Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

в атеисти. На Юлиан му убягва същото, което и на днешните ресакрализатори: разлика
между натуралистичните и културните теофании. Само при постигната културна
автономия на всичко човешко е възможно трансцендирането на визията за Бога,
освободена от овехтелите сакрални “задължения”. Тези акценти се засягат най-вече в кн.
VІІІ от съчинението. (В: S. P. N. Cyrilli Alexandriae Archiepiscopi Pro Sancta Christianorum
Religione adversus libros athei Juliani, PG, t. 76, p. 887, 923-926, 994).
55. Когда боги, подобно людям. Сказание об Атрахасисе (В: Я открою тебе сокровенное
слово, пер. от акадски. М., Художественная литература, 1990, с. 60-73). Спомен за това
често запазват и редуцирани, силно променени версии на мита. Например в неговия
вероятен аргоски еквивалент – мита за Ниоба остава отгласът на унищожаването на
човешкия род. А богобоязливите деца – Амикъл и Мелибея възможно се тълкували като
прародители на новия културен свят.
56. Dumas-Reungoat, Ch. La fin du monde, Paris, Les Belles Lettres, 2001, p. 147.
57. Но мисля, че от това не е нужно да се прави още една митологема, както е у Дефорж,
който рязко противопоставя “митичните” златно и сребърно поколения и “историческите и
технологичните” медно и желязно (В: Deforge, B. Le commencement est un dieu. Paris, 1990,
p. 149). Все пак именно профанирането на сакралния модел позволява на митологемата
да се разкрие най-дълбоко.
58. Фрагменты ранних греческих философов, ч. І, М., Наука, 1989, с. 157, фрг. 21 А (19);
подобни по смисъл са съжденията на Иполит (Пак там, с. 118, фрг. 12 А 11), Симплиций
(с. 123, фрг. 12 А 17) и на Стобей (с. 124, фрг.12 А 17) за Анаксимандър.
59. Пак там, с. 147, фрг. 14. 21.
60. Пак там, с. 183, фрг. 22. V.І. и с. 187, фрг. 22.ІХ (2).
61. Нонн Панополитанский. Деяния Диониса, Санкт-Петербург, Алетейя, 1997, с.70, песен
VІ, ст. 208-209.
62. Пак там, с. 471-473, песен ХLVІІІ, ст. 28-90.
63. Платон. Държавникът. Съч. В 4 т., т. 4, С., Изкуство, 1990, с. 317-323.
64. Procl. In Tim., І 381, 26 sq.
65. Xenocratis Fragmenta, frg. 1-7. In: Fragmenta philosophorum graecorum, vol. ІІІ, Parisiis,
Editoribus Firmin-Didot et sociis, 1881, p. 114-115.
66. Procl. In R. P. ІІ, 74, 26. В: Лосев, А. Ф. Мифология греков и римлян, М., Мысль, 1996, с.
791; и: Procl. In Hes. Opp. et d. 126 (ІІ 121, 18 Gaisford). Пак там, с. 792.
67. Olimpiod. In Phaedr. 61 c (2, 28 Narv). Пак там, с. 197-198.
68. Овидий. Фасты. В: Събр. съч. в 2 т., т. 2, Санкт-Петербург, Студиа Биографика, 1994,
с. 355. І, ст. 227-254; Метаморфози, С., Народна култура, 1981, с. 9. І, с. 151-162.
69. Павсаний. Описание Эллады, т. 1-2, т. 2, Санкт-Петербург, Алетейя, 1996, с. 218 (кн.
VІІІ, 29.2). Друга любопитна историческа съпоставка на човешкия и божествения свят има
в теологическия епос “Дионисиака” на Нон, според който град Бероя е сътворен преди
битката на Зевс с титаните, на извечно място. Нонн Панополитанский. Деяния Диониса,
Санкт-Петербург, Алетейя, 1997, с. 399-400, песен ХLІ, с. 50-98.
27