1857 г. следва първото му издание в Исторически паметници на
Парма и Пиаченца (издание пълно с пропуски и грешки 5 ). В последствие
хрониката е повторно съставена и публикувана в Monumenta Germaniae Historica
т. 32 (резултатите от работата на съставителя, О. Холдер-Еггер са издадени във
вид на изключително подробни бележки под линия към изданието). Още тогава
са направени първите преводи на италиански (К. Кантарели), немски (А. Дорен) и
частично на английски (Е. Колтън). Холдер-Еггер 6 и Дове 7 „разработват
хрониката с такова съвършенство, че за нейния състав, способа на работа на
автора ú, неговите източници и точността на отделните му утвърждения, едва ли
може да се прибави нещо съществено” 8 . Съвременните изследвания се
основават именно върху работата на тези автори и представляват предимно
“eкскурс” 9 върху отделни епизоди - Ломбардската лига срещу Фридрих II,
възникването на просешките ордени, покаятелните движения - Алелуя и
Флагелантите, йоахимизма и апокалиптичните тенденции. Салимбене пише за
своето време, за събитията, които е видял и хората, които е познавал,
мемоарните описания са преобладаващи в хрониката и стигат почти до
художествена изобразителност, правейки от всеки негов разказ интересен
предмет на изследване 10 .
Изключително задълбочена и все още актуална е монографията на П.
Бицили Салимбене. Очерки итальянской жизни XIII века (Одесса, 1916), която
представлява не само изследване на светоусещането и стила на
францисканския монах, но също „тънко и ярко описание на жизнените тенденции
на епохата” 11 . Проф. Бицили разглежда хрониката най-вече като източник за
*
магистър по философия на СУ „Св. Климент Охридски”.
29