ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки" ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
70. Плутарх не вярва в екпирозата и не приема буквално теорията за циклите. В неговата философска митология се допускат локалните сътресения-преходи, причинявани от безпорядъчната Душа на света. 71. Плутарх. Об Изиде и Озирисе. В кн.: Изида и Озирис. Киев, УЦИММ-ПРЕСС, 1996, с. 24, § 25*; (подобно на с. 27, § 28). 72. Пак там, с. 46, § 49. 73. “Об “Е” в Дельфах. Пак там, с. 73, § 2. 74. Плутарх. Об Изиде и Озирисе. (Пак там, с. 63, § 73); подобно в: Sur la disparition des oracles, in: Plutarque, Oeuvres morales, t. 6, Paris, Les Belles Lettres, 1974, p. 117-118. 75. La gnose valentinienne et les oracles chaldaïques par Michel Tardieu, Rediscovery of Gnosticism, vol. І, p. 197-209, 213-220. Тардю резюмира: “късните неоплатоници интерпретираха този оракул посредством екзегезата на Порфирий, систематизирана от Прокл, която пренася в митологията, а след това и в метафизиката категориите на трите кръгообразни свята от физиката на “Оракулите”. Пак там, p. 215. 76. Виж Edouard Des Places. Les Oracles chaldaïques, ANRW ІІ 36: 4 (1984), p. 2299-2335. 77. Диллон, Д. Средние платоники, Санкт-Петербург, Алетейя, 2002, с. 373. 78. Виж изчерпателно позоваване в статията на А. В. Захарова “Нонн Панополитанский” (В: Нонн Панополитанский. Деяния Диониса, Санкт-Петербург, Алетейя, 1997 с. ХІV-ХХІ). 79. Аверинцев, С. Поэтика ранневизантийской литературы. М., Наука, 1977, с. 140. 80. Апулей. Апология (В: Апулей. Апология. Золотой осел. Флориды. М., второ изд. Наука, 1956, с. 19-20, § 14-15). 81. Неслучайно гибелта на устоите и унищожението на богопочитанието у старшия му съвременник Евнапий извиква аналогията с времето на гигантите (В: Евнапий. Жизни философов и софистов, в: Римские историки ІV века, М., РОССПЭН, 1997, с. 251, 472. 74- 75). MYTHOLOGICAL SOURCES OF APOCALIPTICA Andrey Rojdestvenski (summary) The article examines the mythological complexes treating “the end of Being” theme, which is related to Ancient (cyclic) and Christian cultural paradigms. The ancient Mesopotamian and syncretic Hellenic versions of the mythology are used to show the motivated transition of basic images and subject-matters. The main problem in this text is to what extend these mythological figures are dependent on the cultural models where they are changing. The author grounds their capacity to be cultural projects which can correspond to the interpretative potentialities of the grand cultural paradigms. The answer of this question faces another task, arising out of the statement: to what extend the ancient Mediterranean mythology about “the end of the world” is foregoing image of Christian apocaliptica. 28
БЕЛЕЖКИ КЪМ ХРОНИКАТА НА САЛИМБЕНЕ (In memoriam проф. П. М. Бицили 1 ) Георги Петков * Хрониката на Салимбене е отдавна предмет на задълбочени изследвания като изключително богат и важен източник за културната и политическата история на Италия през XIII век. Нейната съдба е интересна и в много отношения загадъчна. Ако не броим автобиографичните сведения в нея, името на автора ú не се среща другаде освен сред списъците на свидетелите в един единствен документ 2 . Самата хроника е открита чак през XVIII век – от никого непреписвана 3 , само в един авторски ръкопис част, от който е изгубен 4 . Ръкописът се появява в частна колекция скоро след като Муратори го обявява за изгубен и през 1857 г. следва първото му издание в Исторически паметници на Парма и Пиаченца (издание пълно с пропуски и грешки 5 ). В последствие хрониката е повторно съставена и публикувана в Monumenta Germaniae Historica т. 32 (резултатите от работата на съставителя, О. Холдер-Еггер са издадени във вид на изключително подробни бележки под линия към изданието). Още тогава са направени първите преводи на италиански (К. Кантарели), немски (А. Дорен) и частично на английски (Е. Колтън). Холдер-Еггер 6 и Дове 7 „разработват хрониката с такова съвършенство, че за нейния състав, способа на работа на автора ú, неговите източници и точността на отделните му утвърждения, едва ли може да се прибави нещо съществено” 8 . Съвременните изследвания се основават именно върху работата на тези автори и представляват предимно “eкскурс” 9 върху отделни епизоди - Ломбардската лига срещу Фридрих II, възникването на просешките ордени, покаятелните движения - Алелуя и Флагелантите, йоахимизма и апокалиптичните тенденции. Салимбене пише за своето време, за събитията, които е видял и хората, които е познавал, мемоарните описания са преобладаващи в хрониката и стигат почти до художествена изобразителност, правейки от всеки негов разказ интересен предмет на изследване 10 . Изключително задълбочена и все още актуална е монографията на П. Бицили Салимбене. Очерки итальянской жизни XIII века (Одесса, 1916), която представлява не само изследване на светоусещането и стила на францисканския монах, но също „тънко и ярко описание на жизнените тенденции на епохата” 11 . Проф. Бицили разглежда хрониката най-вече като източник за * магистър по философия на СУ „Св. Климент Охридски”. 29
- Page 1 and 2: МИННО-ГЕОЛОЖКИ УНИ
- Page 3 and 4: СЪДЪРЖАНИЕ І. ИЗСЛЕ
- Page 5 and 6: I. ИЗСЛЕДВАНИЯ МИТИ
- Page 7 and 8: се приеме, че именн
- Page 9 and 10: всичко виделия и ак
- Page 11 and 12: проблясва и в ІІІ п
- Page 13 and 14: Боет от Смирна - сле
- Page 15 and 16: правят такива пред
- Page 17 and 18: ориентации се изоб
- Page 19 and 20: въплъщава както ре
- Page 21 and 22: изстъпление на съз
- Page 23 and 24: Менандър в De monarchia (I
- Page 25: в атеисти. На Юлиан
- Page 29 and 30: засяга повествован
- Page 31 and 32: Сегалели, човек с н
- Page 33 and 34: си за създаването н
- Page 35 and 36: характеризиран кат
- Page 37 and 38: на Йоан от Виченца:
- Page 39 and 40: да се промени. На же
- Page 41 and 42: емигрира в Сърбия,
- Page 43 and 44: Прелатите” - самос
- Page 45 and 46: 35. Бицилли, П. Салим
- Page 47 and 48: perspective: the uniformity of the
- Page 49 and 50: поетически текстов
- Page 51 and 52: на Народния театър
- Page 53 and 54: днес воюва пролета
- Page 55 and 56: Такава е визията въ
- Page 57 and 58: кладенците на наши
- Page 59 and 60: “вдъхновение-утеш
- Page 61 and 62: да се случва. Като е
- Page 63 and 64: В антропологичния
- Page 65 and 66: * * * Чрез различни т
- Page 67 and 68: 22. Янев, Я. Духът на
- Page 69 and 70: ГЛОБАЛИЗАЦИЯ ИЛИ Г
- Page 71 and 72: задоволяване на ма
- Page 73 and 74: случващата се соци
- Page 75 and 76: Модерността отива
70. Плутарх не вярва в екпирозата и не приема буквално теорията за циклите. В неговата<br />
философска митология се допускат локалните сътресения-преходи, причинявани от<br />
безпорядъчната Душа на света.<br />
71. Плутарх. Об Изиде и Озирисе. В кн.: Изида и Озирис. Киев, УЦИММ-ПРЕСС, 1996, с.<br />
24, § 25*; (подобно на с. 27, § 28).<br />
72. Пак там, с. 46, § 49.<br />
73. “Об “Е” в Дельфах. Пак там, с. 73, § 2.<br />
74. Плутарх. Об Изиде и Озирисе. (Пак там, с. 63, § 73); подобно в: Sur la disparition des<br />
oracles, in: Plutarque, Oeuvres morales, t. 6, Paris, Les Belles Lettres, 1974, p. 117-118.<br />
75. La gnose valentinienne et les oracles chaldaïques par Michel Tardieu, Rediscovery of<br />
Gnosticism, vol. І, p. 197-209, 213-220. Тардю резюмира: “късните неоплатоници<br />
интерпретираха този оракул посредством екзегезата на Порфирий, систематизирана от<br />
Прокл, която пренася в митологията, а след това и в метафизиката категориите на трите<br />
кръгообразни свята от физиката на “Оракулите”. Пак там, p. 215.<br />
76. Виж Edouard Des Places. Les Oracles chaldaïques, ANRW ІІ 36: 4 (1984), p. 2299-2335.<br />
77. Диллон, Д. Средние платоники, Санкт-Петербург, Алетейя, 2002, с. 373.<br />
78. Виж изчерпателно позоваване в статията на А. В. Захарова “Нонн Панополитанский”<br />
(В: Нонн Панополитанский. Деяния Диониса, Санкт-Петербург, Алетейя, 1997 с. ХІV-ХХІ).<br />
79. Аверинцев, С. Поэтика ранневизантийской литературы. М., Наука, 1977, с. 140.<br />
80. Апулей. Апология (В: Апулей. Апология. Золотой осел. Флориды. М., второ изд. Наука,<br />
1956, с. 19-20, § 14-15).<br />
81. Неслучайно гибелта на устоите и унищожението на богопочитанието у старшия му<br />
съвременник Евнапий извиква аналогията с времето на гигантите (В: Евнапий. Жизни<br />
философов и софистов, в: Римские историки ІV века, М., РОССПЭН, 1997, с. 251, 472. 74-<br />
75).<br />
MYTHOLOGICAL SOURCES OF APOCALIPTICA<br />
Andrey Rojdestvenski<br />
(summary)<br />
The article examines the mythological complexes treating “the end of Being” theme,<br />
which is related to Ancient (cyclic) and Christian cultural paradigms. The ancient<br />
Mesopotamian and syncretic Hellenic versions of the mythology are used to show the<br />
motivated transition of basic images and subject-matters. The main problem in this text<br />
is to what extend these mythological figures are dependent on the cultural models<br />
where they are changing. The author grounds their capacity to be cultural projects<br />
which can correspond to the interpretative potentialities of the grand cultural<br />
paradigms. The answer of this question faces another task, arising out of the<br />
statement: to what extend the ancient Mediterranean mythology about “the end of the<br />
world” is foregoing image of Christian apocaliptica.<br />
28
Change language